Language of document : ECLI:EU:T:2016:69

Дело T‑135/14

(публикувани откъси)

Kicktipp GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „kicktipp“ — По-ранна национална словна марка „KICKERS“ — Правило 19 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95 — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 5 февруари 2016 г.

1.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Факти, доказателства и съображения в подкрепа на възражението — Доказване на съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранна регистрирана марка — Телеологично тълкуване — Достатъчност на удостоверението за подновяване като доказателство — Условия

(член 1, правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Езици на СХВП — Задължение за представяне на превод на езика на производството в едномесечен срок, считано от представянето на оригиналния документ — Необходимост от изрично посочване на оригиналния документ — Липса

(член 1, правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

3.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Факти, доказателства и съображения в подкрепа на възражението — Доказване на съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранна регистрирана марка — Доказване на подновяването на по-ранната марка — Обхват

(член 1, правило 19, параграф 2, буква а) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

1.      Съгласно правило 19, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността възразяващата страна трябва да представи „доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка“. Правило 19, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2868/95 посочва „по-специално“ доказателствата, които възразяващата страна трябва да представи. В това отношение, от първата част на правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 следва, че възразяващата страна е длъжна да представи удостоверение за регистрация „и“ в зависимост от случая, най-новото удостоверение за подновяване на по-ранна марка, която не е марка на Общността. Съгласно правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii), in fine от Регламент № 2868/95, възразяващата страна има възможност да представи и „еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че възможността за представяне на еквивалентен документ не се отнася само за удостоверението за подновяване, а както за удостоверението за регистрация, така и за удостоверението за подновяване. Всъщност изискването за представяне на удостоверението за регистрация не е цел само по себе си, а цели да създаде възможност Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да разполага с достоверно доказателство за съществуването на марката, на която е основано възражението. Следователно е възможно да се представи „еквивалентен“ документ, който замества както удостоверението за регистрация, така и удостоверението за подновяване.

Нещо повече, възможно е също така вторият посочен в правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95 елемент, а именно удостоверението за подновяване, да представлява същевременно и „еквивалентен документ“ по отношение на първия елемент, а именно удостоверението за регистрация. Всъщност, когато удостоверението за подновяване съдържа цялата необходима информация за преценката относно съществуването, валидността и обхвата на защитата на марката, на която е основано възражението, представянето на този документ представлява „доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка“ по смисъла на правило 19, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2868/95. Следва да се припомни, че съгласно телеологичното тълкуване на правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 решаващият елемент е съдържанието на документа, както и фактът, че той е издаден от компетентния орган.

От изложеното по-горе следва, че представянето на удостоверение за подновяване е достатъчно за доказване на съществуването, валидността и обхвата на защитата на марката, на която е основано възражението, ако то съдържа цялата необходима за тази цел информация.

(вж. т. 57, 58, 60, 62, 64 и 65)

2.      Съгласно правило 98, параграф 1 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, когато трябва да се представи превод на документ, преводът трябва да посочва документа, за който се отнася, и да възпроизвежда структурата и съдържанието на оригиналния документ. Все пак изрично посочване кой е преведеният оригинален документ не е необходимо за идентифициране на документа, за който се отнася преводът, когато оригиналният документ и преводът са представени заедно. Всъщност, когато преводът е приложен веднага след оригиналния документ, няма съмнение кой е оригиналният документ, за който се отнася преводът.

(вж. т. 71 и 72)

3.      Когато подновяването на по-ранната марка, на която е основано възражението, е поискано своевременно, но компетентният орган все още не се е произнесъл по искането, достатъчно е да се представи удостоверение за подаденото искане, стига то да е издадено от компетентния орган и да съдържа цялата необходима информация относно регистрацията на марката, която би се съдържала и в удостоверението за регистрация. Всъщност, доколкото тази марка все още не е подновена, за притежателя на марката е невъзможно да представи удостоверение за подновяване и той не може да бъде наказван заради забавянето на компетентния орган да се произнесе по искането му. Същата идея следва впрочем от правило 19, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, съгласно което, когато марката все още не е регистрирана, е достатъчно да се представи копие от удостоверението за подаване на заявката.

Обратно, когато марката, на която е основано възражението, е регистрирана, съгласно правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 2868/95, не е достатъчно да се представи удостоверение за подаване на заявка. В такъв случай е необходимо да се представи удостоверението за регистрация или еквивалентен документ. По същия начин не е достатъчно да се представи удостоверение за подаването на искане за подновяване, когато подновяването е било извършено.

(вж. т. 74 и 75)