ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

12 юни 2009 година

Дело F‑68/08

Rudolf Sluiter

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Неподновяване на договор — Договор за неопределено време — Допустимост — Правен интерес — Жалба срещу несъществуващо към момента на подаване на жалбата решение — Липса на предварителна административна жалба“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз (Конвенцията за Европол), и на член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол, с която г‑н Sluiter иска отмяна на решението на директора на Европол от 4 октомври 2007 г., с което последният отказва да поднови неговия договор и да му предложи договор за неопределено време, на решението на директора на Европол от 29 април 2008 г., с което се отхвърля административната му жалба срещу посоченото по-горе решение от 4 октомври 2007 г., и на решението на директора на Европол от 12 юни 2008 г., с което отново се отказва подновяване на договора му

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Преценка към момента на предявяването на иска или подаването на жалбата — Обжалване на несъществуващо решение

Правният интерес, който е абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата, трябва да съществува към момента на подаването ѝ. Следователно жалбата за отмяна е недопустима, когато с нея се оспорва решение, което вече не съществува в правния мир към датата на подаването ѝ, тъй като след преразглеждане на случая е прието ново решение по други съображения и въз основа на други доказателства, а не тези, на които администрацията се е основала при приемането на първото решение. Новото решение не е потвърдително, напротив — то е самостоятелно решение, което заменя предходното.

(вж. точки 33, 34, 36 и 37)

Позоваване на:

Съд — 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 42;

Първоинстанционен съд — 18 юни 1992 г., Turner/Комисия, T‑49/91, Recueil, стр. II‑1855, точки 24—26; 13 декември 1996 г., Lebedef/Комисия, T‑128/96, Recueil FP, стр. I‑A‑629 и II‑1679, точки 19 и 21; 29 септември 1999 г., Neumann и Neumann-Schölles/Комисия, T‑68/97, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑1005, точка 58; 27 януари 2000 г., TAT European Airlines/Комисия, T‑49/97, Recueil, стр. II‑51, точки 30—36; 24 април 2001 г., Torre и др./Комисия, T‑159/98, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑395, точка 28; 5 март 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑281/03, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑249, точки 36—38; 13 септември 2005 г., Fernández-Gómez/Комисия, T‑272/03, Recueil FP, стр. I‑A‑229 и II‑1049, точки 36 и 42—44;

Съд на публичната служба — 15 юли 2008 г., Pouzol/Сметна палата, F‑28/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 45—50