РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
20 септември 2017 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „BADTORO“ — По-ранни словни марки на Европейския съюз „TORO“ и по-ранна национална фигуративна марка „TORO“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Сходство на стоките и услугите — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑350/13
Jordi Nogues, SL, установено в Барселона (Испания), за което се явяват J. Fernández Castellanos, M. J. Sanmartín Sanmartín и E. López Parés, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват първоначално V. Melgar и J. Crespo Carrillo, а впоследствие J. Crespo Carillo, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Grupo Osborne, SA, установено в El Puerto de Santa María (Испания), за което се явява J. M. Iglesias Monravá, avocat,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 16 април 2013 г. (преписка R 1446/2012‑2), постановено в производство по възражение със страни Grupo Osborne и Jordi Nogues,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude, председател, I. Ulloa Rubio и A. Marcoulli (докладчик), съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 2 юли 2013 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 24 септември 2013 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 7 октомври 2013 г.,
предвид определението за спиране на производството от 18 декември 2013 г.,
предвид писмото на Общия съд от 1 март 2016 г., с което страните са уведомени, че Общият съд се е запознал с решението на Съда за марките на Европейския съюз № 1 на Аликанте (Испания) и че писмената фаза на производство е приключила,
предвид искането, направено на основание член 50, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, за съединяване на настоящото дело с дело T‑386/15 и становищата на страните относно това искане,
предвид решението от 13 май 2016 г., с което се отказва съединяването на настоящото дело с дело T‑386/15,
след съдебното заседание от 15 декември 2016 г.,
предвид определението от 15 февруари 2017 г. за възобновяване на устната фаза на производството,
предвид писмените становища на EUIPO и на встъпилата страна, представени в секретариата на Общия съд съответно на 1 и 6 март 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 1 декември 2010 г. жалбоподателят, Jordi Nogues, SL, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 25, 34 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 25: „Облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава“;
– клас 34: „Тютюн; принадлежности за пушачи; кибрити“;
– клас 35: „Услуги за внос; износ; търговско представителство; продажба в търговските обекти и чрез глобални компютърни мрежи на книжарски и канцеларски стоки, бельо, домакински и кухненски прибори и съдове, декоративни предмети, принадлежности за пушачи и подаръци; реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност“.
4 Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 9/2011 от 14 януари 2011 г.
5 На 12 април 2011 г. встъпилата страна, Grupo Osborne, SA, подава възражение на основание член 41 от Регламент № 207/2009 срещу регистрирането на заявената марка за посочените в точка 3 по-горе стоки и услуги.
6 Възражението се основава на следните по-ранни марки:
– по-ранната фигуративна испанска марка, заявена на 15 юли 2010 г. и регистрирана на 13 декември 2010 г. под номер 2939631, която обхваща „запалки и принадлежности за пушачи“ от клас 34, възпроизведена по-долу:
– по-ранната словна марка на Европейския съюз „TORO“, заявена на 13 септември 2002 г. и регистрирана на 5 август 2010 г. под номер 2844264, която обозначава „Облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава; колани“ от клас 25,
– по-ранната словна марка на Европейския съюз „TORO“, заявена на 23 юни 2000 г. и регистрирана на 3 януари 2007 г. под номер 1722362, която обозначава „рекламни услуги; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност; продажба на дребно на хранителни стоки и напитки, като нито една от тези стоки и/или услуги нямат произход от бикове и не са свързани с тях“ от клас 35,
– по-ранната испанска словна марка „EL TORO“, заявена на 17 юни 1998 г. и регистрирана на 8 октомври 2003 г. под номер 2169043, която обозначава „мъжко, дамско и детско облекло и обувки (с изключение на ортопедични обувки); шапки и други принадлежности за глава“, от клас 25,
– по-ранната фигуративна испанска марка, заявена на 16 март 2010 г. и регистрирана на 22 юни 2010 г. под номер 2919417, която обозначава услуги за „продажба на дребно в търговските обекти и по интернет на всички видове стоки“ от клас 35, възпроизведена по-долу:
7 Основанието, изтъкнато в подкрепа на възражението, е наличието на вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
8 На 7 юни 2012 г. отделът по споровете уважава изцяло възражението. Той приема, че е налице вероятност от объркване за всички стоки, обхванати от заявената марка, с оглед на по-ранните словни марки на Европейския съюз № 2844264 и № 1722362 и по-ранната фигуративна испанска марка № 2939631.
9 На 1 август 2012 г. жалбоподателят подава жалба пред EUIPO на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
10 С решение от решение от 16 април 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата на жалбоподателя. По-конкретно този състав приема, че стоките, обозначени от конфликтните знаци, са отчасти еднакви и отчасти сходни. Освен това предвид нормалния отличителен характер на по-ранните марки, макар много регистрирани испански марки да съдържат думата „toro“, както и с оглед на значимостта на общия елемент „toro“, обосноваващ наличието на фонетични, концептуални и в по-малка степен визуални сходства, и тъй като във всички случаи липсва мирно съвместно съществуване на конфликтните знаци на испанския пазар, апелативният състав приема, че е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
Искания на страните
11 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
12 EUIPO и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят сочи едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Според него апелативният състав неправилно е приел, че е налице вероятност от объркване между конфликтните знаци.
Предварителни бележки
14 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 „по-ранни марки“ са регистрираните в държава членка марки, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз.
15 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване следва да се преценява цялостно според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).
16 За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните знаци, както и идентичност или сходство между обозначените с тях стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. решение от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, EU:T:2009:14, т. 42 и цитираната съдебна практика).
17 Съгласно съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).
18 Освен това, когато защитата на по-ранната марка се разпростира в целия Европейски съюз, следва да се вземе предвид как потребителят на разглежданите стоки и услуги възприема конфликтните знаци на тази територия. Следва обаче да се напомни, че за да бъде отказана регистрацията на марка на Европейския съюз, е достатъчно само в част от Съюза да съществува относително основание за отказ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO avec cadre и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 76 и цитираната съдебна практика).
19 В конкретния случай, що се отнася до определянето на съответните потребители, апелативният състав приема, че стоките от класове 25 и 34 са предназначени за широкия кръг потребители, а услугите от клас 35 са предназначени както за широкия кръг потребители, така и за потребители със специални познания. От това апелативният състав прави извод, че наличието на вероятност от объркване следва да се прецени, като се вземе предвид как знаците се възприемат от средния потребител, който принадлежи както към широкия кръг потребители, така и към потребителите със специални познания, и по-специално от испанския потребител, доколкото възражението се основава по-специално на испански марки.
20 Това определяне на съответните потребители, което впрочем не се оспорва от жалбоподателя, трябва да се потвърди поради същите съображения като изложените в обжалваното решение.
21 Що се отнася до сравнението на стоките услугите, обозначени с конфликтните знаци, страните основателно не спорят относно извода, че стоките и услугите от класове 25 и 35 са идентични и че стоките от клас 34 са или идентични, или сходни.
22 Именно в светлината на тези съображения и с оглед на преценката, изложена от апелативния състав в обжалваното решение, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя за нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
По сравнението на конфликтните знаци
23 Според съдебната практика цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, звуково или концептуално сходство между съответните марки, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 35 и цитираната съдебна практика).
24 Освен това оценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от конфликтните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и цитираната съдебна практика). Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент. Такъв може да бъде по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2007 г., Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано, EU:C:2007:539, т. 43).
25 В конкретния случай апелативният състав прави извод, че е налице общо впечатление за сходство на конфликтните знаци, тъй като те съвпадат в словесно и концептуално отношение, понеже съдържат думата „toro“, която лесно се разпознава в рамките на заявената марка и която, първо, е единственият компонент на по-ранната словна марка на Европейския съюз и единственият словен елемент на по-ранната фигуративна испанска марка, второ, има отличителен характер и трето, няма второстепенно положение в рамките на заявената марка. Що се отнася до по-ранните марки, които са изцяло словни, апелативният състав приема, че сходството се подсилва от обстоятелството, че думата „toro“ запазва своето самостоятелно отличително положение в рамките на заявената марка.
По отличителните и доминиращи елементи на конфликтните знаци
26 В конкретния случай, по-специално съгласно точки 31, 32 и 42 от обжалваното решение, апелативният състав счита, че нито един от елементите на заявената марка не доминира в създаденото от нея визуално впечатление, докато в по-ранната фигуративна испанска марка доминиращ е словният елемент „toro“. Както беше посочено в точка 25 по-горе, апелативният състав приема също така, че словният елемент „toro“ има самостоятелно отличително положение в рамките на заявената марка.
27 Жалбоподателят упреква апелативния състав, че е осъществил фрагментирано и неуместно сравнение на конфликтните знаци. Така апелативният състав е изопачил „общото впечатление“ от заявената марка, приемайки неправилно, че нито един елемент не доминира във визуалното впечатление от марката и че думата „toro“ няма второстепенно място, макар че тя се съдържа в края на знака и се предхожда от оригинален графичен елемент, който е с доста по-голям размер и чиято значимост не може да се подценява. Жалбоподателят поддържа също така, че апелативният състав е приложил неправилно съдебната практика, която произтича от решение от 6 октомври 2005 г., Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594), при положение че обстоятелствата в настоящия случай са напълно различни, по-конкретно доколкото думата „toro“ не се появява самостоятелно в заявената марка. Така апелативният състав е нарушил принципа на сравнение в зависимост от общото впечатление.
28 EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.
29 На първо място, следва да се напомни, че когато дадена марка е съставена от словни и фигуративни елементи, първите по принцип трябва да се считат за по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще се позове по-лесно на въпросната стока, цитирайки името на марката, отколкото описвайки фигуративния ѝ елемент, но от това не следва, че словните елементи на дадена марка трябва винаги да се считат за по-отличителни от фигуративните. Всъщност при комбинираните марки фигуративният елемент може да заема място, равностойно на това на словния елемент (решение от 6 октомври 2015 г., Monster Energy/СХВП — Balaguer (icexpresso + energy coffee), T‑61/14, непубликувано, EU:T:2015:750, т. 37). При това положение следва да се разгледат качествата, присъщи за фигуративния елемент на спорната марка и тези на нейния словен елемент, както и техните съответни позиции, с цел да се установи доминиращият компонент (вж. в този смисъл решение от 16 януари 2008 г., Inter-Ikea/СХВП — Waibel (idea), T‑112/06, непубликувано, EU:T:2008:10, т. 49).
30 В конкретния случай фигуративният елемент на заявената марка съставлява оригинална рисунка, която изобразява бик с големи рога и недоволно изражение. В това отношение, първо, изпъкващият размер на рисунката в рамките на заявената марка надхвърля значително размера на словния елемент. Второ, фигуративният елемент е поставен над словния. Трето, изобразеният бик е едър, черен и специфично изобразен. При тези условия следва да се приеме, че оригиналността и размерът на фигуративния елемент могат да отвлекат вниманието на съответните потребители от словния елемент, който е поставен отдолу. Следователно жалбоподателят има основание да твърди, че в точка 31 от обжалваното решение апелативният състав неправилно е приел, че нито един от свързаните елементи на заявената марка не доминира във визуално отношение. Следователно словният елемент на заявената марка, включително думата „toro“, има второстепенно положение в рамките на заявената марка.
31 При все това, както е посочил апелативният състав в точка 31 от обжалваното решение, словният елемент е възпроизведен с главни букви. Въпреки значителния размер на фигуративния елемент, словният елемент се вижда ясно. При тези условия доминантният характер на фигуративния елемент на заявената марка не може да обезличи словния елемент „badtoro“ в рамките на общото впечатление от марката (вж. по аналогия решения от 8 септември 2010 г., Kido/СХВП — Amberes (SCORPIONEXO), T‑152/08, непубликувано, EU:T:2010:357, т. 66 и от 23 април 2015 г., Iglotex/СХВП — Iglo Foods Group (IGLOTEX), T‑282/13, непубликувано, EU:T:2015:226, т. 53 и 54).
32 На второ място, що се отнася до прилагането от страна на апелативния състав на решение от 6 октомври 2005 г., Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594), следва да се напомни, че съгласно произтичащата от това решение съдебна практика дори общият елемент на конфликтните знаци да не може да се разглежда като доминиращ, той трябва да се вземе предвид при преценката на сходството на тези знаци, доколкото сам по себе си съставлява по-ранната марка и запазва самостоятелно отличително положение в комбинираната марка, която се състои по-специално от този елемент и чиято регистрация е заявена. Всъщност в хипотеза, при която общ елемент запазва самостоятелно отличително положение в комбинирания знак, породеното от този знак цялостно впечатление може да накара съответните потребители да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат най-малкото от икономически свързани предприятия, в който случай следва да се приеме наличието на вероятност от объркване (решение от 22 октомври 2015 г., BGW, C‑20/14, EU:C:2015:714, т. 38).
33 Така изследването на наличието или липсата на самостоятелно отличително положение на някой от елементите на комбиниран знак цели да установи онези елементи, които ще бъдат възприети от съответния потребител (вж. решение от 28 януари 2016, Novomatic/СХВП — Simba Toys (African SIMBA), T‑687/14, непубликувано, EU:T:2016:37, т. 135 и цитираната съдебна практика).
34 В това отношение Съдът уточнява, че даден елемент от комбиниран знак не запазва подобно самостоятелно отличително положение, ако въпросният елемент образува с другия или другите елементи от знака, взети заедно, единица с различно значение в сравнение със значението на посочените елементи поотделно (решение от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 25).
35 Следва също така да се посочи, че ако средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на отделните ѝ детайли, то също така е вярно, че възприемайки определен словен знак, той го разчленява на словесни съставни части, които за него имат конкретно значение или му приличат на познати думи (вж. в този смисъл решения от 13 февруари 2007 г., RESPICUR, T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 57 и от 13 февруари 2008 г., Sanofi-Aventis/СХВП — GD Searle (ATURION), T‑146/06, непубликувано, EU:T:2008:33, т. 58).
36 В конкретния случай, както апелативният състав е посочил в точка 35 от обжалваното решение, съответните испаноговорящи потребители, както и частта от потребителите в рамките на Съюза, които разбират значението на думата „toro“, ще идентифицират тази дума в рамките на словния елемент. При все това посочената дума е единственият компонент или единственият словен елемент на по-ранните конфликтни марки.
37 В това отношение следва да се напомни, първо, че обратно на изводите на апелативния състав, словният елемент на заявената марка заема второстепенно положение в рамките на знака.
38 Освен това следва да се посочи, че думата „toro“ се намира в края на знака и се предхожда от думата „bad“. В това отношение може да се напомни, че потребителят обикновено отдава по-голямо значение на първата част на думите (вж. в този смисъл решения от 17 март 2004 г., El Corte Inglés/СХВП — González Cabello и Iberia Líneas Aéreas de España (MUNDICOR), T‑183/02 и T‑184/02, EU:T:2004:79, т. 81 и от 16 март 2005, L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, EU:T:2005:102, т. 64 и 65).
39 Освен това заявената марка включва един-единствен словен елемент, а именно думата „badtoro“, съставена от съчетанието на думите „bad“ и „toro“. Обстоятелството, че двете думи не са разделени, подсилва единното възприятие на словния елемент, който ще бъде разбран — поне от част от испаноговорящите потребители и от потребителите, които познават значението на думата „toro“ — като „зъл или лош бик“ (вж. по аналогия решение от 29 септември 2011 г., Procter & Gamble Manufacturing Cologne/СХВП — Natura Cosméticos (NATURAVIVA), T‑107/10, непубликувано, EU:T:2011:551, т. 34). В този смисъл словният елемент препраща конкретно към оригиналното изображение на бик, което с оглед на обстоятелството, че има превес в рамките на заявената марка, и на неговия своеобразен характер, както беше посочено в точка 30 по-горе, вероятно ще бъде елементът, който съответните потребители ще са склонни да разпознават и запомнят, вместо животното като такова. От това следва, че словният елемент „badtoro“ ще бъде възприеман заедно с фигуративния елемент, като тяхната съвкупност образува логично единство, което е различно от обикновеното наименование на животното, възпроизведено в по-ранните марки.
40 Поради това, след като беше напомнено, че потребителят обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли, трябва да се приеме, че принципно той няма да възприеме самостоятелно, нито ще запомни думата „toro“ в рамките на заявената марка, при положение че тази дума не привлича вниманието в достатъчна степен (вж. по аналогия решение от 24 май 2012 г., Grupo Osborne/СХВП — Industria Licorera Quezalteca (TORO XL), T‑169/10, непубликувано, EU:T:2012:261, т. 42). Следователно жалбоподателят има основание да твърди, че апелативният състав неправилно е приел, че a думата „toro“ запазва самостоятелно отличително положение в рамките на заявената марка.
41 Именно в светлината на тази съображения следва да се прецени сходството на конфликтните знаци.
По визуалното сходство
42 Обратно на изводите на апелативния състав, жалбоподателят поддържа, че конфликтните знаци нямат визуално сходство.
43 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
44 В конкретния случай апелативният състав приема, че тъй като съдържащият се в конфликтните знаци словен елемент „toro“ съвпада, те имат определена, макар и малка, степен на сходство, като се има предвид наличието в заявената марка на словния елемент „bad“, който се намира пред словния елемент „toro“, и наличието на разлики между техните фигуративни елементи или липсата на фигуративен елемент в по-ранните марки.
45 В това отношение следва да се напомни, че апелативният състав е изходил от неправилната предпоставка, че думата „toro“ няма второстепенно положение. В този контекст той е отдал особено значение на обстоятелството, че думата „toro“ се съдържа в конфликтните знаци, без предварително да разгледа въпроса дали съответните потребители могат да запомнят самостоятелно тази дума в рамките на заявената марка.
46 Все пак, макар в конфликтните знаци да присъства думата „toro“, те имат и значителни разлики. Така, в сравнение с по-ранните словни марки на Европейския съюз „TORO“ заявената марка има много различна структура. В действителност тя съдържа доминиращ фигуративен елемент, който представлява своеобразно и оригинално изображение на бик, под който се намира словен елемент, съставен от думата „toro“, пред която се намира звукосъчетанието „bad“, като тази съвкупност образува своеобразен словен елемент.
47 В сравнение с по-ранната фигуративна испанска марка структурата на заявената марка също показва очевидни разлики, тъй като първата се състои от фигуративен елемент и доминиращ словен елемент, който се намира отстрани. Обратно на това, заявената марка се състои от доминиращ фигуративен елемент и от словен елемент с второстепенно значение, който се намира отдолу. Освен това, макар че и двата фигуративни елемента изобразяват бик, те се различават съществено. Всъщност по-ранната испанска марка представлява черна класическа фигура на бик в цял ръст, която е изобразена в профил. Обратно на това, фигуративният елемент на заявената марка е оригинално изображение на бик в черно, с изглед отпред. Той има три крака, рога и бели изпъкнали очи. На последно място, конфликтните знаци се различават частично по своя словен елемент.
48 При тези условия обстоятелството, че по-ранните марки и заявената марка съдържат думата „toro“, има незначително значение за цялостното им сравнение, при положение че както беше посочено в точка 40 по-горе, тази дума не запазва самостоятелно отличително положение в рамките на заявената марка, обратно на изводите на апелативния състав. В това отношение следва да се посочи, че визуалното впечатление от две марки, които съдържат един и същи елемент, може да бъде различно, по-конкретно когато сравнението се отнася, от една страна, до словна марка, каквито са по-ранните марки на Европейския съюз, и от друга страна, до комбинирана марка, каквато е заявената марка, състояща се от ясно изразен фигуративен елемент и от частично различен словен елемент, създаващ визуално впечатление, което е различно от това на елемента „toro“, взет самостоятелно (вж. в този смисъл решения от 8 декември 2011 г., Aktieselskabet af 21. november 2001/СХВП — Parfums Givenchy (only givenchy), T‑586/10, непубликувано, EU:T:2011:722, т. 33 и от 17 май 2013 г., Rocket Dog Brands/СХВП — Julius-K9 (JULIUS K9), T‑231/12, непубликувано, EU:T:2013:264, т. 34).
49 При тези условия с оглед на описаните по-горе разлики между конфликтните знаци и предвид значението на съответните им елементи и на липсата на самостоятелно отличително положение на думата „toro“ следва да се приеме, че разглеждани като цяло, в най-добрия случай те имат много малка степен на визуално сходство.
По фонетичното сходство
50 Жалбоподателят поддържа, че предвид наличието на думата „bad“, която се намира пред думата „toro“, апелативният състав неправилно е приел, че конфликтните знаци са сходни във фонетично отношение. Жалбоподателят посочва, че тези знаци съдържат различен брой букви, че структурата им съдържа ритмичност и последователност от различни звуци и че думата „badtoro“ има чуждо и ново звучене за испанските потребители.
51 Тези доводи се отхвърлят от EUIPO и встъпилата страна.
52 В това отношение следва да се посочи, че от фонетична гледна точка конфликтните знаци се различават по допълнителната сричка „bad“, но общи за тях са двете срички „to“ и „ro“. В този контекст последователността на буквите „d“ и „t“, която е непозната за съответните испански потребители, не е достатъчна, за да се избегне вероятността общото фонетично впечатление от конфликтните знаци да има средна степен на сходство, както правилно е приел апелативният състав, предвид на това, че думата „toro“ съвпада.
По концептуалното сходство
53 В концептуално отношение жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид обстоятелството, че за разлика от по-ранните марки, в които думата „toro“ се отнася до съответното животно, заявената марка съдържа „комплексна“ идея, която включва символ, отправящ до потребителите универсално послание за предизвикателство и неподчинение, нито обстоятелството, че неговото име е съставено от неологизма „badtoro“. По тази причина според жалбоподателя думите „bad“ и „toro“ са неделими.
54 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
55 В самото начало следва да се напомни, че съгласно съдебната практика концептуално сходство произтича от факта, че две марки използват образи с аналогично семантично съдържание (решения от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 24 и от 21 април 2010 г., Peek & Cloppenburg и Van Graaf/СХВП — Queen Sirikit Institute of Sericulture (Thai Silk), T‑361/08, EU:T:2010:152, т. 63).
56 В конкретния случай от обжалваното решение следва, че апелативният състав се базира основно на наличието на думата „toro“ в конфликтните знаци. Всъщност на това основание той е приел, че в концептуално отношение разглежданите знаци са отчасти идентични за съответните потребители, които разбират значението на думата „toro“, независимо от обстоятелството дали разбират или не думата „bad“. За изчерпателност той е посочил, че заявената марка съвпада също така с по-ранната фигуративна испанска марка поради графичното изображение на бик. Във връзка с това апелативният състав прави извод, че за съответните потребители, които разбират значението на думата „toro“, конфликтните знаци притежават значителни сходства. В замяна на това апелативният състав приема, че съответните потребители, които не разбират смисъла на думата „toro“, няма да възприемат конфликтните знаци като сходни и дори ще ги възприемат като различни, ако разбират значението на думата „bad“.
57 На първо място следва да се напомни, че тези изводи се основават на погрешната предпоставка, че думата „toro“ няма второстепенен характер в рамките на заявената марка. Обстоятелството, че според апелативния състав съответните потребители, които не разбират думата „toro“, няма да възприемат като сходни заявената марка и по-ранната фигуративна испанска марка, макар че всяка от тях съдържа изображение на бик, подчертава особеното значение, което се отдава на наличието на думата „toro“ в двата знака.
58 В този контекст на първо място следва да се посочи, както е направил апелативният състав, че за съответните потребители, които не разбират значението на думата „toro“, заявената марка няма каквото и да е концептуално сходство с по-ранните словни марки на Европейския съюз „TORO“.
59 Както беше посочено в точка 36 по-горе, що се отнася до испанските потребители или до потребителите, които разбират значението на думата „toro“, те ще забележат, че словният елемент на заявената марка се състои, от една страна, от думата или от звукосъчетанието „bad“, а от друга страна, от думата „toro“, което конкретно означава „бик“ на испански език. Така думата „toro“ ще се възприема от тези потребители като позоваване на споменатото животно, евентуално изобразено в по-ранните марки, което може да сближи конфликтните знаци от концептуална гледна точка.
60 Все пак, както посочва жалбоподателят, макар от конфликтните знаци да произтича посоченото общо позоваване на идеята за бика, изобразеният в заявената марка бик прилича по-скоро на символ или персонаж, различни от животното, което единствено е споменато или изобразено в по-ранните марки. Така, обратно на наименованието „toro“ и на класическото изображение на бика в по-ранната фигуративна марка, бикът в заявената марка има човешко изражение, придадено по-специално чрез очите му, които според жалбоподателя отразяват злобна или отбранителна нагласа. Освен това животното е изобразено по много оригинален начин, с прекалено големи рога и само с три крака. С оглед на така представеното изражение на бика словният елемент „badtoro“ би могъл да се възприеме като име на този персонаж.
61 При тези условия следва да се счита, че взети заедно, фигуративният и словният елемент на заявената марка изразяват идея, която се различава от класическата идея за бика. Поради това концептуалното сходство на конфликтните марки загубва абсолютния си характер и следва да се разглежда най-много като средно, поради което апелативният състав неправилно е приел, че то е значително.
62 От гореизложеното следва, че апелативният състав е основал анализа си относно сходството на конфликтните знаци на неправилната констатация, че фигуративният елемент на заявената марка няма доминиращ характер, надценявайки влиянието върху съответните потребители на наличието в двата знака на думата „toro“. В този контекст с оглед на обстоятелството, от една страна, че поради доминиращия си характер и своеобразността си фигуративният елемент е този, който ще привлече вниманието на съответните потребители, а от друга страна, че думата „toro“ не запазва самостоятелно отличително положение в рамките на заявената марка, следва да се направи извод, че конфликтните знаци имат много слаба степен на визуално сходство, средна степен на фонетично сходство и определена степен на концептуално сходство. Следователно степента на общо сходство между разглежданите знаци е слаба (вж. по аналогия решение от 17 февруари 2011 г., Annco/СХВП — Freche et fils (ANN TAYLOR LOFT), T‑385/09, EU:T:2011:49, т. 38).
63 Поради това апелативният състав неправилно е приел, че като цяло конфликтните знаци са сходни.
По вероятността от объркване
64 Следва да се напомни, че съществува вероятност от объркване, когато кумулативно степента на сходство на разглежданите марки и степента на сходство на обозначените от тези марки стоки или услуги са достатъчно високи (решения от 23 октомври 2002, Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, EU:T:2002:261, т. 45 и от 11 януари 2013 г., Kokomarina/СХВП — Euro Shoe Group (interdit de me gronder IDMG), T‑568/11, непубликувано, EU:T:2013:5, т. 48).
65 Следва също така да се напомни, че съгласно съдебната практика средният потребител на съответната категория стоки само в редки случаи има възможност да прави пряко сравнение между различните марки и се налага да се доверява на непълната представа за тях, която е останала в паметта му (решение от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 26).
66 В конкретния случай жалбоподателят оспорва изводите на апелативния състав, що се отнася до наличието на вероятност от объркване, като посочва, че този състав не е взел предвид слабия отличителния характер на по-ранните марки, макар думата „toro“ да се позовава на толкова често срещано животно като бика, по-конкретно в Испания, където той е национален символ, който не може да бъде предмет на изключително право, предоставено на един-единствен оператор. Освен това апелативният състав не е взел предвид „силно присъщия отличителен“ характер на заявената марка, предвид нейната оригиналност и факта, който може да се счита за общоизвестен, че както графичното изображение, така и името на персонажа, създаден от жалбоподателя, са предмет на интелектуална собственост. Освен това посоченият състав не е взел предвид общоизвестните навици на съответните потребители. На последно място, жалбоподателят се позовава на решения на испанските съдилища за марките на Европейския съюз, и най-накрая — на решение на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) от 18 януари 2017 г.
67 В това отношение в точка 57 от обжалваното решение апелативният е приел, че с оглед на общото впечатление за сходство на конфликтните знаци и на идентичността на обозначените с тях стоки и услуги, както и предвид принципа на взаимозависимост между факторите за вероятността от объркване е неизбежно наличието на вероятност от объркване, която включва вероятност от свързване.
68 В това отношение следва да се напомни, че разглежданите стоки и услуги са или идентични, или сходни, но обратно на изводите на апелативния състав, конфликтните знаци имат само слаба степен на общо сходство.
69 При общата преценка на конфликтните знаци визуалните, фонетични и концептуални разлики между тях, произтичащи от доминантния и оригинален характер на изобразения бик и на думата „bad“, която предхожда думата „toro“ в заявената марка, както и логическата цялост, която произтича от словния и фигуративния елемент, разглеждани заедно, са достатъчни, за да се приеме, че когато се сблъскат с посочените знаци, съответните потребители няма да направят връзка между тях, при положение че нито доминиращият фигуративен елемент, нито словният елемент на заявената марка не съвпадат с единствения елемент или с някой от елементите на по-ранните марки. При тези условия, въпреки идентичността или сходството на разглежданите стоки и услуги, е много малко вероятно те, когато са обозначени със заявената марка, да се възприемат от потребителите като произхождащи от предприятието, което е титуляр на по-ранните марки, или от свързано с него предприятие (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 декември 2008 г., Torres/СХВП — Bodegas Peñalba López (Torre Albéniz), T‑287/06, EU:T:2008:602, т. 74).
70 Следователно, без да е необходимо Общият съд да се произнася относно другите доводи на жалбоподателя, трябва да се уважи основанието, изведено от обстоятелството, че като е приела наличието на вероятност от объркване между конфликтните знаци, EUIPO е нарушила разпоредбите на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, и в резултат от това да се отмени обжалваното решение.
По съдебните разноски
71 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
72 В конкретния случай, тъй като EUIPO е загубила делото и жалбоподателят не е поискал встъпилата страна да бъде осъдена да плати съдебните разноски, следва EUIPO да бъде осъдена да плати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в съответствие с исканията на последния.
73 Освен това исканията на встъпилата страна също са отхвърлени, поради което тя следва да понесе направените от нея разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 16 април 2013 г. (преписка R 1446/2012‑2).
2) EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Jordi Nogues, SL.
3) Grupo Osborne, SA понася направените от него съдебни разноски.
Van der Woude | Ulloa Rubio | Marcoulli |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 септември 2017 година.
Подписи