РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
15 юли 2015 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Сътрудничество по време на административното производство — Разумен срок“
По дело T‑423/10,
Redaelli Tecna SpA, установено в Милано (Италия), за което се явяват R. Zaccà, M. Todino, E. Cruellas Sada и S. Patuzzo, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от B. Gencarelli, L. Prete и V. Bottka, впоследствие от V. Bottka, G. Conte и P. Rossi, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна и изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 юли 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
1. Припомняне на съдържанието на обжалваното решение
75 В съображения 1122—1125 от обжалваното решение се излагат причините, поради които Комисията решава, че не трябва да намалява размера на наложената на Redaelli глоба въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, както следва:
„(1122) На 21 октомври 2002 г. Redaelli отговори на искане за предоставяне на информация и на 20 март 2003 г. подаде искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, като по принцип призна наличието на някои споразумения в рамките на Италия между 1990 г. и 1993 г. и между 1995 г. и 2002 г., както и на общоевропейско равнище от 1995 г. до 2002 г. Приносът на Redaelli включва някои писмени доказателства от съответния период. С тях обаче не се привнесе нищо съществено, нито пък се изясниха аспекти, за които Комисията все още не разполагаше с достатъчно доказателства. Поради това, в съответствие с точка 23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, на 19 септември 2008 г. Комисията отхвърли искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на Redaelli.
(1123) В отговора си на изложението на възраженията Redaelli оспори извода на Комисията, че предоставените от него доказателства не привнасят никаква съществена добавена стойност. Redaelli отбеляза, че е оказало пълно съдействие на Комисията, въпреки свързаните с преструктурирането на дружеството през годините трудности, не само с представянето на уличаващи го сведения през октомври 2002 г. и с включването им в искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на 20 март 2003 г., но също и като е отговорило на множество искания за предоставяне на информация на Комисията. Redaelli посочи, че в изложението на възраженията Комисията често се е позовавала на предоставените от това предприятие сведения. То оспорва лишаването му от всякакво временно намаляване на глобата, за разлика от предоставеното такова на другите предприятия и по-специално на Nedri, което подава искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на 23 октомври 2003 г.
(1124) [Трябва да се припомни], че за да иска намаляване на глоба въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, съответното предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства, привнасящи съществена добавена стойност към доказателства, с които Комисията вече разполага. Макар в изложението на възраженията и в настоящото решение Комисията понякога действително да се позовава на предоставени от Redaelli доказателства и изявления, нито едно от представените от Redaelli доказателства не привнесе съществена добавена стойност, за разлика от доказателствата, представени от други дружества, като например Nedri […]
(1125) Що се отнася до твърдението на Redaelli, че то винаги е оказвало пълно съдействало на Комисията, като е отговаряло на многобройните искания за предоставяне на информация, Комисията отбелязва, че предприятията са правно задължени да отговарят на исканията за предоставяне на информация на Комисията. Ето защо сам по себе си този факт не дава право на намаляване на глобата“.
2. По неправилната преценка на съществената добавена стойност на доказателствата, предоставени от Redaelli в хода на административното производство
76 По същество Redaelli припомня, че е оказало пълно съдействие на Комисията в хода на производството. То посочва също, че на много место в обжалваното решение се отбелязват предоставени от него във връзка с това документи и изявления. Понякога тези позовавания били единственото доказателство, посочено от Комисията в подкрепа на доводите ѝ. Множество примери онагледявали съществената добавена стойност на тези доказателства, което обосновавало намаляването на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
77 В това отношение трябва да се припомни, че в Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (вж. точка 23 по-горе) Комисията определя условията, при които сътрудничещите с нея предприятия в хода на разследването на картел могат да бъдат освободени от налагане на глобата или да се ползват от намаляване на размера на глобата, която би трябвало да заплатят.
78 С посоченото известие се заменя първото Известие на Комисията относно неналагане на глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 207, 1996 г, стр. 4, наричано по-нататък „Известието от 1996 г.“), за да ѝ се даде възможност да съобрази политиката си в тази област предвид натрупания опит след пет години прилагане. Комисията по-специално приема, че макар валидността на принципите, залегнали в Известието от 1996 г. да се потвърждава, опитът показва, че ако намаляването на размера на тези глоби се предоставя при условията на повишена прозрачност и сигурност, ефективността на известието би се повишила. Комисията също така посочва, че по-близкото съответствие между равнището на намаляване на размера на глобите и значимостта на приноса на предприятието при установяването на нарушението би могло още повече да подобри тази ефективност (съображение 5 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер).
79 Общият съд трябва да вземе предвид тези желани от Комисията изменения при извършената от нея замяна на Известието от 1996 г. с Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
a) Посочените условия, за да се получи намаляване на размера на глобата
80 Дори да не отговаря на условията за освобождаване от глоба, посочени в Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, съответното предприятие може да се ползва от намаляване на размера на глобата, която в противен случай би му била наложена.
81 Съгласно точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, за да може да поиска такова намаляване, съответното предприятие, от една страна, трябва „да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които привнасят съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага“ [неофициален превод], и от друга страна, „да прекрати участието си в предполагаемата незаконосъобразна дейност не по-късно от момента, в който представи доказателствата“ [неофициален превод].
82 В това отношение в точка 23, буква а) от същото известие се посочва, че в приеманото в края на административното производство окончателно решение Комисията определя „дали предоставените от съответното предприятие доказателства имат съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага“ [неофициален превод].
83 Понятието „добавена стойност“ е уточнено в точка 22 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по следния начин:
„Понятието „добавена стойност“ се отнася до степента, в която представените доказателства поради самото си естество и/или степента си на точност увеличават възможностите на Комисията за установяване на съответните факти. При извършването на тази преценка Комисията като цяло приема, че в качествено отношение писмените доказателства от периода, за който се отнасят фактите, имат по-висока стойност от [тази на] доказателствата от по-късен момент. Също така по принцип се приема, че доказателствата, които са пряко относими към съответните факти, имат по-голяма стойност от доказателствата, които са само косвено относими към фактите“. [неофициален превод]
84 В точка 23, буква б), първа алинея от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер са предвидени три диапазона на намаляване на размера на глобата. На първото предприятие, изпълнило условието по точка 21 от посоченото известие, се предоставя намаляване между 30 и 50 %, на второто предприятие — намаляване между 20 % и 30 %, а на следващите предприятията — намаляване до 20 %.
85 В точка 23, буква б), втора алинея от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер се посочва, че „при определяне размера на намаляването във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид момента, към който са били представени доказателствата, отговарящи на условията по точка 21, и тяхната добавена стойност“ [неофициален превод] и че „Комисията може също така да вземе предвид степента и продължителността на оказаното сътрудничество от страна на предприятието от момента на представяне на доказателствата“ [неофициален превод].
86 Следователно разпоредбите на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер предполагат разграничаването на два етапа (вж. по аналогия решение от 17 май 2013 г., MRI/Комисия, T‑154/09, Сб., EU:T:2013:260, т. 320).
87 Първо, за да може да са ползва от намаляване на размера на глобата, съответното предприятие трябва да представи доказателства със съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага. Следователно, както Комисията изрично отбелязва в писмените си становища (вж. например точка 27 от писмената защита и точка 10 от писмената дуплика), с изискването предоставените от съответното предприятие доказателства да „привнасят съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага“, Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер налага извършването на сравнение между притежаваните преди това от Комисията доказателства и получените доказателства в резултат на сътрудничеството, предложено от лицето, искащо освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
88 Второ, за да определи евентуално процента на намаляване на размера на глобата, която в противен случай би наложила, Комисията трябва да вземе предвид два критерия: момента, в който доказателствата са ѝ били предоставени, и степента на добавена стойност, която са имали. При този анализ Комисията може също така да вземе предвид степента и продължителността на оказаното сътрудничество от страна на предприятието от момента на представяне на доказателствата.
89 Ако предоставените на Комисията доказателства имат съществена добавена стойност и предприятието не е първото или второто предприятие, представило такива доказателства, максималният процент на намаляване на размера на глобата, която в противен случай би му била наложена от Комисията, е 20 %. Колкото по-рано е било реализирано сътрудничеството и колкото по-голяма е степента на добавена стойност, толкова процентът на намаляване ще се увеличава, достигайки най-много 20 % от размера на глобата, която в противен Комисията би наложила (вж. по аналогия решение MRI/Комисия, т. 86 по-горе, EU:T:2013:260, т. 322).
90 Следователно хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела сътрудничество представляват основни елементи от системата, въведена с Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (решения от 5 октомври 2011 г., Transcatab/Комисия, T‑39/06, Сб., EU:T:2011:562, т. 380 и от 16 септември 2013 г., Roca/Комисия, T‑412/10, Сб. (Откъси), EU:T:2013:444, т. 183). Същото се отнася и за степента на добавена стойност на различните доказателства, предоставени от съответното предприятие по този въпрос.
91 В това отношение следва да се припомни, че макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията във връзка с Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, представляват принос, обосноваващ или не намаляване на размера на наложената глоба, от друга страна, предприятията, които желаят да оспорят решението на Комисията в това отношение, трябва да докажат, че предоставените доброволно от тях сведения са имала решаващо значение, за да може Комисията да докаже съществените елементи на нарушението и съответно да приеме решение за налагане на глоби (вж. решение Roca/Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2013:444, т. 184 и цитираната съдебна практика).
92 Предвид смисъла от предоставянето на намалението Комисията не може да пренебрегне полезността на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага (вж. решение Roca/Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2013:444, т. 185 и цитираната съдебна практика).
93 Когато във връзка с искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер съответното предприятие само потвърждава, и то по по-малко точен и ясен начин, някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие въз основа на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със степента на сътрудничеството, оказано от първото предприятие, предоставило посочените сведения. Изявление, което се ограничава до това да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, всъщност не улеснява съществено нейната задача. Ето защо то не е достатъчно, за да обоснове намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (вж. в този смисъл решения от 17 май 2011 г., Arkema France/Комисия, T‑343/08, Сб., EU:T:2011:218, т. 137 и Roca/Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2013:444, т. 186).
94 Пак от съдебната практика следва, че ако не бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението (вж. решение Roca/Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2013:444, т. 187 и цитираната съдебна практика).
95 Накрая, дори да се приеме, че Комисията разполага със свобода на преценка при разглеждане на съществената добавена стойност на сведенията, които са ѝ предоставени въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, Общият съд не може да се позове на посочената свобода на преценка, за да откаже да упражни задълбочен правен и фактически контрол върху преценката на Комисията в това отношение (вж. решения Roca/Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2013:444, т. 188 и цитираната съдебна практика, и от 24 октомври 2013 г., Kone и др./Комисия, C‑510/11 P, EU:C:2013:696, т. 24 и 92).
96 Това още по-голяма степен е така, ако, както в разглеждания случай, от Общия съд се иска той лично да прецени стойността, която следва да се признае на доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на производството, довело до санкционирането му за извършено нарушение на правото в областта на конкуренцията (вж. точка 74 по-горе).
97 Именно с оглед на гореизложените съображения трябва да се разгледат изтъкнатите от Redaelli доводи, с които то иска да докаже съществената добавена стойност на доказателствата, предоставени на Комисията в хода на административното производство.
б) Разглеждане на доводите относно съществената добавена стойност
Предварителни бележки по контекста и хронологията
98 На първо място, трябва да се припомни, че за да може да се произнесе по доводите относно съществената добавена стойност, Общият съд поиска за всеки аспект на нарушението, за който Redaelli твърди, че приносът му е със съществена добавена стойност, Комисията да предостави на Общия съд различните доказателства, които е взела предвид, за да стигне до извода, че с този принос „не се [е] привнес[ло] нищо съществено, нито пък [са] се изясни[ли] аспекти, за които [тя] все още не [е] разполага[ла] с достатъчно доказателства“ или че „нито едно от представените от Redaelli доказателства не [е] привнес[ло] съществена добавена стойност“ (вж. съображения 1122 и 1124 от обжалваното решение).
99 Комисията изпълнява искането, като представя тези доказателствата на 28 февруари 2014 г. и на 16 май 2014 г.
100 Впоследствие, на 8 юли 2014 г., Комисията представя на Общия съд нова поредица от документи, за да допълни отговора си във връзка с разпоредените на 17 декември 2013 г. процесуално-организационни действия. Тези документи са приложени към материалите по делото в хода на съдебното заседание (вж. точки 68 и 69 по-горе). Посочените документи представляват пълните варианти на представените от Redaelli документи в хода на административното производство, които съответно жалбоподателят добре познава. Преди това Комисията ги бе представяла в съкратен вариант — или без придружителното писмо, или без приложенията, придружаващи придружителното писмо.
101 Макар пълният вариант на посочените документи да е представен със закъснение, все пак трябва да се отбележи, че съдържанието им вече е било изложено подробно в жалбата на Redaelli и че Общият съд вече имаше достатъчно точна информация за приноса на Redaelli въз основа по-специално на събраните доказателства след отговорите в рамките на процесуално-организационните действия и действията по събиране на доказателства.
102 От гореизложеното следва, че според Общия съд той е в състояние по задоволителен начин да провери както от правна, така и от фактическа страна преценката, извършена от Комисията в обжалваното решение относно съществената добавена стойност на различните представени от Redaelli доказателства в хода на административното производство с оглед на представените доводи в това отношение от жалбоподателя.
103 На второ място, важно е да се отбележи, че в настоящото дело Redaelli иска от Общия съд единствено да установи, че то може да се ползва от разпоредбите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, като бъде включено в третата група предприятия, посочена в точка 23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, а именно групата, включваща предприятията, които могат да се ползват от намаляване до 20 % от размера на наложената глоба (вж. точки 74 и 84 по-горе).
104 По този начин Redaelli нито иска да бъде третирано като — нито оспорва начина, по който са третирани — първо, DWK — освободено от Комисията от налагане на каквато и да било глоба, която в противен случай предприятието би трябвало да заплати, второ, ITC — считано от Комисията за първото предприятие, предоставило доказателства, привнасящи съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които тя вече разполага, или пък, трето, Nedri — считано от Комисията за второто предприятие, изпълнило горепосоченото условие, съдържащо се в точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
105 В отговор на въпрос на Общия съд в това отношение Redaelli потвърждава горното и това е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
106 На трето място, предвид различните аспекти на нарушението, за които Redaelli твърди, че е привнесло съществена добавена стойност, е важно също така доказателствата относно Клуб Италия да се разграничат от доказателствата относно Клуб Цюрих и неговия правоприемник Клуб Европа и да се вземе предвид хронологията, играеща съществена роля в анализа на релевантните документи.
107 Всъщност, що се отнася до Клуб Италия, от обжалваното решение е видно, че Комисията е разполагала с множество доказателства от времето на настъпване на фактите, събрани в хода на извършените на 19 и 20 септември 2002 г. проверки или предоставени впоследствие, по-специално от ITC. Тези доказателства са ѝ позволили да докаже този аспект на нарушението от 1995 г. до 2002 г., както по отношение на Redaelli, така и по-специално по отношение на трима други италиански производители: CB, Itas и ITC.
108 Що се отнася до Клуб Цюрих, а именно първоначалната фаза на нарушението на общоевропейско равнище, в която участват един италиански участник, Redaelli и участници на други пазари (WDI, Nedri, DWK, Tréfileurope …), наличните доказателствата са с по-ниско качество. По отношение на тази фаза Комисията се позовава по-скоро на изявленията, направени от различни лица, които са подали искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, или на бележките на Emesa, получени на 28 юни 2007 г. в напреднал етап на производството.
109 Що се отнася до Клуб Европа, а именно втората фаза на нарушението на общоевропейско равнище, в обжалваното решение са посочени множество доказателствени източници, които много често се потвърждават помежду си. В това отношение може да се отбележи, че Redaelli е посочено в обжалваното решение като предприятие, което е потвърдило участието на други предприятия в този аспект на нарушението.
110 В разглеждания случай, с оглед също така на посоченото по-горе разграничение между различните аспекти на нарушението, трябва да се вземе предвид и фактът, че Общият съд анализира две поредици от документи, представени в хода на административното производство: представените от Redaelli документи, с които според него се доказва съществената добавена стойност на неговия принос, и представените от Комисията документи с цел да се удостовери, че тя вече е разполагала с достатъчно доказателства, за да направи извода, че приносът на Redaelli не е бил със съществена добавена стойност.
111 Приносът на Redaelli се изразява в четири документа: първо, отговора от 21 октомври 2002 г. на искане за предоставяне на информация, второ, искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от 20 март 2003 г., трето, отговора от 6 септември 2006 г. на искане за предоставяне на информация и четвърто, отговора от 15 юни 2007 г. на искане за предоставяне на информация.
112 Що се отнася до доказателствата, на които се позовава Комисията, за да удостовери липсата на съществена добавена стойност на приноса на Redaelli, техните източници са, първо, предшестващото проверките искане за освобождаване от глоби на DWK от 18 юни 2002 г. и направените впоследствие изявления от това предприятие, второ, документите, иззети в хода на проверките на 19 и 20 септември 2002 г., и по-специално по време на извършената в Redaelli проверка, трето, исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, подадени след проверките по-специално от ITC на 21 септември 2002 г., от Nedri на 23 октомври 2002 г., от Emesa на 25 октомври 2002 г. и от Tréfileurope на 4 ноември 2002 г., както и бележките на Emesa, предадени на Комисията на 28 юни 2007 г., т.е на дата след представянето на последния документ, на който Redaelli се позовава, за да докаже в какво се състои приносът му.
113 Именно в този контекст и по-специално предвид посочените по-горе хронологични данни трябва да се разгледат доводите, които Redaelli изтъква, за да докаже съществената добавена стойност на предоставените на Комисията доказателства в хода на административното производство.
114 На практика този анализ изисква поставяне в положението към момента, в който въпросните доказателства са били предоставени на Комисията, за да се отчетат другите налични към този момент доказателства.
Анализ на релевантните документи
115 Последователно трябва да се разгледат различните доводи, които Redaelli изтъква, за да докаже съществената добавена стойност на приноса си.
– Представляване на CB, Itas и ITC в Клуб Цюрих от 1993 г. до 1995 г.
116 Redaelli твърди, че приносът му позволил на Комисията да приеме, че ITC, Itas и CB са участвали в Клуб Цюрих в периода 1993—1995 г. Така Redaelli било първото и единствено предприятие, разкрило функцията си на представител на ITC, Itas и CB на срещите в Клуб Цюрих през този период. Също така, що се отнася до значението на израза „група Assider“, именно Redaelli, а не Nedri, дало възможност де се разбере, че с този израз се обозначава ограничена група участвали в картела италиански производители, а не всички членове на професионалното сдружение, носещо това наименование.
117 A priori, става въпрос за един от най-важните аспекти на приноса на Redaelli, тъй като според жалбоподателя въз основа на тези сведения Комисията е увеличила възможностите си за установяване на фактите, търсейки отговорност от CB, Itas и ITC за по-дълъг период от време и за друг аспект на нарушението, в сравнение с тези, които е можела да предвиди преди това.
118 Трябва обаче да се констатира, че предвид обжалваното решение и посочените в него доказателствата, жалбоподателят се заблуждава относно значението на приноса му в хода на административното производство.
119 Всъщност Комисията по убедителен начин показва, че е знаела кои са трите произвеждащи стомана за предварително напрягане италиански предприятия, които в миналото са били членове на професионалното сдружение Assider, прекратило съществуването си през 1988 г., и които евентуално са участвали в Клуб Цюрих чрез посредничеството на Redaelli, доста преди последното да посочи това на 15 юни 2007 г. в напреднал етап на производството и в отговор на искане за предоставяне на информация на Комисията.
120 Първо, още на етапа на искането за освобождаване от глоби на DWK от 18 юни 2002 г. Комисията е могла да разбере, че Redaelli представлява други трима италиански производители на стомана за предварително напрягане (вж. съображение 153 от обжалваното решение).
121 Второ, като се има предвид искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на Nedri от 23 октомври 2002 г., Комисията е знаела също, че според това предприятие Redaelli е представлявало Assider по време на срещите Цюрих (вж. съображение 153 от обжалваното решение).
122 Взети заедно, тези сведения дават съществена насока на Комисията, а именно че на срещите Цюрих Redaelli е представлявало и Assider, т.е. други трима италиански производители.
123 Успоредно с това Комисията е знаела, че в Клуб Италия Redaelli и трима италиански производители (CB, Itas и ITC) са провеждали разговори относно споразумение с членовете на Клуб Цюрих. Това по-специално е видно от проекта за споразумение от 23 януари 1995 г., който е открит от Комисията в хода на извършената в помещенията на Redaelli проверка на 19 и 20 септември 2002 г. и в който е посочено, че Redaelli се упълномощава да представлява CB, Itas и ITC пред общоевропейските производители (вж. съображение 166 от обжалваното решение).
124 Трето, самият жалбоподател се позовава в писмената си реплика на съдържанието на направеното от DWK на 8 май 2007 г. изявление, от което е видно, че според това предприятие в хода на срещите на Клуб Цюрих Redaelli — според собствените му твърдения — е представлявало трима италиански производители (вж. съображение 153 от обжалваното решение). В това изявление се пояснява също, че по спомените на един от представителите на DWK в тези срещи Redaelli не било уточнило за кои производители става въпрос и че въпросният представител не бил притеснен от това, като същевременно се посочва, че подозренията били насочени към производителите CB, Itas и ITC, тъй като другите италиански производители били по-малки или все още не съществували (например SLM).
125 От гореизложеното следва, че още преди Redaelli да предостави данните на 15 юни 2007 г., Комисията е знаела, че във връзка със срещите на Клуб Цюрих Redaelli било посочило, че представлява други трима италиански производители. Комисията освен това е можела да знае кои евентуално са тези трима производители.
126 При всички положения трябва да се отбележи, че предоставените от Redaelli на 15 юни 2007 г. данни предхождат данните, видни от бележките на Emesa, които са предоставени малко след това, а именно на 28 юни 2007 г. Всъщност именно предвид представените от ArcelorMittal бележки на Emesa Комисията по-специално е могла да приеме, че в хода на срещата на Клуб Цюрих на 8 и 9 юни 1994 г. в присъствието на Tréfileurope, DWK, WDI, Tycsa, Nedri и Emesa представителят на Redaelli е отбелязал, че представлява три предприятия, а именно CB, Itas и ITC (вж. съображение 159 от обжалваното решение). Същевременно, противно на твърденията на Комисията, за да се установи съществената добавена стойност на приноса на Redaelli, тук не следва да се вземат предвид бележките на Emesa, а само представени преди 15 юни 2007 г. доказателства.
127 Освен това трябва да се отбележи, че предоставените преди това данни не са имали претендирания от Redaelli резултат, като то твърди, че приносът му дал възможност на Комисията да приеме, че ITC, Itas и CB са участвали в Клуб Цюрих в периода 1993—1995 г.
128 Що се отнася до CB, от обжалваното решение е видно, че то оспорва твърдението, че е участвало в Клуб Цюрих или в общоевропейско споразумение. Според него Redaelli се „самоопределило“ за представител на другите италиански производители в това отношение. Предвид това възражение — макар вземайки предвид сведения, предоставени от ITC в искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, Комисията да посочва, че CB, както и Redaelli, Itas, ITC, Tréfileurope Italia, DWK и Tycsa е участвало в среща на Клуб Италия с производителите от Клуб Цюрих, която е проведена на 24 февруари 1993 г. и по време на която са обсъждани не само цените и продажбите на италианския пазар, но и потреблението на стомана за предварително напрягане на другите европейски пазари — Комисията решава да приеме, че участието на CB в нарушението започва едва на 23 януари 1995 г. именно въз основа на проекта на споразумение, открит от нея в хода на извършените на 19 и 20 септември 2002 г. проверки (вж. точка 123 по-горе).
129 Следователно участието на CB в картела е доказано едва от 23 януари 1995 г. въз основа на доказателства, различни от посочените от Redaelli въз връзка с искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (вж. по-специално съображения 155, 165, 166 и 849—855 от обжалваното решение).
130 Що се отнася до Itas, в обжалваното решение също така се отбелязва фактът, че това предприятие оспорва твърдението, че е участвало в Клуб Цюрих в периода 1993—1994 г., тъй като получило необходимите свидетелства едва през 1995 г. за Германия и след това за други страни. За разлика от CB и поради изложените в обжалваното решение причини Комисията приема, че участието на Itas в нарушението е доказано от участието на това предприятие на срещата на Клуб Италия с производителите от Клуб Цюрих на 24 февруари 1993 г. В това отношение Комисията също така отбелязва участието на Itas, както и на Redaelli и ITC, в среща на Клуб Италия на 7 май 1993 г., за която ITC предоставя сведения в искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Тази среща по-специално се е отнасяла за четири предложения по отношение на общоевропейските производители. Макар наистина в обжалваното решение да се посочва също, че Itas е било „представлявано от Redaelli на срещите на Клуб Цюрих“ след срещата от 24 февруари 1993 г., от гореизложеното следва, че този информация спокойно е могло да се извлече от предоставените от DWK и Nedri доказателства преди датата, на която Redaelli представя доказателствата си, а именно 15 юни 2007 г. (вж. по-специално съображения 155, 163, 164 и 856—861 от обжалваното решение).
131 При това положение, като се има предвид, че Комисията е разполагала с редица доказателства, за да установи кога е започнало участието на Itas в нарушението — а именно предоставените от ITC сведения в искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, в рамките на което е представен ръкописен доклад за срещата на Клуб Италия с производителите от Клуб Цюрих от 24 февруари 1993 г., които имат съществено значение, и предоставени сведения от DWK и Nedri относно изпълняваната от Redaelli функция в Клуб Цюрих — Комисията е имала основание да констатира, че с приноса на Redaelli от 15 юни 2007 г. не е привнесена съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които тя вече е разполагала.
132 Що се отнася до ITC, от обжалваното решение е видно, че това предприятие е съгласно със съдържанието на изпратеното му изложение на възраженията, потвърждавайки, че последното „съответства на изявленията и показанията, предоставени в искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и последващите изявления“ и съответно, че е участвало пряко в картела, по-специално в Клуб Цюрих, в Клуб Италия и в интегрирането на италианските производители в Клуб Европа от 24 февруари 1993 г. до 19 септември 2002 г. (вж. по-специално съображения 841 и 843 от обжалваното решение).
133 Макар в съображения 153 и 155 от обжалваното решение да се посочва, че ITC не оспорва факта, че е представлявано от Redaelli в Клуб Цюрих, тук Комисията също е разполагала с други доказателства, а именно осигурените от самото ITC такива, както и предоставените от DWK и Nedri доказателства, за да определи кога е започнало участието на ITC в нарушението. При това положение Комисията е имала основание да приеме, че приносът на Redaelli от 15 юни 2007 г. не отговаря на условията, посочени в Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, за да се приеме, че има съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които вече е разполагала.
134 С оглед на изложените от страните доводи и на представените документи трябва да се констатира, че Комисията действително е могла да приеме, че както от фактическа, така и от хронологична страна, за този аспект на нарушението вече е разполагала с достатъчно доказателства за установяване на въпросните факти. Следователно представените от Redaelli доказателства в това отношение не са имали изискваната съществена добавена стойност, за да може то да се ползва от намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
– Други аспекти на нарушението
135 Redaelli твърди, че представените от него доказателства са били едни от първите, с които се потвърждава наличието на система за контрол в картела и се предоставя пълно негово описание. Това било направено още на 21 октомври 2002 г. в отговора на Redaelli на искане за предоставяне на информация и в искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от 20 март 2003 г.
136 Трябва обаче да се констатира, че предвид изложените в обжалваното решение съображения и с оглед на представените в това отношение доказателства от Комисията, тя вече е разполагала с множество доказателства в резултат на извършените на 19 и 20 септември 2002 г. проверки и на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на ITC от 21 септември 2002 г. и на Tréfileurope от 4 ноември 2002 г. (вж. съображения 450—455 от обжалваното решение).
137 По-специално от хронологична гледна точка трябва да се припомни, че в отговора си от 21 октомври 2002 г. на искане за предоставяне на информация Redaelli само споменава за един търговец, а именно г‑н Pr., който отговарял за събирането на данни за развитието на продажбите на различните производители. Към този момент обаче Комисията е разполагала по-специално с изготвени от това лице документи от времето на настъпване на фактите, които били открити в хода на извършените на 19 и 20 септември 2002 г. проверки и от които ясно се виждали споменатите от Redaelli сведения.
138 В искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от 20 март 2003 г. Redaelli дава повече подробности относно изпълняваната от г‑н Pr. функция, като по-специално посочва, че той можел да определя реализираните покупки от всеки от клиентите на съответните производители. Функцията му била не само да контролира продаваните количества, но и да определя потенциала на клиентите. Макар наистина тази втора част от изпълняваната от M. Pr. функция да се споменава в съображение 452 от обжалваното решение, където се посочва, че източникът на сведенията в това отношение е Redaelli, все пак, както твърди Комисията, позовавайки се на откритите в хода на проверките документи, изпълняваната от това лице функция по същността си наистина е била надзорна и контролна.
139 Следователно представените от Redaelli в това отношение доказателства нямат изкисваната съществена добавена стойност, за да може то да се ползва от намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
140 Redaelli също така твърди, че представените от него доказателства първи потвърдили провеждането и съдържанието на редица срещи, сред които тези на Клуб Италия на 1 февруари 2002 г., на 1 март 2002 г. и на 26 август 2002 г., както и срещите на Клуб Европа на 28 и 29 февруари 2000 г., на 8 и 9 май 2000 г., на 15 май 2001 г., на 4 септември 2001 г. и на 24 юли 2002 г.
141 И в това отношение от материалите по делото е видно, че като цяло Комисията е разполагала с множество сведения за разглеждания период (2000—2002 г.) както за Клуб Италия, така и за Клуб Европа (вж. приложения 2 и 3 от обжалваното решение относно описанията на посочените срещи). Всъщност с твърдения от Redaelli принос по този въпрос не се привнася нищо — или пък се привнася съвсем малко — към възможността на Комисията да установи въпросните факти, независимо дали става въпрос за съответния период, за съответните клубове или дори за съдържанието на посочените от Redaelli срещи, за които Комисията вече е разполагала с доказателства, открити в хода на проверките или предоставени своевременно от други предприятия, като например ITC, CB, Tréfileurope, Nedri или DWK, или е могла да приеме, че предоставените от Redaelli доказателства не доказват антиконкурентния характер на съответната среща (например посочената среща на 8 и 9 май 2000 г., за която се оказва, че била просто среща на Eurostress Information Service (ESIS) — едно от професионалните сдружения на производителите на стомана за предварително напрягане).
142 Следователно не може да се приеме, че приносът на Redaelli по отношение на посочените по-горе срещи привнася съществена добавена стойност по смисъла на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
143 На последно място, Redaelli твърди също, че първо потвърдило това, което е споменато накратко в искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер относно връзката между споразумението за определяне на квоти на европейско равнище (Клуб Цюрих) и споразумението на италианско равнище (Клуб Италия); че първо описало динамиката на Клуб Италия в началото на 90-те години, що се отнася по-специално до преустановяването на практиката по определяне на квоти след отказа на ITC да се присъедини към тази инициатива; че има съществен принос, що се отнася до началната дата на участието на Tréfileurope в Клуб Италия, и че благодарение на него в обжалваното решение се прави разграничение между собствени клиенти и общи клиенти във връзка с Клуб Италия или що се отнася до общоевропейските срещи, проведени „покрай срещите на „ESIS“.
144 По тези въпроси, както основателно посочва Комисията в отговор на разпоредените от Общия съд процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства, трябва да се констатира, че посочените в това отношение доказателства от Redaelli не са били определящи или пък засягат незначителни аспекти на нарушението, които сами по себе си не са релевантни предвид доказателствата, с които вече е разполагала Комисията и които са били получени от редица източници, които се потвърждават помежду си.
145 Така, що се отнася до връзката между Клуб Цюрих и Клуб Италия, макар в отбелязаната от Redaelli част от решението, а именно съображение 401 и сл., наистина да се посочват представените от Redaelli документи, от материалите по делото също така следва, че други документи са били иззети в хода на проверките или пък са били предоставени от ITC, по-специално документът с най-релевантен в това отношение характер, а именно споразумението от 5 декември 1995 г. между Redaelli, CB, Itas и ITC.
146 Също така, що се отнася до описанието на динамиката на Клуб Италия в началото на 90-те години, трябва да се припомни, че според Комисията участието на Redaelli, CB, Itas и ITC в Клуб Италия започва едва на 23 януари 1995 г., т.е. датата на най-стария проект за споразумение, с който разполага Комисията в резултат на проверките (вж. съображения 402 и 456 от обжалваното решение). Следователно предоставените от Redaelli сведения относно положението преди това не са имали отражение върху възможността на Комисията да установи фактите. Що се отнася до началната дата на участието на Tréfileurope в Клуб Италия, от съображение 460 от обжалваното решение ясно следва, че Комисията вече е разполагала с достатъчно доказателства, за да определи, че това е 3 април 1995 г., като посочените в това отношение документи са били предоставени от ITC. Що се отнася до направеното в обжалваното решение разграничение между собствени клиенти и общи клиенти, от съображения 445 и 447 от обжалваното решение също толкова отчетливо е видно, че Комисията вече е знаела за това разграничение въз основа на откритите в хода на проверките документи и направените от Tréfileurope коментари.
147 Накрая, що се отнася до извършените позовавания на общоевропейските срещи, проведени „покрай срещите на „ESIS“, такава информация вече е имало в документите, предоставени от Bundeskartellamt в първоначалния етап на производството, и в документите, открити в хода на проверките.
в) Заключение
148 От гореизложеното следва, че първата част на първото основание трябва изяло да се отхвърли по същество.
3. По нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания
149 По същество Redaelli твърди, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като не разгледала искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер с оглед на критериите, предвидени в Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. При отхвърлянето на искането му на 19 септември 2008 г. Комисията всъщност била повлияна от новото си и по-строго Известие относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3). В периода на прилагане на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, както впрочем било видно от приетите решения за санкциониране на други картели, Комисията обаче в по-голяма степен била склонна да предоставя намаляване на размера на глобата по искания, които се основават главно на изявления, а прагът на „добавената стойност“ бил по-нисък от използвания впоследствие.
150 Същевременно, противно на твърденията на Redaelli и както следва от точки 76—148 по-горе, когато се произнася по искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на Redaelli, Комисията прилага прецизно критериите, посочени в Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
151 Впрочем освен това Redaelli не може само да споменава за възприетото от Комисията разрешение по други случаи, за да иска да се ползва от него, без в това отношение да посочва каквото и да било доказателство, позволяващо да се установи сходността на фактическите положения по отношение както на разглежданите нарушения, така и по отношение на доказателствата, представени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от съответните предприятия.
152 При всички положения, дори да се допусне, че това е било взето предвид, дадените уточнения относно понятието „добавена стойност“ в приетото през 2006 г. Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели по никакъв начин не могат да засегнат твърдените оправдани правни очаквания, които изтъква Redaelli. В рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер право на намаляване на размера на глобата не може да се предоставя единствено поради това че на Комисията са предоставени изявления или доказателства.
153 Всъщност и според едното, и според другото известие е важно да се установи съществената добавена стойност на тези доказателства предвид по-специално доказателствата, с които Комисията вече разполага, и именно тази добавена стойност обосновава решението да се предостави или да не се предостави намаляване на размера на глобата въз основа на разпоредбите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
154 Освен това и в едното, и в другото известие изрично се признава, че в качествено отношение писмените доказателства от периода, за който се отнасят фактите, имат по-висока стойност от доказателствата от по-късен момент.
155 От гореизложеното следва, че втората част на първото основание трябва да се отхвърли като необоснована.
4. По нарушението на принцип на равно третиране
156 Redaelli твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, тъй като е предоставила намаляване на размера на глобите от 5 % на предприятия, а именно Emesa/Galycas и WDI, чието съдействие било по-скромно.
157 Що се отнася до Emesa и Galycas, според Redaelli намаляването е било допуснато въз основа на сведенията, предоставени в отговор на исканията за предоставяне на информация на Комисията. В рамките на сътрудничеството си Emesa и Galycas единствено признали наличието на антиконкурентни срещи между европейските производители и испанските и португалските производители покрай срещи на професионални сдружения, за които те представили и два списъка на срещи с дата, място и име на участниците, „без да предоставят каквото и да било описание на съдържанието им и без да са подкрепени с каквото и да било писмено доказателство“ (вж. съображение 1095 от обжалваното решение). Въпреки че признала ограничения характер на този принос, който бил твърде неясен, за да може да съставлява доказателство за нарушението като такова, Комисията все пак приела, че той има съществена добавена стойност, тъй като увеличава възможността ѝ да докаже някои съставомерни за картела деяния, ако съществуването му се потвърди с други доказателства.
158 За сравнение, приносът на Redaelli бил много по-съществен. Още дори преди да подаде официално искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер заедно с други доказателства, на 21 октомври 2002 г., т.е. преди Emesa и Galycas, Redaelli признало, че между европейски и италиански производители са провеждани антиконкурентни срещи. Redaelli също така предоставило описание на тези срещи и списък с дата, място и участници, който бил по-подробен от предоставения от Emesa и Galycas списък. Накрая изявленията на Redaelli били използвани от Комисията по отношение на CB, Itas и Tréfileurope, за да им вмени отговорността за част от картела.
159 Що се отнася до WDI, според обжалваното решение приносът на това предприятие бил твърде ограничен и не засягал ключови въпроси. Изявлението на WDI от 19 май 2004 г. съдържало първите сведения относно някои организационни елементи на Клуб Цюрих и относно факта, че този клуб следвал италианския пример. WDI също така първо потвърдило изявленията на DWK относно наличието на дружество, отговарящо за събирането на данни за Клуб Цюрих и Клуб Европа, и първо потвърдило изявленията на Nedri относно системата за компенсиране на Клуб Цюрих. Ставало въпрос за най-обикновени изявления, които не били подкрепени с убедителни писмени доказателства.
160 За сравнение, приносът на Redaelli в никакъв случай не изглеждал по-малък от този на WDI. Redaelli също първо предоставило сведения за някои аспекти на картела (по-специално за функцията си като представител на няколко италиански предприятия и положението на Клуб Италия в началото на 90-те години) и първо потвърдило изявленията или документите, предоставени от други предприятия (по-специално тези относно системата за контрол, за връзката между Клуб Цюрих и Клуб Италия, както и тези относно общоевропейските и италианските срещи). Освен това Redaelli подпомогнало разследването с набор от данни, сведения и обяснения, какъвто нямало в искането на WDI.
161 В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране е нарушен, когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения, освен ако това не е обективно обосновано (решения от 13 декември 1984 г., Sermide, 106/83, Rec, EU:C:1984:394, т. 28 и от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, Сб., EU:T:2011:560, т. 102).
162 В разглеждания случай никое от представените от Redaelli доказателства не позволява да се направи заключението, че е налице неравно третиране между него и Emesa/Galycas или WDI.
163 От една страна, Redaelli не излага доводи, с които може да се оспори съществената добавена стойност, призната от Комисията на приноса на Emesa/Galycas и WDI в хода на административното производство.
164 Всъщност именно вследствие на преценката на самостоятелната и относителна стойност на различните изявления или документи, представени от Emesa/Galycas и WDI, Комисията, както това се обяснява в обжалваното решение, заключава, че е справедливо да намали с 5 % размера на наложената глоба на всяко от тези предприятия. Доводите на Redaelli обаче не се отнасят до тази призната от Комисията добавена стойност, а до добавената стойност, която трябвало да се признае на собствения му принос, тъй като неговата добавена стойност била „много по-съществена“ от признатата на Emesa/Galycas или „в никакъв случай [не изглеждала] по-малка“ от признатата на WDI.
165 В това отношение от обжалваното решение е видно, че съществената добавена стойност, призната от Комисията на приноса на Emesa/Galycas и WDI, отговаря на условията, посочени в точки 21—23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. По-специално съображения 1094 и 1096 от обжалваното решение, както и приложения 4 към него, позволяват да се установи какво значение е имал приносът на Emesa/Galycas, който е първият елемент, позволяващ да се установи неправомерното съдържанието на редица срещи на Клуб Испания. В съображение 1113 от обжалваното решение Комисията също така излага причините, поради които приема, че приносът на WDI е позволил да се изяснят редица въпроси, свързани по-специално с организацията на Клуб Цюрих.
166 От друга страна, трябва да се констатира, че представените от Redaelli доводи също така не позволяват да се извърши надлежно сравнение на претендираната от него съществена добавена стойност със съществената добавена стойност, призната от Комисията на приноса на Emesa/Galycas и WDI.
167 Макар от формална гледна точка приносът да е сходен, тъй като се изразява основно под формата на изявления, поради особеностите на участието на всяко от тези предприятия в картела причините, поради които Комисията стига до посоченото по-горе заключение по отношение на Emesa/Galycas и WDI, съществено се различават при различните предприятия. Emesa/Galycas е испанско предприятие, което по-специално участва в Клуб Европа и в Клуб Испания, WDI е германско предприятие, което участва в Клуб Европа, а Redaelli е италианско предприятие, което участва в Клуб Европа и в Клуб Италия. Тяхната дейност и степента им на участие в картела, както са описани в обжалваното решение предвид по-специално доказателствата, с които Комисията е разполагала към този момент, са толкова различни, че е невъзможно сравняване на положението на едното с положението на другото.
168 Поради това, ако на Redaelli е отказано намаляване на размера на глобата въз основа на разпоредбите относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, причината за това не е съществената добавена стойност, призната от Комисията на приноса на Emesa/Galycas и WDI, а това, че собственият му принос няма съществена добавена стойност по смисъла на точки 21—23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер.
169 От гореизложеното следва, че третата част на първото основание и съответно цялото първо основание трябва да бъдат отхвърлени.
[…]
По съдебните разноски
231 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Redaelli Tecna SpA понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.
Подписи