РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)

20 ноември 2007 година

Дело T-103/05

P

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Възнаграждение — Неразрешено отсъствие — Загуба на право на възнаграждение — Член 59 от Правилника — Медицинско свидетелство“

Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на Решение на Комисията от 10 май 2004 година, с което отсъствието на жалбоподателката е обявено за неразрешено, считано от 16 март 2004 г., и се спира изплащането на заплатата ѝ, считано от 15 април 2004 г., до поемане на задълженията ѝ в генерална дирекция „Преса и известия“ в Брюксел

Решение : Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Решение, с което се установява неразрешено отсъствие на длъжностно лице с оглед на резултатите от медицински преглед — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Отпуск по болест — Удостоверяване на заболяването — Контролен медицински преглед — Установяване на работоспособност — Действие

(членове 59 и 60 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който длъжностното лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка. Такъв е случаят при решение, с което се установява неразрешено отсъствие на длъжностното лице, което, макар да е признато в резултат на медицински преглед за работоспособно за работа на половин работен ден, след отпуск по болест не е започнало отново работа, доколкото, въпреки че не съдържа подробни мотиви относно работоспособността на заинтересованото лице, това решение се позовава на приложен документ, а именно бележка на медицинската служба, в която е отразена хронологията на неговото заболяване, и освен това се вписва в контекст, в който администрацията цели да защити интересите на длъжностното лице, като му позволи да започне отново работа постепенно.

(вж. точки 35, 36 и 38)

Позоваване на: Съд — 17 декември 1981 г., Demont/Комисия, 791/79, Recueil, стр. 3105, точка 12 ; 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, Recueil, стр. I‑599, точка 26 ; 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 P, Recueil, стр. I‑5863, точка 35 ; Първоинстанционен съд — 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, Recueil FP стр. I‑A‑21 и II‑49, точка 86

2.      Длъжностното лице не може да се освободи от задължението си да започне отново работа, което произтича от установяващ работоспособността му медицински преглед, като представи медицинско удостоверение, което показва, че е подложено на лечение, но не установява неработоспособност, и следователно не посочва датите на началния и крайния момент на тази неработоспособност. Подобен документ не може в никакъв случай да съставлява удостоверение, което установява достатъчно точно и убедително неработоспособността.

(вж. точки 61—63)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 20 ноември 1996 г., Z/Комисия, T‑135/95, Recueil FP стр. I‑A‑519 и II‑1413, точка 34 ; 6 май 1997 г., Quijano/Парламент, T‑169/95, Recueil FP стр. I‑A‑91 и II‑273, точка 40