РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
30 юни 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4, точка 1 — Принцип на недопускане на дискриминация — Неотчитане на времето, прослужено от временно нает служител, станал държавен служител, с цел присъждане на степен — Приравняване на това прослужено време на времето, прослужено от държавен служител — Понятие за обективни причини — Отчитане на прослуженото време за придобиване на статута на държавен служител — Предвидена в националното законодателство структура на вертикално развитие на държавните служители“
По дело C‑192/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания) с акт от 9 февруари 2021 г., постъпил в Съда на 26 март 2021 г., в рамките на производство по дело
Г‑н Clemente
срещу
Comunidad de Castilla y León (Генерална дирекция на публичната служба),
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: J. Passer, председател на състава, F. Biltgen (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Clemente, от M. Pérez Rodríguez и F. J. Viejo Carnicero, abogados,
– за Comunidad de Castilla y León (Генерална дирекция на публичната служба), от D. Vélez Berzosa, в качеството на letrada
– за испанското правителство, от J. Rodríguez de la Rúa Puig, в качеството на представител,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от E. De Bonis, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от D. Recchia и N. Ruiz García, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (OВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между жалбоподателя в главното производство, на когото запитващата юрисдикция е дала фиктивното име „г‑н Clemente“, и Comunidad de Castilla y León (Dirección General de la Función Pública) (автономна област Кастилия и Леон (Генерална дирекция на публичната служба), Испания) (наричана по-нататък „Автономната област“) относно нейния отказ да присъди на жалбоподателя в главното производство степента, която му е била отредена в качеството му на временно нает служител, преди да бъде назначен за държавен служител.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение същото има за цел по-специално да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на недискриминация.
4 Съгласно клауза 2, параграф 1 Рамковото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от действащ закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка.
5 Клауза 3 от Рамковото споразумение, озаглавена „Определения“, гласи:
„1. По смисъла на настоящото споразумение „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на [определено събитие].
2. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на постоянен трудов договор [в сходно положение]“ означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията[…]“.
6 Клауза 4 от Рамковото споразумение е озаглавена „Принцип на недискриминация“ и точка 1 от нея предвижда:
„По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор [в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.
Испанското законодателство
7 Член 69 от Ley 7/2005 de la Función Pública de Castilla y León (Закон 7/2005 за Автономната област Кастилия и Леон) от 24 май 2005 г. (BOE бр. 162 от 8 юли 2005 г., стр. 24200) в параграф 1 гласи:
„Независимо от заеманата от него длъжност държавният служител има право да получава поне надбавката за длъжностите от нивото, което съответства на неговата степен“.
8 Decreto 17/2018 por el que se regula la consolidación, convalidación y conservación del grado personal (Декрет 17/2018 за присъждане, признаване и запазване на степен) от 7 юни 2018 г. (BOCyL № 113 от 13 юни 2018 г., наричан по-нататък „Декрет 17/2018“), който съгласно член 2 се прилага за държавните служители на Автономната област, в член 3 предвижда:
„1. За присъждане на степен е необходимо лицето да изпълнява следните условия:
а) да е назначено на постоянна длъжност, с изключение на степента, от която започва професионалното развитие в администрацията;
b) действително да заема една или повече длъжности на съответното ниво.
2. Тези две условия трябва да бъдат изпълнени по начина, описан в следващите разпоредби“.
9 Съгласно член 4 от този декрет:
„1. За да му се присъди степен, лицето трябва да е назначено на постоянна длъжност на ниво, равно или по-високо от присъжданата степен.
2. Професионалното развитие в администрацията обаче започва с начална степен, която отговаря на нивото на длъжността, отредена за държавния служител след успешното преминаване на съответния процес на подбор, независимо как е заета посочената длъжност, освен ако е направено доброволно искане да бъде присъдена по-ниска степен“.
10 Член 5, параграф 1 от посочения декрет предвижда:
„За присъждане на степен се изисква една или повече временни или постоянни длъжности да са били заети на ниво, равно или по-високо от степента, която ще се присъжда, за две последователни години или общо за три години с прекъсване. Когато са налице и двете обстоятелства, присъждането на степента става на най-благоприятната за държавния служител дата“.
11 Член 6 от същия декрет гласи следното:
„1. Степента, която ще присъжда, може да е максимум две степени по-висока, но в никакъв случай не може да надвишава нивото на заетата постоянна длъжност, нито диапазона от нива, съответстващи на подгрупата или групата от класификатора на длъжностите в администрацията, към която спада посочената длъжност.
2. За да се присъди степен, продължителността на временното заемане на длъжност, независимо дали става въпрос за командироване, или за временно назначаване, се отчита само ако нивото на временно заетите длъжности е равно или по-високо от това на степента, която ще се присъжда.
3. За придобиването на нова степен трябва да е изтекъл минимален срок от две години, считано от датата, от която е присъдена предходната степен.
4. Периодите на заетост се изчисляват хронологично и се отчитат само веднъж за присъждането на степен“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 От 28 май 2001 г. до 21 януари 2008 г. жалбоподателят в главното производство заемал като временно нает служител и въз основа на еднократно назначение длъжността ветеринарен лекар координатор в Автономната област. По силата на приложимия за нея класификатор на длъжностите в публичната администрация, според който всички длъжности са класирани на нива в скала от 1 до 30, за тази длъжност на жалбоподателя в главното производство е била отредена степен 24.
13 Със заповед от 7 март 2006 г., в рамките на процеса за превръщане на временния персонал в постоянен и стабилизиране на заетостта на здравния персонал, са обявени изпити за подбор и назначаване във висшата техническа университетска администрация, конкретно във връзка със специалността „здравеопазване“ (ветеринарни лекари) в Автономната област. Тази заповед предвижда, че времето, прослужено като временно нает служител на длъжности в посочената администрация, се оценява с по 0,25 точки за всеки прослужен месец, но не повече от 40 точки.
14 Жалбоподателят в главното производство издържа посочените изпити и на 10 ноември 2015 г. е назначен, считано от 22 януари 2008 г., на постоянна длъжност, за която му е призната степен 22.
15 С писмо от 18 март 2019 г. жалбоподателят в главното производство отправя до Автономната област искане да му бъде присъдена степен 24 с мотива, че като временно нает служител е заемал длъжност, съответстваща на тази степен.
16 Автономната област отхвърля това искане по съображението, че не може да бъде присъждано нивото на длъжностите, заемани като временно нает или като срочно нает служител, и че постоянната длъжност, на която е назначен жалбоподателят в главното производство, съответства на по-ниска от заявената степен.
17 Жалбоподателят в главното производство подава жалба пред компетентния първоинстанционен съд, който приема, че той може да претендира само за степен 22, съответстваща на нивото на постоянната длъжност, на която е назначен като държавен служител.
18 Сезиран с въззивната жалба срещу това първоинстанционно решение, Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания), който е запитващата юрисдикция, отбелязва, че присъждането на степен 24 би означавало жалбоподателят в главното производство да бъде повишен в по-висока от степента — 22 — съответстваща на постоянната длъжност, на която е назначен, в нарушение на условията за присъждане на степен, предвидени в членове 3 и 4 от Декрет 17/2018.
19 Що се отнася до въпроса дали отказът на Автономната област да присъди на жалбоподателя в главното производство степен 24, съответстваща на заеманата от него длъжност като временно нает служител, е съвместим с клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, запитващата юрисдикция задава, на първо място, въпрос относно понятието „работник на постоянен трудов договор в сходно положение“, което фигурира в тази разпоредба. В това отношение тя отбелязва, че положението на жалбоподателя в главното производство като временно нает служител е идентично с това на държавен служител, заемащ същата длъжност, що се отнася до задълженията, изискваната диплома, режима, мястото и другите условия на труд, така че, относно присъждането на степен, по принцип става въпрос за работници в сходно положение. В това отношение запитващата юрисдикция цитира решение 1592/2018 от 7 ноември 2018 г. (ES:TS:2018:3744), с което Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), като взема предвид по-специално решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana (C‑177/10, EU:C:2011:557), постановява, че предвид сходството в положенията на временно наетите служители и държавните служители, времето, прослужено от временно наетите служители, може да се взема предвид за присъждането на степен.
20 При все това запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че жалбоподателят в главното производство не иска признаване на правото да му бъде присъдена степен 24 с обратно действие, като държавен служител от датата на наемането му на работа като временно нает служител, а настоява времето, вече прослужено като временно нает служител, да се вземе предвид, за да му бъде присъдена степен 24 към датата, на която е назначен като държавен служител. От друга страна, запитващата юрисдикция припомня, че държавен служител, който временно заема длъжност от по-високо ниво, по-специално при командироване, има право да му бъде присъдена не съответстващата на тази длъжност степен, а степента за длъжността, на която е назначен за постоянно. При тези условия запитващата юрисдикция има съмнения относно сходството на положенията по главното производство и иска да се установи дали понятието „работник на постоянен трудов договор в сходно положение“ трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася изключително до естеството на отношенията с Автономната област, с други думи, в зависимост от това дали става въпрос за държавен служител или за временно нает служител, или следва да се вземе предвид и постоянният или временен характер на заеманата от държавния служител длъжност.
21 На второ място, запитващата юрисдикция изтъква две „обективни причини“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, които могат да оправдаят факта, че времето, прослужено като временно нает служител, не се взема предвид за присъждането на степен след назначаването му като държавен служител. От една страна, доколкото това време вече е било взето предвид в процеса на подбор за придобиване на статут на държавен служител, отчитането му и за присъждането на степен би довело до двойно зачитане, в резултат на което лицата в положението на жалбоподателя в главното производство ще се третират по-благоприятно от държавните служители, които не са били временно наети служители.
22 От друга страна, за държавните служители вертикалното кариерно развитие, а следователно и придобиването на степени, които се присъждат, се извършват прогресивно, което следва от самата административна структура и има за цел да мотивира тези служители и да подобри изпълнението на техните задължения. От друга страна, временно наетите служители не са включени в никоя категория и не са класирани в никоя група, доколкото са назначени за попълване на свободни длъжности в различни категории и групи в зависимост от нуждите и не заемат постоянни длъжности. Присъждането на степен, съответстваща на длъжността, заемана като временно нает служител, би могло обаче да доведе до „скокове“ и „израстване“ в това вертикално кариерно развитие на държавен служител, без да се налага да се спазват другите законови изисквания, което би нарушило структурата на това развитие.
23 В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че макар в миналото Tribunal Supremo (Върховен съд) да е приел, че присъждането на степен е възможно само когато длъжността е заета като постоянна, предвид значението ѝ в структурата на публичната служба, в своето съдебно решение, цитирано в точка 19 от настоящото решение, той приложил клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, без да взема предвид дали става въпрос за длъжност, заета като постоянна. Освен това запитващата юрисдикция счита, че в точки 47 и 50 от решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui (C‑72/18, EU:C:2019:516), което се отнася до допълнително възнаграждение, предвидено за държавните служители, но не и за временно наетите служители, Съдът провежда разграничение между различното третиране единствено въз основа на прослуженото време и различното третиране при повишаването в по-горна степен, което предполага, че последното различно третиране може да бъде оправдано от други фактори, които допълват обикновената продължителност на заемането на съответната длъжност.
24 При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли понятието „работник на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, използвано в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че в рамките на присъждането на степен времето, прослужено като временно назначен държавен служител от постоянно назначен държавен служител, преди да придобие последния статут, следва да се приравни на прослуженото време на друг постоянно назначен държавен служител?
2) Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че както обстоятелството, че това време вече е било отчетено и взето предвид за придобиването на статут на постоянно назначен държавен служител, така и структурата на системата за вертикално кариерно развитие на държавните служители, уредена в националното законодателство, представляват обективни причини, които оправдават за присъждането на степен да не се взема предвид времето, прослужено като временно назначен държавен служител от постоянно назначен държавен служител, преди да придобие този статут?“.
По преюдициалните въпроси
25 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение допуска национална правна уредба, съгласно която за присъждането на степен не се взема предвид времето, което държавен служител е прослужил като временно нает служител, преди да придобие статут на държавен служител.
26 Преди всичко следва да се припомни, че Директива 1999/70 и Рамковото споразумение се прилагат за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение (определение от 22 март 2018 г., Centeno Meléndez, C‑315/17, непубликувано, EU:C:2018:207, т. 38 и цитираната съдебна практика).
27 Ето защо разпоредбите на Рамковото споразумение са приложими към срочните трудови договори и правоотношения с административните органи и другите публичноправни субекти (определение от 22 март 2018 г., Centeno Meléndez, C‑315/17, непубликувано, EU:C:2018:207, т. 39 и цитираната съдебна практика).
28 В случая е безспорно, че като временно нает служител в Автономната област в продължение на повече от шест години, жалбоподателят в главното производство се е считал за „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на Рамковото споразумение.
29 След това трябва да се припомни, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение забранява работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото работят по срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо намиращите се в сходно положение работници на постоянен трудов договор, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
30 В това отношение е важно да се отбележи, че макар в съответствие с клауза 2, точка 1 Рамковото споразумение да се прилага за работници на срочни трудови договори като определените в клауза 3 от същото, фактът, че жалбоподателят в главното производство впоследствие е придобил качеството на държавен служител, а оттам и на работник на постоянен трудов договор, не му пречи да се позове на принципа на недопускане на дискриминация, заложен в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, доколкото, с цел да му бъде присъдена степен, той оспорва разлика в третирането, свързана с отчитане на времето, прослужено от него като временно нает служител, преди да бъде назначен за държавен служител (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).
31 Освен това се налага изводът, както отбелязва запитващата юрисдикция, че присъждането на степен, за което се отнася разглежданата в главното производство правна уредба, представлява „условие за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, като съгласно постоянната практика на Съда решаващият критерий, за да се определи дали дадена мярка се обхваща от това понятие, е именно наемането на работа, тоест трудовото правоотношение, установено между работника и неговия работодател (решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 25 и цитираната съдебна практика).
32 Всъщност, от една страна, от членове 3—5 от Декрет 17/2018 личи, че степен се присъжда при две условия, а именно лицето „да е назначено на постоянна длъжност, с изключение на степента, от която започва професионалното развитие в администрацията“, и „действително да заема една или повече длъжности [на ниво]“, съответстващо на заеманата преди това длъжност. От друга страна, съгласно член 69, параграф 1 от Закон 7/2005 за публичната служба на Автономна област Кастилия и Леон посоченото присъждане на степен гарантира на държавния служител правото да получава възнаграждението, съответстващо на присъдената му степен, дори при промяна на длъжността. То е и предварително условие за вертикалното кариерно развитие на държавния служител.
33 Ето защо, доколкото, видно от текста им, поставените от запитващата юрисдикция въпроси се основават на предпоставката, че временно наетите служители се третират по по-неблагоприятен начин от държавните служители, що се отнася до отчитането, за присъждане на степен, на времето, прослужено от едните и другите в съответното им качество, следва да се провери, на първо място, дали тези две категории работници се намират в сходно положение по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение.
34 За да се прецени дали работниците извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се установи дали — предвид съвкупност от фактори като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд — може да се приеме, че тези лица се намират в сходно положение (решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 34 и цитираната съдебна практика).
35 Макар че запитващата юрисдикция, която е единствена компетентна да прецени фактите, трябва да определи дали държавните служители и временно наетите служители се намират в сходно положение (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 35 и цитираната съдебна практика), от самия акт за преюдициално запитване следва, че в случая положението на жалбоподателя в главното производство, когато е бил временно нает служител, е същото като положението му на държавен служител, що се отнася до задълженията му на ветеринарен лекар координатор, изискваната диплома, режима, мястото и другите условия на труд.
36 Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че на държавен служител, който заема временно, тоест в рамките на командироване, длъжност на по-високо ниво от длъжността, на която е назначен за постоянно, се присъжда не степента, съответстваща на заеманата при командироването длъжност, а тази на длъжността, на която е назначен за постоянно. При това положение тя иска да установи дали присъждането на държавен служител на степен, по-висока от степента му като временно нает служител, би било обратна дискриминация в ущърб на държавните служители.
37 В това отношение съгласно текста на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение е достатъчно работниците на срочни договори да са третирани по по-неблагоприятен начин от намиращите се в сходно положение работници на постоянен договор, за да е налице основание за първите работници да предявят правата си по тази клауза (решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 31).
38 Оказва се обаче, че в продължение на няколко години жалбоподателят в главното производство е заемал като временно нает служител и въз основа на еднократно назначение длъжността ветеринарен лекар координатор в Автономната област, за която длъжност му е била отредена степен 24 по приложимата в тази област система за класиране на длъжностите. Следователно неговото положение трябва да се сравни с това на държавен служител, който заема тази длъжност като постоянна.
39 Ето защо, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при преценката на всички относими факти, следва да се приеме, че положението на временно нает служител, като това на жалбоподателя в главното производство, преди той да придобие статута на държавен служител, е сходно с положението на държавен служител, който заема за постоянно същата длъжност като тази, която е заемал временно наетият служител.
40 При тези условия следва да се провери, на второ място, дали са налице „обективни причини“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, които могат да оправдаят посочената в точка 33 от настоящото решение разлика в третирането.
41 От постоянната практика на Съда следва, че понятието „обективни причини“ изисква констатираното неравно третиране да е оправдано от наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за наемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии, позволяващи да се провери дали това третиране отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение. Посочените характеристики могат да произтичат по-специално от специфичното естество на задачите, за чието изпълнение са сключени срочни трудови договори, и от присъщите на тези задачи особености или евентуално от преследването на законосъобразна цел на социалната политика на държава членка (решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 40 и цитираната съдебна практика).
42 Това понятие обаче не трябва да се разбира в смисъл, че допуска различното третиране на работниците на срочен трудов договор и работниците на постоянен трудов договор да се обоснова с обстоятелството, че е предвидено в обща и абстрактна национална норма като закон или колективен трудов договор (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 72 и цитираната съдебна практика).
43 Позоваването на временния характер на работата на временно наетите служители не може да представлява само по себе си обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 41 и цитираната съдебна практика).
44 Що се отнася до евентуалната обосновка на установената в главното производство разлика в третирането, запитващата юрисдикция посочва, от една страна, вертикалното кариерно развитие на държавните служители, което е прогресивно и произтича от самата административна структура.
45 В това отношение, доколкото вертикалното кариерно развитие и присъждането на степен са присъщи на статута на държавен служител, следва да се припомни, че като се има предвид свободата на преценка, с която разполагат държавите членки относно организацията на собствената си публична администрация, те по принцип могат, без да нарушават нито Директива 1999/70, нито Рамковото споразумение, да предвидят условията, при които се придобива статут на държавен служител, както и условията за наемане на работа на такива държавни служители (решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 43 и цитираната съдебна практика).
46 Следователно, макар Директива 1999/70 и Рамковото споразумение по принцип да допускат степен да бъде присъждана само на държавните служители, това не променя факта, че правната уредба на държава членка не може да поставя общо и абстрактно условие, свързано единствено с временния характер на работата на временно наетите служители, без да се отчита специфичното естество на изпълняваните задачи и присъщите им особености.
47 В това отношение обаче следва да се приеме, че както е видно от преюдициалното запитване, съгласно приложимата по главното производство национална правна уредба само обстоятелството, че държавен служител е заемал временно длъжност с по-висока степен от тази, която съответства на заеманата от него постоянна длъжност, не му дава автоматично правото да му бъде присъдена по-високата степен.
48 При тези условия, ако се допусне на държавен служител да бъде присъдена степен, по-висока от степента, в която е бил като временно нает служител, това би могло да представлява обратна дискриминация в ущърб на държавните служители, командировани временно на длъжност с по-висока степен от тази, съответстваща на длъжността, на която са назначени за постоянно.
49 При това положение, доколкото приложимата по главното производство национална правна уредба изключва възможността за автоматично присъждане на заеманата временно степен, като същевременно позволява да се вземе предвид периодът на временната длъжност, за да се определи коя степен да се присъди — което запитващата юрисдикция следва да провери — тази правна уредба трябва да се прилага по един и същ начин към лицата, заемали тази временна длъжност като временно наети служители или като назначени за постоянно държавни служители.
50 От друга страна, запитващата юрисдикция счита, че доколкото времето, прослужено от жалбоподателя в главното производство в качеството му на временно нает служител, вече е било взето предвид в процеса на подбор, чрез който той е придобил статут на държавен служител, отчитането на това време и при присъждането на степен би довело до двойното му зачитане, в резултат на което жалбоподателят в главното производство би бил третиран по-благоприятно от други държавни служители.
51 Установяването на условия за придобиване на статут на държавен служител и правото на присъждане на степен на такъв държавен служител, което присъждане, както бе посочено в точки 31 и 32 от настоящото решение, е условие за наемане на работа, обаче са два отделни аспекта на приложимия за държавните служители режим, поради което не може да се приеме, че отчитането на времето, прослужено от съответното лице като временно нает служител, за да придобие то статут на държавен служител или за да му бъде присъдена степен, води до двойно зачитане на това време с единствената цел да бъде присъдена степен.
52 Ето защо, макар съгласно съдебната практика, цитирана в точка 45 от настоящото решение, да е легитимно да се предвиждат условия за придобиване на статут на държавен служител, установяването на такива условия за придобиване на статут не може да оправдае разлика в третирането, що се отнася до условията за посоченото по-горе присъждане на степен.
53 С оглед на гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение не допуска национална правна уредба, съгласно която за присъждането на степен не се взема предвид времето, което държавен служител е прослужил като временно нает служител, преди да придобие статут на държавен служител.
По съдебните разноски
54 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), не допуска национална правна уредба, съгласно която за присъждането на степен не се взема предвид времето, което държавен служител е прослужил като временно нает служител, преди да придобие статут на държавен служител.
Подписи