Дела T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08
Regione autonoma della Sardegna (Италия) и др.
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Помощи за хотелиерството в Регион Сардиния — Решение, с което помощите се обявяват за частично съвместими и за частично несъвместими с общия пазар и се разпорежда тяхното възстановяване — Нови помощи — Задължение за мотивиране — Защита на оправданите правни очаквания — Стимулиращ ефект — Правилото de minimis“
Резюме на решението
1. Производство — Встъпване — Доводи, различни от тези на главната подпомагана страна — Допустимост — Условие — Обвързване от предмета на спора
(член 40, четвърта алинея от Статута на Съда; член 116, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Решение да се започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО — Решение, основано на непълнота на фактите или на неправилна правна квалификация на тези факти
(член 88, параграф 2 ЕО; член 6, параграф 1 и член 7 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията за приключване на официалната процедура по разследване на държавните помощи, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО
(член 88, параграф 2 ЕО и член 230 ЕО)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Разглеждане на схема за помощи в нейната цялост — Допустимост — Последица
(член 87 ЕО и член 88, параграф 3 ЕО)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Започване на официална процедура по разследване — Максимален двумесечен срок — Неприложимост в случай на помощ, за която не е изпратено уведомление — Информация, с която разполага Комисията, съдържаща твърдения за неправомерна помощ — Незабавно разглеждане — Обхват
(членове 87 ЕО и 88 ЕО; член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Задължение за приключване в разумен срок на предварителното разглеждане, започнало по оплакване
(членове 87 ЕО и 88 ЕО)
7. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи
(членове 87 ЕО, 88 ЕО и 253 ЕО)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Съвместимост на помощта с общия пазар — Тежест на доказване върху предоставящия помощта и върху потенциалния получател на помощта
(член 88, параграф 2 ЕО)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Изпълнение без предварително уведомление до Комисията — Решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяване на помощта — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 88, параграф 3 ЕО и член 253 ЕО; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
10. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мярка за изменение на схема за съществуващи помощи — Квалификация като нови помощи — Критерии — Преценка
(член 87 ЕО; член 1, букви б) и в) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Съвместимост на помощ с общия пазар — Право на преценка
(членове 87 ЕО и 88 ЕО)
12. Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Насоки на Комисията за национална регионална помощ — Включване — Условия
(член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, член 230 ЕО и член 241 ЕО; Известие 98/C 74/06 на Комисията)
13. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Национална регионална помощ — Критерии
(членове 87 ЕО и 88 ЕО; точка 4.2 от Известие 98/C 74/06 на Комисията)
14. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Съвместимост на помощта с общия пазар — Тежест на доказване върху предоставящия помощта и върху потенциалния получател на помощта
(член 88, параграф 2 ЕО)
15. Помощи, предоставяни от държавите — Съвместимост на помощ с общия пазар — Възможни оправдани правни очаквания на заинтересованите лица — Защита — Условия и граници
(член 88 ЕО)
16. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Помощи в незначителен размер — Разделяне на части на помощ, надхвърляща приложимия таван с цел страна по нея да се възползва от правилото de minimis — Недопустимост
(член 88, параграф 3 ЕО; член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 69/2001 на Комисията, и член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1998/2006 на Комисията)
1. Член 40, четвърта алинея от Статута на Съда и член 116, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд предоставят на встъпилата страна правото самостоятелно да изложи не само доводите, но и правните основания, доколкото последните са в подкрепа на исканията на една от главните страни и по същността си не са напълно чужди на съображенията в основата на спора, както той е бил установен между жалбоподателя и ответника, така че това да доведе до промяна на неговия предмет.
За да вземе решение по допустимостта на правните основания, изложени от встъпила страна, Общият съд следва да провери дали те са свързани с предмета на спора, както той е бил определен от главните страни.
(вж. точки 42 и 43)
2. В рамките на процедура по разследване за съвместимостта на помощи, предоставени от държавите членки, с общия пазар, окончателното решение на Комисията може в известна степен да съдържа определени различия от решението за започване, без обаче това да опорочава окончателното решение. В тази перспектива за Комисията следователно вече не би се налагало да пристъпи към коригиране на решение за започване на официална процедура по разследване. Логично е обаче и още повече е в интерес на потенциалните получатели по схема за помощи в хипотезата, в която Комисията забележи след приемането на решение за започване на официална процедура по разследване на предоставена от държава членка помощ, че тя се е основала на непълнота на фактите или на неправилна правна квалификация на тези факти, тя да може да разполага с възможността да коригира своята позиция, като приеме решение за коригиране. Всъщност едно такова решение за коригиране, придружено от нова покана към заинтересованите страни да изложат своите коментари, им позволява да реагират на настъпилата промяна във временната преценка на Комисията за разглежданата мярка и да изложат своите виждания в това отношение.
В това отношение Комисията би могла също така първо да предпочете решение, което да не дава по-нататъшен ход на процедурата, и след това едно ново решение за започване на официална процедура по разследване, основано на нейната изменена правна преценка, което по същество би имало същото съдържание като решението за коригиране. В тези условия съображенията за процесуална икономия и принципът на добра администрация водят към предпочитане на едно решение за коригиране пред приключването на процедурата и започването на нова процедура.
Що се отнася до правната квалификация на такова решение за коригиране, като се има предвид, че последното се прибавя към решението за започване, като образува с него едно изменено решение за започване, се налага изводът, че то споделя неговото правно качество. Всъщност известието за започване на официалната процедура по разследване е насочено изключително към получаване от страна на заинтересованите страни на цялата информация, предназначена да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия.
(вж. точки 70—73)
3. Окончателното решение, прието от Комисията, за да приключи официалната процедура по разследване, предвидена от член 88, параграф 2 ЕО, представлява акт, който може да бъде оспорван на основание член 230 ЕО. Такова решение всъщност произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на заинтересованите страни, тъй като слага край на въпросната процедура и се произнася окончателно по въпроса за съвместимостта на разглежданата мярка с правните норми, приложими спрямо държавните помощи. Следователно заинтересованите страни винаги разполагат с възможността да оспорят окончателното решение, с което се приключва официалната процедура по разследване, и в тези рамки те трябва да могат да оспорят различните елементи, които формират окончателно приетото от Комисията становище.
Тази възможност не зависи от това дали решението за започване на официалната процедура по разследване води до правно действие, което може да бъде предмет на жалба за отмяна. Разбира се, допуска се възможността за подаване на жалба срещу решение за започване, когато то поражда окончателни правни последици, които не могат да бъдат уредени a posteriori с окончателното решение. Такъв е случаят, когато Комисията започва официалната процедура по разследване във връзка с мярка, която тя временно квалифицира като нова помощ, като това решение за започване поражда самостоятелни по отношение на окончателното решение правни последици. Всъщност, след като решението за временното спиране на съответната мярка по силата на член 88, параграф 3 ЕО произтича от временното квалифициране на тази мярка като нова помощ, то има самостоятелен характер по отношение на окончателното решение, ограничен във времето до приключване на официалната процедура.
Въпреки това тази възможност за оспорване на дадено решение за започване на официалната процедура не може обаче да има за последица стесняване на процесуалните права на заинтересованите страни, възпрепятствайки ги да оспорват окончателното решение и да изтъкват в подкрепа на жалбата си пороци, свързани с всички етапи на процедурата, водеща до това решение.
Следователно обстоятелството, че жалбоподателите и встъпилите страни не подават в предписания срок жалба срещу решение за коригиране на Комисията, не представлява пречка за тях да повдигнат правни основания, изведени от неправомерността на последното, срещу окончателното решение на Комисията.
(вж. точки 77—79)
4. При наличие на схема за помощ Комисията по принцип не е длъжна да извършва анализ на предоставените в индивидуални случаи помощи, но тя може да се ограничи с изследването на характеристиките на разглежданата схема. Всъщност конкретните обстоятелства, специфични за отделните получатели по схема за помощи, могат да се преценят едва на етапа на възстановяване на помощта от съответната държава членка. Всъщност, ако това не беше така, тежащото върху Комисията задължение за разследване би било по-значително в хипотезата на схема, прилагана по неправомерен начин в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО, отколкото в хипотезата, в която съответната държава членка би изпълнила задължението за уведомяване, налагано от посочената разпоредба, тъй като в този последен случай конкретните обстоятелства на потенциалните получатели по дефиниция са неизвестни на етапа на разследването.
Следователно Комисията може да се ограничи с разследването на схемата за помощи като такава и не е длъжна да взема под внимание нито отношенията между жалбоподателите и съответната държава членка, нито различията, съществуващи между различните засегнати предприятия, нито и евентуалните правни очаквания, които са могли да бъдат изтъкнати от някои от тези предприятия. Тези обстоятелства могат да бъдат взети под внимание едва на етапа на възстановяване на отделните помощи.
(вж. точки 91 и 92)
5. По силата на член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО, когато Комисията разполага с информация от какъвто и да е източник относно твърдения за неправомерна помощ, тя незабавно разглежда тази информация. Тази разпоредба не трябва да се разбира като препращаща към приключване на фазата на предварителното разглеждане, а по-скоро като свързана със започването на предварителното разглеждане, теза, която се подкрепя от обстоятелството, че Комисията не е обвързана с обичайния срок в хипотезата на предварително разглеждане, започнало по оплакване
Всъщност двумесечният срок, в рамките на който Комисията трябва да приключи предварителното разглеждане, се прилага изключително в случаите на помощи, за които е получено уведомление от държавите членки, а не и в случаите например, в които предварителното разглеждане е започнало по оплакване.
(вж. точки 97 и 98)
6. Доколкото има изключителна компетентност за преценка на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар, Комисията е длъжна в интерес на доброто администриране на свързаните с държавните помощи основни правила от Договора да осъществи внимателно и безпристрастно разглеждане на оплакване, с което се съобщава за съществуването на несъвместима с общия пазар помощ, и следователно тя не би могла безкрайно да удължава предварителното разглеждане на държавни мерки, които са били предмет на оплакване във връзка с държавна помощ.
Разумният характер на продължителността на разглеждането на едно оплакване трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално от контекста на същото, от различните етапи на процедурата, които Комисията трябва да следва, от сложността на делото, както и от неговата значимост за различните заинтересовани страни.
(вж. точка 99)
7. Задължението за мотивиране на Комисията не се прилага към продължителността на процедурата, а единствено към самото съдържание на решението. Всъщност изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да бъде съобразено с естеството на разглеждания акт и трябва да изразява по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения.
Продължителността обаче на една процедура не се определя от определени доводи на съответната институция, които могат да обосноват тази продължителност, а съставлява чисто фактическо обстоятелство, зависещо изцяло от времето, необходимо на институцията за провеждане докрай на посочената процедура. Следователно тя не е част от съдържанието на решението, която подлежи на мотивиране. Тя изисква само чисто фактическо изброяване на отделните етапи на процедурата до приемането на съответното решение.
(вж. точки 120—122)
8. Щом решението за започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура съдържа достатъчен предварителен анализ на Комисията, излагащ причините, поради които тя изпитва съмнения относно съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар, държавата членка и потенциалният получател следва да приведат данни, които са от естество да докажат, че тези помощи са съвместими с общия пазар.
Това обаче е само правило, свързано с тежестта на доказване, а не със задължението за мотивиране, така че задача на Комисията е именно когато това е необходимо, да изложи в своето решение мотивите, въз основа на които тя е приела, че въпреки данните, предоставени от държавата членка или от получателя, разглежданите помощи не са съвместими с общия пазар.
(вж. точка 132)
9. В областта на държавните помощи, когато в разрез с разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО помощта е вече предоставена, Комисията, която има правомощието да разпорежда на националните власти да наредят нейното възстановяване, не е длъжна да излага конкретни мотиви, за да обоснове упражняването на това свое правомощие. Тази практика, предхождаща влизането в сила на Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО, продължава винаги да се прилага в рамките на член 14, параграф 1 от този регламент.
Решението за възстановяване на помощта е квазиавтоматична последица в случаите на установяване на нейната неправомерност и на нейната несъвместимост — с единственото условие, произтичащо от второто изречение на посочената разпоредба, че Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността. Следователно Комисията няма поле за преценка в това отношение, а при подобни обстоятелства, след като тя вече е изложила причините, поради които тя счита, че разглежданата помощ е неправомерна и несъвместима с общия пазар, тя не би могла да бъде задължена да мотивира решението, с което разпорежда възстановяването.
(вж. точка 152)
10. В областта на държавните помощи мерките, насочени към учредяване или изменение на помощите, съставляват нови помощи. По-конкретно, когато изменението засяга първоначалната схема в нейното същество, се оказва, че тази схема е преобразувана в нова схема за помощи. В замяна на това обаче, когато изменението не е съществено, само изменението като такова може да бъде квалифицирано като нова помощ.
По-конкретно, когато в решението за одобряване на Комисията се отбелязва изрично условието, съгласно което заявлението за помощ е трябвало задължително да предхожда началото на изпълнението на инвестиционните проекти и съответната държава членка отпуска, въз основа на правна уредба, приета след решението за одобряване, регионални проекти, чието изпълнение е започнало преди подаването на заявленията за помощи, става въпрос за нови помощи по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО. Всъщност едно такова изменение не може да бъде квалифицирано като слабо или незначително. Доколкото Комисията редовно обуславя одобряването от нейна страна на схемите за помощи с регионално измерение на условието, съгласно което заявлението за помощ трябва задължително да предхожда началото на изпълнението на проектите, е очевидно, че премахването на това условие е в състояние да окаже влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар.
(вж. точки 176—179)
11. Съвместимостта на схема за помощи с общия пазар трябва да се преценява изключително в зависимост от присъщите ѝ характеристики от гледна точка на политиката, която Комисията следва в момента на тази преценка. Преценката обаче на съвместимостта на схема за помощи с общия пазар не би могла да бъде повлияна от обстоятелството, че тя е могла да бъде предшествана от други схеми, по отношение на които Комисията е приела определени условия за прилагане. Всъщност, ако би било обратното, за Комисията би било невъзможно да измени критериите, в зависимост от които тя преценява съвместимостта на държавните помощи, възможност, която тя трябва да има, за да може да реагира както на развитието на практиката на държавите членки в областта на държавните помощи, така и на развитието на общия пазар.
(вж. точка 190)
12. Член 241 ЕО е израз на един общ принцип, който гарантира правото на всяка от страните в производството за постигане на отмяна на решение, което я засяга пряко и лично, да оспори валидността на предходни актове на институциите, които, макар и да не са във формата на регламент, съставляват правно основание за спорното решение, ако същата страна не е разполагала с правото да предяви пряк иск по силата на член 230 ЕО срещу тези актове, последиците от които тя е понесла, без да е била в състояние да поиска тяхната отмяна.
Що се отнася до Насоките за национална регионална помощ, от тяхната уводна част е видно, че те определят общо и абстрактно критериите, които Комисията прилага за целите на преценката на съвместимостта с общия пазар на помощите с регионално предназначение съгласно член 87, параграф 3, букви a) и в) ЕО, и следователно гарантират правната сигурност на държавите членки, предоставящи такива помощи. По-конкретно установеното в точка 4.2 от Насоките условие се прилага към всички помощи, предвидени в посочените насоки, независимо от предмета, формата или размера на тези помощи.
Щом като Комисията в окончателното си решение изрично се позовава на точка 4.2 от Насоките в рамките на своята преценка за съвместимостта на някои помощи с общия пазар, макар и точка 4.2 от Насоките да не съставлява правно основание за това решение, поставеното в нея условие може да бъде разглеждано като определящо общо и абстрактно начина, по който Комисията е преценила съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар. В този случай е налице пряка правна връзка между окончателното решение на Комисията и Насоките и след като една от страните не е била в състояние да поиска отмяна на Насоките като акт от общ характер, последните могат да бъдат предмет на възражение за неправомерност.
(вж. точки 206, 208—210)
13. Прилагането на критерия по точка 4.2 от Насоките за национална регионална помощ, която гласи, че схемите за помощи трябва да предвиждат, че заявлението за помощ трябва да бъде подадено преди началото на изпълнението на проектите, има за цел да установи дали една мярка за помощ има стимулиращ ефект в положение, в което не е възможно да се направи пълно изследване на всички икономически аспекти на решението за инвестиции на бъдещите получатели на помощта.
В това отношение, видно от точка 2, втора до четвърта алинея от Насоките, Комисията одобрява по принцип националните регионални помощи само под формата на схеми за помощи, тъй като счита, че еднократните индивидуални помощи не отговарят на условието, съгласно което трябва да бъде осигурено равновесие между нарушението на конкуренцията, което произтича от помощите, и предимствата от помощите, предназначени за развитието на по-необлагодетелстваните региони.
При разглеждане обаче на съвместимостта с общия пазар на схема за помощи, за която е изпратено уведомление, конкретните обстоятелства, специфични за различните потенциални получатели на схемата и за конкретните проекти, за които те могат да поискат безвъзмездни помощи, по дефиниция са неизвестни за Комисията. Затова в преценката си за съвместимостта с общия пазар на схема за помощи последната трябва да се основава на критерии, които са независими от конкретните обстоятелства, характерни за бъдещите получатели, или са еднакви за всички бъдещи получатели.
Изискването обаче заявлението за помощ да е подадено преди началото на изпълнението на субсидирания проект, позволява да се гарантира, че съответното предприятие ясно е изразило своята воля да се възползва от схемата за помощи, преди да е започнало изпълнението на посочения проект. Следователно това позволява да се избегне представянето ex post на заявления за проекти, чието изпълнение е започнало, независимо от съществуването на схема за помощи. С оглед на тези съображения обикновената констатация за предходния характер на заявлението за помощ по отношение на началото на изпълнението на инвестиционния проект съставлява обикновен, релевантен и подходящ критерий, който позволява на Комисията да предпостави наличието на стимулиращ ефект.
(вж. точка 215)
14. В областта на държавните помощи, когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване, съответната държава членка и получателите по разглежданата мярка трябва да изложат доводите си, с които да докажат, че разглежданата мярка не представлява помощ или че тя е съвместима с общия пазар, като с официалната процедура именно се цели Комисията да бъде запозната с всички данни по случая. Всъщност, макар Комисията да е длъжна ясно да формулира съмненията си относно съвместимостта на помощта при започването на официална процедура, за да даде на държавата членка и на заинтересованите страни най-добра възможност да отговорят, това не променя факта, че именно последните трябва да разсеят тези съмнения и да докажат, че разглежданата мярка отговаря на условията за дерогиране. По-конкретно, за да получи одобрението за помощите в дерогация от правилата на Договора, съобразно задължението си за сътрудничество с Комисията съответната държава членка трябва да представи всички данни, за да позволи на тази институция да провери дали са изпълнени условията за дерогиране.
(вж. точка 246)
15. По принцип обаче е възможно позоваване, ако не са налице изключителни обстоятелства, на оправданите правни очаквания в правомерния характер на една държавна помощ единствено в случаите, в които тази помощ е предоставена при спазване на предвидената в член 88 ЕО процедура. В действителност действащ с необходимата грижа икономически субект при нормални условия трябва да бъде в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена.
По този начин получателите на спорните помощи по принцип не могат да се позоват на оправдани правни очаквания за правомерния характер на посочените помощи. Разбира се, това изобщо не изключва възможността в рамките на процедурата по възстановяване получателите на неправомерна помощ да се позоват на изключителни обстоятелства, които са им позволили да оправдаят своите правни очаквания относно правомерния характер на тази помощ, за да се противопоставят на нейното възстановяване. Всъщност тези получатели могат да се позовават на такива изключителни обстоятелства въз основа на релевантните разпоредби на националното право само в рамките на производство по възстановяване пред националните съдилища, които единствени имат компетентност да преценяват, и ако случаят е такъв, след отправяне на преюдициално запитване до Съда, обстоятелствата по делото.
В действителност, щом като основният принцип, залегнал в член 87, параграф 1 ЕО, е този на забрана на държавните помощи и щом като дерогациите от този принцип трябва да се тълкуват стриктно, решението да не се правят възражения по една схема за помощи се отнася само до реалното отпускане на помощите по тази схема и следователно то не би могло да бъде основание за оправдани правни очаквания за съвместимостта на съответните помощи с общия пазар у потенциалните получатели на бъдещи проекти за сходни помощи.
(вж. точки 274—277 и 283)
16. В областта на държавните помощи целта на правилото de minimis е опростяване на административните процедури както в интерес на получателите на помощите с относително слабо значение и които следователно не могат да нарушат конкуренцията, така и на Комисията, която трябва да може да съсредоточи усилията си върху случаите, представляващи реален интерес за Общността.
В това отношение следва да се установи, че разделянето на части на една помощ с цел да се постигне възможност за страна по нея да се ползва от правилото de minimis, не би допринесло за постигането на посочената по-горе цел. Всъщност само по себе си обстоятелството, че от помощ, предвидена за едно предприятие, се приспада сумата, съответстваща на тавана de minimis, не спестява нито на Комисията необходимостта да разгледа съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар по отношение на сумата, която надхвърля този таван, нито на разглежданото предприятие — необходимостта да изчака резултата от това разглеждане, за да може да се ползва от нея, или, в хипотезата на неправомерна помощ, ако случаят е такъв, да я възстанови.
Освен това понятието за „помощ de minimis“ сочи, че трябва да става дума за помощ с незначителен размер. А обстоятелството, че ex post се приема разделянето на части на помощите, които надхвърлят приложимия в това отношение таван, би означавало да се даде възможност от правилото de minimis частично да се ползват помощи, които към момента на тяхното предоставяне не са били в незначителен размер.
Вярно е, че след възстановяването на общия размер на неправомерно отпуснатата помощ съответната държава членка може по принцип веднага да предостави на предприятието нова помощ de minimis в размер до тавана от 100 000 EUR. Същевременно обаче това изисква ново решение за предоставяне на публични средства от държавата членка, която е свободна във вземането на своето решение, така че забраната за разделяне на части не би могла да бъде разглеждана като чисто формално правило.
Вследствие на това член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 69/2001 относно прилагането на членове 87 ЕО и 88 ЕО относно помощта „de minimis“ трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването от задължението за уведомяване, предвидено в член 88, параграф 3 ЕО, не може да се прилага към суми, които са част от помощ, общият размер на която надхвърля тавана от 100 000 EUR за един тригодишен период. Следователно във всички случаи изричното записване на това стеснително тълкуване в член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1998/2006 година за прилагане на членове 87 ЕО и 88 ЕО към минималната помощ трябва да се разбира като внасящо разяснения, а не като въвеждащо ново условие за прилагането на правилото de minimis.
(вж. точки 304, 305, 308—311)