ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯТА ПО ОБЕЗПЕЧИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
4 февруари 2014 година(*)
„Обезпечително производство — Обществени поръчки — Покана за представяне на оферти — Отхвърляне на оферта — Молба за спиране на изпълнението — Fumus boni juris“
По дело T‑644/13 R,
Serco Belgium SA, установено в Брюксел (Белгия),
Bull SA, установено в Брюксел,
Unisys Belgium SA, установено в Брюксел,
за които се явяват V. Ost и M. Vanderstraeten, lawyers,
молители,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват S. Delaude, L. Cappelletti и F. Moro, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, първо, молба за спиране на изпълнението на решението на Европейската комисия от 30 октомври 2013 г., с което се отхвърля подадената от образувания от молителите консорциум оферта в процедурата за възлагане на обществена поръчка DIGIT/R2/PO/2012/026 — ITIC-SM относно управлението на услуги за информационни технологии (ИТ) за интегрираната и консолидирана графична среда на Европейската комисия, и с което обществената поръчка се възлага на друг консорциум, второ, да се забрани на Комисията да сключва разглеждания рамков договор, както и конкретни договори съгласно този рамков договор, и трето, да разпореди всякакви други подходящи временни мерки,
СЪДИЯТА ПО ОБЕЗПЕЧИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО,
заместващ председателя на Общия съд в съответствие с член 106 от Процедурния правилник на Общия съд,
постановява следното
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Настоящото производство се отнася до процедурата за възлагане на обществена поръчка DIGIT/R2/PO/2012/026 — ITIC-SM относно управлението на услуги за информационни технологии (ИТ) за интегрираната и консолидирана ИТ (ITIC) графична среда на Европейската комисия (наричана по-нататък „обществената поръчка ITIC-SM“). В съответствие с резюмето на спецификацията целта на обществената поръчка ITIC-SM е сключването на единен рамков договор за предоставяне на услуги по поддръжка на информационните технологии за ITIC графичната среда на Европейската комисия. Въведението към общите изисквания на спецификацията посочва, че се предвижда рамковият договор да доведе до конкретни договори с Комисията за различни компоненти на услугите по ИТ поддръжка, които са разделени на съществени компоненти на услугата (които следва да се изпълнят в началото на рамковия договор) и допълнителни компоненти на услугата (които следва да се изпълнят на по-късен етап).
2 Съгласно въпросника относно техническата оценка (раздел 2‑4-0 от спецификацията) техническата оценка на офертите ще се основава на следните претеглени критерии за качество, заедно с минимални прагове, приложими както към общия резултат, така и към нивото на критериите и подкритериите:
3 В този смисъл, наред с различни други въпроси, глава 4.1.5 от въпросника за техническа оценка изисква от оферентите да определят числеността на персонала, необходим за всеки елемент от услугата „Фронт-офис“, като се имат предвид релевантните изисквания за услугите по подразбиране и променливите стойности в равнището на услугите по подразбиране, които в съответствие с глави 4.11 и 4.12 от раздел 1‑2-0 от спецификацията указват усреднени или по подразбиране стойности, съответно за различните параметри на услугите и за минималните изисквания за качество. Съгласно глави 4.2.5 и 5.1.5 от въпросника за техническа оценка от оферентите също така се изисква да определят числеността на персонала, необходим съответно за всеки елемент от услугите по логистична поддръжка, както и за всеки елемент от услугата по поддръжка „Бек-офис“. Съобразно с посочените по-горе глави финансовата оферта следва да се основава на една и съща численост на необходимия персонал, като се имат предвид променливите стойности в изискването за обслужване за 30 000 потребители, какъвто в съответствие с глава 5.5 от Техническата спецификация е прогнозният брой потребители, които съгласно рамковия договор трябва да бъдат обслужвани през четвъртата година от неговото изпълнение.
4 В отговор на въпрос, отправен от молителите Serco Belgium SA, Bull SA и Unisys Belgium SA на 7 май 2013 г., Комисията посочва, че оферентите е следвало да опишат своя общ подход за определяне на числеността на персонала (с оглед на еквивалент на пълно работно време), необходима за да се предостави услуга, основана на изискването за услугата и на променливите стойности на услугата по обществената поръчка. Съгласно отговора на Комисията предложената численост на персонала сама по себе си не създава правно задължение, но следва да е достатъчна за предоставянето на услугата и ще бъде оценена от тази гледна точка.
5 В определения от Комисията срок оферти представят консорциумът на молителите, както и втори консорциум.
6 С писмо от 31 октомври 2013 г. Комисията уведомява молителите, че на етапа на техническата оценка тяхната оферта не е събрала минимума от 60 % за един критерий и за един подкритерий, както и минимума от 70 % по отношение на общия резултат, и че следователно офертата не е допусната до етапа на финансовата оценка. Комисията обаче уведомява молителите, че няма да подпише договор с одобрения оферент през периода на изчакване от 10 календарни дни.
7 По искане на молителите с писмо от 6 ноември 2013 г. Комисията предоставя допълнителна информация относно оценяването на двете оферти, както и таблица, в която са показани съответните оценки за всеки отделен критерий.
8 С писмо от 19 ноември 2013 г. Комисията уведомява молителите, че решението за възлагане е взето на 30 октомври 2013 г., и предоставя протокол от срещата за обсъждане на резултатите с молителите от 8 ноември 2013 г.
9 След искане, подадено от молителите на 11 ноември 2013 г. в съответствие с член 171 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, стр. 1), с писмо от 28 ноември 2013 г. Комисията уведомява молителите за оценката на отговарящия за възлагането на поръчката служител, който след преразглеждане на твърденията на молителите за нарушения потвърждава своето първоначално решение.
Производство и искания на страните
10 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 декември 2013 г., молителите искат отмяна на решението на Европейската комисия от 30 октомври 2013 г. — за което същите са уведомени с писмо от 31 октомври 2013 г. (точка 6 по-горе) — с което се отхвърля офертата, подадена от консорциума на молителите, а обществената поръчка се възлага на друг консорциум.
11 С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 4 декември 2012 г., молителите подават настоящата молба за допускане на обезпечение, в която по същество молят председателя на Общия съд:
– да спре изпълнението на решението, с което се отхвърля офертата на молителите, а обществената поръчка се възлага на друг консорциум (наричано по-нататък „спорното решение“), докато Общият съд се произнесе по главното производство,
– да разпореди на Комисията да не сключва рамковия договор или, ако рамковият договор вече е бил сключен, да не сключва никакви конкретни договори в съответствие с него, докато Общият съд не се произнесе по жалбата за отмяна на спорното решение,
– да разпореди всякакви други подходящи временни мерки,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
12 С Определение от 12 декември 2013 г., постановено съгласно член 105, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, съдията по обезпечителното производство спира действието на спорното решение до постановяването на определението, което ще сложи край на настоящото производство, и разпорежда Комисията да не сключва рамковия договор, а в случай че вече го е сторила, да не го изпълнява до постановяването на окончателното определение в това производство.
13 В своите писмени становища по молбата за допускане на обезпечение, подадени в секретариата на Общия съд на 6 януари 2014 г., Комисията по същество твърди, че председателят на Общия съд следва:
– да отхвърли молбата,
– да не се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство.
14 На 20 януари 2014 г. са изслушани устните изявления на страните.
От правна страна
15 Съгласно член 278 ДФЕС във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, ако счита, че обстоятелствата го изискват, съдията по обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението на обжалвания пред Общия съд акт или да разпореди необходимите временни мерки.
16 Освен това съгласно член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка. Следователно молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на поискалата ги страна. При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и претегляне на представените интереси. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях (Определение на председателя на Съда от 14 октомври 1996 г. по дело SCK и FNK/Комисия (C‑268/96 P(R), Recueil, стр. I‑4971, точка 30).
17 При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и в зависимост от особеностите на случая може да определи начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и реда за това, тъй като нито една правна норма не му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временна мярка (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., С‑149/95 P(R), Recueil, стр. I‑2165, точка 23 и Определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), непубликувано в Сборника, точка 25).
18 В това отношение е уместно да се вземе предвид специфичната роля на обезпечителните производствата в процедурите за обществени поръчки. В този смисъл трябва да се има предвид и въведената от законодателя на Съюза правна рамка, приложима към процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от възлагащите органи в държавите членки. По-специално съгласно съображение 40 от Регламент № 1268/2012 съществените правила относно обществените поръчки следва да се основават на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в OB L 182, 10.7.2008 г., стр. 282).
19 Освен това, както се посочва в съображения от едно до три от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), за да се гарантира ефективното прилагане на такива правила, законодателят е счел, че е необходимо да предвиди набор от процедурни изисквания, които да предоставят бързи правни средства за защита на етап, когато нарушенията все още могат да бъдат поправени. Като се има предвид, че процедурите за възлагане са толкова краткосрочни, ролята на временните мерки е такава, че според законодателя съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/665 — що се отнася до процедури за възлагане в обхвата на правомощията на държавите членки — е необходимо да се предвидят такива мерки, независимо дали е подадена преди това жалба по същество (Решение от 19 септември 1996 г. по дело Комисия/Гърция (C‑236/95, Recueil, стр. I‑4459, точка 11 и точка 15 от заключението на генералния адвокат Léger по същото дело).
20 Освен това, както е видно от второ, трето и пето съображение и от член 2, параграф 1 от Директива 89/665, в специфичния контекст на обществените поръчки временните мерки са замислени да служат не само като средство за спиране на процедурата по възлагане, но и като средство за поправяне на явно нарушение, което иначе би било задача на главното производство.
21 Макар подобни съображения да не могат да поставят под съмнение прилагането на член 104, параграф 1 от Процедурния правилник, който придава действие на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС и изисква, преди да се отправи молба за временни мерки, да е подадена жалба по същество, тези съображения следва да бъдат взети предвид, понеже, както е и на национално равнище, при обществените поръчки временните мерки по дял 3 от Процедурния правилник имат за цел да гарантират ефективна съдебна защита с оглед на прилагането на правилата за тези поръчки, приложими към институциите и органите на ЕС, които по същество се основават на Директива 2004/18 (вж. точка 18 по-горе).
22 Съответно, въпреки че в контекста на обезпечително производство съдията, който разглежда молбата за обезпечение, не е длъжен по правило да извърши толкова подробен анализ, колкото в главното производство, подобен извод не следва да се тълкува в смисъл, че подробният анализ е абсолютно забранен (Определение на председателя на Съда по дело Vischim/Комисия, посочено в точка 17 по-горе, точка 50).
23 Ето защо в настоящото дело първо трябва да се провери дали твърденията на молителите са вероятно основателни в смисъл, дали предвид становищата и на другите страни може сериозно да се приеме, че в спорното решение е допусната грешка в правото. Ако се счете, че това изискване е изпълнено, поради посочените в точки 18—21 по-горе съображения това обстоятелство би могло да се вземе предвид и при анализа относно неотложността (в този смисъл вж. Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точки 100 и 110).
24 Молителите изтъкват четири основания, от които според тях следва вероятна основателност на твърдението за недействителност на спорното решение.
25 Първо, според тях, що се отнася до подхода за персонала, необходим за услугите „Фронт-офис“, логистичната поддръжка и услугите „Бек-офис“ (вж. точка 3 по-горе), оценката на офертите неправилно се основава на изявления на оферентите, които не са правно обвързващи.
26 Второ, изложените по-горе подкритерии за персонала по естеството си са критерии за подбор и следователно не могат да се оценяват на етапа на възлагането, а само при подбора.
27 Трето, според тях Комисията не е дала достатъчно точни указания за начина, по който ще оценява офертите в частта им, отнасяща се до споменатите подкритерии, което е довело до непредвидим резултат.
28 Четвърто, те твърдят, че ако Комисията е имала някакви съмнения относно способността на консорциума на молителите да изпълни задълженията в съответствие със спецификацията, тя е следвало да поиска разяснения, преди да отхвърли офертата на молителите, която била значително по-евтина от подадената от одобрения консорциум оферта.
29 Като се има предвид естеството на посочените по-горе твърдения, за целите на преценката на наличие на вероятна основателност за постановяване на поисканата временна мярка (fumus boni juris) е необходимо първо да се разгледа второто основание (вж. точка 26 по-горе), а след това първото, третото и четвъртото основание.
30 Относно естеството на критериите, посочени в точка 25 по-горе, съгласно установената съдебна практика следва да се има предвид, че макар да е възможно проверката на годността на оферентите въз основа на критерии за подбор съгласно членове 146—148 от Регламент № 1268/2012, от една страна, и възлагането на обществената поръчка въз основа на критерии за възлагане съгласно член 149 от споменатия регламент, от друга, да се извършват едновременно, двете процедури са самостоятелни и се уреждат от различни норми. Следователно, за да се установи коя е икономически най-изгодната оферта, проверката на възлагащия орган на етапа на възлагането трябва да се отнася до качеството на самите оферти, а не до критериите за подбор, които са свързани с оценката на способността на оферентите да изпълняват разглеждания договор, като например критерия за оценка на способността на оферента да сформира от собствените си ресурси екип на разположение на възлагащия орган (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 17 октомври 2012 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Съд (T‑447/10, точки 34—39 и 41 и цитираната съдебна практика).
31 Както обаче твърди Комисията, изглежда, че информацията, която оферентите е следвало да предоставят съгласно глави 4 и 5 от въпросника за техническа оценка (вж. точка 3 по-горе), е имала за цел не преценка на общата им способност да предоставят достатъчен персонал с оглед на компетентност и численост предвид изпълнението на договора, а по-скоро да се оцени посоченият от оферентите конкретен подход за персонала с оглед на предоставянето на услугите съгласно определеното в Техническите спецификации.
32 Това отграничение се откроява дори повече, когато естеството на информацията за персонала, дадена съгласно посочените критерии за възлагане, се сравнява с естеството на информацията за персонала, дадена съгласно критериите за подбор във въпросника за технически подбор. Последният изисква от оферентите да заявят своята съвкупна годишна численост на персонала, заедно с разбивка по профили, и определя общи минимални прагове без никакво изискване, което да изглежда свързано с подхода на оферентите за персонала, що се отнася до разглеждания рамков договор.
33 На поканата да коментират становището на Комисията по въпроса, молителите не се опитват да го опровергаят, а устно посочват, че настоящото основание само допълва първото им основание.
34 При тези обстоятелства второто основание, на което се позовават молителите, не обосновава вероятната основателност на поисканата временна мярка (fumus boni juris).
35 По отношение на първото основание (вж. точка 25 по-горе) изглежда, че доводите на молителите се основават на погрешна предпоставка.
36 По-специално, както е видно от точка 49 от молбата, молителите оспорват направената от Комисията оценка, що се отнася до трите подкритерия за персонала. Те се отнасят съответно до обезпечаването с персонал за услугите „Фронт-офис“, за логистична поддръжка и за услугата по поддръжка „Бек-офис“ (вж. точка 3 по-горе).
37 В съответствие с доводите на молителите обявената в офертите численост на персонала по тези глави не поражда договорни задължения по отношение на точния брой служители, които избраният оферент трябва предвиди за тази цел. Избраният оферент и бъдещ съконтрахент по-скоро ще бъде обвързан от показатели за изпълнение, свързани с качеството на услугата, които са определени в Споразумения за равнището на услугите. Ако избраният оферент е в състояние да изпълнява договора в съответствие с релевантните показатели, като същевременно използва по-малко персонал, отколкото е посочено във въпросника за техническа оценка, решението му да оттегли излишния персонал нито ще бъде нарушение на договорни задължения, нито ще доведе до преразглеждане на фиксираната цена. Всъщност посочената във въпросника за техническа оценка численост на персонала служи като основа за определянето на фиксираната цена на офертата. Обратно, ако предложеният от оферента персонал се окаже недостатъчен, тогава Комисията може да изиска неустойка с оглед на изпълнение от страна на съхконтрахента на неговите задължения за качество. При тези обстоятелства според молителите не би било приемливо възлагащият орган да присъди ниски оценки на частта на офертата за персонала само поради това че в конкурентната оферта се посочва много по-голям персонал, който впоследствие може да бъде отттеглен, ако се окаже излишен.
38 Наистина изглежда правилно твърдението на молителите, че когато изявления относно персонала не пораждат договорно задължение, единствено фактът, че в конкурентна оферта се предлага метод, в резултат на който е необходим повече персонал, не представлява правно основание възлагащият орган да оцени по-ниско офертата, която предвижда по-малко персонал. Обратното би подбудило непряко оферента да предложи метод за определяне на персонала, който води до извънредно голяма численост на персонала — с надеждата, че конкурентите му няма да сторят същото — което в значителна степен би увеличило вероятността те да бъдат изключени от етапа на финансовата оценка, като същевременно е наясно, че ако договорът му бъде възложен, той ще може да оттегли излишния персонал, без това да променя фиксираната цена на договора.
39 От представените доказателства обаче изглежда, че ниските оценки, от които се оплакват молителите, не са следствие просто от сравнение между предложената от тях и предложената в конкурентната оферта численост на персонала. Изглежда, че споменатите оценки по-скоро се основават на преценката на Комисията, че техният подход относно персонала обективно не съответства на услугите, посочени в спецификацията.
40 По-специално, както е видно от глава 2 от раздел 1‑5-0 „Метод за персонала — финансови аспекти“ от спецификацията, предложеният от оферентите метод за определяне на необходимата численост на персонала с оглед на изпълнение в съответствие с изискването за услугата и променливите стойности на услугата е приложим както за образуването на финансовата оферта за компонентите на услугата и първоначално определените елементи, така и за определянето на цената на всеки допълнителен компонент и елемент от услугата, както и за цената в случай на всяка промяна в посочените по-горе променливи. По-нататък, с оглед на това, че разглежданият метод трябва да съответства на „основен сценарий“ от 30 000 служители на Комисията през четвъртата година от изпълнението, цената на услугата за всяко искане, основано на този брой служители, трябва да бъде идентична на предложената в офертата.
41 Тези разпоредби от спецификацията дават възможност да се приеме, както посочва Комисията в хода на процедурата за представяне на оферти (вж. точка 4 по-горе), че предложената численост на персонала сама по себе си не е обвързваща, в смисъл че изпълнението на договора може да изисква повече или по-малко персонал, за да се отговори на изискванията за качество, и че в крайна сметка съконтрахентът ще трябва да изпълни тези изисквания. Освен това изглежда, че използваният в подхода за персонала метод е обвързващ за съконтрахента, в смисъл че ако се осъществи „основният сценарий“, съконтрахентът ще е длъжен да „предложи“ числеността на персонала от своята оферта (вж. и въведението на раздел 1‑1-0 „Изисквания относно услугите за управление“ от спецификацията). Не изглежда обаче, че това задължение засяга възможността за оттегляне на персонал, ако по време на изпълнението на договора неговата численост се окаже прекомерна.
42 Освен това, обратно на онова, което Комисията твърди в съдебното заседание, глава 2.3.2 от раздел 1‑0-0 „Общи изисквания“ от спецификацията изглежда се отнася само до случая, когато характеристиките или условията за изпълнение на компонент от услугата се променят извън рамките на нормалното развитие и изискват изменение на договора, или когато се прибавя нов елемент към услугата. Тази глава само посочва, че в подобни случаи Комисията ще следва да представи искане за промяна на договора с допълнителни спецификации. Освен това Комисията не е разяснила в задоволителна степен защо тази разпоредба ѝ предоставя и правото, ако числеността на предложения персонал се окаже прекомерна, да повиши изискванията за равнището на услугата, като същевременно запази прекомерния персонал без допълнителният разход, до който би довело ново искане за услуга (било за допълнителен компонент или елемент от услугата, било за да се отрази промяна в изискването за услугата или в променливите стойности на услугата).
43 Въпреки това и независимо от съмненията относно тълкуването от страна на Комисията на спецификацията, от кореспонденцията между молителите и Комисията (вж. точки 7—9 по-горе) изглежда, че ниските оценки, дадени на различните подходи за персонала, в действителност са следствие от нейната преценка за наличие на обективни недостатъци в офертата на молителите.
44 По-специално относно услугите „Фронт-офис“ в своето писмо от 6 ноември 2013 г. Комисията посочва, че с изключение на един елемент от услугата за всички останали нейни елементи персоналът не бил достатъчен, за да се осигури необходимото равнище на услугата. Освен това Комисията посочва, че персонал от 33.37 еквивалента на пълно работно време, разпределен в над 30 центъра в близост до ползвателите, явно е недостатъчен за изпълнението на изискваните задачи. Същото според Комисията се отнася и до предложението за 1,8 еквивалента на пълно работно време за осигуряване на услугите, предоставени от групите за компетентност. В същото писмо Комисията критикува и предложената численост на еквиваленти на пълно работно време за услуги по логистична поддръжка, както и неясната методология и предложената численост на еквиваленти на пълно работно време относно услугите „Бек-офис“.
45 Тези критики се преповторени и очевидно подкрепени с примери на срещата за обсъждане на резултатите от 8 ноември 2013 г., съгласно съответния протокол, за който молителите са уведомени с писмо от 19 ноември 2013 г.
46 Накрая, в своето писмо от 28 ноември 2013 г. Комисията посочва, че офертата на молителите се основава на предположението, че бройката от 1,1 центъра в близост до ползвателите за 1 000 потребители може да бъде намалена. Това предположение обаче е погрешно. Така 33,37 еквивалента на пълно работно време за 33 центъра в близост до ползвателите в основния сценарий (обхващащ 30 000 потребители), с оглед на големия брой еквиваленти на пълно работно време — разпределени на предоставящи т.нар. „платинена“ услуга центрове в близост до ползвателите — водят средно до по-малко от 1 еквивалент на пълно работно време за всеки от останалите центрове в близост до ползвателите. Освен това, след като посочва най-значимите задачи, които трябва да извършват групите за компетентност, Комисията повтаря, че стойността от 1,84 еквивалента на пълно работно време за групите за компетентност не е реалистична. Само за сравнение, Комисията посочва 20,85 еквивалента на пълно работно време, предвидени от конкурентния консорциум за групите за компетентност.
47 Доводите на Комисията по отношение на броя на центровете в близост до ползвателите изглеждат добре обосновани. В съответствие с глава 4.11, точка 5 от раздел 1‑2-0 („Изисквания за „Фронт-офис“ услуги“) от спецификацията, броят по подразбиране на центровете в близост до ползвателите наистина е 1,1 на 1 000 потребители, което води до 33 центъра в близост до ползвателите при основния сценарий от 30 000 потребители. Освен това молителите не оспорват твърденията на Комисията, че този параметър по естеството си е фиксиран и не подлежи на преговори. На отправената покана да разяснят дали офертата им в действителност се основава на по-малко от 1,1 центъра в близост по ползвателите за 1 000 потребители, молителите посочват, че това не е така, но в подкрепа на това си изявление не посочват нито част от своята оферта, нито някакъв друг документ.
48 При тези обстоятелства не изглежда добре обосновано становището на молителите, че спорното решение е опорочено, тъй като се основава на сравнителна преценка, ограничена до необвързващи изявления относно персонала. Следователно, обратно на твърдението на молителите в точка 37 от молбата им, наистина е необходимо Общият съд да провери дали Комисията е допуснала грешка, като е констатирала, че персоналът, предложен в офертата на молителите, наистина не би бил достатъчен, и дали основанията в подкрепа на този извод са били съответно мотивирани. Както обаче се посочва в точка 37 от тяхната молба, те не изтъкват подобно основание.
49 Накрая, в този контекст е необходимо да се разгледа твърдението на молителите в точка 80 от молбата, според което Комисията не е разбрала правилно основния принцип от техния подход за персонала, който всъщност се състои в предоставяне на повече персонал през първите една или две години от изпълнението с оглед този брой да се намали значително през третата или четвъртата година вследствие по-голяма ефективност, която ще се постигне чрез иновативни подходи за консолидиране. Доколкото това твърдение може да се разбира като оспорване на констатациите в точки 44—46 по-горе, то само може да се отхвърли. По-специално, въпреки че не може да се изключи едно иновативно усилие за консолидиране през първоначалните години да доведе до използването на по-малочислен персонал, който да подпомага повече потребители в следващите години — което по този начин би поставило въпроса за това доколко е уместен моделът, при който оферентите са задължени да посочат численост на персонала само за четвъртата година, а числеността за първата, втората и третата година се определя автоматично, пропорционално на по-малкия брой потребители — молителите не привеждат допълнителни доказателства, че наистина са предложили в своята оферта такива методи, които освен това да са били прозрачни, логични, последователни, одитируеми, пълни и практични, както се изисква от спецификацията (раздел 1‑5-0 „Метод за персонала — финансови аспекти“, глава 2.2). Единственият елемент за подобряване на ефективността, на който молителите се позовават в съдебното заседание, е обстоятелството, че са предложили система, при която потребителите могат да поискат ИТ оборудване чрез онлайн платформа, вместо да използват други далекосъобщителни средства. Доколкото обаче е възможно подобен довод да се прецени без точни доказателства в негова подкрепа, изглежда, че ако такива мерки могат да насърчат ефективното управление на времето от потребителите на услугата, при липсата на допълнителни доказателства не изглежда, че тези мерки засягат в значителна степен ефективността на персонала на оферента, не на последно място и тъй като не се твърди никакво конкретно нововъведение, що се отнася до неговата задача да предостави поисканото оборудване.
50 Следователно първото основание също не обосновава вероятна основателност на поисканата временна мярка (fumus boni juris).
51 По отношение на третото основание (вж. точка 27 по-горе), достатъчно е да се посочи, обратно на твърденията на молителите, че не изглежда Комисията да е оценила техния подход за персонала само въз основа на обстоятелството, че те не са определили оптимален брой персонал, какъвто Комисията е имала предвид. Както личи от анализа относно първото основание, Комисията по-скоро е съсредоточила своята преценка върху това да провери дали подходът за персонала на молителите обективно изпълнява установените в спецификацията критерии. В това отношение посоченият в раздел 1‑5-0 „Метод за персонала — финансови аспекти“, глава 2.2 на „оптимален брой еквиваленти на пълно работно време“ явно има за цел да определи обхвата на метода, който оферентът следва да предложи, докато оценката на този метод се извършва въз основа на посочени в същата глава критерии. Следователно молителите не са били в състояние да посочат елемент от спецификацията или в последващата кореспонденция с Комисията в подкрепа на твърдението им, че оценката на офертата им е основана само на тяхната предполагаема невъзможност да отгатнат коя численост на персонала Комисията счита за оптимална.
52 По този начин третото основание също не може да установи вероятна основателност за постановяване на поисканата временна мярка (fumus boni juris).
53 По отношение на четвъртото основание (вж. точка 28 по-горе), молителите се опитват да направят паралел с хипотезата на офертите с необичайно ниска стойност. Те по-специално твърдят, че основанията зад отхвърлянето на тяхната оферта са сходни с основанията, при които може да се отхвърли оферта с необичайно ниска стойност. От това следвало, че преди да отхвърли тяхната оферта, Комисията била длъжна да поиска подробности за релевантните ѝ съставни елементи и да ги провери, като вземе предвид получените в съответствие с член 151 от Регламент № 1268/2012 обяснения.
54 Това основание обаче също изхожда от погрешна предпоставка.
55 По-специално, както се посочва в точка 77 от молбата, оферта, която изглежда с необичайно ниска стойност, поражда съмнение, че оферентът няма да е в състояние да изпълни поръчката в съответствие с предложените условия. Това например е така, тъй като предложената цена изглежда твърде ниска или тъй като изглежда, че предложените технически решения надхвърлят компетентността на оферента. Въпреки това основен при тези обстоятелства е фактът, че според възлагащия орган клаузите на офертата изпълняват критериите на обществената поръчка, но подозренията по нея се отнасят до друга част от оценката, а именно до способността на оферента да изпълни поръчката в съответствие с тези специфични условия. Нещо повече, това безпокойство няма нищо общо с оценката на общата способност на оферента, която трябва да се направи на етапа на подбора.
56 Както обаче е видно от анализа по първото основание, в настоящото дело Комисията счита предложените клаузи за неприемливи, що се отнася до подхода за персонала, разпределен за услугите „Фронт-офис“, логистичната поддръжка и услугите „Бек-офис“, тъй като тези клаузи не изпълняват техническите критерии за оценка на релевантните методи. Следователно в разглеждания случай не може да се направи паралел с хипотезата на необичайно ниски оферти.
57 Следователно четвъртото основание също не обосновава вероятна основателност на поисканата временна мярка (fumus boni juris).
58 От анализа на всички изтъкнати от молителите основания също така следва, че не изглежда в установените в спецификацията критерии да има правна грешка.
59 Следователно настоящата молба следва да се отхвърли, тъй като не е обоснована вероятна основателност за постановяване на поисканата временна мярка (fumus boni juris), без да е необходимо да се разглеждат въпросите за неотложността или за претеглянето на интереси.
По изложените съображения,
СЪДИЯТА ПО ОБЕЗПЕЧИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
определи:
1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 4 февруари 2014 година.
Секретар | | Съдия по обезпечителното производство |