Дело Т‑461/21
European Gaming & Betting Association
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (девети състав) от 15 ноември 2023 година
„Държавни помощи — Държавна мярка за удължаване на срока на предоставените от Нидерландия лицензи за хазартни игри — Решение, с което се установява, че не е налице държавна помощ — Незапочване на официална процедура по разследване — Сериозни затруднения — Процесуални права на заинтересованите лица“
Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Задължение на Комисията да образува състезателното производство в случай на сериозни затруднения — Обстоятелства, позволяващи да се установи наличието на такива затруднения — Недостатъчна или непълна проверка, извършена от Комисията
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС; член 4 от Регламент № 2015/1589 на Съвета)
(вж. т. 29—39 и 44 —51)
Резюме
Нидерландската правна уредба относно хазартните игри се основава на система от изключителни разрешения или лицензии, съгласно която организирането или рекламирането на хазартни игри са забранени, освен ако за това не е издадено административно разрешение.
В приложение на правило, установено в общата политика на нидерландския държавен секретар по въпросите на сигурността и правосъдието, нидерландският орган за хазартните игри подновява шест лицензии с изтичащ срок на действие, които по-специално са издадени във връзка с организирането на лотарии и спортни залагания и конни надбягвания (наричани по-нататък заедно „оспорваната мярка“).
Тъй като счита, че това установено в общата политика правило и подновяването на шестте изключителни лицензии представлява държавна помощ в полза на заварените притежатели на лицензии, сдружението European Gaming and Betting Association, обединяващо европейски оператори на онлайн игри и залагания (наричано по-нататък „жалбоподателят“) подава жалба до Европейската комисия.
Комисията отхвърля тази жалба, без да започне официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС(1).
Комисията приема в решението си, че тъй като не е налице предоставено на притежателите на лицензиите предимство, оспорваната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение Комисията подчертава, че нидерландската правна уредба задължава притежателите на съответните лицензии да изплащат приходите от дейността им, свързана с хазартните игри, на определени в лицензиите организации с общественополезна дейност след приспадане на разноските и разходите в разумен размер.
Сезиран с жалба за отмяна, подадена от жалбоподателя, Общият съд отменя това решение на Комисията с мотива, че тя не е разгледала въпроса дали спорната мярка предоставя непряко предимство на организациите, на които притежателите на лицензии е трябвало да изплащат част от приходите си, и по този начин изключва възможността този въпрос да породи сериозни затруднения при квалифицирането на посочената мярка като държавна помощ, която единствено официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, би позволила да се изясни. В този контекст Общият съд внася уточнения относно обхвата на проверката, която Комисията трябва да извърши, когато трябва да провери дали дадена мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Съображения на Общия съд
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава по-специално на нарушение на процесуалните си права поради отказа на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, доколкото предварителното разглеждане по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС не позволява да се отстранят всички съмнения относно наличието на помощ. Поради това жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията неправилно е заключила в обжалваното решение, че нямало никакво съмнение по въпроса дали оспорваната мярка предоставя предимство за нейните бенефициери.
Съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на решение на Комисията на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589(2) да не се повдигат възражения, зависи от обстоятелството дали преценката на информацията и данните, с които Комисията е разполагала или е могла да разполага в хода на процедурата по предварително разглеждане, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар, като се има предвид, че при наличието на такива съмнения, те трябва да са в основата на започването на официална процедура по разследване.
В този контекст жалбоподателят изтъква по-специално, че Комисията е разполагала с информация и доказателства, които позволяват да се предположи, че е налице непряко предимство в полза на организациите, на които притежателите на лицензии е трябвало да изплащат част от приходите си от дейностите, свързани с хазартни игри. Тъй като не разгледала това обстоятелство обаче, Комисията не била в състояние да разсее всички съмнения относно наличието на държавна помощ.
В това отношение Общият съд установява, че от нидерландската правна уредба относно хазартните игри, която Комисията трябвало да подложи на преценка, следва, че притежателите на лицензии трябва да изплащат част от приходите от дейността, свързана с хазартни игри, на организациите с общественополезна дейност, посочени в лицензиите.
Освен това Общият съд подчертава, че Комисията основава анализа си за липсата на предимство за притежателите на лицензии именно на задължението им да прехвърлят част от приходите си на организации с общественополезна дейност.
Следователно при приемането на обжалваното решение Комисията е разполагала с информация относно оспорваната мярка, която е трябвало да я мотивира да си зададе въпроса дали нидерландската правна уредба относно хазартните игри не е замислена по такъв начин, че да насочи изплащането на приходите, реализирани от притежателите на разглежданите лицензии при упражняването на тяхната дейност, главно към организации с общественополезна дейност, посочени в тези лицензии, което би могло да съставлява непряко предимство и поради това държавна помощ за тези организации.
В допълнение, в точка 115 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ(3) се уточнява, че непряко предимство може да бъде предоставено на предприятие, различно от предприятието, на което пряко са прехвърлени държавните ресурси. Освен това точка 116 от посоченото известие предвижда, че понятието „непряко предимство“ обхваща положението, при което мярката е замислена по такъв начин, че вторичните въздействия от нея да са насочени към предприятия или групи от предприятия, които могат да бъдат идентифицирани.
Следователно Комисията е трябвало да си постави въпроса дали спорната мярка не предоставя непряко предимство в полза на организациите с общественополезна дейност и поради това дали тя не представлява държавна помощ за тези организации.
Тъй като обаче на етапа на предварителното разглеждане Комисията не подлага на никаква преценка този въпрос, независимо от обстоятелството, че изплащането на част от приходите от дейността на притежателите на лицензии в полза на посочените в тях организации с общественополезна дейност е една от основните характеристики на спорната правна уредба, Общият съд приема, че пропускът да бъде разгледан посоченият въпрос в обжалваното решение, не позволява да се изключи наличието на сериозни затруднения, що се отнася до неговия отговор.
Поради това Общият съд приема за основателно първото твърдение за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя вследствие на пропуска на Комисията да подложи на преценка въпроса дали лицензиите не предоставят непряко предимство в полза на организациите, на които притежателите на посочените лицензии следва да изплащат част от приходите си от тяхната дейност, свързана хазартни игри.