Дело C‑205/20
NE
срещу
Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld
(Преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark)
Решение на Съда (голям състав) от 8 март 2022 година
„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници — Директива 2014/67/ЕС — Член 20 — Санкции — Пропорционалност — Директен ефект — Принцип на предимство на правото на Съюза“
1. Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 2014/67 — Административни изисквания и мерки за контрол — Трудовоправни задължения за деклариране на работниците и съхраняване на документацията относно трудовите възнаграждения — Санкции в случай на неспазване — Изискване за пропорционалност на посочените санкции, предвидено в член 20 от тази директива — Директен ефект
(член 288 ДФЕС; член 20 от Директива 2014/67 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 17—19, 22—24, 27—29 и 32; т. 1 от диспозитива)
2. Право на Европейския съюз — Директен ефект — Предимство — Задължения на националните органи — Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 2014/67 — Административни изисквания и мерки за контрол — Трудовоправни задължения за деклариране на работниците и съхраняване на документацията относно трудовите възнаграждения — Санкции в случай на неспазване — Изискване за пропорционалност на посочените санкции, предвидено в член 20 от тази директива — Национална правна уредба, част от която е в противоречие с това изискване — Задължение такава правна уредба да бъде оставена без приложение само доколкото това е необходимо, за да се позволи налагането на пропорционални санкции
(член 20 от Директива 2014/67 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 35—37, 39—42, 44, 51, 52, 56 и 57; т. 2 от диспозитива)
Резюме
Командироване на работници: националният съд трябва да гарантира, че санкциите за нарушение на административни задължения са пропорционални
Националният съд може да приложи национален санкционен режим, който е в противоречие с Директивата относно командироването на работници, стига да гарантира пропорционалността на санкциите
Дружеството CONVOI s.r.o., установено в Словакия и представлявано от NE, командирова работници в дружество, установено във Фюрстенфелд (Австрия). С решение, прието през юни 2018 г., въз основа на констатациите, направени при извършена няколко месеца по-рано проверка, Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (административен орган на окръг Хартберг-Фюрстенфелд, Австрия) налага на NE глоба в размер от 54 000 EUR поради неспазване на определен брой предвидени в австрийското трудовоправно законодателство задължения, свързани по-специално със съхраняването и предоставянето на документация за трудовите възнаграждения и социалноосигурителни документи. NE обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Landesverwaltungsgericht Steiermark (Областен административен съд Щирия, Австрия).
През октомври 2018 г. тази юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда, като иска да установи дали санкции като предвидените в разглежданата австрийска правна уредба са в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с принципа на пропорционалност, предвиден по-конкретно в член 20 от Директива 2014/67(1). В определение от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld(2) Съдът констатира непропорционалността на съчетанието от различни характеристики на австрийския режим за санкциите, налагани в случай на нарушение на главно административноправни задължения за съхраняване на документи във връзка с командироването на работници.
Като отбелязва, че след постановяването на това определение националният законодател не е изменил разглежданата правна уредба, и като се има предвид разрешението, възприето от Съда в решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N(3), запитващата юрисдикция решава да отправи запитване до Съда дали и евентуално в каква степен тази правна уредба може да бъде оставена без приложение. Всъщност в решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N Съдът е приел, че разпоредба от правото на Съюза, сходна с член 20 от Директива 2014/67(4), няма директен ефект.
В решението си Съдът, голям състав, се произнася, от една страна, по въпроса дали изискването за пропорционалност на санкциите има директен ефект. От друга страна, той уточнява обхвата на задълженията на национален съд, сезиран със спор, по който трябва да приложи националните норми, предвиждащи налагане на непропорционални санкции.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът постановява, че член 20 от Директива 2014/67, доколкото изисква предвидените в него санкции да са пропорционални, има директен ефект и поради това частноправните субекти могат да се позовават на него пред националните съдилища в спорове с държава членка, която го е транспонирала неправилно. Най-напред, за да приеме, че предвиденото в посочената разпоредба изискване за пропорционалност на санкциите е безусловно, Съдът отбелязва, че в текста на разпоредбата това изискване е формулирано като абсолютно. Освен това забраната за приемане на непропорционални санкции, която е последица от посоченото изискване, не налага приемането на какъвто и да било акт на институциите на Съюза и разглежданата разпоредба не предоставя на държавите членки възможност да поставят условия относно или да ограничават обхвата на тази забрана. В това отношение обстоятелството, че член 20 от тази директива трябва да бъде транспониран, не поставя под въпрос безусловния характер на предвиденото в този член изискване за пропорционалност на санкциите. На следващо място, за да заключи, че предвиденото в член 20 от Директива 2014/67 изискване за пропорционалност на санкциите е достатъчно точно, Съдът констатира, че свободата на преценка, която тази разпоредба предоставя на държавите членки при определяне на санкционния режим, приложим в случай на нарушение на националните разпоредби, приети по силата на тази директива, е ограничена от забраната за предвиждане на непропорционални санкции, формулирана общо и недвусмислено. Съответно наличието на такава свобода на преценката не изключва възможността за упражняване на съдебен контрол върху начина, по който е транспонирана тази разпоредба.
На второ място, Съдът посочва, че принципът на предимство на правото на Съюза задължава националните органи да оставят без приложение национална правна уредба, част от която е в противоречие с изискването за пропорционалност на санкциите, предвидено в член 20 от Директива 2014/67, само доколкото това е необходимо, за да се позволи налагането на пропорционални санкции. Съдът припомня, че макар национална правна уредба като разглежданата в главното производство да е подходяща за постигането на преследваните легитимни цели, тя надхвърля границите на необходимото за постигането на тези цели поради съчетанието от различните ѝ характеристики(5). Взети поотделно обаче, тези характеристики не нарушават непременно това изискване. Ето защо, за да осигури пълната ефективност на изискването за пропорционалност на санкциите, предвидено в член 20 от Директива 2014/67, националният съд, сезиран с жалба срещу санкция като разглежданата в главното производство, трябва да остави без приложение частта от националната правна уредба, от която следва непропорционалният характер на санкциите, така че да се стигне до налагане на пропорционални санкции, които същевременно да са ефективни и възпиращи. Не би могло да се счита, че с налагането в случая на по-лека санкция спрямо предвидената в приложимата национална правна уредба ще бъдат нарушени принципите на правна сигурност, на законност на престъплението и наказанието, както и на забраната за прилагане на наказателния закон с обратна сила, защото така приетата санкция е наложена в приложение на посочената правна уредба. Освен това, след като предвиденото в член 20 от Директива 2014/67 изискване за пропорционалност води до ограничаване на санкциите, с което трябва да се съобразяват всички национални органи, натоварени да прилагат това изискване в рамките на правомощията си, като същевременно позволява на тези органи да налагат различни санкции в зависимост от тежестта на нарушението въз основа на приложимата национална правна уредба, не може да се приеме, че подобно изискване нарушава принципа на равно третиране.