РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
9 юни 2016 година(*)
„Неизпълнение на решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Периодична имуществена санкция — Решение за определяне на размера на периодичната имуществена санкция — Метод за изчисление на лихвите, приложими при възстановяване на незаконни помощи — Лихви с натрупване“
По дело T‑122/14
Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci, G. Conte и B. Stromsky, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС, целящо отмяна на Решение C(2013) 8681 окончателен на Комисията от 6 декември 2013 г., с което Комисията определя размера на периодичната имуществена санкция, дължима от Италианската република за шестмесечието от 17 май до 17 ноември 2012 г., в изпълнение на решение на Съда от 17 ноември 2011 г., Комисия/Италия (C‑496/09, EU:C:2011:740),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 януари 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства по спора
Решение относно незаконни и несъвместими помощи (решение за възстановяване)
1 С Решение 2000/128/EО от 11 май 1999 година относно помощи, отпускани от Италия за стимулиране на заетостта (ОВ L 42, 2000 г., стр. 1, наричано по-нататък „решението за възстановяване“), Европейската комисия разпорежда на Италианската република да възстанови незаконните и несъвместими с вътрешния пазар помощи, предоставени в рамките на мерките за стимулиране на заетостта. С нота SG(99) D/4068 от 4 юни 1999 г. Комисията уведомява Италианската република за решението за възстановяване.
2 Жалбата, подадена от Италианската република срещу решението за възстановяване, е отхвърлена с решение от 7 март 2002 г., Италия/Комисия (C‑310/99, EU:C:2002:143).
Иск и решение за установяване на неизпълнение на задължения
3 С искова молба, постъпила в секретариата на Съда на 15 март 2002 г., Комисията предявява на основание член 88, параграф 2, втора алинея ЕО иск с предмет да се обяви, че като не е приела в предвидените срокове всички необходими мерки за възстановяването от бенефициерите на помощите, които съгласно спорното решение са обявени за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар, и във всички случаи като е пропуснала да съобщи за приетите мерки, Италианската република не е изпълнила задълженията си по решението за възстановяване, както и по Договора ЕО.
4 С решение от 1 април 2004 г., Комисията/Италия (C‑99/02, наричано по-нататък „решение за установяване на неизпълнение“, EU:C:2004:207), Съдът уважава иска на Комисията и приема, че като не е приела в предвидените срокове всички необходими мерки за възстановяването от бенефициерите на помощите, които съгласно решението за възстановяване са обявени за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар, Италианската република не е изпълнила задълженията си по решението за възстановяване.
Нов иск и решение, подлежащо на изпълнение
5 С искова молба, постъпила в секретариата на Съда на 30 ноември 2009 г., Комисията е поискала от Съда, от една страна, да обяви, че като не е приела всички необходими мерки, за да се съобрази с решението за установяване на неизпълнение, Италианската република не е изпълнила задълженията си по решението за възстановяване и по член 228, параграф 1 EО, и от друга страна, да разпореди на Италианска република да заплати на Комисията периодична имуществена санкция на ден в размер, определен първоначално на 285 696 EUR, а впоследствие намален на 244 800 EUR, за забавата при изпълнението на решението за установяване на неизпълнение, считано от обявяването на съдебното решение по това ново дело до изпълнението на решението за установяване на неизпълнение.
6 С решение от 17 ноември 2011 г., Комисия/Италия (C‑496/09, наричано по-нататък „решението, подлежащо на изпълнение“, EU:C:2011:740), Съдът уважава иска на Комисията.
7 В решението, подлежащо на изпълнение, Съдът формулира следните съображения:
„52. […] на Италианската република следва да се наложи периодично плащане на сума, пресметната като се умножи основният размер с процента на незаконосъобразните помощи, чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано по отношение на общия размер на все още невъзстановените помощи към датата на обявяване на настоящото решение […].
53. В това отношение при изчисляването на периодичната имуществена санкция[,] възстановяването на посочените помощи може да бъде взето предвид само при условие че Комисията е била уведомена за това възстановяване и е имала възможност да прецени дали е уместно така представеното ѝ доказателство в това отношение […]
54. Ето защо периодичността на тази санкция следва да се определи, като се постави на шестмесечна основа, за да се позволи на Комисията да преценява напредъка на действията по възстановяване предвид преобладаващото положение при изтичането на въпросния период, като същевременно се позволи на държавата членка ответник да разполага с необходимото време за събирането и изпращането на необходимите сведения, с които да се докаже възстановяването за съответния период на недължимо предоставените суми.
55. Следователно изчисляването на периодичната имуществена санкция ще се извършва на шестмесечна основа и размерът ѝ ще се пресмята, като се умножи основният размер с процента на незаконосъобразните помощи, чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано при изтичане на съответния период по отношение на общия размер на все още невъзстановените помощи към датата на обявяване на настоящото решение.
[…]
67. […] Съдът счита, че в случая е подходящо да се наложи периодична имуществена санкция с основен размер 30 милиона евро на шестмесечие.
68. Вследствие на това Италианската република трябва да бъде осъдена да заплаща на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ периодична имуществена санкция в размер, който съответства на основния размер от 30 милиона евро, умножен по процента на незаконосъобразните несъвместими помощи, чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано при изтичане на съответния период, и който е изчислен по отношение на общия размер на все още невъзстановените помощи към датата на обявяване на настоящото решение, за всяко шестмесечие закъснение при прилагането на необходимите мерки за съобразяване с [решението за установяване на неизпълнение (EU:C:2004:207)], считано от обявяване на настоящото решение до изпълнението на посоченото решение (EU:C:2004:207)].
[…]
69. Необходимо е да се отбележи […], че съответната държава членка следва да представи на Комисията пряко и надеждно доказателство за изпълнението на решението [за възстановяване] и за ефективното възстановяване на размера на разглежданите незаконосъобразни помощи.
[…]
72. Относно хипотезите, в които разглежданите помощи трябва да бъдат възстановени от предприятия, които са в несъстоятелност или спрямо които се провежда производство по несъстоятелност, чийто предмет е реализацията на активите и погасяването на пасивите, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че предприятия са в затруднено положение или в несъстоятелност, не засяга задължението за възстановяване […].
73. Също съгласно постоянната съдебна практика възстановяването на предишното положение и премахването на произтичащото от незаконосъобразно предоставените помощи нарушение на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписване на задължението, свързано с възстановяването на съответните помощи, в списъка на задълженията на предприятието […].
74. Следователно за целите на изчисляването на периодичната имуществена санкция по настоящия спор Италианската република следва да представи на Комисията доказателството за регистрирането на разглежданите вземания в рамките на производството по настоятелност. При невъзможност да го направи тази държава членка трябва да посочи всяко обстоятелство, с което може да се установи, че е положила необходимата дължима грижа в това отношение. По-конкретно, в случай че искането за регистриране на вземане е отхвърлено, тя следва да докаже, че съгласно националното право е завела дело с оглед на оспорването на посочения отказ.
75. Следователно, противно на твърденията на Комисията, за целите на изчисляването на периодичната имуществена санкция по настоящия спор и относно предприятия, които са в несъстоятелност или спрямо които се провежда производство по несъстоятелност, не може да се възлага в тежест на Италианската република задължението да докаже не само вписването на вземанията в пасива, но и продажбата на активите им при пазарни условия. Както правилно посочва тази държава членка с оглед на уважаването на искането на Комисията относно плащането на периодичните имуществени санкции, дължими в изпълнение на настоящото решение, не трябва да се вземат предвид сумите, които все още не са възстановени от предприятия в несъстоятелност и за възстановяването на които посочената държава членка е положила необходимата дължима грижа. В противен случай посочената периодична имуществена санкция би се оказала несъобразена и непропорционална на установеното неизпълнение на задължения, […] като би възложила на Италианската република финансова тежест, произтичаща от самото естество на производството по несъстоятелност, както и от продължителността му, която не може да бъде намалена и върху която тази държава членка няма пряко влияние“.
8 В края на съображенията си Съдът постановява, от една страна, че като не е приела към датата на изтичане на срока, определен в издаденото от Комисията на 1 февруари 2008 г. в изпълнение на член 228 ЕО мотивирано становище, всички мерки, които предполага изпълнението на решението за установяване на неизпълнение, Италианската република не е изпълнила задълженията си по решението за възстановяване и по член 228, параграф 1 ЕО (решението, подлежащо на изпълнение, точка 1 от диспозитива).
9 От друга страна, в точка 2 от диспозитива на решението, подлежащо на изпълнение, Съдът постановява, че Италианската република е осъдена да заплаща на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ периодична имуществена санкция в размер, който съответства на основния размер от 30 милиона евро, умножен по процента на незаконосъобразните несъвместими помощи, „чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано при изтичане на съответния период“ (наричан по-нататък „размерът на все още невъзстановените помощи“), и който е изчислен по отношение на общия размер на „все още невъзстановените помощи към датата на обявяване на [подлежащото на изпълнение решение (EU:C:2011:740)]“ (наричан по-нататък „размерът на помощите, подлежащи на възстановяване към 17 ноември 2011 г.“), за всяко шестмесечие закъснение при прилагането на необходимите мерки за съобразяване с решението за установяване на неизпълнение, считано от обявяване на подлежащото на изпълнение решение до изпълнението на решението за установяване на неизпълнение.
Молба за тълкуване и определение за тълкуване
10 С искова молба, постъпила в секретариата на Съда на 14 февруари 2013 г., Италианската република подава, по силата на член 43 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 158 от Процедурния правилник на Съда, молба за тълкуване на точки 52, 55 и 68 от мотивите, както и на точка 2 от диспозитива на решението, подлежащо на изпълнение.
11 Така в исковата молба, постъпила в секретариата на Съда на 14 февруари 2013 г., Италианската република иска от Съда да тълкува, от една страна, думите „размер на все още невъзстановените помощи към датата на обявяване на [подлежащото на изпълнение решение (EU:C:2011:740)]“, съдържащи се в точки 52, 55 и 68 от мотивите и в точка 2 от диспозитива на това решение, в смисъл, че те се отнасят до сумите, които все още не са възстановени към датата, на която в хода на процедурата е приключила фазата на събиране на доказателствата, а именно в момента на изясняване на фактическото положение по процедурата, въз основа на което Съдът е решил спора, и от друга страна, думите „чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано при изтичане на съответния период“, използвани в точки 52, 55 и 68 от мотивите и в точка 2 от диспозитива на същото решение, в смисъл, че те налагат на Комисията за целите на шестмесечната оценка на напредъка, постигнат от Италианската република при възстановяване на съответните помощи, да вземе предвид не само документите относно това шестмесечие, които са доведени до знанието на Комисията преди изтичането на посоченото шестмесечие, но и всички други документи, отнасящи се до референтното шестмесечие.
12 С определение от 11 юли 2013 г., Комисия/Италия (C‑496/09 INT, наричано по-нататък „определението за тълкуване“, EU:C:2013:461), Съдът отхвърля искането за тълкуване на Италианската република като недопустимо.
13 Съдът действително приема, че „се налага изводът, че в съответствие с мотивите, изложени в точки 52, 55 и 68 от решението, [подлежащо на изпълнение (EU:C:2011:740)], в неговия диспозитив изрично се посочва датата на обявяване на посоченото решение като референтна дата за определянето на общия размер на все още невъзстановените помощи, който следва да послужи като основа за изчисляване на намаляващата по размер периодична имуществена санкция, която тази държава членка е осъдена за заплаща“ (определение за тълкуване, т. 9).
14 Освен това Съдът приема, че „е безспорно, че стриктно буквалният прочит на диспозитива на решението, [подлежащо на изпълнение (EU:C:2011:740)], може да обоснове за целите на изчисляването на процента на помощите, които трябва да се считат за невъзстановени при изтичане на определено шестмесечие, Комисията да вземе предвид като доказателства само документите, които е получила преди изтичането на съответния период“ (определение за тълкуване, т. 10).
15 Съдът постановява, че „в молбата си Италианската република се стреми да постави под въпрос последиците от подобен стриктно буквален прочит на диспозитива на решението, [подлежащо на изпълнение (EU:C:2011:740)], като подобно поставяне под въпрос не може да бъде в съответствие нито с член 43 от Статута на Съда и с член 158, параграф 1 от Процедурния правилник [на Съда], нито с окончателната сила на пресъдено нещо, с която се ползват решенията на Съда“ (определение за тълкуване, т. 11).
16 Следователно, „тъй като не се основава на никакво съмнение относно смисъла или обхвата на решението, [подлежащо на изпълнение (EU:C:2011:740)], искането трябва да бъде обявено за недопустимо“ (определение за тълкуване, т. 12).
Първо решение и съдебно решение по първата периодична имуществена санкция
17 На 11 март 2013 г. на Италианската република е съобщено Решение C(2013) 1264 окончателен на Комисията от 7 март 2013 г., на 11 март, с което се разпорежда на същата да заплати по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ сумата от 16 533 000 EUR, представляваща периодична имуществена санкция за първото шестмесечие след решението, подлежащо на изпълнение.
18 На 21 май 2013 г. Италианската република сезира Общия съд с жалба на основание член 263 ДФЕС срещу това решение (дело T‑268/13).
19 С решение от 21 октомври 2014, Италия/Комисия (T‑268/13, наричано по-нататък „решението по първата периодична имуществена санкция“, непубликувано, EU:T:2014:900), Общият съд отхвърля жалбата на Италианската република.
Второ решение по размера на периодичната имуществена санкция (обжалваното решение)
20 След като дава на италианските органи възможност да представят становище по предварителните оценки, на 6 декември 2013 г. Комисията приема решение C(2013) 8681 окончателен, с което в изпълнение на решението, подлежащо на изпълнение, Комисията определя размера на периодичната имуществена санкция, дължима от Италианската република за второто шестмесечие след това решение (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
21 В обжалваното решение Комисията оценява по-конкретно напредъка, постигнат от Италианската република във връзка със събирането на помощите в хода на разглеждания период (от 17 май до 17 ноември 2012 г.) и установява, че помощите, които остава да бъдат събрани към 17 ноември 2012 г., представляват 20,84 % от все още невъзстановените помощи към датата на решението, подлежащо на изпълнение. На това основание Комисията налага на Италианската република периодична имуществена санкция, равняваща се на 20,84 % от основния размер от 30 милиона евро, а именно 6 252 000 EUR.
Производство и искания на страните
22 На 19 февруари 2014 г. Италианската република подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
23 В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя редица въпроси на страните и изисква представянето на редица доказателства по делото.
24 Първо, Общият съд поканва Италианската република да уточни дали след решението по първата периодична имуществена санкция, с което е отхвърлил основание, аналогично на първото изтъкнато по настоящото дело, тя поддържа това първо основание.
25 В предвидения срок Италианската република посочва на Общия съд, че се отказва от първото основание на жалбата, което Общият съд приема.
26 Второ, Общият съд поканва страните да уточнят дали прилагането на лихви с натрупване в настоящото дело може да има въздействие върху размера на периодичната имуществена санкция, предмет на обжалваното решение. При утвърдителен отговор от Комисията се иска да предостави повече подробности относно тезата си, че второто основание, предявено в настоящото дело, трябва да се обяви за недопустимо или неотносимо, като Общият съд не трябва да се произнася по законосъобразността на начисляването на лихвите с натрупване.
27 Страните предоставят на Общия съд отговорите си на този въпрос в определения срок.
28 Трето, Общият съд поканва страните да изразят становищата си по въздействието, което би могло да има решението от 3 септември 2015 г., A2A (C‑89/14, EU:C:2015:537), върху отговора, който следва да се даде на второто основание.
29 Страните предоставят на Общия съд отговорите си на този въпрос в определения срок.
30 Четвърто, Общият съд поканва Комисията да му представи документите, които биха му позволили да потвърди по същество, че Италианската република е приела да се отклони от правилото, предвидено в членове 1282 и 1283 от Codice civile (италианският граждански кодекс), що се отнася до прилагането на лихви с натрупване при възстановяването на спорната държавна помощ (вж. по-конкретно обжалваното решение, т. 29 и 32) за целия разглеждан период.
31 Комисията представя на Общия съд в определения срок поисканите документи, които са предоставени и на Италианската република. Тези документи са следните:
– писмо на Комисията до Италианската република от 12 юни 2013 г., което съдържа предварителна оценка за състоянието на напредъка по възстановяването, извършено през второто шестмесечие след решението, подлежащо на изпълнение,
– писмо на Комисията до Италианската република от 31 октомври 2003 г., с което се напомня, че „за изчисляването на размера за възстановяване следва да се вземат предвид лихвите с натрупване съобразно Известието на Комисията относно лихвените проценти, приложими в случаи на възстановяване на незаконни помощи […]“,
– писмо на Комисията до Италианската република от 29 януари 2004 г., с което се напомня и че лихвите с натрупване е трябвало да се вземат предвид при изчисляването на размера за възстановяване съобразно Известието на Комисията относно лихвените проценти, приложими в случаи на възстановяване на незаконни помощи (OВ C 110, 2003 г., стр. 21),
– писмо на Италианската република до Комисията от 17 януари 2005 г., което съдържа в приложение бележка, предаваща на Комисията цифровите данни относно незаконните помощи, като уточнява, че „лихвите са пресметнати с натрупване, както е указано от службите на Комисията, въз основа на референтния процент, приведен в изпълнение при условията, фигуриращи на интернет страницата на Европейския съюз“.
32 Италианската република иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
33 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
34 На този етап Италианската република се позовава на едно-единствено основание в подкрепа на жалбата си (вж. т. 24 и 25 по-горе). Тя изтъква, че обжалваното решение нарушава приложимата правна уредба, тъй като, за да определи размера на периодичната имуществена санкция, Комисията е изискала вземането предвид на лихви с натрупване върху размера на подлежащите на възстановяване помощи. Според съдебната практика обаче, за решенията за възстановяване, предхождащи датата на влизане в сила на Регламент (EО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), лихви с натрупване могат да се начисляват само ако това съответства на режима, обикновено прилаган в националното право. В настоящия случай това не е така при изпълнението на член 1283 от италианския граждански кодекс, съгласно който върху изтеклите лихви не се дължат автоматично лихви.
35 Комисията изтъква, че това основание трябва да се обяви за недопустимо или неотносимо, или във всички случаи да се отхвърли по същество. В самото начало Комисията поддържа, че изчисляването на периодичната имуществена санкция, направено в обжалваното решение, не е било повлияно от искането, направено в точка 34 от обжалваното решение, в obiter dictum да се вземат предвид лихвите с натрупване върху незаконните помощи. Всъщност тази покана не променяла размера на периодичната имуществена санкция, определен от Комисията, която е взела предвид само данните, предоставени предварително от италианските органи. Освен това Италианската република не можела да оспорва искането за начисляване на лихви с натрупване, направено към този момент в административното производство, след като Съдът се е позовал на предоставени от Италия данни, които отчитали лихвите с натрупване, когато е определял основния размер на периодичната имуществена санкция в решението, подлежащо на изпълнение (т. 64). Следователно начисляването на лихви с натрупване било не само законно с оглед на критериите, обявени в правната уредба на Европейския съюз относно възстановяването на помощите и на споразумението между страните по този въпрос, но и се ползвало от силата на пресъдено нещо, която има решението, подлежащо на изпълнение.
Предварителни бележки
Правна уредба
– Регламент № 659/1999
36 Член 14 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), озаглавен „Възстановяване на помощ“, предвижда в параграфи 2 и 3:
„2. Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване.
3. […] възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. […]“.
– Известие на Комисията относно лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи
37 Известието на Комисията относно лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 8 май 2003 г. (ОВ C 110, стр. 21), гласи:
„[…]
В рамките на процеса на лоялно сътрудничество между Комисията и държавите членки при изпълнението на определени решения за възстановяване възниква обаче въпросът дали тези лихви трябва да бъдат прости или сложни […]. Като се има предвид целта за възстановяване на неправомерните помощи и нейното значение в рамките на системата за контрол върху държавните помощи, предвидена в Договора за ЕО, Комисията преценява, че следва спешно да изясни позицията си в това отношение.
[…]
Съгласно пазарните практики прости лихви се начисляват обикновено когато получателят на средствата не се ползва от сумата на тези лихви преди края на разглеждания период, например когато съответната сума се плаща едва в края на този период; в замяна на това сложните лихви обикновено се начисляват, ако може да се приеме, че всяка година (или период), сумата на лихви е платена на получателя, като първоначално полученият капитал се увеличава с нейния размер. В този случай всъщност той получава лихви върху платените за всеки период лихви.
[…] Вследствие на това изглежда, че въпреки многообразието от възможни ситуации незаконосъобразната помощ има за последица предоставянето на средства на бенефициера при същите условия като за средносрочен безлихвен заем. От това следва, че прилагането на сложна лихва изглежда наложително, за да се гарантира пълното отстраняване на финансовите предимства, произтичащи от такова положение.
Ето защо Комисията желае да уведоми държавите членки и заинтересованите страни, че във всяко бъдещо нейно решение, разпореждащо възстановяване на незаконосъобразна помощ, тя ще прилага референтния лихвен процент, използван за изчисляването на еквивалентната нетна субсидия на регионалните помощи, с натрупване. В съответствие с обичайните практики на пазара изчисляването на тази сложна лихва следва да се прави на годишна основа. По същия начин Комисията ще очаква от държавите членки да прилагат сложна лихва при изпълнението на всяко решение за възстановяване във висящо производство, освен ако това не противоречи на общ принцип на правото [на Съюза] [неофициален превод]“.
– Регламент № 794/2004
38 Членове 9 и 11 от Регламент № 794/2004, които са част от глава V от същия, се отнасят до лихвения процент, приложим при възстановяване на неправомерно предоставените помощи.
39 Озаглавен „Метод за фиксиране на лихвения процент“, член 9 от посочения регламент предвижда в параграф 1:
„1. Освен ако не е записано друго в специално решение, лихвеният процент, който ще се използва при възстановяването на помощта, която е била предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, следва да бъде годишният лихвен процент, фиксиран за всяка календарна година“.
40 Озаглавен „Метод за прилагане на лихвения процент“, член 11 от Регламент № 794/2004 предвижда в параграф 2:
„Лихвеният процент ще се прилага с натрупване до датата на възстановяване на помощта. Лихвата, която се е натрупала за предходна година, се добавя към главницата и върху нея също се дължи лихва през всяка от последващите години“.
41 Член 13, първа алинея от Регламент № 794/2004, който е част от глава VI, озаглавена „Заключителни разпоредби“, предвижда, че този регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Този регламент е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 30 април 2004 г. и е влязъл в сила на 20 май 2004 г. Впрочем съгласно член 13, пета алинея от посочения регламент член 11 от същия се прилага за всяко решение за възстановяване, за което е направено уведомление след датата на влизане в сила на същия регламент.
– Решение за възстановяване
42 На 11 май 1999 г. Комисията приема решението за възстановяване, за което на 4 юни 1999 г. е изпратено уведомление до Италианската република (вж. т. 1 по-горе). В членове 1 и 2 от това решение Комисията обявява, че някои от мерките за стимулиране на заетостта, приведени в изпълнение от Италианската република, които не отговарят на обявените в тези разпоредби условия, са несъвместими с вътрешния пазар. Съгласно член 3 от решението за възстановяване:
„Италия приема всички необходими мерки, за да възстанови от бенефициерите помощите, които вече са предоставени незаконосъобразно и не отговарят на условията, посочени в членове 1 и 2.
Възстановяването се извършва съобразно с процедурите по националното право. Сумите, подлежащи на възстановяване, включват лихви от датата, на която са били предоставени на разположение на получателите, до датата на действителното им възстановяване. Лихвата се изчислява въз основа на референтния процент, използван за изчисляването на субсидията, еквивалентна на регионална помощ“.
– Италианското право
43 Член 1283 от италианския граждански кодекс гласи:
„Когато няма други обичаи в практиката, натрупване на лихви върху лихви се допуска единствено от момента на предявяване на иск или по силата на договор, последващ настъпването на падежа на лихвите, ако такива са изтекли за период от най-малко шест месеца“.
44 За разлика от делото, по което е постановено решение от 3 септември 2015 г., A2A (C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 13 и 14), нито една от страните не е направила позоваване на която и да е друга разпоредба на италианското право като приложима към настоящото дело.
Обстоятелства, свързани с определянето на размера на периодичната имуществена санкция
45 На 17 ноември 2011 г. в подлежащото на изпълнение решение Съдът осъжда Италианската република да заплати „периодична имуществена санкция […] за всяко шестмесечие закъснение при прилагането на необходимите мерки за съобразяване с решението [за установяване на неизпълнение (EU:C:2004:207)]“.
46 В точка 2 от диспозитива на решението, подлежащо на изпълнение, обстоятелствата, свързани с определянето на размера на периодичната имуществена санкция, са следните:
– за всяко шестмесечие закъснение при прилагането на необходимите мерки за съобразяване с решението за установяване на неизпълнение,
– периодичната имуществена санкция съответства на умножаването на основния размер от 30 милиона евро,
– по процента от размера на все още невъзстановените помощи,
– изчислен спрямо размера на помощите, подлежащи на възстановяване към 17 ноември 2011 г.
47 На 7 март 2013 г., в първото решение относно размера на периодичната имуществена санкция (вж. т. 17 по-горе и т. 3 и 4 от обжалваното решение), Комисията определя размера на периодичната имуществена санкция, дължима за периода от 17 ноември 2011 г. до 17 май 2012 г., на 16 533 000 EUR, предвид следните обстоятелства:
– размерът на помощите, подлежащи на възстановяване към 17 ноември 2011 г., е определен на 118 175 296 EUR,
– размерът на все още невъзстановените помощи към 17 май 2012 г. е определен на около 65 130 279 EUR, тоест 55,11 % от сумата, съответстваща на размера на помощите, подлежащи на възстановяване към 17 ноември 2011 г.,
– умножаването на процента на все още невъзстановените към 17 май 2012 г. помощи (55,11 %) по 30 милиона евро позволява да се стигне до размера на периодичната имуществена санкция, дължима за периода от 17 ноември 2011 г. до 17 май 2012 г., тоест 16 533 000 EUR.
48 На 6 декември 2013 г. в точки 77–79 от обжалваното решение Комисията определя размера на периодичната имуществена санкция, дължима за периода от 17 май до 17 ноември 2012 г., на 6 252 000 EUR, предвид следните обстоятелства:
– размерът на помощите, подлежащи на възстановяване към 17 ноември 2011 г., е определен на 118 175 296 EUR;
– размерът на помощите, които все още не са възстановени към 17 ноември 2012 г., е определен на 24 627 937,21 EUR, тоест 20,84 % от сумата, съответстваща на размера на все още невъзстановените помощи към 17 ноември 2011 г.;
– умножаването на процента на все още невъзстановените помощи към 17 ноември 2012 г. (20,84 %) по 30 милиона евро позволява да се стигне до размера на периодичната имуществена санкция, дължима за периода от 17 май до 17 ноември 2012 г., тоест 6 252 000 EUR.
49 Именно с оглед на тези предварителни съображения във връзка с правната уредба и обстоятелствата, свързани с определянето на размера на периодичната имуществена санкция, трябва да се преценяват доводите на страните.
Съображения на Общия съд
50 По същество в рамките на това основание Италианската република изтъква, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като, за да определи размера на периодичната имуществена санкция, дължима за шестмесечието от 17 май до 17 ноември 2012 г., Комисията незаконно е взела предвид суми, в които се включват лихви с натрупване.
51 В това отношение, първо, се оказва, че за да се определи размерът на помощите, подлежащи на възстановяване към 17 ноември 2011 г., дата на обявяване на решението, подлежащо на изпълнение, данните, взети предвид от Комисията, наистина включват лихви с натрупване.
52 Така в точка 25 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че „всички цифрови данни, посочени от италианските органи, съответстват на размерите на мерките за помощ, съществуващи през 2007 г., към датата, на която са [били] издадени официалните заповеди за принудително събиране“. В точка 32 от обжалваното решение е уточнено по този повод, че „до 2007 г. италианските органи са прилагали към сумите на съществуващите помощи сложни лихви, както е договорено със службите на Комисията“.
53 Също така, в отговор на второто процесуално-организационно действие (вж. т. 26 по-горе) Комисията посочва, че „цифровите данни, съответстващи на сумите на помощите, действащи през 2007 г., са били изчислени от италианските органи с прилагане на сложни лихви към незаконните помощи“.
54 В този отговор Комисията припомня произтичащото от точки 29—33 от обжалваното решение, а именно че на 21 март 2013 г. италианските органи са я информирали, че обратно на по-рано договореното, те са решили считано от 2007 г. да изчисляват лихвите, прости или сложни, и да прилагат посочените лихви към подлежащите на възстановяване незаконни помощи. Комисията уточнява също, че „размерите, дължими през 2007 г., никога не са били актуализирани, за да вземат предвид приложимите лихви“ и че поради тази причина в точка 34 от обжалваното решение тя е поканила италианските органи да изчисляват лихвите с натрупване върху незаконните помощи, считано от 2007 г.
55 В хода на съдебното заседание страните също така постигат съгласие да признаят, че размерът на все още невъзстановените помощи към 17 ноември 2011 г., който е взет предвид в обжалваното решение, представлява положението, изразено в стойност от 2007 г. към момента, когато Съдът е постановил решението си. Следователно отчетените към онзи момент данни са били определени към 17 ноември 2011 г., изхождайки от данните, предоставени от Италианската република, когато тя е изпратила официалните заповеди за принудително събиране през 2007 г. Не се оспорва, че тези данни включват, поне до 2007 г., лихви с натрупване.
56 С оглед на факта, че размерът на все още невъзстановените помощи към 17 ноември 2011 г. включва лихви с натрупване, трябва да се приеме, че размерът на периодичната имуществена санкция, дължима за шестмесечието от 17 май до 17 ноември 2012 г., изчислен с прилагане на формулата, изложена в точки 46 и 48 по-горе, също е отчел данните, които включват лихви с натрупване. Обжалваното решение слага край само по себе си на процедурата по определяне на размера на периодичната имуществена санкция, дължима за шестмесечието от 17 май до 17 ноември 2012 г. и е в ущърб на Италианската република, която при това положение може да оспорва неговата законосъобразност и да се позовава за тази цел на всички фактически и правни основания при условията, предвидени в Процедурния правилник на Общия съд.
57 Второ, поради това следва да се определи дали съществува правно основание, позволяващо прилагането на сложни лихви в конкретния случай, което Италианската република оспорва в жалбата.
58 Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, когато в случаи с неправомерна помощ са взети отрицателни решения, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, според член 14, параграф 2 от този регламент включва лихви. Последната разпоредба обаче не уточнява дали тези лихви трябва да бъдат прости или с натрупване (решение от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 26).
59 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че макар съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 794/2004 лихвеният процент да се прилага с натрупване до датата на възстановяване на помощта и през всяка от следващите години върху лихвата, която се е натрупала за една година, също да се дължи лихва, следва да се констатира, че според член 13, пета алинея от посочения регламент тази разпоредба е приложима само за решенията за възстановяване, за които е изпратено уведомление след датата на влизане в сила на посочения регламент, а именно след 20 май 2004 г. (решение от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 27).
60 Затова, като се има предвид, че Италианската република е била уведомена за решението за възстановяване, с което са обявени за несъвместими с общия пазар помощите, които са предмет на възстановяване по настоящото дело, на 4 юни 1999 г., т.е. преди влизането в сила на Регламент № 794/2004, сам по себе си член 11, параграф 2 от този регламент не е приложим ratione temporis към това дело (вж. по аналогия решение от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 28).
61 На второ място, що се отнася до въпроса коя правна уредба е била приложима преди влизането в сила на Регламент № 794/2004 с цел да се определи дали лихвите трябва да бъдат прости или с натрупване, следва да се припомни, че в решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret (C‑295/07 P, EU:C:2008:707, т. 46) Съдът констатира, че към момента на приемане на разглежданото решение, а именно 12 юли 2000 г., нито правото на Съюза, нито практиката на Съда и на Общия съд са уточнявали дали лихвите към подлежащата на възстановяване помощ е трябвало да се изчисляват без или с натрупване. При липсата на разпоредба на правото на Съюза в тази област, Съдът е приел, че практиката на Комисията, подробно разгледана в нейното писмо SG(91) D/4577 от 4 март 1991 г. до държавите членки, е свързвала въпроса за начисляването на лихви с процедурните условия на възстановяването и е препращала в това отношение към националното право (решения от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret, C‑295/07, EU:C:2008:707, т. 82—84 и от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 29).
62 Едва в своето известие относно лихвените проценти, приложими при възстановяване на неправомерни помощи, публикувано на 8 май 2003 г., Комисията изрично обявява, че във всяко бъдещо свое решение, с което се разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, ще прилага лихвен процент с натрупване, и че очаква от държавите членки да прилагат сложна лихва при изпълнението на всяко решение за възстановяване (решения от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret, C‑295/07, EU:C:2008:707, т. 46 и от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 30)
63 Що се отнася до решението за възстановяване, в член 3, втора алинея същото изисква възстановяването на помощта да се извършва съобразно националните процедури, върху подлежащите на възстановяване суми да се дължат лихви от датата, на която те са предоставени на получателите, до тяхното действително възстановяване, и лихвите да се изчисляват въз основа на референтния лихвен процент, използван за изчисляването на еквивалентната нетна субсидия на регионалните помощи, без обаче да се дава допълнително указание по въпроса дали тези лихви трябва да бъдат без или с натрупване (вж. по аналогия решение от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 31).
64 След като Италианската република е уведомена за това решение на 4 юни 1999 г., т.е. преди промяната в практиката на Комисията, обявена в нейното известие относно приложимите лихвени проценти при възстановяване на неправомерни помощи, следва да се направи изводът, че въз основа на съдебната практика, изведена в решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret (C‑295/07, EU:C:2008:707), въпросът за това дали в конкретния случай следва да се прилагат лихвени проценти без или с натрупване се решава от националното право (вж. по аналогия решение от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 32).
65 По този въпрос, както изтъква Италианската република, от съдебната практика, водеща началото си от решения от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret (C‑295/07 P, EU:C:2008:707), и от 3 септември 2015 г., A2A (C‑89/14, EU:C:2015:537), ясно следва, че за решенията за възстановяване, предшестващи влизането в сила на Регламент № 794/2004, лихви с натрупване могат да се начисляват само ако това съответства на режима, обикновено прилаган в националното право.
66 При това положение, в отсъствието на каквато и да било друга разпоредба на националното право, на която е направено позоваване в настоящото дело, трябва да се приеме, че приложимата по настоящото дело правна уредба е тази по член 1283 от италианския граждански кодекс, според чийто текст, както излага Италианската република, без това да е оспорено от Комисията, върху изтеклите лихви не се дължат автоматично лихви.
67 От гореизложеното произтича, че като е взела предвид при определянето на размера на периодичната имуществена санкция, дължима за шестмесечието от 17 май до 17 ноември 2012 г., суми, свързани с размерите на все още невъзстановените помощи, които включват лихви с натрупване, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото.
68 Нито един от доводите, изтъкнати от Комисията по този повод, не може да обори този извод.
69 На първо място, Комисията се позовава на наличието на споразумение между страните, що се отнася до начисляването на сложни лихви. Действително, в точка 32 от обжалваното решение се споменава споразумение по този въпрос, като се отбелязва, че е било договорено „през 2003 г. и […] през 2004 г., на основание на Регламент № 794/2004 (вж. писмата на службите на Комисията от 31 октомври 2003 г. и 29 януари 2004 г., последвани от писмото на италианските органи от 17 януари 2005 г.)“.
70 Същевременно при прочита на документите, цитирани в обжалваното решение, които са представени в отговор на четвъртото процесуално-организационно действие (вж. т. 31 по-горе), трябва да се констатира, че макар Италианската република да е взела предвид сложни лихви, това е по изрично искане на Комисията, формулирано в писмо от 31 октомври 2003 г., което посочва като правно основание разпоредби на правото на Съюза. При тези обстоятелства това, което се представя от Комисията като споразумение, сключено между страните, се анализира по-скоро като обикновен акт на приемане от страна на адресата на писмото на Комисията, предвид разпоредбите, за които се е оказало, че не са приложими. Всъщност искането, формулирано от Комисията, предхожда постановяването на решенията от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret (C‑295/07 P, EU:C:2008:707), и от 3 септември 2015 г., A2A (C‑89/14, EU:C:2015:537), от които е видно, че приложимото право към разглежданото тук решение за възстановяване, що се отнася до определянето на метода за прилагане на лихвите, е националното право, а не правото на Съюза.
71 При тези обстоятелства, тъй като решението за възстановяване е съобщено на Италианската република на 4 юни 1999 г., формулираното от Комисията искане предвид правото на Съюза не може да е имало за последица да постави под въпрос обхвата на приложимата национална правна уредба. Да се признае това би означавало да се накърни принципът за защита на оправданите правни очаквания и би противоречало на възприетото от Съда в решения от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret (C‑295/07 P, EU:C:2008:707), и от 3 септември 2015 г., A2A (C‑89/14, EU:C:2015:537).
72 На второ място, в писмените си становища и в отговорите си на процесуално-организационните действия Комисията се позовава на точка 64 от решението, подлежащо на изпълнение, за да претендира, че Съдът изрично се е позовал на данни, включващи сложни лихви, предоставени от италианските органи и съставени в съгласие с Комисията.
73 В това отношение трябва да се подчертае, че в посочената точка Съдът отбелязва, от една страна, че „[както] е видно от обсъжданията в съдебното заседание [от 12 май 2011 г.], трябва да се отбележи, че Италианската република и Комисията са съгласни относно общия размер на отпуснатите помощи, който [възлиза] на 251 271 032,37 EUR“, и от друга страна, че „[Комисията] признава, че помощите в общ размер 63 062 555 EUR [трябва] да се считат за възстановени“ (решение, подлежащо на изпълнение, т. 64).
74 Тези становища позволяват на Съда да отбележи настъпилата в съдебното заседание еволюция в доводите на страните. Действително, първоначално „Комисията […] счита, че към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, Италианската република не е възстановила цялата сума на незаконосъобразно предоставените помощи, а именно 519 958 761,97 EUR […]“, докато „Италианската република оспорва общия размер на подлежащите на възстановяване суми и го определя на 251 271 032,37 EUR, като същевременно приема, че към юли 2010 г. са ѝ възстановени само 63 062 555,46 EUR, към които обаче [трябва] да се добавят 73 353 387,28 EUR на различни основания […]“ (решение, подлежащо на изпълнение, т. 21, 23 и 24).
75 Точка 64 от решението, подлежащо на изпълнение, е в продължение на точка 63, в която Съдът отбелязва, че „е безспорно, че съществена част от разглежданите суми все още не е възстановена или че доказателството за това възстановяване не е представено на Комисията“. По този начин цифровите данни, изложени в точка 64 по отношение на общия размер на разпределените помощи и на размера на помощите, които могат да се считат за възстановени през юли 2010 г., позволяват на Съда да очертае обсъждането на размера на все още невъзстановените суми. Обратно на изтъкваното от Комисията обаче, от нито едно място в решението, подлежащо на изпълнение, не е видно той да е засягал въпроса за сложните лихви. Няма никакво споменаване на елементите, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на все още невъзстановените суми. При тези обстоятелства от решението, подлежащо на изпълнение, не може да се направи извод, че възнамерява да се отклони по отношение на определянето на метода за изчисляване на лихвите от горепосочените принципи в предходното решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret (C‑295/07 P, EU:C:2008:707), което е потвърдено с последващото решение от 3 септември 2015 г., A2A (C‑89/14, EU:C:2015:537). Следователно от гореизложеното е видно, че както в диспозитива, така и в мотивите на решението, подлежащо на изпълнение, Съдът не се е произнесъл по въпроса за сложните лихви.
76 На трето място, не може да бъде споделено предварителното становище на Комисията, че в своето основание Италианската република оспорва в действителност само един obiter dictum, а именно точка 34 от обжалваното решение, където Италианската република е поканена „да изчисли и приложи лихвите по възстановяването за въпросния период (или от 2007 г.) за всички суми на съществуващите помощи, тоест размерите, съответстващи на всички получатели, включително тези, които са възстановили отчасти или изцяло помощта, за да спазят задълженията си“. Всъщност от гореизложеното следва, че по искане на Комисията е прилагана лихва с натрупване за всички размери на помощи, които са предмет на данните, взети предвид за изчисляването на елементите, свързани с определянето на размера на периодичната имуществена санкция, поне до 2007 г., и че периодичната имуществена санкция, определена в обжалваното решение, е изчислена с оглед на данни, които са включвали сложни лихви. Освен това от жалбата е видно, че Италианската република действително оспорва това вземане предвид на сложните лихви и въздействието на същото върху определянето на размера на периодичната имуществена санкция. Следователно Комисията неправилно се позовава на неотносимост на настоящото основание.
77 В резултат на това обжалваното решение трябва да се отмени в частта му, в която Комисията е взела предвид за определянето на размера на периодичната имуществена санкция, дължима от Италианската република, за периода oт 17 май до 17 ноември 2012 г., суми, свързани с размери на все още невъзстановени помощи, които са включвали сложни лихви, обратно на предписаното от приложимото национално право.
По съдебните разноски
78 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Италианската република съгласно направените от последната искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
реши:
1) Отменя Решение C(2013) 8681 окончателен на Комисията от 6 декември 2013 г.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 юни 2016 година.
Подписи