Дело C‑661/11

Martin y Paz Diffusion SA

срещу

David Depuydt

и

Fabriek van Maroquinerie Gauquie NV

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия)

„Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 5 — Съгласие на притежателя на марка трето лице да използва идентичен на нея знак — Съгласие, дадено в рамките на поделено използване — Възможност за този притежател да прекрати поделеното използване и да си възстанови изключителното ползване на марката“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 19 септември 2013 г.

1.        Преюдициални въпроси — Допустимост — Условия — Въпроси, които са свързани с фактите или предмета на спора

(член 267 ДФЕС)

2.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Права, предоставени от марката — Съгласие на притежателя на марка трето лице да използва идентичен на нея знак — Съгласие, дадено в рамките на поделено използване на марката — Право на този притежател да прекрати поделеното използване и да си възстанови изключителното ползване на марката

(член 5 от Директива 89/104 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 42 и 43)

2.        Член 5 от Първа директива 89/104 относно марките не допуска притежател на марки — който в рамките на поделено използване с трето лице се е съгласил третото лице да използва идентични на неговите марки знаци за стоки от класовете, за които марките са регистрирани, и който вече не е съгласен с това — да е лишен от всяка възможност да противопостави на третото лице изключителното право, предоставено му от посочените марки, и да упражнява сам това изключително право по отношение на стоки, които са идентични с тези на третото лице.

Що се отнася до ограниченията на изключителното право, които иманентно произтичат от самия член 5 от Директива 89/104, то предвиденото в тази разпоредба изключително право е предоставено, за да може притежателят на марката да защити специфичните си интереси като притежател на тази марка, така че последната да изпълни присъщите си функции. Следователно упражняването на това право трябва да бъде запазено за случаите, когато използването на знака от трето лице засяга или може да засегне някоя от функциите на марката. Сред тези функции фигурира не само основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоката или услугата, но също и други нейни функции, например по-специално функцията да гарантира качеството на тази стока или услуга или функциите, свързани с комуникации, инвестиции или реклама.

Разбира се, както се вижда от направеното в шесто съображение от Директива 89/104 препращане към националното право в областта на гражданската отговорност, националната юрисдикция може да наложи на притежателя на дадена марка санкция или да го осъди да възстанови нанесените вреди, когато установи, че той неправомерно е прекратил съгласието, с което е позволявал третото лице да използва идентични на неговите марки знаци. Въпреки това констатирането на подобно поведение не би могло да доведе до продължаване чрез съдебно решение и за неопределено време на поделеното използване на тези марки, когато вече не е налице обща воля на съответните дружества за такова използване.

(вж. точки 58, 61 и 62 и диспозитива)