Съединени дела T‑458/09 и T‑171/10

Slovak Telekom a.s.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Решение за отправяне на искане за предоставяне на информация — Необходим характер на поисканата информация — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране — Пропорционалност“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Правомощия на Комисията — Правомощие за отправяне на искане за предоставяне на информация относно период преди присъединяването на съответната държава към Съюза

(член 82 ЕО; член 102 ДФЕС; член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Правомощия на Комисията — Правомощие за отправяне на искане за предоставяне на информация относно период преди присъединяването на съответната държава към Съюза — Релевантна информация

(член 82 ЕО; член 102 ДФЕС; член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Правомощия на Комисията — Правомощие за отправяне на искане за предоставяне на информация относно период преди присъединяването на съответната държава към Съюза — Нарушение на принципа на добрата администрация — Липса

(член 82 ЕО; член 102 ДФЕС; член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4.      Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Посочване на правното основание и целта на искането — Обхват

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Способи

(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 18 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      В рамките на производство за нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, за да се запази полезното действие на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 Комисията е в правото си да задължи предприятие да предостави цялата необходима информация относно факти, с които то може да е запознато, и да ѝ разкрие при необходимост притежаваните от него документи, свързани с тези факти, макар те да могат да послужат за установяване по отношение на него или на друго предприятие на съществуването на антиконкурентно поведение.

Понятието „необходима информация“ трябва да бъде тълкувано в зависимост от целите, с оглед на които разглежданото правомощие за разследване е предоставено на Комисията. Изискването за взаимовръзка между искането за предоставяне на информация и предполагаемото нарушение е изпълнено, щом като на този етап от производството посоченото искане може законно да се разглежда като имащо връзка с предполагаемото нарушение, в смисъл че Комисията може разумно да предположи, че документът ще ѝ помогне да определи наличието на твърдяното нарушение. Освен това Комисията може да изисква само предоставянето на информация, която да ѝ позволи да провери обосноваващите провеждането на разследването предположения за нарушения, посочени в искането за предоставяне на информация. От друга страна, с оглед на широкото правомощие на Комисията за разследване и проверка тя следва да прецени необходимостта от информацията, която иска от съответните предприятия. Нещо повече, на предприятието, което е предмет на мярка за разследване, е наложено задължение за активно сътрудничество, което предполага то да предостави на разположение на Комисията всички сведения относно предмета на разследването.

Като се имат предвид текстът на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и неговата цел и в съответствие с посочените принципи, предвиденото в тази разпоредба правомощие за разследване е обвързано само с изискването за необходимост на поисканата информация, което се преценява от Комисията с цел да се проверят предположенията за нарушения, които обосновават провеждането на разследването, и по-специално с цел да се разкрият злоупотребите с господстващо положение, забранени от членове 82 ЕО и 102 ДФЕС. Така всяко тълкуване на посочения член 18, параграф 1, което води до това да се забрани по принцип на Комисията да иска от дадено предприятие информация относно период, през който спрямо него не са били приложими правилата на конкуренция на Съюза, въпреки че такава информация е необходима, за да се разкрие евентуално нарушение на посочените правила от момента, в който те са приложими спрямо него, би могло да лиши тази разпоредба от полезно действие и би било в противоречие със задължението на Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими по случая обстоятелства. Вследствие на това не би могло да се поддържа, че Комисията по принцип не може да се основава на информация относно поведението на предприятие преди присъединяването към Съюза на държавата членка, в която то е установено, за да прецени съвместимостта на неговите практики с правилата на конкуренция на Съюза след посоченото присъединяване.

(вж. точки 41—45 и 52)

2.      В рамките на производство, насочено към установяване на нарушение на член 82 ЕО или 102 ДФЕС, информация и документи за периода преди датата на присъединяване на държава към Съюза не могат по принцип да се считат за ирелевантни за целите на преценката от Комисията на евентуална злоупотреба с господстващо положение от предприятие, установено в тази държава, поради обстоятелството че установяването на такива нарушения може да бъде основано само на обективни и последващи нарушението данни.

По-специално информация и документи — дори такива, които се отнасят до период преди периода на нарушение, от които би могло да се установи съществуването на стратегия на предприятие за изключване, могат да помогнат на Комисията да определи тежестта на евентуалното нарушение и следователно да се разглеждат като необходими, за да се позволи на Комисията да изпълни възложените ѝ от Регламент № 1/2003 задължения по смисъла на член 18, параграф 1 от посочения регламент. Ето защо обстоятелството, че понятието за злоупотреба с господстващо положение има обективно съдържание и не изисква намерение за увреждане, не води до това да се приеме, че намерението да се прибегне до практики, чужди на конкуренцията, основана на качествата, е ирелевантно във всички случаи, тъй като то винаги може да се вземе предвид в подкрепа на заключение, че съответното предприятие е извършило злоупотреба с господстващо положение, като се има предвид все пак, че подобно заключение би трябвало, на първо място, да се основава на обективното установяване на материално привеждане в действие на поведението, представляващо злоупотреба. Следователно Комисията има право да разгледа вътрешната документация на съответните предприятия, тъй като тя може да докаже, че е било замислено отстраняване на конкурентите, или напротив, да подскаже друго обяснение на разглежданите практики.

(вж. точки 60—62)

3.      Комисията не нарушава принципа на добра администрация, когато с цел да докаже нарушение на член 82 ЕО след присъединяването на държава към Съюза се опитва да получи информация за поведението на пазара на предприятие, установено в тази държава, към момент, в който то не е било длъжно да спазва тази разпоредба. Всъщност именно поради задължението на Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая тя следва да подготви дадено решение с цялата дължима грижа и да вземе решението си въз основа на всички данни, които биха могли да имат значение за него. За тази цел съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията разполага с правомощието да изиска от предприятията цялата необходима информация. При все това информация и документи, дори относно периода преди присъединяването на държава към Съюза и преди периода на нарушение, могат да се окажат необходими, за да се позволи на Комисията да изпълни по безпристрастен и справедлив начин възложените ѝ с посочения регламент задължения.

(вж. точки 70—72)

4.      Член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 определя основните елементи на мотивите на решение за отправяне на искане за предоставяне на информация. Така тази разпоредба предвижда, че Комисията следва да посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията. Освен това тази разпоредба уточнява, че Комисията посочва и санкциите, предвидени в член 23, че тя посочва или налага санкциите, предвидени в член 24, и че посочва и правото на обжалване на решението пред Съда. В това отношение Комисията не е длъжна да съобщи на адресата на такова решение цялата информация, с която разполага относно предполагаемите нарушения, нито да направи точна правна квалификация на тези нарушения, но е длъжна ясно да посочи предположенията, които възнамерява да провери.

(вж. точки 76 и 77)

5.      Отправените от Комисията до дадено предприятие искания за предоставяне на информация в рамките на производство в областта на конкуренцията трябва да спазват принципа на пропорционалност и наложеното на дадено предприятие задължение да предостави информация не трябва да представлява за него несъразмерна тежест по отношение на нуждите на разследването. Освен това изискването за закрила срещу произволната и непропорционална намеса на публичната власт в сферата на частната дейност на всяко лице, независимо дали то е физическо или юридическо, е признато като основен принцип на правото на Съюза.

В това отношение съгласно член 18 от Регламент № 1/2003 Комисията може да поиска информация от дадено предприятие чрез обикновено искане или чрез решение, без тази разпоредба да поставя приемането на решение в зависимост от предварително отправено обикновено искане. Следователно не може да се счита, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност единствено поради обстоятелството че е приела решение, без преди това да е отправила такова предварително обикновено искане до предприятие.

(вж. точки 81 и 90)