Жалба, подадена на 24 септември 2007 г. от Комисия на Европейските общности срещу решението, постановено на 11 юли 2007 г. от Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав) по дело T-351/03 (Schneider Electric SA/Комисия)

(Дело C-440/07 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: M. Petite и F. Arbault)

Други страни в производството: Schneider Electric SA, Федерална република Германия, Френска република

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението, постановено от Първоинстанционния съд на Европейските общности на 11 юли 2007 г. по дело Т-351/03, Schneider Electric SA/Комисия

да се осъди Schneider Electric SA да заплати изцяло направените от Комисията съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем правни основания в подкрепа на жалбата си, като в началото отбелязва, че са необходими три кумулативни условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността, а именно наличието съответно на правонарушение, действителна и сигурна вреда, и пряка причинно-следствена връзка между правонарушението и вредата.

С първото си правно основание Комисията твърди, че като приел от една страна, че е пропуснала да формулира в изложението на възраженията от 3 август 2001 г. възражение за взаимното опиране на позициите на дружествата и, от друга страна, че посоченото формулиране не поставяло "особени технически затруднения", Първоинстанционният съд не зачел силата на пресъдено нещо, направил материално неправилни констатации, изопачил представените му за преценка доказателства и нарушил задължението да мотивира решенията си.

С второто си правно основание Комисията поддържа, че Първоинстанционният съд направил погрешна квалификация на фактите, допуснал грешка при прилагане на правото и не изпълнил задължението си за мотивиране като приел, че процедурната грешка, установена в Решение от 22 октомври 2002 г. по дело Schneider Electric/Комисия (T-310/01), съставлява "достатъчно съществено" нарушение на правна норма, имаща за предмет предоставяне на права на частни лица.

С третото си правно основание Комисията твърди, че Първоинстанционният съд направил погрешни материални констатации, изопачил доказателствата, квалифицирал погрешно разглежданите факти и допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че съществува "достатъчно пряка причинно-следствена връзка" между правонарушението и установената втора част от вредата, а именно предварително постигнатата договореност между Schneider и Wendel-KKR за намаляване на цената на прехвърлянето на Legrand SA.

С четвъртото си правно основание Комисията изтъква нарушение от страна на Първоинстанционния съд на задължението му за мотивиране поради противоречие в неговите мотиви, което опорочава изводите му относно причинно-следствената връзка, съществуваща между правонарушението и установените различни части от вредата.

С петото си правно основание Комисията поддържа, че Първоинстанционният съд направил материално неправилни фактически констатации, изопачил доказателствата и допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като отказал да приеме, че Schneider допринесло изцяло за установената втора част от вредата. Всъщност това предприятие нарушило в няколко отношения задължението си за разумно полагане на дължимата грижа с оглед на избягването на вредата или ограничаването на нейния обхват, по конкретно като не подало молба за образуване на обезпечително производство предвид твърдението му, че било задължено да прехвърли Legrand, и решило да прехвърли посоченото предприятие в момент, в който впрочем не съществувало подобно задължение в негова тежест.

С шестото си правно основание Комисията изтъква, че Първоинстанционният съд се произнесъл ultra petita, не зачел правилата относно доказателствената тежест и нарушил правото на защита като установил част от вредата, на която предприятието - ищец не се позовавало.

Накрая, с последното си седмо основание, Комисията твърди, че Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото като присъдил в полза на Schneider компенсаторни лихви, считано от датата на възникване на втората част от вредата - 10 декември 2002 г.

____________