РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
1 февруари 2024 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на камиони — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) — Споразумения и съгласувани практики относно продажните цени на камионите, времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове, изисквани от стандартите EURO 3—6, и прехвърлянето върху клиентите на разходите за тези технологии — Единно продължено нарушение — Географски обхват на нарушението — „Хибридна процедура“, довела последователно до приемането на решение за постигане на споразумение и на решение по обикновения ред — Член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на добра администрация — Безпристрастност на Европейската комисия — Преценка на географския обхват на съгласувана практика — Релевантни обстоятелства — Квалификация на съвкупност от действия като „единно продължено нарушение“ — Регламент (ЕС) № 1/2003 — Член 25 — Правомощие на Комисията да наложи глоба — Погасителна давност“
По дело C‑251/22 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 8 април 2022 г.,
Scania AB, установено в Сьодертеле (Швеция),
Scania CV AB, установено в Сьодертеле,
Scania Deutschland GmbH, установено в Кобленц (Германия),
представлявани от D. Arts, N. De Backer, K. Schillemans, advocaten, S. Falkner, P. Hammarskiöld, C. Langenius,, L. Ulrichs, advokater, и F. Miotto, avocate,
жалбоподатели,
като другата страна в производството е
Европейска комисия, представлявано от M. Domecq, M. Farley и L. Wildpanner,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, изпълняващ функцията на председател на десети състав, I. Jarukaitis (докладчик) и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH (наричано по-нататък „Scania DE“), три правни субекта на предприятието Scania (наричани по-нататък заедно „Scania“), искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 2 февруари 2022 г., Scania и др./Комисия (T‑799/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:48), с което Общият съд отхвърля жалбата им с главно искане за отмяна на Решение C(2017) 6467 final на Комисията от 27 септември 2017 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39824 — Камиони) (наричано по-нататък „спорното решение“) и при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложените им с това решение глоби.
Правна уредба
2 Член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) се отнася до правомощието на Комисия да налага глоби. Член 25 от същия регламент, озаглавен „Давност за налагане на санкции“, гласи:
„1. Правомощията, предоставени на Комисията с членове 23 […], подлежат на следните давностни срокове:
а) три години за нарушения на разпоредбите, свързани с искания за информация или с извършване на проверки;
б) пет години за всички останали нарушения.
2. Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. Въпреки това, в случай на продължени или повторни нарушения, давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е спряло.
3. Всяко действие, предприето от Комисията или от органа по конкуренция на държава членка с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността за налагане на глоби […]. Давността се прекъсва ефективно от датата, на която за предприетите действия е уведомено поне едно от предприятията или сдруженията на предприятия, които са участвали в нарушението. […]
4. Прекъсването на давността се прилага за всички предприятия или сдружения на предприятия, които са участвали в нарушението.
[…]“.
3 Съгласно член 31 от този регламент, озаглавен „Съдебен контрол от Съда на Европейските общности“:
„Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила санкция или периодично санкционно плащане. Той може да отмени, намали или увеличи наложената санкция или периодично санкционно плащане“.
Обстоятелствата по спора
4 Обстоятелствата по спора, и спорното решение, така както са представени в точки 1—35 от обжалваното съдебно решение, могат да се обобщят по следния начин.
5 В член 1 от спорното решение Комисията установява, че жалбоподателите са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), като от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г. са участвали, посредством правни субекти на предприятията [поверително](1), [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително], в тайни споразумения относно цените, относно увеличението на брутните цени в Европейското икономическо пространство (ЕИП) за средни и тежкотоварни камиони и относно времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждането на технологиите за емисии на вредни газове за средни и тежкотоварни камиони, изисквани от стандартите EURO 3—6. В член 2 от това решение Комисията налага глоба в размер от 880 523 000 EUR солидарно на Scania AB и Scania CV AB, като Scania DE е солидарно отговорно за заплащането на сумата от 440 003 282 EUR (член 2 от обжалваното решение).
Административното производство
6 На 20 септември 2010 г. [поверително] подава заявление за освобождаване от глоби на основание параграф 14 от Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3). На 17 декември 2010 г. Комисията предоставя на [поверително] условно освобождаване от глоби.
7 Между 18 и 21 януари 2011 г. Комисията извършва проверки по-специално в помещенията на жалбоподателите.
8 На 28 януари 2011 г. [поверително] подава заявление за освобождаване от глоби на основание параграф 14 от известието, посочено в точка 6 от настоящото решение, а при липса на такова — за намаляване на глобата на основание параграф 27 от посоченото известие. Същите постъпки правят [поверително] и [поверително].
9 В хода на разследването Комисията отправя, по-специално до жалбоподателите, няколко искания за предоставяне на информация съгласно член 18 от Регламент № 1/2003.
10 На 20 ноември 2014 г. Комисията образува производството по член 11, параграф 6 от този регламент срещу жалбоподателите и срещу правни субекти на предприятията, посочени в точка 5 от настоящото решение, и изготвя изложение на възраженията, което е връчено на всички тези субекти, включително на жалбоподателите.
11 След връчването на изложението на възраженията адресатите му получават достъп до преписката на Комисията по разследването.
12 В хода на [поверително] адресатите на изложението на възраженията се свързват неформално с Комисията и искат от нея да приложи по преписката процедурата за постигане на споразумение, предвидена в член 10а от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), изменен с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 г. (ОВ L 171, 2008 г., стр. 3) (наричан по-нататък „Регламент № 773/2004“). Комисията решава да започне процедура за постигане на споразумение, след като всеки от адресатите на изложението на възраженията потвърждава волята си да участва в разговори за постигане на споразумение.
13 Между [поверително] и [поверително] са проведени разговори за постигане на споразумение между всеки адресат на изложението на възраженията и Комисията. След тези разговори някои адресати на изложението на възраженията подават до Комисията официални заявления за постигане на споразумение съгласно член 10а, параграф 2 от Регламент № 773/2004 (наричани по-нататък „страните по постигнатото с Комисията споразумение“). Жалбоподателите не представят такова заявление.
14 На 19 юли 2016 г. на основание член 7 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията приема Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Камиони), чиито адресати са страните по постигнатото с нея споразумение (наричано по-нататък „решението за постигане на споразумение“).
15 Тъй като жалбоподателите са решили да не подават официално заявление за постигане на споразумение, Комисията продължава отнасящото се до тях разследване, като следва обичайната процедура, а не тази за постигане на споразумение.
16 На 23 септември 2016 г., след като са получили достъп до преписката, жалбоподателите представят писмения си отговор на изложението на възраженията.
17 На 18 октомври 2016 г. жалбоподателите участват в изслушване.
18 На 7 април 2017 г. в съответствие с точка 111 от нейното Известие относно най-добрите практики за водене на производства, свързани с членове 101 и 102 [ДФЕС] (ОВ C 308, 2011 г., стр. 6), Комисията изпраща на Scania AB писмо с изложение на фактите. На 23 юни 2017 г. Комисията изпраща това писмо с изложение на фактите и на Scania CV AB и Scania DE.
19 На 12 май 2017 г. Scania AB изпраща на Комисията писменото си становище по приложените към посоченото писмо с изложение на фактите доказателства, което отразява и позицията на Scania CV AB и Scania DE.
20 На 27 септември 2017 г. Комисията приема спорното решение.
Спорното решение
Структура на пазара на камиони и механизъм за ценообразуване в промишления сектор на камионите, както и в рамките на Scania
21 Що се отнася до структурата на пазара на камиони, Комисията отбелязва, че този пазар се характеризира с високо равнище на прозрачност и концентрация, тъй като участниците са имали възможност да се срещат няколко пъти годишно и да обсъждат положението на пазара. Според Комисията благодарение на целия този обмен участниците са можели да получат точна представа за конкурентното положение на всеки един от тях.
22 Комисията отбелязва също, че участниците, включително Scania, имат дъщерни дружества на важни национални пазари, действащи като дистрибутори на техните продукти. Тези национални дистрибутори разполагали със собствена мрежа от упълномощени търговци. Комисията отбелязва, че Scania продава камионите си чрез национални дистрибутори, които са негови дъщерни дружества и които то притежава изцяло, във всички държави от ЕИП, с изключение на [поверително]. Националните дистрибутори на Scania продавали камионите, закупени от седалището, на упълномощени търговци, които били или притежавани 100 % дъщерни дружества, или независими предприятия. Комисията посочва, че в Германия Scania има [поверително] упълномощени търговци, които са притежавани 100 % дъщерни дружества.
23 Що се отнася до механизма за ценообразуване, Комисията установява, че той включва едни и същи етапи за всички участници и обикновено първият етап от него се изразява в определянето от седалището на първоначален брутен ценови лист. Освен това според Комисията на втория етап се определят трансферни цени за продажбата на камиони на различните национални пазари между седалището на производителите и националните дистрибутори, които са независими предприятия или са притежавани изцяло от седалището. Също така според Комисията на третия етап се определят цените, които упълномощените търговци заплащат на дистрибуторите, а на четвъртия етап — крайната нетна цена, плащана от потребителите, която се договаря от упълномощените търговци или от самите производители, когато продават пряко на упълномощените търговци или на важни клиенти.
24 Комисията констатира, че макар плащаната от потребителите крайна цена да може да варира, например поради прилагането на различни отстъпки на различни равнища в дистрибуторската верига, всички цени, прилагани на всеки етап от дистрибуторската верига, произтичат пряко, в случая на трансферните цени между седалището и дистрибутора, или непряко, в случая на плащаната от упълномощения търговец на дистрибутора цена или на плащаната от крайния клиент цена, от първоначалната брутна цена. Според Комисията се оказва съответно, че определените от седалището първоначални брутни ценови листи представляват обща и основна съставна част на изчисленията на цените, приложими на всеки етап от националните дистрибуторски вериги в цяла Европа. Комисията уточнява, че всички участници, с изключение на [поверително], са изготвили между 2000 г. и 2006 г. брутни ценови листи, съставени от хармонизирани брутни цени за цялото ЕИП.
25 Що се отнася конкретно до механизма за ценообразуване в рамките на Scania и участниците в това ценообразуване, Комисията описва, че седалището на Scania определя листа на брутните цени франко завод (Factory Gross Price List, наричан по-нататък „FGPL“) за всички отделни налични части на даден камион.
26 Всеки национален дистрибутор на Scania, например Scania DE, договаря със седалището на Scania „нетна цена за дистрибутора“, а именно цената, която дистрибуторът плаща на седалището за всяка част, въз основа на FGPL, който е получил. Нетната цена за дистрибутора е посочена в документ, наречен „RPU“ (от термина „Representantuppgift“ на шведски език), който представя разликата между FGPL и нетната цена за дистрибутора с оглед на отстъпките. Предоставените на дистрибутора отстъпки се определят от [поверително] в седалището на Scania, но се обсъждат и в рамките на комитета по цените. Окончателното решение относно нетната цена за дистрибутора на Scania се взема от [поверително].
27 Освен това националният дистрибутор на Scania изпраща на упълномощените търговци на Scania на неговата територия свой собствен лист на брутните цени, състоящи се от нетната цена за дистрибутора с добавен марж на печалбата, за всички отделни налични части от даден камион.
28 Впоследствие упълномощеният търговец на Scania договаря с дистрибутора „нетна цена за упълномощения търговец“, която се основава на брутния ценови лист на дистрибутора с приложено съществено намаление за упълномощения търговец.
29 Клиентите, които купуват камионите от упълномощените търговци на Scania, плащат „клиентска цена“. „Клиентската цена“ се състои от нетната цена за упълномощения търговец, към която се добавят маржът на печалбата за упълномощения търговец и евентуалните разходи, произтичащи от индивидуализацията на камиона, и от която се изваждат предлаганите на клиента намаления и промоции. Комисията констатира, че промяната на цената на който и да е етап от дистрибуторската верига ще има ограничено отражение или няма да се отрази на крайната цена, платена от потребителя.
30 Комисията установява още, че FGPL се прилага на световно равнище, докато нетната цена за дистрибутора и листът на брутните цени на дистрибутора се прилагат в региона, в който дистрибуторът извършва дейност. Също така договорената от упълномощения търговец цена се прилага в региона, в който той осъществява дейност.
31 Що се отнася до отражението на увеличенията на цените на европейско равнище върху цените на национално равнище, Комисията отбелязва, че националните дистрибутори на производителите, какъвто е Scania DE, не са самостоятелни при определянето на брутните цени и брутните ценови листи и че всички цени, прилагани на всеки етап от дистрибуторската верига до крайния потребител, произтичат от брутните ценови листи на общоевропейско равнище, определени от седалището.
32 Според Комисията от това следва, че увеличението на цените в брутния ценови лист на общоевропейско равнище, за което е взето решение от седалището, определя движението на „нетната цена за дистрибутора“, т.е. на цената, която дистрибуторът плаща на седалището за покупката на даден камион. Следователно според Комисията увеличението от страна на седалището на горепосочените брутни цени оказва влияние и върху равнището на брутната цена на дистрибутора, а именно цената, която упълномощеният търговец плаща на дистрибутора, макар цената за крайния потребител да не се променя непременно в същото съотношение или изобщо да не се променя.
Тайни контакти между Scania и страните по постигнатото с Комисията споразумение
33 В спорното решение Комисията приема, че Scania е участвало в тайни срещи и е осъществявало контакти със страните по постигнатото с нея споразумение в рамките на различни форуми и на различни равнища, които са се променили с времето, докато участващите предприятия, целите и съответните продукти са останали едни и същи.
34 Комисията установява тайни контакти на три равнища.
35 На първо място Комисията приема, че през първите години от нарушението ръководните служители на участниците в картела са обсъждали намеренията си относно цените, бъдещите увеличения на брутните цени, понякога и развитието на нетните потребителски цени, а в някои случаи са се договаряли за увеличението на брутните си цени. В спорното решение Комисията обозначава тези тайни контакти като такива на „равнище на ръководните органи“ (top management). Комисията добавя, че по време на срещите на равнище на ръководните органи участниците в картела са се договорили освен това и за времевия график и прехвърлянето на разходите във връзка с пускането на пазара на модели камиони, съответстващи на стандартите EURO 3—5, и че в някои случаи е било договаряно съответните технологии да не се въвеждат преди определена дата. Комисията приема, че срещи на равнище на ръководните органи са провеждани между 1997 г. и 2004 г.
36 На второ място Комисията приема, че през ограничен период от време и успоредно на срещите на равнище на ръководните органи са провеждани разговори между ръководители на средно равнище от седалището на участниците в картела, по време на които освен техническа информация се обменя и информация относно цените и увеличенията на брутните цени. В спорното решение Комисията обозначава тези тайни контакти като такива на „по-ниско равнище в седалището“ (lower headquarters level). Комисията приема, че срещи на по-ниско равнище в седалищата са провеждани между 2000 г. и 2008 г.
37 На трето място Комисията приема, че след въвеждането на еврото и на брутни ценови листи на европейско равнище от почти всички производители на камиони участниците в картела са продължили системно да координират намеренията си относно бъдещите цени посредством германските си дъщерни дружества. В спорното решение Комисията обозначава тези тайни контакти като такива на „германско равнище“ (German level meetings). Комисията уточнява, че както при осъществените през първите години на картела контакти представителите на германските дъщерни дружества са обсъждали бъдещите увеличения на брутните цени, както и времевия график и прехвърлянето на разходите във връзка с въвеждането на технологиите за емисии на вредни газове за средни и тежкотоварни камиони, изисквани от стандартите EURO 5 и EURO 6. Те са обменяли и друга чувствителна търговска информация. Комисията приема, че срещите на германско равнище са провеждани, считано от 2004 г.
Прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП
38 Комисията приема, че писмените доказателства в преписката сочат, че посочените по-горе контакти се отнасят до:
– предвижданите от участниците в картела промени в брутните цени, в брутните ценови листи, във времевия график за тези промени, както и понякога обмен на информация относно предвижданите промени в нетните цени или промени в предоставяните на клиентите отстъпки,
– датата на въвеждане на технологиите за емисии на вредни газове за средни и тежкотоварни камиони, изисквани от стандартите EURO 3—6, както и прехвърлянето на разходите за въвеждането на тези технологии, и
– споделяне на друга чувствителна от гледна точка на конкуренцията информация, като целевите пазарни дялове, текущите нетни цени и отстъпките, брутните ценови листи, дори преди влизането им в сила, конфигураторите на камионите, поръчките и равнищата на складовите наличности.
39 Комисията отбелязва, че между участниците е имало многостранни контакти на различни равнища и че понякога между тях е имало контакти и общи срещи на различни равнища. Според Комисията тези контакти са били свързани помежду си поради тяхното съдържание, момента на осъществяването им, явните препратки между тях и поради обмена при даден контакт на получената при друг контакт информация.
40 Комисията приема, че тези дейности представляват форма на координация и сътрудничество, чрез която участниците съзнателно заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си. Според Комисията разглежданото поведение приема формата на съгласувана практика или споразумение, при което конкурентните предприятия се въздържат да определят самостоятелно търговската политика, която възнамеряват да възприемат на пазара, а по-скоро съгласуват поведението си в областта на цените чрез преки контакти и поемат ангажимент за координирано забавяне на въвеждането на технологиите. Освен това според Комисията системното участие в тайните контакти е създало климат на взаимно познаване на ценовата политика на участниците.
41 Комисията отбелязва, че Scania редовно е участвало в различните форми на тайни съглашения през целия период на нарушението, и стига до извода, че нарушението, в което е участвало Scania, приема формата на споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
42 Що се отнася до ограничаването на конкуренцията, Комисията приема, че Scania е участвало в описаните в точка 38 от настоящото решение тайни контакти и че всички споразумения и съгласувани практики, в които е участвало, са имали за цел ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101 ДФЕС.
43 Що се отнася до единното продължено нарушение, Комисията приема, че споразуменията и/или съгласуваните практики между Scania и страните по постигнатото с Комисията споразумение съставляват единно продължено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, както и на член 53 от Споразумението за ЕИП, извършено в периода от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г. Според Комисията нарушението се състои в тайно споразумяване относно цените и увеличенията на брутните цени в ЕИП за средните и тежкотоварни камиони, както и относно времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждане на технологиите за емисии на вредни газове за средни и тежкотоварни камиони, изисквани от стандартите EURO 3—6.
44 По-конкретно Комисията приема, че посредством антиконкурентните контакти участниците са преследвали общ план с единна антиконкурентна цел и че Scania е знаело или е трябвало да знае за общия обхват и съществените характеристики на мрежата от тайни контакти и е имало намерение да допринесе за разглеждания картел с действията си.
45 Комисията посочва също, че единната антиконкурентна цел е ограничаване на конкуренцията на пазара на средни и тежкотоварни камиони в ЕИП. Тази цел била постигната посредством практики, които намалявали равнищата на стратегическа несигурност между участниците, що се отнася до бъдещите цени и повишенията на брутните цени, както и времевия график и прехвърлянето на разходите за пускането на пазара на камиони, съответстващи на екологичните стандарти.
Адресати на спорното решение
46 На първо място, Комисията адресира спорното решение до Scania CV AB и Scania DE, за които счита, че носят пряка отговорност за нарушението за следните периоди:
– що се отнася до Scania CV AB, за периода от 17 януари 1997 г. до 27 февруари 2009 г., а
– що се отнася до Scania DE, за периода от 20 януари 2004 г. до 18 януари 2011 г.,
47 На второ място, Комисията приема също, че в периода от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г. Scania AB е притежавало пряко или косвено всички акции на Scania CV AB, което от своя страна е притежавало пряко или косвено всички акции на Scania DE. Поради това Комисията посочва, че адресира спорното решение и до следните субекти, които са считани за солидарно отговорни в качеството им на дружества майки:
– Scania AB, отговорно, от една страна, за поведението на Scania CV AB за периода от 17 януари 1997 г. до 27 февруари 2009 г. и от друга страна, за поведението на Scania DE за периода от 20 януари 2004 г. до 18 януари 2011 г., и
– Scania CV AB, отговорно за поведението на Scania DE за периода от 20 януари 2004 г. до 18 януари 2011 г.
Размер на глобата
48 Комисията определя размера на глобата на 880 523 000 EUR.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
49 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 декември 2017 г., жалбоподателите искат главно отмяна на спорното решение, а при условията на евентуалност, частична отмяна на това решение и намаляване на наложените им глоби, както и във всички случаи намаляване на тези глоби в съответствие с член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003.
50 С писмо от 5 юни 2020 г. жалбоподателите искат някои данни, посочени в доклада от съдебното заседание, да бъдат изключени от обществено достъпната информация. С писмо от същата дата Комисията също иска някои данни, посочени по-специално в доклада от съдебното заседание и в обжалваното съдебно решение, да бъдат изключени от обществено достъпната информация.
51 Вследствие на последното искане Общият съд решава да запази анонимността на физическите лица и да заличи наименованията на юридическите лица, различни от жалбоподателите, в неповерителния вариант на обжалваното съдебно решение. Той решава също така да заличи някои данни, свързани по-специално с механизма за ценообразуване в рамките на Scania и с изчисляването на наложената на последното глоба, като заличаването на тези данни не е пречка за разбиране на неповерителния вариант на това съдебно решение.
52 Жалбоподателите излагат девет основания в подкрепа на жалбата си.
53 Първото основание е нарушение на правото на защита, на принципа на добра администрация и на презумпцията за невиновност. Второто основание е нарушение на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003.
54 Третото, четвъртото, петото, шестото и седмото основание се отнасят до извода на Комисията за наличие на единно продължено нарушение и до подвеждането на Scania под отговорност за него. По-конкретно, с третото си основание жалбоподателите се позовават на неправилно прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото е прието, че обменът на информация на по-ниско равнище в седалището съставлява нарушение на тези разпоредби С четвъртото си основание те твърдят нарушение на задължението за мотивиране и неправилно прилагане на посочените членове, доколкото Комисията е приела, че те са сключили споразумение или са участвали в съгласувана практика относно времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове. Петото основание е неправилно прилагане на същите членове, доколкото Комисията е квалифицирала като нарушение „с оглед на целта“ обмена на информация при контактите на германско равнище. С шестото си основание те твърдят неправилно прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото Комисията е приела, че географският обхват на нарушението на германско равнище включва цялата територия на ЕИП. Седмото основание е неправилно прилагане на тези членове, доколкото Комисията е приела, че установеното поведение съставлява единно продължено нарушение и че жалбоподателите носят отговорност в това отношение.
55 Осмото основание е неправилно прилагане на посочените членове, както и на член 25 от Регламент № 1/2003, доколкото Комисията е наложила глоба за поведение, за което е изтекъл давностният срок, и във всички случаи не е взела предвид факта, че поведението не е продължено. С деветото и последно основание жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на пропорционалност и на принципа на равно третиране, що се отнася до размера на глобата, както и, във всички случаи, необходимостта от намаляване на размера на глобата на основание член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003.
56 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички основания по същество. Що се отнася до искането да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, Общият съд отбелязва, че нищо в оплакванията, доводите и фактическите и правните обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателите в рамките на всички разгледани основания, не позволява да се заключи, че размерът на наложената с обжалваното решение глоба трябва да бъде изменен. Поради това Общият съд отхвърля жалбата изцяло и осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
Производството пред Съда и исканията на страните
57 На 8 април 2022 г. жалбоподателите подават настоящата жалба. С молба от същия ден те искат още от Съда да запази същото поверително третиране по отношение на обществеността на данните, посочени в точка 51 от настоящото решение, като възприетото от Общия съд.
58 С акт от 29 април 2022 г. Комисията също иска някои данни да бъдат третирани поверително по отношение на обществеността.
59 С решение от 12 юли 2022 г. председателят на Съда уважава тези искания за поверително третиране.
60 С жалбата си жалбоподателите искат от Съда:
– да отмени изцяло или отчасти обжалваното съдебно решение,
– да отмени изцяло или отчасти спорното решение и/или да отмени или намали размера на наложените им глоби,
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително направените в настоящото производство по обжалване.
61 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
По жалбата
62 Жалбоподателите изтъкват четири основания за обжалване. Първото основание е по същество е нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата. Второто основание е нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като Общият съд квалифицирал географския обхват на поведението на германско равнище като обхващащ цялата територия на ЕИП. С третото си основание жалбоподателите твърдят по същество, че Общият съд е нарушил последните два члена, тъй като е квалифицирал като единно нарушение поредица от действия, включващи три различни равнища на контакти. Четвъртото правно основание е нарушение на същите членове, както и на член 25 от Регламент № 1/2003, тъй като Общият съд запазил в сила глоба за поведение, за което е изтекла давността.
По първото основание
Доводи на страните
63 С първото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил довода им, че Комисията е нарушила член 41, параграф 1 от Хартата, като е приела решението за постигане на споразумение и като е продължила разследването срещу жалбоподателите, без да повери последното на екип, различен от работилия по преписката, по която е прието това решение.
64 На първо място, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е пропуснал да прецени дали административното производство, продължило срещу Scania след приемането на решението за постигане на споразумение, е в съответствие с принципа на обективна безпристрастност. Те препращат към съображенията, съдържащи се по-специално в точки 129, 147 и 151 от обжалваното съдебно решение, отнасящи се до спазването на принципа на безпристрастност в контекста на поетапна „хибридна“ процедура като разглежданата в настоящия случай. Жалбоподателите твърдят, че приемането на това решение е наложило допълнителна тежест на Комисията, която е трябвало да спази не само принципа „tabula rasa“, но и задължението си за безпристрастност. Макар в посочената точка 151 Общият съд по същество да признава, че при такива обстоятелства може да е оправдано преписките да се възложат на два различни екипа, той не бил направил правилния правен извод и бил разгледал въпроса за безпристрастността само от гледна точка на субективната безпристрастност.
65 В това отношение жалбоподателите отбелязват по-специално, че в тази точка 151 Общият съд е приел, че Scania не доказва по какъв начин фактът, че в приемането както на решението за постигане на споразумение, така и на обжалваното решение са участвали едни и същи служби на Комисията „сам по себе си“ е достатъчен, за да докаже, че преписката не е разгледана безпристрастно по отношение на тях, като впоследствие констатира в точка 152 от това решение, че Scania не е доказало, че Комисията е „взел[а] страна или е [предубедена] спрямо Scania, […] в нарушение на принципа на субективна безпристрастност“. По този начин Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като ограничил преценката си до „субективната“ безпристрастност и не разгледал различния от правна гледна точка принцип на „обективна“ безпристрастност.
66 На второ място, жалбоподателите поддържат, че дори Съдът да приеме, че Общият съд е разгледал принципа на обективна безпристрастност, преценката на Общия съд в това отношение във всички случаи е неправилна от правна страна. Обжалваното съдебно решение не съдържало никаква обосновка, позволяваща да се заключи, че Комисията е спазила посочения принцип на обективна безпристрастност въпреки обстоятелството, че едни и същи служби на Комисията са участвали в приемането на решението за споразумение и на спорното решение, докато в точка 151 от това съдебно решение Общият съд изрично признал, че поради това обстоятелство „е по-трудно да се гарантира, че след приемането на решението за постигане на споразумение фактите и доказателствата по отношение на дадено предприятие ще бъдат разгледани в съответствие с принципа на „tabula rasa“.
67 Според жалбоподателите това поставяло под съмнение безпристрастността на Комисията. В точка 151 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочвал също какви действия е могла да предприеме Комисията, за да отстрани подобно съмнение, а именно „поверяването на преписките на два различни екипа“, тоест да включи в обикновената процедура, довела до приемането на спорното решение, екип, различен от този, който участва в процедурата за постигане на споразумение. Така от самите съображения на Общия съд в това решение следвало, че Комисията е нарушила член 41, параграф 1 от Хартата, като е приела решението за постигане на споразумение и като е продължила разследването си срещу Scania, в рамките на едни и същи свои служби. Общият съд обаче не приел, че Комисията не е предоставила достатъчно гаранции, за да отхвърли всяко основателно съмнение относно нейната обективна безпристрастност при провеждането на тази обикновена процедура, като по този начин допуснал грешка при прилагане на правото.
68 Комисията оспорва основателността на тези доводи.
Съображения на Съда
69 Що се отнася, на първо място, до доводите на жалбоподателите, с които те упрекват Общия съд, че не е преценил съответствието с принципа на обективна безпристрастност на административното производство, продължило срещу Scania след приемането на решението за постигане на споразумение, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда Комисията е длъжна да зачита основните права на засегнатите предприятия в хода на административното производство. В този контекст принципът на безпристрастност, който е част от правото на добра администрация, трябва да се разграничава от презумпцията за невиновност (решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C‑883/19 P, EU:C:2023:11, т. 76 и цитираната съдебна практика).
70 Правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, предвижда, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно от институциите на Европейския съюз. Това изискване за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да проявява пристрастие или лична предубеденост, и от друга страна, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 12 януари 2023 г., HSBC Holdings и др./Комисия, C‑883/19 P, EU:C:2023:11, т. 77 и цитираната съдебна практика).
71 В случая в точки 144 и 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня какво включва това право на добра администрация съгласно съдебната практика, посочена в предходните две точки от настоящото решение.
72 По-нататък, в точка 147 от обжалваното съдебно решение той отхвърля доводите на Комисията, че нарушението на принципа на безпристрастност при обстоятелства, подобни на тези в настоящия случай, се разглежда само като евентуално следствие от нарушение на принципа на презумпцията за невиновност при приемането на решението за постигане на споразумение и отбелязва, че подобно нарушение може да е резултат от други нарушения от страна на Комисията на задължението да предостави достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение, по смисъла на съдебната практика, относно нейната безпристрастност при провеждане на обикновеното производство.
73 В точка 148 от посоченото съдебно решение Общият съд обаче констатира, че нито един от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не позволява да се установи, че в случая Комисията не е предоставила всички гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно нейната безпристрастност при разглеждането на случая, що се отнася до Scania. Той мотивира тази констатация с анализ на посочените доводи в точки 149—164 от същото съдебно решение.
74 По-специално в точка 151 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че участието на едни и същи служби в приемането както на решението за постигане на споразумение, така и на спорното решение, прави по-трудно да се гарантира, че след приемането на решението за постигане на споразумение фактите и доказателствата по отношение на дадено предприятие „ще бъдат разгледани в съответствие с принципа на „tabula rasa“ и че това би могло да обоснове поверяването на преписките на два различни екипа, за да се отстранят съмненията в това отношение. В точка 152 от това съдебно решение обаче той констатира, че жалбоподателите не доказват, че член на Комисията или на службите, участвали в приемането на спорното решение, е показал, че е взел страна или е лично предубеден спрямо Scania, по-специално тъй като е участвал в приемането на решението за постигане на споразумение, „в нарушение на принципа на субективна безпристрастност“.
75 В това отношение следва да се припомни, първо, че процедурата за постигане на споразумение е административна процедура, която е алтернатива на обикновената процедура, различна е от нея и притежава определени особености. Второ, ако засегнатото предприятие не подаде заявление за постигане на споразумение, производството, което води до постановяване на окончателното решение, се урежда от общите разпоредби на Регламент № 773/2004, вместо от тези, които уреждат процедурата за постигане на споразумение. Трето, по отношение на обикновеното административно производство, в хода на което отговорностите трябва да бъдат тепърва установени, Комисията е обвързана единствено от изложението на възраженията, като е длъжна да вземе предвид доведените до знанието ѝ в хода на това производство нови обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2017 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, C‑411/15 P, EU:C:2017:11, т. 136).
76 От това следва, че „принципът „tabula rasa“, посочен от Общия съд в точка 129 от обжалваното съдебно решение, която по същество възпроизвежда припомнените в предходната точка от настоящото решение съображения, само отразява констатацията, че презумпцията за невиновност трябва да се спазва по отношение на предприятието или предприятията, които решат да не участват в процедурата за постигане на споразумение с Комисията.
77 От това следва, от една страна, че „принципът „tabula rasa“ няма никакво значение за преценката на Общия съд за спазването на принципа на безпристрастност от страна на Комисията по делото, с което е сезиран, а от друга страна, че при всички положения, противно на приетото от Общия съд, участието на същите служби в приемането както на решението за споразумение, така и на спорното решение не създава никакво затруднение за спазването на „принципа „tabula rasa“. Всъщност смяната на екипа, отговарящ за дадена преписка в рамките на Комисията, би била дори в противоречие с принципите на добрата администрация и на разглеждане на административното производство в разумен срок.
78 Трябва все пак да се констатира, че Общият съд не е направил никакви изводи от неправилното съображение, съдържащо се във второто изречение на точка 151 от обжалваното съдебно решение и припомнено в точка 74 от настоящото решение, поради което насочената срещу него критика от страна на жалбоподателите е безпредметна.
79 Доколкото доводите на жалбоподателите трябва да се разбират в смисъл, че според тях Общият съд е трябвало да приеме, че възлагането на преписката на един и същ екип през цялото времетраене на разглежданата поетапна „хибридна“ процедура, непременно представлява нарушение от страна на Комисията на задължението ѝ за обективна безпристрастност, следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че един и същ екип на Комисията е отговарял за различните последователни фази на разследването, довело до приемането на решението за споразумение, а впоследствие и на спорното решение, не би могло да породи съмнение относно безпристрастността на тази институция, извън всякакви други обективни обстоятелства (вж. по аналогия решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 56).
80 Жалбоподателите обаче не доказват, че са представили такива обективни доказателства пред Общия съд. Освен това от доводите на жалбоподателите не може да се установи, че Общият съд не е преценил дали в настоящия случай Комисията е действала в съответствие с принципа на обективна безпристрастност.
81 Всъщност в точка 152 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че жалбоподателите не са доказали, че екипът, натоварен с преписката, или член на този екип е изразил някаква предубеденост по отношение на Scania в хода на обикновената процедура и противно на твърдението на жалбоподателите по същество, посочената точка 152 не е единственият мотив, на който се основава констатацията на Общия съд, че в случая Комисията не е нарушила принципа на добра администрация, нито позволява да се установи, че Общият съд е пропуснал да прецени в този контекст съответствието на поведението на Комисията с посочения принцип на обективна безпристрастност.
82 Така от цялостния прочит на точки 100—104 и 148—164 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е разгледал не само „субективния“, но и „обективния“ аспект на принципа на безпристрастност с оглед на доводите, които са му били представени в това отношение от жалбоподателите.
83 Що се отнася по-специално до обективната безпристрастност, в точки 100 и 101 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред припомня изведените от съдебната практика принципи, които уреждат използването от Комисията на т.нар. „хибридна“ процедура“, и въз основа на това в точка 104 от това решение стига до извода, че противно на твърдяното по същество от жалбоподателите, използването на „хибридни“ процедури в рамките на прилагането на член 101 ДФЕС, при които приемането на решението за постигане на споразумение и това на решението по обикновената процедура са поетапни във времето, само по себе си и при всички обстоятелства не води конкретно до нарушение на задължението за безпристрастност. От това Общият съд прави извод в точка 105 от посоченото съдебно решение, че Комисията е имала право да прибегне до такава хибридна процедура, при условие че спазва по-специално това задължение, което той разглежда по-нататък в точка 143 и сл. от същото съдебно решение.
84 В това отношение в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня по-специално изведените от съдебната практика принципи, посочени в точка 70 от настоящото решение, а в точки 148—164 от обжалваното съдебно решение разглежда доводите, представени от жалбоподателите в подкрепа на твърдението им, че в случая Комисията не им е предоставила всички гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно нейната безпристрастност при разглеждането на отнасящото се до тях дело.
85 Като отбелязва по същество най-напред в точка 104 от обжалваното съдебно решение, че само по себе си използването от Комисията на хибридна процедура не позволява да се установи неизпълнение от страна на тази институция на задължението ѝ за безпристрастност, по-нататък, в точка 149 от това решение, че когато разглежда в рамките на обикновеното производство доказателствата, представени от страните, избрали да не се споразумяват, Комисията по никакъв начин не е обвързана от фактическите констатации и правните квалификации, които е възприела в решението за постигане на споразумение по отношение на страните, избрали да се споразумеят, и накрая, в точка 159 от посоченото съдебно решение, че жалбоподателите не упрекват Комисията, че в хода на административното производство, довело до приемането на спорното решение, не е спазила всички процесуални гаранции, свързани с ефективното упражняване на правото им на защита, предвидени по-специално в общите разпоредби на Регламент № 773/2004, Общият съд несъмнено е разгледал, поне имплицитно, „обективния“ аспект на задължението за безпристрастност, което Комисията е длъжна да спазва. Всъщност тези обстоятелства доказват, че Общият съд е преценил дали на жалбоподателите са били предоставени достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно обективната безпристрастност на Комисията.
86 Що се отнася, на второ място, до довода на жалбоподателите, с който те по същество твърдят, че във всички случаи Общият съд е оценил принципа на обективна безпристрастност по неправилен от правна гледна точка начин, следва да се припомни, че с тези доводи жалбоподателите упрекват Общия съд, от една страна, че не е обосновал преценката си, че Комисията е спазила принципа на безпристрастност. Така по същество те се позовават на нарушение от страна на Общия съд на задължението му за мотивиране. Както обаче следва от точки 80—85 от настоящото решение, Общият съд е мотивирал надлежно обжалваното съдебно решение в това отношение.
87 От друга страна, доколкото жалбоподателите се позовават на съдържащото се в точка 151 от обжалваното съдебно решение съображение, че участието на едни и същи служби на Комисията в приемането както на решението за постигане на споразумение, така и на спорното решение затруднява спазването на „принципа „tabula rasa“, достатъчно е да се отбележи, че видно от точка 77 от настоящото решение, това съображение е неправилно от правна гледна точка.
88 От всички изложени по-горе съображения следва, че първото основание трябва да се отхвърли.
По второто основание
89 С второто си основание жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд е нарушил член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като е квалифицирал географския обхват на поведението на германско равнище като обхващащ цялата територия на ЕИП. Те разделят това основание на четири части.
По първата част от второто основание
– Доводи на страните
90 С първата част от второто си основание, като се позовават на точка 421 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, като е заключил, че за да установи географския обхват на съгласувана практика, може да вземе предвид само обхвата на получената информация, и от друга страна, като при това не е взел предвид в правната си преценка намерението на предприятията, участващи в тази съгласувана практика, което обаче било съставен елемент на такава практика.
91 Поради това Общият съд не можел да се основе единствено на съдържанието и естеството на обменената информация, за да характеризира този географски обхват. Тъй като Общият съд не взел предвид това „намерение“, той неправилно стигнал до заключението, че Scania е участвало в контактите на германско равнище, които са част от единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, на равнището на ЕИП и за целия период на нарушението, а именно от 17 януари 1997 г. до 18 януари 2011 г.
92 Комисията оспорва тези доводи.
– Съображения на Съда
93 В точка 421 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че въз основа на доказателствата относно географския обхват на получената от Scania DE информация, които е анализирал в точки 405—420 от това решение, преценени в своята цялост, следва да се заключи, че посредством участието на служителите му в обмен на информация на германско равнище Scania DE е получавало информация с обхват, надхвърлящ германския пазар. Въз основа на тази констатация Съдът отхвърля шестото основание, изтъкнато пред него от жалбоподателите, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като Комисията е приела, че географският обхват на нарушението, свързано с германското равнище, обхваща цялата територия на ЕИП. В посочената точка 421 Общият съд уточнява също, че тези констатации са достатъчни, за да се отхвърли това основание, независимо от отговора на въпроса дали Scania DE е предоставяло и информация, чийто обхват надхвърля германския пазар.
94 Съгласно постоянната съдебна практика нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължавано поведение дори когато един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните действия се вписват в един „общ план“, тъй като имат еднаква цел да нарушат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в своята цялост (вж. решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика).
95 От постоянната съдебна практика следва също, че за да се констатира участието на предприятие в осъществяването на единно нарушение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (вж. решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и 60 и цитираната съдебна практика).
96 Ето защо предприятието може да е участвало пряко във всички антиконкурентни действия, които съставляват съответното единно продължено нарушение, като в този случай Комисията е в правото да търси от него отговорност за всички действия и следователно за това нарушение в неговата цялост. Предприятието може да е участвало пряко и само в част от посочените действия, съставляващи това единно продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или вече извършени от останалите участници в картела противоправни действия в изпълнение на същите цели или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. В този случай Комисията също е в правото си да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни действия, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 43).
97 От гореизложеното следва, че за да стигне до извода, че разглежданият обмен на информация надхвърля германския пазар и се отнася до територията на ЕИП, е достатъчно Общият съд да констатира, че такъв извод произтича от съдържанието на информацията, получена от Scania DE от другите участници.
98 Следователно твърдението на жалбоподателите, че Общият съд не е можел да се основе само на факта, че обменът на информация на германско равнище се е отнасял до територията на ЕИП, за да потвърди участието им в нарушението, произтича от смесване между необходимите условия за установяване и определяне на обхвата на единно продължено нарушение, от една страна, и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се вмени на дадено предприятие отговорността за цялото нарушение, от друга страна.
99 Съгласно постоянната практика на Съда е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без явно да се е противопоставило на това, за да се докаже в достатъчна степен участието на това предприятие в картела. Когато участието в такива срещи е доказано, посоченото предприятие следва да представи данни, от които да може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 142 и цитираната съдебна практика).
100 От съдебната практика следва също, че до доказване на противното от заинтересуваните оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменената с техните конкуренти информация при определянето на поведението си на този пазар (решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 127 и цитираната съдебна практика).
101 От тази съдебна практика следва, че когато Комисията докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без явно да се е противопоставило на това, тази институция не трябва освен това да доказва, че предприятието е имало намерение да участва в нарушението, но че предприятието трябва да представи доказателства за разграничаването си от тези споразумения, и по-специално, както в настоящия случай, с оглед на географския им обхват.
102 Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като след анализа на представените му за преценка доказателства е приел за основателно заключението на Комисията, че посредством обмена на информация на германско равнище Scania DE е получило информация с обхват, който надхвърля германския пазар, без да изисква от Комисията да докаже освен това, че с участието си в този обмен Scania DE е имало намерение да получи тази информация и да я вземе предвид при определянето на поведението си.
103 Следователно първата част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.
По втората част от второто основание
– Доводи на страните
104 С втората част от второто си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че обхватът на информацията, получена от Scania DE при контактите на германско равнище, надхвърля германския пазар.
105 В това отношение жалбоподателите критикуват по същество съображенията на Общия съд в точки 405—414 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е анализирал доказателствата по преписката и е заключил, в точка 414 от това решение, че с оглед на съвкупността от тези доказателствата следва да се констатира, че обхватът на информацията, получена от Scania DE при контактите на германско равнище, надхвърля германския пазар. По същество те твърдят, че изложените в тези точки пет съображения са не само недостатъчни, за да подкрепят надлежно този извод, но са и непоследователни и дори противоречиви, въпреки че за да се установи наличието на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, съдебната практика изисква от Комисията да представи сериозни, точни и непротиворечиви доказателства.
106 Комисията твърди, че тези доводи трябва да се отхвърлят.
– Съображения на Съда
107 Следва да се отбележи, че с втората част от второто си основание жалбоподателите всъщност искат Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, без обаче да се позовава на изопачаването им от Общия съд. Всъщност с доводите, изложени в подкрепа на тази втора част, жалбоподателите само излагат причините, поради които според тях Общият съд е трябвало да възприеме различно тълкуване на различните обстоятелства, разгледани в посочените от тях точки от обжалваното съдебно решение, и освен това препращат към множество пасажи от тяхната жалба пред Общия съд.
108 Несъмнено въпросът дали Общият съд е спазил правилата за доказателствената тежест и за събирането на доказателствата при разглеждането на доказателствата, които е посочила Комисията в подкрепа на наличието на нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията, представлява правен въпрос, който може да бъде повдигнат в производството по обжалване пред Съда. Преценката на Общия съд за доказателствената сила на материалите по преписката обаче не може да бъде оспорвана пред Съда, освен в случаите на неспазване на правилата за доказателствената тежест и за събирането на доказателствата и при изопачаването на тези доказателства (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 Р, EU:C:2017:49, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателите не излагат твърдения в този смисъл.
109 Следователно втората част от второто основание трябва да се отхвърли като недопустима.
По третата част от второто основание
– Доводи на страните
110 С третата част от второто си правно основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка, тъй като имплицитно е приел, че Scania DE е имала „намерение“ да участва в обмен на информация на германско равнище, чийто обхват се разпростира на територията на ЕИП.
111 В това отношение, като се позовават на съображенията на Общия съд в точки 415—420 от обжалваното съдебно решение и ги критикуват, жалбоподателите поддържат по същество, че доколкото преценката му трябва да се счита за оценка на намерението на Scania DE да участва в обмен на информация на германско равнище, чийто обхват се разпростира на територията на ЕИП, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точки 416 и 418 от това съдебно решение е основал тази преценка на недостатъчни, непоследователни и противоречиви мотиви и тъй като в точка 419 от посоченото съдебно решение нито е разгледал, нито е преценил надлежно конкретните доводи или представените от Scania доказателства, като по този начин е отново нарушил и задължението си за мотивиране. Така Общият съд не се съобразил и със съдебната практика, която изисква Комисията да представи сериозни, точни и непротиворечиви доказателства, за да установи нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, като в това отношение жалбоподателите препращат към точка 417 от същото решение.
112 Освен това жалбоподателите твърдят, че в точка 420 от обжалваното съдебно решение Общият съд незаконосъобразно е отхвърлил и не е взел надлежно предвид доказателствената стойност на клетвените декларации, представени от Scania. Според жалбоподателите при липсата на каквито и да било преки доказателства за това, че получената на германско равнище информация е била предоставена на седалището на Scania, не може да се счита, че декларациите на пряко участващите в твърдяното поведение лица имат „ограничена доказателствена стойност“, само защото са били представени след релевантните събития за целите на защитата на Scania в хода на административното производство.
113 Комисията оспорва тези доводи.
– Съображения на Съда
114 Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите, изложени в подкрепа на третата част от второто им основание, се основават на предпоставката, че в точки 415—420 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че Scania DE е имало намерение да участва в обмен на информация на германско равнище, чийто обхват се разпростира на територията на ЕИП.
115 От прочита на тези точки във връзка с точки 405—414 и 421 от това решение обаче следва, че в тях Общият съд само е констатирал, че посредством участието на негови служители в обмен на информация на германско равнище Scania DE е получило информация с обхват, който надхвърля германския пазар. По-конкретно в точки 415—420 от посоченото решение Общият съд отхвърля твърдението на жалбоподателите, че служителите на Scania DE, участвали в обмена на информация на германско равнище, никога не са предполагали, че получената от представителите на дъщерните дружества на другите производители на камиони информация се отнася до европейски цени или може да намали несигурността относно европейската стратегия на другите производители.
116 Без да е необходимо да се преценява дали третата част от второто основание всъщност цели да постави под въпрос преценката на доказателствата от Общия съд и следователно дали трябва да бъде отхвърлена като недопустима в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 108 от настоящото решение, тя следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като почива на предпоставката, посочена в точка 114 от настоящото решение, която е погрешна.
По четвъртата част от второто основание
– Доводи на страните
117 С четвъртата част от второто си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при определянето на обхвата на информацията, предоставена от Scania DE. В това отношение според жалбоподателите заключението на Общия съд, че чрез контактите на германско равнище Scania DE е предоставило информация, която обхваща цялото ЕИП, не е достатъчно мотивирано и се основава на неподходящи мотиви. По-специално Общият съд допуснал грешка при преценката на значението на доказателствата, съдържащи се в икономическите доклади, изготвени от консултантско дружество в областта на икономиката, като е отхвърлил релевантността на тези доклади в точки 439 и 440 от обжалваното съдебно решение.
118 Комисията оспорва тези доводи.
– Съображения на Съда
119 Както при втората част на второто основание, следва да се констатира, че с четвъртата част от това основание жалбоподателите искат от Съда да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, без да се позовават на изопачаването им от Общия съд. Следователно по същите съображения като изложените по отношение на втората част от второто правно основание следва да се отхвърли и четвъртата част от това основание като недопустима.
120 Поради това второто основание трябва да се отхвърли изцяло, отчасти като недопустимо и отчасти по същество.
По третото основание
Доводи на страните
121 С третото си основание жалбоподателите изтъкват, че фактическите обстоятелства, въз основа на които Общият съд е приел за основателна констатацията на Комисията, че в случая е налице единно нарушение, не могат да обосноват констатацията, че всяко от разглежданите действия преследва една и съща антиконкурентна цел и следователно е част от общ план с единна антиконкурентна цел или допринася за изпълнението на този план. Освен това Общият съд не бил изложил никакви съображения в това отношение. Следователно Общият съд неправилно квалифицирал като „единно нарушение“ действията, извършени на трите различни равнища на контакти, посочени в точки 33—36 от настоящото решение.
122 Жалбоподателят разделя това основание на три части.
123 С първата част от посоченото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал като „единно нарушение“ действията на трите равнища на контакти, посочени в точки 33—36 от настоящото решение, и като не е посочил по какъв начин фактическите обстоятелства, на които се е основал, обосновават тази квалификация.
124 Така в точки 464—469 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основал на определен брой доказателства, за да направи посочената квалификация, но нито едно от тях, разгледано отделно или заедно с останалите, не можело да подкрепи извода, че тези три равнища на контакти представляват единно нарушение. В това отношение жалбоподателите критикуват по същество, от една страна, това, че Общият съд се е основал на обстоятелството, че разглежданите контакти се отнасят до едни и същи продукти и са били провеждани от една и съща група производители на камиони, както и на това, че в разглежданите действия участват малка група служители от всяко равнище, чийто състав е останал относително постоянен. От друга страна, жалбоподателите оспорват различните констатации на Общия съд за наличието на фактически връзки между посочените три равнища на контакти, както и заключението му, че по-ниско равнище в седалището и германското равнище са допринесли за осъществяването на общ план.
125 С втората част от третото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че обменът на информация, който не е антиконкурентен, е част от единно нарушение. В това отношение, като се позовават на констатациите на Общия съд в точки 223, 235 и 236 от обжалваното съдебно решение, които се отнасяли до три обмена на информация, осъществени през 2004 г. и 2005 г. и извършени на по-ниско равнище в седалището, жалбоподателите твърдят по същество, че Общият съд е квалифицирал тези три обмена на информация, които впрочем са напълно законосъобразни, като обмени, преследващи антиконкурентна цел, идентична с тази на други отделни обмени, осъществени на различни равнища. Така той неправилно констатирал, че посочените три обмена са част от единно нарушение. В това отношение Общият съд не изложил никакви съображения, коти да обяснят как подобни законосъобразни действия могат да допринесат за постигането на антиконкурентна цел. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като квалифицирал открития обмен на информация на по-ниско равнище в седалището като част от единно нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
126 С третата част от третото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че действията на германско равнище преследват цел, идентична с преследваната на равнището на ръководните органи и доколкото е релевантно — на по-ниско равнище в седалището. Всъщност според тях обхватът на действията на германско равнище не се разпростира до територията на ЕИП. Следователно точка 467 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд констатирал, че Комисията основателно е приела, че географският обхват на антиконкурентния обмен на информация на германско равнище включва цялото ЕИП, била погрешна.
127 В това отношение жалбоподателите препращат към второто си основание, с което твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал обмена на информация на германско равнище като обхващащ цялото ЕИП. Според тях вследствие на тази грешка не може да се приеме, че действията на германско равнище преследват цел, идентична с целта, преследвана на равнището на ръководните органи и на по-ниско равнище в седалището, с уточнението, че релевантен за последното равнище е само периодът 2004—2005 г.
128 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Съда
129 От една страна, следва да се отбележи, че в точка 479 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърдението на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да оцени поотделно трите равнища на тайни контакти, посочени в точки 33—36 от настоящото решение, по-специално поради наличието на връзки между тези три равнища на контакти, и че в точка 229 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че жалбоподателите не са успели да оборят констатациите на Комисията относно тези връзки. По-конкретно, в тази точка 229 Общият съд посочва, че Комисията се позовава на редица обстоятелства, изброени в точка 218 от посоченото решение, доказващи наличието на посочените връзки, и които не са били оспорени, а именно фактът, че участниците са били служители на едни и същи предприятия и че срещите, проведени на трите равнища на контакти, са се припокривали във времето. Общият съд основава извода си, че са налице връзки между трите равнища и че контактите на тези равнища не са осъществявани отделно и самостоятелно, върху всички доказателства, които са били взети предвид от Комисията в спорното решение.
130 От друга страна, следва да се констатира, че третото основание в своята цялост изхожда от предпоставката, че всяко отделно действие, което Комисията счита за част от единно продължено нарушение, само по себе си трябва да представлява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
131 Както бе припомнено в точка 94 от настоящото решение, съгласно постоянната съдебна практика нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължавано поведение дори когато един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните действия се вписват в „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в своята цялост (решение от 16 юни 2022 г., Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, C‑698/19 P, EU:C:2022:480, т. 59 и цитираната съдебна практика).
132 Следователно предприятието, участвало в такова единно продължено нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятието „споразумение“ или „съгласувана практика“ с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение (решение от 16 юни 2022 г., Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, C‑698/19 P, EU:C:2022:480, т. 60 и цитираната съдебна практика).
133 Съдът обаче вече е пояснил, че макар при посочените в предходните две точки от настоящото решение условия съвкупност от действия да може да се квалифицира като единно продължено нарушение, от това не може да се направи извод, че всяко от тези действия само по себе си и взето поотделно трябва непременно да бъде квалифицирано като отделно нарушение на тази разпоредба (решение от 16 юни 2022 г., Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, C‑698/19 P, EU:C:2022:480, т. 64).
134 Всъщност за целите на установяването на единно продължено нарушение обичайно се вземат предвид различните връзки, които съществуват между различните елементи, съставляващи разглежданото нарушение. Така контакт между предприятия, който сам по себе си сам по себе си не представлява нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, все пак може да бъде релевантен за доказване на наличието на единно продължено нарушение на тази разпоредба с оглед на контекста, в който е осъществен този контакт. При това положение посоченият контакт е част от съвкупността от улики, на която Комисията може надлежно да се позове, за да установи наличието на единно продължено нарушение на посочената разпоредба (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Комисия/Keramag Keramische Werke и др., C‑613/13 Р, EU:C:2017:49, т. 52 и цитираната съдебна практика).
135 Следователно от припомнената в точки 131—134 от настоящото решение съдебна практика следва, че за да се констатира наличието на единно продължено нарушение, е достатъчно Комисията да докаже, че различните разглеждани действия се вписват в един „общ план“, без да е необходимо всяко от тези действия, само по себе си и взето поотделно, да може да бъде квалифицирано като отделно нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС.
136 Следователно, тъй като третото основание почива на погрешната предпоставка, че за да може да се установи наличието на такова единно продължено нарушение, Общият съд е трябвало да изиска от Комисията да докаже и че всяко от посочените действия, взети поотделно, само по себе си представлява нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, това основание трябва да се отхвърли по същество.
По четвъртото основание
Доводи на страните
137 С четвъртото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 516 и 532 от обжалваното съдебно решение е приел, че осмото основание на жалбата им за отмяна пред този съд, изведено от неправилно прилагане на член 25 от Регламент № 1/2003, трябва да се отхвърли, доколкото действията на равнището на ръководните органи е било част от единно продължено нарушение, преустановено на 18 януари 2011 г., поради което петгодишният давностен срок, предвиден в посочения член 25, параграф 1, буква б), е започнал да тече едва от тази дата и следователно правомощието на Комисията да наложи глоба не е било погасено по давност.
138 Според жалбоподателите този давностен срок в действителност е изтекъл на 20 септември 2010 г., като без съмнение това била датата на първото действие на Комисията по смисъла на член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003, прекъснало посочения давностен срок. Тъй като обаче действията на равнището на ръководните органи са преустановени на 23 септември 2004 г., правомощието на Комисията да наложи глоба за това поведение било погасено по давност. Освен това, в случай че Съдът отмени обжалваното съдебно решение и се произнесе по жалбата за отмяна пред Общия съд, като отмени спорното решение само отчасти, жалбоподателите изтъкват, че последното потенциално тайно действие на по-ниско равнище в седалището е извършено повече от пет години преди 20 септември 2010 г., така че Комисията вече не била компетентна да наложи глоба за това действие, ако се приеме, че то е част от единно нарушение на равнището на ръководните органи и на по-ниско равнище в седалището. Тъй като липсата на компетентност може да бъде разгледана служебно от Съда, последният трябвало да приеме, че правомощието на Комисията да наложи глоба за това действие е погасено по давност в приложение на посочения член 25.
139 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Съда
140 Достатъчно е да се констатира, че четвъртото основание почива на хипотезата, че Съдът ще отмени обжалваното съдебно решение, ще се произнесе по жалбата на жалбоподателите пред Общия съд и ще отмени част от констатациите в спорното решение относно наличието на единно продължено нарушение. Всъщност жалбоподателите твърдят по същество, че Общият съд е нарушил член 25 от Регламент № 1/2003, като е оставил в сила наложената от Комисията в това решение глоба, въпреки че антиконкурентното поведение на равнище на ръководните органи е преустановено на 23 септември 2004 г. и че следователно за него се прилага погасителна давност и вече не може да бъде предмет на глоба, тъй като първото действие на Комисията по смисъла на посочения член 25, параграф 3 е от 20 септември 2010 г.
141 Тъй като обаче първите три основания за обжалване са отхвърлени, следва да се приеме за установено заключението на Комисията, а впоследствие и на Общия съд, че разглежданият картел представлява единно продължено нарушение, обхващащо цялото ЕИП и продължило до 18 януари 2011 г. При тези условия, предвид датата на първото действие на Комисията по смисъла на посочения член 25, параграф 3, не може да се приеме, че към датата 18 януари 2011 г. правомощието на Комисията да наложи глоба е било погасено по давност.
142 Ето защо четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.
143 Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да се отхвърли изцяло като частично недопустима, частично неотносима и частично неоснователна.
По съдебните разноски
144 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
145 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
146 В случая, тъй като Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH са загубили делото и Комисията е направила искане те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, те следва да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Подписи