Дело T‑395/22
Hypo Vorarlberg Bank AG
срещу
Единен съвет за преструктуриране
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 29 май 2024 година
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г. — Определяне на годишното целево равнище на ЕФП — Горна граница, предвидена в член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент (ЕС) № 806/2014 — Член 291, параграф 2 ДФЕС — Член 70, параграф 7 от Регламент № 806/2014 — Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 — Изпълнителни правомощия, предоставени на Съвета — Специфични и надлежно обосновани случаи — Обхват на изпълнителните правомощия — Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“
1. Актове на институциите — Регламенти — Основни регламенти и регламенти за изпълнение — Предоставяне на изпълнително правомощие на Съвета, предвидено в основния регламент — Липса на обосновка в посочения регламент — Незаконосъобразност
(член 291, параграф 2 и член 296 ДФЕС; член 70, параграф 7 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент 2015/81 на Съвета)
(вж. т. 27, 28, 32, 34, 37 и 39—42)
2. Икономическа и парична политика —Икономическа политика —Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници —Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Изпълнително правомощие, предоставено на Съвета — Методика за изчисляване на посочените вноски, предвидена с регламент за изпълнение на Съвета — Промяна с регламент за изпълнение на методологията за изчисляване, предвидена в основния регламент — Превишаване на пределите на правомощията — Незаконосъобразност
(член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 1 от Регламент 2015/81 на Съвета; член 103 от Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 61, 65, 66, 69—72, 76, 77, 79, 82 и 84)
3. Икономическа и парична политика —Икономическа политика —Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници —Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Годишна горна граница на общия размер на индивидуалните вноски в ЕФП, определена на 12,5 % от крайното целево равнище — Приложно поле — Приложение в хода на първоначалния срок
(член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 98 и 106)
4. Икономическа и парична политика —Икономическа политика —Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници —Предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) —Годишна горна граница на общия размер на индивидуалните вноски в ЕФП, определена на 12,5 % от крайното целево равнище — Обхват — Ненадхвърляне на тази горна граница от Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) — Критерии за преценка — Динамичен подход към крайното целево равнище
(член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 109 и 113—116)
Резюме
След като е сезиран с жалба за отмяна на решението на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), с което се определят предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) за 2022 г.(1), която уважава, Общият съд уважава възражението за незаконосъобразност на член 70, параграф 7 от Регламент №o806/2014(2) с мотива, че в този регламент не са изложени причините, поради които предоставянето на изпълнителното правомощие на Съвета на Европейския съюз, предвидено в тази разпоредба, относно начина на изчисляване на посочените вноски, представлява „специфичен и надлежно обоснован случай“ по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС. Освен това Общият съд изяснява обхвата на посоченото изпълнително правомощие, като уважава възражението за незаконосъобразност на член 8, параграф 1, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/81(3).
Жалбоподателят, Hypo Vorarlberg Bank AG, е кредитна институция, установена в Австрия. На 11 април 2022 г. ЕСП приема обжалваното решение, с което определя(4) предварителните вноски за 2022 г. в ЕФП на кредитните институции и някои инвестиционни посредници, сред които и жалбоподателят. Последният иска отмяна на обжалваното решение в частта, която се отнася до него.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд отбелязва най-напред, че Регламент №o806/2014(5) не съдържа никаква обосновка относно причините, поради които законодателят на Съюза е решил да предостави изпълнителното правомощие относно прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски на Съвета (наричано по-нататък „съответното изпълнително правомощие“). Всъщност в този регламент се посочват само целта и съдържанието на актовете за изпълнение, които следва да се приемат, както и решението да се предостави правомощие на Съвета за приемането им, без изобщо да се посочват причините, поради които именно на Съвета, а не на Комисията, е предоставено това изпълнително правомощие.
Общият съд подчертава по-нататък, че Регламент №o806/2014 не съдържа други мотиви, които да разкриват конкретните причини, обосновали това предоставяне. Освен това, макар при определени обстоятелства да може предоставянето на изпълнително правомощие на Съвета да се обоснове с контекста, в който то се вписва, Общият съд констатира, от една страна, че страните не се позовават на конкретни данни за контекста на приемане на Регламент №o806/2014, които да разкрият тези причини. От друга страна, в Регламент №o806/2014 или в друг законодателен акт на Съюза не се съдържат мотиви, с които да може да се обоснове предоставянето на това правомощие на Съвета със специфичната роля, която тази институция трябва да поеме в областта на изчисляването на предварителните вноски. Накрая, Общият съд отхвърля довода, че предоставянето на изпълнителното правомощие е мотивирано от „политически причини“. Подобна обосновка не следва от Регламент №o806/2014 и поради общия си характер не отговаря на изискванията на съдебната практика, доколкото не е подробна, нито свързана с естеството или със съдържанието на Регламент №o806/2014. Поради това Общият съд заключава, че Регламент №o806/2014 изобщо не съдържа обосновка относно предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета, а не на Комисията, и уважава възражението за незаконосъобразност, като обявява член 70, параграф 7 от Регламент №o806/2014 за неприложим в случая на основание член 277 ДФЕС. Съответно също неприложим в случая е и Регламент за изпълнение 2015/81, приет на основание на тази разпоредба от Съвета, чието обжалвано решение представлява мярка за изпълнение.
На второ място, що се отнася до възражението за незаконосъобразност на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, Общият съд констатира, първо, че от една страна, от самия текст на Регламент №o806/2014(6) е видно, че методологията за изчисляване на основната годишна вноска на съответните институции се основава на пропорционалното съотношение между нетните задължения на всяка институция и съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции „на териториите на всички участващи държави членки“. Ето защо данните на всички тези институции се вземат предвид при изчисляването на предварителните вноски на всяка институция, най-малко, що се отнася до първия компонент на вноската, а именно основната годишна вноска. От друга страна, въведената с Регламент №o806/2014 методология за изчисление, и по-специално правилото, определящо базата данни, които трябва да се вземат предвид при тази методология, се прилага изцяло за всяка година от първоначалния срок, част от който е и периодът на плащане на вноските за 2022 г.
Същинската цел на „коригираната методика“, въведена с Регламент за изпълнение 2015/81(7), обаче е да се предвиди, че през почти целия първоначален срок част от предварителните вноски се изчисляват съобразно база данни, която е различна от предвидената в Регламент №o806/2014. Така съгласно Регламент за изпълнение 2015/81 във връзка с Директива 2014/59(8) за целите на изчислението на част от предварителните вноски за този период, се вземат предвид единствено данните, представени от институциите, лицензирани на територията на съответната държава членка, но не и данните, предоставени от институциите, лицензирани на териториите на останалите участващи държави членки, докато в рамките на методологията по Регламент №o806/2014 за целите на изчислението на основната годишна вноска се вземат предвид именно и последните данни. Следователно Регламент за изпълнение 2015/81 променя методологията за изчисляване на предварителните вноски, предвидена с Регламент №o806/2014, чрез промяна на базата данни, които следва да бъдат взети предвид в рамките на тази методика. В резултат на това сумите от предварителните вноски на институциите, които са изчислени съгласно „коригираната методика“, задължително се различават от сумите, получени в резултат на прилагането на методологията по Регламент №o806/2014. Мащабът на тази промяна е още по-съществен, предвид факта, че това се отнася до седем от осемте години на първоначалния срок, поради което посочената методология се оказва лишена от пълното си действие през почти целия срок.
Второ, Общият съд подчертава, че когато съответната институция приема мерки за изпълнение на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, тя трябва да се ограничи до това да уточни основния акт, без да изменя нормативното му съдържание. Ето защо, дори да се приеме, че с въвеждането на „коригираната методика“ Съветът има за цел да се избегне неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки(9), той е длъжен да зачита пределите на изпълнителното правомощие, което му е предоставено, като се ограничи до това да уточни методологията за изчисляване по Регламент №o806/2014.
Трето, Общият съд припомня, че изчисляването на предварителните вноски, които финансират ЕФП, е уредено от член 70 от Регламент №o806/2014, а не от член 103 от Директива 2014/59, който се отнася до предварителните вноски, финансиращи националните механизми за финансиране на преструктурирането. Вярно е, че съгласно посоченият регламент коригираната спрямо риска предварителна вноска трябва да се основава на критериите, предвидени в Директива 2014/59. Освен това съгласно този регламент Съветът приема актове за изпълнение „в рамките на делегираните актове“, приети от Комисията на основание Директива 2014/59, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите. В Регламент №o806/2014 обаче се прави позоваване само на понятието за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил, предвидено в Директива 2014/59. При това положение, макар да е трябвало Съветът да държи сметка за това понятие за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил и за приетите от Комисията делегирани актове за уточняване на това понятие, от Регламент №o806/2014, от Директива 2014/59 и от посочените делегирани актове не е видно, че той е бил оправомощен да въвежда коригирана методика за изчисляване, в рамките на която част от основните годишни вноски да се изчисляват на национална база(10), а именно определената с Директива 2014/59.
Четвърто, Общият съд констатира, че нито една разпоредба от Регламент №o806/2014 или пък от Директива 2014/59 не предвижда и не оправомощава Съвета да въвежда методика за изчисляване на предварителните вноски, която да се основава на постепенното премахване на методологията за изчисляване, основана на национална база, и постепенната ѝ замяна с методика, основана на базата на Съюза(11). Макар да е възможно по този начин Съветът да е преследвал легитимна цел за избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки и да не е изключено коригираната методика да е необходима за постигането на тази цел, това не променя факта, че именно законодателят на Съюза трябва да предвиди постепенната замяна на методологията за изчисляване, основана на национална база с методиката, основана на базата на Съюза, а при необходимост да оправомощи Съвета да уточни условията за прилагането ѝ в акт за изпълнение. Следователно Съветът не може да предвижда подобно преминаване, без с това да превиши пределите на изпълнителните си правомощия.
Поради това Общият съд отбелязва, че Регламент за изпълнение 2015/81 променя нормативното съдържание на Регламент №o806/2014 по отношение на методиката за изчисляване на предварителните вноски, и счита, че като е приел член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, Съветът е превишил изпълнителните си правомощия, предоставени му с Регламент №o806/2014 във връзка с член 291, параграф 2 ДФЕС.
Предвид незаконосъобразността, опорочаваща обжалваното решение, Общият съд отменя обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя. Предвид обстоятелствата по случая обаче, Общият съд решава да запази действието на посоченото решение до влизане в сила на необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение в разумен срок, който не може да надвишава 12 месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение.