Дело T‑124/14
Република Финландия
срещу
Европейска комисия
„ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Развитие на селските райони — Еднократна финансова корекция — Допустимост на разходите, осъществени за закупуването на употребявани машини и оборудване — Дерогации за микро-, малки и средни предприятия — Член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1974/2006“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 11 декември 2015 г.
1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Буквално, систематично, историческо и телеологично тълкуване
(член 55, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 на Комисията)
2. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Съобразяване на текстовете на различните езици
(член 55, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 на Комисията)
3. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ЕЗФРСР — Подпомагане на развитието на селските райони — Допустимост на разходите, осъществени за закупуването на употребявани машини и оборудване — Дерогации за микро-, малки и средни предприятия — Задължение за ограничително тълкуване — Липса
(член 55, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 на Комисията)
4. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ЕЗФРСР — Подпомагане на развитието на селските райони — Допустимост на разходите, осъществени за закупуването на употребявани машини и оборудване — Дерогации за микро-, малки и средни предприятия — Ограничение до случаите, които са оправдани — Право на преценка на държавите членки
(член 55, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 на Комисията)
5. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ЕЗФРСР — Подпомагане на развитието на селските райони — Допустимост на разходите, осъществени за закупуването на употребявани машини и оборудване — Дерогации за микро-, малки и средни предприятия — Въвеждане в действие — Право на преценка на държавите членки — Граници
(Регламент № 1698/2005 на Съвета; член 55, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 24)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 25)
3. Член 55, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1974/2006 за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР представлява общо или главно правило относно допустимите разходи при инвестиции, а втората алинея предвижда различно разрешение за микро-, малки и средни предприятия, което позволява тя да бъде определена при всички случаи като дерогиращо правило. Подобна квалификация обаче не е равнозначна непременно на квалифицирането като изключение в тесен смисъл, а може да указва наличието на отделен и специфичен режим спрямо режима, установен с общото или главно правило. Всъщност от посочената втора алинея не може ясно да се установи дали законодателят на Съюза е възнамерявал да въведе подобно изключение в тесен смисъл, или само да разреши на държавата членка да установи дерогиращ и специфичен режим за микро-, малки и средни предприятия, тъй като, заедно разгледани, изразите „чрез дерогация“ и „и единствено“ биха могли да се изтълкуват и по двата начина. Така едновременното наличие в същото изречение на посочените по-горе два ограничаващи елемента не указва достатъчно ясно и точно дали втората алинея представлява изключение в тесен смисъл, или е само дерогиращо правило, предвиждащо възможността за установяване на различен и специфичен режим за микро-, малки и средни предприятия.
Следователно не е непременно приложима съдебната практика, която се основава на принципа от римското право singularia non sunt extendenda, съгласно който предвиждащите изключения правила на Съюза трябва да се тълкуват ограничително, за да се запази полезното действие на общото правило, което те дерогират, при което подобно ограничително тълкуване не се налага, ако член 55, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1974/2006 трябва да се квалифицирана като дерогиращо правило, предвиждащо възможността за установяване на различен и специфичен режим за микро-, малки и средни предприятия.
(вж. т. 28—30)
4. Съгласно недвусмисления текст на член 55, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1974/2006 за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР държавите членки имат право на преценка при въвеждането и прилагането на различен и специфичен режим относно допустимите разходи при инвестиции за микро-, малки и средни предприятия, като за целта те могат в оправдани случаи да определят условията, при които закупуването на употребявано оборудване може да се счита за допустим разход. При тези условия предвид структурата на втората алинея критерият за оправдани случаи е непосредствено свързан с оправомощаването и правото на преценка на държавата членка да въведе и приложи различен и специфичен режим по отношение на микро-, малките и средните предприятия.
Така критерият за оправдани случаи се свежда до квалифицирането на начина, по който държавата членка следва да упражни своето право на преценка съгласно втората алинея и преди всичко да мотивира това упражняване на право. С други думи, всеки път когато държавата членка счита за подходящо да упражни своето правомощие и посоченото право на преценка, тя трябва в рамките на евентуалното си решение да приеме правила с общо действие или в рамките на евентуалното си решение по конкретен случай на закупуване на употребявано оборудване да изложи съответните мотиви в подкрепа на своето решение, за да спази посочения критерий и да позволи на Комисията да упражни контрол във връзка с това. Следва да се приеме, че това е разбирането и по отношение на съвкупността от езикови редакции на втората алинея, при което то е достатъчно да гарантира на Комисията възможността да осъществи подходящ контрол a posteriori върху упражняването от държавата членка на правото ѝ на преценка съгласно втората алинея в съответствие с целите на приложимите норми на Съюза.
Освен това, ако законодателят на Съюза е имал намерение да изиска от държавите членки да приемат правила с общо действие, предварително уточнявайки всички случаи, при които финансирането на закупуването на употребявани машини и оборудване може да се счита за допустимо, той е следвало ясно да посочи това. Съгласно принципа на правна сигурност правните субекти, сред които са и държавите членки, не могат да бъдат потърпевши от трудности в тълкуването, които се дължат на неточни правни норми, предвиждащи по отношение на тях неблагоприятни имуществени последици.
(вж. т. 33—36)
5. Член 55, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР трябва да се тълкува в смисъл, че втората алинея позволява на държавите членки, предоставяйки им съответно право на преценка, да въведат и да приложат отделен и специфичен режим по отношение на допустимите разходи при инвестиране за микро-, малки и средни предприятия, като уточнят условията, при които закупуването на употребявано оборудване може да се приеме за допустим разход, без да е необходимо държавата членка да определя предварително и точно в правна уредба с общо действие обстоятелствата, при които инвестицията съответства на случай, който е оправдан. При все това последният посочен критерий изисква от държавата членка при упражняването на своето право на преценка било при вземането на решение за приемане на правила с общо действие, било при вземането на решение по конкретен случай да посочи мотивите, от които да е видно, че решението е прието в съответствие с критериите и целите на приложимите вътрешноправна уредба и уредба на Съюза.
От тази гледна точка предоставянето на държавите членки на правото да въведат и да приложат отделен и специфичен режим за микро-, малки и средни предприятия по отношение на закупуването на употребявано оборудване се вписва напълно в целите на Регламент № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и на Регламент № 1974/2006, поради което не се налага правилата на този режим с оглед на посочените цели да бъдат тълкувани ограничително. При все това критерият за оправдани случаи в член 55, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1974/2006 трябва да се тълкува в съответствие с тези цели, така че да се избегне възможността държавата членка да използва своето право на преценка по втората алинея с оглед на странични за тези цели съображения и да се позволи на Комисията да упражни в това отношение ефикасен контрол.
(вж. т. 41 и 54)