РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
17 февруари 2011 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „ANN TAYLOR LOFT“ — По-ранна национална словна марка „LOFT“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑385/09
Annco, Inc., установено в Wilmington, Delaware (Съединени американски щати), за което се явява адв. G. Triet, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г-н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Freche et fils associés, установено в Париж (Франция),
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 1 юли 2009 г. (преписка R 1485/2008‑1) относно производство по възражение между Freche et fils associés и Annco, Inc.,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се при разискванията от: г-жа M. E. Martins Ribeiro (докладчик), председател, г‑н S. Papasavvas и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г-н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2009 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 11 януари 2010 г.,
предвид липсата на искане от страните за насрочване на съдебно заседание в едномесечен срок от съобщаването, че писмената фаза на производството е приключила, и като реши, въз основа на доклад на съдията докладчик и на основание на член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 16 март 2004 г. Annco, Inc. подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „ANN TAYLOR LOFT“.
3 Стоките и услугите, за които е поискана регистрация, спадат към класове 18, 25 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят, за всеки един от класовете, на следното описание:
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; ръчни дамски чанти, портмонета, куфари“;
– клас 25: „Облекло, обувки, шапки, рокли, поли, костюми, джинси, пуловери, ризи, тениски, потници, спортни екипи, блузи, жилетки, ръкавици, спално облекло, халати, бански костюми, туники, обувки, панталони, шорти, сака, палта, къси чорапи, трикотаж, шапки и каскети, колани, шалчета и бельо“;
– клас 35: „Услуги за продажба на дребно; продажба на дребно на стоки чрез глобалните компютърни мрежи; услуги за продажба на дребно на облекло, обувки, ръчни дамски чанти, малки аксесоари от кожа и имитация на кожа, бижута, тоалетни продукти, парфюми и козметика“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 51/2004 от 20 декември 2004 г.
5 На 18 март 2005 г. Freche et fils associés подава възражение на основание на член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка, като изтъква вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
6 Възражението се основава на някои от стоките и услугите, обхванати от словната марка „LOFT“, регистрирана във Франция на 22 август 2003 г. под номер 13089435, с действие на регистрацията, считано от 16 март 2001 г., по-специално за стоки, спадащи към класове 18 и 25 и съответстващи, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа; галантерийни изделия от кожа или имитации на кожа (с изключение на калъфи, приспособени към стоките, предназначени да се съдържат в тях, ръкавици и колани); портмонета не от ценни метали; ръчни дамски чанти; пътнически чанти; калъфи от кожа или картон-кожа; пътнически сандъци, кожени подплати (с козина); велур, с изключение на този за почистване; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни“;
– клас 25: „Облекло, бельо, спортно облекло, различно от това за гмуркане, колани, ръкавици, обувки, шапки“.
7 Възражението е насочено срещу всички стоки и услуги, за които се отнася заявената марка.
8 С решение от 12 август 2008 г. отделът по споровете уважава възражението по отношение на стоките от класове 18 и 25 с мотива, че съществува вероятност от объркване, и отхвърля възражението по отношение на услугите от клас 35. Отделът по споровете установява, че разглежданите стоки са идентични, и отбелязва, че в рамките на една обща преценка знаците „LOFT“ и „ANN TAYLOR LOFT“ имат средна степен на сходство, поради факта че понятието „loft“ [помещение за търговски или производствени нужди, преустроено в жилище] присъства и в двата знака. С оглед на идентичността на стоките и поради факта че думата „loft“ запазва самостоятелна отличителна позиция в заявената марка, потребителите щели да бъдат накарани да мислят, че разглежданите стоки идват от свързани помежду си дружества.
9 На 10 октомври 2008 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.
10 С решение от 1 юли 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав отхвърля жалбата. По-специално той приема, от една страна, че стоките, за които се отнася заявената марка, и стоките, за които се отнася по-ранната марка, са идентични, и от друга страна, че независимо от съществуването на голямо концептуално сходство, конфликтните знаци имат слабо сходство в рамките на една обща преценка. Апелативният състав приема, че съществува вероятност от объркване с мотива, че общата дума „loft“ е доминиращият елемент на заявената марка и единственият елемент на по-ранната марка. Съответните потребители, включващи средностатистическите френски купувачи на кожени галантерийни изделия и облекла, биха могли да помислят, че стоките са с идентичен произход или че „ANN TAYLOR LOFT“ е наименованието на новата продуктова гама на Freche et fils associés.
Искания на страните
11 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да приеме жалбата за основателна,
– да отмени обжалваното решение,
– да измени обжалваното решение в полза на регистрацията на марката „ANN TAYLOR LOFT“ за класове 18 и 25, в допълнение към клас 35, за който регистрацията е приета правилно от отдела по споровете и не е оспорена,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
12 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По искането за отмяна на обжалваното решение
13 Жалбоподателят се позовава на две правни основания, изведени от нарушение, от една страна, на член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009, и от друга страна, на член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент.
14 На първо място, следва да се разгледа правното основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
15 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато „поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка“.
16 Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 „по-ранни марки“ са регистрираните в една държава членка марки, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.
17 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (вж. Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело Boston Scientific/СХВП — Terumo (CAPIO), T‑325/06, непубликувано в Сборника, точка 70 и цитираната съдебна практика, вж. също по аналогия Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 29 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 17).
18 Освен това е безспорно, че вероятността от объркване в съзнанието на потребителите следва да се преценява общо, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. Решение по дело CAPIO, точка 17 по-горе, точка 71 и цитираната съдебна практика, вж. също по аналогия Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 22, Решение по дело Canon, точка 17 по‑горе, точка 16 и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 17 по‑горе, точка 18).
19 Тази обща преценка предполага известна взаимозависимост на взетите предвид фактори, и по-специално на сходството на марките и на сходството на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333, точка 48, Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 25, вж. също по аналогия Решение по дело Canon, точка 17 по-горе, точка 17). Взаимозависимостта на тези фактори намира израз в осмо съображение от Регламент № 207/2009, според което понятието за сходство следва да се тълкува във връзка с вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество фактори, и по-специално от познаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака и между обозначените стоки или услуги (вж. Решение по дело CAPIO, точка 17 по-горе, точка 72 и цитираната съдебна практика).
20 Освен това общата преценка по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Всъщност от текста на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, съгласно който „съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората“, следва, че възприемането на марките от страна на средния потребител на разглеждания вид стока или услуга има определяща роля по отношение на общата преценка на вероятността от объркване. Средният потребител обаче обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение по дело CAPIO, точка 17 по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика, вж. също по аналогия Решение по дело SABEL, точка 18 по-горе, точка 23).
21 За целите на общата преценка на вероятността от объркване средният потребител на съответните стоки се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Освен това следва да се отчита фактът, че средният потребител рядко има възможност да направи пряко сравнение между различните марки, а трябва да се довери на техния несъвършен образ, останал в паметта му. Следва да се вземе предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да се променя в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Oberhauser/СХВП — Petit Liberto (Fifties), T‑104/01, Recueil, стр. II‑4359, точка 28 и Решение на Общия съд от 30 юни 2004 г. по дело BMI Bertollo/СХВП — Diesel (DIESELIT), T‑186/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 38, вж. също по аналогия Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 17 по-горе, точка 26).
22 В случая по-ранната марка е регистрирана във Франция национална марка. При това положение, както е установил апелативният състав в точка 12 от обжалваното решение, разглеждането трябва да се ограничи в рамките на територията на Франция. Безспорно е и че съответните потребители, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 13 от обжалваното решение, включват средностатистическите френски купувачи на кожени галантерийни изделия и облекло, което съответства на много голяма представителна извадка от населението. Тези констатации, които не са оспорени от жалбоподателя, трябва да бъдат потвърдени.
23 Преценката на апелативния състав на вероятността от объркване между конфликтните знаци следва да се разгледа с оглед на изложените по‑горе съображения.
Относно сходството на стоките
24 В това отношение е достатъчно да се установи, че становището, изразено от апелативния състав в точка 10 от обжалваното решение, според което разглежданите стоки са идентични, което освен това не е оспорено от жалбоподателя, трябва да бъде потвърдено.
Относно сходството на знаците
25 Както вече бе посочено в точка 20 по-горе, общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на съответните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (вж. също Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Klein Trademark Trust/СХВП, C‑254/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 45 и цитираната съдебна практика).
26 Също според съдебната практика, две марки са сходни, когато от гледна точка на съответните потребители са поне отчасти еднакви в един или няколко релевантни аспекта, а именно визуалните, фонетичните и концептуалните аспекти (Решение по дело MATRATZEN, точка 19 по-горе, точка 30 и Решение по дело CAPIO, точка 17 по-горе, точка 89, вж. също по аналогия Решение по дело SABEL, точка 18 по-горе, точка 23).
27 В конкретния случай по-ранната марка е съставена изключително от думата „loft“, докато заявената марка се състои от словния елемент „ann taylor loft“.
28 На първо място, апелативният състав установява, че съществува визуално и фонетично сходство между разглежданите знаци, но това сходство не е голямо, поради това че думата „loft“ е предшествана от други елементи в заявената марка. Впрочем, макар да твърди, че визуалното и фонетичното впечатление от разглежданите знаци са много различни поради наличието на доминиращия елемент „ann taylor“ в заявената марка, жалбоподателят признава „ниската степен на сходство между разглежданите знаци“. Следователно изводът на апелативния състав в това отношение трябва да бъде потвърден.
29 На второ място, що се отнася до концептуалното сходство, апелативният състав, потвърждавайки резултата, до който достига отделът по споровете, приема в точки 18 и 20 от обжалваното решение, че словният знак „ANN TAYLOR LOFT“ прилича на пълното име на англосаксонец, в което думата „ann“ лесно може да се определи като собствено име, думата „taylor“ като второ собствено име или презиме и думата „loft“ като фамилно име. Апелативният състав добавя в точка 19 от обжалваното решение, основавайки се на Решение на Общия Съд от 2 декември 2008 г. по дело Harman International Industries/СХВП — Becker (Barbara Becker) (T‑212/07, Сборник, стр. II‑3431), че елементът „loft“, в качеството му на фамилно име, би бил доминиращият елемент в заявената марка. Освен това апелативният състав приема в точка 23 от обжалваното решение, че думата „loft“ е отличителна, тъй като е чужда дума във Франция, която не би била възприета непременно като родово наименование на място за продажба на стоки. Думата „loft“ по-скоро би била възприета като английско съществително име без значение или като фамилно име.
30 Жалбоподателят оспорва този анализ. Всъщност според него френските потребители не ще възприемат общата за двата разглеждани знака дума „loft“ като англосаксонско фамилно име, защото тази дума била използвана на френски за обозначаване на складово пространство, преустроено в жилищно пространство за лични или за търговски нужди. Така въпреки наличието в двата знака на думата „loft“ елементът „ann taylor“, поради това че е отличителният и доминиращ елемент на марките „ANN TAYLOR“ и „ANN TAYLOR LOFT“, щял да е доминиращ в рамките на цялото до степен, че всички други компоненти щели да са незначителни. Ето защо не съществувало никакво концептуално сходство между разглежданите знаци.
31 Трябва да се приеме, че анализът на апелативния състав, доколкото се основава на погрешна предпоставка, не може да бъде потвърден.
32 Всъщност, както вече е установил отделът по споровете в своето решение, далеч без да е чуждица, думата „loft“ е дума, която описва на френски език определен вид жилище. Макар да произхожда от еквивалентната английска дума, думата „loft“ се превръща в изцяло френска дума поради въвеждането ѝ във френския език. От това следва, че след като има точно значение на френски език, когато средните френски потребители срещнат тази дума, ще я свържат с определен вид жилище, доколкото те познават това значение, а не с чуждестранно фамилно име, за което СХВП впрочем признава, че не е сред най-разпространените в англосаксонските страни. Освен това не можело основателно да се поддържа, че думата „loft“ се използва рядко във френския език.
33 Доводът на жалбоподателя, съгласно който елементът „ann taylor“ бил доминиращ в цялостното впечатление, поради това че знаците „ANN TAYLOR“ и „ANN TAYLOR LOFT“ се ползвали с реноме сред потребителите, обаче не може да бъде приет.
34 В това отношение е достатъчно да се посочи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство за това, че знаците „ANN TAYLOR LOFT“ или „ANN TAYLOR“ се ползват с такова реноме сред съответните потребители, тъй като доказателствата се отнасят за Съединените американски щати. В това отношение съществуването на уебсайт не е достатъчно, за да се докаже наличието на реноме. Самият жалбоподател освен това уточнява, че е „предприел определени действия, за да може да е в състояние да разшири своята дейност в други страни, сред които страните от Европейския съюз“, което показва липсата на действително реноме на заявената марка или на знака „ANN TAYLOR“ в рамките на Европейския съюз, и по-специално във Франция.
35 Освен това, дори да се предположи, че елементът „ann taylor“ може да се разглежда като доминиращ в знака „ANN TAYLOR LOFT“, разглеждането на концептуалното сходство не може да се направи, като се вземе предвид само доминиращият елемент, доколкото според съдебната практика само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (Решение от 3 септември 2009 г. по дело Aceites del Sur-Coosur/Koipe и СХВП, C‑498/07 P, Сборник, стр. I‑7371, точка 62).
36 Включената в заявената марка дума „loft“ обаче не може да се разглежда като незначителна в цялостното впечатление, след като допълва елемента „ann taylor“, добавяйки към него характеристика, която може да се отнася, с оглед на съответните стоки, към линия облекло, съответстващо на определен начин на живот, свързан с този нов стил жилище или възприемащо някои от правилата му.
37 Освен това не може да се оспори, че в цялостното впечатление, което създава заявената марка, елементът „ann taylor“ е много по-отличителен от гледна точка на френските потребители от думата „loft“, поради това че последната има ясно и точно значение на френски език. Елементът „ann taylor“ се отнася до английски собствени имена или собствено име и фамилия, така че те ще привлекат повече вниманието на френските потребители.
38 От всички изложени по-горе съображения следва, като цяло, че с оглед на установяването на визуално и фонетично сходство, които не са големи, както и на определено концептуално сходство между разглежданите знаци и като се вземе предвид фактът, че елементът „ann taylor“ е най-отличителният елемент на заявената марка и привлича повече вниманието на съответните потребители, трябва да се направи изводът, че общото сходство между разглежданите знаци е слабо.
По вероятността от объркване
39 Следва да се напомни, че съществува вероятност от объркване, когато кумулативно степента на сходство на разглежданите марки и степента на сходство на обозначените от тези марки стоки или услуги са достатъчно високи (Решение по дело MATRATZEN, точка 19 по-горе, точка 45).
40 Жалбоподателят твърди по същество, че поради наличието на отличителния и доминиращ елемент „ann taylor“ в началото на знака „ANN TAYLOR LOFT“ не съществува никаква вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители, доколкото те можели да помислят, че разглежданите знаци били две различни линии стоки, предлагани под контрола на едно и също дружество или на икономически свързани дружества.
41 Апелативният състав, напротив, приема в точка 19 от обжалваното решение, че думата „loft“ е доминиращият елемент на заявената марка, така че съществува вероятност от объркване, доколкото стоките са идентични.
42 Последният анализ не може да бъде потвърден.
43 В това отношение трябва да се приеме, с оглед на констатациите, направени в рамките на анализа на концептуалното сходство на разглежданите знаци, че думата „loft“ не е доминиращият елемент в заявената марка. Освен това от същите констатации следва и че поради липсата на значение за съответните потребители елементът „ann taylor“ трябва да се разглежда като по-отличителен от думата „loft“ в заявената марка, доколкото тази дума има точно значение за посочените потребители.
44 Нещо повече, между разглежданите знаци съществува слабо визуално и фонетично сходство и определено концептуално сходство.
45 В това отношение следва да се припомни, че в сектора на облеклото често една и съща марка се появява в различни конфигурации според вида стоки, които обозначава. В този сектор всъщност е обичайно едно и също шивашко дружество да използва подмарки, а именно знаци, произлизащи от основна марка и споделящи с нея общ доминиращ елемент, за да отличи различните си линии на производство в областта на облеклото (вж. Решение на Общия съд от 6 октомври 2004 г. по дело New Look/СХВП — Naulover (NLSPORT, NLJEANS, NLACTIVE и NLCollection), T‑117/03—T‑119/03 и T‑171/03, Recueil, стр. II‑3471, точка 51 и цитираната съдебна практика).
46 С оглед, на първо място, на естеството на стоките и на начина им на продажба, на следващо място, на практиката в областта на обозначаването с марки на облеклото, и на последно място, на очакванията и на навиците на съответните потребители, следва да се приеме, че щом последните срещнат разглежданите два знака, те не ще установят връзка между тях, доколкото най-отличителният елемент на заявената марка не съвпада с единствения елемент на по-ранната марка и доколкото е обичайно „фирмената марка“ да създава варианти на собствената си марка чрез добавяне към нея на елемент, характеризиращ вторична линия.
47 Всъщност съответните потребители, както правилно отбелязва жалбоподателят, са свикнали с това един и същ производител да продава различни линии стоки, които носят наименованието на създателя и/или на съответната модна къща, следвано от наименованието на линията според нейните характеристики (спортна, елегантна, неофициална и т.н.)
48 В конкретния случай от гледна точка на общото впечатление, създадено от разглежданите знаци, сходството между тях се счита за слабо. Независимо от идентичността на разглежданите стоки, трябва да се приеме, че с оглед на съществуването на слабо сходство между разглежданите знаци, съответните потребители, свикнали с това едно и също шивашко предприятие да използва подмарки, производни на основната марка, няма да бъдат в състояние да установят връзка между знаците „ANN TAYLOR LOFT“ и „LOFT“, доколкото по-ранната марка не съдържа елемента „ann taylor“, който, както е прието в точка 37 по-горе (вж. също точка 43 по-горе), е най-отличителният елемент в заявената марка.
49 Освен това, дори да се предположи, че елементът „loft“ запазва самостоятелно отличително положение в заявената марка, от това самостоятелно отличително положение в посочената марка обаче не може автоматично да се изведе съществуването на вероятност от объркване между разглежданите знаци.
50 Всъщност вероятността от объркване не може да се определи абстрактно, а трябва да се разглежда в рамките на общ анализ, който по-специално взема предвид всички фактори, релевантни за конкретния случай (Решение по дело SABEL, точка 18 по-горе, точка 22, вж. също Решение на Съда от 6 октомври 2005 г. по дело Medion, C‑120/04, Recueil, стр. I‑8551, точка 37), по-конкретно естеството на съответните стоки и услуги, методите за продажба, по-голямото или по-малко внимание на потребителите, както и навиците на посочените потребители в съответния сектор. Разгледаните в точки 45—48 по-горе релевантни за конкретния случай фактори обаче не разкриват, prima facie, съществуването на вероятност от объркване между разглежданите знаци.
51 От всички изложени по-горе съображения следва, че първото правно основание трябва да се уважи и, без да е необходимо да се разглежда второто правно основание, изведено от нарушение на правото на изслушване, обжалваното решение да се отмени.
По искането за изменение на обжалваното решение
52 Що се отнася до третото искане, чрез което жалбоподателят претендира по същество Общият съд да измени обжалваното решение в смисъл заявената марка да бъде регистрирана, следва да се припомни, че щом като самият апелативен състав е оправомощен по силата на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да упражни правомощията на инстанцията, която е взела обжалваното пред апелативния състав решение, Общият съд може, в рамките на неговото правомощие за изменение, да упражни правомощията на по-долните инстанции на СХВП, чиито решения могат да бъдат обжалвани пред апелативния състав. По този начин Общият съд в този контекст може да вземе решение, което е можело да вземe проверителят, отделът по споровете или отделът по отмяна. За сметка на това той не може да взема решения, които тези инстанции не са компетентни да вземат. По тази причина Общият съд не може да регистрира марка, тъй като тази регистрация не попада в пределите на компетентността на проверителя, нито на отдела по споровете (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 30 юни 2009 г. по дело Securvita/СХВП (Natur-Aktien-Index), T‑285/08, Сборник, стр. II‑2171, точки 16—23).
53 Следователно третото искане трябва да се отхвърли като недопустимо.
По съдебните разноски
54 Съгласно член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе съдебните разноски на жалбоподателя в съответствие с неговите искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 юли 2009 г. (преписка R 1485/2008-1).
2) Приема жалбата за недопустима в останалата ѝ част.
3) Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Dittrich |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2011 година.
Подписи