Language of document :

Жалба, подадена на 18 февруари 2014 г. — PT Pelita Agung Agrindustri/Съвет

(Дело T-121/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PT Pelita Agung Agrindustri (Medan, Индонезия) (представители: F. Graafsma и J. Cornelis, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (OВ L 315, стp. 2), доколкото с него се налага антидъмпингово мито на жалбоподателя и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.

Първо правно основание, състоящо се в твърдението, че Антидъмпинговото споразумение на СТО не допуска коригиране на разходите само поради това, че те са по-ниски отколкото на други пазари или са „нарушени“ в резултат на намеса на правителството. Поради това би следвало член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 343, стp. 51; наричан по-нататък „основният регламент“) да се обяви за неприложим доколкото той предвижда такава възможност за коригиране на разходите.

Второ правно основание, състоящо се в твърдението, че коригирането на разходите за нерафинирано палмово масло (наричано по-нататък „CPO“) в настоящия случай представлява нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент. По-конкретно, жалбоподателят излага следните твърдения:

не е налице доказателството, необходимо, за да бъде прието, че цените на CPO на индонезийския пазар са нарушени и Съветът и Европейската комисия (наричани по-нататък „институциите“) са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че цените на CPO на индонезийския пазар са нарушени;

чрез използването на референтната експортна цена (наричана по-нататък „HPE“) за коригиране на разходите, институциите не са коригирали разходите на „приемлива основа“, както изисква член 2, параграф 5 от основния регламент и/или въз основа на „източници, които не са засегнати от такова нарушаване“; и

член 2, параграф 5 от основния регламент не допуска коригирането на разходите в случаи, когато просто се твърди, че цените са „ниски“

Трето правно основание, състоящо се в твърдението, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че покупните цени на СРО за жалбоподателя от свързани страни са нарушени. По-конкретно, институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че покупните цени за СРО на жалбоподателя от свързани дружества не са свободно договорени.

Четвърто правно основание, състоящо се в твърдението, че при определянето на разумния марж на печалбата Съветът не се е съобразил с правното си задължение, съдържащо се в член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. Този член изисква общата разумна печалба да не може да надвишава печалбата, нормално реализирана от други износители или производители при продажбата на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на държавата по произход.

Пето правно основание, състоящо се в твърдението, че като са отказали да извършат съответно коригиране поради ценовата премия, свързана със сертифицирането за съответствие с RED, институциите явно са изопачили фактите и са нарушили член 3, параграф 2 и член 3, параграф 3 от основния регламент, тъй като експортните цени на жалбоподателя не са били обективно сравнени с целевата цена на промишлеността на Съюза. В допълнение, като са отказали да извършат необходимата корекция за RED-сертифицирането, институциите са дискриминирали недопустимо жалбоподателя в сравнение с други индонезийски производители.

Шесто правно основание, състоящо се в твърдението, че институциите са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент и са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че правилата за двойното отчитане не са допринесли за нанесената вреда на промишлеността на Съюза.

Седмо правно основание, състоящо се в твърдението, че институциите не са разгледали сведенията и доводите, представени от жалбоподателя в хода на разследването. По този начин те не само са нарушили задължението си за дължимата грижа и добра администрация, като не са проучили внимателно и безпристрастно всички относими факти, с които са разполагали, но също така не са изпълнили задължението си, съдържащо се в член 20, параграф 5 от основния регламент, както и със задължението си да изложат мотиви, съгласно изискването на член 296 ДФЕС.