CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:T:2009:30

РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)

10 февруари 2009 година(*)

„Държавни помощи — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Допустимост — Сериозни затруднения“

По дело T‑388/03

Deutsche Post AG, установено в Бон (Германия),

DHL International, установено в Diegem (Белгия),

представлявани от адв. J. Sedemund и адв. T. Lübbig, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н V. Kreuschitz и г‑н M. Niejahr, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение C(2003) 2508 окончателен на Комисията от 23 юли 2003 година да не повдига възражения вследствие на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО срещу няколко мерки, взети от белгийските власти в полза на белгийското публично предприятие за пощенски услуги La Poste АД,

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав)

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 май 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора

1 La Poste АД е публично предприятие, на което е възложена доставката на универсалната пощенска услуга в Белгия. С либерализирането на пощенския пазар на 1 октомври 1992 г. La Poste става правоприемник на Régie des Postes, което е било на пряко подчинение на белгийското министерство на пощите. От този момент нататък La Poste представлява самостоятелно публично предприятие, 100 % собственост на белгийската държава.

2 Задачите за обществена услуга на La Poste, техните тарифи, правилата за поведение по отношение на ползвателите и субсидиите са определени в закон и са подробно уредени в договор за управление, сключен с държавата. Така след 1992 г. между държавата и La Poste са сключени четири договора.

3 Освен функцията си на оператор на универсалната пощенска услуга, на La Poste са възложени множество други задачи в обществен интерес, каквито са основните банкови дейности, предлагани на всички, разпространението на периодичния печат на намалени цени, разпространението на изборни материали, плащането на пенсии по домовете, продажбата на разрешения за риболов и събиране на административни глоби. Договорът за управление определя по-конкретно правилата за компенсиране на нетните допълнителни разходи за услугите от общ икономически интерес (наричани по-нататък „УОИИ“).

4 La Poste реализира 84 % от своя оборот в сектора на универсалните пощенски услуги. Секторът на експресните пратки представлява 4 % от неговия оборот, което в този сектор съответства на пазарен дял от 18 %.

5 Жалбоподателите, Deutsche Post AG и неговото белгийско дъщерно дружество DHL International (наричани по-нататък заедно „групата Deutsche Post“), извършват дейност в сектора на пощенските услуги, и по-конкретно на пазара на експресните пратки. Групата Deutsche Post притежава между 35 и 45 % от дяловете на белгийския пазар на експресни пратки.

Процедура по предварително разглеждане

6 През 1999 г. белгийската държава взема принципно решение да направи парична вноска в La Poste, която да се извърши въз основа на съставен бизнес план, одобрен от управителните органи и съобразен със социална програма. Този бизнес план, приет на 28 юни 2002 г., чиято цел е да увеличи производителността на предприятието и неговата рентабилност, да подобри качеството на предлаганата услуга и да развие нови дейности, предполага значителни инвестиции.

7 На 8 октомври 2002 г. белгийското правителство дава своето съгласие за увеличаване на капитала на La Poste със сумата от 297,5 милиона евро. Това увеличаване е трябвало да бъде извършено под формата на подписка за увеличаване на капитала и да бъде платено посредством акции, представляващи капитала, които предоставят същите права като тези на вече емитираните акции.

8 С писмо от 3 декември 2002 г. Кралство Белгия уведомява Комисията за проект за увеличаване на капитала на La Poste със сумата от 297,5 милиона евро в съответствие с разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО. Между Комисията и белгийските власти са проведени три срещи, на 12 декември 2002 г., на 6 февруари и 3 април 2003 г., и са разменени редица писма.

9 След като узнават за съществуването на процедура по разглеждане от изявление на белгийския министър на телекомуникациите от 1 юли 2003 г., последвано на 14 юли 2003 г. от статия в белгийския всекидневник „Le Soir“, с факс от 22 юли 2003 г., регистриран на 23 юли 2003 г., жалбоподателите сезират Комисията с молба за сведения относно състоянието на процедурата с оглед евентуално участие в нея в съответствие с разпоредбите на член 20 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

10 На 23 юли 2003 г. Комисията решава да не повдига възражения вследствие на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО [Решение C(2003) 2508 окончателен, наричано по-нататък „обжалваното решение“], тъй като мярката, за която е отправено уведомление, не представлява държавна помощ.

Обжалвано решение

11 В обжалваното решение Комисията излага доводите на белгийските власти относно техния проект за увеличаване на капитала на La Poste. Така белгийските власти поддържат, че са се поставили в положението на частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Вноската се вписва в програма от мерки за нарастване на производителността на предприятието в контекста на отваряне на пощенските пазари и цели да подсили неговия собствен капитал, като едновременно с това се очаква възвръщаемост на инвестициите. Те считат, че новите дейности на предприятието имат реални перспективи за развитие.

12 От друга страна, белгийските власти считат, че след 1992 г. La Poste е трябвало да поеме разходите за някои от своите задължения за УОИИ (пощенски дейности, банкови дейности за лицата, които не разполагат с банкова сметка), които са само частично компенсирани със средствата на държавата. Статутът на държавни служители на четири пети от служителите на La Poste също породил значителни допълнителни разходи (изплащане на пенсии от 1992 до 1997 г. вместо вноски), както и въвеждането на ранно пенсиониране.

13 При своята правна преценка на мярката, за която е отправено уведомление, Комисията изхожда от констатацията, че специфичните задачи от общ икономически интерес отразяват задачата за обществена услуга на La Poste, която държавата му е възложила с всеки от договорите за управление. Тя отбелязва, че в съответствие със съдебната практика, ако държавните компенсации, от които се ползва La Poste, не надвишават нетните допълнителни разходи за УОИИ, които то поема, подобни мерки не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Дори обаче посочените компенсации да представляват държавни помощи, същите въпреки това били съвместими с общия пазар по силата на член 86, параграф 2 ЕО.

14 Преди да пристъпи към преценка на мярката, за която е отправено уведомление, в обжалваното решение Комисията се уверява, че след преобразуването му в самостоятелно публично предприятие La Poste не е ползвало мерки, които могат да бъдат квалифицирани като несъвместими с общия пазар държавни помощи по смисъла на член 87 ЕО. В рамките на тази проверка тя установява шест мерки, състоящи се в освобождаване от плащане на корпоративен данък, отпадане на провизия за пенсии в размер на 100 милиона евро през 1997 г., възможност за ползване на гаранции от държавата за сключените заеми, освобождаване от данък върху недвижимите имоти за недвижимото имущество, предназначено за извършването на обществената услуга, свръхкомпенсиране на финансовите услуги от общ интерес в първия договор за управление (1992—1997 г.) и две увеличения на капитала на обща стойност от 62 милиона евро, за които не е отправено уведомление, извършени през 1997 г. Освен това Комисията установява недостатъчно компенсиране на допълнителните нетни разходи за УОИИ.

15 Комисията приема, че на първо време тя трябва да направи преценка на тези шест мерки, тъй като те обуславят законосъобразността на увеличението на капитала, за което е отправено уведомление.

Мярка 1: Освобождаване от плащане на корпоративен данък

16 След като установява, че от 1992 до 2002 г. La Poste е претърпяло обща нетна загуба от 238,4 милиона евро, Комисията приема, че за този период мярката не може да бъде квалифицирана като държавна помощ, тъй като тя не е довела до никакво прехвърляне на държавни ресурси.

Мярка 2: Отпадане на провизията за пенсиите през 1997 г.

17 Комисията установява, че при преобразуването на La Poste в самостоятелно публично предприятие през 1992 г. била създадена провизия на стойност от 100 милиона евро за покриване на една част от пенсионните плащания във връзка с правата, придобити от служителите от 1972 до 1992 г. В замяна на това на La Poste са прехвърлени недвижими имоти, необходими за обществената услуга и поради това неподлежащи на отчуждаване. През 1997 г., при изравняването на пенсионния режим на пощенските държавни служители с общия режим тази провизия, която след създаването си никога не е била използвана, е прехвърлена в капиталовите резерви. Като счита, че отпадането на провизията не предоставя никакво предимство за La Poste, Комисията приема, че тази мярка не представлява държавна помощ.

Мярка 3: Ползване на гаранции от държавата за сключените заеми

18 Комисията установява, че La Poste подобно на Régie des Postes си запазва възможността да поиска гаранции от държавата при договаряне на заем и че ако ползва тази възможност, то трябва да изплаща в държавния бюджет годишно премия от 0,25 %. Тъй като след 1992 г. La Poste никога не е използвало тази възможност, Комисията счита, че не му е предоставено никакво предимство и че тази мярка не представлява държавна помощ.

Мярка 4: Освобождаване от данък върху недвижимите имоти за недвижимото имущество, предназначено за обществената услуга

19 Комисията отбелязва, че La Poste е освободено от плащане на данък върху недвижимите имоти, на които е собственик и които са предназначени за обществена услуга. Тя счита, че това освобождаване от данък върху недвижимите имоти, което a priori му предоставя финансово предимство, може да представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

Мярка 5: Свръхкомпенсиране на финансовите услуги от общ интерес при първия договор за управление (1992—1997 г.)

20 Комисията приема, че разделното счетоводство за периода 1992—1997 г. показва свръхкомпенсиране от страна на държавата спрямо La Poste за финансовите услуги от общ интерес и че това свръхкомпенсиране представлява потенциална държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

Мярка 6: Увеличения на капитала на обща стойност 62 милиона евро, извършени през 1997 г., за които не е отправено уведомление.

21 Комисията посочва, че тези две увеличения на капитала, извършени през март и декември 1997 г. и предназначени да уравновесят недостатъчното компенсиране за УОИИ, представляват потенциални държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

22 След това Комисията пристъпва към разглеждане на мерките, които могат да представляват държавни помощи (мерки 4—6) с оглед на разпоредбите на член 86, параграф 2 ЕО. Така след като определя разликата между свръхкомпенсирането, съответстващо на тези три мерки, и недостатъчното компенсиране за УОИИ, което самата тя е установила, Комисията стига до извода, че е налице недостатъчно компенсиране на нетните допълнителни разходи за УОИИ и така съответните три мерки не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

23 При това Комисията приема, че тъй като недостатъчното компенсиране на нетните допълнителни разходи за УОИИ за периода 1992—2002 г. е надвишавало сумата за увеличението на капитала, за което е отправено уведомление, последното не представлява само по себе си държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, защото не предоставя предимство на La Poste. Следователно Комисията решава да не повдига възражения по отношение на тази мярка.

Производство и искания на страните

24 Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 27 ноември 2003 г.

25 С депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 18 февруари 2004 г. отделна молба на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, Комисията прави възражение за недопустимост.

26 На 14 април 2004 г. жалбоподателите представят своите становища по това възражение за недопустимост.

27 С определение от 15 декември 2004 г. Първоинстанционният съд решава, че ще се произнесе по искането за установяване на недопустимостта с решението по съществото на спора.

28 Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

– да отмени обжалваното решение,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29 Комисията моли Първоинстанционния съд:

– да отхвърли жалбата като недопустима,

– при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта

30 Повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост е основано на липсата на процесуална легитимация и на правен интерес на жалбоподателите.

По процесуалната легитимация

– Доводи на страните

31 Комисията поддържа, че жалбата не била допустима, тъй като жалбоподателите не били лично засегнати по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.

32 На първо място, в изложението, представено преди Съдът да постанови Решение от 13 декември 2005 г. по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, Recueil, стр. I‑10737), Комисията посочва, че според съдебната практика, за да се приеме за допустима подадената от конкурент на бенефициера жалба срещу решение да не се повдигат възражения, прието след приключване на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, е необходимо положението на жалбоподателя на съответния пазар да бъде съществено засегнато от мярката за помощ (Решение на Съда от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487, точки 20—26 и Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 19).

33 На второ място, Комисията счита, че дори и да се предположи, че обжалваното решение засяга жалбоподателите в някакво отношение, то не ги засяга лично по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО и на съдебната практика, изведена от Решението на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия (25/62, Recueil, стр. 197), тъй като те не са засегнати от обжалваното решение в по-голяма степен, отколкото всяко друго предприятие, което се намира в конкурентно отношение с бенефициера на един или повече пазари, на които последният присъства.

34 Комисията изтъква, че твърдението на жалбоподателите, според което в параграфи 27 и 28 на обжалваното решение тя се позовава на съществуващо пряко конкурентно отношение между едно предприятие от групата Deutsche Post и La Poste, е ирелевантно, тъй като това обстоятелство е посочено в описателната част на обжалваното решение и не поражда никакви правни последици. Според Комисията разрешените помощи нямали никаква връзка с посочените в параграф 27 от обжалваното решение области на дейност, които били почти без значение за La Poste.

35 Накрая, Комисията подчертава в хода на съдебното заседание, че в приложение на неотдавнашната практика на Съда (Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе и Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, Сборник, стр. I‑170*, резюме) жалбата е недопустима, когато жалбоподателите са описали само по много общ начин нарушението на техните процесуални гаранции и когато техните искания са насочени към отмяна на обжалваното решение, а не към започването на официална процедура по разследване. Поради това тя счита, че за да бъде жалбата им допустима, жалбоподателите трябвало да докажат, че са съществено засегнати от обжалваното решение.

36 Жалбоподателите отбелязват най-напред, че съдебната практика признава на конкурентите на бенефициера на мярка за помощ правото да обжалват решението на Комисията, с което се установява съвместимостта на тази мярка с общия пазар след приключване на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО (Решение на Съда по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точки 20—24, Решение на Съда по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точки 15—20 и Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 45). Според тази съдебна практика на предприятията, заинтересовани от административната процедура, била предоставена процесуална легитимация в хипотезата, в която Комисията приключи производството на етапа на процедурата по предварително разглеждане, без да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО с мотива, че при липсата на подобна процесуална легитимация посочените предприятия не биха могли да постигнат спазването на процесуалните гаранции, свързани с официалната процедура по разследване (Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 24, Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точка 17 и Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено по-горе, точка 40).

37 Жалбоподателите напомнят, че на 22 юли 2003 г., още преди приемането на обжалваното решение, те поискали от Комисията да бъдат считани за заинтересовани страни по смисъла на член 1, буква з) и на член 20 от Регламент № 659/1999 и че при приемането на обжалваното решение Комисията не е взела предвид тяхното искане и по този начин ги е лишила от техните процесуални права.

38 Жалбоподателите отбелязват също, че мерките, обявени с обжалваното решение за съвместими с общия пазар, нарушават конкуренцията в техен ущърб, тъй като те действат в качеството на преки конкуренти на La Poste на белгийския пазар, и най-вече в сектора на експресната доставка на пратки. В подкрепа на този довод те изтъкват, че групата Deutsche Post е реализирала в Белгия общ консолидиран оборот на стойност от 124,8 милиона евро през търговската година, предхождаща приемането на обжалваното решение, че в обжалваното решение Комисията изрично препраща към съществуващото пряко конкурентно отношение между групата Deutsche Post и La Poste, че те представляват 35—45 % от белгийския пазар в сектора на експресната експедиция на пратки и в сектора на услугите, свързани с документи (Решение на Комисията от 21 октомври 2002 г. за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар (Преписка N IV/M.2908 – Deutsche Post/DHL (II), точка 23), докато пазарният дял на La Poste в сектора е едва 18 %, и че на либерализираните пощенски пазари в Белгия действа само водеща група от четири международни предприятия, а именно DHL/DPAG, UPS, TPG/TNT и FedEx (Решение Deutsche Post/DHL, посочено по-горе, точка 26).

– Съображения на Първоинстанционния съд

39 Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решение, адресирано до друго лице, само ако посоченото решение го засяга пряко и лично.

40 Съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (Решение по дело Plaumann/Комисия, точка 33 по-горе, точка 223 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 33).

41 Тъй като настоящата жалба се отнася до решение на Комисията в областта на държавните помощи, следва да се отбележи, че в рамките на производството за контрол върху държавните помощи от страна на Комисията, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на задълбоченото разследване, посочена в параграф 2 от същия член. Едва в рамките на последната, която има за цел да осигури на Комисията пълна информация относно всички данни по преписката, Договорът за ЕО предвижда задължение за Комисията да прикани заинтересованите страни да представят своите становища (Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 22, Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точка 16, Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 36 по-горе, точка 38 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 34).

42 Когато без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, с решение, взето на основание параграф 3 от същия член Комисията установява, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд (Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 23, Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точка 17 и Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 36 по-горе, точка 40 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 35). По тези съображения е допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, когато с подаването ѝ нейният подател цели да защити процесуалните права, които черпи от тази разпоредба (Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точки 23—26, Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точки 17—20 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 35).

43 Впрочем, заинтересовани страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, които така могат в съответствие с член 230, четвърта алинея ЕО да подават жалби за отмяна, са лицата, предприятията или сдруженията, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на дадена помощ, тоест в частност конкуриращите се с бенефициерите на тази помощ предприятия и професионалните организации (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 36 по-горе, точка 41 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 36).

44 От друга страна, ако жалбоподателят постави под въпрос основателността на решението за преценка на помощта като такава, фактът, че той може да бъде считан за заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, че се ползва със специален статут по смисъла на Решение по дело Plaumann/Комисия, посочено по-горе точка 33. Това би било така по-специално в случай, че положението на жалбоподателя на пазара би било съществено засегнато от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение (Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 37).

45 В конкретния случай жалбоподателите изтъкват седем правни основания в подкрепа на своята жалба. Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита, тъй като Комисията им предоставила само неповерителна версия на обжалваното решение, в която по-голяма част от цифрите са прикрити в името на спазването на принципа на търговската тайна. Второто правно основание е изведено от незачитане на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО, тъй като Комисията е решила да не започва предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура, въпреки че е срещнала сериозни затруднения при преценката си на съвместимостта на държавните помощи с общия пазар. В третото, четвъртото и петото правно основание жалбоподателите поддържат, че извършеният от Комисията преглед на мерките, съответстващи на освобождаване от корпоративен данък, на отпадането на една провизия и на възможността за ползване на гаранции от държавата за заемите, бил недостатъчен или непълен, и оспорват липсата на квалификация на тези мерки като държавни помощи. В подкрепа на своето шесто правно основание те оспорват метода и съдържанието на извършеното от Комисията изчисляване на разликата между елементите на свръхкомпенсиране и тези на недостатъчно компенсиране на допълнителите разходи за УОИИ. Накрая в подкрепа на седмото си правно основание жалбоподателите поддържат, че противно на принципите, изведени в Решението на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, Recueil, стр. I‑7747, наричано по-нататък „Решение по дело Altmark“), Комисията не е проверила дали УОИИ са предоставяни при най-ниски разходи за общността.

46 Тъй като по този начин жалбоподателите оспорват отказа на Комисията да открие официална процедура по разследване, а едновременно с това и основателността на обжалваното решение, за да се определи дали те имат право да подадат настоящата жалба, следва на първо място да се анализира въпросът, дали жалбоподателите са процесуално легитимирани да оспорят основателността на обжалваното решение, и на второ място, дали са процесуално легитимирани да получат защита на своите процесуални права.

47 На първо място, жалбоподателите не доказват, че тяхното положение на пазара може да бъде съществено засегнато от помощта, предмет на обжалваното решение.

48 Действително само обстоятелство, че разглежданото решение може да упражни известно влияние върху конкурентните отношения, съществуващи на съответния пазар, и че съответните предприятия се намират в някакво конкурентно отношение с бенефициера по това решение, не представлява съществено засягане (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стр. 459, точка 7). По този начин дадено предприятие не може да се позовава единствено на своето качество на конкурент на предприятието бенефициер на разглежданата мярка, а трябва освен това да докаже в каква степен е засегнато неговото положение на пазара (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 май 2000 г. по дело Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия, C‑106/98 P, Recueil, стр. I‑3659, точки 40 и 41).

49 Впрочем следва да се установи, че жалбоподателите не са представили никакво доказателство, което може да установи, че тяхното конкурентно положение на белгийския пощенски пазар е специално, а са се ограничили с твърдението, че те участват в група от няколко предприятия, присъстващи на разглеждания пазар. Освен това само фактът на поименно посочване в обжалваното решение не е достатъчен, за да се установи, че жалбоподателите са съществено засегнати от мерките, от които се ползва La Poste и които са разрешени с обжалваното решение, след като в съответните откъси Комисията посочва единствено, че белгийският пощенски пазар е относително по-отворен в сравнение с този в други държави членки, като La Poste притежава само 18 % от пазара на експресната експедиция на пратки, а останалата част се държи от международни оператори и оперативният марж на печалба на La Poste от традиционните пощенски услуги, включващи главно писмата, бил много по-нисък от този на нидерландския пощенски оператор TPG или на Deutsche Post World Net (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 27 май 2004 г. по дело Deutsche Post и DHL/Комисия, T‑358/02, Recueil, стр. II‑1565, точки 39—41).

50 Накрая жалбоподателите посочват цифрови данни относно пазарния дял, който те притежавали в сектора на експресната експедиция на пратки в Белгия.

51 Тези данни обаче не могат сами по себе си да докажат, че тяхното конкурентно положение, сравнено с това на другите конкуренти на La Poste, е съществено засегнато от обжалваното решение.

52 В замяна на това в качеството си на преки конкуренти на La Poste на пазара на експресната експедиция на пратки жалбоподателите имат качеството на заинтересовани страни по смисъла на 88, параграф 2 ЕО.

53 Следователно на второ място трябва да се провери дали с жалбата си жалбоподателите действително имат за цел да защитят процесуалните права, произтичащи от член 88, параграф 2 ЕО.

54 В това отношение следва да се напомни, че Първоинстанционният съд трябва да тълкува правните основания на жалбоподателя по-скоро с оглед на тяхното същество, отколкото с оглед на правната им квалификация (Решение на Съда от 15 декември 1961 г. по дело Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, Recueil, стр. 588). По този начин той може да разгледа други изтъкнати от жалбоподателя доводи, за да провери дали те допълват с доказателства формулираното от жалбоподателя правно основание, с което изрично се твърди наличието на съмнения, които биха обосновали започването на процедурата, посочена в член 88, параграф 2 ЕО (Решение на Първоинстанционния съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil, стр. II‑1, точки 141, 148, 155, 161 и 167 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Fachvereinigung Mineralfaserindustrie/Комисия, T‑254/05, Сборник, стр. II‑124*, резюме, точка 48). При все това Първоинстанционният съд не е длъжен да тълкува жалбата, с която жалбоподателят оспорва изключително основателността на самото решение за преценка на помощта, като целяща на практика да защити процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 88, параграф 2 ЕО, когато жалбоподателят не е повдигнал изрично правно основание с такава цел. В подобна хипотеза тълкуването на правното основание би довело до нова правна квалификация на предмета на жалбата (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точки 44 и 47 и Решение по дело Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, точка 35 по-горе, точка 25). За тази цел Първоинстанционният съд трябва да се основе най-малко на представените от жалбоподателя доказателства, които му позволяват да стигне до извода, че това, което последният по същество цели, е защитата на неговите процесуални права.

55 С второто си правно основание жалбоподателите поддържат изрично, че при приемането на обжалваното решение са нарушени процесуалните права, които те черпят от член 88, параграф 2 ЕО.

56 Освен това от жалбата произтича, че третото, четвъртото, петото и седмото правно основание от нея предоставят доказателства в подкрепа на второто правно основание, тъй като с тях жалбоподателите поддържат, че в някои специфични аспекти прегледът на Комисията бил недостатъчен и непълен, и че трябвало да започне официалната процедура по разследване (точки 29, 37, 41 и 42 от жалбата). Също така седмото правно основание, изведено от липсата на проверка дали УОИИ са предоставяни при най-ниски разходи за общността, представлява доказателство за това, че Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване. Вследствие на това с тези правни основания, които целят да покажат, че в рамките на процедурата по предварително разглеждане не е било възможно разглежданите мерки да бъдат изследвани по подходящ начин, жалбоподателите искат и да изтъкнат, че при приемането на обжалваното решение са нарушени процесуалните права, които черпят от член 88, параграф 2 ЕО.

57 От всичко изложено дотук следва, че жалбоподателите имат процесуална легитимация.

По правния интерес

– Доводи на страните

58 Комисията поддържа, че подадената от жалбоподателите жалба не е допустима, тъй като те нямат никакъв правен интерес от разрешаването на спора. Действително, съдебната практика изисквала жалбоподателят винаги да доказва, че самият той има правен интерес. Въпросът за съществуването на този интерес се преценявал в зависимост от предмета на жалбата.

59 В конкретния случай Комисията счита, че в хипотезата на отмяна на обжалваното решение жалбоподателите рискуват да бъде потвърдено нейното Решение 2002/753/ЕО от 19 юни 2002 година относно мерките, приети от Федерална република Германия в полза на Deutsche Post (ОВ L 247, стр. 27), което обявява същите за несъвместими с общия пазар.

60 Жалбоподателите отбелязват, че предметът на жалбата им е защитата на техните интереси в качеството им на преки конкуренти на La Poste, което е бенефициер на разглежданата помощ, и че тяхната жалба е напълно независима от други съдебни процеси пред Първоинстанционния съд, в които те могат да участват.

– Съображения на Първоинстанционния съд

61 Що се отнася до решение на Комисията в областта на държавните помощи, следва да се напомни, че единствено в рамките на фазата на задълбочено разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, която има за цел да осигури на Комисията пълна информация относно всички данни по преписката, Договорът за ЕО предвижда задължение за Комисията да прикани заинтересованите страни да представят своите становища (Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 22, Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точка 16, Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 36 по-горе, точка 38 и Решение по дело Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, точка 32 по-горе, точка 34).

62 В качеството им на заинтересовани страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО жалбоподателите имат интерес от отмяната на обжалваното решение, прието в края на процедурата по предварително разглеждане, тъй като в приложение на разпоредбите на член 88 ЕО подобна отмяна би наложила на Комисията да започне официалната процедура по разследване и би им позволила да представят своите становища и по този начин да упражнят влияние върху новото решение на Комисията.

63 Обратно, за да определи дали жалбоподателите имат правен интерес, Първоинстанционният съд не е длъжен да сравнява правните основания, изтъкнати в рамките на настоящата жалба, с доводите, представени в защита от жалбоподателите в друго съдебно производство.

64 От изложеното дотук произтича, че жалбоподателите имат правен интерес.

65 Следователно жалбата е допустима и поради това повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

По предмета на контрола, упражняван от Първоинстанционния съд и по допустимостта на правните основания на жалбата

По предмета на контрола, упражняван от Първоинстанционния съд

66 Относно предмета на контрола, който Първоинстанционният съд трябва да извърши, следва да се уточни, че когато цели да запази процесуалните права, които черпи от член 88, параграф 2 ЕО, жалбоподателят може да се позове на което и да е от основанията, изброени в член 230, втора алинея ЕО, доколкото те имат за цел отмяна на обжалваното решение и в крайна сметка, започване от Комисията на производството по член 88, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2004 г. по дело Danske Busvognmænd/Комисия, T‑157/01, Recueil, стр. II‑917, точка 41). В замяна на това на този етап на процедурата на разглеждане на помощта от Комисията Първоинстанционният съд не следва се произнася по наличието на помощ или по нейната съвместимост с общия пазар (Заключение на генерален адвокат Mengozzi по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 71).

67 Така следва да бъдат отхвърлени като недопустими посочените в жалбата правни основания, чиято цел е Първоинстанционният съд да се произнесе по наличието на помощ или по нейната съвместимост с общия пазар. В конкретния случай това се отнася, от една страна, за шестото правно основание, изведено от твърдението, че Комисията е използвала погрешен метод при изчисляване на разликата между свръхкомпенсирането и недостатъчното компенсиране на допълнителните разходи за УОИИ, и от друга страна, за третото, четвъртото и петото правно основание, доколкото тяхната цел е да се докаже, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи.

68 Трябва да бъде обявено за недопустимо и първото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, тъй като жалбоподателите не са доказали, нито дори са твърдяли, че прикритите цифрови данни в неповерителната версия на обжалваното решение са им били необходими, за да постигнат започване от Комисията на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО. В действителност от жалбата произтича, че те възнамерявали да си послужат с тези данни само за да проверят дали Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че изследваните мерки не представляват държавни помощи.

69 В замяна на това от Първоинстанционния съд може да бъдат разгледани второто правно основание, изведено от неспазването на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО, и третото, четвъртото, петото и седмото правни основания, доколкото те целят да се докаже, че направеното от Комисията през фазата на предварително разглеждане е недостатъчно или непълно.

По допустимостта на правното основание, изведено от извършения от Комисията недостатъчен преглед предвид критериите, установени в Решение по дело Altmark

70 След като Комисията изтъква, че става въпрос за ново правно основание, следва да се разгледа допустимостта на седмото правно основание, което цели да установи, че Комисията е извършила недостатъчен преглед предвид критериите, установени в Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе.

71 В това отношение следва да се напомни, че според съдържанието на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник „в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството“. В замяна на това, основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в исковата молба и което е в тясна връзка с последното, е допустимо (Решение на Първоинстанционния съд от 9 март 1999 г. по дело Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑185, точка 87 и Определение на Първоинстанционния съд от 25 юли 2000 г. по дело RJB Mining/Комисия, T‑110/98, Recueil, стр. II‑2971, точка 24).

72 В конкретния случай в своята реплика, озаглавена „Нарушение на критериите, прогласени в Решение [по дело Altmark]“, жалбоподателите поддържат, че Комисията е възприела неточно тълкуване на понятието за държавна помощ и представят набор от доводи с цел да докажат, че в обжалваното решение Комисията не е проверила дали компенсираните от белгийската държава разходи за УОИИ са равни или по-ниски от тези, които би понесло едно средно, добре управлявано предприятие, както е предвидено в Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе. По този начин те искат да изтъкнат, че прегледът, извършен от Комисията в рамките на процедурата, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, в края на нейното предварително разглеждане, не ѝ е позволил да преодолее затрудненията, свързани с преценката на това, доколко подходящо е равнището на компенсацията, предоставено от белгийската държава на La Poste.

73 Следва да се установи, че това правно основание има тясна връзка с второто правно основание, изведено от неспазване на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО и от необходимостта от започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. Като поддържат, че Комисията не е разполагала с достатъчно информация, за да определи дали обществените услуги са предоставяни на подходяща цена, жалбоподателите възнамеряват да докажат, че Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване. При тези условия това правно основание, представляващо имплицитно част от второто правно основание на жалбата, трябва да се приеме за допустимо.

По съществото на спора

Доводи на страните

– По второто правно основание, изведено от необходимостта от започване на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО

74 Жалбоподателите считат, че Комисията е нарушила разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО, като е решила да не започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. От съдебната практика произтичало, че винаги когато Комисията изпита сериозни затруднения при своята преценка на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар и когато тя не е в състояние да преодолее всички затруднения, възникнали при тази преценка в хода на първото разглеждане, е наложително да започне официална процедура по разследване (Решение на Съда от 3 май 2001 г. по дело Португалия/Комисия, C‑204/97, Recueil, стр. I‑3175, точки 33—35). В конкретния случай прекомерната продължителност на процедурата по предварително разглеждане, обхватът на въпросите, които е трябвало да бъдат разгледани в рамките на същата, както и съдържанието на свързаните с тази процедура документи, представени от Комисията по искане на Първоинстанционния съд, показвали, че е трябвало да започне официална процедура по разследване.

75 Жалбоподателите възнамеряват да се позоват и на точка 35 от Решение по дело Португалия/Комисия, точка 74 по-горе, по силата на което Комисията била длъжна да разгледа всички фактически и правни съображения, за които са я уведомили трети лица, и по-конкретно предприятията, чиито интереси са засегнати от предоставянето на помощта.

76 Накрая жалбоподателите подчертават, че отправените от Комисията искания за информация в хода на процедурата по предварително разглеждане служели само за допълване на уведомлението и че едва в хода на официалната процедура по разследване можело да бъде събрана пълна информация. В конкретния случай обаче както обемът на представените документи, така и обхватът на проучването на Комисията били извънредно обширни.

77 Комисията счита, че жалбоподателите са длъжни да докажат, че тя е срещнала големи затруднения при преценката на съвместимостта с общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление. Комисията счита също, че продължителността на процедурата по предварително разглеждане не била прекомерна и че тя се обяснявала с многобройните сведения, които е трябвало да събере, като всеки път определя срок за това на белгийското правителство.

– По третото правно основание в частта, изведена от извършения от Комисията непълен преглед на освобождаването от корпоративен данък

78 Жалбоподателите установяват, че Комисията е отказала да квалифицира тази мярка като държавна помощ поради единствената причина, че за периода 1992—2002 г. La Poste отчело нетна загуба. Те считат обаче, че прегледът на мярка, която потенциално може да представлява държавна помощ, трябва да се извърши, като се преценят и нейните бъдещи правни последици (Решение на Съда от 7 юни 1988 г. по дело Гърция/Комисия, 57/86, Recueil, стр. 2855, точка 10).

79 Комисията напомня, че обжалваното решение няма за предмет да разглежда освобождаването от корпоративен данък с оглед на правилата относно държавните помощи, а единствено да установи дали това освобождаване е предоставило на La Poste предимство, което трябва да бъде взето предвид при изчисляването на компенсацията между нетните допълнителни разходи и всички публични разходи.

– По четвъртото правно основание в частта, изведена от извършения от Комисията непълен преглед на отпадането на провизията за пенсиите

80 Жалбоподателите поддържат, че прехвърлянето на недвижимо имущество от белгийската държава представлява значително икономическо предимство, дори и тези недвижими имоти да не подлежат на отчуждаване, и че този въпрос не е бил изследван достатъчно от Комисията. Те считат, че по този начин La Poste безвъзмездно е придобило недвижимо имущество, което го освобождава от значителни разноски за купуване или наемане на недвижими имоти.

81 Комисията счита, че La Poste никога не е ползвало действително субсидия, предназначена да му помогне при финансирането на пенсиите на неговите служители, а само счетоводна операция по създаване на провизия, срещу която то придобило от държавата неотчуждими недвижими имоти. Според нея премахването на провизията за пенсиите не е предоставило никакво предимство на La Poste. В замяна на това премахването на задължението за поемане на разходите за пенсии на неговите служители, считано от 1997 г., представлявало предимство, което обаче било компенсирано със задължението за La Poste да поеме вноските, заплащани от работодателите.

– По петото правно основание в частта, изведена от извършения от Комисията непълен преглед на възможността за ползване на гаранция от държавата за сключените заеми

82 Жалбоподателите считат, че единствено наличието на възможност за La Poste да ползва гаранция от държавата за своите заеми му предоставя условия за финансиране, до които другите предприятия нямат достъп, и че от друга страна, Комисията е възприела подобна обосновка по преписките с гаранциите, предоставени от Федерална република Германия на нейните публични банки или от Франция на поетите от Électricité de France договорености. Жалбоподателите считат, че в обжалваното решение Комисията не установява по каква причина механизмът, от който се ползва La Poste, не се прилага автоматично. Накрая те считат, че Комисията е трябвало да сравни сумата на годишната премия, която La Poste е длъжно да плаща на държавата с тази, която би трябвало да внася при нормални пазарни условия.

83 Според Комисията тази възможност за ползване на гаранция от държавата не представлява държавна помощ, тъй като La Poste може да се откаже от тази гаранция. От друга страна, тя твърди, че при нейната преценка на съвместимостта на подобна мярка с общия пазар единствено възможността за ползване на гаранция не можело да се приравни на ефективна гаранция.

– По седмото правно основание в частта, изведена от извършения от Комисията непълен преглед с оглед на критериите, установени в Решение по дело Altmark

84 В своята реплика жалбоподателите поддържат, че Комисията дала неточно тълкуване на Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе, в което Съдът уточнил, че компенсирането на разходите за УОИИ представлява само един от критериите, които трябва да са налице, за да може финансово предимство да не представлява държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО. Те поддържат, че Комисията е трябвало да провери по-конкретно дали услугите от общ интерес са предоставяни при най-ниски разходи за общността (Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе, точка 95), което изглежда в случая тя не е направила.

85 Комисията подчертава единствено, че това правно основание не е било повдигнато от жалбоподателите в тяхната жалба и че поради това то е недопустимо.

Съображения на Първоинстанционния съд

– Общи правила относно процедурата, предвидена в член 88 ЕО

86 Най-напред следва да се напомнят общите правила относно системата на контрол на държавните помощи, въведени с Договора и развити в съдебната практика (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 36 по-горе, точки 33—39, Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 1998 г. по дело Gestevisión Telecinco/Комисия, T‑95/96, Recueil, стр. II‑3407, точки 49—53, Решение на Първоинстанционния съд по дело BP Chemicals/Комисия, T‑11/95, Recueil, стр. II‑3235, точки 164—166 и Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2001 г. по дело Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, Recueil, стр. II‑867, точки 39—49).

87 В рамките на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО Комисията извършва преглед на проектираните държавни помощи, което цели да ѝ позволи да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданите помощи с общия пазар. Предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване има за цел да защити правата на трети потенциално заинтересовани лица (вж. точки 42 и 43 по-горе) и освен това трябва да позволи на Комисията, преди да вземе своето решение, да разполага с пълна информация за всички данни по преписката, по-конкретно като събере становищата на трети заинтересовани лица и на държавите членки (Решение на Съда от 20 март 1984 г. по дело Германия/Комисия, 84/82, Recueil, стр. 1451, точка 13). Макар да взема решението за започване на тази процедура в условията на обвързана компетентност, Комисията все пак разполага с известна свобода на преценка при изследването и разглеждането на обстоятелствата на конкретния случай, за да определи дали те поставят сериозни затруднения. В съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и с нейното задължение да спазва принципа на добра администрация, Комисията може по-конкретно да проведе диалог с нотифициращата държава или с трети лица с цел в хода на процедурата по предварително разглеждане да преодолее затрудненията, които евентуално може да срещне (Решение по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 86 по-горе, точка 45).

88 Според постоянната съдебна практика процедурата по член 88, параграф 2 ЕО става наложителна, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар (Решение по дело Германия/Комисия, точка 87 по-горе, точка 13, Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 29 и Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точка 33; вж. също Решение на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. по дело SIDE/Комисия, T‑49/93, Recueil, стр. II‑2501, точка 58).

89 Комисията е длъжна да определи в зависимост от присъщите на делото фактически и правни обстоятелства дали срещнатите при прегледа на съвместимостта на помощта затруднения налагат започването на тази процедура (Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 30). При тази преценка трябва да се спазват три изисквания.

90 Първо, член 88 ЕО ограничава правомощието на Комисията за произнасяне по съвместимостта на помощ с общия пазар в края на процедурата по предварително разглеждане единствено до тези мерки, които не повдигат сериозни затруднения, като така този критерий придобива изключителен характер. Така Комисията не може да откаже да започне официалната процедура по разследване, като се позове на други обстоятелства, каквито са интересите на трети лица, съображения за процесуална икономия или всеки друг мотив от административно или политическо естество (Решение по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 86 по-горе, точка 44).

91 Второ, когато се натъкне на сериозни затруднения, Комисията е длъжна да започне официалната процедура и в това отношение тя не разполага с никаква оперативна самостоятелност.

92 Трето, понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и неговото съдържание, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар (Решение по дело SIDE/Комисия, точка 88 по-горе, точка 60). От това следва, че контролът за законосъобразност, който Първоинстанционният съд упражнява относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точки 31—38 и Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точки 34—39; Решение по дело SIDE/Комисия, точка 88 по-горе, точки 60—75, Решение по дело BP Chemicals/Комисия, точка 86 по-горе, точки 164—200 и Решение по дело Prayon‑Rupel/Комисия, точка 86 по-горе, точка 47).

93 Жалбоподателите носят тежестта на доказване на наличието на сериозни затруднения и могат да се освободят от нея като представят редица непротиворечиви индиции, свързани, от една страна, с обстоятелствата и продължителността на процедурата по предварително разглеждане и от друга страна, със съдържанието на обжалваното решение.

94 Според съдебната практика обстоятелството, че изтеклият срок значително надвишава срока, който обичайно се предполага при първо разглеждане в рамките на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО, заедно с други фактори може да обоснове извода, че Комисията е срещнала сериозни затруднения при преценката, които налагат започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура (Решение по дело Германия/Комисия, точка 87 по-горе, точки 15 и 17, Решение на Първоинстанционния съд от 10 май 2000 г. по дело SIC/Комисия, T‑46/97, Recueil, стр. II‑2125, точка 102 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 86 по-горе, точка 93).

95 От съдебната практика произтича също, че извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения (вж. в този смисъл Решение по дело Cook/Комисия, точка 32 по-горе, точка 37 и Решение по дело Португалия/Комисия, точка 74 по-горе, точки 46—49; Решение по дело SIDE/Комисия, точка 88 по-горе, точки 61, 67 и 68 и Решение по дело Prayon‑Rupel/Комисия, точка 86 по-горе, точка 108).

– По индициите за сериозни затруднения, свързани с продължителността и обстоятелствата на процедурата по предварително разглеждане

96 Първоинстанционният съд е длъжен най-напред да разгледа дали продължителността и обстоятелствата на процедурата по предварително разглеждане са индиция за наличието на сериозни затруднения, като провери дали проведената от Комисията процедура е продължила значително повече от обикновено необходимото за предварително разглеждане, извършено в рамките на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО.

97 На първо място, що се отнася до продължителността на периода между уведомлението за проекта за помощи и приетото от Комисията решение след приключване на процедурата по предварително разглеждане, следва да се напомни, че разпоредбите на член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999 предвиждат срок от два месеца за посочената процедура, който може да бъде удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава членка или когато Комисията се нуждае от допълнителна информация.

98 В конкретния случай белгийската държава изпраща на Комисията уведомление за помощта на 5 декември 2002 г., а обжалваното решение е прието на 23 юли 2003 г., или малко повече от седем месеца по-късно. През този период Комисията и белгийските власти организират три срещи — на 12 декември 2002 г., 6 февруари и 3 април 2003 г., и Комисията иска на три пъти допълнителна информация от Кралство Белгия — на 23 декември 2002 г., 3 март и 5 май 2003 г. Тази продължителност от седем месеца очевидно надхвърля срока, който Комисията е длъжна по принцип да спазва за приключване на своето предварително разглеждане.

99 На второ място, що се отнася до обстоятелствата, при които е протекла процедурата, следва да се уточни, че в съответствие с целта на член 88, параграф 3 ЕО и с нейното задължение да спазва принципа на добра администрация в рамките на процедурата по предварително разглеждане Комисията може да поиска допълнителна информация от нотифициращата държава (вж. в този смисъл Решение по дело Matra/Комисия, точка 32 по-горе, точка 38). Макар и подобни контакти да не са доказателство за наличието на сериозни затруднения, заедно с продължителността на предварителното разглеждане те могат да представляват индиция за това.

100 В рамките на процесуално-организационните действия Първоинстанционният съд приканва Комисията да представи исканията за информация, адресирани до белгийските власти на 23 декември 2002 г., 3 март и 5 май 2003 г., предоставените от белгийската държава отговори на 28 януари, 3 април и 13 юни 2003 г., както и протоколите от срещите, организирани с белгийските власти на 12 декември 2002 г., 6 февруари и 3 април 2003 г.

101 Заслужава да бъдат посочени множество елементи от съдържанието на представените от Комисията документи. Най-напред, от последните е видно, че обхватът на проучването на Комисията в хода на процедурата по предварително разглеждане е твърде широк. Срещите, както и обмяната на информация между Комисията и белгийските власти всъщност се отнасят не само до мярката, за която е отправено уведомление, но и до осъществените през 1997 г. увеличения на капитала, за които Комисията не е уведомена, до възможността да съществува кръстосано субсидиране между дейностите по обществена услуга и конкурентните дейности и до специфичния данъчен режим на La Poste, макар и някои от тези елементи да не фигурират в обжалваното решение.

102 Документите показват обаче, че в хода на процедурата по предварително разглеждане Комисията на няколко пъти е наблегнала на сложността на преписката, по-конкретно в протокола от заседанието от 12 декември 2002 г., в който се уточнява, че „Комисията посочва, че като се има предвид сложността на положението на La Poste, по-конкретно в миналото, и необходимостта от правна сигурност, която то може да има, по-конкретно в рамките на евентуална перспектива за приватизация, се налага започване на процедурата“, както и по време на заседанието от 6 февруари 2003 г.

103 От тези документи също е видно, че Комисията се е колебала няколко месеца при избора на правното основание за приемане на своето решение. Така още на първото заседание от 12 декември 2002 г. Комисията излага „че нейното съгласие за помощта може да се изрази в няколко различни форми, например като решение, което приема, че разглежданите мерки не представляват помощи, че помощта е предназначена да подкрепи обществената услуга или като помощ за преструктуриране“. На второто заседание от 6 февруари 2003 г. и след размяната на писмена информация Комисията все още не е сигурна дали да основе своя подход на този на частния инвеститор в условията на пазарна икономика и следователно на член 87 ЕО, или на член 86, параграф 2 ЕО. Както е видно от протокола от заседанието от 12 декември 2002 г., белгийските власти изразили своето ясно предпочитание за първия вариант с желанието да прокарат идеята за рентабилна инвестиция, докато Комисията изглежда е имала съмнения относно поведението на La Poste при развитието на нейните конкурентни дейности, както посочва протоколът от заседанието от 6 февруари 2003 г., а също и от многобройните повторни искания за информация на Комисията относно възможностите за развитие на дейността на La Poste.

104 Освен това от протокола от заседанието от 6 февруари 2003 г. може да се установи, че белгийските власти са настояли да получат решение от Комисията в кратък срок поради предстоящи избори на 18 май 2003 г., които биха могли да осуетят предвиденото увеличаване на капитала.

105 Накрая, Комисията изглежда е искала да избегне изпращането на трето искане за информация, тъй като протоколът от заседанието от 6 февруари 2003 г. показва, че нейният представител „[ще] се опита, доколкото това е възможно и въпреки сложността на преписката, да е максимално изчерпателен във втория списък от въпроси, за да избегне трето искане за информация“. Тя обаче не успява да направи това, тъй като на 5 май 2003 г. изпраща на белгийските власти третото и последно искане за информация, отнасящо се до немалко въпроси като възможностите за развитие на дейността на La Poste, неговите финансови прогнози, подробното разпределение на обществените финансови услуги в рамките на обществената услуга, частта от инвестициите, определени за дейностите, свързани с универсална услуга, риска, свързан с концентрирането на 85 % от резултатите на дъщерните дружества в две дейности и отчитането на отменената провизия за ранно пенсиониране.

106 В резултат от всички тези елементи следва да се приеме, че проведената от Комисията процедура в конкретния случай е продължила значително повече от обикновено необходимото за първо разглеждане, извършено в рамките на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО, и че следователно това обстоятелство представлява индиция за наличието на сериозни затруднения.

107 Поради това е необходимо да се провери дали елементите, свързани със съдържанието на обжалваното решение, могат също да представляват индиция за сериозните затруднения, които Комисията е срещнала при разглеждането на въпросните мерки.

– По недостатъчния преглед на отпадането на провизията за пенсиите в обжалваното решение

108 Следва да се напомни, че при своето преобразуване в самостоятелно предприятие La Poste създава провизия на стойност от 100 милиона евро през 1992 г. за покриване на част от пенсионните плащания за правата, придобити от служителите от 1972 до 1992 г. В замяна на това белгийската държава му прехвърля недвижими имоти, необходими за обществената услуга и следователно неподлежащи на отчуждаване. През 1997 г. при изравняване на пенсионния режим на пощенските държавни служители с общия режим тази провизия, която от създаването си никога не е била използвана, е прехвърлена в капиталовите резерви.

109 Същевременно от обжалваното решение и от документите, които Комисията представя по искане на Първоинстанционния съд, следва, че тя не е получила информация, която да ѝ позволи да се произнесе по квалификацията на прехвърлянето от белгийската държава на недвижими имоти в полза на La Poste в светлината на член 87 ЕО, макар и да е било възможно подобни мерки да са предоставили предимство на това предприятие. Всъщност Комисията приема обжалваното решение без да разполага с доказателства, въз основа на които да оцени предимството, до което води безвъзмездното предоставяне на недвижими имоти. Тя обаче е трябвало да извърши задълбочено разследване на последиците от тази мярка, преди да се произнесе относно квалификацията на държавната помощ.

110 Поради тази причина обстоятелството, че в рамките на процедурата по предварително разглеждане Комисията не е била в състояние да разгледа в достатъчна степен прехвърлянето на недвижими имоти от белгийската държава в полза на La Poste, представлява допълнителна индиция за наличието на сериозни затруднения.

– По непълния преглед на разходите за предоставяне на УОИИ в обжалваното решение

111 Предварително следва да се напомни, че доводът на жалбоподателите относно това, че Комисията не е разгледала равнището на разходите за предоставяне на УОИИ, е основан на условията, изложени от Съда в Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе, чието произнасяне следва приемането на обжалваното решение и чието съдържание Комисията при това положение не е могла да познава към момента, в който приема своето решение.

112 Налага се обаче да се установи, че Съдът не е ограничил във времето обхвата на констатациите, направени в Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе. При липса на такова ограничение във времето тези констатации, резултат от тълкуване на член 87, параграф 1 ЕО, са следователно изцяло приложими към фактическото и правно положение по настоящата преписка , както е представена пред Комисията към момента, в който тя приема обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 февруари 2008 г. по дело BUPA и др./Комисия, T‑289/03, все още непубликувано в Сборника, точка 158).

113 В това отношение следва да се напомни, че тълкуването, което Съдът дава на разпоредба от общностното право, само изяснява и уточнява смисъла и обхвата на тази разпоредба, както тя би трябвало да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането ѝ в сила. От това следва, че така тълкуваната норма може и трябва да се прилага дори спрямо правоотношения, възникнали и създадени преди разглежданото съдебно решение, и само по изключение, в приложение на общия принцип на правна сигурност, присъщ на общностния правов ред, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно създадени правоотношения. Такова ограничение обаче се допуска само в същото съдебно решение, което се произнася по исканото тълкуване (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 15 март 2005 г. по дело Bidar, C‑209/03, Recueil, стр. I‑2119, точки 66 и 67 и Решение на Съда от 6 март 2007 г. по дело Meilicke и др., C‑292/04, Recueil, стр. I‑1835, точки 34—36 и цитираната съдебна практика). Първоинстанционният съд счита, че тези съображения, произтичащи от съдебна практика, която е насочена в частност към задължението за прилагане на общностното право от националния съд, се прилагат mutatis mutandis към общностните институции, когато те на свой ред трябва да изпълняват разпоредбите на общностното право, предмет на последващо тълкуване от Съда (Решение по дело BUPA и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 159).

114 Следователно в конкретния случай трябва да се провери дали Комисията е извършила преглед, който ѝ позволява да определи дали равнището на компенсацията, изплатена на La Poste, е определено въз основа на анализ на разходите, които едно средно предприятие, добре управлявано и съответно снабдено с необходимите средства, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни тези задължения, като има предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения (вж. в този смисъл Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе, точка 93).

115 Впрочем както от обжалваното решение, така и от размяната на писма и от протоколите от срещите между Комисията и белгийските власти е видно, че в нито един момент Комисията не е проверила дали за предоставяните от La Poste услуги от общ интерес са направени разходи, каквито би направило едно средно, добре управлявано предприятие в съответствие с принципа, изведен в Решение по дело Altmark, точка 45 по-горе. За да приеме, че изследваните мерки не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията се е основала единствено на отрицателното салдо от всички елементи на свръхкомпенсиране и тези на недостатъчно компенсиране на допълнителните разходи за УОИИ.

116 Така, въз основа на тези елементи следва да се направи изводът, че Комисията не е сравнила разходите за предоставяните от La Poste услуги от общ интерес с разходите, които би понесло едно средно предприятие, което в дадения случай би ѝ позволило да стигне до заключението, че разглежданите мерки не представляват държавни помощи.

117 Фактът, че в рамките на процедурата по предварително разглеждане Комисията не е била в състояние да извърши пълен преглед, що се отнася до преценката на подходящия характер на равнището на компенсацията, предоставена от белгийската държава на La Poste, представлява нова индиция за наличието на сериозни затруднения.

118 От прегледа на второто, както и на четвъртото и седмото правно основание, доколкото с тях се цели да се докаже, че направеният от Комисията преглед през фазата на предварително разглеждане е недостатъчен или непълен, следва, че съществува набор от обективни и непротиворечиви индиции — изведени от прекомерната продължителност на процедурата по предварително разглеждане, от документите, които разкриват обхвата и сложността на необходимия преглед, и от непълното и недостатъчно съдържание на обжалваното решение — които показват, че Комисията е приела обжалваното решение въпреки наличието на сериозни затруднения. Следователно, без да се налага произнасяне по третото и петото правно основание на жалбоподателите, които се стремят да докажат, че що се отнася до освобождаването от корпоративен данък и до възможността от ползване на гаранция от държавата за сключените заеми, извършеният от Комисията преглед е непълен или недостатъчен, трябва да се направи изводът, че преценката на съвместимостта с общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, е поставяла сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да започне процедурата по член 88, параграф 2 ЕО.

119 Поради това обжалваното решение трябва да бъде отменено.

По съдебните разноски

120 Съгласно член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати направените от нея съдебни разноски и тези, направени от жалбоподателите.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1) Отменя Решение C(2003) 2508 окончателен на Комисията от 23 юли 2003 година да не повдига възражения вследствие на процедурата по предварително разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, срещу няколко мерки, взети от белгийските власти в полза на белгийското публично предприятие за пощенски услуги La Poste АД.

2) Комисията понася направените от нея съдебни разноски и тези, направени от Deutsche Post AG и DHL International.

Pelikánová

Jürimäe

Soldevila Fragoso

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 февруари 2009 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Процедура по предварително разглеждане

Обжалвано решение

Мярка 1: Освобождаване от плащане на корпоративен данък

Мярка 2: Отпадане на провизията за пенсиите през 1997 г.

Мярка 3: Ползване на гаранции от държавата за сключените заеми

Мярка 5: Свръхкомпенсиране на финансовите услуги от общ интерес при първия договор за управление (1992—1997 г.)

Производство и искания на страните

От правна страна

По допустимостта

По процесуалната легитимация

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По правния интерес

– Доводи на страните

– Съображения на Първоинстанционния съд

По предмета на контрола, упражняван от Първоинстанционния съд

По съществото на спора

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

– Общи правила относно процедурата, предвидена в член 88 ЕО

– По недостатъчния преглед на отпадането на провизията за пенсиите в обжалваното решение

– По непълния преглед на разходите за предоставяне на УОИИ в обжалваното решение

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.