РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
1 февруари 2012 година(*)
„Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план на Белгия за разпределение на квоти за емисии за периода 2008—2012 г. — Член 44 от Регламент (ЕО) № 2216/2004 — Последваща поправка — Нов участник — Решение, с което на централния администратор на Независимия регистър на операциите на Общността се нарежда да въведе поправка в таблицата „Национален разпределителен план“
По дело T‑237/09
Région wallonne [Валонски регион] (Белгия), за който се явяват адв. J.‑M. De Backer, адв. A. Lepièce, адв. I.‑S. Brouhns и адв. S. Engelen, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н E. White и г‑жа O. Beynet, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на решението на Комисията от 27 март 2009 г. относно съобщения от Кралство Белгия национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008—2012 г., с което на централния администратор се нарежда да въведе поправка в белгийската таблица „Национален разпределителен план“ в Независимия регистър на операциите на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi (докладчик), председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 септември 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78, поправка в ОВ L 199, 2011 г., стр. 76), изменена с Директива 2004/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година (ОВ L 338, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 12, стр. 61), въвежда съгласно член 1 от нея схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейската общност (наричана по-нататък „схемата за търговия с квоти“), за да се стимулира намаляването на емисиите на парникови газове, и по-специално на въглероден диоксид, по икономичен и икономически ефективен начин.
2 За тази цел Директива 2003/87 предвижда основно, че за емисиите на парникови газове от изброените в приложение I към нея инсталации трябва да бъде издадено предварително разрешение и да бъдат разпределени квоти в съответствие с национални разпределителни планове (наричани по-нататък „НРП“).
3 Член 9 от Директива 2003/87 предвижда по-специално:
„1. За всеки период, упоменат в член 11, параграфи 1 и 2, всяка държава членка разработва [НРП], в който се посочва общото количество на квотите, които тя възнамерява да разпредели за този период, и как предлага да ги разпредели. [НРП] трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, включително тези[…] в приложение III, като се отчетат надлежно коментарите на обществеността […]
[…]
3. В срок от три месеца след уведомяването за [НРП] от страна на държава членка съгласно параграф 1 Комисията може да отхвърли този [НРП] или някой аспект от него въз основа на това, че е несъвместим с критериите, изброени в приложение III или [с] член 10. [Държавата членка взема решение по член 11, параграф 1 или 2 само ако предложените изменения се приемат от Комисията]. Всяко решение за отхвърляне от Комисията се мотивира“.
4 Съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2003/87:
„За петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., и за всеки следващ петгодишен период всяка държава членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 месеца преди началото на съответния период и се основава на [НРП] на държавата членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността“.
5 Съгласно параграфи 1 и 2 от член 38 (озаглавен „[…] [Т]аблица [„НРП“] за периода [на разпределение] 2005—2007 г.“) от Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 година за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87 и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 386, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 37, стр. 250), изменен с Регламент (ЕО) № 916/2007 на Комисията от 31 юли 2007 г. (ОВ L 200, стр. 5):
„1. До 1 октомври 2004 г. всяка държава членка съобщава на Комисията своята […] таблица [„НРП“], съответстваща на решението, взето съгласно член 11 от Директива 2003/87/ЕО. Ако […] таблица[та] [„НРП“] се основава на [НРП], за ко[й]то Комисията е нотифицирана и [който] не е отхвърлен[…] съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, или във връзка с който Комисията е приела предложените изменения, Комисията нарежда на централния администратор да въведе […] таблица[та] [„НРП“] в Независимия регистър на операциите на Общността […].
2. Държавите членки съобщават на Комисията всички поправки в [НРП], както и всички съответни поправки в […] таблица[та] [„НРП“]. Ако поправката в […] таблица[та] [„НРП“] се основава на [НРП], за който Комисията е нотифицирана и [който] не е отхвърлен съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87[…], или във връзка с който Комисията е приела предложените изменения, и ако тази поправка е в съответствие с методологиите, описани в този [НРП] или е резултат от прецизирането на данните, Комисията дава указание на централния администратор да въведе съответната поправка в […] таблица[та] [„НРП“] […]. Във всички останали случаи държавите членки съобщават поправката в [НРП] на Комисията и ако Комисията не отхвърли тази поправка съгласно процедурата [по] член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, Комисията дава указание на централния администратор да въведе съответната поправка в […] таблица[та] [„НРП“] […]“.
6 Съгласно параграфи 1 и 2 от член 44 (озаглавен „[…] [Т]аблица [„НРП“] за периода [на разпределение] 2008—2012 г. […]“) от съответно изменения Регламент № 2216/2004:
„1. До 1 януари 2007 г. […], всяка държава членка нотифицира Комисията за своята […] таблица [„НРП“], съответстваща на решението, взето по член 11 от Директива 2003/87/ЕО. Ако […] таблица[та] [„НРП“] се основава на нотифицирания [на] Комисията [НРП], който не е отхвърлен по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО или[…] по който Комисията е приела предложените изменения, Комисията дава указания на централния администратор да въведе […] таблица[та] [„НРП“] в Независимия регистър на операциите на Общността […].
2. Държавите членки съобщават на Комисията всяка поправка в своя [НРП] със съответната поправка в своята […] таблица [„НРП“]. Ако поправката в […] таблица[та] [„НРП“] се основава на съобщения на Комисията [НРП], който не е отхвърлен по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО или по който Комисията е приела изменения, и тази поправка е следствие от прецизирането на данните, Комисията дава указания на централния администратор да въведе съответната поправка в […] таблица[та] [„НРП“] […].
Всички такива поправки, свързани с нови участници, се извършват в съответствие с процеса на автоматични промени в […] таблица[та] [„НРП“], посочен в приложение XIa към настоящия регламент.
Всички такива поправки, несвързани с нови участници, се извършват в съответствие с процедурите за инициализация, посочени в приложение XIV към настоящия регламент.
Във всички останали случаи държавите членки уведомяват Комисията за поправката в своя [НРП], като, ако Комисията не отхвърли тази поправка в съответствие с процедурата по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, Комисията дава указания на централния администратор да въведе съответната поправка в […] таблица[та] [„НРП“] […]“.
Обстоятелства, предхождащи спора
7 С писмо от 29 септември 2006 г. в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2003/87 Кралство Белгия съобщава на Комисията на Европейските общности своя НРП за периода 2008—2012 г.
8 Белгийският НРП включва три разпределителни плана, изготвени съответно от Фламандския регион, Валонския регион и регион Брюксел, които имат правомощия по-специално в областта на опазването на околната среда. Той е резултат от координирана дейност въз основа на сключени между трите региона и федералната държава споразумения за сътрудничество.
9 В решение от 16 януари 2007 г. „относно [НРП], съобщен от [Кралство] Белгия в съответствие с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и Съвета“, Комисията посочва, че няма да повдига възражения срещу белгийския НРП, при условие че в него се въведат някои изменения.
10 На 28 февруари 2008 г. Кралство Белгия съобщава на Комисията изменения НРП. Направените изменения се отнасят по-конкретно до частта относно Валонския регион на посочения план.
11 С писмо от 18 април 2008 г. на генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Околна среда“ Комисията уведомява Кралство Белгия, че някои изменения, въведени в частта относно Валонския регион на белгийския НРП, са недопустими.
12 С писмо от 27 юни 2008 г. Кралство Белгия съобщава на Комисията повторно изменен НРП.
13 На стр. 37 от изменения белгийски НРП, в рубриката „Сведения за управлението на резерва от квоти за нови участници“, по-конкретно се посочва следното:
„[…] [Ч]аст от квотите от категорията „Emission Trading“ на Валонския регион, а именно 1 750 277 квоти [на] година, се запазват за новите участници.
[…]
[Валонският] регион ще използва квотите от резерва за нови участници по следния начин:
Инсталации, за които се използва резервът: [в]ъв валонския Декрет за установяване на схема за търговия с квоти от 10 ноември 2004 г. […] новите участници са определени по следния начин […]:
„[…] нов участник в схемата за търговия с квоти […] през даден референтен период е:
а) всяко предприятие, което управлява непосочени в съобщения на Комисията разпределителен план на Валонския регион […] и отделящи определени парникови газове дейности или инсталации и което е получило екологично разрешително за тези емисии на парникови газове, определени след посоченото по-горе съобщаване на Комисията;
b) всяко предприятие, което управлява посочени в съобщения на Комисията разпределителен план на Валонския регион […] и отделящи определени парникови газове дейности или инсталации, ако то е получило екологично разрешително за тези емисии на парникови газове, определени поради промяна в характера или функционирането му или поради разширяване на инсталацията, водещо до значително увеличение на отделяните от него емисии на определени парникови газове в сравнение с послужилите за основа на първоначалното разпределение емисии, след посоченото по-горе съобщаване на Комисията, или ако регистрираното от оператора преобразуване или разширяване […] води до значително увеличение на отделяните от него емисии на определени парникови газове в сравнение с послужилите за основа на първоначалното разпределение емисии, след посоченото по-горе съобщаване на Комисията“.
14 На стр. 38 от изменения белгийски НРП се пояснява по-конкретно, че Валонският регион разпределя квоти от резерва въз „основа на правилото „първи по време, първи по право“ до изчерпване на общото количество в резерва за периода 2008—2012 г.“
15 На стр. 51 и 52 от изменения белгийски НРП се намират приложения Va, Vb и Vc.
16 В приложение Va, озаглавено „Нови участници, вече взети предвид в [НРП]“ и „Нови участници, на които трябва да се разпределят квоти, считано от 2008 г.“, се съдържа таблица със списък на инсталации, сред които под номер 11 е отбелязана инсталацията „Arcelor-Mittal haut fourneau 6“. В бележка под линия се уточнява, че на тази и на друга посочена в таблицата инсталация „ще бъдат разпределяни квоти с постепенното попълване на резерва“. Общото количество на предвидените в тази таблица квоти за инсталацията „Arcelor-Mittal haut fourneau 6“ за периода 2008—2012 г. е 12 949 538. Освен това таблицата съдържа разбивка по години на количеството квоти, предназначени за тази инсталация за посочения период. Така във втората колона на таблицата относно 2008 г. предназначеното за инсталацията „Arcelor-Mittal haut fourneau 6“ количество е 700 000, а в третата, четвъртата, петата и шестата колона за 2009 г. до 2012 г. това количество е 1 000 000 за 2009 г. и 3 749 846 съответно за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
17 Приложение Vb съдържа списък с инсталации, озаглавен „Нови участници, които са получили екологично разрешително, но все още не са започнали да работят (Прогноза)“.
18 Приложение Vc съдържа списък с инсталации, озаглавен „Нови участници, които все още не са получили екологично разрешително и не са започнали да работят (Прогноза)“.
19 На последно място, в приложение VI към белгийския НРП, озаглавено „Средногодишно количество на квотите, които ще бъдат разпределени на съществуващите предприятия и на новите инсталации (или нарастване на производството), вече включени в разпределението за 2008—2012 г. (Таблица за разпределение)“, се съдържа таблица за разпределение на квоти на инсталациите. Сред изброените инсталации под номер 11 е посочена инсталацията „Arcelor — Cockerill Sambre_HF6_Seraing“, като в съответните полета за 2008 г. до 2012 г. тя е обозначена като „[н]ов [у]частник“, без обаче да се посочва броят на разпределените квоти.
20 С писмо от 30 юни 2008 г. на генералния директор на ГД „Околна среда“ Комисията уведомява Кралство Белгия, че няма да повдига възражения срещу повторно изменения белгийски НРП.
21 С писмо от 30 юли 2008 г. Кралство Белгия съобщава на Комисията решението си за разпределение на квотите съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2003/87, както и таблицата „НРП“ съгласно член 44, параграф 1 от Регламент № 2216/2004 за периода 2008—2012 г.
22 С член 1 от решението от 10 октомври 2008 г. Комисията нарежда на централния администратор да въведе белгийската таблица „НРП“ в Независимия регистър на операциите на Общността. В съображение 2 от решението се посочва, че „според Комисията съобщената [белгийска] таблица [„НРП“] е в съответствие с решението за разпределение на квотите и се основава на съобщения от Кралство Белгия и съответно изменен [НРП], по който Комисията не е повдигала възражения […]“ [неофициален превод]. Съгласно член 2 от решението от 10 октомври 2008 г. белгийскататаблица „НРП“ се съдържа в приложение към него.
23 С писмо от 18 февруари 2009 г. Кралство Белгия съобщава на Комисията изменена таблица „НРП“, съдържаща поправки. В приложената към това писмо таблица, озаглавена „Поправки в белгийската таблица „НРП“ за периода 2008—2012 г.“ и „Поправки в разпределението на квотите“, се посочва инсталация на „Arcelor-Mittal“, която е обозначена под номер 116 като „Arcelor-Cockerill Sambre_HF6_Seraing“ и се намира в Seraing (наричана по-нататък „инсталация № 116“), като за нея е предвидено количество от 700 000 квоти за 2008 г. и нито една квота (празни полета) за 2009 г. до 2012 г. Така общото количество квоти, които следва да се разпределят на тази инсталация за целия период 2008—2012 г., е посочено в последната колона и се равнява на 700 000 квоти.
24 С член 1 от решението от 27 март 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието по-специално на основание член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, Комисията нарежда на централния администратор да въведе поисканите поправки в белгийската таблица „НРП“ в Независимия регистър на операциите на Общността.
25 Съгласно член 2 от обжалваното решение въведените в белгийската таблица „НРП“ поправки са посочени в приложение към него. В това приложение не се споменава поправка във връзка с инсталация № 116.
26 В съображение 3 от обжалваното решение се посочва следното:
„Комисията смята, че съобщените поправки във връзка с инсталация № 116 […] са недопустими, тъй като не съответстват на изложената в [белгийския НРП] методология […]“. [неофициален превод]
27 Видно от съображение 4 от посоченото решение, Комисията смята, че останалите съобщени поправки са в съответствие с белгийския НРП.
Производство и искания на страните
28 На 17 юни 2009 г. жалбоподателят, Валонски регион, подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
29 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд в същия ден, Валонският регион иска от Общия съд да се произнесе по реда на бързото производство съгласно член 76а от Процедурния правилник на Общия съд.
30 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 9 юли 2009 г., Валонският регион оттегля молбата си за произнасяне по реда на бързото производство.
31 Валонският регион моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, с която не се допуска поправката в белгийската таблица „НРП“ във връзка с разпределението на квоти за инсталация № 116 за периода 2008—2012 г.,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
32 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Валонския регион да заплати съдебните разноски.
33 В рамките на процесуално-организационните действия по член 64 от Процедурния правилник Общият съд иска от страните да представят някои документи и да отговорят писмено на въпроси. Страните изпълняват направените в рамките на тези процесуално-организационни действия искания в определения срок.
34 Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.
35 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да открие устната фаза на производството.
36 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 септември 2011 г.
От правна страна
Кратко изложение на основанията за отмяна
37 В подкрепа на искането си за частична отмяна на обжалваното решение Валонският регион излага четири правни основания.
38 Първото правно основание е изведено от нарушение на член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004. То се подразделя на две части, отнасящи се до грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката.
39 Второто правно основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране по смисъла на член 253 ЕО.
40 Третото правно основание е изведено от нарушение на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
41 Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на „принцип на добросъвестност на Общността и на добра администрация“.
По относимостта на изложените от жалбоподателя правни основания
42 Комисията поддържа основно, че изтъкнатите от Валонския регион основания за отмяна са неотносими.
43 Според Комисията съгласно член 44, параграф 2, четвърта алинея от Регламент № 2216/2004 държавата членка трябва да съобщи отново всяко изменение на НРП, което не отговаря на посочените в член 44, параграф 2, първа алинея от този регламент критерии, в съответствие с процедурата по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, тъй като процедурата за въвеждане на поправки в таблицата „НРП“ не може да замести процедурата за съобщаване и да позволи на Комисията да въведе поправки, изискващи изменение на самия НРП. В случая обаче Кралство Белгия само поискало въвеждането на някои поправки в таблицата „НРП“, сред които и поправката относно инсталация № 116, която все пак налагала изменение на самия белгийски НРП, тъй като не се основавала на предвидените в него методи. Ето защо в обжалваното решение Комисията не се произнесла по свързаната с инсталация № 116 поправка. Всъщност поисканата поправка се споменавала в съображение 3, а не в разпоредителната част на обжалваното решение, само с оглед на изчерпателността. Поради това посочването, че поправката относно инсталация № 116 не е въведена, не можело да измени съществото или естеството на обжалваното решение и да го превърне в мълчалив отказ в това отношение, както изтъква жалбоподателят.
44 Налага се изводът обаче, че Комисията погрешно твърди, че обжалваното решение не поражда задължителни правни последици, които в това отношение са неблагоприятни за Валонския регион.
45 Всъщност, както се признава в постоянната съдебна практика, само разпоредителната част на дадено решение може да поражда правни последици и следователно да уврежда, независимо от мотивите, на които се основава това решение. В замяна на това направените в мотивите към решението изводи сами по себе си не могат да се обжалват с цел отмяна и подлежат на контрол за законосъобразност от съдилищата на Съюза само доколкото като мотиви към увреждащ акт представляват необходимата основа на разпоредителната част на този акт (вж. в този смисъл Определение на Съда от 28 януари 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑164/02, Recueil, стр. I‑1177, точка 21 и Определение на Общия съд от 30 април 2007 г. по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, T‑387/04, Сборник, стр. II‑1195, точка 127). В настоящия случай обаче, макар в разпоредителната част на обжалваното решение поисканата във връзка с инсталация № 116 поправка да не е отхвърлена изрично като недопустима, от систематичното тълкуване на член 2, на приложението и на съображение 3 от посоченото решение е видно, че именно поради установената в това съображение недопустимост на поправката тя не е включена в приложението с поправките, които в съответствие с член 1 от решението централният администратор е трябвало да въведе в белгийската таблица „НРП“.
46 Ето защо, дори да се предположи, както твърди Комисията, че в случая Кралство Белгия е трябвало да следва процедурата за съобщаване на изменения НРП по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 и че Комисията не е имала правомощие да разглежда и да отхвърля искането за поправка относно инсталация № 116 на основание член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, от основните мотиви на обжалваното решение все пак е видно по същество, че Комисията изрично се е произнесла по това искане, отхвърляйки го като недопустимо.
47 Този извод не се опровергава, както впрочем признава Комисията в хода на съдебното заседание, нито от довода на последната, че не се е произнесла по разглежданата поправка, нито от довода, че съображение 3 от обжалваното решение не се е отразило на разпоредителната му част. Всъщност, като уточнява обхвата както на член 2, така и на приложението към обжалваното решение, които не съдържат исканата поправка във връзка с инсталация № 116, съображение 3 представлява, по смисъла на посочената в точка 45 по-горе съдебна практика, необходимата основа не само на член 2, но и на член 1 от решението — разпоредби, които заедно определят обхвата на даденото на централния администратор указание и трябва да бъдат тълкувани с оглед на посоченото съображение.
48 Следователно изтъкнатите в подкрепа на жалбата основания за отмяна са относими и доводите на Комисията в това отношение трябва да бъдат отхвърлени.
По правното основание, изведено от нарушение на член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004
49 В рамките на първата част от настоящото правно основание, изведена от грешка при прилагане на правото, Валонският регион поддържа по същество, че Комисията не е следвало в обжалваното решение да отхвърля поисканата във връзка с инсталация № 116 поправка и да се обосновава с член 44, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2216/2004, с чийто обхват не се е съобразила. За разлика от член 38, параграф 2, второ изречение от същия регламент, приложим за периода 2005—2007 г., в тази разпоредба не се предвижда отхвърляне на поправка в таблицата „НРП“ на изтъкнатото от Комисията основание, а именно твърдяното несъответствие на разглежданата поправка с посочените в НРП методи.
50 В рамките на втората част, изведена от явна грешка в преценката, Валонският регион отбелязва, че в член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004 са разграничени двата вида поправки, които държавите членки могат да правят в таблицата „НРП“, а именно, от една страна, в първата алинея се уреждат поправките, които се основават на посоченото в приет от Комисията НРП и са следствие от прецизирането на данните, и от друга, в четвъртата алинея се уреждат поправките, които налагат изменение на НРП и следователно трябва да бъдат подложени на проверка по реда на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87. Според Валонския регион поисканата във връзка с инсталация № 116 поправка се основава на белгийския НРП, без да се налага изменението му по втория метод за нанасяне на поправки, предвиден в член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004. В това отношение той пояснява по същество, че от приложение Va към белгийския НРП ясно се вижда, че на инсталация № 116 ще бъдат разпределяни квоти „с постепенното попълване на резерва“,което позволява да ѝ се разпределят квоти прогресивно и с оглед на бюджетните ограничения и състоянието на резерва, като се вземат предвид по-конкретно евентуалното затваряне на съществуващи инсталации и действителното реализиране на обявените промишлени проекти.
51 При условията на евентуалност Комисията поддържа, че настоящото основание за отмяна е неоснователно.
52 Що се отнася до първата част от правното основание, според Комисията по същество може да се приеме, че таблицата „НРП“ се основава на НРП само ако се основава на предвидените в него методи на разпределение, а не на други, непосочени в плана методи. Съгласно член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004 трябвало да са изпълнени две условия, а именно поисканата поправка да се основава на НРП и да е следствие от прецизиране на данните, като настоящият случай не бил такъв. Според Комисията мотивът за невъвеждането на спорната поправка, а именно че същата не се основава на белгийския НРП, включва и мотива за несъответствие с предвидените в този план методи. Ето защо тя правилно мотивирала обжалваното решение и невъвеждането на спорната поправка с несъвместимостта на последната с предвидените в белгийския НРП методи.
53 Що се отнася до втората част от правното основание, Комисията отбелязва по същество, че поисканото разпределяне на квоти за инсталация № 116 противоречи на методите в белгийския НРП, съгласно който за всички нови участници предоставеното количество квоти ще важи до края на периода 2008—2012 г. Освен това съгласно посочения НРП инсталация № 116 нямала достъп до резерва, а щяла да получи квоти само „с постепенното попълване на резерва“. Този метод на разпределение обаче не можел да се тълкува в смисъл, че компетентният орган има право да определя за всяка година количеството квоти, което възнамерява да предостави на съответната инсталация. Напротив, всички предвидени в белгийския НРП методи на разпределение следвало да се тълкуват съгласувано и „в смисъл, че задължават компетентния орган да предостави за целия период 2008—2012 г. на инсталация [№ 116] квоти, чието общо и годишно количество може да бъде по-малко от предвиденото в приложение Va към белгийския НРП в зависимост от състоянието на резерва“.
54 Според Комисията този извод е в съответствие с духа на Директива 2003/87, и по-специално на член 9, параграф 1 от нея, съгласно който НРП трябва да отговарят на критериите по приложение III, и по-конкретно на критерии 5 и 6 относно принципа на недопускане на дискриминация между предприятията и задължението за осигуряване на достъп на новите участници до схемата за търговия. В това отношение не можел да се приеме доводът, изведен от разграничението между новите участници „от първи ред“, за които единствено се прилагали правилата от раздел 5 от белгийския НРП, и тези „от втори ред“, за които се прилагало допълнително правило за разпределяне, а именно разпределянето „с постепенното попълване на резерва“, тъй като общите правила от посочения раздел трябвало да се прилагат за всички нови участници, включително за тези „от втори ред“.Всъщност според Комисията, ако резервът не е достатъчен, за да позволи предоставянето на квоти на новите участници „от втори ред“, и ако този резерв не бъде попълнен отново, на посочената категория нови участници не се отпускат квоти в приложение на правилото „първи по време, първи по право“. Комисията заключава, че съгласно правилото за разпределяне на квоти за целия период 2008—2012 г. на нов участник „от втори ред“, какъвто е инсталация № 116, трябва да се предоставят квоти за годините от 2008 г. до 2012 г., а не само за една или две години. Следователно подлежащото на разпределяне количество квоти трябвало да бъде определено предварително за целия този период — а не за всяка година и при упражняване на право на преценка — до размера на наличните квоти в попълнения отново резерв в съответствие със забраната за използване на резерва за корекции ex‑post на първоначално получените от съответните инсталации квоти. Поради това в случая за инсталация № 116 били на разположение само 700 000 квоти за целия посочен период.
55 Общият съд припомня, че член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004 предвижда два кумулативни критерия за въвеждане на поправка в таблицата „НРП“, без да е необходимо да се следва процедурата за съобщаване на изменен НРП по член 9, параграф 3 от Директива 2003/87. От една страна, поправката трябва да се основава на съобщения на Комисията и неотхвърлен от нея НРП и от друга, да е следствие от „прецизирането на данните“. Освен това, когато са изпълнени тези два кумулативни критерия, съгласно член 44, параграф 2, първа алинея, второ изречение, in fine от Регламент № 2216/2004 Комисията е длъжна да даде указание на централния администратор да въведе въпросната поправка в таблицата „НРП“.
56 По отношение на първия от посочените критерии следва да се провери дали Комисията е доказала, че е имала основание да заключи в обжалваното решение, че не следва да нарежда на централния администратор да въведе в белгийската таблица „НРП“ поисканата във връзка с инсталация № 116 поправка, тъй като тя не се „основава на съобщения на Комисията и неотхвърлен [от нея] [НРП]“.
57 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че макар обжалваното решение изрично да се основава на член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, в съображение 3 от него само се заключава по същество, че искането за поправка във връзка с инсталация № 116 е недопустимо, тъй като не „съответства[…] на изложената в [белгийския НРП] методология“ — основание, съответстващо по същество на това, което е предвидено в член 38, параграф 2 от същия регламент, но е неприложимо в настоящия случай, защото се отнася до първия период на разпределение на квоти от 2005 г. до 2007 г.
58 На следващо място, дори да се приеме доводът на Комисията, че приложеният от нея в случая критерий, а именно този за съответствието с „изложената в [белгийския НРП] методология“, се припокрива с критерия искането за поправка да се „основава на […] [НРП]“, причината, поради която поисканата във връзка с инсталация № 116 поправка не се основавала на белгийския НРП, съобщен на Комисията и неотхвърлен от нея по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, не е видна нито от обжалваното решение, нито от представените от Комисията становища в хода на производството.
59 Освен това се налага изводът, че в приложение Va към белгийския НРП, озаглавено „Нови участници, вече взети предвид в [НРП]“ и „Нови участници, на които трябва да се разпределят квоти, считано от 2008 г.“, се съдържа таблица, в която под номер 11 е отбелязана инсталацията „Arcelor-Mittal haut fourneau 6“. В отговор на писмени въпроси на Общия съд страните единодушно са признали, че тази инсталация съответства на инсталацията „Arcelor — Cockerill Sambre_HF6_Seraing“, посочена, от една страна, под същия номер в таблицата в приложение VI към НРП и от друга, под номер 116 в искането за спорната поправка на белгийската таблица „НРП“, което е направено пред Комисията с писмо на Кралство Белгия от 18 февруари 2009 г. и съгласно което предназначеното за тази инсталация количество както за 2008 г., така и за целия период 2008—2012 г. е 700 000 квоти (вж. точка 23 по-горе).
60 Не се спори и по това, че таблицата в приложение Va към белгийския НРП предвижда за периода 2008—2012 г. общо количество от 12 949 538 квоти за инсталацията „Arcelor-Mittal haut fourneau 6“, заедно с разбивка по години, а именно 700 000 квоти за 2008 г., 1 000 000 квоти за 2009 г. и 3 749 846 съответно за всяка година от 2010 г. до 2012 г. (вж. точка 16 по-горе); тази разбивка обаче не се съдържа в таблицата в приложение VI към белгийския НРП, в която в съответните полета за 2008 г. до 2012 г. се посочва само „[н]ов [у]частник“ (вж. точка 19 по-горе).
61 Следователно количеството от 700 000 квоти за инсталация № 116 за 2008 г., предмет на искането за спорната поправка в белгийската таблица „НРП“, очевидно съответства точно на количеството, предвидено за същата инсталация в таблицата в приложение Va към белгийския НРП. Комисията обаче не отрича това съвпадение, нито обстоятелството, че не е оспорила съдържанието на този НРП в рамките на предвидената в член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 процедура за контрол.
62 В това отношение Комисията само е изтъкнала по същество, че тези 700 000 квоти трябва да се разглеждат като максималното налично количество за инсталация № 116 за целия период 2008—2012 г., а не само за 2008 г. (вж. по-горе точка 54 in fine). Това тълкуване безспорно се потвърждава от съдържанието на последната колона на изменената белгийска таблица „НРП“, която е съобщена от Кралство Белгия на 18 февруари 2009 г. и в която се съдържа, подобно на посоченото в първата колона количество квоти за 2008 г., общото количество от 700 000 квоти за целия период 2008—2012 г. Все пак това обстоятелство само по себе си не може да обоснове главното възражение на Комисията, че искането за спорната поправка не се основавало на НРП, съобщен от Белгия и неотхвърлен по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, а напротив, потвърждава, че поисканото за целия посочен период общо количество квоти за инсталация № 116 е значително по-малко от предвиденото в таблица Va към белгийския НРП максимално количество. Ето защо Комисията не може в хода на производството да упреква Кралство Белгия, че е направило искане за поправка, за да измени количеството налични квоти само за 2008 г., а не за следващите години от съответния период на разпределение.
63 При тези условия следва да се заключи, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на член 44, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, като е приела по същество, че искането за спорната поправка във връзка с инсталация № 116 не се основава на белгийския НРП, който е съобщен на Комисията и не е отхвърлен от нея. Ето защо не е необходимо Общият съд да се произнася по въпроса дали с това искане се цели „прецизиране на данните“ — аспект, по който Комисията не е изразила становище нито в обжалваното решение, нито в писмените си изявления.
64 На последно място, Комисията не би могла да обори този извод, като твърди, че искането за спорната поправка все пак е несъвместимо с белгийския НРП, тъй като, от една страна, не отговаря на предвидените в този план методи и от друга страна, както Комисията е подчертала най-вече в съдебното заседание, съгласно общите принципи, уреждащи функционирането на схемата за търговия с квоти, максималното количество квоти, което следва да се разпредели на всички нови участници, трябва да бъде определено предварително и за целия разглеждан период на разпределение.
65 По отношение на първия довод следва да се заключи, че както признава самата Комисия, в таблицата в приложение Va към белгийския НРП има бележка под линия, в която се пояснява, че на изброените в тази таблица инсталации „ще бъдат разпределяни квоти с постепенното попълване на резерва“. В това отношение Комисията не повдига възражение в хода на предвидената в член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 процедура за контрол на белгийския НРП, нито възразява в съдебното производство, че тази бележка се отнася до особен „метод на разпределение“ на квоти на новите участници „от втори ред“ (вж. точка 53 по-горе). Всъщност съгласно поясненията на Валонския регион, които сами по себе си не са оспорени от Комисията, с тази бележка се позволява на белгийските органи да разпределят квоти на съответните инсталации до достигане на предвиденото в тази таблица максимално годишно количество само ако резервът съдържа достатъчно за тази цел квоти. Ето защо, доколкото искането за поправка във връзка с инсталация № 116 действително се основава на този метод на разпределение, Комисията не би могла да изтъква несъвместимостта му с белгийския НРП (вж. по-специално съображение 3 от обжалваното решение). В това отношение е неотносим доводът на Комисията, че този метод на разпределение не може да се тълкува в смисъл, че компетентният орган има право да определя за всяка година количеството квоти, които възнамерява да разпредели на съответната инсталация, тъй като със спорната поправка се иска само вписването в белгийската таблица „НРП“ на същото количество квоти за инсталация № 116 за 2008 г. като предвиденото в таблицата в приложение Va към белгийския НРП, както и значително по-малко количество квоти от предвиденото в посочената таблица максимално количество за периода 2008—2012 г.
66 Трябва да се отбележи, че с обжалваното решение не се обосновава вторият довод, изведен от неспазване на уреждащите функционирането на схемата за търговия с квоти общи принципи, които изискват държавата членка да определя предварително максималното количество налични през целия период на разпределение квоти за съответните инсталации. Освен това, както е видно от точка 62 по-горе, Комисията не е доказала, че в настоящия случай предоставянето на 700 000 квоти на инсталация № 116 само за 2008 г. (както е посочено в първата колона на таблицата в приложение Va към белгийския НРП) и за целия период 2008—2012 г. (както е посочено в последната колона на същата таблица) е в противоречие с тези общи принципи. Безспорно, с оглед на общото правило, съгласно което по силата на член 11, параграф 2 във връзка с посочените в приложение III към Директива 2003/87 критерии за разпределение общото количество налични през съответния период на разпределение квоти следва да се определя предварително, кумулативно предвидените критерии за „поправка“ и „прецизиране на данните“ трябва като изключения да се тълкуват стеснително, за да се запази полезното действие на процедурата за съобщаване по член 44, параграф 2, четвърта алинея от Регламент № 2216/2004, тълкуван във връзка с член 9, параграф 3 от Директива 2003/87. Всъщност само стеснителното тълкуване може да гарантира пълния предварителен контрол (от гледна точка на посочените критерии за разпределение) на измененията, поискани впоследствие от държавите членки. В съответствие с изложеното в точка 62 по-горе обаче от посоченото следва само, че искането за спорната поправка трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща целия период 2008—2012 г.
67 При тези обстоятелства следва да се приеме първото правно основание и да се отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за спорната поправка във връзка с инсталация № 116, без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания и оплаквания на Валонския регион.
По съдебните разноски
68 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Валонския регион.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя решението на Комисията от 27 март 2009 г., с което на централния администратор се указва да въведе поправка в белгийската таблица „Национален разпределителен план“ в Независимия регистър на операциите на Общността, в частта, в която се отказва да се нареди на този администратор да въведе поисканата от Кралство Белгия с писмо от 18 февруари 2009 г. поправка в разпределението на квотите за инсталация № 116, обозначена като „Arcelor — Cockerill Sambre_HF6_Seraing“.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Azizi | Martins Ribeiro | Frimodt Nielsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 февруари 2012 година.
Подписи