Language of document : ECLI:EU:C:2019:249

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

26 март 2019 година(*)

„Жалба за отмяна — Езиков режим — Процедура за подбор на договорно наети служители — Покана за изразяване на интерес — Шофьори — Функционална група I — Езикови познания — Ограничение на избора на език 2 по процедурата за подбор до английски, френски и немски — Език за комуникация — Регламент № 1 — Правилник за длъжностните лица — Условия за работа на другите служители — Дискриминация, основана на езика — Обосноваване — Интерес на службата“

По дело C‑377/16

с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, подадена на 7 юли 2016 г.,

Кралство Испания, за което се явяват M. J. García-Valdecasas Dorrego и M. A. Sampol Pucurull, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват D. Nessaf, C. Burgos и M. Rantala, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, J.‑C. Bonichot, M. Vilaras, E. Regan, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, A. Rosas (докладчик), E. Juhász, J. Malenovský, E. Levits и L. Bay Larsen, съдии,

генерален адвокат: E. Sharpston,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 юли 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Кралство Испания иска да бъде отменена поканата за изразяване на интерес „Договорно наети служители — функционална група I — Шофьори (М/Ж) — EP/CAST/S/16/2016“ (ОВ C 131A, 2016 г., стр. 1, наричана по-нататък „поканата за изразяване на интерес“).

 Правна уредба

 Регламент № 1/58

2        Член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1/58“), гласи:

„Официалните и работните езици на институциите на Съюза са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски“.

3        Член 2 от този регламент предвижда:

„Текстовете, адресирани до институциите от страна на държава членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор [на] подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език“.

4        Съгласно член 6 от посочения регламент:

„Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните си правилници“.

 Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители

5        Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“) и Условията за работа на другите служители на Съюза (наричани по-нататък „УРДС“) са установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите, и за установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15).

 Правилник за длъжностните лица

6        Дял I от Правилника за длъжностните лица е озаглавен „Общи разпоредби“ и включва членове 1—10в.

7        Член 1г от Правилника за длъжностните лица гласи:

„1.      При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на […] език […].

[…]

6.      Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала. […]“.

8        Дял III от Правилника за длъжностните лица е озаглавен „Кариера на длъжностните лица“.

9        Глава 1 от този дял е озаглавена „Назначаване“ и включва членове 27—34, като член 28 предвижда:

„Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че:

[…]

е)      представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Съюза и задоволително владеене на друг от езиците на Съюза в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения“.

10      В глава 3 от посочения дял III, озаглавена „Атестиране, повишаване на по-висока стъпка и повишаване в длъжност“, се съдържа член 45, параграф 2, който гласи:

„Преди първото им повишаване след назначаването от длъжностните лица се изисква да покажат умения за работа с трети език измежду посочените в член 55, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. […]“.

11      Приложение III към Правилника за длъжностните лица, отнасящо се до конкурсите, предвижда по-специално естеството и вида на конкурса, естеството на функциите и задачите, присъщи на длъжностите, и евентуалните изисквания за владеене на език предвид особения характер на длъжностите.

 УРДС

12      Дял I от УРДС е озаглавен „Общи разпоредби“ и включва членове 1—7а.

13      Съгласно член 1 от УРДС тези условия се прилагат за служителите, наети по договор от Съюза, което им предоставя по-специално качеството на „договорно наети служители“.

14      Член 3а от УРДС предвижда по-специално:

„1.      По смисъла на настоящите Условия за работа „договорно нает служител“ означава служител, който не е назначен на длъжност, включена в щатното разписание, прикрепено към частта от бюджета за съответната институция, а е нает за изпълнението на пълно или непълно работно време на функции:

а)      в някоя институция, свързани с изпълнението на технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер,

[…]“.

15      Дял IV от УРДС е озаглавен „Договорно наети служители“ и включва членове 79—119.

16      В глава 1 от този дял, озаглавена „Общи разпоредби“, се съдържа член 80, който гласи:

„1.      Договорно наетите служители се разделят в четири функционални групи според изпълняваните функции. Всяка функционална група се подразделя на степени и стъпки.

2.      Видовете функции и съответстващите функционални групи са посочени в следната таблица:

Функционална група

Степени

Функции

IV

от 13 до 18

Административни, консултантски, езикови и други подобни технически функции, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители.

III

от 8 до 12

Изпълнителни функции, изготвяне на проекти, счетоводство и други подобни технически задачи, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители.

II

от 4 до 7

Деловодителски и секретарски функции и други подобни задачи, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители.

I

от 1 до 3

Технически задачи и задачи по административно обслужване, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители.


3.      Въз основа на таблицата и след консултации с комитета по Правилника за персонала, […] орган[ът, оправомощен да сключва договори за назначаване на договорно наети служители,] на всяка институция, агенция или образувание, посочени в член 3а, може да определи по-подробно правомощията, присъщи на всеки вид функции.

4.      Член[…] 1г […] от Правилника за персонала се прилага[…] по аналогия.

[…]“.

17      Съгласно член 82 от УРДС, който се намира в глава 3 от посочения дял IV, озаглавена „Условия за назначаване“:

„[…]

2.      Минималните изисквания за назначаване като договорно нает служител са:

а)      за функционална група I — успешно завършено задължително основно образование;

[…]

3.      Договорно наетият служител може да бъде нает на работа само при условие че:

[…]

д)      представи доказателства за отлично владеене на един от езиците на Съюза и задоволително владеене на друг от езиците на Съюза до степен, необходима за изпълнението на неговите задължения.

[…]

5.      По искане на различните институции Европейската служба за подбор на персонал [(EPSO)] им оказва съдействие при подбора на договорно наетите служители, преди всичко като определя съдържанието на изпитите и като организира процедурите за подбор. [EPSO] осигурява прозрачността на процедурите за подбор на договорно наети служители.

[…]“.

 Спорната процедура за подбор

18      На 14 април 2016 г. Европейският парламент публикува покана за изразяване на интерес с оглед на съставяне на база данни с кандидати, подходящи за наемане като договорно наети служители за изпълнение на длъжността „шофьор“. Видно от въведението на тази покана, общият брой на евентуалните работни места е приблизително 110 и работните места ще бъдат „главно в Брюксел“ (Белгия).

19      В раздел II от поканата за изразяване на интерес, озаглавен „Естество на задачите“, се предвижда, че на договорно наетия служител „ще бъде възложено да изпълнява длъжността шофьор под ръководството на длъжностно лице или срочно нает служител“, и се уточнява следното:

„[…] за сведение, [тези] задачи[…] могат да бъдат обобщени, както следва:

–        превозване на официални лица, както и длъжностни лица или други служители на Европейския парламент, главно в Брюксел, Люксембург [(Люксембург)] и Страсбург [(Франция)], както и в други държави членки и в трети държави,

–        превозване на посетители (дипломатически корпус и други официални лица),

–        превозване на стоки и документи,

–        превозване на пощенски пратки,

–        осигуряване на правилно използване на превозното средство, по-специално на технологичните инструменти,

–        следене за сигурността на лицата и стоките по време на транспортиране при спазване на Правилника за движение по пътищата в държавата,

–        при целесъобразност, товарене и разтоварване на превозното средство,

–        при целесъобразност, извършване на административни дейности и дейности, свързани с логистична подкрепа“.

20      В раздел IV от поканата за изразяване на интерес, озаглавен „Условия за допустимост“, се предвижда, че за назначаването като договорно нает служител е необходимо да бъдат изпълнени няколко условия, сред които е владеенето на два официални езика на Съюза. В това отношение кандидатите трябва да имат, от една страна, „задълбочени познания (най-малко ниво С1 […]) по един от 24-те официални езика на Европейския съюз“ като „език 1“ по процедурата за подбор, и от друга страна, „задоволителни познания (ниво В2) по английски, немски или френски език“ като „език 2“ по процедурата за подбор (наричан по-нататък „език 2 по процедурата за подбор“), с уточнението, че „eзик 2 трябва да бъде различен от език 1“.

21      Общата европейска референтна рамка за езиците, разработена от Съвета на Европа [Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа № R (98) 6 от 17 март 1998 г., наричана по-нататък „ОЕРР“), разделя езиковите умения на шест нива, от ниво A1 до ниво C2. Тя съдържа различни таблици, в една от които са посочени глобално общите нива на познания. Ниво B2, което съответства на „самостоятелно владеене“ на езика, е представено в ОЕРР по следния начин:

„Може да разбира основното съдържание на конкретни или абстрактни теми в сложен текст, както и в дискусия на професионални теми по своята специалност. Може да общува в известна степен спонтанно и непринудено при разговор с носител на езика без напрежение за двете страни. Може да се изразява ясно и подробно по широк кръг от теми, да изказва мнение по актуални теми и да излага предимствата и недостатъците при различни възможности“.

22      Ограничаването на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски е мотивирано по следния начин в раздел IV от поканата за изразяване на интерес:

„Съгласно решението на Съда на Европейския съюз (голям състав) [от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752),] в рамките на настоящата покана за изразяване на интерес Европейският парламент е длъжен да посочи мотивите за ограничаване на избора на втори език до малък брой официални езици на ЕС.

По тази причина кандидатите се уведомяват, че трите езика, които могат да бъдат избрани като език 2 за целите на настоящата покана за изразяване на интерес, са определени в съответствие с интереса на службата, който изисква новоназначените служители да бъдат оперативни незабавно и да бъдат в състояние да общуват ефикасно в ежедневната си работа.

Въз основа на дългогодишната практика на Европейския парламент по отношение на езиците, които се използват за вътрешна комуникация, и като се имат предвид нуждите на службите от гледна точка на външната комуникация и обработването на досиетата, английският, немският език и френският език остават най-широко използвани. Освен това в атестационните доклади за 2013 г. 92 % от всички служители декларират, че притежават познания по английски език, 84 % от всички служители декларират, че притежават познания по френски език, и 56 % от всички служители декларират, че притежават познания по немски език. При другите официални езици не се преминава прагът от 50 % от служителите, които декларират, че притежават задоволителни познания.

Ето защо, при балансиране на интереса на службата и нуждите и способностите на кандидатите и предвид конкретната област на настоящия подбор, е основателно да се изисква владеене на един от тези три езика, за да се гарантира, че независимо от първия си официален език всички кандидати владеят поне един от тези три официални езика на нивото на работен език.

Освен това, с цел равно третиране, всеки кандидат, дори един от тези три езика да е негов първи официален език, е длъжен да има задоволителни познания по втори език, който трябва да си избере от тези три езика.

Оценяването на специфичните езикови умения дава възможност по този начин на Европейския парламент да оцени способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни в среда, сходна с тази, в която ще работят“.

23      Съгласно раздел VI от поканата за изразяване на интерес, озаглавен „Процедура за кандидатстване и крайна дата за подаване на кандидатурите“, кандидатите трябва да подадат кандидатура чрез електронен формуляр за записване, който е на разположение на уебсайта на EPSO. В раздел VII от тази покана, озаглавен „Етапи на подбора“, се посочва, че се извършва подбор по документи, и в това отношение се уточнява, че „[п]роцедурата за подбор се провежда единствено въз основа на предоставената от кандидата информация в раздела „филтър на квалификациите“ от формуляра за записване“.

24      Видно от раздел VIII от поканата за изразяване на интерес, озаглавен „Резултати от подбора“, след приключване на процедурата за подбор първите 300 кандидати, получили най-голям брой точки съгласно съответните критерии, ще бъдат включени в създадената за тази цел база данни. В раздел IX на тази покана, озаглавен „Назначаване“, се припомня, че включването в базата данни не представлява гаранция за назначаване. Що се отнася до възможното назначаване на включени в базата данни кандидати, в поканата за изразяване на интерес се посочва по-специално следното:

„При възможност за предлагане на договор службите по назначаване ще преглеждат базата данни и ще поканят кандидатите, чийто профил отговаря в най-голяма степен на изискванията на съответната длъжност.

С тези кандидати ще бъде проведено събеседване с цел да се определи дали профилът им отговаря на наличната длъжност. По време на това събеседване ще бъдат също така оценени познанията по език 1 и език 2. Владеенето на другите езици, посочени от кандидатите, също може да бъде проверено.

[…]

В зависимост от резултатите от събеседването и евентуалните теоретични и/или практически тестове кандидатите могат да получат предложение за работа“.

25      Одобрените кандидати ще бъдат назначени като договорно наети служители („функционална група I“) и договорът ще бъде изготвен в съответствие с членове 3а, 84 и 85 от УРДС. Той ще бъде с продължителност от една година и ще може да бъде продължен с една година, а след това евентуално да бъде подновен втори път безсрочно.

26      Раздел Х от поканата за изразяване на интерес, озаглавен „Комуникация“, предвижда:

„Европейският парламент ще се свърже с кандидатите чрез техния EPSO профил или по електронна поща. Те трябва да следят хода на процедурата и да проверяват информацията, отнасяща се до тях, като редовно проверяват, най-малко 2 пъти седмично, EPSO профила си и личната си електронна поща. Ако поради технически проблем кандидатите не могат да проверяват тази информация, те имат ангажимента да сигнализират за това незабавно на функционалния електронен адрес на процедурата:

ACdrivers2016@ep.europa.eu

За всякаква друга кореспонденция, свързана с процедурата, следва да се изпраща електронно съобщение на този функционален електронен адрес“.

 Искания на страните

27      Кралство Испания иска от Съда да отмени поканата за изразяване на интерес и да осъди Парламента да заплати съдебните разноски. Отмяната на поканата би следвало да доведе и до отмяна на създадената съгласно нея база данни.

28      Парламентът иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

29      В подкрепа на жалбата Кралство Испания изтъква четири основания.

30      Първото основание е незаконосъобразното ограничение на избора на езиците, които могат да бъдат използвани за комуникация между кандидатите и EPSO, само до английски, френски и немски език.

31      Второто основание е неправилното тълкуване на езиковите изисквания, предвидени в УРДС за договорно наетите служители.

32      Третото и четвъртото основание, които ще бъдат разгледани заедно, се отнасят до законосъобразността на ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски език.

 По първото основание, отнасящо се до ограничението на избора на езиците, които могат да бъдат използвани за комуникация, само до английски, френски и немски език

 Доводи на страните

33      Кралство Испания твърди главно че поканата за изразяване на интерес нарушава членове 1 и 2 от Регламент № 1/58, член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица, като ограничава само до английски, френски и немски езиците, които кандидатите могат да използват за комуникация с организаторите на разглежданата процедура за подбор. Кралство Испания поддържа в това отношение, че кандидатурите, които ще бъдат представени в рамките на поканата за изразяване на интерес, са „текстове[…], адресирани до институциите […] от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1/58 и поради това съгласно тази разпоредба трябва да е възможно да се изготвят и подават до съответната институция, в случая Парламента, на един от официалните езици на Съюза по избор на подателя.

34      При условията на евентуалност Кралство Испания поддържа, че ограничението на избора на езиците, които могат да бъдат използвани за комуникация, само до английски, френски и немски език е в нарушение на член 22 от Хартата, отнасящ се до зачитането на езиковото многообразие от Съюза, и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица, съгласно който е забранена всяка дискриминация, като например дискриминацията на основата на езика, освен ако тя не е обоснована съгласно тази разпоредба. Според Кралство Испания кандидатите, които не могат да попълнят формуляра за кандидатстване, на разположение на уебсайта на EPSO, или да общуват с Парламента, използвайки майчиния си език, са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо кандидатите, чийто майчин език е английски, френски или немски. Той твърди, че няма основателна причина, която да обосновава такава дискриминация, основана на езика.

35      Парламентът оспорва тези доводи, като уточнява, че поканата за изразяване на интерес не задължава лицата да използват конкретен език, за да попълнят електронния формуляр за записване на уебсайта на EPSO. Тази покана също така не предвиждала ограничения относно езиците, които могат да бъдат използвани за комуникация между кандидатите, от една страна, и EPSO или Парламента, от друга. Според Парламента фактът, че поради технически причини формулярът за записване е бил достъпен само на английски, френски и немски език, все пак не означава, че кандидатите са били длъжни да го попълнят на един от тези три езика. Той твърди още че са били подадени кандидатури на език, различен от английски, френски или немски, и че те са били обработени от комисията за подбор, като при нужда били ползвани услугите на езикови оценители. При това положение Парламентът счита, че е изпълнил надлежно задължението си да общува с кандидатите на свободно избран от тях език.

 Съображения на Съда

36      Съгласно член 2 от Регламент № 1/58, който по същество съответства на член 24, четвърта алинея ДФЕС и член 41, параграф 4 от Хартата, текстовете, адресирани до институциите от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор на подателя на един от официалните езици, посочени в член 1 от този регламент, и отговорът на институцията се изготвя на същия език. Като съществен елемент от зачитането на езиковото многообразие на Съюза, чиято значимост е припомнена в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС, както и в член 22 от Хартата, правото на тези лица да избират измежду официалните езици на Съюза езика, който ще използват при осъществяването на контакт с институциите, каквато е Европейският парламент, е от основно значение.

37      При все това, както следва от практиката на Съда, от задължението на Съюза да зачита езиковото многообразие не може да бъде изведено наличието на общ правен принцип, който гарантира на лицата правото всички актове, които могат да засегнат интересите им, при всички обстоятелства да бъдат изготвени на съответния им език и съгласно който институциите са длъжни, без да е допустимо каквото и да било изключение, да използват всички официални езици във всеки един случай (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2003 г., Kik/СХВП, C‑361/01 P, EU:C:2003:434, т. 82, от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 88 и от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, C‑643/15 и C‑647/15, EU:C:2017:631, т. 203).

38      В конкретния контекст на процедурите за подбор на персонал на Съюза, Съдът вече е постановил в точка 88 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), че съгласно член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица могат да бъдат предвидени ограничения на забраната за извършване на дискриминация на основа на езика. Ето защо, без да се накърнява задължението, припомнено по-специално в точка 71 от това съдебно решение, съгласно член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица във връзка с член 5 от Регламент № 1/58 обявленията за конкурс да се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици на Съюза, институциите могат евентуално да предвидят ограничения за използването на официалните езици в този контекст, стига ограниченията да са обосновани с обективни и разумни съображения, да са подчинени на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала и да са пропорционални на преследваната цел в съответствие с посочения член 1г, параграф 6.

39      Така от точка 88 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), следва, че в контекста на процедурите за подбор на персонал на Съюза на институциите не могат да бъдат вменени задължения, които надхвърлят изискванията по член 1г от Правилника за длъжностните лица.

40      Ето защо повдигнатият с настоящата жалба въпрос дали е законосъобразно ограничението само до английски, френски и немски на езиците, които кандидатите могат да използват за комуникация с EPSO и Парламента, трябва да се разгледа в светлината на член 1г от Правилника за длъжностните лица, приложим за процедурите за подбор на договорно наети служители съгласно член 80, параграф 4 от УРДС.

41      Доколкото Парламентът оспорва твърдението, че изборът на език за комуникация между EPSO и кандидатите е ограничен само до английски, френски и немски, на първо място, преди да бъде разгледан доводът на Кралство Испания, че това ограничение представлява различно третиране въз основа на езика, което е в противоречие с член 1г от Правилника за длъжностните лица, следва да се провери дали с оглед на изтъкнатите от двете страни доводи в поканата за изразяване на интерес действително има такова ограничение.

42      Съгласно указаното в поканата за изразяване на интерес уредената в нея процедура за подбор е организирана само „по документи“, единствено въз основа на отговорите на кандидатите на въпросите от раздела „филтър на квалификациите“ от електронния формуляр за записване, на разположение на уебсайта на EPSO. Следователно от тази покана е видно, че кандидатурите трябва да се подават онлайн чрез посочения електронен формуляр за записване.

43      В това отношение между страните няма спор по въпроса, че електронният формуляр за записване във връзка с поканата за изразяване на интерес е бил на разположение на уебсайта на EPSO само на английски, френски и немски език. Докато обаче Кралство Испания заключава, че от наличието на формуляра само на тези езици следва, че на практика са ограничени езиците, на които той може да бъде попълнен, Парламентът поддържа, че доколкото в поканата няма задължителна разпоредба относно езика, на който трябва да се попълни формулярът, кандидатите са свободни да го попълнят на други официални езици на Съюза извън посочените три езика.

44      Въпреки това при липса на указание в поканата за изразяване на интерес, че електронният формуляр за записване, на разположение на уебсайта на EPSO само на английски, френски и немски език, може да бъде попълнен на който и да е от официалните езици на Съюза, кандидатите са можели основателно да предположат, че формулярът трябва задължително да бъде попълнен на един от посочените три езика. При това положение не може да се изключи, че някои кандидати на практика са били лишени от възможността да използват официален език на Съюза по свой избор за подаване на кандидатура.

45      Предвид това ограничение относно избора на езика, който може да се използва за комуникация, на второ място, следва да се провери дали посоченото ограничение е довело до различно третиране на кандидатите, което е в противоречие с член 1г от Правилника за длъжностните лица.

46      В това отношение следва да се приеме, че кандидатите, които поради факта, че формулярът за записване не съществува на всички официални езици на Съюза, са заключили, че трябва да го попълнят на английски, френски или немски език, и поради това са изготвили кандидатурата си на един от тези езици, при положение че нито един от тях не е официалният език на Съюза, който владеят най-добре, може да са били поставени в по-неблагоприятно положение — що се отнася както до пълното разбиране на формуляра, така и до изготвянето на кандидатурата им — спрямо кандидатите, чийто предпочитан официален език е един от трите посочени.

47      Следователно обстоятелството, че формулярът за записване не е бил на разположение на уебсайта на EPSO на всички официални езици на Съюза, е довело до това кандидатите, които желаят да попълнят формуляра и съответно да подадат кандидатура на официален език, различен от английски, френски или немски, да бъдат лишени от възможността да използват официалния език, който владеят най-добре, и поради това да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин спрямо кандидатите, чийто предпочитан официален език е един от трите посочени. Ето защо това е довело до различно третиране въз основа на езика, което по принцип е забранено с член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.

48      За сметка на това от представените от Кралство Испания данни не е видно, че кандидатите не са можели да използват официален език по свой избор, за да общуват, евентуално по електронна поща, с Парламента или EPSO. Ето защо не може да се приеме, че изтъкнатото от Кралство Испания основание, отнасящо се до ограничението на езиците за комуникация, е налице, що се отнася до такива контакти. Въпреки това установеното в предходната точка различно третиране по отношение на езиците, на които може да бъде попълнен формулярът за записване и съответно да бъде подадена кандидатура, не може да се компенсира с възможността на кандидатите да използват официален език по техен избор, за да общуват, евентуално по електронна поща, с Парламента или EPSO във връзка с други аспекти на разглежданата процедура за подбор.

49      Както бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, съгласно член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица при прилагането на последния не се допуска различно третиране въз основа на езика, освен ако то не е обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала.

50      Тъй като Кралство Испания е доказало, че с поканата за изразяване на интерес се установява различно третиране, което може да представлява дискриминация, основана на езика, по смисъла на член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, Парламентът е трябвало да докаже, че това ограничение е обосновано.

51      В случая обаче Парламентът не е изтъкнал нито в поканата за изразяване на интерес, нито в писмените си изявления или в хода на съдебното заседание пред Съда някакви съображения, които да доказват наличието на законосъобразна цел от общ интерес в рамките на политиката за персонала, изискваща различно третиране като констатираното в точка 47 от настоящото решение по отношение на езиците, на които следва да се попълни електронният формуляр за записване. Следователно Парламентът не е доказал, че произтичащото от поканата за изразяване на интерес ограничение относно избора на език за комуникация е обосновано.

52      Поради това е налице първото основание.

 По второто основание: нарушение на член 82 от УРДС

 Доводи на страните

53      По първата част от второто основание Кралство Испания твърди, че предвиденото в поканата за изразяване на интерес изискване за задоволително владеене на втори официален език на Съюза представлява нарушение на член 82 от УРДС, тъй като за упражняването на функциите, които избраните кандидати ще изпълняват, не са необходими познания по втори език. От член 82, параграф 3, буква д) от УРДС следвало, че администрацията може да изисква от кандидат за длъжност на договорно нает служител, освен отлично владеене на един от официалните езици на Съюза, и задоволително владеене на втори език само предвид особения характер на функциите, които трябва да бъдат изпълнявани. В случая обаче задачите, които ще бъдат възложени на назначените договорно наети служители, не оправдавали задоволителното владеене на втори език. Кралство Испания припомня в това отношение, че в член 80 от УРДС задачите, възлагани на договорно наети служители от група I, са определени като технически задачи и задачи по административно обслужване, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители. По втората част от това основание Кралство Испания поддържа, че дори да се предположи, че от кандидата за такава длъжност може да се изисква да владее отлично един официален език и задоволително втори език, не е обосновано да се изисква ниво B2 на владеене на езика по смисъла на ОЕРР, какъвто е случаят в поканата за изразяване на интерес.

54      Парламентът твърди от своя страна, че член 82, параграф 3, буква д) от УРДС изисква задоволително владеене на втори официален език на Съюза като произтичащо от Правилника за длъжностните лица задължение.

 Съображения на Съда

55      Съгласно член 82, параграф 3, буква д) от УРДС „[д]оговорно наетият служител може да бъде нает на работа само при условие че […] представи доказателства за отлично владеене на един от езиците на Съюза и задоволително владеене на друг от езиците на Съюза до степен, необходима за изпълнението на неговите задължения“. По първата част от второто основание Кралство Испания твърди, че тази разпоредба изисква от кандидатите за длъжност на договорно нает служител да владеят втори език на Съюза само когато функциите, които следва да изпълняват, изискват това, като случаят по настоящото производство не бил такъв.

56      Ето защо следва да се определи дали езиковите изисквания в член 82, параграф 3, буква д) водят до задължението кандидатите за длъжност на договорно нает служител системно да доказват, че владеят отлично един официален език на Съюза и задоволително друг официален език на Съюза.

57      В това отношение следва да се припомни, че член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица предвижда по аналогичен начин, че „[д]лъжностното лице може да бъде назначено само при условие че представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Съюза и задоволително владеене на друг от езиците на Съюза в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения“. В съответствие с член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица от последните също така се изисква, преди първото им повишаване след назначаването, да покажат умения за работа „с трети език измежду посочените в член 55, параграф 1 от Договора за Европейския съюз“, тоест измежду официалните езици на Съюза. От това неминуемо следва, че условието за владеене на втори език, предвидено в член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, не може да се разглежда като факултативно за длъжностните лица.

58      Доколкото договорно наетите служители трябва, както длъжностните лица, да изпълняват служебните си задължения в многоезична среда, няма основание езиковите познания, изисквани от договорно наетите служители в член 82, параграф 3, буква д) от УРДС, да се тълкуват различно от тези, изисквани по аналогичен начин от длъжностните лица съгласно член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица. Обстоятелството, че за разлика от договорно наетите служители длъжностните лица трябва евентуално да докажат познания по трети език, се обяснява с факта, че за договорно наетите служители не се прилага режимът за повишение, предвиден в Правилника за длъжностните лица. Тази разлика обаче е без значение за тълкуването на изискването за владеене на втори език, предвидено, от една страна, в член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица и, от друга, в член 82, параграф 3, буква д) от УРДС.

59      Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 111 от заключението си, член 82, параграф 3, буква д) от УРДС трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатите за работа в качеството на договорно наети служители са длъжни да представят доказателства за владеене на поне два официални езика. От това следва, че първата част от второто изтъкнато от Кралство Испания основание трябва да бъде отхвърлена.

60      По втората част от това основание Кралство Испания поддържа, че с оглед на естеството на функциите, които договорно наетите служители ще трябва да изпълняват, не е оправдано изискваното в поканата за изразяване на интерес ниво на владеене на език 2 по процедурата за подбор, а именно ниво В2 по смисъла на ОЕРР. Доколкото доводите, изложени в подкрепа на втората част от основанието, се припокриват с тези, представени в подкрепа на третото и четвъртото основание, тази част ще бъде разгледана заедно с посочените основания.

 По втората част от второто основание, както и по третото и четвъртото основание, отнасящи се до ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски език

 Доводи на страните

61      Кралство Испания поддържа, че предвиденото в поканата за изразяване на интерес ограничение на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски език е произволно, нарушава езиковия режим, установен в членове 1 и 6 от Регламент № 1/58, и представлява основана на езика дискриминация, забранена с член 22 от Хартата, член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица и член 82, параграф 3, буква д) от УРДС. Нито едно от съображенията, изложени в поканата за изразяване на интерес, не можело да се счита за законосъобразна цел от общ интерес, която може да обоснове подобно ограничение. Следователно свързаният с „интереса на службата“ мотив, а именно служителите да могат още от първия ден да работят на изискваните езици и да общуват ефикасно в работата си, бил шаблонен и без връзка с естеството на функциите, които трябва да бъдат изпълнявани. Във всеки случай това ограничение не било пропорционално на действителните нужди на службата. Също така изискването нивото на владеене на език 2 по процедурата за подбор да съответства на ниво B2 по смисъла на ОЕРР, било непропорционално.

62      Парламентът оспорва тези доводи, като посочва, че ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор е надлежно мотивирано в поканата за изразяване на интерес, по-специално с целта да бъдат назначени служители, които могат незабавно да изпълняват задълженията си и са в състояние да общуват ефикасно в ежедневната си работа.

 Съображения на Съда

63      По причините, посочени в точки 36—40 от настоящото решение, проверката дали ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски е законосъобразно трябва да се извърши с оглед на член 1г от Правилника за длъжностните лица. Всъщност, подобно на ограничението на избора на езици, на които може да бъде попълнен електронният формуляр за записване на уебсайта на EPSO и съответно да бъде подадена кандидатура, до което се отнася първото изтъкнато от Кралство Испания основание, ограничението, до което се отнасят втората част от второто основание, както и третото и четвъртото основание, се вписва в специфичния контекст на организирането на процедури за подбор на персонал на Съюза, уредени по-специално в Правилника за длъжностните лица.

64      За тази цел е важно да се припомни в самото начало, че както бе посочено в точки 38 и 49 от настоящото решение, съгласно член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, приложим за процедурите за подбор на договорно наети служители съгласно член 80, параграф 4 от УРДС, при прилагането на този правилник е забранена всяка дискриминация, като например дискриминацията, основана на езика, а съгласно параграф 6 от тази разпоредба различното третиране въз основа на езика е допустимо, ако е обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала.

65      Тъй като в поканата за изразяване на интерес, в съответствие с УРДС, изборът на език 2 по процедурата за подбор е ограничен само до английски, френски и немски, кандидатите, които с оглед на езиковите им познания не отговарят на това изискване, са били лишени от възможността да участват в процедурата за подбор, макар и да са имали достатъчно езикови познания по поне два официални езика на Съюза съобразно условията, предвидени в член 82, параграф 3, буква д) от УРДС.

66      Следователно задължението за кандидатите да изберат език 2 по процедурата за подбор само сред английски, френски и немски представлява различно третиране въз основа на езика, което по принцип е забранено с член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.

67      На следващо място, що се отнася до наличието на законосъобразна цел от общ интерес в рамките на политиката за персонала по смисъла на член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица, която да обосновава това различно третиране, от практиката на Съда следва, че интересът на службата може да изисква назначените лица да имат специфични езикови познания. Следователно особеният характер на задачите, които трябва да бъдат изпълнявани, може да обоснове назначаване по-специално въз основа на задълбочени познания по конкретен език (вж. в този смисъл решения от 19 юни 1975 г., Küster/Парламент, 79/74, EU:C:1975:85, т. 16 и 17, от 29 октомври 1975 г., Küster/Парламент, 22/75, EU:C:1975:140, т. 13 и 14 и от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 88).

68      В това отношение в процедурите за подбор институциите разполагат с широки дискреционни правомощия при преценка на интереса на службата, както и на квалификациите и качествата на кандидатите, които следва да бъдат взети предвид (вж. по аналогия решения от 4 февруари 1987 г., Bouteiller/Комисия, 324/85, EU:C:1987:59, т. 6, от 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, EU:C:2003:196, т. 35 и от 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, EU:C:2008:549, т. 77). Поради това Съдът не следва да замества преценката на администрацията по-специално относно конкретните езикови познания, които в интерес на службата трябва да се изискват от кандидатите в конкурс, със своя преценка (вж. по аналогия решение от 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, EU:C:2003:196, т. 35 и цитираната съдебна практика).

69      При все това институцията, която е ограничила езиковия режим на дадена процедура за подбор до малък брой официални езици на Съюза, следва да докаже, че такова ограничение действително може да отговори на реалните нужди във връзка с функциите, които назначените лица трябва да изпълняват. Освен това всяко условие относно конкретните езикови познания трябва да бъде пропорционално на този интерес и да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат мотивите за това условие, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразността му (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 90 и 92).

70      Парламентът смята в това отношение, че интересът на службата, както следва от поканата за изразяване на интерес, а именно да бъдат назначени служители, които незабавно могат да изпълняват задълженията си и са в състояние да общуват ефикасно в ежедневната си работа, може да обоснове ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски език. За сметка на това Кралство Испания поддържа, че посочените в тази покана съображения не могат да обосноват това ограничение.

71      Както следва от точка 22 от настоящото решение, в раздел IV от поканата за изразяване на интерес се посочва, че трите езика, предвидени като език 2 по процедурата за подбор, а именно английски, френски и немски, са били определени, за да отговорят на „интереса на службата“, който е да се гарантира, че назначените лица ще „бъдат оперативни незабавно и […] в състояние да общуват ефикасно в ежедневната си работа“. В това отношение се уточнява, че въз основа на „дългогодишната практика“ на Парламента „по отношение на езиците, които се използват за вътрешна комуникация“ и като се имат предвид „нуждите на службите от гледна точка на външната комуникация и обработването на досиетата“, „английският, немският език и френският език остават най-широко използвани“.

72      Тези мотиви обаче, макар да показват наличието на интерес на службата от това новоназначените служители да могат да общуват ефикасно от момента на встъпването си в длъжност, сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже, че въпросните функции, а именно тези на шофьори в Европейския парламент, изискват конкретно владеенето на един от тези три езика, но не и на другите официални езици на Съюза.

73      В това отношение, доколкото мотивите се изразяват в това, че английският, френският и немският са най-използваните езици в Европейския парламент както за вътрешна, така и за външна комуникация, както и за обработването на документацията, в поканата за изразяване на интерес се загатва, че тези три езика в по-общ план са най-полезни за работа в тази институция. Доколкото обаче Европейският парламент не е приел, съгласно член 6 от Регламент № 1/58, вътрешен правилник за определяне на реда и условията за прилагане на езиковия му режим, не би могло да се твърди, без оглед на функциите, които назначените лица трябва конкретно да извършват, че тези три езика непременно са най-полезни за всички изпълнявани в тази институция функции.

74      При все това мотивите в раздел IV от поканата за изразяване на интерес, с които се цели да се обоснове ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор, не съдържат никаква обосновка на това ограничение с оглед на конкретните езикови нужди във връзка с функциите, които наетите шофьори ще трябва да изпълняват. При това положение тези мотиви не се основават на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи да се заключи, че интересът на службата в случая изисква такова различно третиране въз основа на езика.

75      Безспорно функциите, които наетите шофьори ще трябва да изпълняват, са описани в раздел II от поканата за изразяване на интерес. В това отношение в посочения раздел се предвижда, че на договорно наетия служител ще бъде възложено „да изпълнява длъжността шофьор“, като функциите по-специално се състоят в „превозване на официални лица, както и длъжностни лица или други служители на Европейския парламент, главно в Брюксел, Люксембург и Страсбург, както и в други държави членки и в трети държави“, „превозване на посетители (дипломатически корпус и други официални лица)“ и „осигуряване на правилно използване на превозното средство, по-специално на технологичните инструменти“.

76      При все това нито изтъкнатото от Парламента обстоятелство, че наетите шофьори трябва да изпълняват функциите си в Брюксел, Люксембург и Страсбург, тоест в три града, намиращи се в държави членки, сред официалните езици на които са френски или немски, нито от изложеното от него в хода на съдебното заседание пред Съда, а именно че лицата, които шофьорите ще превозват, използват най-често английски език, могат да обосноват ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до посочените три езика.

77      Всъщност, макар да не може да се изключи, че интересът на службата изисква да бъдат назначени шофьори с разнообразни езикови умения предвид различните населени места, в които те ще трябва да изпълняват функциите си, или езиковите познания на лицата, които ще трябва да превозват, Парламентът все пак не е доказал по какви причини всеки от езиците, определен като език 2 по процедурата за подбор, е особено полезен за упражняването на посочените функции.

78      От това следва, че дори да се разглеждат с оглед на описанието на функциите в раздел II от поканата за изразяване на интерес и на поясненията на Парламента в това отношение, изложените в раздел IV от тази покана мотиви не могат да обосноват ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски език. Следователно Парламентът не е доказал, че ограничението до всеки от езиците, определени като език 2 по процедурата за подбор, е обосновано с обективни и разумни съображения предвид свързаните с изпълняваните функции особености на длъжностите, които следва да бъдат заети, и от друга страна, по какви причини не могат да бъдат избрани други официални езици, които евентуално могат да бъдат от значение за такива длъжности.

79      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че са налице третото и четвъртото основание. Освен това, след като Парламентът не е доказал, че ограничението на избора на език 2 по процедурата за подбор само до английски, френски и немски език е обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала, не следва да се разглежда втората част от второто основание, тъй като тя се отнася до изискваното ниво на познания по тези езици.

80      Тъй като се приема, че са налице изложените от Кралство Испания първо, трето и четвърто основание, поканата за изразяване на интерес трябва да бъде отменена.

 По последиците от отмяната на поканата за изразяване на интерес

 Доводи на страните

81      Според Кралство Испания отмяната на поканата за изразяване на интерес има за последица отмяната на създадената въз основа на нея база данни. Без да иска отмяната на евентуалните ангажименти, произтичащи от включването на даден кандидат в тази база данни, Кралство Испания подчертава, че включването в базата данни в никакъв случай не гарантира назначение и че по отношение на включените в нея кандидати отмяната ѝ няма да накърни принципа на оправданите правни очаквания.

82      Парламентът посочва от своя страна, че тази база данни вече е създадена, вследствие на което кандидатите са били уведомени за резултата от процедурата за подбор и вече е пристъпено към назначения. С оглед на спазването на принципа на оправданите правни очаквания базата данни следвало да бъде запазена в съответствие с подхода, възприет по-специално в решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752).

 Съображения на Съда

83      Когато Съдът се произнася по последиците от отмяната на дадена мярка във връзка с процедурите за подбор на персонал на Съюза, той трябва да съвмести интересите на кандидатите, поставени в по-неблагоприятно положение вследствие на допуснато в тази процедура нарушение, и интересите на другите кандидати, поради което следва да вземе предвид не само необходимостта от възстановяване на правата на кандидатите, които са били неблагоприятно засегнати, но и оправданите правни очаквания на вече избраните кандидати (вж. в този смисъл решение от 6 юли 1993 г., Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, EU:C:1993:284, т. 14).

84      Що се отнася по-специално до нарушенията във връзка с езиковия режим, приложим за дадена процедура за подбор, оправданите правни очаквания на избраните кандидати трябва да бъдат взети предвид, като се претеглят последиците от евентуалното оспорване на списъците с кандидати, изготвени въз основа на тази процедура за подбор, и интересът на засегнатите неблагоприятно кандидати (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 103).

85      В случая, доколкото поканата за изразяване на интерес се отменя поради създаващите дискриминация условия относно езиковите познания на кандидатите, трябва да се приеме, че тези дискриминационни условия засягат и съответната база данни. Всъщност кандидатите са включени в тази база данни въз основа на резултатите, получени в рамките на процедура за подбор, организирана при неравностойни условия.

86      В това отношение следва да се отбележи, подобно на Кралство Испания, че включените в съответната база данни кандидати не са получили на това основание каквато и да било гаранция за назначаване на работа. Следователно тези кандидати — противно на кандидатите, които вече са били назначени като договорно наети служители вследствие на включването им в разглежданата база данни и на това основание имат оправдани правни очаквания назначението им да не бъде поставено под въпрос — не са получили допълнителни уверения от администрацията, които да породят оправдани правни очаквания, че ще бъдат назначени на работа.

87      Поради това следва да се приеме, че включването на кандидатите в разглежданата база данни само по себе си не може да породи оправдани правни очаквания, налагащи запазване на последиците от отменената покана за изразяване на интерес. За сметка на това отмяната на базата данни не може да се отрази на вече извършените евентуални назначения.

88      При това положение базата данни трябва да бъде отменена.

 По съдебните разноски

89      Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

90      След като Кралство Испания е направило искане за осъждането на Парламента и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Отменя поканата за изразяване на интерес „Договорно наети служители — функционална група I — Шофьори (М/Ж) — EP/CAST/S/16/2016“.

2)      Отменя базата данни, създадена съгласно поканата за изразяване на интерес „Договорно наети служители — функционална група I — Шофьори (М/Ж) — EP/CAST/S/16/2016“.

3)      Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Подписи


*      Език на производството: испански.