Дело T‑52/12 R

Република Гърция

срещу

Европейска комисия

„Обезпечително производство — Държавни помощи — Обезщетения, изплатени от гръцката агенция за селскостопанско застраховане (ELGA) през 2008 г. и 2009 г. — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването им — Молба за спиране на изпълнението — Fumus boni juris — Неотложност — Претегляне на интереси“

Резюме — Определение на председателя на Общия съд от 19 септември 2012 г.

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство

(член 256, параграф 1 ДФЕС, членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Разглеждане prima facie на правните основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата по главното производство — Жалба срещу решение на Комисията, с което се установява незаконосъобразността на помощ и се разпорежда възстановяването ѝ — Правни основания, свързани с наличието на изключителни обстоятелства, които представляват пречка за възстановяването на помощта — Правни основания, които на пръв поглед не са неоснователни

(член 107, параграф 1 и параграф 3, буква б) ДФЕС и член 278 ДФЕС)

3.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване — Решение на Комисията, разпореждащо връщането на държавна помощ — Възстановяване, които може да предизвика нарушаване на обществения ред в държава членка, която преминава през дълбока икономическа и финансова криза — Включване

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС)

4.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Вреда, на която може да се позове държава членка

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС)

5.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси — Решение на Комисията, разпореждащо връщането на държавна помощ

(член 278 ДФЕС)

1.      Вж. текста на определението

(вж. точки 10 и 11)

2.      В обезпечителното производство условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от изтъкнатите в подкрепа на главната жалба оплаквания изглежда на пръв поглед основателно или във всички случаи когато не може да бъде обявено за неоснователно, тъй като разкрива наличието на деликатен правен въпрос, чийто отговор не е ясен от самото начало и който следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията по обезпечителното производство, а трябва да бъде разгледан в главното производство, така че на пръв поглед жалбата не е лишена от сериозно основание.

В рамките на искане за спиране на изпълнението на решение на Комисията, с което се констатира несъвместимост на държавна помощ с вътрешния пазар, на пръв поглед съществува fumus boni juris по отношение на доводи, които повдигат все още неразрешения от съдебната практика въпрос дали поради особените и изключителни трудности, свързани с мерките за финансови ограничения, които са характерни за националната икономика на държава членка от няколко години насам, може да се приеме, че ползващият се от помощта национален сектор нито се характеризира със силна конкуренция, нито е ориентиран към международната търговия, което ще изключи възможността тази помощ да засегне значително търговията и конкуренцията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Освен това, дори да се приеме, че за посочената помощ са налице всички предвидени в тази разпоредба условия, съдебната практика оставя отворен въпроса дали съответната държава членка може валидно да се позовава на изключителни обстоятелства, които могат да направят прекалено възстановяването на помощта, предвид че тази държава членка е била изправена пред сериозни затруднения на националната ѝ икономика по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, и дали при отчитане на тази разпоредба на първичното право Комисията е трябвало да се откаже да изисква каквото и да било възстановяване в рамките на сектор, който е изключително отслабен поради тези затруднения.

(вж. точки 13, 29—31 и 34)

3.      Неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде преценяван във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която ги е поискала. Тази страна е длъжна да докаже, че не би могла да изчака края на главното производство, без да претърпи вреда от такъв характер. Макар да не е необходимо да се установи с абсолютна сигурност неизбежността на вредата, настъпването ѝ все пак трябва да е предвидимо с достатъчна степен на вероятност. Във всички случаи страната, която иска временните мерки, остава длъжна да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават възможността да настъпи значителна и непоправима вреда, и които да позволят на съдията по обезпечителното производство да прецени точните последици, до които вероятно ще доведе липсата на исканите мерки, като се има предвид, че вреда от чисто хипотетично естество, доколкото зависи от настъпването на бъдещи и несигурни събития, не може да обоснове постановяването на временни мерки.

Това е така, когато незабавното възстановяване на незаконосъобразна държавна помощ от хиляди получатели предполага административни трудности, които могат да причинят значителна и непоправима вреда на държава членка, чието общо финансово положение е изключително трудно, като например риск от засягане на приоритетните задачи на администрацията, насочени към борбата срещу данъчните измами, с оглед на необходимостта от намеса на голям брой служители на данъчната администрация за събирането на помощта от посочените получатели, както и риск от нарушаване на обществения ред, доколкото незабавното възстановяване на тази помощ може да предизвика протести, които могат да прераснат в прояви на насилие, като се има предвид, че подобни протести вече са били провеждани при сходни ситуации.

(вж. точки 36, 43 и 47—50)

4.      Важно да се припомни, че по отношение на направени от държава членка молби за постановяване на временни мерки се счита, че държавите членки отговарят за интересите, приети за общи на национално равнище, и могат да ги защитават в рамките на обезпечително производство. По-конкретно, държавите членки могат да поискат постановяването на временни мерки, като твърдят, че спорната мярка застрашава значително изпълнението на държавническата им функция и обществения ред.

(вж. точка 37)

5.      Вж. текста на определението.

(вж. точки 52—54)