ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 27 октомври 2022 година(1)
Дело C‑522/21
MS
срещу
Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Pfälzisches Oberlandesgericht Zweibrücken (Висш областен съд Райнланд-Пфалц, Цвайбрюкен, Германия)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Закрила на сортовете растения — Регламент (ЕО) № 2100/94 — Дерогация, предвидена в член 14, параграф 3 — Член 94, параграф 2 — Нарушение — Право на обезщетение — Регламент (ЕО) № 1768/95 — Член 18, параграф 2 — Поправяне на вредите — Общ размер, изчислен въз основа на четирикратна сума, плащана за лицензирано производство — Компетентност на Комисията — Преценка на валидността“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между обединение на титуляри на закрила на сорт растение и земеделски производител относно изчисляването на размера на вредата, претърпяна в резултат на незаконното засяване на един от защитените сортове от този производител.
2. Запитващата юрисдикция иска да се прецени валидността на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95(2) (наричан по-нататък „спорната разпоредба“), в който се определя минимална обща сума като обезщетение за вреди, с оглед на член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 2100/94(3).
3. Доколкото съмненията на тази юрисдикция произтичат от даденото от Съда тълкуване на тази разпоредба от Регламент № 2100/94, настоящото дело дава повод на Съда отново да тълкува посочената разпоредба.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Регламент № 2100/94
4. Член 13 от Регламент № 2100/94, озаглавен „Права на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения и ограничения“, предвижда в параграфи 1—3:
„1. Закрилата на Общността на сортовете растения предоставя на титуляря или титулярите на закрила на Общността на сортовете растения, наричани по-нататък „титуляр“, правото да извършва действията, посочени в параграф 2.
2. Без да се засягат разпоредбите на членове 15 и 16, разрешение от титуляря се изисква за следните действия, свързани със сортовите компоненти или посевния материал на защитения сорт, наричани по-долу „материал“:
a) производство или възпроизводство (размножаване);
[…]
Титулярят може да постави условия и ограничения за издаването на разрешение.
3. Параграф 2 се прилага за посевния материал само ако последният е получен чрез неразрешеното използване на сортови компоненти от защитения сорт, освен ако титулярят разумно е могъл да упражни правото си, свързано със споменатите сортови компоненти.“
5. Член 14 от този регламент, озаглавен „Дерогация от правната закрила на Общността на сортовете растения“, гласи:
„1. Независимо от член 13, параграф 2, и с цел защитата на селскостопанското производство, на земеделските производители се разрешава да използват, с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, на посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения.
2. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат само за следните видове земеделски растения:
[…]
б) Зърнени култури:
[…]
Hordeum vulgare L. — ечемик
[…]
3. Условията, при които се прилага дерогацията, предвидена в параграф 1, и се защитават легитимните интереси на създателя и на земеделския производител, се определят, преди влизането в сила на настоящия регламент, в правилата за прилагане, предвидени в член 114, въз основа на следните критерии:
– няма количествено ограничение за стопанството на земеделския производител в рамките на необходимото за нуждите на стопанството,
– продуктът може да бъде подготвен с оглед засяването му от самия земеделски производител или от извършител на тази услуга, без да се засягат някои ограничения, които могат да бъдат определени от държавите членки в областта на организацията на подготовката на посочения посевен материал, по-специално за да се гарантира, че продуктът, подложен на подготовка, е идентичен с този, който е резултат на подготовката,
– от дребните земеделски производители не се изисква да плащат възнаграждение на титуляря; под „дребни земеделски производители“ се разбира:
[…]
– останалите земеделски производители са длъжни да плащат на титуляря справедливо възнаграждение, което е чувствително по-ниско от сумата, получавана за производството по лиценз на посевен материал от същия сорт в същата област [наричано по-нататък „лицензирано производство“]; действителният размер на това справедливо възнаграждение може да се променя във времето, предвид степента, в която ще се използва дерогацията, предвидена в параграф 1 за съответния сорт,
– отговорността за контрола на прилагането на настоящия член или на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящия член, се носи изключително от титулярите; в организирането на този контрол те не могат да прибягват до услугите на държавни органи,
– всяка необходима информация се предоставя по искане на титулярите от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортирането; всяка необходима информация може да се предостави и от държавните органи, участващи в контрола на земеделската продукция, ако тази информация е получена при нормалното упражняване на техните дейности, без допълнителни такси и разходи. Тези разпоредби не засягат по никакъв начин, що се отнася до данните от личен характер, законодателството на Общността и националното законодателство, свързано със защитата на лицата при обработката и свободното движение на личните данни“.
6. Член 94 от посочения регламент, озаглавен „Нарушения“, предвижда:
„1. Всяко лице, което:
a) извърши, без да има право на това, едно от действията, предвидени в член 13, параграф 2, по отношение на сорт, който е предмет на правната закрила на Общността на сортовете растения; […]
[…]
може да бъде предмет на съдебен иск от страна на титуляря за прекратяване на това нарушение или за заплащане на справедливо възнаграждение или и за двете.
2. Всяко лице, което действа умишлено или поради небрежност, е длъжно да обезщети титуляря за произтеклата вследствие на това вреда. В случай на лека небрежност, размерът на иска за обезщетение на титуляря може да бъде намален според степента на тази небрежност, без обаче да бъде по-нисък от ползата, извлечена от извършителя на нарушението“.
2. Регламент № 1768/95
7. Регламент № 1768/95 е приет на основание член 114 от Регламент № 2100/94.
8. Член 18 от първия посочен регламент, озаглавен „Специални искове от гражданскоправен характер“, предвижда в параграф 2:
„Ако това лице нееднократно и умишлено не е спазвало своите задължения съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от [Регламент № 2100/94] по отношение на един или повече сортове на същия титуляр, задължението да обезщети титуляря за всякакви последващи вреди, съгласно член 94, параграф 2 от [Регламент № 2100/94], обхваща поне една обща сума, изчислена на базата на средната сума, плащана за лицензирана продукция […], умножена по четири, без да се засяга обезщетението за каквито и да е по-големи вреди“.
III. Фактите по делото в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда
9. Дружеството Saatgut‑Treuhandverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „STV“) е сдружение на титуляри на закрила на растителен сорт, чиито членове са му възложили да защитава техните права, и по-конкретно да упражнява от свое име правото им на информация и правото им на плащане.
10. Жалбоподателят в главното производство, MS, е земеделски производител, срещу когото STV води дело в първоинстанционното производство, като иска по-специално да получи информация относно незаконното засяване на защитения съгласно правото на Съюза зимен сорт ечемик „KWS Meridian“, осъществено от MS през четирите пазарни години 2012/2013—2015/2016.
11. Жалбоподателят в главното производство предоставя за първи път в хода на производството по делото със STV цифровите данни относно дейността по сортиране на тези семена във връзка с тези четири пазарни години, които са съответно 24,5, 26, 34 и 45,4 квинтали.
12. Вследствие на съдебното решение, постановено в първоинстанционното производство, жалбоподателят в главното производство заплаща a posteriori средната сума, плащана за лицензираното производство, която е дължима за пазарната 2015/2016 г., която съответства на справедливото възнаграждение съгласно член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94(4).
13. STV иска заплащането на обезщетение за допълнителни вреди в размер на четирикратната средна сума, плащана за лицензираното производство за пазарните години 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016(5), като обезщетение по член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 във връзка със спорната разпоредба, като се приспадне размерът на платената a posteriori от жалбоподателя в главното производство „проста“ лицензионна такса за производство на посевен материал от защитения сорт.
14. Жалбоподателят в главното производство оспорва правото на STV на такова плащане. В това отношение той твърди, че вредата, причинена на STV от неразрешените действия, е била поправена със заплащането на „простата“ лицензионна такса вместо със сумата, дължима за засяването съгласно член 5, параграф 5 от Регламент № 1768/95. Той посочва също, че налагането на общо наказателно обезщетение за допълнителни вреди не е в съответствие с практиката на Съда.
15. С решение от 4 декември 2020 г. Landgericht Kaiserslautern (Областен съд Кайзерслаутерн) по същество уважава(6) искането на STV, като се позовава на „ясния текст“ на спорната разпоредба.
16. Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Pfälzisches Oberlandesgericht Zweibrücken (Висш областен съд Райнланд-Пфалц, Цвайбрюкен). Според него спорната разпоредба не е в съответствие с член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 и трябва да бъде обезсилена. Всъщност не може да се счита, че тази втора разпоредба допуска на титуляря да се присъди общо наказателно обезщетение за вреди, в случая в размер на четирикратна лицензионна такса, а тя трябва да се разбира в смисъл, че обезщетението би трябвало да съответства възможно най-точно на действително претърпяната от титуляря и със сигурност причинена от нарушаването на правото му вреда.
17. STV твърди, че спорната разпоредба не нарушава предписанията на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 и е в съответствие с практиката на Съда. Като се има предвид умишленото и нееднократно нарушаване на правата, които то черпи от качеството си на титуляр, определянето на минимално общо обезщетение в четирикратния размер на „простата“ лицензионна такса според него би било справедливо и разумно.
18. Запитващата юрисдикция счита, че решението ѝ зависи изключително от валидността на спорната разпоредба. Тя отбелязва, че тази разпоредба, с която Европейската комисия определя минимално общо обезщетение в размер на четирикратна лицензионна такса, би могла да нарушава член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, което би могло да доведе до отмяната ѝ на това основание.
19. Запитващата юрисдикция посочва, че целта на член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 е да се компенсира ползата, извлечена от нарушителя, а именно земеделски производител, който не се ползва от дерогацията на закрилата на Съюза на сортовете растения по смисъла на член 14 от този регламент, като се предвиди справедливо възнаграждение в размер, който съответства на „простата“ лицензионна такса. В този контекст член 94, параграф 2, първо изречение от посочения регламент би трябвало да се тълкува в смисъл, че в случай на нарушение при условията на умисъл или небрежност титулярят трябва да има възможност да претендира обезщетение за допълнителни вреди, само ако конкретно докаже такива вреди.
20. Според запитващата юрисдикция практиката на Съда оставя впечатление, че възприемането като правило да се прилага минимално обезщетение не съответства на член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94(7). Тя припомня, че регламент, приет по силата на оправомощаване, съдържащо се в основен регламент, не може да дерогира разпоредбите на основния регламент, спрямо който регламентът за прилагане е производен, и подлежи на отмяна в случай на противоречие(8).
21. Именно в този контекст Pfälzisches Oberlandesgericht Zweibrücken (Висш областен съд Райнланд-Пфалц, Цвайбрюкен) с акт от 18 август 2021 г., постъпил в секретариата на Съда на 24 август 2021 г., решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Спорната разпоредба], доколкото съгласно упоменатите в [нея] условия може да се иска минимално обезщетение за вреди в размер на четирикратната лицензна такса, съвместим[а] ли е с [Регламент № 2100/94], и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение от него?“.
22. Писмени становища представят страните в главното производство и Комисията. Устните становища на същите страни и на Комисията също са изслушани в проведеното на 14 юли 2022 г. съдебно заседание за изслушване на устните състезания.
IV. Анализ
23. Преди да се разгледа валидността на спорната разпоредба, следва да се провери допустимостта на преюдициалния въпрос.
А. По допустимостта
24. Преди да започне анализа си по същество, Комисията посочва в становището си, без открито да твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, че свързаните с главното производство обстоятелства, както се установяват от акта за преюдициално запитване, никак не са ясни. Тя посочва, че има съмнения по въпроса дали в случая условията, посочени в член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94, и по-специално условието, свързано с използването на посевен материал от защитен сорт, за да се защити селскостопанското производство, с цел размножаване на открито, в собственото стопанство на земеделския производител, са били изпълнени през пазарните години 2013/2014—2015/2016, когато жалбоподателят в главното производство е засадил спорния защитен растителен сорт. Комисията отбелязва, че ако това не е така, преюдициалният въпрос за преценка на валидността на спорната разпоредба не е от решаващо значение за разрешаването на спора. Тя обаче подчертава, че този въпрос може да се преценява само от запитващата юрисдикция, която следва да установи всички относими факти.
25. На първо място, трябва да припомня, че съгласно постоянната практика, след като единствено запитващата юрисдикция е компетентна да установи и прецени обстоятелствата по спора, с който е сезирана, по принцип Съдът трябва да прецени само обстоятелствата, които запитващата юрисдикция е решила да му представи, и следователно е длъжен да се придържа към положението, което запитващата юрисдикция счита за установено, и не би могъл да бъде обвързан от хипотезите, формулирани от една от страните в главното производство(9).
26. На второ място, следва да припомня също, че се приема, че преюдициалните запитвания, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват от презумпция за релевантност(10). Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(11).
27. В случая обаче това не е така.
28. Всъщност трябва да се отбележи, на първо място, че макар наистина да е вярно, че запитващата юрисдикция не е посочила причините, поради които член 14, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2100/94 е приложим по делото в главното производство, нито жалбоподателят в главното производство, нито STV отрича, че тази разпоредба, и по принцип спорната разпоредба, се прилагат в конкретния случай.
29. Бих искал да отбележа, на второ място, че от начина, по който е формулиран преюдициалният въпрос, може да се направи извод, че запитващата юрисдикция има съмнения не относно възможността за прилагане на спорната разпоредба, а само относно съответствието ѝ с Регламент № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение.
30. Във връзка с това следва да се отбележи, че според уточнението на STV няма спор, че жалбоподателят в главното производство отново е използвал в собственото си стопанство произведения от самия него посевен материал за зимен сорт ечемик „KWS Meridian“, без да е изпълнил условията за засяване по-специално през пазарните години 2013/2014—2015/2016.
31. Поради това считам, че допустимостта на разглежданото преюдициално запитване не поражда никакво съмнение.
Б. По същество
32. За да предложа отговор на отправения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос, на първо място, ще изясня връзката между принципа, според който разрешението на титуляря на правна закрила на Съюза на сорт растение се изисква по отношение на сортовите компоненти или на посевния материал на защитения сорт, по-специално за производство или възпроизводство (размножаване), и дерогацията на това разрешение, и на второ място, с оглед на тази връзка ще извърша същинската проверка за валидност на спорната разпоредба.
1. Общи съображения относно връзката между разрешението от титуляря на правна закрила на Съюза на сорт растение и дерогацията на това разрешение
33. Следва да се отбележи, че по силата на член 13, параграф 2, буква a) от Регламент № 2100/94 разрешение от титуляря на закрила на Съюза на сорт растение се изисква, що се отнася до сортовите компоненти или до посевния материал на защитения сорт, по-конкретно за производството или възпроизводството (размножаване)(12).
34. При липсата на такова разрешение в член 94, параграф 1, буква a) от Регламент № 2100/94 се предвижда възможността за титуляря по-специално да предяви иск за плащане на справедливо възнаграждение срещу лицето, което, без да е имало разрешение за това, е извършило такова производство или възпроизводство (размножаване). Освен това, ако посоченото лице не е получило изискваното разрешение умишлено или поради небрежност, титулярят има също и право на обезщетение за претърпяната вреда в съответствие с член 94, параграф 2 от този регламент(13).
35. С цел защитата на селскостопанското производство обаче в член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94 се предвижда дерогация на закрилата на Съюза на сортовете растения, обикновено наричана „привилегията на земеделските производители“(14). С тази разпоредба на земеделските производители се разрешава да използват с цел размножаване на открито в собствените им стопанства посевен материал от даден сорт, който се ползва със закрила, включен в списъка на видовете земеделски растения, изброени в член 14, параграф 2 от този регламент, сред които, както в случая, е зърнената култура „Hordeum vulgare L. — ечемик“.
36. За да изясня връзката между принципа на получаване на разрешение от титуляря и условията за дерогиране на този принцип, ще разгледам, от една страна, условията, които трябва да изпълни земеделският производител, за да може да се ползва от предвидената в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 дерогация, по-специално тази относно плащането на „справедливото възнаграждение“, и по какво тя се различава от предвиденото в член 94, параграф 1 от този регламент „справедливо възнаграждение“. От друга страна, ще разгледам подробно въведените с Регламент № 1768/95 условия, при които се прилага дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94.
а) По условията, предвидени в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94
37. Дерогацията на правната закрила на Съюза на сортовете растения е поставена в зависимост от условията, предвидени в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94(15). Следователно привилегията на земеделските производители не се прилага, ако земеделският производител не спазва тези условия. Те „се определят […] в правилата за прилагане [в Регламент № 1768/95], предвидени в член 114“ от Регламент № 2100/94, въз основа на редица критерии, посочени в член 14, параграф 3 от този регламент, които позволяват, от една страна, да се приложи посочената дерогация, и от друга страна, да се защитят легитимните интереси на създателя и на земеделския производител(16).
38. Сред тези критерии в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94 е задължението на земеделските производители да плащат на титуляря справедливо възнаграждение, което според тази разпоредба „е чувствително по-ниско от сумата, получавана за производството по лиценз“.
39. В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че земеделски производител, който не плаща на титуляря това справедливо възнаграждение, когато използва продукт от реколтата, добит чрез засяване на посевен материал от защитен сорт(17), не може да се позове на член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94 и следователно трябва да се приеме, че той извършва, без да има разрешение за това, едно от предвидените в член 13, параграф 2 от този регламент действия(18). Това означава, че той не може да се ползва от привилегията на земеделските производители и просто ще трябва „да се върне на изходна позиция“. С други думи, ако по време на засяването критериите по член 14, параграф 3 от посочения регламент не са изпълнени, дерогацията не се прилага и засяването представлява нарушение на правата, предоставени на титуляря с член 13, параграф 2 от същия регламент.
40. Ако е необходимо, по отношение на земеделския производител се прилага член 94 от Регламент № 2100/94(19). Следователно титулярят може да предяви срещу него иск за преустановяване на нарушението или за плащане на справедливо възнаграждение или и на двете основания. Освен това, независимо дали става въпрос за действия, извършени умишлено или поради небрежност, земеделският производител е длъжен да поправи претърпените от титуляря вреди(20).
41. Струва ми се, че тук е уместно да обърна внимание на разликата между понятието „справедливо възнаграждение“ по член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, и това по член 94, параграф 1 от този регламент. Всъщност Съдът вече е подчертал, че въпреки сходството на термините, използвани в тези две разпоредби, те не обхващат едно и също понятие(21). В този смисъл, докато понятието „справедливо възнаграждение“, визирано в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, във връзка с член 5, параграф 5 от Регламент № 1768/95, има за цел да установи баланс между взаимните легитимни интереси на земеделските производители и на титулярите на правото на закрила на сортовете растения, понятието, посочено в член 94, параграф 1 от този регламент, чиято редакция не прави разлика в зависимост от качеството на извършителя на нарушението, се отнася конкретно до изплащането на справедливо възнаграждение в рамките на иск за преустановяване на нарушение(22).
42. Според Съда от това следва, че таксата за разрешено засяване по смисъла на член 14 от Регламент № 2100/94 не може да служи като основа за изчисляване на справедливото възнаграждение, предвидено в член 94, параграф 1 от този регламент(23). Всъщност всяко друго тълкуване не би могло да гарантира постигането на целта на посочения регламент, нито неговото полезно действие(24). Ще разгледам по-нататък този въпрос, който е от основно значение при анализа на преюдициалния въпрос(25).
б) По реда и условията за прилагане на привилегията на земеделските производители: Регламент № 1768/95
43. Следва да се припомни, че регламентът, посочен в член 114 от Регламент № 2100/94, е Регламент № 1768/95(26). Съгласно член 1 от него Регламент № 1768/95 установява реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94(27).
44. В Регламент № 1768/95 се предвиждат по-специално, от една страна, правилата за определяне на нивото на справедливото възнаграждение (член 5 от този регламент)(28), и от друга страна, моментът, в който се поражда индивидуалното задължение за неговото плащане на титуляря по силата на член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, а именно, когато земеделският производител действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето (член 6 от Регламент № 1768/95).
45. В член 18 от Регламент № 1768/95 се предвиждат също и специалните искове от гражданскоправен характер в случай на неспазване на условията за прилагане на привилегията на земеделските производители.
46. Така в спорната разпоредба се предвижда, че при нееднократно и умишлено нарушаване на задължението за плащане на справедливото възнаграждение, предвидено в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94 по отношение на един или повече сортове на същия титуляр, задължението да се обезщети титулярят за всякакви последващи вреди съгласно член 94, параграф 2 от този регламент обхваща поне една обща сума, изчислена на базата на средната сума, плащана за лицензирана продукция, умножена по четири, без да се засяга обезщетението за каквито и да е по-големи вреди.
47. Следователно тази разпоредба е предмет на разглеждане в поставения от запитващата юрисдикция въпрос за преценка на валидност, който ще разгледам с оглед на изложените общи бележки.
2. Проверката за валидност
48. С единствения си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали спорната разпоредба е невалидна с оглед на член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, доколкото тя предвижда, в случай на нееднократно и умишлено нарушаване на задължението за плащане на „справедливото възнаграждение“ съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от този регламент, минимално обезщетение за претърпяната от титуляря вреда в размер на четирикратна средна сума, плащана за лицензирано производство.
49. В рамките на тази проверка ще изложа, най-напред, причините, поради които доводите на жалбоподателя в главното производство във връзка с липсата на компетентност на Комисията да приеме спорната разпоредба, следва да се отхвърлят. По-нататък, ще анализирам с оглед на практиката на Съда нормативното съдържание на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, с оглед на което запитващата юрисдикция поставя въпроса за преценка на валидността на спорната разпоредба. Накрая, въз основа на това ще изведа насоките, които са от полза за отговора на този въпрос.
а) По компетентността на Комисията да приеме спорната разпоредба
50. Жалбоподателят в главното производство твърди, че Комисията не е била компетентна да приеме спорната разпоредба и следователно да определи справедливото възнаграждение, което следва да се плати по силата на член 94 от Регламент № 2100/94.
51. Не споделям този подход.
52. Следва да се припомни, че преценката на валидността на разпоредба от правото на Съюза трябва да се извършва от Съда в рамките на поставения му преюдициален въпрос(29).
53. В случая въпросът се отнася до съответствието на спорната разпоредба по-специално с оглед на член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94. Поради това, като оспорва компетентността на Комисията да приеме спорната разпоредба, жалбоподателят в главното производство иска да разшири поставения от запитващата юрисдикция въпрос(30).
54. Впрочем очевидно е, че при осъществяване на проверката за валидност на спорната разпоредба, която запитващата юрисдикция иска да бъде извършена от Съда, трябва да се вземат предвид естеството и целта на този акт, чието правно основание, както посочих в точка 7 от настоящото заключение, е член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94(31). В това отношение член 114 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 14, параграф 3 от него оправомощава Комисията да определи реда за прилагане на предвидената в тази разпоредба дерогация(32).
55. От това следва, че на основание на тези разпоредби Комисията е оправомощена да приеме регламент за прилагане като Регламент № 1768/95, за да се определят условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94, и да се защитят легитимните интереси на създателя и на земеделския производител. В това отношение, що се отнася до естеството и целта на Регламент № 1768/95, от второ, трето, десето и единадесето съображение следва, че целта на този регламент е да се определят тези условия, както и връзката между правото на титуляря и правата, които произтичат от разпоредбите на член 14 от Регламент № 2100/94, от една страна, и връзката между даденото одобрение на земеделския производител и неговото използване, от друга страна.
56. Впрочем, доколкото целта на Регламент № 1768/95 е да се уточнят критериите за прилагане на разглежданата дерогация, посочени в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94, и да се защитят легитимните интереси на създателя и на земеделския производител, следва да се прецени също, както иска запитващата юрисдикция, дали, като е предвидила в спорната разпоредба минимално обезщетение за претърпяната от титуляря вреда в размер на четирикратна средна сума, плащана за лицензирано производство, Комисията не се е съобразила със съдържанието на разпоредбите на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда.
57. За тази цел ми се струва, че е необходимо да се припомни накратко релевантната съдебна практика във връзка с член 94 от Регламент № 2100/94.
б) По съдебната практика във връзка с член 94 от Регламент № 2100/94: решение Hansson
58. Струва ми се, че решение Hansson(33) представлява прецедент, на който Съдът ще има основание да се опре, за да отговори на преюдициалния въпрос. По делото, по което е постановено това съдебно решение, запитващата юрисдикция е искала по същество да се установят принципите, според които се определя и изчислява размерът на компенсациите и обезщетенията, дължими съгласно член 94 от Регламент № 2100/94.
1) Естеството на способите за обезщетяване
59. Що се отнася до естеството на обезщетяването, дължимо съгласно член 94 от Регламент № 2100/94, Съдът посочва, на първо място, че от текста на член 94, параграф 2 от този регламент следва, че тази разпоредба се отнася единствено до обезщетението за вредите, които титулярят на закрила на Съюза на сорт растения е претърпял вследствие на действие, с което се нарушават правата му върху този сорт(34).
60. Всъщност, от една страна, Съдът посочва, че член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 има за цел да компенсира финансово ползата, която извлича извършителят на нарушението, като тази полза съответства на сума в размер, равен на неплатената лицензионна такса(35). В това отношение Съдът е изяснил, че тази разпоредба не предвижда обезщетение за други вреди освен свързаните с неплащането на „справедливото възнаграждение“ по смисъла на посочената разпоредба(36). От друга страна, Съдът посочва, че член 94, параграф 2 от този регламент се отнася до вредата, за която нарушителят е длъжен допълнително да обезщети титуляря, в случай че е извършил нарушението „умишлено или поради небрежност“(37).
61. Според Съда оттук следва, че член 94 от Регламент № 2100/94 учредява право на обезщетение в полза на титуляря на правото на закрила на Съюза на сорт растения, „което не само е пълно, но и почива на обективна основа, тоест което покрива единствено вредата, възникнала за титуляря вследствие от действието, с което са нарушени правата му(38). Ето защо той посочва, като възприема заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe(39), че тази разпоредба не може да се тълкува като осигуряваща правно основание за титуляря да иска осъждането на нарушителя да заплати фиксирано обезщетение от наказателно естество. Той добавя, че напротив, размерът на обезщетението, което се дължи по силата на посочената разпоредба, трябва точно да отразява, доколкото е възможно, действителните и сигурни вреди, претърпени от титуляря на правата върху растителния сорт в резултат от нарушението(40).
62. Съдът посочва, на второ място, като се позовава на съображения 17 и 26 от Директива 2004/48/ЕО(41) и на член 13, параграф 1(42), че това тълкуване съответства на целите на тази директива, която установява минимални изисквания във връзка със спазването на правата върху интелектуална собственост като цяло(43).
2) Правилата за определяне на компенсациите: размер на обезщетението
63. Що се отнася до размера на обезщетението по смисъла на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, Съдът е посочил, че титулярят на нарушените права върху сорта следва да докаже, че претърпените от него вреди надхвърлят размера на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от този регламент(44). Във връзка с това Съдът определя размера на това обезщетение, като подчертава, че размерът на обичайната такса, дължима за лицензирано производство, не може сам по себе си да служи като основа за оценката на тези вреди. Всъщност тази такса позволява да се изчисли справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от посочения регламент, но няма непременно връзка с останалата вреда над неговия размер и чието поправяне е предвидено в член 94, параграф 2 от същия регламент(45).
64. В това отношение Съдът припомня, от една страна, че обстоятелствата, които обосновават увеличаване на обичайната такса за лицензирано производство при изчисляването на справедливото възнаграждение, не бива да се отчитат втори път при изчисляването на обезщетението по член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94(46). Той постановява, от друга страна, че сезираният съд следва да прецени дали вредите, сочени от титуляря на нарушените права върху сорта, могат да бъдат доказани с точност, или е необходимо да се определи обща сума, възможно най-добре отразяваща действително претърпените вреди(47).
в) По оспорването на валидността на спорната разпоредба с оглед на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда
65. Запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали от гледна точка на вредите възприемането като правило да се прилага минималната обща сума в размер на предвидената в спорната разпоредба четирикратна лицензионна такса съответства на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда.
1) Доводите, изложени от жалбоподателя в главното производство, от STV и от Комисията
66. Жалбоподателят в главното производство твърди, че спорната разпоредба, поне втората част от нея, е недействителна и лесно може да се отмени или да не се прилага, като същевременно останалата част от Регламент № 1768/95 се запази. Той добавя, че първата част от тази разпоредба ограничава задължението за поправяне на вредите, предвидено в член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, в случай на нарушение на правата по отношение на „един или повече сортове на същия титуляр“. Такова ограничаване на обхвата и на приложното поле на тази разпоредба не се съдържа в текста на посочената разпоредба и не произтича от съдържанието ѝ, така че първата част също е незаконосъобразна и ще трябва да се отмени.
67. STV твърди, че спорната разпоредба е валидно приета от Комисията при спазване на целите и насоките на Регламент № 2100/94 и не може да бъде обявена за невалидна. Било безспорно също, че жалбоподателят в главното производство е действал умишлено без разрешение на титуляря на закрила на Съюза на сорт растение. Ето защо е безспорно, че условията по член 94, параграф 2 и по член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 във връзка със спорната разпоредба, са изпълнени.
68. Комисията от своя страна поддържа, че спорната разпоредба съответства на предписанията на Регламент № 2100/94, доколкото съгласно посочените в тази разпоредба условия може да се претендира за минимално възнаграждение в размер на четирикратна лицензионна такса.
69. По-точно в писменото си становище Комисията обосновава прилагането на минималната обща сума, предвидена в спорната разпоредба, с довода, че когато засяването на защитен сорт не е обхванато от привилегията на земеделските производители, тоест при незаконно презасяване, неплащането на справедливо възнаграждение, по-ниско от обичайната лицензионна такса, ще представлява „злоупотреба при използването“ на тази привилегия, която предоставя не само право на плащане на тази такса на основание член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, но и правото на обезщетение за претърпените вреди по смисъла на член 94, параграф 2 от този регламент. Според Комисията, когато тази злоупотреба е нееднократна и умишлена, трябва да се приложи обезщетение според минималната сума, определена в спорната разпоредба(48).
70. Според Комисията, при положение че член 14 от Регламент № 2100/94, който се отнася за привилегията на земеделските производители, урежда сложния баланс между интересите на титулярите на права на сортове растения и на земеделските производители, би било подходящо неизпълнението на задължения от земеделски производител, ползващ се от тази привилегия, който обаче нееднократно и умишлено не спазва задължението си да плаща справедливо възнаграждение, по-ниско от обичайната такса (член 14, параграф 3, четвърто тире от този регламент), да бъде санкционирано по-строго отколкото „обикновен“ случай на действие, подлежащо на разрешение, извършено умишлено или поради небрежност, без разрешение (член 94, параграф 2 от посочения регламент)(49). Всъщност спорната минимална обща сума съответствала на стандартен подход по отношение на обикновено претърпяваните от титулярите на права върху защитени сортове минимални вреди.
71. Във връзка с това в съдебното заседание Комисията се позовава на решение Stowarzyszenie Oławska Telewizja Kablowa(50), в което Съдът е постановил, че член 13 от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба, съгласно която притежателят на засегнато право на интелектуална собственост може да претендира от нарушителя на това право или поправяне на претърпените вреди, като се отчитат всички приложими аспекти на конкретния случай, или, без да е необходимо да доказва действителната вреда, заплащане на сума, равна на двойния размер на съответното възнаграждение, което би било дължимо за разрешаването на ползването на съответното произведение.
72. Освен това в съдебното заседание Комисията посочва, че сложността на целта за гарантиране на баланса между интересите на титулярите на закрила на защитения растителен сорт и тези на земеделските производители, по-специално се дължи на факта, че незаконното презасяване се извършва в стопанството на земеделския производител, което усложнява упражняването на контрол от титулярите на правото на използване на защитените сортове растения. При тези обстоятелства тя твърди, че мерките трябва да бъдат достатъчно стимулиращи, за да се избегне по-специално поставянето на земеделските производители, които избягват изпълнението на задължението си за плащане на справедливото възнаграждение на титуляря, съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, в по-благоприятно положение, от тези, които изпълняват това задължение. Особено, след като според нея съгласно член 14, параграф 3, пето тире от този регламент само титулярите носят отговорност за контрола и надзора върху използването на защитените сортове при разрешеното засяване и поради това зависят от добросъвестността и сътрудничеството на съответните земеделски производители.
2) Преценка
73. На първо място, доводите относно релевантността на разглежданата минимална обща сума следва да се отхвърлят поради следните съображения.
74. Следва да се припомни, че спорната разпоредба предвижда, че задължението да се обезщети титулярят за всякакви последващи вреди съгласно член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 обхваща поне една обща сума, изчислена въз основа на четирикратна средна сума, плащана за лицензирано производство, без да се засяга обезщетението за каквито и да е по-големи вреди.
75. Всъщност, когато земеделският производител изпълнява условията, посочени в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94, и по-специално плаща справедливото възнаграждение за пазарна година, той по същество плаща 50 % от таксата, дължима за лицензирано производство(51), докато, когато не ги изпълнява(52) и ако спорната разпоредба е приложена(53), той плаща по същество минимална обща сума, която възлиза на 400 % от таксата, дължима за това лицензирано производство, тоест четири пъти по 100 % от плащаната средна сума, тоест сума, която по същество се равнява на осем пъти справедливото възнаграждение, изисквано съгласно член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 за всяка разглеждана пазарна година(54).
76. Наистина е вярно, че тази минимална обща сума може да се обоснове „технически“ по логиката на Комисията(55) с факта, че таксата, дължима за разрешеното засяване, когато земеделският производител се ползва от дерогацията по член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94, не може да служи за основа за изчисляване на предвиденото в член 94, параграф 1 от този регламент справедливо възнаграждение(56) и поради това при незаконно презасяване земеделският производител е длъжен да плати 100 % от таксата, дължима за лицензирано производство, като справедливо възнаграждение, предвидено в тази разпоредба.
77. Съдържанието на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 и насоките, изведени от решение Hansson, обаче ме водят до извода, че такава минимална обща сума не съответства на текста на тази разпоредба.
78. Първо, Съдът посочва в решение Hansson, че член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 има за цел поправяне на вредите, претърпени от титуляря на право върху сорт растения, увреден от нарушение на това негово право(57), и характеризира това поправяне като „пълно и обективно поправяне на тези вреди“. Той отбелязва, че за да издейства такова поправяне на вредите, титулярят на право върху сорт растения, увреден от нарушение, трябва да докаже, че „претърпените от него вреди надхвърлят размера на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 [от този регламент]“(58).
79. Второ, от решение Hansson(59) следва, че сезираната юрисдикция следва да прецени дали вредите, сочени от титуляря на нарушените права върху сорта, могат да бъдат доказани „с точност“ или е необходимо да „се определи обща сума“. Поради това, макар в това решение Съдът да допуска възможността сезираният съд да определи като обща сума обезщетението за вреди на основание член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, според мен е ясно, че решението за това следва да бъде взето от последния съд, и при всяко положение това обезщетение „трябва точно да отразява, доколкото е възможно, действителните и сигурни вреди, претърпени от титуляря на правата върху растителния сорт в резултат от нарушението“(60). Поради това според Съда член 94 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че „правото на обезщетение, предвидено в тази разпоредба в полза на титуляря на нарушените права върху защитен сорт растения, се отнася до цялата претърпяна от титуляря вреда, без да е възможно този член да е основание за добавяне на фиксирана свръхтакса заради нарушението“(61).
80. За разлика от това, както посочва самата Комисия в отговор на поставен от Съда въпрос, когато се прилага спорната разпоредба титулярят на нарушените права трябва да докаже не точния размер на претърпяната вреда, а само нееднократното и умишлено накърняване на неговите права. Въпреки това, както посочих, този титуляр трябва единствено да докаже, че претърпените от него вреди надхвърлят размера на справедливото възнаграждение, а преценката на точния размер на претърпяната вреда или евентуалното определяне на общата сума следва да се извърши от сезираната юрисдикция(62).
81. Поради това ще противоречи на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда, от една страна, използването на размера на обичайната такса, дължима за лицензирано производство, тоест 100 % от тази такса, като основа за оценка на претърпените от титуляря на права върху растителен сорт вреди, чрез умножаване на този размер по четири, както следва от спорната разпоредба, тъй като тази такса е посочена с оглед на изчисляването на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от този регламент, без тя непременно да е свързана с претърпените от титуляря вреди, поправянето на които е предвидено в член 94, параграф 2 от последния регламент(63).
82. От друга страна, бих искал да припомня, че в решение Hansson Съдът отхвърля възможността член 94 от Регламент № 2100/94 да се тълкува като „осигуряващ правно основание за титуляря да иска осъждането на нарушителя да заплати фиксирано обезщетение [от наказателно естество]“(64). Във връзка с това той добавя, че размерът на обезщетението, което се дължи по силата на тази разпоредба, трябва „точно да отразява, доколкото е възможно, действителните и сигурни вреди, претърпени от титуляря на правата върху растителния сорт в резултат на нарушението“(65).
83. Следователно ще противоречи на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда, също и въвеждането на задължителен за прилагането на спорната разпоредба постулат, според който сумата на обезщетението за вреди на титуляря следва да бъде поне в размер на четирикратна средна сума, плащана за лицензирано производство. Обратно на твърденията на Комисията, такъв постулат би довел до присъждането на обезщетение за вреди от наказателно естество, доколкото целта на първата посочена разпоредба е „обезщетяването на титуляря за произтеклата вреда“ и единствено за произтеклата вреда. В това отношение считам, че твърдението на Комисията, изложено в съдебното заседание, според което тази разпоредба изразява стандартен подход, типичен за обикновено претърпените от титулярите минимални вреди, не може да бъде подкрепено(66).
84. На второ място, от наречието „поне“, използвано в спорната разпоредба, стигам до извода, че при преценката на вредите, сочени от титуляря на нарушените права на защитен растителен сорт, и в случай че определи обща сума, съдът ще бъде длъжен да изчисли обезщетението за претърпените вреди, като се основава на въведения от Комисията в Регламент № 1768/95 постулат, според който обезщетението е най-малко в размер на четирикратна лицензионна такса(67). От друга страна, в отговор на въпрос, поставен от Съда във връзка с това, Комисията признава, че дори действителната вреда да може лесно да бъде доказана и да се окаже по-малка от определената в спорната разпоредба обща минимална сума, сезираният съд би могъл в случай на нееднократно и умишлено нарушение на възложените по силата на спорната разпоредба задължения да увеличи тази сума, но в никакъв случай да я намали, като се има предвид текстът на тази разпоредба.
85. Това би означавало, че дори да e възможно сочената от титуляря на нарушените права вреда да се докаже „с точност“, сезираната юрисдикция би трябвало да извърши „определянето на обща сума“, макар това да не е необходимо. Освен това, в случай че тази вреда не може да се докаже с точност, ако юрисдикцията реши да определи обща сума, тя не трябва да бъде по-малка от предвидената в спорната разпоредба минимална обща сума(68). Очевидно такова ограничаване на свободата на преценка на сезираната юрисдикция би противоречало не само на член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда(69), но също и на принципа на пропорционалност. Въпреки че de lege ferenda Комисията може да предвиди минимална обща сума, що се отнася до лицензионната такса, разпоредбата, с която тя ще бъде предвидена, би трябвало да позволява на ответника да оспори тази минимална обща сума, която не трябва да се налага задължително на сезираната юрисдикция.
86. На трето и последно място, считам, че доводите, основани на решение Stowarzyszenie Oławska Telewizja Kablowa(70), не са относими с оглед на разглеждането на спорния въпрос за валидност в настоящия случай. Всъщност, струва ми се, че обстоятелствата по делото в главното производство ясно се различават от тези по делото, по което е постановено посоченото решение.
87. От една страна, доколкото Директива 2004/48 предоставя известна свобода на преценка на държавите членки при нейното транспониране и се отнася не само до правата върху интелектуална собственост на сортовете растения, но и до всички права на интелектуална собственост, включително правата върху индустриална собственост(71), евентуалните случаи на засягане и на нарушаване на тези права могат да бъдат различни и многобройни. Поради това, както подчертава генералният адвокат Saugmandsgaard Øe(72), макар тази директива да може, когато е необходимо, да представлява релевантен елемент от контекста, който следва да бъде взет предвид за целите на тълкуването на Регламент № 2100/94, същевременно е важно да се избягва създаването на пряко приложими права, които не са закрепени в този регламент, а се привнасят от посочената директива, под претекст да се осигури тълкуване с оглед на контекста на този регламент.
88. От друга страна, което е още по-важно, делото, по което е постановено решение Stowarzyszenie Oławska Telewizja Kablowa(73), се отнася за тълкуването на Директива 2004/48, докато в случая Съдът следва да разгледа въпрос за преценка на валидността на разпоредба от Регламент № 1768/95, а именно спорната разпоредба, която е мярка за прилагане и поради това трябва да бъде в съответствие с Регламент № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2.
89. От това следва, че член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 не позволява определянето на минималната обща сума, предвидена в спорната разпоредба. Всъщност съдържанието на спорната разпоредба надхвърля това на член 94, параграф 2 от този регламент. Освен това, както следва от предходните точки, доводите, изложени от STV и от Комисията, не могат да опровергаят тълкуването на последната посочена разпоредба, което Съдът е дал в решение Hansson.
90. При тези обстоятелства считам, че възприемането като правило да се прилага минималната обща сума на обезщетението в размер на четирикратна лицензионна такса, предвидена в спорната разпоредба, не е в съответствие с член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94, както е тълкуван от Съда, при това дори спорната разпоредба да се прилага, както твърдят STV и Комисията, само в случай на нееднократно и умишлено нарушение на задължението за плащане на справедливото възнаграждение, предвиденото в член 14, параграф 3, четвърто тире от този регламент.
91. Следователно при приемането на спорната разпоредба Комисията е превишила пределите на своята компетентност по-специално с оглед на член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94.
V. Заключение
92. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Pfälzisches Oberlandesgericht Zweibrücken (Висш областен съд Райнланд-Пфалц, Цвайбрюкен, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 на Съвета относно правната закрила на Общността на сортовете растения е невалиден с оглед на член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения, доколкото тази разпоредба предвижда в случай на нееднократно и умишлено нарушение на задължението за плащане на справедливото възнаграждение съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, минимално обезщетение за претърпяната от титуляря вреда в размер на четирикратната средна сума, плащана за лицензирана продукция на посевен материал от същия сорт в същата област“.