ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. CRUZ VILLALÓN
представено на 24 септември 2015 година(1)
Дело C‑292/14
Elliniko Dimosio
срещу
Stefanos Stroumpoulis
Nikolaos Koumpanos
Panagiotis Renieris
Charalampos Renieris
Ioannis Zacharias
Dimitrios Lazarou
Apostolos Chatzisotiriou
(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция)
„Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател — Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право — Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения — Директива 80/987 — Дружество, чието седалище съгласно устройствения му акт е в трета държава, но действителното му седалище е в държава членка, в която е обявена неплатежоспособността му — Равнище на закрила на работниците относно плащането на дължимите им вземания — Равностойна закрила“
1. По настоящото дело пред Съда се повдига въпросът дали държава членка трябва да отговори на задълженията, произтичащи от Директива 80/987/ЕИО(2), когато работници са наети като моряци от дружество, чието седалище съгласно устройствения му акт е в трета държава, но действителното му седалище е в посочената държава членка, в която неговата неплатежоспособност е обявена от съд на тази държава членка съгласно правото на същата.
2. За да се отговори на този въпрос, следва да се определи преди всичко дали при обстоятелствата в случая вместо на прилагането на правото на Съюза следва да се отдаде предимство на такива важни актове на международното право като Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право(3) и Конвенцията за приложимото право към договорните задължения(4). Смятам, че с оглед на спецификата ѝ и на правилното тълкуване на посочените международни актове в настоящия случай трябва да има предимство прилагането на Директива 80/987.
3. По съществото на поставения от Symvoulio tis Epikrateias въпрос стигам до извода, че при обстоятелствата в случая са изпълнени предвидените в Директива 80/987 условия за предоставяне от държавата членка на работниците на гарантираната от тази директива закрила, но че не може да се счита за „равностойна закрила“ национална правна уредба, която взема предвид само моряците, които са граждани на тази държава членка, наети на работа на кораби, плаващи под гръцки флаг или на чуждестранни кораби, сключили споразумение с „Naftiko Apomachiko Tameio“ (Моряшки пенсионен фонд, наричан по-нататък „ΝΑΤ“), и са били изоставени в чужбина.
I – Нормативна уредба
А – Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право
4. Съгласно член 91, параграф 1 от Конвенцията по морско право „[в]сяка държава установява условията за предоставяне на нейната националност на кораби, за регистрация на кораби на нейна територия и за правото да се плава под нейно знаме. Корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават. Между държавата и кораба трябва да съществува реална връзка“.
5. По силата на член 92, параграф 1 от Конвенцията по морско право „[к]орабът плава под знамето само на една държава и освен в изключителните случаи, изрично предвидени в международни договори или в тази конвенция, се подчинява в откритото море на нейната изключителна юрисдикция. Никой кораб не може да променя своето знаме по време на плаването или на престоя в пристанище или при закотвяне, освен в случаите на действително прехвърляне на правото на собственост или на промяна на регистрацията“.
6. Член 94 от Конвенцията по морско право гласи:
„1. Всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера.
2. По-специално, всяка държава:
[…]
б) осъществява по силата на вътрешното си право своята юрисдикция върху всеки кораб под нейното знаме и върху неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните, техническите и социалните въпроси, засягащи кораба.
[…]“.
7. Член 218, параграф 1 от Конвенцията по морско право предвижда, че „[а]ко плавателният съд се намира доброволно в едно от пристанищата или до един от крайбрежните терминали на някоя държава, то тази държава може да предприеме разследване и когато това е оправдано с доказателствен материал, да възбуди съдебно преследване по отношение на всяко изхвърляне от този плавателен съд, станало извън границите на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава, и което е в нарушение на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция“.
8. Съгласно член 220, параграф 1 от Конвенцията по морско право „[к]огато даден плавателен съд доброволно се намира в пристанище или на крайбрежен терминал на дадена държава, то тази държава може, спазвайки разпоредбите на раздел 7, да заведе дело по отношение на всяко нарушение на приетите от нея в съответствие с тази конвенция закони и правила или приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателните съдове, ако това нарушение е извършено в териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава“.
Б – Конвенцията за приложимото право към договорните задължения
9. В съответствие с член 3, параграф 1 от Римската конвенция „[д]оговорът се урежда от избраното от страните право“.
10. Съгласно член 6 от Римската конвенция:
„1. Независимо от разпоредбите в член 3, в трудов договор направеният от страните избор на право не може да има за резултат лишаването на работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би било приложимо, при липса на избор, по силата на параграф 2 от настоящия член.
2. Независимо от разпоредбите на член 4, трудовият договор, при липса на избор в съответствие с член 3, се урежда:
а) oт правото на държавата, в която работникът или служителят, в изпълнение на договора, обичайно осъществява своята работа в изпълнение на договора, дори ако е временно нает в друга държава; или
б) aко работникът или служителят не извършва обичайно своята работа в една и съща държава, от правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който го е наел,
освен ако от обстоятелствата като цяло е видно, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, в който случай договорът се урежда от правото на тази държава“.
11. Член 10 от Римската конвенция гласи:
„1. Приложимото към договора право по силата на членове от 3 до 6 и на член 12 от настоящата конвенция урежда по-специално:
а) тълкуването му;
б) изпълнението на задълженията, които той поражда;
в) в рамките на правомощията, предоставени на съда от неговия процесуален закон, последиците от пълното или частичното неизпълнение, включително оценка на вредите, доколкото тя се урежда от правни норми;
г) различните начини на погасяване на задълженията, както и давността и изгубването на правата поради изтичане на срок;
д) последиците от нищожността на договора“.
В – Право на Съюза
12. Предвид обстоятелствата в случая следва да се направи позоваване на Директива 80/987 в редакцията ѝ преди изменението с Директива 2002/74/ЕО(5) и последващото ѝ заместване с Директива 2008/94/ЕО(6).
13. Първите четири съображения на Директива 80/987 предвиждат следното:
„като има предвид, че са необходими разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, в частност, за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността;
като има предвид, че продължават да съществуват различия между държавите членки по отношение на степента на закрила на работниците и служителите в тези случаи; като има предвид, че усилията следва да бъдат насочени към намаляване на тези различия, тъй като те могат да имат пряко въздействие върху функционирането на Общия пазар;
като има предвид че за тази цел сближаването на законодателствата в тази област трябва да се насърчава, като в същото време се запазва постигнатият напредък по смисъла на член 117 от Договора;
като има предвид, че пазарът на труда в Гренландия се различава съществено от този в другите райони на Общността поради географското положение и настоящата структура на работните места там“.
14. Член 1 от Директивата предвижда:
„1. Настоящата директива се прилага за вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи срещу работодатели, които се намират в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1.
2. Държавите членки по изключение могат да изключат от приложното поле на настоящата директива вземанията на някои категории работници или служители поради специалния характер на трудовия договор или на трудовото правоотношение или поради наличието на други форми на гаранция, осигуряващи на работниците или служителите закрила, равностойна на тази, която произтича от настоящата директива. Категориите работници или служители, посочени в първата алинея, са изброени в приложението.
3. Настоящата директива не се прилага по отношение на Гренландия. Това изключение се преразглежда при настъпването на промяна в структурата на работните места в този район“.
15. Текстът на член 2 от Директива 80/987 е следният:
„1. По смисъла на настоящата директива се приема, че работодател е в състояние на неплатежоспособност:
а) когато е поискано откриването на процедура, предвидена от законовите, подзаконовите и административните разпоредби на съответната държава членка, която засяга имуществото на работодателя и цели колективното удовлетворяване на кредиторите, и която позволява да се разгледат вземанията по член 1, параграф 1, и
б) когато органът, който е компетентен съгласно споменатите законови, подзаконови и административни разпоредби:
– е решил да открие процедурата или
– е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратена и че наличното имущество е недостатъчно за основателното откриване на процедурата.
2. Настоящата директива не засяга националното право по отношение на определянето на понятията „работник или служител“, „работодател“, „заплащане“, „придобито право“ и „евентуално право“.
16. Член 3 от Директива 80/987 предвижда, че: „[д]ържавите членки приемат необходимите мерки, така че гарантиращи институции […] да осигурят изплащането на дължимите вземания на работници или служители, които произтичат от трудови договори или от трудови правоотношения и се отнасят до заплащане за периода, предшестващ определена дата“.
17. В съответствие с член 5 от Директива 80/987:
„Държавите членки определят условията и реда за организацията, финансирането и работата на гарантиращите институции, като в частност спазват следните принципи:
а) имуществото на институциите трябва да е независимо от оборотния капитал на работодателя и да е несеквестируемо при процедурите за неплатежоспособност;
б) работодателите трябва да участват във финансирането, освен ако то не е напълно осигурено от държавните органи;
в) задължението на гарантиращите институции за плащане съществува независимо от изпълнението на задължението за участие във финансирането“.
18. По силата на член 6 от Директива 80/987 „[д]ържавите членки могат да постановят, че членове 3, 4 и 5 не се прилагат по отношение на вноски, дължими по силата на националните законно установени социално-осигурителни схеми или по силата на допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени социално-осигурителни схеми“.
19. Съгласно член 7 от същата директива „[д]ържавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че невнасянето в осигурителните институции на задължителните вноски, дължими от работодателя по силата на националните законно установени социално-осигурителни схеми, преди изпадането му в неплатежоспособност, не засяга правото на вземане на работниците или служителите срещу тези осигурителни институции, доколкото вноските за сметка на работника или служителя са били предварително начислени върху изплатените възнаграждения“.
Г – Национално право
20. Директива 80/987 е транспонирана в гръцкото право първоначално със Закон № 1172/1981, а впоследствие със Закон № 1836/1989 и с Президентски указ № 1/1990, издаден въз основа на делегирани правомощия, предвидени в разпоредбите на последния закон.
21. Член 29 от Закон № 1220/1981, който допълва и изменя законодателството относно управителния орган на пристанище Пирея, предвижда, че при изоставяне в чужбина на гръцки моряци, наети на работа на кораби, плаващи под гръцки флаг или на чуждестранни кораби, сключили споразумение с ΝΑΤ, последният изплаща сума в размер до три месечни възнаграждения и се извършва репатриране.
II – Факти
22. На 14 юли 1994 г. пребиваващите в Гърция ответници в главното производство са наети от дружество, чието седалище съгласно устройствения му акт е в Малта, която към тогавашния момент е била трета държава, на работа на кораб за туристически пътувания, който е собственост на посоченото дружество и плава под малтийски флаг.
23. Договорите имат за предмет дейности по оборудването на кораба с оглед на временното му наемане през летния сезон на 1994 г. В договорите е предвидено, че по отношение на ответниците се прилага малтийското законодателство като право на държавата на флага на кораба. Наемането на кораба обаче е отменено и на ответниците в главното производство не са изплатени съответните възнаграждения, поради което на 15 декември 1994 г. те са поискали разваляне на договорите им.
24. След като няколко пъти корабът е задържан, той е спрян на пристанище Пирея, където е останал под възбрана до 7 юни 1995 г., дата, на която е продаден на търг.
25. Впоследствие ответниците в главното производство предявяват по предвидения в закона ред вземанията си, произтичащи от трудовите им договори (заплати и надбавки за периода от 14 юли 1994 г. до 15 декември 1994 г., както и обезщетение при уволнение) и искат вземанията им да бъдат признати за привилегировани. Компетентният орган обаче не включва вземанията им в съответния списък, като приема, че те не са привилегировани вземания съгласно малтийското право.
26. Същевременно ответниците в главното производство предявяват иск пред Μonomeles Protodikeio Peiraios (едноличен състав на Първоинстанционен съд, Пирея), в който излагат претенциите си. Тази юрисдикция уважава иска им и приема, че те имат право да получат исканите суми, заедно с лихвите, считано от 16 декември 1994 г. Приема и че корабът плава под удобен флаг.
27. Междувременно дружеството, което е собственик на кораба, е обявено в несъстоятелност, след което със съдебен акт е прекратена дейността на дружеството поради недостиг на активите.
28. Впоследствие ответниците в главното производство предявяват иск за обезщетение пред Dioikitiko Protodikeio Athinon (Административен съд, Атина), с който искат гръцката държава да бъде осъдена да им заплати сумите, присъдени от гражданския съд. В подкрепа на това свое искане те изтъкват, че в нарушение на Директива 80/987 държавата не е приела мерки за гарантиране на произтичащите от договорите вземания, дължими на екипажите на морските плавателни съдове при неплатежоспособност на техния работодател.
29. Dioikitiko Protodikeio отхвърля иска, като приема, че разпоредбите на Директива 80/987 не се отнасят до вземанията, произтичащи от договорите за наемане на работа на гръцки моряци като членове на екипажа на плавателен съд, плаващ под чужд флаг, дължими от неплатежоспособния им работодател, и счита, че в случая не е доказано, че въпросният флаг бил „удобен“.
30. Подадената пред Dioikitiko Efeteio Athinon (Апелативен административен съд, Атина) въззивна жалба е уважена, като е прието за доказано, че дружеството собственик на кораба извършва търговска дейност в Гърция, в която държава се намира действителното му седалище (по-конкретно в Пирея) и с която има то действителна връзка, и че корабът плава под удобен флаг, в случая малтийския флаг.
31. Освен това апелативният съд приема, че работниците попадат в приложното поле на Директива 80/987 и че гръцкият законодател е трябвало да транспонира тази директива във вътрешното право посредством съобразени с нея правни норми, като се има предвид, че националната правна уредба не предоставя закрила, равностойна на гарантираната в същата директива.
32. Ето защо Dioikitiko Efeteio Athinon заключава, че гръцката държава трябва да заплати на жалбоподателите във въззивното производство дължимите им вземания за заплати.
33. Гръцкото правителство подава касационна жалба пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет). Без да оспорва изводите на Dioikitiko Efeteio Athinon за действителното седалище на дружеството собственик на кораба и за обстоятелството, че същият кораб плава под удобен флаг, гръцкото правителство поддържа, че „екипажите на морските плавателни съдове“, посочени в буква А на част II от приложението към Директива 80/987, могат да бъдат само тези на плавателните съдове, плаващи под гръцки флаг, и в никакъв случай екипажите на плавателни съдове, плаващи под удобен флаг, които, макар и свързани с Гърция, не са сключили споразумение с NAT.
34. От друга страна, гръцкото правителство оспорва и извода на въззивната инстанция, че гръцката правна уредба, приложима за екипажите на морски плавателни съдове, не им предоставя закрила, равностойна на предвидената в Директива 80/987.
35. Като приема, че изтъкнатите от гръцкото правителство касационни основания повдигат въпроси за тълкуване на правото на Съюза, по които е необходимо да се произнесе Съдът на Европейския съюз, Symvoulio tis Epikrateias отправя настоящото преюдициално запитване.
III – Преюдициални въпроси
36. Текстът на въпросите, формулирани в акта за преюдициално запитване, постъпил в Съда на 13 юни 2014 г., е следният:
„1) Трябва ли разпоредбите на Директива 80/987/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че моряците от държава членка, наети на работа на кораб, плаващ под флага на трета държава спрямо Европейския съюз, за вземанията, които имат към дружеството собственик на кораба, чието седалище съгласно устройствения му акт е територията на тази трета държава, но действителното му седалище е в посочената държава членка, което именно поради действителното му седалище в тази държава членка е обявено в несъстоятелност от съд на същата държава съгласно нейното право, могат да се ползват от предоставяната от посочената директива закрила с оглед на преследваната от тази директива цел, независимо от обстоятелството, че трудовите договори се уреждат от правото на третата държава и държавата членка не може да изиска от собственика на кораба, по отношение на който не се прилага нейната правна уредба, да участва във финансирането на гарантиращата институция?
2) Трябва ли да се счита за равностойна закрила по смисъла на Директива 80/987/ЕИО на Съвета предвиденото в член 29 от Закон № 1220/1981 изплащане от Naftiko Apomachiko Tameio (ΝΑΤ) на сума в размер до три месечни възнаграждения за основни заплати и обезщетения, определени в действащите колективни споразумения, в полза на гръцки моряци, наети на работа на кораб, плаващ под гръцки флаг, или на кораб, сключил споразумение с ΝΑΤ, изплащане, предвидено в посочения член само в случай че тези моряци са били изоставени в чужбина?“.
IV – Производство пред Съда. Доводи на страните
37. Гръцкото и италианското правителство, както и Комисията, са подали писмени становища и са участвали в съдебното заседание.
А – По първия въпрос
38. Комисията поддържа, че съгласно член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 80/987 критерият, който определя съществуването на предвидените в член 3 от същата директива задължения, е компетентността на държава членка да разгледа производство по несъстоятелност на работодател, въпрос, който следва да се преценява в съответствие с националното право, тъй като фактите по главното производство предхождат влизането в сила на Регламент № 1346/2000(7).
39. Комисията напомня обаче, че съгласно съдебната практика, когато производството по несъстоятелност е образувано в една държава членка, а работодателят упражнява дейността си и в друга държава членка, в която са наети работниците, гарантиращата институция на втората държава членка следва да извърши плащанията по вземанията съгласно Директива 80/897.
40. Според Комисията нито приложимият за трудовия договор закон, нито разпоредбите на Конвенцията по морско право имат отношение към преценката дали Директива 80/987 се прилага по спора.
41. Тя счита, че приложимият за трудовия договор закон е неотносим, тъй като съгласно член 10 от Римската конвенция този закон урежда само частните отношения между работодателя и работника, докато правата, които предоставя на работниците Директива 80/987 са законни права, които произтичат от неплатежоспособността на работодателя и с които следва да се съобрази държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност.
42. От своя страна Конвенцията по морско право е неотносима, тъй като независимо от правилото, предвидено в член 94 от нея, нейните членове 218 и 220 поставят корабите под суверенитета на държавата по местонахождението на пристанището, в което те се намират, и принципите относно флага и държавата по местонахождението на пристанището се прилагат независимо от седалището на дружеството собственик на кораба. Тъй като спорът има връзка с гръцката държава, където е образувано и проведено производството по несъстоятелност, Комисията счита, че правилата на морското право не могат да засегнат прилагането на Директива 80/987.
43. Що се отнася до гръцкото правителство, то счита, че обстоятелството, че действителното седалище на работодателя се намира в Гърция и че неговата неплатежоспособност е обявена в тази държава членка, не може да доведе до приложимост на предвидената в Директива 80/987 закрила. В този смисъл гръцкото правителство поддържа, че поначало приложното поле на правото на Съюза не обхваща трети държави, което в случая се потвърждава от предвиденото в член 1 от Директива 80/987 изключение за Гренландия и от практиката на Съда по дела Mosbaek(8) и Poulsen и Diva Navigation(9). Освен това според гръцкото правителство определящо значение имат и обстоятелствата, че трудовото правоотношение се урежда съгласно малтийското право и че в съответствие с Директива 80/987 работодателите трябва да участват във финансирането на гарантиращата институция, като се има предвид, че държавите членки не могат да изискват изпълнение на това задължение от собствениците на кораби, които не плават съответно под техния флаг. Накрая, гръцкото правителство счита, че друго тълкуване би означавало, че гарантиращите институции трябва да удовлетворяват вземанията за заплати на гражданите на трети държави, наети на кораби, плаващи под флага на трети държави.
44. Италианското правителство споделя становището на гръцкото правителство. Според него единственият относим критерий за прилагането на Директива 80/987 е мястото на изпълнение на задължението за полагане на труд, тъй като от правната уредба на Съюза е видно, че законодателят взема предвид единствено случаите, в които работодателят упражнява дейността си в две държави членки, и изключва случаите, които се отнасят само до една трета държава. От друга страна, първите две съображения на Директива 80/987, в които се посочват „Общността“ и „общият пазар“, потвърждават, че целта на предвидената в Директивата закрила е да се прехвърли на държава членка икономическата тежест на вземанията на работниците в неплатежоспособно предприятие, за да се удовлетвори социален интерес, като се осигури същевременно икономическото равновесие на държавите членки, така че тази гаранция не би имала смисъл, в случай че работниците са полагали труд в трети държави и за работодатели от такива държави. Накрая, италианското правителство счита, че да се предостави гаранция без никаква насрещна престация под формата на общо предимство, би означавало да се застраши финансовият капацитет на държавите членки.
Б – По втория въпрос
45. Комисията препраща към дело Комисия/Гърция(10), по което Съдът е приел, че за „равностойна“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 80/987 може да се счита само закрила, която осигурява на работниците основните гаранции, определени в тази директива. Според Комисията член 29 от Закон № 1220/1981 не предоставя закрила от този вид, тъй като се прилага само в случай на изоставяне на работниците в чужбина.
46. Напротив, гръцкото правителство счита, че националната правна уредба предоставя равностойна закрила, тъй като управлявания от NAT фонд отговаря на всички изисквания, предвидени в Директива 80/987, по специално в членове 3 и 5 от нея. Това се потвърждава от факта, че през 1993 г. Комисията е приела с одобрение дадените ѝ обяснения относно съответствието на вътрешното право с Директива 80/987 вследствие посоченото по-горе решение Комисия/Гърция.
V – Съображения
А – По първия въпрос
47. За да се отговори на първия въпрос на Symvoulio tis Epikrateias, следва да се прецени преди всичко дали съществуват нормативни разпоредби на международното право, чието прилагане при разглежданите в главното производство обстоятелства трябва да има предимство пред прилагането на Директива 80/987.
48. Такъв би могъл да бъде случаят с Конвенцията по морско право, чийто член 92, параграф 1 предвижда, че корабът „се подчинява в откритото море на […] изключителна[та] юрисдикция“ на държавата, под чийто флаг плава същият, докато член 94, параграф 2, буква б) от нея предвижда, че държавата, под чийто флаг плава корабът, упражнява своята юрисдикция „и върху неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните, техническите и социалните въпроси, засягащи кораба“. Тъй като в настоящия случай корабът, на който е полаган труд по трудовото правоотношение, е плавал под малтийски флаг, съгласно Конвенцията по морско право „социалните въпроси“ биха попаднали под юрисдикцията на тази трета държава (каквато е била Малта към тогавашния момент).
49. От друга страна, към трудовото правоотношение в случая би се прилагало малтийското право, тъй като член 10, параграф 1, буква б) от Римската конвенция предвижда, че приложимото към трудовия договор право урежда „изпълнението на задълженията, които той поражда“.
50. При все това считам, че в случая съгласно принципа на специалното правило прилагането на Директива 80/987 трябва да има предимство при всяко положение.
51. На първо място, тъй като специфичната цел на тази директива е „закрила[та] на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя“ (съображение първо), тя предвижда задължение за държавите членки да установят механизъм за гарантиране на дължимите на работниците вземания при неплатежоспособност на работодателя. Тази цел за осигуряване на закрила очевидно е свързана със съществуващото правоотношение между работника и служителя, т.е. с трудовия договор, но тя няма никакво отношение към правната уредба или режима на този договор, а именно към типичния предмет на трудовия договор, който в случая се урежда от малтийското право по силата на Римската конвенция.
52. На второ място, считам, че не следва да се отдава предимство на Конвенцията по морско право пред прилагането на Директива 80/987, тъй като задължението за осигуряване на гаранция, което тя налага на държавите членки, няма връзка с правния режим, приложим за корабите или за морските пространства, областите, в които естествено се ограничава интересът на международното право, който обосновава юрисдикцията на държавата, под чийто флаг плава съответният кораб, така както това е уредено в Конвенцията по морско право(11).
53. По-точно член 91, параграф 2 от Конвенцията по морско право възлага изключителната юрисдикция върху корабните „в откритото море“ на държавата, под чиито флаг плават съответните кораби, което означава, че тя няма тази юрисдикция във всички случаи. Несъмнено член 94, параграф 2, буква б) от Конвенцията по морско право възлага на държавата, под чиито флаг плава съответният кораб, упражняването на юрисдикция върху „неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните, техническите и социалните въпроси, засягащи кораба“. Безспорно тази компетентност не се подчинява на териториално ограничение, но би било пресилено от това да се заключава, че този член по необходимост запазва за държавата, под чиито флаг плава съответният кораб, изключителна юрисдикция по отношение на всички трудови правоотношения и във всички случаи отвъд тях, компетентност за осигуряване на публичната закрила на работниците срещу неплатежоспособността на техния работодател.
54. При това положение следва по-нататък да се прецени дали съгласно текста на първия въпрос, поставен от Symvoulio tis Epikrateias, работниците, които са страни по главното производство, попадат в приложното поле на Директива 80/987.
55. Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 80/987 тя се прилага „за вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи срещу работодатели, които се намират в състояние на неплатежоспособност“. От своя страна член 2, параграф 1 от същата директива предвижда, че „се приема, че работодател е в състояние на неплатежоспособност“, когато е поискано откриването на съответна процедура, предвидена в националната правна уредба на съответната държава членка.
56. От тези два члена следва, че Директива 80/987 се прилага за работниците, спрямо чиито работодатели се провежда производство по несъстоятелност съгласно правото на държава членка. Именно такъв е случаят по главното производство, тъй като гръцки съд, прилагащ гръцкото право, е обявил в несъстоятелност дружеството, което е наело на работа моряците. Впрочем гръцките юрисдикции са компетентни, тъй като действителното седалище на работодателя се намира на гръцка територия, което е установено от Dioikitiko Efeteio Athinon в решението му, постановено по въззивното производство, и не се опровергава от запитващата юрисдикция.
57. Считам, че в този контекст съществуват два фактора, които са в подкрепа на утвърдителния отговор на първия въпрос. На първо място — обстоятелството, че съд на държава членка е обявил неплатежоспособността на работодателя съгласно свето национално право, след като е установил, че действителното седалище на работодателя се намира на негова територия. На второ място — социалната цел на Директива 80/987.
58. Всъщност осигурената от Директива 80/987 закрила трябва да се прилага чрез „гарантиращите институции“, чието финансиране — „освен ако то не е напълно осигурено от държавните органи“ [член 5, буква a)] — е в тежест на работодателите под формата на участие. В случая неплатежоспособното дружество работодател несъмнено не е участвало във финансирането на гръцката гарантираща институция, а именно NAT, тъй като е учредено в трета държава.
59. Член 5, буква в) от Директивата обаче предвижда, че „задължението на гарантиращите институции за плащане съществува независимо от изпълнението на задължението за участие във финансирането“(12). Очевидно е, че това се дължи на задължението на държавите членки да приемат „необходимите мерки, така че гарантиращи институции […] да осигурят изплащането на дължимите вземания на работници[те]“(13) и да определят „условията и реда за организацията, финансирането и работата на гарантиращите институции“(14).
60. Тъй като е безспорно установен фактът, че действителното седалище на работодателя е в Гърция, следва да бъде споделено становището на Dioikitiko Efeteio Athinon, че гръцката държава следва да изисква от работодателя да изпълнява задълженията, които носи всеки работодател, установен формално и действително в Гърция, по-специално да участва във финансирането на гарантиращата институция. Обстоятелството, че не е направила това, не може да води до нанасянето на вреда на засегнатите от неплатежоспособността на работодателя работници, тъй като член 5, буква в) от Директивата изисква закрилата им от гарантиращата институция „независимо от изпълнението на задължението за участие във финансирането [ѝ]“. При това положение няма по необходимост връзка между правото на обезщетение и изпълнението на задължението за участие във финансирането, тъй като това право се поражда само в случая по член 1, параграф 1 от Директива 80/987, а именно ако работниците имат вземания срещу неплатежоспособния им работодател, произтичащи от техните трудови договори.
61. Ето защо като първо междинно заключение предлагам на Съда да отговори на поставения първи въпрос, че Директива 80/987 се прилага в случай на дължими вземания за заплати на моряци, наети на работа на кораб, плаващ под флага на трета държава, от дружество, чието седалище съгласно устройствения му акт е на територията на посочената трета държава, но действителното му седалище е на територията на държавата членка, в която моряците са наети на работа, и чиято неплатежоспособност е обявена от съд на тази държава членка съгласно правото на същата. Обстоятелството, че трудовите договори се уреждат от правото на третата държава и че дружеството работодател не е участвало във финансирането на гарантиращата институция на въпросната държава членка, е неотносимо.
Б – По втория въпрос
62. С втория си въпрос Symvoulio tis Epikrateias иска да се установи дали трябва ли да се счита за „равностойна закрила“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 80/987 гаранция, предвидена единствено в случай че гръцки моряци, наети на работа на кораб, плаващ под гръцки флаг, или на чуждестранен кораб, сключил споразумение с ΝΑΤ, са били изоставени в чужбина.
63. След като бе установено, че всъщност Директива 80/987 се прилага за работници, намиращи се в описаното по главното производство положение, следва да се разгледа въпросът дали закрилата, предвидена в гръцкото законодателство за моряците, намиращи се в положението, предвидено в Закон № 1220/81, представлява „равностойна“ на гарантираната в Директива 80/987 закрила.
64. Според запитващата юрисдикция разглежданото национално законодателство се ограничава само до това да гарантира сума в размер до три месечни възнаграждения за основни заплати и обезщетения, определени в действащите колективни споразумения, в полза на гръцки моряци, наети на работа на кораб, плаващ под гръцки флаг, или на чуждестранен кораб, сключил споразумение с ΝΑΤ, в случай че посочените работници са били изоставени в чужбина. Следователно се поставя въпросът дали, като е ограничил по този начин приложното поле на Директива 80/987, гръцкият законодател е транспонирал правилно същата директива в националното право.
65. Член 1, параграф 1 от Директива 80/987 предвижда, че тя „се прилага за вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи срещу работодатели, които се намират в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1“. От своя страна параграф 2 от същия член оправомощава „по изключение“ държавите членки да „изключат от приложното поле на настоящата директива вземанията на някои категории работници“. Посоченото изключение може да се предвиди „поради специалния характер на трудовия договор или на трудовото правоотношение или поради наличието на други форми на гаранция, осигуряващи на работниците или служителите закрила, равностойна на тази, която произтича от настоящата директива“. Във всички случаи категориите работници, които могат да бъдат изключени от приложното поле на Директива 80/987, са посочени в приложението към нея.
66. Съгласно част I от посоченото приложение по отношение на Гърция категорията работници, която може да бъде изключена поради специалния характер на трудовия договор, е „капитанът и членовете на екипажа на риболовен кораб, ако и доколкото заплащането им е под формата на дял от печалбите или от брутните приходи на риболовния съд“. От друга страна, съгласно част II от приложението работниците, които могат да бъдат изключени, тъй като са обхванати от друга форма на гаранция, са „екипажите на морските плавателни съдове“.
67. Следователно относно тези изключения критерият, който е взет предвид, е изключително категорията на работниците, а не обстоятелствата, при които се е стигнало до неудовлетворяване на вземанията за възнаграждения вследствие на неплатежоспособността на работодателя. Предвидената в Директива 80/987 закрила обхваща вземанията на работниците спрямо неплатежоспособните им работодатели, без да е възможно да се уредят изключения, различни от предвидените в член 1, параграф 2 от тази директива и следователно без да е възможно да се счита за съобразена с целта на същата директива национална правна уредба, която въвежда условия, като предвидените в член 29 от Закон № 1220/1981, а именно че става въпрос за гръцки моряци, които са наети на работа на кораб, плаващ под гръцки флаг, или на чуждестранен кораб, сключил споразумение с ΝΑΤ, и са били изоставени в чужбина.
68. Предвид гореизложеното считам, че е очевидно, че уредената в националната правна уредба закрила на определени национални работници при толкова специфични условия като описаните по-горе не може да се счита за „равностойна“ на предвидената в Директива 80/987, когато дължимите вземания на работниците произтичат от неплатежоспособността на работодателя, и че за нея не може да се въвеждат изключения, различни от изрично предвидените в тази директива. При това положение е необходимо да се напомни практиката на Съда, на която се позовава Комисията в смисъл, че „както от целта на Директива [80/987] насочена към осигуряване на минимална закрила на работниците, така и от изключителния характер на предвидената в член 1, параграф 2 от нея възможност, следва, че може да се счита за „равностойна закрила“ по смисъла на тази разпоредба само закрила, която при все че се основава на система, чиито условия са различни от предвидените в Директивата, осигурява на работниците, основните гаранции, определени в нея“(15).
69. Ето защо като второ междинно заключение предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, че предвидената в член 29 от Закон № 1220/1981 престация не представлява „равностойна“ на предвидената в член 1, параграф 2 от Директива № 80/987 закрила.
VI – Заключение
70. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените в преюдициалното запитване въпроси, както следва:
„1) Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател се прилага в случай на дължими вземания за заплати на моряци, наети на работа на кораб, плаващ под флага на трета държава, от дружество, чието седалище съгласно устройствения му акт е на територията на посочената трета държава, но действителното му седалище е на територията на държавата членка, в която моряците са наети на работа, и чиято неплатежоспособност е обявена от съд на тази държава членка съгласно правото на същата. Обстоятелството, че трудовите договори се уреждат от правото на третата държава и че дружеството работодател не е участвало във финансирането на гарантиращата институция на въпросната държава членка, е неотносимо.
2) Предвидената в член 29 от Закон № 1220/1981 престация не представлява „равностойна“ на предвидената в член 1, параграф 2 от Директива № 80/987 закрила“.