РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
24 октомври 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2014/41/ЕС — Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси — Член 5, параграф 1 — Формуляр, предвиден в приложение A — Раздел Й — Липса на правни средства за защита в издаващата държава членка“
По дело C‑324/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализирания наказателен съд (България) с акт от 23 май 2017 г., постъпил в Съда на 31 май 2017 г., в рамките на наказателно производство срещу
Иван Гаванозов
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, M. Safjan и L. Bay Larsen (докладчик), съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и R. Kissné Berta, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от M. К. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от R. Troosters и Ив. Залогин, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 април 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 4, член 6, параграф 1, буква а) и член 14 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу г‑н Иван Гаванозов, обвинен в ръководене на организирана престъпна група и извършване на данъчни престъпления.
Правна уредба
3 Съображения 21, 22 и 38 от Директива 2014/41 гласят:
„(21) Необходимо е да се определят срокове, за да се гарантира бързо, ефективно и последователно сътрудничество между държавите членки по наказателноправни въпроси. Решение за признаване или изпълнение следва да се приема, а самото изпълнение на процесуално-следственото действие да се извършва със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Следва да се определят крайни срокове, за да се гарантира вземане на решение или съответно изпълнение в разумни срокове или за да се спазят процесуалните изисквания в издаващата държава.
(22) Наличните правни средства за защита срещу [европейска заповед за разследване (ЕЗР)] следва да бъдат най-малкото равностойни на тези, които са на разположение при национално дело срещу съответното процесуално-следствено действие. В съответствие с националното си право държавите членки следва да осигурят приложимостта на тези правни средства за защита, включително като информират своевременно всяка заинтересована страна за възможностите и реда и условията за използването им. […]
[…]
(38) Доколкото целта на настоящата директива, а именно взаимното признаване на решения, взети с оглед събирането на доказателства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки […]“.
4 Член 1, параграф 4 от тази директива предвижда:
„Настоящата директива няма за последица изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от ДЕС, включително правата на защита на лицата, които са субекти на наказателно производство, и не засяга задълженията, възложени на съдебните органи в това отношение“.
5 Член 5, параграф 1, първа алинея от посочената директива предвижда:
„ЕЗР, съдържаща се във формуляра, предвиден в приложение А, се попълва и подписва, а съдържанието ѝ се заверява като вярно и точно от издаващия орган“.
6 Член 6, параграф 1 от същата директива гласи:
„Издаващият орган може да издаде ЕЗР само, ако са изпълнени следните условия:
a) издаването на ЕЗР е необходимо и пропорционално на целта на производствата, посочени в член 4, като се отчитат правата на заподозряното или обвиняемото лице; и
[…]“.
7 Член 14 от Директива 2014/41 гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че за процесуално-следствените действия, посочени в ЕЗР, се прилагат правни средства за защита, равностойни на предвидените при сходен национален случай.
2. Материалноправните основания за издаване на ЕЗР могат да се оспорват само чрез иск, предявен в издаващата държава, без да се засягат гаранциите за основните права в изпълняващата държава.
3. Ако не се нарушава необходимостта от гарантиране поверителността на разследването съгласно член 19, параграф 1, издаващият орган и изпълняващият орган вземат необходимите мерки за осигуряване на информация за наличните възможности по националното право за използване на правни средства за защита, когато те станат приложими, и в своевременен срок, за да могат да бъдат приложени ефективно.
4. Държавите членки правят необходимото сроковете за търсене на правна защита да са същите като предвидените в сходни национални случаи и да се прилагат по начин, който да гарантира възможността за ефективно упражняване на тези правни средства за защита от заинтересованите страни.
5. Издаващият орган и изпълняващият орган се информират взаимно за правните средства за защита, предявени срещу издаването, признаването или изпълнението на ЕЗР.
6. Оспорването на процесуално-следственото действие не спира изпълнението му, освен ако това не е предвидено в сходни национални случаи.
7. Издаващата държава взема предвид успешното оспорване на признаването или изпълнението на ЕЗР в съответствие с нейното национално право. Без да се засягат националните процедурни правила, държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство в издаващата държава при оценката на получените чрез ЕЗР доказателства се зачитат правата на защита и правото на справедлив процес“.
8 Член 36, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Държавите членки вземат необходимите мерки за спазване на настоящата директива до 22 май 2017 г.“.
9 Раздел Й от формуляра, предвиден в приложение A към посочената директива, е озаглавен „Правни средства за защита“ и гласи:
„1. Посочете дали са направени постъпки за използване на правно средство за защита срещу издаването на ЕЗР и при наличие на такива дайте повече информация (описание на правното средство за защита, включително необходимите стъпки, които следва да се предприемат, и срокове):
[…]
2. Орган в издаващата държава, който може да предостави повече информация за процедурите за прилагане на правни средства за защита в издаващата държава и възможностите за предоставяне на правна помощ и устен и писмен превод:
Наименование: […]
Лице за контакти (ако е приложимо): […]
Адрес: […]
Телефон: (код на държавата) (код на областта/града)
Факс: (код на държавата) (код на областта/града)
Адрес на електронна поща: […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 В България срещу г‑н Гаванозов е започнато наказателно преследване за участие в организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления.
11 По-конкретно той е обвинен в това, че чрез използване на подставени дружества е внасял захар в България от други държави членки, в частност от дружество, установено в Чешката република и представлявано от г‑н Y, а след това е продавал тази захар на българския пазар, без да плаща и да начислява данък върху добавената стойност (ДДС), като представял документи с невярно съдържание, че захарта е изнасяна за Румъния.
12 В този контекст на 11 май 2017 г. Специализираният наказателен съд решава да издаде европейска заповед за разследване, с която да отправи до чешките органи искане за извършване на претърсване и изземване както в офиса на установеното в Чешката република дружество, така и в дома на г‑н Y, и за разпит на последния като свидетел чрез видеоконферентна връзка.
13 След като взема това решение, тази юрисдикция среща, както твърди, затруднения при попълването на посветения на правните средства за защита раздел Й от формуляра, предвиден в приложение A към Директива 2014/41.
14 В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, че българското право не предвижда никакво правно средство за защита срещу решенията, с които се постановява извършването на претърсване, изземване или разпит на свидетели. Според същата юрисдикция обаче член 14 от тази директива задължава държавите членки да предвидят такива правни средства за защита.
15 Запитващата юрисдикция уточнява също, че в българското право съдебните решения, с които се постановяват такива процесуално-следствени действия, не са посочени като случаи, в които може да бъде търсена отговорност от държавата за вреди, тъй като не са насочени пряко към обвиняемия.
16 При това положение Специализираният наказателен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Съответна ли е на чл. 14 от Директива [2014/41] национален закон и съдебна практика, които не допускат оспорване на материалноправните основания на съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, която има за предмет извършване на претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, респективно за допускане на разпит на свидетел — като такова оспорване не е възможно както с пряка жалба срещу съдебното решение, така и с предявяване на отделен иск за присъждане на обезщетение?
2. Предоставя ли чл. 14, ал. 2 от Директивата, по непосредствен и пряк начин, право на заинтересованата страна да оспорва съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, независимо от липсата на такава процесуална възможност в националното право?
3. Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл. 14 ал. 4, в светлината на чл. 14 ал. 2 вр чл. 6 т. 1 б. „а“ вр чл. 1 ал. 4 от Директивата лицето, срещу което е повдигнато наказателно обвинение — ако действието по събиране на доказателства е насочено към трето лице?
4. Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл. 14, ал. 4 вр ал. 2 от Директивата лицето, което обитава или ползва имота, в който се извършва претърсването и изземването; респективно лицето, което ще бъде разпитано като свидетел?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
17 Чешкото правителство поддържа най-напред че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като разглежданата в главното производство европейска заповед за разследване е издадена, преди срокът за транспониране на Директива 2014/41 да е изтекъл и въпреки че тази директива не е била транспонирана от издаващата държава членка.
18 В това отношение следва най-напред да се отбележи, че когато запитващата юрисдикция е сезирала Съда с настоящото преюдициално запитване, срокът за транспониране на Директива 2014/41, предвиден в член 36 от нея, е бил изтекъл.
19 По-нататък, както отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, в хода на производството пред Съда тази директива е транспонирана както в България, така и в Чешката република.
20 Накрая, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че макар да е решила да издаде европейска заповед за разследване с цел извършване на обсъжданите в главното производство процесуално-следствени действия в Чешката република, запитващата юрисдикция все още не е издала тази заповед поради трудностите, които среща при попълването на раздел Й от формуляра, предвиден в приложение A към Директива 2014/41.
21 Поради това в главното производство запитващата юрисдикция следва евентуално да издаде европейска заповед за разследване, уредена от тази директива.
22 Ето защо преюдициалното запитване е допустимо.
По същество
23 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 12 септември 2019 г., A и др., C‑347/17, EU:C:2019:720, т. 32).
24 Както е видно от акта за преюдициално запитване, във връзка с издаването на европейска заповед за разследване запитващата юрисдикция иска да установи как трябва да попълни раздел Й от формуляра, предвиден в приложение A към Директива 2014/41.
25 При това положение следва да се приеме, че с въпросите си, които е уместно да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2014/41 във връзка с раздел Й от формуляра в приложение А към нея трябва да се тълкува в смисъл, че при издаването на европейска заповед за разследване съдебният орган на държава членка трябва да описва в този раздел правните средства за защита срещу издаването на такава заповед, които евентуално са предвидени в неговата държава членка.
26 Като начало е важно да се отбележи, че от текста на член 5, параграф 1 от Директива 2014/41 следва, че издаването на европейска заповед за разследване предполага да се попълни и подпише формулярът в приложение А към тази директива и съдържанието му да се завери като вярно и точно.
27 Раздел Й, точка 1 от този формуляр предвижда, че издаващият орган посочва „дали са направени постъпки за използване на правно средство за защита срещу издаването на ЕЗР и при наличие на такива [дава] повече информация (описание на правното средство за защита, включително необходимите стъпки, които следва да се предприемат, и срокове)“.
28 От самия текст на раздел Й, точка 1 от посочения формуляр, и по-специално от употребата на израза „при наличие на такива“, следва, че правните средства за защита трябва да се опишат в тази точка само в случай че срещу европейската заповед за разследване е подадена жалба.
29 Освен това използването на думите „дайте повече информация“ във връзка с описанието на правното средство за защита, което в такъв случай трябва да се включи в тази точка, показва, че волята на законодателя на Съюза е била изпълняващият орган да бъде уведомяван за подадените жалби срещу европейска заповед за разследване, която му е изпратена, а не по-общо за евентуално предвидените в издаващата държава членка правни средства за защита срещу издаването на европейска заповед за разследване.
30 Също така с раздел Й, точка 2 от формуляра в приложение А към Директива 2014/41 се цели да се гарантира, че изпълняващият орган ще бъде уведомяван за жалбите срещу европейските заповеди за разследване, а не да му се предостави описание на правните средства за защита срещу издаването на европейска заповед за разследване, които евентуално съществуват в издаващата държава членка.
31 Всъщност от текста на тази разпоредба е видно, че издаващият орган е длъжен да посочи в тази точка от раздел Й от европейската заповед за разследване, която издава, единствено наименованието и данните за контакт на компетентния орган на издаващата държава членка, който може да предостави повече информация относно правните средства за защита, правната помощ и услугите за устен и писмен превод в тази държава членка.
32 Подобни указания впрочем не биха били от полза, ако в европейската заповед за разследване вече се съдържа абстрактно описание на правните средства за защита срещу издаването на европейска заповед за разследване, които евентуално съществуват в издаващата държава членка.
33 От тези съображения следва, че при издаването на европейска заповед за разследване издаващият орган не трябва да описва в раздел Й от формуляра, предвиден в приложение A към Директива 2014/41, правните средства за защита срещу издаването на такава заповед, които евентуално са предвидени в неговата държава членка.
34 Това тълкуване намира подкрепа в член 14, параграф 5 от Директива 2014/41, който предвижда, че издаващият и изпълняващият орган се информират взаимно за правните средства за защита, предявени срещу издаването, признаването или изпълнението на европейска заповед за разследване.
35 Освен това подобно тълкуване може да гарантира пълното осъществяване на преследваната с тази директива цел, която, видно от съображения 21 и 38, е да се улесни и ускори съдебното сътрудничество между държавите членки въз основа на принципите на взаимно доверие и взаимно признаване.
36 Всъщност с въвеждането на формуляр като предвидения в приложение A към Директива 2014/41, който желаещият да издаде европейска заповед за разследване съдебен орган на държава членка трябва да попълни, като посочи конкретно изискваната информация, се цели да се предоставят на изпълняващия орган минималните формални данни, необходими на последния за да може да приеме решение относно признаването или изпълнението на съответната европейска заповед за разследване и евентуално да извърши поисканото процесуално-следствено действие в предвидените в член 12 от тази директива срокове (вж. по аналогия решение от 6 декември 2018 г., IK (изпълнение на допълващо наказание), C‑551/18 PPU, EU:C:2018:991, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика).
37 При положение че в раздел Й от формуляра в приложение A към Директива 2014/41 не трябва да се описват правните средства за защита срещу издаването на европейска заповед за разследване, които евентуално съществуват в издаващата държава членка, в настоящото производство не следва да се тълкува член 14 от тази директива, за да се определи по-специално дали тази разпоредба допуска национална правна уредба, която не предвижда никакви правни средства за защита, позволяващи да се оспорят материалноправните основания за издаването на европейска заповед за разследване, която има за предмет извършване на претърсване и изземване на определени вещи и провеждане на разпит на свидетел.
38 С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2014/41 във връзка с раздел Й от формуляра в приложение А към нея трябва да се тълкува в смисъл, че при издаването на европейска заповед за разследване съдебният орган на държава членка не трябва да описва в този раздел правните средства за защита срещу издаването на такава заповед, които евентуално са предвидени в неговата държава членка.
По съдебните разноски
39 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 5, параграф 1 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси във връзка с раздел Й от формуляра в приложение А към тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че при издаването на европейска заповед за разследване съдебният орган на държава членка не трябва да описва в този раздел правните средства за защита срещу издаването на такава заповед, които евентуално са предвидени в неговата държава членка.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 октомври 2019 година.
Секретар | | Председател на първи състав |
A. Calot Escobar | | J.-C. Bonichot |