Жалба, подадена на 3 юли 2013 г. — Kadhaf Al Dam/Съвет и Комисия

(Дело T-348/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ahmed Mohammed Kadhaf Al Dam (Кайро, Египет) (представител: H. de Charette, адвокат)

Ответници: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да обяви

Решение 2013/182 от 22 април 2013 година за изменение на Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото името на жалбоподателя не е било извадено от приложения II и IV към решение 2011/137/ОВППС,

Решение 2011/137/ОВППС от 28 февруари 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото името на жалбоподателя е включено в приложения II и IV към това решение,

Регламент № 204/2011 на Съвета на Европейския съюз от 2 март 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото името на жалбоподателя е включено в приложение III към този регламент

за неприложими по отношение на жалбоподателя;

да осъди Съвета и Комисията да заплатят символично обезщетение от едно евро за поправяне на причинените вреди;

да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на основните права и е разделено на четири части, които се основават:

на нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е бил изслушан преди приемането на ограничителните мерки по отношение на него,

на липсата на съобщаване на обжалваните актове на жалбоподателя, въпреки че адресът му е бил известен на властите,

на липсата на мотиви, доколкото изложените в обжалваните актове мотиви в подкрепа на ограничителните мерки срещу жалбоподателя не са свързани с актуалното положение в Либия и с преследваните цели,

на липсата на заседание.

Второто правно основание е изведено от нарушение на правото на собственост и е разделено на две части, които се основават:

на липса на обществена полза или на общ интерес от ограничителните мерки, приети по отношение на жалбоподателя, тъй като той бил преустановил официално връзките си с либийското правителство,

на липса на правна сигурност.