Решение на Общия съд от 12 декември 2013 г. — ANKO/Комисия
(Дело T-118/12)1
(Арбитражна клауза — Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2002―2006 г.) — Договор относно проекта „Persona“ — Спиране на плащанията — Нередности, установени в рамките на одити по други проекти — Лихви за забава)
Език на производството: гръцки
Страни
Ищец: ANKO AE Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias (Атина, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат)
Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal, B. Conte, подпомагани от S. Drakakakis, адвокат)
Предмет
Иск, основан на арбитражна клауза съгласно член 272 ДФЕС, който цели Общият съд да установи, от една страна, че спирането на възстановяването на авансово платените от ищеца суми в изпълнение на договор № 045459 относно проекта „Persona“, сключен в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасящи за изграждането на европейското научноизследователско пространство и за иновациите (2002―2006 г.), представлява нарушение на договорните задължения на Комисията, и от друга страна, да разпореди на последната да плати на жалбоподателя сумата от 6 752,74 EUR по посочения проект заедно с лихвите за забава
Диспозитив
Осъжда Европейската комисия да заплати на ANKO AE Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias сумите, чието плащане е било спряно на основание на точка II.28, параграф 8, трета алинея от общите условия, приложени към договора относно проекта „Persona“, сключен в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасящи за изграждането на европейското научноизследователско пространство и за иновациите (2002―2006 г.), без това плащане да предрешава съответствието на разходите, декларирани от ANKO Antiprosopeion, Emporiou kai Viomichanias, с установените условия и прилагането на заключенията от окончателния доклад от одит 11 BA134 011 на Комисията. Размерът на сумите, които следва да се платят, трябва да е в рамките на остатъка от финансовото подпомагане, наличен към момента на спирането на плащанията, като към посочените суми трябва да се добавят лихвите за забава, които започват да текат относно всеки период след изтичане на 45-дневния срок за плащане, следващ одобрението на съответните доклади от Комисията, и най-късно 90 дни считано от получаването им от последната. Приложимият към лихвите процент на увеличение е процентът в сила на първия ден от месеца, в който е падежът на плащането, както е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз, серия С.Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.