РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
6 април 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Равно третиране на лицата без разлика на расата или етническия произход — Директива 2000/43/ЕО — Член 2, параграф 2, букви a) и б) — Кредитна институция, която изисква допълнителен документ за удостоверяване на самоличност под формата на копие от паспорт или от разрешение за пребиваване от кандидатите за кредит за закупуване на автомобил, удостоверили самоличността си със свидетелството си за управление на моторно превозно средство, посочващо, че са родени в държава, която не е членка на Европейския съюз или не е страна по Европейската асоциация за свободна търговия“
По дело C‑668/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vestre Landsret (Апелативен съд на Западна Дания, Дания) с акт от 17 ноември 2015 г., постъпил в Съда на 14 декември 2015 г., в рамките на производство по дело
Jyske Finans A/S
срещу
Ligebehandlingsnævnet, действащ от името на Ismar Huskic
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, E. Regan, Aл. Арабаджиев (докладчик), C.G. Fernlund и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: I. Illéssy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 октомври 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Jyske Finans A/S, от C. Led-Jensen, advokat,
– за датското правителство, от C. Thorning, в качеството на представител, подпомаган от R. Holdgaard, advokat,
– за Европейската комисия, от D. Martin и първоначално, M. Clausen, впоследствие L. Grønfeldt, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 декември 2016 г.
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19 и поправка в ОВ L 36, 2014 г., стр. 22), както и на член 13 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (OВ L 309, 2005 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Jyske Finans A/S и Ligebehandlingsnævnet (Съвет за равно третиране, Дания), действащ от името на г‑н Ismar Huskic, по повод законосъобразността на вътрешни правила на това дружество, които изискват допълнителен документ за удостоверяване на самоличност — под формата на копие от паспорт или от разрешение за пребиваване — от кандидатите за кредит за закупуване автомобил, удостоверили самоличността си със свидетелството си за управление на моторно превозно средство, посочващо, че са родени в държава, която не е членка на Европейския съюз или не е страна по Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображение 8 от Директива 2000/43 предвижда, че „[н]асоките за заетостта 2000 г., одобрени от Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 г., подчертават необходимостта от насърчаване създаването на пазар на труда, благоприятстващ социалното приобщаване, чрез формулиране на последователен пакет от политики, насочени към борбата срещу дискриминацията по отношение на групи като етнически малцинства“.
4 Съображение 13 от Директивата гласи, че „[з]а тази цел всяка пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или на етнически произход в областите, обхванати от [тази] директива, трябва да бъде забранена в [Съюза]. Тази забрана за дискриминация също трябва да се прилага към граждани от трети страни, но не обхваща различията в третирането, основани на националност и не засяга разпоредбите, които регламентират влизането и постоянното пребиваване на граждани на трети страни и техния достъп до трудова заетост и упражняване на занятие“.
5 Съгласно член 1 от Директива 2000/43 „[ц]елта на настоящата директива е да създаде рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход с оглед прилагането в държавите членки на принципа на равно третиране“.
6 Член 2 от тази директива гласи:
„1. По смисъла на настоящата директива „принципът на равно третиране“ означава отсъствие на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход.
2. За целите на параграф 1:
a) проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на расов признак или етнически произход.
б) проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
[…]“.
7 Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2000/43 тя не покрива различията в третирането, основани на националност, и не накърнява разпоредбите и условията, свързани с влизането и пребиваването на граждани от трети страни и лица без гражданство на територията на държавите членки, както и всяко третиране, произтичащо от правния статус на засегнатите граждани от трети страни и лица без гражданство.
Датското право
8 Както става ясно от преюдициалното запитване, в датското право Директива 2000/43 е транспонирана с Lov om etnisk ligebehandling (Закон за равно третиране без разлика на етническия произход), чийто член 3 гласи:
„Никой не може пряко или непряко да третира другиго различно въз основа на расата или етническия произход на съответното лице или на трето лице.
2. Проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-неблагоприятно въз основа на расов признак или етнически произход, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация.
3. Проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Г‑н Huskic, роден в Босна и Херцеговина през 1975 г., пребивава в Дания от 1993 г., а през 2000 г. получава датско гражданство. Той и неговата партньорка, родена в Дания датска гражданка, закупуват употребяван автомобил от търговец на автомобили. Покупката на автомобила е финансирана частично с кредит, отпуснат от Jyske Finans — кредитна институция, специализирана във финансирането на моторни превозни средства.
10 За обработването на молбата за кредит търговецът изпраща на Jyske Finans с електронна поща имената, адреса и националните идентификационни номера, а също и копия от датските свидетелства за управление на моторно превозно средство на кредитоискателите. Свидетелствата за управление на моторно превозно средство не посочват гражданството на техния притежател. След като от данните в свидетелството за управление на моторно превозно средство на г‑н Huskic Jyske Finans констатира, че той е роден в Босна и Херцеговина, в съответствие с вътрешните си правила дружеството иска като допълнителен документ за удостоверяване на самоличността на г‑н Huskic копие от паспорта му или от разрешението му за пребиваване. От партньорката на г‑н Huskic, която, видно от данните в свидетелството си за управление на моторно превозно средство, е родена в Дания, не е поискано такова допълнително доказателство.
11 Г‑н Huskic счита, че искането на Jyske Finans е дискриминационно и сезира Съвета за равно третиране, който му присъжда обезщетение за непряка дискриминация. Retten i Viborg (Районен съд, Виборг, Дания) потвърждава това решение, като същевременно приема, че заинтересованото лице е било обект на пряка дискриминация.
12 Jyske Finans уточнява, че разглежданото в главното производство искане е направено поради задълженията му в изпълнение на правната уредба относно предотвратяването на изпирането на пари.
13 При тези обстоятелства Vestre Landsret (Апелативен съд на Западна Дания, Дания), сезиран от Jyske Finans, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли забраната за пряка дискриминация въз основа на етнически произход по член 2, параграф 2, буква a) от Директива [2000/43] да се тълкува в смисъл, че не допуска практика като разглежданата в главното производство лица, родени извън скандинавските страни, държава членка, Швейцария или Лихтенщайн, да се третират по-неблагоприятно от лица в същото положение, родени в скандинавските страни, държава членка, Швейцария или Лихтенщайн?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: води ли подобна практика до непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 — освен ако тази практика не е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: по принцип може ли такава практика да бъде оправдана като подходящо и необходимо средство, за да се гарантират мерките на засилена комплексна проверка, предвидени в член 13 от Директива [2005/60]?“.
Съображения на Съда
По първия и втория въпрос
14 С първия и втория си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, параграф 2, букви a) и б) от Директива 2000/43 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практиката на кредитна институция, изискваща клиент, чието свидетелство за управление на моторно превозно средство посочва, че е роден в държава, която не е членка на Съюза или не е страна по ЕАСТ, да удостовери допълнително самоличността си, като представи копие от паспорта си или от разрешението си за пребиваване.
15 За да се отговори на тези въпроси, следва да се установи дали практика като разглежданата в главното производство въвежда разлика в третирането въз основа на етническия произход по смисъла на член 2 от Директива 2000/43. В това отношение следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба принципът на равно третиране се дефинира с липсата на пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива. Член 2, параграф 2, буква а) от същата уточнява, че за целите на прилагането на член 2, параграф 1 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на расов признак или етнически произход. Освен това от член 2, параграф 2, буква б) от тази директива следва, че по смисъла на същата директива проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
16 На първо място, що се отнася до въпроса дали разглежданата в главното производство практика представлява разлика в третирането, пряко основана на етническия произход, по смисъла на член 1от Директива 2000/43, следва да се провери дали в случая по главното производство държавата на раждане трябва да се счита за пряко или неразривно свързана с определен етнически произход.
17 В това отношение трябва да се отбележи, че понятието за етнически произход изхожда от идеята, че групите в обществото са белязани по-специално от обща националност, религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда (решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 46).
18 Макар държавата, в която е родено лицето, да не е в този списък с критерии, следва да се отбележи, че доколкото списъкът започва с израза „по-специално“, изброяването в него не е изчерпателно и поради това не е изключена възможността и този критерий да фигурира там. Дори обаче това да е така, се налага изводът, че той би бил само един от конкретните фактори, от които може да заключи, че дадено лице принадлежи на определена етническа група, без по никакъв начин да е определящ в това отношение.
19 Всъщност етническият произход не може да се определи въз основа само на един критерий, а напротив, трябва да се основава на съвкупност от фактори, някои от които са обективни, а други са субективни. Освен това няма съмнение, че държавата на раждане не би могла във всички случаи и изцяло да замести всички критерии, посочени в точка 17 от настоящото решение.
20 Ето защо само от държавата на раждане не може да се изведе обща презумпция за принадлежност към определена етническа група, въз основа на която да се установи, че е налице пряка или неразривна връзка между тези две понятия.
21 Освен това не може да се презумира, че във всяка суверенна държава съществува един — и само един — етнически произход.
22 В спора по главното производство обаче държавата, в която е роден жалбоподателят, е единственият критерий, въз основа на който Съветът за равно третиране и впоследствие Retten i Viborg (Районен съд, Виборг) констатират, че разглежданата практика представлява дискриминация въз основа на етнически произход.
23 Ето защо не може да се счита, че разглежданото в главното производство изискване за допълнително удостоверяване — дори да се приеме, че може да бъде квалифицирано като „неблагоприятно третиране“ — се основава пряко на етническия произход.
24 Освен това, както следва от съображение 13 и от член 3, параграф 2 от Директива 2000/43, тя не покрива различията в третирането, основани на националност.
25 От това следва, че практика като разглежданата в главното производство, изискваща клиент, чието свидетелство за управление на моторно превозно средство посочва, че той е роден в държава, която не е членка на Съюза или не е страна по ЕАСТ, да удостовери допълнително самоличността си, като представи копие от паспорта си или от разрешението си за пребиваване, не означава, че съответното лице е третирано различно въз основа пряко на етническия му произход.
26 На второ място, що се отнася до въпроса дали такава практика представлява непряка дискриминация въз основа на етническия произход, следва да се прецени дали предвид член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43, макар и формулирана неутрално, тази практика поставя лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
27 Използваният в тази разпоредба израз „особено неблагоприятно положение“ трябва да се разбира в смисъл, че най-вече лицата с определен етнически произход се поставят в неблагоприятно положение в резултат от съответната мярка (решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 100).
28 В това отношение пред Съда бе изтъкнато, че независимо какъв е „поставеният в неблагоприятно положение“ етнически произход на г‑н Huskic, разглежданата в главното производство практика поставяла лицата от „датски етнически произход“ в благоприятно положение, тъй като за тях въпросното задължение не се отнасяло.
29 Достатъчно е обаче да се констатира, че това задължение се прилага без разграничение за всички лица, родени извън територията на държава — членка Европейския съюз, или на държава, страна по ЕАСТ.
30 Освен това трябва да се припомни, че непряка дискриминация е възможно да възникне, когато прилагането на национална мярка, макар и формулирана неутрално, всъщност поставя в неблагоприятно положение много по-голям брой носители на защитения признак, отколкото лица, които не го притежават (решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 101 и цитираната съдебна практика).
31 Както вече бе припомнено обаче в точка 27 от настоящото решение, понятието „непряка дискриминация“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 се прилага само ако предполагаемата дискриминационна мярка поставя в неблагоприятно положение определен етнически произход.
32 Както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение, констатацията дали е налице неблагоприятно третиране, не трябва да се прави общо и абстрактно, а специфично и конкретно с оглед на въпросното благоприятно третиране.
33 Следователно не може да се приеме доводът, че използването на разглеждания в главното производство неутрален критерий, свързан с държавата на раждане, като цяло е по-вероятно да засегне лицата с „даден етнически произход“ в сравнение с „други лица“.
34 Същото се отнася и за довода, че използването на този критерий би поставило в неблагоприятно положение лицата, чийто етнически произход не е от държава — членка на Съюза, или от държава, страна по ЕАСТ. Осен това следва да се препрати към точки 18—21 от настоящото решение, откъдето личи, че етническият произход не може да се презумира общо само въз основа на държавата на раждане на лицето.
35 Следователно практика като разглежданата в главното производство не води до различно третиране на съответното лице непряко въз основа на етническия му произход.
36 При това положение трябва да се констатира, че тази практика се основава на критерий, който нито пряко, нито непряко е свързан с етническия произход на съответното лице. Поради това не може да се приеме, че посочената практика въвежда различно третиране въз основа на етническия произход, по смисъла на разпоредбата на член 1 във връзка с член 2, параграф 2, букви a) и б) от Директива 2000/43.
37 Предвид всички изложени по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2, букви a) и б) от Директива 2000/43 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практиката на кредитна институция, изискваща клиент, чието свидетелство за управление на моторно превозно средство посочва, че е роден в държава, която не е членка на Съюза или не е страна по ЕАСТ, да удостовери допълнително самоличността си, като представи копие от паспорта си или от разрешението си за пребиваване.
По третия въпрос
38 Предвид отговора на първия и втория въпрос не следва да се отговоря на третия въпрос.
По съдебните разноски
39 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 2, параграф 2, букви a) и б) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практиката на кредитна институция, изискваща клиент, чието свидетелство за управление на моторно превозно средство посочва, че е роден в държава, която не е членка на Европейския съюз или не е страна по Европейската асоциация за свободна търговия, да удостовери допълнително самоличността си, като представи копие от паспорта си или от разрешението си за пребиваване.
Подписи