Дело T‑197/13
Marques de l’État de Monaco (MEM)
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Международна регистрация, посочваща Европейската общност — Словна марка „MONACO“ — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер —Липса на отличителен характер — Член 151, параграф 1 и член 154, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — Частичен отказ на защита“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 15 януари 2015 г.
1. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС
(член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Притежатели на марки на Общността — Действие по отношение на лицата — Трета държава, субект на международното право и дружество, установено на нейна територия — Включване
(член 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Въпроси, формулирани в рамките на производство по жалба за отмяна пред Общия съд — Недопустимост
(член 256 ДФЕС и член 267 ДФЕС; член 51 и член 54, втора алинея от Статута на Съда; член 112 от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Преценка на описателния характер на знак — Географски имена
(член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Марки, лишени от отличителен характер — Словна марка „MONACO“
(член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009на Съвета)
6. Марка на Общността — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на законност
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 16 и 19)
2. От текста на член 5 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, който урежда приложното поле ratione personae на този регламент, следва, че всяко юридическо лице, включително образувание на публичното право, може да поиска да се ползва от защитата на марката на Общността. Следователно същото важи за дружество, установено на територията на трета за Съюза държава, но и за самата тази държава, която, макар да е субект на международното право, все пак си остава юридическо лице на публичното право по смисъла на правото на Съюза.
От това следва, че когато трета държава подава чрез своето правителство заявка с цел Съюзът да бъде посочен за международната регистрация на дадена марка, тя сама се включва в приложното поле на Регламент № 207/2009 и следователно на нея може да ѝ бъде противопоставено някое от абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7 от посочения регламент. С други думи, в подобен случай не приложното поле на правото на Съюза се разпростира до територията на третата държава, а последната е решила по своя воля да се ползва от прилагането на това право.
(вж. точки 30 и 32)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 37—40)
4. Що се отнася до знаците или означенията, които могат да служат за указване на географския произход или местоназначение на категории стоки или мястото на предоставяне на категории услуги, за които е заявена защитата, особено по отношение на географските имена, налице е общ интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по‑специално поради тяхната способност да служат евентуално не само като признак за качеството и другите свойства на съответните категории стоки или услуги, но също и да повлияят по различен начин на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките или услугите с дадено място, което може да предизвика положителни емоции.
Освен това, от една страна, е изключена регистрацията като марки на географските имена, когато те означават определени географски места, които са вече известни или познати за съответната категория стоки или услуги и които поради това заинтересованите среди свързват с нея, и от друга страна, е изключена регистрацията на географски имена, които могат да бъдат използвани от предприятията и които също трябва да бъдат оставени за свободно ползване от тези предприятия като указания за географския произход на съответната категория стоки или услуги. Трябва да се посочи обаче, че по принцип член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността допуска регистрацията на географски имена, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на дадено географско място, или също на имена, по отношение на които поради характеристиките на мястото, което обозначават, е малко вероятно заинтересованите среди да могат да приемат, че съответната категория стоки или услуги произхожда от това място или води началото си оттам.
С оглед на гореизложеното, преценката на описателния характер на знака може да бъде направена само по отношение на съответните стоки или услуги, от една страна, и на разбирането, което имат за него съответните потребители, от друга страна. При тази преценка от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се изисква да докаже, че географското име е познато на заинтересованите среди като обозначение на дадено място. Освен това е необходимо разглежданото име действително да се свързва от заинтересованите среди с категорията съответни стоки или услуги или да може разумно да се допусне, че според тези среди такова име може да обозначи географския произход на посочената категория стоки или услуги. При тази проверка трябва по-специално да се вземе предвид познаването в по-голяма или по-малка степен от заинтересованите среди на разглежданото географско име, както и характеристиките на обозначеното от него място и на съответната категория стоки или услуги.
(вж. точки 47—51)
5. От гледна точка на съответните потребители, представлявани както от средните потребители, така и от специализираните потребители в Съюза, по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността словният знак „MONACO“ — чиято регистрация се иска за „Магнитни носители за записване“, „Стоки от тези материали [хартия, картон], които не са включени в други класове; печатни произведения; фотографии“, „Транспорт; организиране на екскурзии“, „Развлечение; спортна дейност“ и „Временен подслон“, спадащи съответно към класове 9, 16, 39, 41 и 43 по смисъла на Ницската спогодба — е описателен за посочените в заявката за марка на Общността стоки, тъй като е установена достатъчно непосредствена и конкретна връзка между всяка от съответните стоки и услуги и разглеждания знак, за да се приеме, че думата „monaco“ може да служи в търговската дейност за означение на произхода или на географското местоназначение на стоките, или на мястото на предоставяне на услугите.
Всъщност е безспорно, че думата „monaco“ съответства на наименованието на световноизвестно княжество, независимо че то има площ от около 2 км2 и население, което не надхвърля 40 000 жители, най-малкото поради известността на неговото княжеско семейство, поради организирането на автомобилно състезание за Голямата награда от Формула 1 и на цирков фестивал. Познанието за Княжество Монако е още по-изразено сред гражданите на Съюза по-специално поради границите му с държава членка — Франция, близостта му до друга държава членка — Италия, и употребата от тази трета държава на същата парична единица като използваната от 19 от 28‑те държави членки — еврото. Следователно думата „monaco“ ще извиква представата за географската територия със същото име, независимо от езиковата принадлежност на съответните потребители.
Освен това словна марка, която описва характерните особености на стоки или на услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, поради това обстоятелство задължително няма отличителен характер по отношение на същите тези стоки или услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент. Ето защо разглежданият знак няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и следователно — по смисъла на член 7, параграф 2 от същия регламент.
(вж. точки 52, 53, 55, 58, 67 и 68)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 59)