Дело C-440/07 P

Комисия на Европейските общности

срещу

Schneider Electric SA

„Обжалване — Концентрации на предприятия — Регламент (ЕИО) № 4064/89 — Решение на Комисията, с което дадена концентрация се обявява за несъвместима с общия пазар — Отмяна — Извъндоговорна отговорност на Общността поради установената незаконосъобразност — Условия“

Резюме на решението

1.        Обжалване — Правни основания — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 225 ЕО; член 58 от Статута на Съда)

2.        Конкуренция — Концентрации — Административна процедура — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Граници — Зачитане на правото на защита

(член 18 от Регламент № 4064/89 на Съвета)

3.        Обжалване — Правни основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Допустимост — Обхват на задължението за мотивиране

(член 225 ЕО; член 58 от Статута на Съда)

4.        Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правото на Общността

(член 288, втора алинея ЕО)

5.        Конкуренция — Концентрации — Административна процедура — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита

(член 18, параграф 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета)

6.        Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата — Контрол на Съда относно наличието на причинно-следствена връзка между вредата и вредоносния факт — Включване

(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

7.        Извъндоговорна отговорност — Условия — Противоправност — Вреда — Причинно-следствена връзка

(член 288, втора алинея ЕО)

1.        Установяването на фактите и преценката на доказателствата от Първоинстанционния съд представляват правни въпроси, които подлежат на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване, съответно когато неточността на фактическите констатации на Първоинстанционния съд произтича от приложените към преписката документи и в случай на изопачаване на доказателствата.

(вж. точка 104)

2.        Отбелязването на възражение, като свързания с подкрепата проблем, в изложение на възраженията, не предполага пълно доказване на основателността му след извършване на изчерпателен икономически анализ. Доказването на този факт, което в областта на концентрациите може действително да създаде значителни затруднения, трябва да завърши едва на следващия етап от производството, по-конкретно с оглед на становищата на съответните предприятия, надлежно уведомени от изложението на възраженията за наличието на проблем в областта на конкуренцията, за да могат да упражнят ефективно правото си на защита. На етапа на изложението на възраженията Комисията трябва да изложи по достатъчно ясен и точен начин само свързания с подкрепата проблем, който може да възпрепятства обявяването на концентрацията за съвместима.

(вж. точки 130—132)

3.        Задължението за мотивиране не задължава Първоинстанционния съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора. Мотивирането следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересуваните лица да научат причините, поради които Първоинстанционният съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол.

(вж. точки 135 и 175)

4.        Възникването на извъндоговорна отговорност на Общността зависи от изпълнението на определени условия, сред които — в случаите когато се разглежда незаконосъобразността на даден правен акт — е наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частни лица. По отношение на това условие решаващ критерий за това дали дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено е наличието на явно и сериозно несъблюдаване от общностна институция на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Когато тази институция разполага само със значително ограничена или дори несъществуваща свобода на преценка, самото неспазване на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение. Ако е необходимо, изведената от Съда система от правила в областта на извъндоговорната отговорност на Общността взима предвид сложността на подлежащото на уреждане фактическо положение.

(вж. точки 160 и 161)

5.        Изложението на възраженията е документ с основно значение за прилагането на принципа на зачитане на правото на защита, предвиден в член 18, параграф 3 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия. За да осигури ефективното упражняване на правото на защита, този документ очертава предмета на образуваната от Комисията административна процедура и по този начин възпрепятства Комисията да възприеме други твърдения за нарушения в решението, с което приключва процедурата. За тази цел член 18, параграф 3 от Регламент № 4064/89 предполага, че когато Комисията установи в хода на производството за задълбочен контрол, след изготвянето на изложението на възраженията, че проблем в областта на конкуренцията, който може да доведе до обявяване на несъвместимост, не е бил посочен в това изложение или не е бил посочен в достатъчна степен, тя трябва да реши или да не включва това възражение в окончателното си решение, или преди приемането на последното да позволи на съответните предприятия да изразят становища по същество и да направят предложения за подходящи корективни мерки.

(вж. точки 162—165)

6.        Когато Първоинстанционният съд е установил или преценил фактите, на основание на член 225 ЕО Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Първоинстанционният съд е извел от тях. В областта на извъндоговорната отговорност на Общността обаче въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния факт и вредата — условие, за да се носи тази отговорност — представлява правен въпрос, който следователно може да бъде подложен на контрол от Съда. При тези условия правно основание, изведено от обстоятелството, че Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и твърдяната претърпяна от предприятието ищец вреда, е допустимо, доколкото се отнася именно до контрола на правната квалификация на фактите, направена от Първоинстанционния съд, за да приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка, и доколкото този контрол може да бъде осъществен, без да се поставят под съмнение направените фактически изводи и преценки.

(вж. точки 191—193)

7.        В положение, в което след като придобива контрол върху дружество, дадено предприятие — на което Комисията е съобщила решение за обявяване на посочената концентрация за несъвместима с общия пазар и след това решение за анулиране на сливането на двете предприятия — сключва договор за прехвърляне на посоченото дружество, съдържащ клауза за отлагане на момента на осъществяването на прехвърлянето, като до определена от предприятието дата договорът може да се прекрати срещу заплащането на обезщетение за прекратяване, и след това реши да не упражни правото си да прекрати договора, макар двете решения на Комисията да са отменени поради нарушение на Комисията, което е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността, Първоинстанционният съд неправилно приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на Комисията и претърпяната от предприятието вреда, за да установи наличието на право на обезщетение за претърпяната от предприятието вреда поради намаляването на цената на прехвърлянето, което то е трябвало да предостави на приобретателя в замяна на отлагането на момента на осъществяването на това прехвърляне.

В подобно положение трябва да се констатира липсата на пряка причинно-следствена връзка между спорното намаление на цената и незаконосъобразността, опорочаваща решението за обявяване на концентрацията за несъвместима с общия пазар, тъй като твърдяната вреда произтича пряко от решението на предприятието да не възпрепятства действителното осъществяване на прехвърлянето на посоченото дружество, което то не е било длъжно да вземе, докато логическата последица от отмяната на решението за обявяване на концентрацията за несъвместима с общия пазар би била предприятието да участва при възобновяването на производството за задълбочен контрол до приключване на последното — момент, в който или ще се приеме решение, с което се установява съвместимостта на концентрацията, като в този случай предприятието не би било длъжно да прехвърля посоченото дружество и следователно не би понесло твърдяното намаление на цената, или отново ще се приемат решение за несъвместимост и решение за анулиране на сливането, като в този случай прехвърлянето би било правната последица от установената несъвместимост и следователно в резултат от него не би настъпила подлежаща на поправяне вреда.

(вж. точки 200—202, 204, 205 и 221)