Дело T-60/05

Union française de l’express (UFEX) и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на бързите международни куриерски услуги — Решение за отхвърляне на жалбата — Отмяна на решението за отхвърляне на жалбата от общностна юрисдикция — Преразглеждане и ново отхвърляне на жалбата — Публично предприятие“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Правен интерес

(член 230, четвърта алинея ЕО)

2.      Конкуренция — Административна процедура — Разглеждане на жалбите — Определяне на приоритети от Комисията

3.      Конкуренция — Административна процедура — Разглеждане на жалбите — Жалба срещу държавна помощ и срещу злоупотреба с господстващо положение

(членове 82, 87 и 88 ЕО)

4.      Конкуренция — Административна процедура —– Установяване от Комисията на преустановяването на нарушението

5.      Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Предоставяне на кръстосани субсидии от предприятие в законно монополно положение в полза на негово дъщерно дружество, осъществяващо дейност в конкурентен сектор

(член 82 ЕО)

6.      Конкуренция — Административна процедура — Разглеждане на жалбите — Жалба, попадаща в споделената компетентност на Общността и на националните органи — Задължение за Комисията да се произнесе с решение относно съществуването на нарушение — Липса

(член 82 ЕО; Регламент № 773/2004 на Комисията; Известие 2004/C 101/04 на Комисията)

7.      Конкуренция — Административна процедура — Разглеждане на жалбите — Отчитане на интереса на Общността, свързан с разследването на определено дело

(членове 81 и 82 ЕО)

8.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Отказ на Комисията да продължи разглеждането на жалба, с която се иска да се предприемат действия по силата на член 86, параграф 3 ЕО — Изключване

(член 3, буква ж), член 10 и член 86 ЕО; Регламент № 17 на Съвета и Регламент № 1/2003 на Съвета; Регламент № 2842/98 на Комисията и Регламент № 773/2004 на Комисията)

1.      Правният интерес на жалбоподател, подал жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се отхвърля подадената от него жалба срещу поведение, което би могло да представлява злоупотреба с господстващо положение, може да бъде отречен само при изключителни обстоятелства, по-специално когато със сигурност може да се изключи възможността Комисията да приеме решение за установяване на нарушение от разглежданото предприятие с господстващо положение. Такъв е случаят, когато се установи, че възможностите за защита на предприятията, за които се отнася разследването, са реално ограничени поради прекомерната продължителност на цялата административна процедура.

(вж. точки 54—58)

2.      Що се отнася до разглеждането на жалбите, подадени срещу нарушение на правилата на конкуренция, когато решава да предостави различна степен на приоритет на жалбите, с които е сезирана, Комисията може не само да приеме реда, в който да ги разглежда, но и да отхвърли дадена жалба поради липса на достатъчен интерес за Общността от продължаване на разглеждането на случая. Дори жалба срещу практики, за които се твърди, че противоречат на Договора, да може да бъде класирана от Комисията — при упражняване на правото ѝ на оперативна самостоятелност в тази област — без последващи действия поради липса на интерес за Общността, тя все пак не може да бъде класирана като такава само въз основа на факта, че тези практики са преустановени, без Комисията да е проверила дали антиконкурентните последици не продължават и дали евентуално тежестта на твърдените нарушения на конкуренцията или продължаването на техните последствия не е от такова естество, че да създаде интерес за Общността от тази жалба. В този смисъл, ако антиконкурентните последици продължават, Комисията е длъжна да провери дали тежестта на твърдените нарушения или продължаващият характер на техните последствия прави жалбата от интерес за Общността, което предполага по-специално, че във всеки конкретен случай тя следва да преценява продължителността и значението на посочените нарушения, както и влиянието им върху състоянието на конкуренцията в Общността. Дори антиконкурентните последици да не продължават, Комисията все пак е длъжна да вземе предвид продължителността и тежестта на твърдените нарушения.

В рамките на изследването на интереса за Общността от продължаване на разглеждането на жалбата Комисията не е длъжна да преценява в определен ред тежестта, продължителността и продължаването на последиците от нарушението.

Грешка на Комисията, състояща се в това, че счита, че не е задължена да взима предвид тежестта и продължителността на твърдените нарушения при преценката си относно интереса на Общността, е ирелевантна по отношение на законосъобразността на решението за отхвърляне на жалба, ако грешката не е могла да има решаващо значение за диспозитива му. Такъв е случаят, когато Комисията преценява дали е налице достатъчен интерес за Общността от продължаване на разглеждането на дадена жалба, след като единствено за целите на доброто управление, но все пак действително е разгледала тежестта и продължителността на нарушенията.

(вж. точки 65, 69, 70, 73, 74 и 78)

3.      По отношение на жалба срещу държавни помощи и срещу поведение, което може да представлява злоупотреба с господстващо положение, Комисията разполага с възможност да разследва двата аспекта на жалбата поотделно. Освен това фактът, че Комисията е започнала процедура в областта на държавните помощи и че провежда по-задълбочено разследване в това отношение, не изключва възможността тя да отхвърли частта от жалбата относно злоупотребата с господстващо положение поради липса на интерес за Общността, съгласно приложимите към тази част от жалбата критерии. В действителност, докато при упражняване на изключителната си компетентност за установяване на евентуална несъвместимост на помощ с общия пазар Комисията е задължена в края на предварителната фаза на проверката или да реши, че разглежданата държавна мярка не представлява „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, или да реши, че мярката, въпреки че представлява помощ, е съвместима с общия пазар, или да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, то по отношение на жалба срещу злоупотреба с господстващо положение, която е извън изключителната компетентност на Комисията, същата разполага с оперативна самостоятелност при определяне на приоритетите и не е длъжна да изрази позиция относно съществуването или не на нарушение.

(вж. точки 106 и 107)

4.      Доколкото е установила, че няма икономически основания за дадено поведение, което би могло да представлява злоупотреба с господстващо положение, Комисията по принцип може да приеме, че твърдяното нарушение е преустановено, ако няма достатъчно данни в обратен смисъл. Такъв е случаят, когато няма икономическа причина, поради която едно предприятие с господстващо положение да фактурира на по-ниски цени достъпа до своята мрежа по отношение на дъщерното си дружество, извършващо дейност на отворения за конкуренция пазар, доколкото това предприятие е длъжно да дава на конкурентите едни и същи условия за достъп.

(вж. точка 109)

5.      Самият факт на предоставяне на изключително право на предприятие с цел гарантиране на изпълнение от негова страна на услуга от общ икономически интерес допуска това предприятие да извлича печалби от запазената за него дейност и не препятства разширяване на дейността му в области, които не са запазени за него. Придобиването на участие в предприятие и по аналогия, предоставянето на кръстосани субсидии може да породи проблеми с оглед на общностните правила за конкуренция в случаите, когато използваните средства на предприятието, притежаващо монопол, са получени в резултат на завишени и дискриминационни цени или други практики на злоупотреба на запазения пазар.

При все това от съдебната практика не произтича, че предоставянето на кръстосани субсидии само по себе си представлява злоупотреба с господстващо положение, независимо от политиката, прилагана в запазения сектор и в отворения за конкуренция сектор. Фактурирането на услуги на по-ниски цени от страна на предприятие със законен монопол по отношение на дъщерното му дружество, което извършва дейност в отворен за конкуренция сектор, не представлява непременно пречка за конкурентите, по-специално ако тези субсидии се използват от дъщерното дружество за извличане на много големи печалби или за плащане на високи дивиденти. В действителност фактът, че дадено предприятие излича много големи печалби, няма значение за избора на доставчик от клиента.

(вж. точки 113—116)

6.      Що се отнася до разглеждането на жалба, попадаща в споделената компетентност на Комисията и на националните органи, Комисията не е задължена да извършва проучване или да взема окончателно решение относно съществуването или не на твърдяното нарушение. Следователно субективно виждане на националните органи или юрисдикции, че Комисията е в състояние по-добре да разгледа случая, не може да я задължи да продължи разглеждането на жалбата, като че ли е от нейната изключителна компетентност. В случай че не е удовлетворен от начина, по който правата му са зачетени от органите за защита на конкуренцията или от националните юрисдикции, жалбоподателят трябва да предприеме необходимите постъпки пред същите или да разгледа съществуващите възможности за обжалване на национално ниво.

Освен това съществуването на сътрудничество между Комисията и национален орган не е от такова естество, че да създаде изключителна компетентност на Комисията, нито да предопредели решението на същата за наличие на интерес за Общността от даден случай. В този смисъл Комисията не е задължена и да дава предимство на случаите, по които национална юрисдикция е спряла производството си до приемането на решение от Комисията. Впрочем, доколкото е налице конкурираща се компетентност на Комисията и на националните органи за защита на конкуренцията, общностното измерение на даден пазар не може да задължи Комисията да приеме определена степен на тежест на нарушението или да приеме, че случаят представлява интерес за Общността.

(вж. точки 152, 153, 155, 156 и 158)

7.      В рамките на преценката си относно интереса за Общността от продължаване на разглеждането на даден случай Комисията трябва да вземе предвид конкретните за случая обстоятелства, и по-специално фактическите и правни обстоятелства, изложени в жалбата, с която е сезирана. Тя трябва по-специално да прецени значението на твърдените нарушения за функционирането на общия пазар, вероятността за установяване на нарушение и обхвата на проучванията, необходими за изпълнение при възможно най-добрите условия на задачата си да следи за спазване на членове 81 и 82 ЕО.

Следователно трудността надлежно да се установи нарушение, за да се приеме решение, констатиращо това нарушение, е обстоятелство, което може да се вземе предвид в рамките на преценката на интереса за Общността.

(вж. точки 178 и 179)

8.      От текста на член 86, параграф 3 ЕО и от систематиката на всички разпоредби в този член следва, че Комисията не е длъжна да предприема действия по смисъла на тези разпоредби и че частните лица не могат да изискват от тази институция да заеме определена позиция. Следователно решение на Комисията с отказ да продължи разглеждането на жалба, с която се иска да се предприемат действия по силата на член 86, параграф 3 ЕО, не представлява акт, който може да бъде оспорен с жалба за отмяна.

Поради това нито обстоятелството, че жалбата е подадена на правно основание, което не е релевантно, нито евентуална грешка на Комисията в това отношение, каквато е разглеждането на жалбата в рамките на Регламент № 17, когато последният, както и Регламент № 1/2003, Регламент № 2842/98 и Регламент № 773/2004 не са приложими към член 86 ЕО, дори Комисията да е приела, че трябва да ги приложи, нито цитираните в жалбата и в решението на Комисията разпоредби, като тези на член 3, буква ж) и член 10 ЕО, не са от такова естество, че да могат да предоставят на жалбоподателя право на жалба срещу решенията на Комисията, спадащи към приложното поле на член 86 ЕО.

Освен това фактът, че даден жалбоподател е обединил жалба срещу държава-членка с жалба срещу предприятие, не може да му даде право да оспорва частта от решението на Комисията, отнасяща се до жалбата срещу държавата-членка. В този смисъл правното естество на подобно решение не се променя поради изтъкнатите от Комисията причини да не продължи да разглежда жалбата в светлината на член 86 ЕО, както и поради обстоятелството, че тя не разграничава различните аспекти на решението си, като посочва на жалбоподателя съществуването на неговото право на жалба.

(вж. точки 189, 191—194)