РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
8 април 2008 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Обществени поръчки за доставки — Директива 77/62/ЕИО и Директива 93/36/ЕИО — Възлагане на обществени поръчки без предварително публикуване на обявление — Липса на конкурентно възлагане — Хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“
По дело C‑337/05
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 15 септември 2005 г.,
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа D. Recchia и г‑н X. Lewis, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ищец,
срещу
Италианска република, за която се явява г‑н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г‑н G. Fiengo, avvocato dello Stato, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н P. Jann, г‑н A. Rosas, г‑н K. Lenaerts и г‑н G. Arestis, председатели на състави, г‑н K. Schiemann, г‑н J. Makarczyk (докладчик), г‑н P. Kūris, г‑н E. Juhász, г‑н E. Levits и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 април 2007 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че с въвеждането на съществуващата отдавна и оставена в сила практика за директно възлагане на обществени поръчки за закупуването от Agusta SpA (наричано по-нататък „Agusta“) на хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“, предназначени да задоволяват нуждите на някои военни и граждански структури в италианската държава, без каквато и да било процедура на конкурентно възлагане, и по-специално без спазване на процедурите, предвидени в Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стp. 1), изменена с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 година (ОВ L 328, стр. 1, наричана по-нататък „Директива 93/36“), а по-рано в Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 13, 1977 г., стp. 1), изменена и допълнена с Директива 80/767/ЕИО на Съвета от 22 юли 1980 г. (OВ L 215, стp. 1) и с Директива 88/295/EИО на Съвета от 22 март 1988 г. (OВ L 127, стp. 1, наричана по-нататък „Директива 77/62“), Италианската република не е изпълнила задълженията си по тези директиви.
Правна уредба
2 С исковата си молба Комисията иска да бъде признато за установено неизпълнение на Директива 93/36, а за периода, предхождащ датата на влизането ѝ в сила, на Директива 77/62. Тъй като разпоредбите на тези директиви са сходни и за да се постигне яснота, уместно е позоваването единствено на Директива 93/36.
3 Според дванадесетото съображение на Директива 93/36:
„[…] процедурата на договаряне следва да се счита за изключителна и […] следователно приложима само в изчерпателно изброени случаи“. [неофициален превод]
4 Според член 1 от Директива 93/36, за нуждите на прилагането ѝ
„а) „обществени поръчки за доставка“ са възмездни договори, сключени в писмена форма между доставчик (физическо или юридическо лице), от една страна, и от друга, един от възлагащите органи, определени в буква б), с предмет покупката, отдаването на лизинг, наемането или покупката на изплащане с възможност за изкупуване на стоки. Доставката на стоките може да включва и съпътстващи дейности като разполагането на място и монтаж;
б) „възлагащи органи“ са държавата, регионалните или местни органи, публичноправни органи или асоциации от един или няколко такива органи или един или няколко публичноправни органи;
[…]
г) „открити процедури“ са тези национални процедури, при които всички заинтересовани доставчици могат да представят оферти за участие в обществена поръчка;
д) „ограничени процедури“ са тези национални процедури, за които оферти могат да представят само онези доставчици, които са поканени от възлагащите органи;
е) „процедури на договаряне“ са тези национални процедури, при които възлагащите органи се обръщат към доставчици по свой избор и договарят условията на поръчката с един или повече от тях.“ [неофициален превод]
5 Според член 2, параграф 1, буква б) директивата не се прилага по отношение на:
„поръчки за доставки, които са обявени за секретни, или когато изпълнението им трябва да е придружено от специални мерки за сигурност в съответствие със законите, подзаконовите актове или административните разпоредби, които са в сила в съответната държава-членка, или когато защитата на основните интереси на сигурността на тази държава-членка изисква това.“ [неофициален превод]
6 Член 3 от същата директива гласи:
„Без да се изключва приложението на член 2, член 4 и член 5, параграф 1, настоящата директива се прилага по отношение на всички стоки, посочени в член 1, буква a), включително тези, които са предмет на поръчки, възложени от възлагащи органи в областта на отбраната, с изключение на стоките, за които се прилага член [296], параграф 1, буква б) [ЕО].“ [неофициален превод]
7 Член 5, параграф 1, буква а) от Директива 93/36 има следното съдържание:
„а) Дялове ІІ, ІІІ и ІV и членове 6 и 7 се прилагат за обществени поръчки за доставки, които се възлагат:
i) от възлагащите органи, посочени в член 1, буква б), включително поръчките, които се възлагат от възлагащите органи, изброени в приложение I, в областта на отбраната, когато става въпрос за стоки, които не са включени в приложение II, при условие че предвидената стойност без данък върху добавената стойност (ДДС) е не по-малка от равностойността в [евро] на 200 000 специални права на тираж (СПТ);
ii) от възлагащите органи, изброени в приложение I и чиято предвидена стойност без ДДС е не по-малка от равностойността в [евро] на 130 000 СПТ; за възлагащите органи в областта на отбраната това се прилага само за поръчки, отнасящи се до стоки, включени в приложение II.“ [неофициален превод]
8 Член 6, параграфи 1—3 от същата директива, гласи:
„1. В изброените по-долу случаи при възлагане на обществени поръчки за доставка възлагащите органи прилагат процедурите, описани в член 1, букви г), д) и е).
2. Възлагащите органи могат да възлагат поръчки за доставка чрез процедура на договаряне при представяне на нередовни оферти в отговор на открита или ограничена процедура или при представяне на неприемливи оферти съгласно националните разпоредби, съвместими с дял IV, когато първоначално обявените условия не са съществено променени. В тези случаи възлагащите органи публикуват обявление за възлагане, освен ако не включват в процедурата на договаряне всички предприятия, които удовлетворяват критериите на членове 20—24 и които при предишното си участие в открита или ограничена процедура са представили оферти, отговарящи на изискванията на процедурата за възлагане.
3. Възлагащите органи могат да възлагат поръчки за доставка чрез процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за възлагане в следните случаи:
[…]
в) когато поради техните технически или творчески особености или по причини, свързани със защитата на изключителни права, производството или доставката на стоките може да бъде възложено само на определен доставчик;
[…]
д) за допълнителни доставки от първоначалния изпълнител на доставки, предназначени за частична замяна на обичайните доставки или съоръжения, или за увеличаване на наличните доставки или съоръжения, когато смяната на изпълнителя на доставки би принудила възлагащия орган да придобие материали с различни технически характеристики, което би довело до несъвместимост или прекомерни технически затруднения при експлоатацията и поддържането. Продължителността на такива поръчки, както и на периодично повтарящи се поръчки, като правило не може да надвишава три години.“ [неофициален превод]
9 Член 33 от Директива 93/36 има следното съдържание:
„Директива 77/62/ЕИО […] се отменя, без да отпадат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране и прилагане, посочени в приложение V.
Позоваванията на отменената директива се приемат за позоваване на настоящата директива и следва да се четат съгласно таблицата на съответствията в приложение VI.“ [неофициален превод]
Досъдебна процедура
10 Тъй като Комисията не разполага с никаква информация за организирането на процедура за възлагане на обществена поръчка на общностно равнище за доставката на хеликоптери, предназначени за задоволяване нуждите на различни структури на италианската държава, тя приема, че хеликоптерите с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“ са купени направо без никаква процедура на конкурентно възлагане на общностно равнище в нарушение на разпоредбите на Директива 77/62 и 93/36. Поради това на 17 октомври 2003 г. тя изпраща до Италианската република официално уведомително писмо, като я приканва да представи становището си в срок от 21 дни, считано от получаването на това писмо.
11 Италианските власти отговарят на писмото с факс от 9 декември 2003 г.
12 Понеже преценява, че италианските власти не са представили достатъчно доводи, за да опровергаят констатациите, изложени в официалното уведомително писмо, и при липсата на друго съобщение от тяхна страна, Комисията изпраща на 5 февруари 2004 г. мотивирано становище на Италианската република, като я приканва да се съобрази с него в срок от два месеца, считано от съобщаването му.
13 Италианските власти отговарят на посоченото мотивирано становище с писма от 5 април и от 13 и 27 май 2004 г.
14 Понеже смята, че доводите, изложени от Италианската република в отговор на мотивираното становище, са недостатъчни и че тя не е взела никакви мерки, за да сложи край на инкриминираната практика за възлагане на обществени поръчки за доставки, Комисията решава да предяви настоящия иск.
По иска
По допустимостта
Доводи на страните
15 Италианската република изтъква, че искът е недопустим, тъй като в рамките на досъдебната процедура Комисията не отправя критики срещу поръчките за военни доставки. Ставало въпрос само за граждански доставки. Ето защо нямало съответствие между, от една страна, твърденията за нарушения, направени в хода на досъдебната процедура, и от друга страна, съдържащите се в настоящия иск.
16 Италианската република смята също, че частта от иска, която се отнася до поръчките за доставки, направени за нуждите на Corpo forestale dello Stato (национално управление на горите), е недопустима. Всъщност принципът ne bis in idem бил нарушен, доколкото неизпълнението на задълженията по отношение на тази категория поръчки вече било разгледано и оценено от Съда в Решението му от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия (C‑525/03, Recueil, стр. I‑9405).
17 Наред с това, в дупликата си Италианската република изтъква, с оглед на неясния и неточен характер на фактите, изложени от Комисията както в официалното уведомително писмо, така и в мотивираното становище, че искът не отговаря на изискванията за съгласуваност и точност, които поставя съдебната практика, което накърнява сериозно правото на защита на тази държава-членка.
18 Комисията възразява, че досъдебната фаза изобщо не се е отнасяла до военни доставки, а в нея са били разглеждани граждански доставки, предназначени по-специално за нуждите на някои военни структури на италианската държава. Тя подчертава също, че процедурата, дала повод за Решението по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, има различен предмет от този на настоящия иск.
Съображения на Съда
19 Въз основа на постоянната съдебна практика се установява, че досъдебната процедура има за цел да предостави възможност на засегнатата държава-членка, от една страна, да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Общността, а от друга — пълноценно да изтъкне доводите на защитата си срещу направените от Комисията твърдения за нарушение (вж. по-специално Решение от 10 май 2001 г. по дело Комисия/Нидерландия, C‑152/98, Recueil, стp. I‑3463, точка 23, Решение от 15 януари 2002 г. по дело Комисия/Италия, C‑439/99, Recueil, стp. I‑305, точка 10 и Решение от 27 ноември 2003 г. по дело Комисия/Финландия, C‑185/00, Recueil, стp. I‑14189, точка 79).
20 По този начин редовността на това производство представлява нарочна основна гаранция по Договора за ЕО за осигуряване на защитата на правата на съответната държава-членка. Единствено когато тази гаранция е налице, състезателното производство пред Съда може да му даде възможност да отсъди дали държавата-членка действително не е изпълнила задълженията, както твърди Комисията (вж. по-специално Решение от 5 юни 2003 г. по дело Комисия/Италия, C‑145/01, Recueil, стp. I‑5581, точка 17).
21 В светлината на тази съдебна практика е уместно да се изследва дали Комисията е осигурила зачитане на правото на защита по отношение на Италианската република по време на досъдебната процедура.
22 На първо място, що се отнася до твърдението за липса на съответствие между нарушенията, изтъкнати по време на досъдебната процедура и пред Съда, достатъчно е да се установи, че мотивираното становище и исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, написани с почти еднакви изрази, се основават на едни и същи твърдени нарушения. При това положение доводът на Италианската република, който цели да докаже, че нарушенията, изтъкнати по време на досъдебната фаза, не отговарят на изложените в настоящата искова молба, не могат да бъдат приети.
23 На второ място, що се отнася до твърдението за липса на яснота и точност при определянето на нарушенията, формулирани по отношение на Италианската република в рамките на досъдебната процедура, следва да се припомни, че ако мотивираното становище, посочено в член 226 ЕО, трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, довели Комисията до убеждението, че заинтересованата държава-членка не е изпълнила едно от задълженията си по Договора, официалното уведомително писмо не може да бъде подчинено на толкова стриктни изисквания за точност, на каквито трябва да отговаря мотивираното становище, тъй като писмото по необходимост може да представлява само първоначално кратко изложение на твърденията за нарушения (вж. по-специално Решение от 28 март 1985 г. по дело Комисия/Италия, 274/83, Recueil, стр. 1077, точка 21, Решение от 16 септември 1997 г. по дело Комисия/Италия, C‑279/94, Recueil, стp. I‑4743, точка 15 и Решение от 18 май 2006 г., по дело Комисия/Испания, C‑221/04, Recueil, стp. I‑4515, точка 36).
24 В конкретния случай твърденията на Комисията по време на досъдебната процедура са достатъчно ясни, за да дадат възможност на Италианската република да изтъкне доводите в своя защита, както се установява от протичането на тази фаза от производството.
25 На трето място, що се отнася до твърдението за нарушаване на принципа ne bis in idem, уместно е да се посочи, че Решението от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, е постановено по дело, което има съвсем друг предмет, тъй като по него искът на Комисията се отнася до постановление на председателя на италианския министерски съвет, с което се разрешава използването на процедури на договаряне чрез дерогация от общностните директиви относно обществените поръчки за доставки, като искът е обявен за недопустим, тъй като постановлението е произвело всички правни последици преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище. Настоящият иск обаче изобщо няма за предмет преразглеждането на законосъобразността на споменатото по-горе постановление, а се отнася до стара практика на италианската държава, състояща се в директното възлагане на поръчки за покупката на хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“ без всякаква процедура за привличане на конкурентни оферти на общностно равнище.
26 Поради това повдигнатото от Италианската република възражение за недопустимост следва да се отхвърли.
По съществото на спора
Доводи на страните
27 В подкрепа на иска си Комисията твърди, че е установила обща практика, изразяваща се в директното възлагане на поръчки за покупката на хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“ за задоволяване на нуждите на различни военни и граждански структури на италианската държава.
28 Тя се позовава на няколко поръчки, направени в периода 2000—2003 г. за Corpo dei Vigili del Fuoco (противопожарна охрана), Carabinieri (карабинери), Corpo forestale dello Stato, Guardia Costiera (брегова охрана), Guardia di Finanza (управление на митниците), Polizia di Stato (национална полиция), както и за отдела за гражданска защита на председателството на Министерския съвет. Що се отнася до периода преди 2000 г., италианските власти признавали, че са купували хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“ без никаква процедура на конкурентно възлагане. Комисията отбелязва също, че въздушният флот на посочените държавни структури е съставен изключително от хеликоптери от посочените марки, никой от които не е закупен след процедура на конкурентно възлагане на общностно равнище.
29 Тъй като тези поръчки отговарят на условията, посочени в Директива 93/36, Комисията смята, че е трябвало да бъдат предмет на открита процедура или на ограничена процедура в съответствие с член 6 от тази директива, а не на процедура на договаряне.
30 Италианската република поддържа, на първо място, че доставките, предназначени за военните структури на италианската държава, попадат в приложното поле на член 296 ЕО и на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36. Действително според тази държава-членка посочените разпоредби са приложими, тъй като разглежданите хеликоптери са „стоки с двойна употреба“, т.е. могат да служат както за граждански, така и за военни цели.
31 След това посочената държава-членка изтъква, че поради техническите особености на хеликоптерите и допълващия характер на разглежданите доставки тя е могла да използва процедурата на договаряне в изпълнение на член 6, параграф 3, букви в) и д) от Директива 93/36.
32 Тя подчертава, най-общо, че нейната практика не се различава от въведената в повечето държави-членки, които произвеждат хеликоптери.
33 Италианската република изтъква, че до края на деветдесетте години отношенията на италианската държава с Agusta са могли да се разглеждат като „in house“ [„вътрешни“] по смисъла на Решение от 18 ноември 1999 г. по дело Teckal (C‑107/98, Recueil, стp. I‑8121).
Съображения на Съда
34 Важно е от самото начало да се отбележи липсата на спор между страните, че сумите по разглежданите поръчки надвишават прага, определен в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 93/36, с достигането на който е възможно да попаднат в нейното приложно поле.
35 Уместно е също да се посочи, че приложените към писмената защита на Италианската република материали във връзка с договорите за закупуване на хеликоптери потвърждават становището на Комисията, че закупуването на тези хеликоптери чрез процедурата на договаряне е постоянна практика, установена отдавна.
– Относно „in house“ отношенията между италианската държава и Agusta
36 Според постоянната практика на Съда провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, съгласно директивите относно възлагането на обществени поръчки, не е задължително дори ако съдоговорителят е самостоятелен, юридически обособен от възлагащия орган правен субект, когато са изпълнени две условия. От една страна, органът на публична власт, който е възложител, трябва да упражнява по отношение на този самостоятелен правен субект контрол, аналогичен на упражнявания върху собствените си служби, и от друга страна, правният субект трябва да осъществява основната част от дейността си с публичната или публичните структури, на които принадлежи (вж. Решение по дело Teckal, посочено по-горе, точка 50, Решение от 11 януари 2005 г. по дело Stadt Halle и RPL Lochau, С‑26/03, Recueil, стр. І‑1, точка 49, Решение от 13 януари 2005 г. по дело Комисия/Испания, C‑84/03, Recueil, стp. I‑139, точка 38, Решение от 10 ноември 2005 г. по дело Комисия/Австрия, С‑29/04, Recueil, стр. І‑9705, точка 34, Решение от 11 май 2006 г. по дело Carbotermo и Consorzio Alisei, С‑340/04, Recueil, стр. І‑4137, точка 33, както и Решение от 19 април 2007 г. по дело Asemfo, С‑295/05, Сборник, стр. І‑2999, точка 55).
37 При това положение е уместно да се изследва дали двете изисквани от посочената в предходната точка съдебна практика условия са изпълнени по отношение на Agusta.
38 Що се отнася до първото условие за контрол от страна на орган на публична власт, важно е да се припомни, че участието, дори миноритарно, на частно предприятие в капитала на дружество, в което участва и разглежданият възлагащ орган, при всички положения изключва възможността възлагащият орган да упражнява върху това дружество контрол, аналогичен на упражнявания върху собствените си служби (вж. Решение по дело Stadt Halle и RPL Lochau, посочено по-горе, точка 49).
39 В това отношение, както се установява от приложеното към писмената защита проучване за участията на италианската държава в EFIM (Ente Partecipazioni e Finanziamento Industrie Manifatturiere), Finmeccanica и Agusta, последното, което от създаването си е частноправно дружество, винаги е било от 1974 г. насетне дружество със смесено, публично-частно участие, т.е. дружество, чийто капитал е съставен в една част от дялове, притежавани от посочената държава, а в друга част — от частни акционери.
40 Ето защо, при положение че Agusta е дружество, частично отворено за частния капитал и че отговаря, следователно, на критерия по точка 38 от настоящото решение, е изключено италианската държава да бъде в състояние да упражнява върху него контрол, аналогичен на упражнявания върху собствените ѝ служби.
41 При такива условия и без да е необходимо да се разглежда въпросът дали Agusta осъществява основната част от дейността си с възлагащия орган на публична власт, доводът на Италианската република, основан на съществуването на „in house“ отношения между това дружество и италианската държава, трябва да бъде отхвърлен.
– Относно легитимните изисквания, свързани с националния интерес
42 В началото е уместно да се припомни, че прилагането на общностното право не е изключено по отношение на всички мерки, които държавите-членки приемат в рамките на легитимните изисквания, свързани с националния интерес, само поради факта че те са приети в интерес на обществената сигурност или на националната отбрана (вж. в този смисъл Решение от 11 март 2003 г. по дело Dory, C‑186/01, Recueil, стp. I‑2479, точка 30).
43 Всъщност както Съдът вече е установил, Договорът предвижда дерогации, приложими в случаите, когато е възможно да бъде застрашена обществената сигурност, по-конкретно в членове 30 ЕО, 39 EО, 46 EО, 58 ЕО, 64 EО, 296 EО и 297 EО, които се отнасят до ясно отграничени изключителни хипотези. От това не би могло да се направи изводът за съществуване на обща резерва, вътрешно присъща на Договора, която изключва от приложното поле на общностното право всяка мярка, взета с оглед на обществената сигурност. Ако се признае съществуването на такава резерва извън конкретните условия в разпоредбите на Договора, биха били засегнати задължителният характер и еднаквото прилагане на общностното право (вж. в този смисъл Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 26, Решение от 26 октомври 1999 г. по дело Sirdar, C‑273/97, Recueil, стр. I‑7403, точка 16, Решение от 11 януари 2000 г. по дело Kreil, C‑285/98, Recueil, стр. I‑69, точка 16 и Решение по дело Dory, посочено по-горе, точка 31).
44 В тази насока държавата-членка, която възнамерява да се позове на тези изключения, трябва да докаже, че посочените случаи на освобождаване не излизат извън рамките на тези изключителни хипотези (вж. в този смисъл Решение от 16 септември 1999 г. по дело Комисия/Испания, C‑414/97, Recueil, стр. I‑5585, точка 22).
45 В настоящия случай Италианската република изтъква, че покупките на хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“ отговарят на легитимните изисквания, свързани с националния интерес, предвидени в член 296 ЕО и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36, тъй като тези хеликоптери са стоки с двойна употреба, т.е. могат да се използват както за граждански, така и за военни цели.
46 Важно е на първо място да се подчертае, че по силата на член 296, параграф 1, буква б) ЕО всяка държава-членка може да предприеме необходимите за защитата на основните интереси на своята сигурност мерки, които са свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали, при условие тези мерки да не влияят на условията за конкуренция в общия пазар относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели.
47 От текста на тази разпоредба е видно, че разглежданите стоки трябва да са предназначени за строго военни цели. От това следва, че закупуването на оборудване, чието използване за военни цели е малко вероятно, задължително трябва да спазва правилата за възлагане на обществени поръчки. Доставката на хеликоптери на военни структури с оглед на използване за граждански цели трябва да спазва същите правила.
48 Безспорно е, че разглежданите хеликоптери обаче, както приема Италианската република, със сигурност са с гражданско предназначение и имат евентуална военна цел.
49 Поради това Италианската република не може надлежно да се позове на член 296, параграф 1, буква б) ЕО, към който препраща член 3 от Директива 93/36, за да обоснове използването на процедурата на договаряне за покупката на тези хеликоптери.
50 На второ място, посочената държава-членка се позовава на поверителния характер на сведенията, които са получени за започване производството на хеликоптерите от Agusta, за да обоснове възлагането на поръчки на това дружество в рамките на процедурата по договаряне. В това отношение Италианската република се позовава на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36.
51 Трябва обаче да се отбележи, че Италианската република не сочи причините, поради които тя смята, че поверителният характер на данните, съобщени за производството на хеликоптерите от Agusta, ще бъде по-лошо гарантиран, ако това производство бъде поверено на други дружества, независимо дали са установени в Италия или в други държави-членки.
52 В тази връзка необходимостта да се предвиди задължение за поверителност по никакъв начин не пречи да се приложи процедура на конкурентно възлагане на поръчка.
53 При това положение използването на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36, за да бъде обоснована покупката на въпросните хеликоптери чрез процедура на договаряне, изглежда несъразмерно от гледна точка на целта, изразяваща се в предотвратяване на разпространяването на чувствителни сведения, свързани с производството им. Всъщност Италианската република не доказва, че такава цел не би могла да бъде постигната при провеждането на процедура на конкурентно възлагане, каквато е предвидена в същата директива.
54 Ето защо Италианската република не може надлежно да се позове на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/36, за да обоснове използването на процедурата на договаряне за покупката на тези хеликоптери.
– Относно изискванията за еднородност на хеликоптерния флот
55 За да обоснове използването на процедурата на договаряне, Италианската република се позовава и на член 6, параграф 3, букви в) и д) от Директива 93/36. Тя поддържа, от една страна, че с оглед на техническите особености производството на разглежданите хеликоптери е могло да бъде поверено само на Agusta, а от друга страна, че е било необходимо да се осигури оперативната съвместимост на хеликоптерния флот, най-вече за да се намалят логистичните и експлоатационни разходи, както и тези за обучението на пилотите.
56 Както се установява по-конкретно от дванадесетото съображение от Директива 93/36, процедурата на договаряне има изключителен характер и може да бъде прилагана само в изчерпателно изброени случаи. За целта следва да се подчертае, че член 6, параграфи 2 и 3 от същата директива изброяват изчерпателно и изрично единствените изключения, за които използването на процедурата на договаряне е разрешено (вж. в този смисъл относно Директива 77/62 Решение от 17 ноември 1993 г. по дело Комисия/Испания, С‑71/92, Recueil, стр. І‑5923, точка 10; относно Директива 93/36 вж. посочените по-горе Решение по дело Teckal, точка 43 и Решение от 13 януари 2005 г. по дело Комисия/Испания, точка 47).
57 Според практиката на Съда дерогациите от правилата, целящи да гарантират ефективност на признатите с Договора права в областта на обществените поръчки, трябва да бъдат тълкувани стриктно (вж. Решение от 18 май 1995 г. по дело Комисия/Италия, C‑57/94, Recueil, стp. I‑1249, точка 23, Решение от 28 март 1996 г. по дело Комисия/Германия, C‑318/94, Recueil, стp. I‑1949, точка 13 и Решение от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция, C‑394/02, Recueil, стp. I‑4713, точка 33). При това положение, за да не лишат Директива 93/36 от нейното полезно действие, държавите-членки не би трябвало да предвиждат непредвидени в тази директива хипотези, при които се използва процедурата на договаряне, или да съчетават хипотезите, изрично предвидени от тази директива, с нови условия, които водят до улесняване на използването на тази процедура (вж. в този смисъл Решение от 13 януари 2005 г. по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 48).
58 Уместно е също да се припомни, че ако някой смята да се позове на дерогация, той трябва да докаже, че изключителните обстоятелства, обосноваващи тази дерогация, действително са налице (вж. Решение от 10 март 1987 г. по дело Комисия/Италия, 199/85, Recueil, стр. 1039, точка 14 и Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 33).
59 В конкретния случай трябва да се отбележи, че Италианската република не е доказала по надлежния ред причината, поради която само хеликоптерите, произведени от Agusta, притежават необходимите технически характеристики. Освен това държавата-членка се ограничава да подчертае предимствата на оперативната съвместимост на хеликоптерите, използвани от различните структури. Тя не е доказала обаче с какво промяната на доставчика би я принудила да придобие оборудване, произведено чрез използване на различна техника, което може да доведе до несъвместимост или до прекомерни технически затруднения при експлоатацията или поддържането.
60 С оглед на всичко изложено по-горе е уместно да се приеме, че с въвеждането на съществуващата отдавна и оставена в сила практика за директно възлагане на обществени поръчки за закупуването от Agusta на хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“, предназначени да задоволяват нуждите на някои военни и граждански структури в италианската държава, без каквато и да било процедура на конкурентно възлагане, и по-специално без спазване на процедурите, предвидени в Директива 93/36, а по-рано в Директива 77/62, Италианската република не е изпълнила задълженията си по тези директиви.
По съдебните разноски
61 По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Италианската република и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) С въвеждането на съществуващата отдавна и оставена в сила практика за директно възлагане на обществени поръчки за закупуването от Agusta SpA на хеликоптери с марките „Agusta“ и „Agusta Bell“, предназначени да задоволяват нуждите на някои военни и граждански структури в италианската държава, без каквато и да било процедура на конкурентно възлагане, и по-специално без спазване на процедурите, предвидени в Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, изменена с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 г., а по-рано в Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, изменена и допълнена с Директива 80/767/ЕИО на Съвета от 22 юли 1980 г. и с Директива 88/295/EИО на Съвета от 22 март 1988 г., Италианската република не е изпълнила задълженията си по тези директиви.
2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.
Подписи