Съединени дела T-239/04 и T-323/04

Италианска република и Brandt Italia SpA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Законодателство, което предвижда спешни мерки за насърчаване на заетостта по отношение на предприятията в затруднение — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяване на отпуснатата помощ“

Резюме на решението

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите-членки — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка

(член 87 ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Схема за помощи за заетост — Включване

(член 87, параграф 1 ЕО)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Категории помощи, определени с подзаконов акт, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Регламент № 2204/2002 относно помощите за заетост

(членове 87 и 88 ЕО; Регламент № 2204/2002 на Комисията)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимост с общия пазар на помощ, за която не е направено уведомление — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 87, параграф 1 ЕО и член 253 ЕО)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Административна процедура — Задължение на Комисията да отправи официално уведомително писмо до заинтересованите лица с покана да представят своите становища

(член 88, параграф 2 ЕО)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Разглеждане на схема за помощи в нейната цялост — Допустимост

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на незаконна помощ — Приложение на националното право

(член 88 ЕО)

1.      Държавна мярка, която предвижда схема за помощи за заетост, създава опасност от нарушаване на конкуренцията, поради това че засилва финансовото положение на някои предприятия по отношение на конкурентите им, и в частност създава опасност от нарушаване на конкуренцията и от засягане на търговския обмен, ако бенефициерите са в отношения на конкуренция със стоки с произход от други държави-членки, въпреки че самите те не изнасят своята продукция.

(вж. точка 68)

2.      Обстоятелството, че държавна мярка, която предвижда схема за помощи за заетост, цели да насърчи заетостта, е без значение за нейната квалификация като държавна помощ, тъй като член 87, параграф 1 ЕО не разграничава държавната намеса с оглед на нейните предпоставки или цели, а я определя в зависимост от нейните последици.

(вж. точка 69)

3.      За да се приеме дадена схема за помощ за съвместима с общия пазар от гледна точка на Регламент № 2204/2002 относно прилагането на членове 87 [ЕО] и 88 [ЕО] за държавните помощи за заетост, не е достатъчно поставените в него условия да бъдат изпълнени в някои от възможните случаи на приложение. Необходимо е помощите, отпуснати въз основа на тази схема, да отговарят на тези условия във всички хипотези.

Ето защо държавна мярка, предвиждаща схема за помощи за заетост, която допуска помощите да бъдат отпуснати на големи предприятия в регион без подпомагане, не отговаря на определените с този регламент условия. Освен това чисто теоретичната хипотеза, че в контекста на посочената държавна мярка евентуалният прехвърлител може да бъде малко или средно предприятие, не е достатъчна, за да се приеме помощта, за която е направено такова уведомление, за съвместима с общия пазар от гледна точка на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

(вж. точки 94 и 101)

4.      Задължението за мотивиране представлява съществена процесуална предпоставка, която следва да се отграничава от въпроса за основателността на мотивите, който се отнася до законосъобразността на спорния акт по същество. Изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да съответства на естеството на съответния акт и трябва да посочва ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която е автор на акта, за да даде възможност на заинтересуваните лица да се запознаят с основанията на приетата мярка и да позволи на компетентния съд да осъществи контрол. Това изискване трябва да се преценява с оглед на особеностите на конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на посочените мотиви и от интереса да се получат разяснения, който може да съществува за адресатите или за другите пряко и лично засегнати от акта лица. Не се изисква мотивите да посочват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт съответстват на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява не само с оглед на неговото съдържание, но и в съответствие с неговия контекст и със съвкупността от правните норми, които уреждат съответната материя.

От тези принципи следва по-конкретно задължение за Комисията да докаже, че дадена мярка представлява държавна помощ и е несъвместима с общия пазар. За разлика от това тя не е длъжна да отговори точка по точка на ирелевантните аргументи, на които се позовават съответните национални власти или встъпилите страни.

Ако в някои случаи с оглед на самите обстоятелства, при които е била предоставена помощта, може да се окаже, че тя е от естество да засегне търговията между държавите-членки или да наруши или заплашва да наруши конкуренцията, Комисията е длъжна най-малкото да посочи тези обстоятелства в мотивите на своето решение.

При все това Комисията не е длъжна да доказва действителното въздействие, което неправомерните помощи са оказали върху конкуренцията и върху търговията между държавите-членки. В действителност задължението на Комисията да представи такова доказателство би довело до облагодетелстване на държавите-членки, които отпускат помощи в нарушение на задължението за уведомяване по член 88, параграф 3 ЕО, в ущърб на тези, които правят уведомление за помощите в стадий на проект. Всъщност съгласно текста на член 87, параграф 1 ЕО несъвместима с общия пазар е не само помощта, която „нарушава“ конкуренцията, но също и тази, която „заплашва“ да наруши конкуренцията.

(вж. точки 117—119, 126 и 127)

5.      Публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на обявление за откриване на официалната процедура по разследване представлява надлежен начин за запознаване на всички заинтересовани лица с откриването на такава процедура.

(вж. точка 141)

6.      В случай на схема за помощи Комисията може да се ограничи до разглеждането на общите характеристики на въпросната схема, за да провери дали тя съдържа елементите на държавна помощ, без да е длъжна да разглежда всеки конкретен случай на приложение.

(вж. точка 142)

7.      Предвид императивния характер на контрола в областта на държавните помощи, извършван от Комисията съгласно член 88 ЕО, предприятията — бенефициери на дадена помощ, по принцип могат да имат оправдани правни очаквания за нейната правомерност само ако помощта е била предоставена при спазване на предвидената в тази разпоредба процедура. Старателният икономически оператор нормално би трябвало да е в състояние да се увери, че тази процедура е спазена дори когато отговорността за незаконния характер на решението за отпускане на помощта до такава степен се носи от съответната държава, че връщането на помощта изглежда като нарушение на принципа за добросъвестност.

Ако бенефициерът на помощта счита, че съществуват изключителни обстоятелства, които са могли да обосноват неговото оправдано правно очакване за правомерния характер на помощта, той трябва да бъде преценен от евентуално сезирания национален съд, ако е необходимо след като отправи до Съда преюдициален въпрос за тълкуване.

(вж. точки 154 и 155)