Дело T‑53/12
CF Sharp Shipping Agencies Pte Ltd
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 26 октомври 2012 г.
1. Съдебно производство — Регламент, с който обжалваният акт се заменя в хода на производството — Ново обстоятелство — Промяна на първоначалните искания и правни основания — Срок — Приложимост на предвидения срок за подаване на жалба за отмяна — Изключение — Условия
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламент относно ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, субекти и организации, участващи във или подкрепящи ядреното разпространение — Минимални изисквания
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
3. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Отмяна на регламент относно ограничителни мерки срещу Иран — Влизане в сила на отмяната на регламента с изтичането на срока за обжалване или от момента на отхвърляне на жалбата
(членове 280 ДФЕС и 288 ДФЕС; член 56, първа алинея и член 60, втора алинея от Статута на Съда; приложение VIII към Регламент № 961/2010 на Съвета и член 51, втора алинея от Регламент № 267/2012 на Съвета и приложение IX към него)
1. Когато регламент, който засяга пряко и лично даден частноправен субект, в хода на производството е заменен с друг акт със същия предмет, този акт следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да измени своите искания и правни основания.
Изменението може да се направи в предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС двумесечен срок. Всъщност по принцип този срок се прилага както когато искането за отмяна на акт е направено с жалба, така и когато е направено във висящо производство чрез изменение на исканията за отмяна на предходен акт, който е отменен и заменен с въпросния акт.
По изключение от този принцип обаче споменатият срок не е приложим във висящо производство, когато, от една страна, въпросният акт и актът, който той отменя и заменя, имат по отношение на заинтересованата страна един и същи предмет, основават се на едни и същи мотиви и по същество имат идентично съдържание, като по този начин се различават само по съответното си приложно поле ratione temporis, а от друга страна, изменението на исканията не се основава на ново правно основание, факт или доказателство, различно от самото приемане на въпросния акт, който отменя и заменя предходния акт. В такъв случай, като се има предвид, че в предмета и рамките на спора, определени от първоначалната жалба, не се прави друго изменение освен промяната по отношение на нейния времеви обхват, това, че изменението на исканията е направено след изтичането на въпросния двумесечен срок, по никакъв начин не засяга правната сигурност.
(вж. точки 25, 26, 28 и 29)
2. Задължението за мотивиране на увреждащ акт е основен принцип на правото на Съюза, който може да се дерогира само по императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като тяхното отсъствие не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза.
Що се отнася до акт като Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, освен ако съобщаването на определени обстоятелства е недопустимо поради императивни съображения, свързани със сигурността или с поддържането на международните отношения на Съюза и на неговите държави членки, Съветът е длъжен да уведоми засегнатия от ограничителните мерки субект за специфичните и конкретните причини, поради които счита приемането на тези мерки за необходимо. Така той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на съответните мерки, както и съображенията, поради които е решил да вземе тези мерки.
(вж. точки 35 и 36)
3. По силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда, в отклонение от член 280 ДФЕС, решенията на Общия съд, с които даден регламент се обявява за недействителен, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или, ако в този срок е подадена жалба, от момента на отхвърлянето на последната.
Впрочем по естеството си Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, включително приложение IX към него, е регламент, тъй като член 51, втора алинея от същия предвижда, че той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което съответства на предвиденото в член 288 ДФЕС действие на регламентите. Следователно отмяната на този регламент не може да влезе в сила незабавно.
(вж. точки 48—50)