Съединени дела T‑101/05 и T‑111/05
BASF AG и UCB SA
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Картели в сектора на витаминните продукти — Холин хлорид (витамин B4) — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Глоби — Възпиращо действие — Повторност на нарушението — Сътрудничество по време на административното производство — Едно-единствено непрекъснато нарушение“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Отчитане на размера на санкционираното предприятие — Релевантност — Задължение да се вземе предвид вероятността за повторност на нарушението от санкционираното предприятие и вече наложените глоби за други антиконкурентни дейности или в трета държава — Липса
(член 15 от Регламент № 17 на Съвета и член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 A от Известие на Комисията 98/C 9/03)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие — Липса на давностен срок — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Известие на Комисията относно освобождаване от отговорност или намаляване размера на глобата поради съдействие на провинилото се предприятие — Императивен характер за Комисията
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 96/C 207/04)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на провинилото се предприятие — Условия
(член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003; Известие на Комисията 96/C 207/04, точка Г)
6. Конкуренция — Административна процедура — Изслушване — Липса на протокол и на звукозапис от среща, проведена с предприятие в рамките на известието относно сътрудничеството — Изисквания, чието спазване предприятието не е поискало — Нарушение на принципа на добрата администрация — Липса
(член 65, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 96/C 207/04)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Прекратяване на нарушението преди намесата на Комисията
(член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)
8. Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като образуващи едно-единствено нарушение — Понятие
(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция
(член 229 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Задължение за прилагане на „lex mitior“ — Липса
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Комисията не нарушава Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, когато при увеличаване на началния размер на глобата с цел гарантиране на нейния сериозен възпиращ ефект тя не пристъпва към преценка на вероятността за повторно извършване на нарушението от санкционираното предприятие, а взема предвид единствено неговия размер, тъй като този последен елемент може да се използва като показател за влиянието, което то е можело да упражнява върху пазара.
По този начин реалното съществуване на извършеното нарушение не може да се повлияе от приетите от съответното предприятие мерки с цел предотвратяване на повторно извършване на нарушението, тъй като приемането на програма за съобразяване не задължава Комисията да предостави намаляване на глобата. При тези обстоятелства трябва да бъде отхвърлено твърдението, според което след наложените глоби на съответното предприятие на друг пазар с друго решение на Комисията това предприятие повече няма нужда да бъде възпирано. Всъщност налагането на глоба за други антиконкурентни дейности също не оказва влияние върху реалното съществуване на извършеното нарушение и поради това не задължава Комисията да предостави намаление на това основание.
Същото се отнася и за понесените осъждания в трети страни. Всъщност целта на възпиращото действие, което Комисията има право да преследва при определяне на размера на глобата, е да се гарантира спазването от предприятията на определените с Договора правила на конкуренцията при развиване на техните дейности вътре в Общността или в Европейското икономическо пространство. От това следва, че възпиращият характер на глоба, наложена поради нарушение на общностните правила на конкуренцията, не може да се определи нито само в зависимост от особеното положение на осъденото предприятие, нито в зависимост от спазването от него на съществуващите в трети страни извън Европейското икономическо пространство правила на конкуренцията.
(вж. точки 46, 47, 50, 52 и 53)
2. Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, представляват съответната правна основа, по силата на която Комисията може да налага глоби на предприятия и сдружения от предприятия за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Съгласно тези разпоредби при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид продължителността и тежестта на нарушението. Тежестта на нарушението се определя в зависимост от много други данни, по отношение на които Комисията има свобода на преценка. Отчитането на утежняващите отговорността обстоятелства при определянето на глобата е съвместимо със задачата на Комисията да гарантира спазването на правилата на конкуренцията. Освен това анализът на тежестта на извършеното нарушение трябва да отчита евентуалното наличие на повторност, като последната може да оправдае съществено увеличение на основния размер на глобата.
За да се признае повторност на нарушението, е достатъчно Комисията да е изправена пред две нарушения, попадащи в приложното поле на една и съща разпоредба от Договора за ЕО, без да е необходимо нарушенията да се отнасят до един и същ пазар на продукти.
Липсата на максимален срок за установяване на наличието на повторност в Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 или в приетите от Комисията Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, не нарушава принципа на правната сигурност. Всъщност установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността на нарушението, са част от правото на преценка, с което Комисията разполага при избора на факторите, които да се вземат предвид с цел определяне на размера на глобите. В тази връзка Комисията не би могла да бъде обвързана от евентуален давностен срок за подобна констатация. В това отношение повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид, че отчитането му има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително времето, което е изтекло между разглежданите нарушения.
Когато общностният съд трябва да се произнесе по направената от Комисията преценка на повторността, упражняването на неговата пълна юрисдикция може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, които не се споменават в решението по същия начин, както това се изисква по силата на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране. Ето защо той може да вземе предвид факта, че съответното предприятие е участвало в нарушение, макар и това обстоятелство да е било пропуснато в решението на Комисията.
(вж. точки 64—67, 70 и 71)
3. В рамките на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, процентите, съответстващи на увеличения или на намаления, които се налагат поради утежняващи или смекчаващи обстоятелства, трябва да се прилагат към основния размер на глобата, определен въз основа на тежестта и на продължителността на нарушението.
(вж. точка 73)
4. С оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия са могли да изведат от нейното известие за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел, Комисията е длъжна да се съобразява с тях в преценката на сътрудничеството на въпросното предприятие при определяне на размера на наложената му глоба.
(вж. точка 89)
5. За да може дадено предприятие да се ползва от намаление на глоба поради неговото сътрудничество по време на административното производство, то поведението му трябва да улесни задачата на Комисията, която се изразява в установяване и наказване на нарушенията на общностните правила на конкуренцията. Следователно не представлява сътрудничество, спадащо към приложното поле на точка Г от Известието за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел — в която се визира по-конкретно предоставянето на информация, документи или други доказателства, допринасящи за потвърждаване наличието на извършеното нарушение — това дадено предприятие да предостави на Комисията в рамките на нейното разследване на картел данни относно процедура по нарушение на правилата на конкуренцията, започната в трета държава, която не е част от Европейското икономическо пространство, и които Комисията не е използвала нито пряко, нито непряко при установяване на наличието на нарушение в това пространство.
От друга страна, намаление, основано на това известие, би могло да бъде оправдано само когато предоставената информация и по-общо поведението на съответното предприятие могат да се разглеждат като показващи действително сътрудничество от негова страна. Както произтича от самото понятие за сътрудничество, изложено в текста на известието, и по-специално от въведението и точка Г, параграф 1 от него, всъщност може да бъде предоставено намаление въз основа на споменатото известие единствено когато поведението на съответното предприятие свидетелства за такъв дух на сътрудничество. Следователно не би могло да се считат като отражение на такъв дух на сътрудничество нито, от една страна, поведението на предприятие, което макар че не е било длъжно да отговаря на поставен от Комисията въпрос, е дало непълен и подвеждащ отговор, нито, от друга страна, поведението на предприятие, предоставило на Комисията документи в отговор на искане за предоставяне на информация съгласно член 11 от Регламент № 17, тъй като в тази хипотеза предприятието действа въз основа на законово задължение, макар тази информация да е могла да послужи за установяване на съществуването на антиконкурентно поведение срещу предприятието, което ги е предоставило, или срещу друго предприятие.
(вж. точки 90—92, 108 и 111)
6. Не би могло Комисията да бъде упрекната в нарушение на принципа на добрата администрация, поради това че е пропуснала да състави протокол или да направи звукозапис на срещата, проведена с предприятието с оглед на сътрудничество, което е можело да бъде възнаградено по силата на известието за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел, когато това предприятие на практика не е отправило искане към институцията да спази тези изисквания.
Относно преценката като доказателствено средство на писмена декларация за съдържанието на среща от лице, участвало в нея, Процедурният правилник на Първоинстанционния съд допуска страните да могат да представят подобни декларации. Тяхната преценка обаче се запазва за Първоинстанционния съд, който може, ако описаните в тях факти са от решаващо значение за разрешаването на спора, да нареди под формата на процесуални действия по събиране на доказателства изслушването на автора на такъв документ в качеството на свидетел.
(вж. точки 96 и 97)
7. Прекратяването на нарушенията на правилата на конкуренцията веднага след намесата на Комисията, предвидено в точка 3, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, може логично да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство само ако съществуват причини да се предположи, че разглежданите предприятия са подтикнати от въпросната намеса да прекратят своето антиконкурентно поведение, а случаят, при който преди датата на първата намеса на Комисията нарушението вече е приключило, не попада в приложното поле на тази разпоредба. Тази последна хипотеза е отчетена в достатъчна степен при изчисляването на продължителността на приетия период на нарушението.
Уволнението на служителите, изиграли решаваща роля в нарушението, също не представлява действие, което оправдава намаляването на наложената глоба. Всъщност става въпрос за мярка, чиято цел е да се наложи спазването на правилата на конкуренцията от служителите на предприятието, което при всички случаи е задължение на последното и поради това не би могло да се разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
(вж. точки 128 и 129)
8. Квалифицирането на определени незаконни деяния като деяния, представляващи едно и също нарушение, или като множество нарушения по принцип засяга санкцията, която може да се наложи, тъй като констатацията за множество нарушения може да доведе до налагането на няколко отделни глоби, всеки път в границите, определени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора. Възможно е обаче от констатацията за множество нарушения да имат полза техните автори, когато някои от тях са погасени по давност.
В това отношение понятието за едно-единствено нарушение може да се свърже с правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се от споразумения, съгласувани практики и от решения на сдружения на предприятия. То може също да се свърже с личния характер на отговорността за нарушенията на правилата на конкуренцията. Всъщност предприятие, което е участвало в нарушение чрез своето собствено поведение, обхванато от понятията за споразумение или за съгласувана практика, попадащи под ударите на член 81, параграф 1 ЕО, и което е целяло да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, за целия период на своето участие в споменатото нарушение може да бъде също така отговорно и за следваното от другите предприятия поведение в рамките на същото нарушение. Такъв е случаят, когато е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерното поведение на другите участници или е можело разумно да го предвиди и е било готово да поеме риска за него. Този извод произхожда от широко разпространената в правния ред на държавите-членки концепция за вменяване на отговорността за нарушения, извършени от няколко автори, в зависимост от тяхното участие в нарушението като цяло. Следователно той не противоречи на принципа, според който отговорността за такива нарушения има личен характер, не пренебрегва индивидуалния анализ на уличаващите доказателства и не нарушава правата на защита на участващите предприятия. Така случай на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО може да е резултат от серия действия или от непрекъснато поведение, които се вписват в „общ план“ поради идентичния си предмет, нарушаващ конкуренцията във вътрешността на общия пазар. В такъв случай Комисията има право да вменява отговорността за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано като цяло, дори и да е установено, че съответното предприятие е участвало пряко само в един или няколко от елементите от фактическия състав на нарушението. Освен това фактът, че различни предприятия са играли различни роли в преследването на една обща цел, не заличава същността на антиконкурентния предмет и следователно на нарушението, при условие че всяко предприятие е допринесло на своето собствено равнище за преследването на общата цел.
Понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушението на конкуренцията на пазара, засегнат от нарушението, тъй като накърняването на конкуренцията представлява, в качеството на предмет или последица, неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би рискувало да лиши понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение от част от неговия смисъл, доколкото то би имало за последица няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономическия сектор, систематично да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение. Така, за да бъдат квалифицирани различни действия като едно-единствено непрекъснато нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е било предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и са допринасяли посредством взаимодействие за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на глобален план, насочен към постигане на единна цел, като следователно различните антиконкурентни действия са „тясно свързани“. В това отношение следва да се държи сметка за всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори споменатата връзка, какъвто е периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на различните въпросни действия.
Ето защо световен картел за подялба на световните пазари посредством оттеглянето на северноамериканските производители от европейския пазар в замяна на оттеглянето на европейските производители от северноамериканския пазар, от една страна, и картел, създаден от европейските производители след окончателното прекратяване на световния картел и насочен към подялбата на пазара и на клиентите и към определяне на цените в цялото Европейско икономическо пространство, от друга страна, трябва да се разглеждат като две отделни нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, а не като едно-единствено непрекъснато нарушение, с оглед на липсата на едновременно прилагане, на факта, че те преследват различни цели, че са изпълнени чрез нееднакви методи и поради липсата на доказателства, показващи намерението на европейските производители да участват в световните договорености, за да осъществят впоследствие подялбата на пазара на Европейското икономическо пространство.
(вж. точки 157—161, 179—181, 199—201 и 209)
9. Що се отнася до определянето на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията, пълната юрисдикция, предоставена на общностния съд с член 31 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, го оправомощава, извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, да замества преценката на Комисията със своята собствена и вследствие на това да отменя, да намалява или да увеличава наложената глоба или периодичната имуществена санкция, когато въпросът за размера на същите подлежи на неговата преценка. В рамките на това приетите от Комисията Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора ЕОВС, не предопределят преценката на глобата от общностния съд, когато той взема решение въз основа на споменатата компетентност.
(вж. точка 213)
10. Принципът за забрана на обратното действие не изключва прилагането на Насоките, за които се предполага, че имат утежняващи последици относно нивото на наложените глоби за извършени преди тяхното приемане нарушения, при условие че политиката, която те прилагат, е разумно предвидима във времето, когато съответните нарушения са извършени. Следователно правото, макар и условно, на Комисията да прилага с обратно действие в ущърб на заинтересованите лица правила на поведение, целящи да породят външни последици, каквито са Насоките, изключва всякакво задължение за тази институция да прилага „lex mitior“.
(вж. точки 233 и 234)