РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (oсми състав)
12 ноември 2009 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „SpagO“ — По-ранна национална словна марка „SPA“ — Относително основание за отказ — Липса на засягане на реномето — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑438/07
Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV, установено в Spa (Белгия), за което се явяват адв. L. De Brouwer, адв. E. Cornu, адв. É. De Gryse, адв. D. Moreau, адв. J. Pagenberg, адв. A. von Mühlendahl и адв. S. Abel, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑жа B. Schmidt, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
De Francesco Import GmbH, установено в Nuremberg (Германия), за което се явяват адв. D. Terheggen и адв. H. Lindner, avocats,
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 13 септември 2007 г. (преписка R 1285/2006‑2) относно производство по възражение между De Francesco Import GmbH и Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми състав),
състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н N. Wahl (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа T. Weiler, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 ноември 2007 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 4 юни 2008 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 20 май 2008 г.,
след съдебното заседание от 25 март 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 27 юли 2001 г. встъпилата страна De Francesco Import GmbH подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „SpagO“.
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки (с изключение на бира)“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 18/2002 от 4 март 2002 г.
5 На 4 юни 2002 г. жалбоподателят, Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV, прави възражение на основание на член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки, обхванати от нея.
6 Възражението се основава на по-ранната словна марка „SPA“, регистрирана във Ведомството за марките на Бенелюкс за стоките „минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“, попадащи в клас 32.
7 С решение от 28 юли 2006 г. отделът по споровете на СХВП уважава възражението, основано на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009). По съображения за процесуална икономия отделът по споровете ограничава преценката на възражението срещу регистрацията на словната марка „SPA“, регистрирана във Ведомството за марките на Бенелюкс. Отделът по споровете установява достатъчно сходство между конфликтните марки поради техния общ елемент „spa“. Що се отнася до алкохолните напитки, обхванати от заявената марка, той счита, че е възможно да се нанесе вреда на реномето на по-ранната марка поради вредното въздействие, което може да има алкохолът върху здравето.
8 На 28 септември 2006 г. встъпилата страна подава жалба срещу решението на отдела по споровете.
9 С решение от 13 септември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отменя решението на отдела по споровете. Той счита, че не съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009), тъй като съществува само ниска степен на сходство, от една страна, между стоките, попадащи в клас 32, и стоките, попадащи в клас 33, и от друга страна, между конфликтните марки. Що се отнася до член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, апелативният състав възпроизвежда изводите на отдела по споровете, който признава реномето на марката „SPA“ в държавите от Бенелюкс за минералните води. Апелативният състав обаче установява, че има само ниска степен на сходство между конфликтните марки, че това сходство не е достатъчно, за да могат съответните потребители да направят връзка между конфликтните марки, и че използването на заявената марка не вреди на реномето на по-ранната марка.
Искания на страните
10 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
11 СХВП и встъпилата страна молят Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
12 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94.
13 Жалбоподателят по същество поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка, като е установил, че сходството между конфликтните знаци не е било достатъчно, за да могат съответните потребители да направят връзка между конфликтните марки, и като е стигнал до извода, че използването на оспорваната марка за алкохолни напитки не е вредяла на реномето и на търговския потенциал на по-ранната марка за минерална вода.
14 Първоинстанционният съд напомня, че от текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 е видно, че неговото прилагане се подчинява на три условия, а именно: първо, идентичност или сходство на конфликтните марки, второ, съществуване на реноме на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на възражението, и трето, наличие на риск, че с използването без основателна причина на заявената марка би се извлякла неоснователно полза от отличителния характер или от реномето на по-ранната марка или то би ги увредило. Тези три условия са кумулативни и липсата на някое от тях е достатъчна, за да направи неприложима посочената разпоредба (Решение на Първоинстанционния съд от 25 май 2005 г. по дело Spa Monopole/СХВП – Spa-Finders Travel Arrangements (SPA-FINDERS), T‑67/04, Recueil, стр. II‑1825, точка 30).
15 Необходимо е да се припомни също, че от съдебната практика следва, че когато са налице нарушенията, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, те са последица от определена степен на сходство между конфликтните марки, поради което съответните потребители свързват тези марки, т.е. правят връзка между тях, дори да не ги объркват (вж. по аналогия Решение на Съда от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, Сборник, стр. І‑8823, точка 30 и цитираната съдебна практика).
16 Съществуването на такава връзка следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай и в частност степента на сходство между конфликтните марки, естеството на стоките или услугите, за които съответно са регистрирани конфликтните марки, включително степента на близост или на различие на тези стоки или услуги, както и съответните потребители, интензитетът на реномето на по-ранната марка и съществуването на вероятност от объркване в общественото съзнание (вж. Решение по дело Intel Corporation, посочено по-горе, точки 41 и 42 и цитираната съдебна практика).
17 Законосъобразността на обжалваното решение следва да се прецени в светлината на тези съображения.
18 В конкретния случай следва да се посочи, че апелативният състав основателно отбелязва в точка 24 от обжалваното решение, че съответните потребители са широк кръг потребители от държавите от Бенелюкс. Всъщност както стоките, обхванати от по-ранната марка, регистрирана в държавите от Бенелюкс, така и стоките, обхванати от заявената марка, са стоки за ежедневна употреба.
19 Относно реномето на по-ранната марка, страните не спорят, че по-ранната марка е с реноме в държавите от Бенелюкс за минералните води.
20 Що се отнася до условието, свързано с наличието на идентичност или на сходство на конфликтните марки, следва да се отбележи, че степента на сходство между конфликтните марки предполага съществуването на визуална, фонетична или концептуална прилика (Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux, C‑408/01, Recueil, стр. I‑12537, точка 28).
21 В конкретния случай апелативният състав в точки 44 и 45 от обжалваното решение е стигнал до извода, че предвид визуалното и фонетичното сходство на първите три букви на конфликтните знаци, както и елементите на визуалното и фонетичното различие, въведени от елемента „go“, е съществувала ниска степен на сходство между конфликтните знаци. Това сходство не било достатъчно, за да могат съответните потребители да направят връзка между конфликтните знаци.
22 Този извод трябва да бъде подкрепен.
23 Наистина потребителят отдава по-голямо значение на първата част на думите (Решение на Първоинстанционния съд от 17 март 2004 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — González Cabello и Iberia Líneas Aéreas de España (MUNDICOR), T‑183/02 и T‑184/02, Recueil, стр. II‑965, точка 81). Това съображение обаче не може да се отнася до всички случаи (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 16 май 2007 г. по дело Trek Bicycle/СХВП — Audi (ALLTREK), T‑158/05, непубликувано в Сборника, точка 70 и цитираната съдебна практика) и при всички положения не може да поставя под въпрос принципа, съгласно който при разглеждането на сходството на марките трябва да се вземе предвид създаденото от тях общо впечатление.
24 В конкретния случай предвид факта, че конфликтните знаци са кратки, съответните потребители ще се съсредоточат върху думата като цяло. В това отношение следва да се отбележи, че поради малкия размер и опростеността на структурата на знака на заявената марка е малко вероятно средните потребители да са склонни да разделят знака „SpagO“ на две думи: „spa“ и „go“.
25 По-нататък от преписката е видно, че в съответствие с правило 3, параграф 1, последно изречение от Регламент № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент №º40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), с измененията към него, заявената марка е съставена от словния елемент „spago“, с главна буква в началото и в края.
26 Във визуален план създаденото общо впечатление от заявената марка, от една страна, и по-кратката по-ранна марка, от друга страна, се различава поради добавянето на наставката „go“ в заявената марка. Също така във фонетично отношение, макар двата конфликтни знака да започват с елемента „spa“, добавянето на елемента „go“ в заявената марка позволява да се създаде различие между тях. Всъщност заявената марка ще се произнася като една кратка дума, без продължителна пауза между сричките и в която сричката „spa“ няма самостоятелна роля, а е тясно свързана с втората сричка „go“.
27 Освен това, макар двата конфликтни знака да си приличат по елемента „spa“, заявената марка е въображаема дума за съответните потребители.
28 В това отношение следва да се напомни, както апелативният състав основателно посочва в точка 44 от обжалваното решение, че в концептуален план не е възможно никакво сравнение. В съзнанието на съответните потребители по-ранната марка се отнася до град Spa (Белгия), известен със своите минерални води и минерални бани, до белгийската писта за автомобилни състезания Spa-Francorchamps или до описателното значение на термален извор като турска баня или сауна (Решение по дело SPA-FINDERS, посочено по-горе, точка 44). За сметка на това терминът „spago“ е измислена дума, която няма значение на един от официалните езици на държавите от Бенелюкс.
29 Поради това между конфликтните марки съществува само малко сходство.
30 Освен това, за да се прецени дали съществува връзка между конфликтните марки, трябва да се вземе предвид естеството на разглежданите стоки. В това отношение, на първо място, следва да се посочи, че алкохолното съдържание на напитките позволява да се отличат от водата и от безалкохолните напитки. Характерните черти на тези напитки са различни. Докато алкохолните напитки обикновено се консумират при специални и предразполагащи обстоятелства, водата и безалкохолните напитки се консумират ежедневно. Наред с това консумацията на вода е жизненоважна нужда. Средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е чувствителен към това различие между алкохолните и безалкохолните напитки, което впрочем е необходимо, тъй като някои потребители не желаят или дори не могат да консумират алкохол. Освен това цената на алкохолните напитки обикновено е доста по-висока от тази на безалкохолните напитки. Също така пускането в продажба на алкохол в много отношения е регламентирано в по-голяма степен. То по-специално е свързано с получаването на лиценз за продажба на алкохолни напитки, а закупуването на алкохолни напитки изисква минимална възраст. Фактът, че разглежданите напитки могат да бъдат консумирани на едни и същи места и по допълващ се начин в смисъл, че могат да бъдат смесвани или поднасяни заедно, и че често са консумирани от едни и същи лица и продавани в едни и същи места за продажба, не поставя под въпрос това заключение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 15 февруари 2005 г. по дело Lidl Stiftung/СХВП — REWE-Zentral (LINDENHOF), T‑296/02, Recueil, стр. II‑563, точки 54—57).
31 Поради това от гледна точка на различното естество на стоките, обхванати от конфликтните марки, следва да се отбележи, че елементът „spa“, съдържащ се в заявената марка „SpagO“, няма да бъде възприеман от средния потребител от държавите от Бенелюкс като отнасящ се към минералните води, продавани с по-ранната марка.
32 Без значение е сравнението, което жалбоподателят прави с отказа за регистрация поради реномето на по-ранната марка.
33 На първо място, що се отнася до позоваването на практиката при вземане на решения от СХВП, достатъчно е да се напомни, че според постоянната съдебна практика законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94 според неговото тълкуване от общностния съд, а не въз основа на предходната практика при вземане на решения (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Recueil, стр. II‑949, точка 68 и цитираната съдебна практика).
34 На второ място, заявената марка в случая не е SPA GO или SPA-GO, а „SpagO“ — една-единствена дума. В това отношение следва да се отбележи, че представянето на заявената марка се различава от посочените в жалбата на жалбоподателя марки, в които елементът „spa“ ясно се откроява, заема основно място и се придружава от допълнителни елементи, които по принцип са само описателни. Така в Решение на Първоинстанционния съд от 19 юни 2008 г. по дело Mülhens/СХВП — Spa Monopole (MINERAL SPA) (T‑93/06, непубликувано в Сборника, точки 29—39) терминът „spa“ се е откроявал от първия елемент, а терминът „минерална“ е описвал съставките на въпросните стоки, докато в настоящото дело думата „spago“ е неологизъм, при който елементът „spa“ се губи в общото впечатление, създадено от заявената марка.
35 По същата причина не може да бъде подкрепен доводът на жалбоподателя, според който, след като по-ранната марка изцяло e възпроизведена в заявената марка, конфликтните марки е трябвало да бъдат разглеждани като сходни. В конкретния случай, обратно на изтъкнатото от жалбоподателя, елементът „spa“ не е основен елемент на заявения знак. Въпреки че потребителите не си спомнят, че буквите „s“ и „o“ са изписани с главни букви в заявената марка, съответните потребители, както бе посочено по-горе, ще идентифицират знака „SpagO“ като една измислена дума, лишена от значение.
36 Макар жалбоподателят да представя по-ранната марка като марка с реноме, дори с голямо реноме, това с нищо не променя извода, че в конкретния случай става дума само за ниска степен на визуално и фонетично сходство между последната и заявената марка. Впрочем ясно установеният критерий за реноме не предполага автоматично съществуването на връзка между конфликтните марки (Решение по дело Intel Corporation, посочено по-горе, точка 64).
37 Следователно апелативният състав основателно е счел, че при липса на засилен отличителен характер, придобит междувременно от по-ранната марка, сходствата между конфликтните знаци не са достатъчни, за да се докаже връзка между, от една страна, заявената марка за алкохолни напитки, и от друга страна, по-ранната марка за минерални води.
38 Тъй като едно от трите кумулативни условия за прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 не е изпълнено, не е необходима преценка на въпроса налице ли е едно от нарушенията, предвидени с третото условие.
39 Следователно единственото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 49/94, не е основателно и поради това жалбата трябва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
40 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съгласно исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Spa Monopole, compagnie fermière de Spa SA/NV да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Wahl |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 ноември 2009 година.
Подписи