Дело C-393/09

Bezpečnostní softwarová asociace — Svaz softwarové ochrany

срещу

Ministerstvo kultury

(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud)

„Интелектуална собственост — Директива 91/250/ЕИО — Правна закрила на компютърните програми — Понятие „обективирана в каквато и да е форма компютърна програма“ — Включване или невключване на графичен потребителски интерфейс на програма — Авторско право — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродните му права в информационното общество — Телевизионно разпространение на графичен потребителски интерфейс — Публично разгласяване на произведение“

Резюме на решението

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Спор, възникнал преди присъединяването на държава към Европейския съюз

(член 267 ДФЕС)

2.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 91/250 — Правна закрила на компютърните програми — Приложно поле

(Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета; член 1, параграф 2 от Директива 91/250 на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване на защитено произведение

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Тъй като преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът се произнася, без по принцип да е длъжен да разглежда обстоятелствата, които са накарали националните юрисдикции да му поставят тези въпроси и да прилагат разпоредбата на правото на Съюза, чието тълкуване искат от него.

Положението е различно само в хипотезите, в които разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, не е приложима към фактите по главното производство, тъй като същите са настъпили преди присъединяването на нова държава членка към Съюза, или в които е очевидно, че съответната разпоредба не може да бъде приложена.

(вж. точки 25 и 26)

2.        Графичният потребителски интерфейс не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250 относно правната защита на компютърните програми и той не може да се ползва от закрилата на авторското право върху компютърните програми по силата на тази директива.

Действително всяка обективирана форма на компютърна програма трябва да е защитена от момента, в който нейното възпроизвеждане води до възпроизвеждането на самата компютърна програма, което позволява на компютъра да изпълни своята функция. Съгласно десето и единадесето съображение от Директива 91/250 обаче интерфейсите са частите на компютърната програма, които осигуряват взаимовръзка и взаимодействие на всички елементи от софтуера и хардуера с друг софтуер и хардуер и с потребителите по всички начини, за които те са предназначени да функционират. По-специално графичният потребителски интерфейс е взаимодействащ интерфейс, който позволява осъществяването на връзка между компютърната програма и потребителя. При тези условия графичният потребителски интерфейс не позволява възпроизвеждането на тази компютърна програма, а представлява само елемент от тази програма, чрез който потребителите използват функциите на посочената програма.

Този интерфейс обаче може да се ползва от закрилата на авторското право като произведение по силата на Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, ако той е собствено творение на своя автор. Националният съд трябва да провери дали случаят е такъв, като вземе предвид по-специално специфичното разпределение или конфигурация на всички компоненти на графичния потребителски интерфейс, за да определи кои от тях отговарят на критерия за оригиналност. В това отношение компонентите на графичния потребителски интерфейс, които се характеризират единствено чрез техническите си функции, не отговарят на този критерий.

(вж. точки 38—42, 47, 48 и 51; точка 1 от диспозитива)

3.        Телевизионното разпространение на графичен потребителски интерфейс не представлява публично разгласяване на защитено от авторското право произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Телевизионното разпространение на произведение по принцип безспорно представлява публично разгласяване, което авторът на това произведение има изключително право да разреши или да забрани и то може да представлява собствено интелектуално творение на своя автор. Все пак когато графичният потребителски интерфейс е показан в рамките на телевизионното разпространение на дадена емисия, зрителите приемат разгласяването на този графичен потребителски интерфейс единствено пасивно, без възможност да се намесят. Те не могат да използват функциите на посочения интерфейс, които позволяват осъществяването на връзка между компютърната програма и потребителя. Предвид факта, че чрез телевизионното разпространение графичният потребителски интерфейс не е предоставен на разположение на потребителите, така че те да имат достъп до съществения елемент, характеризиращ интерфейса, а именно взаимодействието с потребителя, не е налице публично разгласяване на графичния потребителски интерфейс по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

(вж. точки 55—58; точка 2 от диспозитива)