РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
19 октомври 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза —Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието“
По дело C‑655/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Несебър (България) с акт от 14 октомври 2021 г., постъпил в Съда на 27 октомври 2021 г., в рамките на наказателно производство срещу
Г. СТ. T.,
при участието на
Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei (докладчик), J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и A. Kögl, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от S. L. Kalėda и И. Залогин, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 април 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56) и на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу Г. СТ. Т. за нарушение на правата върху марки.
Правна уредба
Международното право
3 В Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“), което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), се съдържа част III, озаглавена „Прилагане на правата върху интелектуалната собственост“.
4 Съгласно член 61, който се съдържа в част III, раздел 5 („Наказателни процедури“) от Споразумението ТРИПС:
„Страните членки следва да осигурят прилагане на наказателно съдопроизводство и санкции поне в случаите на преднамерено фалшифициране на търговски марки или пиратско производство на стоки с авторско право в търговски мащаби. Предвидената правна защита включва лишаване от свобода и/или парични глоби, достатъчно големи, за да послужат като средство за предотвратяване на нарушенията, в съответствие с размера на наказанията, прилагани за престъпления с подобна важност. При подходящи случаи правната защита също включва изземване, конфискуване и унищожаване на стоките в нарушение, както и на всякакви материали и приспособления, преобладаващо използвани при извършване на нарушението. Страните членки могат да се разпоредят да бъдат прилагани наказателно съдопроизводство и санкции и в други случаи на нарушаване на правата върху интелектуалната собственост, в частност, когато нарушенията са извършени преднамерено и в търговски мащаби“.
Правото на Съюза
5 Съгласно съображение 28 от Директива 2004/48:
„Като допълнение на гражданските и административните мерки, процедури и средства за защита, предвидени в настоящата директива, в съответни случаи наказателните санкции също представляват средство за гарантиране спазването на права върху интелектуална собственост“.
6 Съгласно член 1 („Предмет“) от тази директива тя „се отнася за мерките, процедурите и средствата за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху интелектуална собственост“.
7 Член 2 („Обхват“) от посочената директива гласи:
„1. „Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на Общността или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Общността и/или в националното законодателство на съответната държава членка.
2. Настоящата директива не накърнява специфичните разпоредби за упражняване на права и за изключения, които се съдържат в законодателството на Общността, което се отнася за авторското право и сродните му права, и по-специално тези, които се срещат в Директива 91/250/ЕИО [на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (OB L 122, 1991 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114)], и по-специално член 7 от нея, или в Директива 2001/29/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230)], и по-специално членове 2—6 и член 8 от нея.
3. Настоящата директива не засяга:
[…]
б) международните задължения на държавите членки, а именно тези по Споразумението [ТРИПС], включително тези, които се отнасят за наказателните процедури и наказания;
в) националните разпоредби в държавите членки, които се отнасят за наказателните процедури и наказания за нарушаване на права върху интелектуална собственост“.
8 Член 13 от същата директива е озаглавен „Обезщетение за вреди“ и предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че по заявление на увредената страна компетентните съдебни органи постановяват на нарушителя, който съзнателно или при разумни основания да съзнава това е предприел действия, с които е нарушил права, да заплати на притежателя на правата обезщетение съобразно действителните вреди, понесени от последния в резултат на нарушението.
Когато съдебните органи определят обезщетението:
a) те вземат предвид всички приложими аспекти, като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например моралната щета, причинена на притежателя на правото поради нарушението;
или
б) като алтернатива на посоченото в буква а) те могат, когато е уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най-малкото размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в случаи че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросното право върху интелектуална собственост.
2. Когато нарушителят несъзнателно или без разумни основания да е съзнавал това е предприел действия, с които е нарушил права, държавите членки могат да установят, че съдебните органи могат да постановят да се възстанови печалбата или платимото обезщетение, които могат предварително да бъдат установени“.
9 Съгласно член 16 от посочената директива, озаглавен „Санкции от държавите членки“:
„Без да се накърняват гражданските и административните мерки, процедури и средства за съдебна защита, установени в настоящата директива, държавите членки могат да прилагат други подходящи санкции в случаите, когато са нарушени права върху интелектуална собственост“.
Българското право
Наказателният кодекс
10 Член 172б от Наказателния кодекс в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Наказателният кодекс“), гласи:
„(1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, […] се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди [български лева (BGN)].
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава“.
Отмененият ЗМГО и действащият ЗМГО
11 Член 13 от Закона за марките и географските означения (ДВ бр. 81 от 14 септември 1999 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „отмененият ЗМГО“), предвижда:
„(1) Правото върху марка включва правото на притежателя ѝ да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато [марката] се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на [марката] или би ги увредило.
(2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
[…]“.
12 Член 76б („Особени случаи на обезщетение“) от този закон гласи:
„(1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от 500 до 100 000 [BGN], като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или
2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението“.
13 Съгласно член 81 („Административни нарушения и наказания“) от посочения закон:
„(1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1 500 [BGN], а едноличните търговци и юридически лица — с имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 [BGN].
(2) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1 500 до 3 000 [BGN], а на едноличните търговци и юридическите лица — имуществена санкция в размер от 3000 до 5 000 [BGN].
(3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
[…]
(5) Стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
[…]“.
14 Този закон е отменен и заменен със Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г., наричан по-нататък „действащият ЗМГО“). Член 13 от действащия ЗМГО има същия текст като член 13 от отменения ЗМГО.
15 Член 127 („Административни нарушения и наказания“), алинея 1 от действащия ЗМГО гласи:
„Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2 000 до 10 000 [BGN], а едноличните търговци и юридическите лица — с имуществена санкция в размер от 3 000 до 20 000 [BGN]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 Г. СТ. T. е собственик на едноличен търговец (ЕТ), който извършва дейност, свързана с продажба на дрехи.
17 През 2016 г. служители на българското министерство на вътрешните работи извършват проверка в търговски обект, нает от този търговец в община Несебър (България), и изземват стоките, предлагани за продажба в него. Съгласно назначената съдебна експертиза съществува сходство между изобразените върху тези стоки знаци и регистрирани марки, като общата стойност на посочените стоки е оценена на 1 404 590 BGN (около 718 000 евро) „като оригинали“ и на 80 201 BGN (около 41 000 евро) „като имитация“.
18 Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър (България), счита, че по този начин Г. СТ. Т. — без съгласието на притежателя на изключителното право — е използвала в търговската си дейност марки, обекти на това изключително право, както и че с деянието са причинени „значителни вредни последици“, поради което на лицето е повдигнато обвинение пред запитващата юрисдикция — Районен съд Несебър (България), за квалифицирания състав на престъплението „нарушение на правата върху марка“ по член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс.
19 Никое от ощетените юридически лица не е предявило граждански иск срещу Г. СТ. Т. и не е конституирано като граждански ищец в това производство.
20 Запитващата юрисдикция посочва по същество, че в рамките на свободата да предвиждат наказателни санкции в случай на нарушение на права върху интелектуалната собственост, с която свобода държавите членки разполагат съгласно съображение 28 от Директива 2004/48, в Република България е въведен член 172б, алинеи 1 и 2 от Наказателния кодекс. В алинея 1 от този член като престъпление се определя използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право, докато алинея 2 се отнася до случая, когато това деяние е извършено повторно или с него са причинени „значителни вредни последици“. Запитващата юрисдикция изтъква, че тази държава членка също така е предвидила — в член 81, алинея 1 от отменения ЗМГО, впоследствие заменен с член 127, алинея 1 от действащия ЗМГО — административно нарушение, свързано със санкционирането на същите деяния.
21 На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали национална разпоредба като член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс, съгласно която претърпените от притежателя на марката вреди са част от състава на предвиденото в тази разпоредба престъпление, съответства на въведените с Директива 2004/48 стандарти относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост, а при утвърдителен отговор на този въпрос — дали съответства на тези стандарти въведеният от българската съдебна практика презумптивен механизъм за определяне на вредите според стойността на предлаганите за продажба стоки, изчислена по цени на дребно на правомерно произведени стоки.
22 На второ място, запитващата юрисдикция припомня, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата, предполага правна уредба, попадаща в приложното поле на правото на Съюза, да очертава ясни предели, съобразно които дадено поведение представлява престъпление, и по-специално да определя елементите на състава на съответното престъпление. Според нея обаче в българското законодателство съществуват разпоредби, които определят едно и също поведение — а именно използването в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право — както като административно нарушение (член 81, алинея 1 от отменения ЗМГО и член 127, алинея 1 от действащия ЗМГО), така и като престъпление (член 172б от Наказателния кодекс). Същевременно според запитващата юрисдикция в това законодателство липсва разграничителен критерий, по който деянието да бъде определено като престъпление или като административно нарушение. Тя изтъква, че тази липса на ясен и точен критерий води до противоречива практика и нееднакво третиране на правните субекти, извършили практически едни и същи деяния.
23 На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът на пропорционалност, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата, допуска законодателство като българското с оглед на тежестта на санкциите, предвидени за наказване на престъплението по член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс, а именно наказание лишаване от свобода с висок размер, кумулирано с глоба във високи размери. В посочения контекст тази юрисдикция уточнява, че възможностите за намаляване на наказанието и за отлагане на изпълнението му са ограничени и че заедно с вече посочените наказания се налага отнемане в полза на държавата и унищожаване на стоките, предмет на престъплението.
24 При това положение Районен съд Несебър решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съответстват ли на стандартите относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост, въведени с Директива [2004/48], законодателство и съдебна практика, според които част от състава на престъпленията по чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 [от Наказателния кодекс] са претърпените от притежателя вреди?
2) При положителен отговор на първия въпрос — съответства ли на стандартите на Директива [2004/48] въведеният от съдебната практика в Република България презумптивен механизъм за определяне на вредите — в размер на стойността на предлаганите за продажба стоки, изчислена по цени на дребно на правомерно произведени стоки?
3) Съответства ли на принципа на законоустановеност на престъпленията [и наказанията], прокламиран в чл. 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, законодателство, в което липсва разграничение между административното нарушение (чл. 127, ал. 1 от […] действащия ЗМГО и чл. 81, ал. 1 от [отменения] ЗМГО), престъплението по чл. 172б, ал. 1 [от Наказателния кодекс], а при отрицателен отговор на първия въпрос и престъплението по чл. 172б, ал. 2 [от Наказателния кодекс]?
4) Съответстват ли на принципа, прокламиран в чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз — тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, предвидените в чл. 172б, ал. 2 [от Наказателния кодекс] наказания — от 5 до 8 години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до осем хиляди [BGN]?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
25 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13 от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и национална съдебна практика, съгласно които размерът на претърпяната вреда е сред елементите на квалифицирания състав на престъплението, свързано с нарушение на правата върху марка. При отрицателен отговор тя поставя въпроса дали презумптивен механизъм за определяне на вредите съответства на установените в същата директива стандарти.
26 В това отношение следва да се отбележи, че член 2 от Директива 2004/48, отнасящ се до нейния обхват, предвижда в параграфи 1 и 2, че предвидените в същата директива мерки, процедури и средства за защита се прилагат за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Съюза или в националното законодателство на съответната държава членка, и че тази директива не накърнява специфичните разпоредби за упражняване на права и за изключения, които се съдържат в законодателството на Съюза, което се отнася за авторското право и сродните му права.
27 В член 2, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2004/48 обаче се добавя, че тя не засяга нито международните задължения на държавите членки, а именно тези по Споразумението ТРИПС, включително тези, които се отнасят за наказателните процедури и наказания, нито националните разпоредби в държавите членки, които се отнасят за наказателните процедури и наказания за нарушаване на права върху интелектуална собственост.
28 Освен това в член 16 от тази директива се уточнява, че без да се накърняват гражданските и административните мерки, процедури и средства за съдебна защита, установени в нея, държавите членки могат да прилагат други подходящи санкции в случаите, когато са нарушени права върху интелектуална собственост.
29 Накрая, съгласно съображение 28 от посочената директива като допълнение на гражданските и административните мерки, процедури и средства за защита, предвидени в същата директива, в съответни случаи наказателните санкции също представляват средство за гарантиране спазването на права върху интелектуална собственост.
30 От тези членове и от това съображение следва, че Директива 2004/48 не урежда наказателните производства и санкции в случай на нарушение на правата върху интелектуална собственост, като същевременно признава на държавите членки възможността да законодателстват в съответствие с националното или международното право, за да предвидят санкции, в частност с наказателноправен характер, които считат за подходящи в случай на нарушение на тези права.
31 Съгласно постоянната съдебна практика Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност или допустимостта на отнесеното към него искане. В това отношение Съдът редовно подчертава, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове, и че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден спор. Видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „нейното решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny и др. (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначение), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 59—61 и цитираната съдебна практика).
32 Тъй като Директива 2004/48 не се прилага за националните правила относно наказателните производства и наказателните санкции в случай на нарушаване на правата върху интелектуална собственост, тълкуването на тази директива, поискано от запитващата юрисдикция с първия и втория въпрос, не е необходимо за произнасянето в главното производство, което представлява единствено наказателно производство.
33 Следователно първият и вторият въпрос са недопустими.
По третия и четвъртия въпрос
Относно компетентността на Съда
34 С третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 49 от Хартата, за да провери дали член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс е съвместим с този член.
35 Като начало следва да се припомни, че Съдът е компетентен да отговори на поставените преюдициални въпроси, когато правното положение в основата на главното производство попада в приложното поле на правото на Съюза. В това отношение съгласно постоянната съдебна практика евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (решение от 24 февруари 2022 г., Вива Телеком България, C‑257/20, EU:C:2022:125, т. 128 и цитираната съдебна практика).
36 Австрийското правителство поддържа, че Съдът не е компетентен да отговори на третия и четвъртия въпрос. Всъщност разглежданите в главното производство наказателни разпоредби не представлявали прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата и поради това не можели да се преценяват с оглед на член 49 от Хартата.
37 В това отношение съгласно член 51, параграф 1 от Хартата разпоредбите ѝ се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Следователно, както следва от постоянната съдебна практика, гарантираните от Хартата основни права трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 17 и 19 и цитираната съдебна практика, и от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 25 и 26).
38 Съдът вече е приел, че когато държавите членки изпълняват задължения, произтичащи от международно споразумение, което е сключено от Европейския съюз и е неразделна част от правото на Съюза, считано от влизането му в сила, трябва да се счита, че те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 69 и 213).
39 Споразумението за създаване на СТО, което включва Споразумението ТРИПС, е сключено от Съюза и следователно е неразделна част от правото на Съюза, считано от влизането му в сила, тоест от 1 януари 1995 г. (вж. в този смисъл решения от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика, и от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 69—71).
40 Споразумението ТРИПС има за цел по-специално да намали нарушенията на международната търговия, като гарантира, на територията на всяка от страните — членки на СТО, ефективна и подходяща закрила на правата върху интелектуалната собственост. Част II от посоченото споразумение допринася за постигането на тази цел, доколкото там са залегнали — за всяка от основните категории права на интелектуална собственост — норми, които трябва да бъдат прилагани от всяка страна — членка на СТО (решение от 18 юли 2013 г., Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, C‑414/11, EU:C:2013:520, т. 58). Що се отнася до част III от въпросното споразумение, която също преследва тази цел, тя се отнася до „прилагане на правата върху интелектуалната собственост“ и предвижда по-специално процедурите и мерките, които членовете на СТО са длъжни да въведат в своето законодателство за постигането на тази цел.
41 Така съгласно член 61, който се съдържа в част III, раздел 5 („Наказателни процедури“) от Споразумението ТРИПС, „[членовете на СТО] следва да осигурят прилагане на наказателно съдопроизводство и санкции поне в случаите на преднамерено фалшифициране на търговски марки или пиратско производство на стоки с авторско право в търговски мащаби“, „[п]редвидената правна защита включва лишаване от свобода и/или парични глоби, достатъчно големи, за да послужат като средство за предотвратяване на нарушенията, в съответствие с размера на наказанията, прилагани за престъпления с подобна важност“, и „[п]ри подходящи случаи правната защита също включва изземване, конфискуване и унищожаване на стоките в нарушение, както и на всякакви материали и приспособления, преобладаващо използвани при извършване на нарушението“.
42 Както посочва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, от горното следва, че когато държавите членки изпълняват задълженията, произтичащи от Споразумението ТРИПС, включително произтичащите от член 61 от него, трябва да се приеме, че те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
43 Всъщност произтичащото от член 61 от Споразумението ТРИПС задължение да се предвидят наказателни производства, които — поне в случаите на преднамерено фалшифициране на марки или пиратско производство на стоки с авторско право в търговски мащаби — биха могли да доведат до ефективни, възпиращи и пропорционални санкции, обвързва всеки от членовете на СТО, включително Съюза и неговите държави членки, и както следва от съдебната практика, припомнена в точка 39 от настоящото решение, е част от правото на Съюза, независимо от актовете за вътрешна хармонизация. Практиката на Съда, съгласно която държава членка прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, когато изпълнява предвидено в разпоредба от правото на Съюза задължение да предвиди ефективни, пропорционални и възпиращи санкции спрямо лицата, отговорни за посочените в тази разпоредба нарушения (вж. в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C‑537/16, EU:C:2018:193, т. 22 и 23), се прилага в настоящия случай. Обстоятелството, че това задължение е закрепено в международно споразумение, сключено от Съюза, а не във вътрешен законодателен акт на Съюза, е ирелевантно в това отношение, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 38 от настоящото решение.
44 Следователно, ако държава членка изпълни задължението си по член 61 от Споразумението ТРИПС, то тази държава членка прилага правото на Съюза, така че Хартата е приложима.
45 В случая, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, член 172б, алинеи 1 и 2 от Наказателния кодекс, изглежда, представлява прилагане в българското право на задълженията, произтичащи от член 61 от Споразумението ТРИПС.
46 Следователно Съдът е компетентен да отговори на третия и четвъртия въпрос.
По същество
– По третия въпрос
47 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 49, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията не допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, без посоченото законодателство да съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от основния или квалифицирания състав на престъплението.
48 Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно българското законодателство определени поведения могат да съставляват както административно нарушение, така и престъпление. Такъв според нея е случаят с използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — деяние, съставляващо не само административно нарушение по член 81, алинея 1 от отменения ЗМГО (приложим към фактите по главното производство), но и престъпление по член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че що се отнася до елементите на състава му, престъплението по член 172б, алинея 2 от този кодекс отчасти съвпада с това по член 172б, алинея 1 от него, доколкото също има за цел да санкционира и посоченото забранено използване.
49 В това отношение по силата на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата, наказателните разпоредби трябва да отговарят на определени изисквания за достъпност и предвидимост, що се отнася както до установяването на престъплението, така и до определянето на наказанието (решение от 11 юни 2020 г., Prokuratura Rejonowa w Słupsku, C‑634/18, EU:C:2020:455, т. 48).
50 Съгласно практиката на Съда този принцип е специфичен израз на общия принцип на правна сигурност и предполага по-специално законът да определя ясно нарушенията и налаганите за тях наказания (вж. в този смисъл решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект), C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 47 и цитираната съдебна практика).
51 Това изискване е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и с помощта на тълкуването ѝ от съдилищата и на съответното правно становище, правният субект може да разбере за кои негови действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (вж. в този смисъл решения от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 56, и от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 38 и цитираната съдебна практика).
52 В случая член 172б от Наказателния кодекс предвижда, че всяко използване в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право представлява престъпление и е основание за налагане на посочените в тази разпоредба наказания.
53 Действително съгласно българския закон за марките (ЗМГО) същото поведение е определено и като административно нарушение, което може да доведе до налагане на административна глоба.
54 Така от посочените разпоредби следва, че едно и също поведение, изразяващо се в използване в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право, е определено и като престъпление, и като административно нарушение и следователно може да доведе както до наказателни, така и до административни санкции.
55 При условие обаче че спазват общите принципи на правото на Съюза, сред които е принципът на пропорционалност, до който се отнася четвъртият въпрос, държавите членки могат да налагат и административни, и наказателни санкции за едно и също деяние (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 34, и от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 84 и цитираната съдебна практика).
56 Ето защо, при условие че наказателната разпоредба сама по себе си отговаря на припомнените в точки 50 и 51 от настоящото решение изисквания, произтичащи от принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, то този принцип допуска национално законодателство да определи едно и също поведение като престъпление и като административно нарушение и следователно да опише поведението, санкционирано с такива престъпни състави, по сходен, дори еднакъв начин.
57 Използването в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право е недвусмислено посочено в член 172б от Наказателния кодекс като престъпление, за което се налагат посочените в този член наказания. При това положение в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 50 и 51 от настоящото решение, закрепеният в член 49, параграф 1 от Хартата принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията трябва да се счита за спазен, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които трябва да извърши.
58 Що се отнася до изтъкнатото от националната юрисдикция обстоятелство, че националното законодателство — и по-специално член 81, алинея 1 от отменения ЗМГО и член 172б от Наказателния кодекс — не съдържа критерии, позволяващи да се разграничат административното нарушение и престъплението, следва да се отбележи, че от този принцип не произтича изискване националното законодателство да съдържа такива критерии.
59 По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 49, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
– По четвъртия въпрос
60 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — предвижда налагането както на наказание лишаване от свобода, така и на наказание глоба, като наказанието лишаване от свобода е от пет до осем години, когато въпросното използване е извършено повторно или с него са причинени значителни вредни последици.
61 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че най-ниският предел на това наказание лишаване от свобода е изключително висок и че освен това въпросното наказание се кумулира с глоба, чийто размер също е висок. В допълнение, според нея възможностите на съда да намали това наказание или да отложи изпълнението му, са силно ограничени. Накрая, запитващата юрисдикция счита, че допълнителната мярка за отнемане в полза на държавата и унищожаване на стоките, предмет на престъплението, допринася за увеличаване на общата тежест на налаганите санкции.
62 Съгласно член 49, параграф 3 от Хартата, който, както бе посочено в точки 44 и 45 от настоящото решение, се прилага, доколкото с разглежданата в главното производство национална разпоредба се прилага член 61 от Споразумението ТРИПС, тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.
63 В това отношение следва да се припомни, че макар да оставя на членовете на СТО избора на наказателните производства и на приложимите санкции, както и определянето на реда и условията в това отношение, член 61 от Споразумението ТРИПС задължава тези членове да налагат наказателни санкции поне за определени нарушения на правата върху интелектуалната собственост, като например преднамерено фалшифициране на търговски марки в търговски мащаби. Освен това в този член се посочва, че санкциите трябва да включват „лишаване от свобода и/или парични глоби, достатъчно големи, за да послужат като средство за предотвратяване на нарушенията“, и трябва да са „в съответствие с размера на наказанията, прилагани за престъпления с подобна важност“. При подходящи случаи възможните санкции трябва да включват и „изземване, конфискуване и унищожаване на стоките в нарушение, както и на всякакви материали и приспособления, преобладаващо използвани при извършване на нарушението“.
64 Както отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, при липса на вътрешни законодателни мерки на Съюза в областта на приложимите санкции, държавите членки са компетентни да определят вида и размера на тези санкции, при спазване по-специално на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 11 февруари 2021 г., K. M. (Санкции, наложени на капитана на плавателен съд), C‑77/20, EU:C:2021:112, т. 36 и цитираната съдебна практика).
65 Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел (вж. в този смисъл решения от 11 февруари 2021 г., K. M. (Санкции, наложени на капитана на плавателен съд), C‑77/20, EU:C:2021:112, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика, и от 14 октомври 2021 г., Landespolizeidirektion Steiermark и др. (Игрални автомати), C‑231/20, EU:C:2021:845, т. 45).
66 Така, когато националната правна уредба предвижда кумулирането на наказателни санкции, каквото е кумулирането на глоби и наказания, свързани с лишаване от свобода, компетентните органи имат задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 49 и 50).
67 Съдът също така е постановил, че принципът на пропорционалност изисква при определянето на наказанието и на размера на глобата да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C‑384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
68 За да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземе предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на по-лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 26, и от 11 февруари 2021 г., K. M. (Санкции, наложени на капитана на плавателен съд), C‑77/20, EU:C:2021:112, т. 51).
69 В случая, на първо място, видно от акта за преюдициално запитване, член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс, на основание на който е започнато наказателното производство срещу Г. СТ. Т., има за цел да санкционира използването в търговската дейност на марка без съгласието на притежателя на изключителното право, когато това използване е свързано с определена тежест, защото е извършено повторно или защото с него са причинени значителни вредни последици.
70 Доколкото за наказването на подобно деяние националното законодателство предвижда наказание лишаване от свобода от пет до осем години и глоба в размер от 5 000 до 8 000 BGN, видно е, че това национално законодателство e в състояние да постигне легитимните цели, преследвани с член 61 от Споразумението ТРИПС, който изисква налагането на достатъчно възпиращи наказателни санкции поне в случаите на преднамерено фалшифициране на марки в търговски мащаби.
71 На второ място, що се отнася до въпроса дали мярката не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели, от акта за преюдициално запитване е видно, че за наказанието лишаване от свобода, предвидено за квалифицирания състав на престъплението „нарушение на правата върху марка“ по член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс, е определен минимум от пет години, който запитващата юрисдикция намира за „изключително висок“.
72 В допълнение, същата разпоредба предвижда, че към наказанието лишаване от свобода се добавя и наказанието глоба от 5 000 до 8 000 BGN, чийто размер тази юрисдикция също счита за висок.
73 Освен това посочената юрисдикция споменава задължението по член 172б, алинея 3 от Наказателния кодекс за налагане на допълнителна мярка, свързана с отнемане в полза на държавата и унищожаване на стоките, предмет на престъплението. Според същата юрисдикция тези мерки допринасят за увеличаване на тежестта на наложеното наказание като цяло.
74 В това отношение е важно да се отбележи, както бе припомнено в точка 63 от настоящото решение, че съгласно член 61 от Споразумението ТРИПС санкциите, които членовете на СТО трябва да налагат, включват „лишаване от свобода и/или парични глоби, достатъчно големи, за да послужат като средство за предотвратяване на нарушенията“. Така, използвайки съюзите „и“ и „или“, тази разпоредба разрешава на въпросните членове да предвидят в законодателството си кумулиране на наказанията лишаване от свобода и глоба за целите на санкционирането на това поведение.
75 Освен това посоченият член 61 от Споразумението ТРИПС задължава членовете на СТО да предвидят, че при подходящи случаи възможните санкции „също включва[т] изземване, конфискуване и унищожаване на стоките в нарушение, както и на всякакви материали и приспособления, преобладаващо използвани при извършване на нарушението“. Освен финансовите последици, до които водят за нарушителя, такива мерки могат да допринесат за ефективността на санкцията, тъй като така се избягва възможността стоки, нарушаващи право върху интелектуална собственост, да останат на пазара и да бъдат използвани впоследствие.
76 Така самите разпоредби на член 61 от Споразумението ТРИПС изискват достатъчно голяма тежест на санкцията с цел да се избегне възприемането или повтарянето на инкриминираното поведение.
77 Следователно не може да се твърди, че наказателно законодателство, въведено от държава членка за наказване на нарушения — с определена тежест — на правата върху марки, е непропорционално само поради факта че при подходящи случаи освен налагането на глоба и унищожаването на разглежданите стоки, както и на инструментите, послужили за извършване на престъплението, това законодателство предвижда и налагане на наказание лишаване от свобода.
78 Както обаче следва и от посочения член 61 от Споразумението ТРИПС, който в това отношение отразява изискването за пропорционалност, закрепено и в член 49, параграф 3 от Хартата, всяка предвидена в това законодателство наказателна санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на съответното престъпление.
79 Видно е — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — че посоченото в член 172б от Наказателния кодекс престъпно поведение, състоящо се в „използването“ на дадена марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право, обхваща всички деяния, посочени в член 13, алинеи 1 и 2 от ЗМГО (както отменения, така и действащия). Последните разпоредби по същество съответстват на член 10, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OB L 336, 2015 г., стр. 1).
80 Така се оказва, че член 172б от Наказателния кодекс може да се отнася до всяко използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право. Освен това съгласно член 172б, алинея 2 от този кодекс за всяко деяние, което отговаря на това описание и което е извършено повторно или е довело до значителни вредни последици, се налага в частност наказание лишаване от свобода от поне пет години.
81 Макар подобна санкция да не е непременно непропорционална в някои случаи на нарушение на правата върху марка, все пак се налага изводът, че разпоредба като член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс, която свързва особено широко описание на престъплението с наказание лишаване от свобода за срок от минимум пет години, не позволява да се гарантира способността на компетентните органи във всеки отделен случай да осигурят — в съответствие със задължението, произтичащо от член 49, параграф 3 от Хартата и припомнено в точка 66 от настоящото решение — че тежестта на наложените санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление.
82 Всъщност на тези органи може да се наложи да разгледат деяния, свързани с използване без съгласие на марка, чиито последици в търговската дейност са твърде ограничени, макар тези деяния да са извършени умишлено и повторно.
83 В допълнение, освен в случаите, отнасящи се до фалшифицирани стоки, на посочените органи може да се наложи да разгледат и използване без съгласие на марка, което, макар и извършено умишлено, повторно и със значителни последици в търговската дейност, се оказва незаконосъобразно едва след сложна преценка на обхвата на изключителното право.
84 Като предвижда наказание лишаване от свобода от минимум пет години за всички случаи на използване без съгласие на марка в търговската дейност, национална законова разпоредба като посочената в четвъртия преюдициален въпрос затруднява прекомерно задачата на компетентните органи да определят с оглед на всички релевантни обстоятелства санкция, чиято тежест не надхвърля тежестта на съответното престъпление.
85 Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че предоставената от българското наказателно право възможност за определяне на наказание под най-ниския предел, предвиден в член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс, е ограничена до случаите, когато смекчаващите обстоятелства са или изключителни, или многобройни. Тази юрисдикция посочва още, че възможността за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода съществува само ако това наказание е за срок до три години. Тъй като в член 172б, алинея 2 от Наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода от минимум пет години за всички случаи на използване без съгласие на марка в търговската дейност, тези ограничени възможности за намаляване на наказанието и за отлагане на изпълнението му могат да се окажат недостатъчни, за да бъде наказателната репресия във всеки случай сведена до наказание, което е пропорционално на тежестта на престъплението.
86 По изложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.
По съдебните разноски
87 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че
принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
2) Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.
Lycourgos | Spineanu-Matei | Bonichot |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 октомври 2023 година.
Секретар | | Председател на състава |
A. Calot Escobar | | C. Lycourgos |