РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

20 май 2014 година

Дело T‑200/13 P

Patrizia De Luca

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен — Назначаване на длъжност от по-висока функционална група в резултат от конкурс на общо основание — Отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство след връщане от Общия съд — Влизане в сила на новия правилник — Преходни разпоредби — Член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника“

Предмет:      Жалба срещу решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 30 януари 2013 г. по дело De Luca/Комисия (F‑20/06 RENV), с която се иска неговата отмяна

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Patrizia De Luca и Европейската комисия понасят съдебните разноски, направени от тях в двете производства пред Общия съд и в двете производства пред Съда на публичната служба. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски в двете производства пред Общия съд и в двете производства пред Съда на публичната служба.

Резюме

Длъжностни лица — Кариера — Промяна на категорията или на длъжността вследствие на участие в конкурс на общо основание — Прекласиране в степен — Приложими норми — Успели кандидати от конкурси, включени в списъци с подходящи кандидати преди 30 април 2006 г. — Прилагане на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника — Условия

(член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

Член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, който урежда класирането в степен на длъжностните лица, наети на работа между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., от една страна, и разпоредбите на Правилника и общите принципи, които уреждат нормалното протичане на кариерата на активно заетите в рамките на съответната служба длъжностни лица, от друга страна, са два вида норми, които се прилагат при условията на взаимно изключване.

Така, когато се прилага член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, не е необходимо Съдът на публичната служба да взема предвид повишаването на заинтересованото лице, с други думи, да отчита факта, че то вече е било длъжностно лице на служба. При тези условия, когато заинтересованото лице трябва да се счита за новоназначено, Съдът на публичната служба е имал право да приеме, че това лице действително е следвало да бъде класирано в подходящата степен, без да се използва коефициент на умножение, съгласно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника и установеното в съдържащата се в този член таблица съответствие на степените.

Освен това класирането на заинтересованото лице в подходящата степен, без да се използва коефициент на умножение, не би могло да представлява нарушение на принципа на правото на кариерно развитие, тъй като изключение от правилата за наемане на работа е възможно само ако то представлява определен интерес или предимство за заинтересованото лице, в сравнение с прилагането на нормите на Правилника.

Прилагането на правилата за наемане на работа е обусловено от наличието на определен интерес или предимство за длъжностното лице. Следователно, предвид наличието на такъв интерес или предимство, прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника не може да се счита за непропорционално. След като приема, че е налице такъв интерес или предимство, Съдът на публичната служба може правомерно да заключи, че липсва нарушение на принципа на пропорционалност.

На второ място, Съдът на публичната служба следва да прецени наличието на определен интерес или предимство от гледна точка на кариерното развитие на длъжностното лице и/или на възнаграждението, което може да компенсира факта, че е било класирано в степен, по-ниска от вече заеманата от него. Този интерес или предимство трябва непременно да е адекватен/адекватно и достатъчен/достатъчно, за да обоснове прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника. От друга страна, за да е налице съобразяване с условията на съдебното решение, с което делото се връща на Съда на публичната служба, изобщо не е необходимо интересът или предимството, който или което е резултат от прилагането на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, да е явен/явно.

На трето място, юрисдикцията, която може да се произнася по фактите, е тази, която следва да прецени какво би могло да представлява определен интерес или предимство.

(вж. точки 37—39, 47, 50 и 51)