ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
24 септември 2008 година
Дело T-105/08 P
Kris Van Neyghem
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство — Наемане на работа — Конкурс на общо основание — Недопускане до устен изпит — Явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 декември 2007 г. по дело Van Neyghem/Комисия (F‑73/06, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това съдебно решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г-н Kris Van Neyghem понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията във връзка с настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Изопачаване на доказателства — Неточност по същество на фактическите констатации, произтичаща от доказателствата по преписката — Допустимост
(член 225 А ЕО; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 6 от приложение III)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на представянето на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. На етапа на обжалване са допустими оплаквания, свързани с установяването и преценката на фактите в обжалваното съдебно решение, когато жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба е направил констатации, чиято неточност по същество произтича от доказателствата по преписката, или че е изопачил представените му доказателства. Подобно изопачаване е налице, когато без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства се явява явно неправилна.
(вж. точки 29 и 32)
Позоваване на: Съд — 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, Recueil, стр. I‑9297, точка 56; 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точки 32—35 и 37
2. Изискването за мотивиране на решенията на конкурсна комисия трябва да се съвмести със зачитането на тайната на разискванията ѝ съгласно член 6 от приложение III към Правилника. Следователно като мотивира решението си да не допусне даден кандидат до изпит, конкурсната комисия може само да уведоми кандидата за оценките и точките, които е получил, и не е длъжна да уточнява кои отговори е приела за незадоволителни или да обяснява защо тези отговори са били счетени за незадоволителни.
(вж. точки 34 и 35)
Позоваване на: Съд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точка 24; Първоинстанционен съд — 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, Recueil FP, стр. I‑A‑105 и II‑541, точка 44; 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑107, точка 27
3. Преценките, които извършва конкурсната комисия, когато оценява познанията и способностите на кандидатите, както и решенията, с които тя установява, че даден кандидат не е издържал изпита, са израз на ценностна оценка на представянето на кандидата на изпита. Конкурсната комисия разполага с широко право на преценка при оценка на резултатите от конкурсните изпити и общностният съд би могъл да упражни контрол върху основателността на ценностните ѝ оценки само в случай на явно нарушение на правилата относно разискванията на комисията, на явна грешка и на злоупотреба с власт, както и при явно превишаване на пределите на правото ѝ на преценка.
(вж. точки 46 и 47)
Позоваване на: Съд — 16 юни 1987 г., Kolivas/Комисия, 40/86, Recueil, стр. 2643, точка 11; Първоинстанционен съд — 11 февруари 1999 г., Jiménez/СХВП, T‑200/97, Recueil FP, стр. I‑A‑19 и II‑73, точка 40; 31 май 2005 г., Gibault/Комисия, T‑294/03, Recueil FP, стр. I‑A‑141 и II‑635, точка 41