РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
25 юни 2015 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Грешка в преценката — Задължение за мотивиране — Право на ефективна съдебна защита — Злоупотреба с власт — Право на собственост — Равно третиране“
По дело T‑95/14
Iranian Offshore Engineering & Construction Co., установено в Техеран (Иран), за което се явяват J. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea и J. Iriarte Ángel, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват Á. de Elera-San Miguel Hurtado и V. Piessevaux, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 306, стр. 18) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 306, стр. 3), в частите, в които тези актове засягат жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 януари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Iranian Offshore Engineering & Construction Company, установен в Техеран (Иран), извършва дейност в областта на инженеринга, изграждането и монтажа по море и по суша на инфраструктурни съоръжения по проекти на петролната или газовата промишленост.
2 На 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1929 (2010) (наричана по-нататък „Резолюция 1929“), която има за цел да разшири обхвата на ограничителните мерки, наложени с Резолюция 1737 (2006), Резолюция 1747 (2007) и Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност, и да въведе допълнителни ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран.
3 На 17 юни 2010 г. Европейският съвет подчертава все по-дълбоката си загриженост относно иранската ядрена програма и приветства приемането на Резолюция 1929 (2010). Като припомня декларацията си от 11 декември 2009 г., Европейският съвет приканва Съвета на Европейския съюз да приеме мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929, както и съпътстващи мерки, за да подпомогне разрешаването чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии за нейната ядрена и ракетна програма. Тези мерки следва да бъдат насочени към областите на търговията, финансовия сектор, иранския транспортен сектор, ключовите сектори на петролната и газовата промишленост и към допълнителни цели, по-специално Ислямската революционна гвардия.
4 На 26 юли 2010 г. Съветът приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в чието приложение ІІ са изброени лицата и образуванията — различни от посочените от Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации или от създадения с Резолюция 1737 (2006) комитет по санкциите, които са посочени в приложение І — чиито активи се замразяват. В съображение 22 от решението се посочва Резолюция 1929 и се отбелязва потенциалната връзка между приходите на Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на неговите чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия.
5 В рамките на санкциите, които Европейският съюз приема срещу Иран от няколко години насам, Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година (OВ L 319, стр. 71) изменя Решение 2010/413/ОВППС, като включва имената на нови лица и образувания в списъка с лицата, за които се прилагат ограничителните мерки от приложение II към Решение 2010/413.
6 Така с Решение 2011/783 името на жалбоподателя е включено за пръв път в списъка, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/413, със следните мотиви:
„Дружество в сектора на енергетиката, участвало в строителството на обекта за обогатяване на уран в Qom/Fordow. Забранен е износът в негова полза от Обединеното кралство, Италия и Испания“.
7 Освен това на 1 декември 2011 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 за прилагане на Регламент № (ЕС) 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 319, стр. 11), който съгласно Решение 2011/783 изменя приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (OВ L 281, стр. 1), като включва в него по-специално името на жалбоподателя със същите мотиви като посочените в Решение 2011/783.
8 На 27 февруари 2012 г. жалбоподателят оспорва включването на името му във въпросните списъци, като подава жалба за отмяна на Решение 2011/783 и на Регламент за изпълнение № 1245/2011 в частите, в които се отнасят до него. Тази жалба е заведена под номер T‑110/12.
9 На 23 януари 2012 г. Съветът приема Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (OВ L 19, стр. 22, попр. ОВ L 19, 24.1.2012, стр. 22). Съображение 8 на това Решение по същество възпроизвежда съдържанието на съображение 22 от Решение 2010/413 (точка 4 по-горе). Освен това съгласно съображение 13 на Решение 2012/35 ограниченията по отношение на достъпа до финансови средства и икономически ресурси и замразяването им следва да се прилага за допълнителни лица и образувания, които подпомагат правителството на Иран, с което му дават възможност да продължава чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрено оръжие, или за разработването на носители на ядрено оръжие, по-специално лица и образувания, предоставящи финансова, логистична и материална подкрепа на правителството на Иран.
10 С член 1, параграф 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35 в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 се добавя следната буква, която предвижда замразяване на финансовите средства на следните лица и образувания:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, предоставящи подкрепа на правителството на Иран, както и свързани с тях лица и образувания, изброени в приложение II“.
11 Вследствие на това на 23 март 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 (OВ L 88, стр. 1, попр. ОВ L 332, 4.12.2012). С оглед на прилагането на член 1, параграф 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35, в член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 се предвижда замразяване на финансовите средства на включените в списъка в приложение ІХ лица, образувания и органи, които са определени като:
„г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, и образувания, притежавани или контролирани от тях, или лица и образувания, свързани с тях“.
12 На 15 октомври 2012 г. Съветът приема Решение 2012/635/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (OВ L 282, стр. 58). Съгласно съображение 16 от това решение в съдържащия се в приложение II към Решение 2010/413 списък на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, следва да бъдат включени допълнителни лица и образувания, по-специално ирански държавни образувания, ангажирани в петролния и газовия сектор, той като те осигуряват значителни доходи за иранското правителство.
13 С член 1, параграф 8, буква а) от Решение 2012/635 е изменен член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, който вече предвижда, че обект на ограничителни мерки са:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от Приложение I, които оказват подкрепа на правителството на Иран и образувания, притежавани или контролирани от тях или лица и образувания, свързани с тях, както са посочени в Приложение II“.
14 На 21 декември 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 1263/2012 за изменение на Регламент № 267/201 (OВ L 356, стр. 34). Член 1, параграф 11 от Регламент № 1263/2012 изменя член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, който вече предвижда замразяване на финансовите средства на лицата, образуванията или органите, изброени в приложение IX, определени като:
„г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, и образувания, притежавани или контролирани от тях, или лица и образувания, свързани с тях“.
15 В своето решение от 6 септември 2013 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет (T‑110/12, Сб., наричано по-нататък „решението от 6 септември 2013 г.“, EU:T:2013:411) Общият съд отменя Решение 2011/783 и Регламент № 1245/11 в частите им, които се отнасят до жалбоподателя.
16 На 10 октомври 2013 г. Съветът изпраща писмо на жалбоподателя, в което го уведомява, че е взел предвид решението от 6 септември 2013 г., точка 15 по-горе (EU:2013:411), и че счита, че той отговаря на необходимите условия, за да бъде обект на разглежданите ограничителни мерки съгласно член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, посочващи лицата или образуванията, които предоставят подкрепа, и по-специално финансова и логистична, на правителството на Иран поради дейността му в енергийния сектор, и в частност поради значителната му роля при разработването на находището Sud Pars.
17 На 14 октомври 2013 г. жалбоподателят иска от Съвета да му предостави достъп до преписката с доказателствата, въз основа на които е решил да включи отново името му в списъците на санкционираните лица и образувания (наричани по-нататък „спорните списъци“).
18 На 31 октомври 2013 г. жалбоподателят представя своето становище и отново твърди, че липсват правни или фактически основания за включването на името му в спорните списъци поради наведените от Съвета съображения.
19 На 15 ноември 2013 г. Съветът приема Решение 2013/661/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (OВ L 306, стр. 18). С това решение името на жалбоподателя е включено в списъка, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/413.
20 В същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 за прилагане на Регламент № 267/2012 (OВ L 306, стр. 3), който включва името на жалбоподателя в приложение II към Регламент № 267/12.
21 В Решение 2013/661 и Регламент № 1154/2013 (наричани по-нататък „обжалваните актове“) включването на името на жалбоподателя в спорните списъци е мотивирано по следния начин:
„Важно образувание в енергийния сектор, което осигурява съществени приходи на иранското правителство. Като такова IOEC предоставя финансова и логистична подкрепа на иранското правителство“.
22 На 18 ноември 2013 г. Съветът изпраща на жалбоподателя писмо, в което потвърждава, че според него има основания името на последния да бъде включено отново в спорните списъци.
Производство и искания на страните
23 На 7 февруари 2014 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
24 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваните актове в частите им, които се отнасят до него,
– да заличи името му от съответните приложения към тези актове,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
25 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
26 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество следните три основания. Първо, жалбоподателят твърди, че обжалваните актове не са мотивирани, което според него представлява нарушение на член 296 ДФЕС и на принципа на ефективна съдебна защита. Второ, жалбоподателят упреква Съвета, че е допуснал грешка в преценката и е злоупотребил с власт, както и че е нарушил приложимите правни норми и принципа на равно третиране, когато включил името му в спорните списъци без никакво фактическо основание и без да предоставя нито едно доказателство. Трето, жалбоподателят твърди, че като включил за втори път името му, Съветът нарушил правото му на собственост и принципа на пропорционалност.
27 Преди да бъдат разгледани отделните основания, следва да се отбележи, че с второто си искане жалбоподателят моли Общия съд да заличи името му от приложенията към обжалваните актове. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 263 ДФЕС правомощията на Общия съд са сведени до контрол относно законосъобразността на приетите от институциите актове и че съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решенията на Общия съд. В светлината на тези разпоредби, които не позволяват на Общия съд да оттегля актове, второто искане следва да се разглежда само като уточнение на първото искане.
По първото основание, свързано с мотивирането на обжалваните актове
[…]
По второто основание, свързано с основателността на мотивите на обжалваните актове
40 Жалбоподателят оспорва основателността на мотивите на обжалваните актове, като изтъква три довода. Първо, той твърди, че не е предприятие от енергийния сектор, а предприятие за инженерингова и монтажна дейност, специализирано в изграждането и поддръжката на фиксирани и мобилни морски инсталации. Второ, жалбоподателят изтъква, че от 2010 г. е изцяло приватизирано предприятие. Финансовата му подкрепа за иранското правителство се свеждала, както и всяко друго предприятие, до плащането на неговите данъци и на частта му от социално-осигурителните вноски. В това отношение той уточнява, че правната уредба на Съюза не позволява санкционирането на предприятие само поради факта че то изпълнява правните си задължения. Трето, жалбоподателят поддържа, че Съветът не е представил никакво доказателство за това, че той предоставя логистична подкрепа на иранското правителство.
41 Що се отнася до първия довод, вярно е, че жалбоподателят нито продава, нито търгува с енергийни продукти каквито са петролът и газът. Това обаче не променя факта, че дейностите му по инженеринг, изграждане и поддръжка са абсолютно необходими за експлоатацията на тези ресурси. Всъщност, както от интернет страницата, извадки от която са приложени към жалбата, така и от устава на жалбоподателя, и по-специално член 2 от този устав, е видно, че той специализира в областта на добива и преноса на петрол и на газ, по-конкретно чрез изграждането на платформи в морето, както и на газопроводи и нефтопроводи. Тези извадки не само сочат, че жалбоподателят е първият общ ирански изпълнител при производството и инсталирането на морска инфраструктура за иранската газова и петролна промишленост и че той предлага тези морски и сухоземни услуги също и в международен мащаб, но освен това тези извадки съдържат редица примери за проекти, като разработването на находището Sud Pars.
42 Ето защо следва да се отхвърли първият довод, че жалбоподателят не е „важно образувание в енергийния сектор“, съгласно твърдението на Съвета в мотивите на обжалваните актове.
43 Що се отнася до втория довод, свързан с финансовата подкрепа за иранското правителство, следва преди всичко да се припомни, че този критерий не се отнася до всяка форма на подкрепа за иранското правителство, а само до онези форми на подкрепа, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на иранските ядрени дейности.
44 Такава подкрепа следва по-специално от капиталовите връзки между предприятието и иранската държава, поради които в крайна сметка тя получава дивидентите и печалбата от упражняваната от това предприятие дейност.
45 След това от съдебната практика е видно, че именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, Сб., EU:C:2013:518, т. 121).
46 Накрая следва да се припомни, че законосъобразността на обжалваните актове може да се преценява само на базата на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които те са приети, а не на обстоятелства, за които Съветът е узнал след приемането на тези актове, дори когато счита, че с посочените обстоятелства може надлежно да се обоснове приемането на същите актове. В действителност Общият съд не може да приеме направеното от Съвета предложение в крайна сметка да замени мотивите, на които се основават посочените актове (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2012 г., Oil Turbo Compressor/Съвет, T‑63/12, Сб., EU:T:2012:579, т. 29).
47 В случая Съветът признава, че към момента, в който е включил името му в спорните списъци, иранската държава вече не е единственият собственик на капитала на жалбоподателя. Съветът обаче изтъква, че жалбоподателят е представил доказателствата за точната си акционерна структура едва на етапа на репликата. От тази късно представена информация обаче било видно, че 51 % от акциите на жалбоподателя притежава Oil Pension Fund Investment Company, който също е образувание, чието име е включено в спорните списъци поради финансовата подкрепа, която оказва на иранското правителство. Така Съветът счита, че жалбоподателят се контролира от парадържавно образувание, в крайна сметка контролирано от иранското правителство, твърдение, което жалбоподателят оспорва.
48 Предвид посочената в точка 46 по-горе съдебна практика се налага изводът, че доводите на Съвета не могат да бъдат приети.
49 Всъщност от променливите доводи на Съвета е видно, че към момента на приемането на обжалваните актове той не е имал и най-малка представа каква е акционерната структура на жалбоподателя и че по същество Съветът иска Общият съд да замени първоначалните мотиви на обжалваните актове с изложените в неговата писмена дуплика.
50 Следователно Съветът не е обосновал надлежно мотива, според който жалбоподателят осигурява съществени приходи на иранското правителство.
51 Доколкото обаче мотивите на обжалваните актове включват не само мотива за финансовата подкрепа на иранското правителство, но и свързания с логистичната подкрепа, следва да се разгледа последният мотив. Всъщност по отношение на контрола за законосъобразност на решението за приемане на ограничителни мерки Съдът е постановил, че предвид техния превантивен характер, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на това решение (решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, Сб., EU:C:2013:776, т. 72).
52 Относно третия довод жалбоподателят твърди, че не е предприятие, което се занимава с логистика, така че не би могъл да бъде обвиняван, че предоставя логистична подкрепа на иранското правителство.
53 В това отношение, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, следва да се приеме, че дефиницията на термина „логистична“, посочен в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, не се свежда само до дейности по превоз на стоки или хора. Всъщност този термин обикновено се разбира в смисъл, че включва всяка дейност, отнасяща се до организацията или до изпълнението на дадена сложна операция или процес. Така понятието „логистика“ има множество аспекти и може да включва различни видове операции, като например доставянето на суровини, управлението на материали, доставката на продукти и или още обработване. Следователно за логистична подкрепа по смисъла на горепосочените разпоредби трябва да се счита всяка дейност, която, дори сама по себе си да няма никаква пряка или непряка връзка с разпространението на ядрено оръжие, поради количествената или качествената си значимост все пак може да я улесни, като позволи на иранското правителство да посрещне определени логистични нужди, както в случая с петролния и газовия сектор, който реализира съществени приходи за иранското правителство.
54 Както обаче вече бе отбелязано по-горе, дейностите по инженеринг, изграждане и поддръжка на жалбоподателя, който се явява първият ирански изпълнител в областта на изграждането и инсталирането на инфраструктура в морето, са абсолютно необходими за доброто функциониране на газовата и петролната промишленост на Иран. Без съоръженията за сондаж, за добив и за пренос, по-специално газопроводите и нефтопроводите, тази промишленост не би могла да функционира. Следователно поради количествената или качествената си значимост инсталациите и продуктите на жалбоподателя са необходими за нуждите на петролния и газов сектор в Иран, който иранското правителство контролира посредством различни държавни предприятия. Ето защо логистичната подкрепа, която жалбоподателят предоставя на това правителство, изпълнява предвидения в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 критерий, след като, съгласно съображение 22 от Решение 2010/413 и съображение 8 от Решение 2012/35, Иран извлича от своя енергиен сектор съществени приходи, които му позволяват да финансира ядрените си дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия.
55 Ето защо Съветът изобщо не е допуснал грешка в преценката, като е включил името на жалбоподателя в спорните списъци, с мотива че той предоставя логистична подкрепа на иранското правителство.
56 Следователно трябва да се отхвърлят и твърденията на жалбоподателя, че Съветът злоупотребил с власт и нарушил принципа на равно третиране. Всъщност тези твърдения се основават главно на факта, че нито един мотив не обосновава замразяването на средствата на жалбоподателя. Съгласно обаче извода в точка 55 по-горе, като включва името на жалбоподателя в спорните списъци, с мотива че той предоставя логистична подкрепа на иранското правителство, Съветът прилага правилно критерия за включване, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изменено с Решение 2012/635 (вж. точка 13 по-горе), и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 (вж. точка 14 по-горе).
57 От това следва, че второто основание трябва да се отхвърли по същество.
По третото основание, свързано с правото на собственост и с принципа на пропорционалност
[…]
67 Поради това жалбата трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
68 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото по всички свои искания, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Съвета.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Iranian Offshore Engineering & Construction Co. понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.
van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 юни 2015 година.
Подписи