РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

20 септември 2011 година(*)

„Държавни помощи — Помощи за хотелиерството в Регион Сардиния — Решение, с което помощите се обявяват за частично съвместими и за частично несъвместими с общия пазар и се разпорежда тяхното възстановяване — Нови помощи — Задължение за мотивиране — Защита на оправданите правни очаквания — Стимулиращ ефект — Правилото de minimis“

По дела T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08

Regione autonoma della Sardegna (Италия), за който се явяват адв. A. Fantozzi, адв. P. Carrozza и адв. G. Mameli,

жалбоподател по дело T‑394/08,

подпомаган от

Selene di Alessandra Cannas Sas, установено в Cagliari (Италия),

HGA Srl, установено в Golfo Aranci (Италия),

Gimar Srl, установено в Sassari (Италия),

Coghene Costruzioni Srl, установено в Alghero (Италия),

Camping Pini e Mare di Cogoni Franco & C. Sas, установено в Quartu Sant’Elena (Италия),

Immobiliare 92 Srl, установено в Arzachena (Италия),

Gardena Srl, установено в Santa Teresa di Gallura (Италия),

Hotel Stella 2000 Srl, установено в Olbia (Италия),

Vadis Srl, установено във Valledoria (Италия),

Macpep Srl, установено в Sorso (Италия),

San Marco Srl, установено в Alghero,

Due Lune SpA, установено в Милано (Италия),

Nicos Residence Srl, установено в Santa Teresa di Gallura,

Rosa Murgese, с местожителство в Iglesias (Италия),

Mavi Srl, установено в Arzachena,

Hotel Mistral di Bruno Madeddu & C. Sas, установено в Alghero,

L’Esagono di Mario Azara & C. Snc, установено в San Teodoro (Италия),

Le Buganville di Cogoni Giuseppe & C. Snc, установено във Villasimius (Италия),

Le Dune di Stefanelli Vincenzo & C. Snc, установено в Arbus (Италия),

представлявани от адв. G. Dore, адв. F. Ciulli, адв. A. Vinci, avocats,

встъпили страни по дело T‑394/08,

SF Turistico Immobiliare Srl, установено в Orosei (Италия), за което се явява адв. L. Marcialis, avocat,

жалбоподател по дело T‑408/08,

Timsas Srl, установено в Arezzo (Италия), за което се явяват адв. D. Dodaro, адв. S. Pinna и адв. S. Cianciullo, avocats,

жалбоподател по дело T‑453/08,

Grand Hotel Abi d’Oru SpA, установено в Olbia, за което се явяват адв. D. Dodaro, адв. S. Cianciullo и адв. R. Masuri, avocats,

жалбоподател по дело T‑454/08,

срещу

Европейска комисия, представлявана по дела T‑394/08 и T‑454/08 от г‑жа E. Righini, г‑н D. Grespan и г‑н C. Urraca Caviedes, по дело T‑408/08 от г‑жа Righini и г‑н M. Grespan, по дело T‑453/08 от г‑н Grespan и г‑н Urraca Caviedes, в качеството на представители,

ответник по дела T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08,

с предмет отмяна на Решение 2008/854/ЕО на Комисията от 2 юли 2008 година относно схема за държавна помощ C 1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): [злоупотреба с] мярка за помощ N 272/98, Регионален закон № 9 от 1998 г. (ОВ L 302, стр. 9), по силата на който Regione autonoma della Sardegna е предоставил безвъзмездни помощи за първоначални инвестиции в хотелиерството в Сардиния,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,

секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 февруари 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        На 11 март 1998 г. Regione autonoma della Sardegna (наричан по-нататък „Регион Сардиния“) приема legge regionale n° 9, incentivi per la riqualificazione e l’adeguamento delle strutture alberghiere e norme modificative e integrative della legge regionale 14 settembre 1993, n. 40 (interventi creditizi a favore dell’industria alberghiera) (Регионален закон № 9 относно стимули за обновяването и осъвременяването на хотелските структури и разпоредби за изменение и допълнение на Регионален закон № 40 от 14 септември 1993 г., Bollettino ufficiale della Regione Autonoma della Sardegna n° 9 от 21 март 1998 г., наричан по-нататък „Закон № 9/1998“), в сила от 5 април 1998 г.

2        Член 2 от този закон предвижда предоставянето в полза на предприятията от хотелиерството на помощи за първоначалните инвестиции под формата на безвъзмездни помощи и субсидирани заеми, както и на оперативни помощи под формата на освобождаване от лихви, към която се прилага правилото de minimis (наричани по-нататък „първоначалната схема за помощи“ или „първоначалната схема“).

3        С писмо от 6 май 1998 г. италианските власти отправят уведомление за Закон № 9/1998 до Комисията, като същевременно поемат задължението да не прилагат първоначалната схема за помощи преди евентуалното ѝ одобряване от нея.

4        С писмо от 22 юни 1998 г. италианските власти, в отговор на искане за допълнителна информация от Комисията, уведомява последната, че разпоредбите за прилагане на първоначалната схема за помощи биха били приети едва след евентуалното одобряване от нейна страна на тази схема.

5        С писмо от 28 септември 1998 г. италианските власти информират Комисията и за това, че помощите, предвидени от Закон № 9/1998, могат да се отнасят само до проекти, които следва да бъдат реализирани „впоследствие“, и че това условие щяло да бъде потвърдено в разпоредбите за прилагане на посочения закон.

6        С решение SG(98) D/9547 от 12 ноември 1998 г. Комисията одобрява схемата за помощи „N 272/98 — Италия — помощ за хотелиерството“, въведена със Закон № 9/1998 (наричано по-нататък „решението за одобряване“). В това първо решение Комисията прави извода, че първоначалната схема за помощи е съвместима с общия пазар по силата на член 92, параграф 3, буква а) ЕО (понастоящем член 87, параграф 3, буква a) ЕО).

7        На 29 април 1999 г. Assessore del Turismo, Artigianato e Commercio (съветникът по туризма, занаятчийството и търговията) на Регион Сардиния издава decreto n° 285, esecutività della deliberazione della giunta regionale n. 58/60 del 22.12.1998 г. come modificata dalla deliberazione n° 16/20 del 16.03.1999 г. che approva la direttiva di attuazione prevista dall’art. 2 della LR 11 marzo 1998 г. n. 9 disciplinante: incentivi per la riqualificazione delle strutture alberghiere e norme modificativi della LR 14.9.1993 n. 40 (Постановление № 285 за прилагането на Закон № 9/1998, Bollettino ufficiale della Regione Autonoma della Sardegna № 15 от 8 май 1999 г., наричано по-нататък „Постановление № 285/1999“).

8        Съгласно член 2 от Постановление №285/1999 първоначалната схема за помощи е трябвало да бъде прилагана в рамките на процедура по покана за представяне на заявления. Членове 4 и 5 от това постановление предвиждат съответно, че предоставяните помощи трябва да се отнасят до проекти, които да бъдат реализирани след представяне на заявленията за помощи, и че допустимите разходи трябва да бъдат направени след подаването на заявленията. Член 17 от Постановление № 285/1999, озаглавен „Преходна разпоредба“ предвижда обаче, че на етапа на първото прилагане на постановлението са допустими направените разходи или извършените дейности след 5 април 1998 г., датата на влизане в сила на Закон № 9/1998.

9        На 27 юли 2000 г. Регион Сардиния приема deliberazione № 33/3 (Решение № 33/3), с което се отменя Постановление № 285/1999 поради пороци във формата, засягащи последното, и deliberazione № 33/4 (Решение № 33/4), съдържащо нови разпоредби за прилагане на първоначалната схема за помощи.

10      На същата дата Регион Сардиния приема и deliberazione № 33/6 (Решение № 33/6), което предвижда, че доколкото обнародването на Постановление № 285/1999, което е съдържало разпоредби, несъответстващи на общностните норми, е могло да породи у потенциалните получатели на помощи очакването, че всички дейности, извършени след 5 април 1998 г., се приемат за допустими, при първото прилагане на Закон № 9/1998 следва да се вземат под внимание дейностите, извършени след тази дата, доколкото за тях е подадено заявление за помощ в рамките на първата годишна покана за представяне на заявления.

11      С писмо от 2 ноември 2000 г. италианските власти в отговор на искане на Комисията представят информация за полезните мерки, предвидени за осигуряване на съвместимостта, считано от 1 януари 2000 г., на съществуващите схеми за помощ с Насоките за национална регионална помощ от 10 март 1998 г. (ОВ C 74, стр. 9, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), и уведомяват Комисията за разпоредбите по прилагането на Закон № 9/1998, като ѝ изпращат препис от deliberazione № 33/4, без обаче да споменават за deliberazione № 33/6.

12      На 29 декември 2000 г. Регион Сардиния оповестява първата покана за представяне на заявления по прилагането на първоначалната схема за помощи.

13      С писмо от 28 февруари 2001 г. Комисията иска от италианските власти допълнителна информация по прилагането на Закон № 9/1998, както и за механизма на поканите и за начина, по който в рамките на този механизъм е спазена разпоредбата, по силата на която заявлението е трябвало да бъде представено преди началото на изпълнението на проекта.

14      С писмо от 25 април 2001 г., към което отново е приложено deliberazione № 33/4, италианските власти потвърждават, че схемата за помощи, така както тя се прилага, е в съответствие с Насоките от 1998 г.

15      На 21 февруари 2003 г. в Комисията постъпва оплакване, в което се твърди за случай на злоупотреба с първоначалната схема за помощи. Вследствие на това оплакване, на 26 февруари 2003 г. Комисията прави искане за допълнителна информация от италианските власти.

16      С писмо от 22 април 2003 г. италианските власти отговарят на искането за допълнителна информация от страна на Комисията, като посочват за първи път deliberazione № 33/6.

17      С решение от 3 февруари 2004 г. Комисията започва процедурата по член 88, параграф 2 ЕО във връзка със злоупотреба с [първоначалната схема за помощи] (ОВ C 79, стр. 4, наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“). В това решение Комисията уточнява, че като са разрешили предоставянето на помощи за инвестиционни проекти, започнали преди датата на заявленията на предоставяне на помощите, италианските власти не са изпълнили задължението, съдържащо се в решението за одобряване, нито условията, съдържащи се в Насоките от 1998 г. От това Комисията прави извода, че е възможно да е имало злоупотреба при първоначалната схема за помощи по смисъла на член 16 от Регламент (EO) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), и изразява съмнения относно съвместимостта на предоставените помощи в полза на инвестиционни проекти, започнали преди датата на заявлението за помощите.

18      На 19 април 2004 г. италианските власти изпращат своите коментари на Комисията. На 30 април 2004 г. Комисията получава коментарите на жалбоподателя по дело T‑454/08, Grand Hotel Abi d’Oru SpA. На 25 юни 2005 г. тя получава допълнителна информация от италианските власти.

19      На 22 ноември 2006 г. Комисията приема решение за [коригиране] и разширяване [на обхвата] на текуща процедура C 1/2004 г. съгласно член 88, параграф 2 ЕО (ОВ C 32, 2007 г., стр. 2, наричано по-нататък „решението за коригиране“). В частта от това решение, озаглавена „Причини за коригиране и разширяване обхвата на процедурата“, Комисията посочва между другото, че deliberazione № 33/6 въобще не е споменато в решението за започване на процедурата, макар че въз основа на този акт поне в 28 случая е отпусната помощ за инвестиционни проекти, започнали преди датата на подаване на заявлението за помощи, а не въз основа на deliberazione № 33/4, както неправилно е посочено в решението за започване на официална процедура за разследване. Нещо повече, Комисията изтъква, че понятието злоупотреба с помощ по смисъла на член 16 от Регламент № 659/1999, на което се позовава решението за започване на процедурата, се отнася до ситуации, при които получателят на одобрената помощ я използва противно на условията, определени в решението за нейното отпускане, а не до ситуации, в които чрез изменение на съществуваща схема за помощи държавата членка създава нова неправомерна помощ (член 1, буква в) и е) от Регламент № 659/1999).

 Обжалваното решение

20      На 2 юли 2008 г. година Комисията приема Решение 2008/854/ЕО относно схема за държавна помощ C 1/04 (ex NN 158/03 и CP 15/2003): [злоупотреба с] мярка за помощ N 272/98, Регионален закон № 9 от 1998 г. (ОВ L 302, стр. 9, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

21      В това решение Комисията изтъква по-конкретно, че с приемането на deliberazione № 33/6 са внесени изменения в мярката, за която е било отправено уведомление до Комисията, които не са съвместими с условията на решението на Комисията за одобряване на помощта. Комисията не е била уведомена за deliberazione № 33/6 в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО и не е било изпълнено задължението за сътрудничество по член 10 ЕО. Следователно според Комисията схемата за помощи по начина, по който тя се прилага в действителност, не е съобразена с решението за одобряване и проектите за помощ, работата по които е започнала, преди да е подадено заявление за предоставяне на помощ, следва да се считат за неправомерни.

22      Що се отнася до съвместимостта с общия пазар на разглежданите помощи, Комисията, след като припомня направената от нея оценка в решението за започване на процедурата и в решението за коригиране, обявява за несъвместими индивидуалните помощи, предоставени по проекти, в рамките на които са направени допустими разходи преди подаването на заявления за предоставяне на помощ, на основание на мерките за изпълнение, които са били в сила към момента на подаване на заявленията, помощи, които надвишават размера на помощта de minimis, на която получателят може да е имал право в съответния момент, изчислена в съответствие с Регламент (ЕО) № 69/2001 oт 12 януари 2001 година относно прилагането на членове 87 [ЕО] и 88 [ЕО] относно помощта „de minimis“ (ОВ L 10, стр. 30).

23      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Държавната помощ, предоставена в съответствие с Регионален закон № 9 от 1998 г., неправомерно приведена в действие от [Италианската република] с Решение № 33/6 и с първата покана за представяне на заявления, е несъвместима с общия пазар, освен в случаите, когато получателите на помощта са подали заявления за предоставянето на помощ по схемата, преди да започнат работа по първоначален инвестиционен проект.

Член 2

1.      Италианската република предприема необходимото за възстановяване от страна на получателите на несъвместимата помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1.

2.      Сумите за възстановяване се облагат с лихва от датата, на която са били предоставени на разположение на получателите, до датата на възстановяването им.

3.      […]

4.      Италианската република прекратява всички останали плащания от помощта по схемата, посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 3

1.      Възстановяването на помощта, която е предоставена по схемата и е посочена в член 1, е незабавно и ефективно.

2.      Италианската република осигурява изпълнението на настоящото решение в рамките на четири месеца, считано от датата, на която е уведомена за него.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Италианската република.“

 Производство

24      На 16 септември 2008 г. Регион Сардиния подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело Т‑394/08.

25      На 25 септември 2008 г. SF Turistico Immobiliare Srl подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T‑408/08.

26      На 3 октомври 2008 г. Timsas Srl подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T‑453/08.

27      На 6 октомври 2008 г. Grand Hotel Abi d’Oru SpA подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T‑454/08.

28      С акт, представен в секретариата на Общия съд на 19 декември 2008 г., Selene di Alessandra Cannas Sas, HGA. Srl, Gimar Srl, Coghene Costruzioni Srl, Camping Pini e Mare di Cogoni Franco & C. Sas, Immobiliare 92 Srl, Gardena Srl, Hotel Stella 2000 Srl, Vadis Srl, Macpep Srl, San Marco Srl, Due Lune SpA, Nicos Residence Srl, Rosa Murgese, Mavi Srl, Hotel Mistral di Bruno Madeddu & C. Sas, L’Esagono di Mario Azara & C. Snc, Le Buganville di Cogoni Giuseppe & C. Snc и Le Dune di Stefanelli Vincenzo & C. Snc (наричани по-нататък „встъпилите страни“) правят искане за встъпване в производството по дело T‑394/08 в подкрепа на исканията на Регион Сардиния. С определение от 15 юни 2009 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава тази молба.

29      С определение от 25 юни 2009 г. след изслушване на страните председателят на втори състав на Общия съд съединява дела T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08 за целите на устната фаза на производството съгласно член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.

30      На 27 юли 2009 г. встъпилите страни подават писмено становище при встъпване по дело T‑394/08. На 21 септември 2009 г. Комисията представя своето писмено становище по това на встъпилите страни. Регион Сардиния не представя писмено становище в определения от секретариата на Общия съд срок.

31      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който съответно са разпределени настоящите дела.

32      На 7 декември 2010 г. в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд изпраща писмени въпроси на Комисията, както и на Grand Hotel Abi d’Oru, жалбоподател по дело T‑454/08, на които те отговарят в определения срок.

 Искания на страните

33      По дело T‑394/08 Регион Сардиния, подкрепен от встъпилите страни, моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

34      По дело T‑408/08 SF Turistico Immobiliare иска от Общия съд:

–        като главно искане:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност да отмени частично обжалваното решение, доколкото то обявява за несъвместима с общия пазар схемата за подпомагане в нейната цялост и разпорежда възстановяването на сумите, които попадат в рамките, предвидени в разпоредбите в областта на помощите de minimis,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното:

–        от една страна, да отмени точка 4.2 от Насоките от 1998 г., доколкото тя изключва от условията за допустимост помощта, предоставена на получателите, без да предвижда изключение за частта от помощта, предназначена за направените след представяне на заявленията инвестиции и които са функционално и структурно самостоятелни, и

–        от друга страна, да отмени частично обжалваното решение, доколкото то подчинява възстановяването на изплатените суми от Италианската република, без да се прави изключение за помощта, свързана с направените от получателя разноски след представянето на заявлението за помощ и свързана с функционално или структурно самостоятелни части на предприетия проект.

35      По дело T‑453/08 Timsas иска Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

36      По дело T‑454/08 Grand Hotel Abi d’Oru иска Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

37      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски,

–        да осъди встъпилите страни да понесат направените от тях съдебни разноски, както и разноските, причинени за нея от тяхното встъпване.

 От правна страна

38      След изслушване на страните по този въпрос Общият съд преценява, че следва да съедини настоящите дела за целите на постановяване на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

1.     По допустимостта на някои от правните основания, повдигнати от встъпилите страни по дело T‑394/08

39      Комисията изтъква, че встъпилите страни са повдигнали някои правни основания, които не са били повдигнати от Регион Сардиния, жалбоподател по дело T‑394/08, и които следователно били извън рамките на спора по това дело, определени от повдигнатите от Регион Сардиния в неговата жалба правни основания.

40      Според Комисията това се отнася до следните правни основания:

–        правното основание, изведено от обстоятелството, че тя е започнала официалната процедура по разследване, основавайки се на неправилната хипотеза за нарушение на предходно решение с определени условия,

–        правното основание, изведено от член 9 от Регламент № 659/1999, доколкото то е насочено към оттегляне на решението за одобряване преди приемането на обжалваното решение,

–        правното основание, изведено от нарушение на член 16 от Регламент № 659/1999, който не предвиждал коригиране и разширяване на обхвата на вече започнала процедура,

–        правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, букви a) и в) ЕО, доколкото с това нарушение неоснователно се изключва съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар, както и недостатъчни мотиви на обжалваното решение в това отношение, поради противоречие с предходни решения,

–        правното основание, изведено от нарушение на някои разпоредби от Регламент № 659/1999 относно процедурните срокове, както и на принципа за разумната продължителност на процедурата,

–        правното основание, изведено от нарушение на принципите на безпристрастност и защита на конкуренцията,

–        правното основание, изведено от нарушение на правилото de minimis, с това че не е приспадната сумата от 100 000 EUR или 200 000 EUR от помощите, чието възстановяване тя е разпоредила.

41      Член 40, четвърта алинея от Статута на Съда гласи, че исканията в молбата за встъпване са ограничени до поддържане на исканията на една от страните. Член 116, параграф 4 от Процедурния правилник гласи, че писменото становище при встъпване съдържа исканията на встъпилата страна, които поддържат или отхвърлят, изцяло или частично, исканията на някоя от страните, както и правните основания и доводите, изложени от встъпилата страна.

42      Тези разпоредби предоставят на встъпилата страна правото самостоятелно да изложи не само доводите, но и правните основания, доколкото последните са в подкрепа на исканията на една от главните страни и по същността си не са напълно чужди на съображенията в основата на спора, както той е бил установен между жалбоподателя и ответника, така че това да доведе до промяна на неговия предмет (вж. Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, Recueil, стр. II‑2123, точка 152 и цитираната съдебна практика).

43      За да вземе решение по допустимостта на правните основания, изложени от встъпила страна, Общият съд следва да провери дали те са свързани с предмета на спора, както той е бил определен от главните страни.

44      Когато обаче е видно, че жалба, допустимостта на която е спорна, във всички случаи следва да бъде отхвърлена от материалноправна страна, съдията може по съображения за процесуална икономия да се произнесе още от самото начало по нейното същество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 февруари 2002 г. по дело Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Recueil, стр. I‑1873, точка 52 и Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Франция/Комисия, C‑233/02, Recueil, стр. I‑2759, точка 26). Също така, когато е видно, че правно основание, изтъкването на което във връзка с предмета на производството е спорно, във всички случаи трябва да бъде отхвърлено като недопустимо с друг мотив или като лишено от основание, съдията може да отхвърли това правно основание, без да се произнася по въпроса дали встъпилата страна е излязла от ролята си в подкрепа на исканията на една от главните страни (Решение на Съда от 24 януари 2002 г. по дело Франция/Комисия, C‑118/99, Recueil, стр. I‑747, точки 64 и 65 и Решение на Съда по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия, точка 42 по-горе, точка 155).

45      В конкретния случай следва да се установи, от една страна, че повечето от повдигнатите от встъпилите страни правни основания и които не са повдигнати от Регион Сардиния, са повдигнати от едни или други от жалбоподателите по дела T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08. От друга страна, тези правни основания във всички случаи са лишени от основание по мотиви, които ще бъдат изложени по-долу.

46      При тези обстоятелства и по съображения за процесуална икономия Съдът не следва да се произнася по повдигнатите от Комисията възражения.

2.     По допустимостта на някои от оплакванията, повдигнати в писмената реплика

47      Комисията изтъква, че жалбоподателите са повдигнали за първи път в писмената си реплика нови правни основания, които следователно е трябвало да бъдат отхвърлени като недопустими.

 Дело T‑394/08

48      По дело T‑394/08 Комисията разглежда като ново, на първо място, правното основание, изведено от явна грешка в преценката на стимулиращия ефект на помощта, на второ място, правното основание, изведено от нарушение на задължението за извършване на разследване от Комисията, и на трето място, правното основание, изведено от това, че нарушаването с разглежданата схема на принципа за необходимост от помощта било само привидно.

49      Що се отнася до първото и третото правно основание, оспорвани от Комисията, видно е, че съображенията, които Комисията квалифицира като нови правни основания, в действителност имат за цел да развият вече направени оплаквания като първо правно основание на жалбата.

50      Вярно е, че първото правно основание, повдигнато от Регион Сардиния, е озаглавено „Нарушение на съществените процесуални изисквания поради противоречиви мотиви: твърдяна липса на относимост на доверието в преценката на „стимулиращия ефект“ по отношение на получателите и следователно по отношение на „необходимостта от помощта“. Това заглавие изглежда ограничава обхвата на правното основание до нарушение на задължението за мотивиране. Същевременно в текста, следващ това заглавие, се съдържат и пасажи, които определено се отнасят до грешка в преценката за стимулиращия ефект на помощта, например в точка 17, четвърто тире и в точки 18, 20 и 23 от жалбата. Критерият за стимулиращия ефект на помощ обаче се използва от Регион Сардиния като синоним на критерия за необходимостта, като предоставянето на помощта е трябвало да мотивира получателя да изпълни определен проект, който в обратния случай не би бил реализиран. Следователно първото правно основание, повдигнато от Регион Сардиния, фактически включва две правни основания, едното изведено от грешка в преценката на стимулиращия ефект на помощта и другото изведено от липса на мотиви по този пункт.

51      Що се отнася до второто правно основание, оспорвано от Комисията, последната твърди, че в репликата, под претекст, че излага своите разсъждения за твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, свързано с преценката за стимулиращия ефект, Регион Сардиния критикувал обстоятелството, че тя е разследвала по подходящ начин обжалваното решение.

52      А от гледна точка на разглежданите в репликата пасажи е видно, че Регион Сардиния, който не е и възнамерявал да въвежда ново правно основание, изведено от липсата на разследване, чисто и просто е искал да подкрепи първото си основание, изведено, както е посочено в точка 50 по-горе, както от грешка в преценката за стимулиращия ефект на помощта, така и от липса на мотиви по този пункт.

53      Ето защо възражението за процесуална недопустимост, повдигнато от г‑н Genette, следва да се отхвърли. От това следва, че Регион Сардиния не е повдигнал нови правни основания в писмената си реплика, така че направеното от Комисията възражение следва да се отхвърли.

 Дело T‑408/08

54      По дело T‑408/08 Комисията разглежда като ново правното основание, изведено от липса на мотиви за въздействието на разглежданата схема върху търговията между държавите членки.

55      А това възражение на Комисията е свързано с неправилно разбиране на писменото становище на SF Turistico Immobiliare, водещо до объркване. Всъщност този жалбоподател вече е посочил в жалбата си „влошаването на условията за търговски обмен до степен, противоречаща на общия интерес“, в рамките на своето девето правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на Насоките от 1998 г. Същевременно обаче, постъпвайки по този начин, той е възнамерявал единствено да подкрепи това правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите, уреждащи съвместимостта на помощта, а не да изтъкне отделно правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО с това, че Комисията неправилно е направила извод за съществуването на държавна помощ.

56      Следователно отбелязаното от SF Turistico Immobiliare в неговата писмена реплика, според което „то освен това е изтъкнало [в жалбата] съществената липса на достатъчни мотиви във връзка с въздействието на помощта върху търговския обмен между държавите членки“, трябва да се разбира в същия смисъл, а именно като насочено към това да подкрепи правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите, уреждащи съвместимостта на помощта.

57      От това следва, че SF Turistico Immobiliare не е повдигнало ново правно основание в своята писмена реплика, така че възражението, повдигнато от Комисията, следва да се отхвърли.

 Дело T‑453/08

58      По това дело Комисията разглежда като ново правното основание, изведено от нарушението на член 253 ЕО, що се отнася до прилагането на правилото de minimis.

59      Тя изтъква, че повдигнатото в жалбата правно основание е свързано с точното прилагане на прага de minimis, а не с подходящите мотиви за това прилагане.

60      А това твърдение не е точно от гледна точка на редакцията на съответните пунктове на жалбата, в които се сочи „липса на мотиви за съществуването на стимулиращия елемент на помощта във връзка с обстоятелството, че частта от безвъзмездната помощ, свързана с направените преди молбата разходи, е на стойност, по-ниска от прага de minimis“, и „противоречие“ между обжалваното решение и твърденията на Комисията относно тавана de minimis по повод на други контакти с Регион Сардиния.

61      Вследствие на това трябва да се направи изводът, че правното основание, изведено от липса на мотиви във връзка с прилагането на правилото de minimis, вече е било повдигнато от Timsas в жалбата, така че повдигнатото от Комисията възражение следва да се отхвърли.

 Дело T‑454/08

62      По това дело Комисията разглежда като ново правното основание, изведено от нарушение на правото на защита, за което твърди Grand Hotel Abi d’Oru в писмената си реплика.

63      Комисията изтъква в това отношение, че във връзка с обстоятелството, че Комисията не го е уведомила за някои документи, в жалбата Grand Hotel Abi d’Oru е посочил ясно само нарушението на член 254 ЕО и на член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

64      А в отговор на писмен въпрос, поставен от Общия съд, Grand Hotel Abi d’Oru е заявил, че той не е възнамерявал с визирания от Комисията пасаж от писмената реплика да повдига ново правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, тъй като посоченият пасаж е бил предназначен само да подкрепи повдигнатото в жалбата правно основание, изведено от нарушение на член 254 ЕО и на член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Затова не следва да се отхвърля като недопустимо правно основание, повдигнато от Grand Hotel Abi d’Oru.

3.     По допустимостта на правните основания, изведени от неправомерност на решението за коригиране

65      Встъпилите страни и SF Turistico Immobiliare се позовават на неправомерност на решението за коригиране, за да изтъкнат неправомерност на обжалваното решение.

66      Комисията, без формално да повдига възражение за недопустимост в това отношение, преценява, че разглежданите правни основания са недопустими, тъй като решението за коригиране е окончателно. Всъщност то било публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 14 февруари 2007 г. и не било обжалвано в сроковете по член 230, пета алинея ЕО.

67      SF Turistico Immobiliare изтъква, че решението за коригиране не му е нанесло вреда, доколкото единствената конкретна вреда за неговите интереси произтичала от обжалваното решение. Следователно единствено от гледна точка на последното то имало правен интерес да бъде страна по делото.

68      В това отношение следва на първо място да се определи правният характер на решението за коригиране, а след това евентуално да се определи дали за жалбоподателите, поради обстоятелството че те не са го обжалвали по съдебен ред в срока по член 230, пета алинея ЕО, е преклудирана възможността да изтъкнат неговата неправомерност в рамките на жалба за отмяна срещу решение.

 Относно правния характер на решението за коригиране

69      Текстовете, уреждащи процедурата в областта на държавните помощи, не предвиждат изрично решение за „коригиране и за разширяване на обхвата“ на висяща процедура.

70      В това отношение от съображение 8 от Регламент № 659/1999 и от член 6, параграф 1 от същия регламент е видно, че решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка за характера на помощта по разглежданата мярка; излага причините за съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с Общия пазар с цел да се позволи на съответната държава членка и на другите заинтересовани страни да представят по полезен начин своите коментари и по този начин да предоставят на Комисията цялата информация, от която тя се нуждае, за да направи оценка за съвместимостта на помощта с общия пазар. Официалната процедура по разследване от своя страна позволява да се задълбочат и изяснят въпросите, засегнати в решението за започване. От член 7 от Регламент № 659/1999 следва, че до края на тази процедура анализът на Комисията може да еволюира, тъй като е възможно в крайна сметка тя да реши, че мярката не представлява държавна помощ или че съмненията относно нейната съвместимост са отстранени. Ето защо окончателното решение може в известна степен да се разминава с решението за започване, без обаче това да опорочава окончателното решение (Решение н Общия съд от 4 март 2009 г., Италия/Комисия, T‑424/05, непубликувано в Сборника, точка 69). В тази перспектива следователно за Комисията вече не би се налагало да пристъпи към коригиране на решение за започване на официална процедура по разследване.

71      Логично е обаче, и още повече е в интерес на потенциалните получатели по схема за помощи в хипотезата, в която Комисията забележи след приемането на решение за започване на официална процедура по разследване, че тя се е основала на непълнота на фактите или на неправилна правна квалификация на тези факти, тя да може да разполага с възможността да коригира своята позиция, като приеме решение за коригиране. Всъщност едно такова решение за коригиране, придружено от нова покана към заинтересованите страни да изложат своите коментари, им позволява да реагират на настъпилата промяна във временната преценка на Комисията за разглежданата мярка и да изложат своите виждания в това отношение.

72      Следва обаче да се изтъкне, че Комисията би могла също така първо да предпочете решение, което да не дава по-нататъшен ход на процедурата, и след това едно ново решение за започване на официална процедура по разследване, основано на нейната изменена правна преценка, което по същество би имало същото съдържание като решението за коригиране. В тези условия съображенията за процесуална икономия и принципът на добра администрация водят към предпочитане на едно решение за коригиране пред приключването на процедурата и започването на нова процедура. В този контекст следва да се изтъкне, че коригирането на предмета на процедурата е дало възможност на Комисията да се съобрази, за целите на обжалваното решение, с коментарите, представени от Grand Hotel Abi d’Oru в отговор на решението за започване на процедурата, какъвто е нямало да бъде случаят, ако Комисията е била приключила официалната процедура по разследване, за да започне нова процедура.

73      Що се отнася до правната квалификация на такова решение за коригиране, като се има предвид, че последното се прибавя към решението за започване, като образува с него едно изменено решение за започване, се налага изводът, че то споделя неговото правно качество. Уместно е да се припомни в това отношение, че известието за започване на официалната процедура по разследване е насочено изключително към получаване от страна на заинтересованите страни на цялата информация, предназначена да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия (Решение на Съда от 12 юли 1973 г. по дело Комисия/Германия, 70/72, Recueil, стр. 813, точка 19, Решение на Общия съд от 22 октомври 1996 г. по дело Skibsværftsforeningen и др./Комисия, T‑266/94, Recueil, стр. II‑1399, точка 256).

74      В конкретния случай в решението за коригиране Комисията е изложила причините, поради които тя е решила, че правната преценка на разглежданата схема за помощи, съдържаща се в решението за започване на официалната процедура по разследване, следва да бъде коригирана. Тя разяснява по-конкретно, че според нея е ставало дума за неправомерна схема, а не за прилагане, представляващо злоупотреба с одобрена от нея схема. Комисията прилага към тези разяснения нова покана към заинтересованите страни да представят своите коментари. От това следва, че решението за коригиране е имало същия предмет и същата цел като решението за започване на официалната процедура по разследване, така че следва то да се квалифицира като такова.

 Относно последиците в конкретния случай за допустимостта на правните основания, изведени от неправомерността на решението за коригиране

75      Следва най-напред да се изтъкне, че съгласно постоянната съдебна практика актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 230 ЕО, са мерките, пораждащи задължителни правни последици, които са от такъв характер, че биха могли да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 9 и Решение на Общия съд от 18 декември 1992 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑10/92—T‑12/92 и T‑15/92, Recueil, стр. II‑2667, точка 28).

76      Когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, по принцип обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение (Решение по дело IBM/Комисия, точка 75 по-горе, точка 10 и Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 75 по-горе, точка 28).

77      Съгласно тази съдебна практика окончателното решение, прието от Комисията, за да приключи официалната процедура по разследване, предвидена от член 88, параграф 2 ЕО, представлява акт, който може да бъде оспорван на основание член 230 ЕО. Такова решение всъщност произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на заинтересованите страни, тъй като слага край на въпросната процедура и се произнася окончателно по въпроса за съвместимостта на разглежданата мярка с правните норми, приложими спрямо държавните помощи. Следователно заинтересованите страни винаги разполагат с възможността да оспорят окончателното решение, с което се приключва официалната процедура по разследване, и в тези рамки те трябва да могат да оспорят различните елементи, които формират окончателно приетото от Комисията становище (Решение на Общия съд от 27 ноември 2003 г. по дело Regione Siciliana/Комисия, T‑190/00, Recueil, стр. II‑5015, точка 45). Тази възможност не зависи от това дали решението за започване на официалната процедура по разследване води до правно действие, което може да бъде предмет на жалба за отмяна. Разбира се, съдебната практика на Съда и на Общия съд допуска възможността за подаване на жалба срещу решение за започване, когато то поражда окончателни правни последици, които не могат да бъдат уредени a posteriori с окончателното решение. Такъв е случаят когато, както по настоящото дело, Комисията започва официалната процедура по разследване във връзка с мярка, която тя временно квалифицира като нова помощ, като това решение за започване поражда самостоятелни по отношение на окончателното решение правни последици. Всъщност, след като решението за временното спиране на съответната мярка по силата на член 88, параграф 3 ЕО произтича от временното квалифициране на тази мярка като нова помощ, то има самостоятелен характер по отношение на окончателното решение, ограничен във времето до приключване на официалната процедура (Решение на Съда от 30 юни 1992 г. по дело Испания/Комисия, C‑312/90, Recueil, стр. I‑4117, точки 12—24, Решение на Съда от 5 октомври 1994 г. по дело Италия/Комисия, C‑47/91, Recueil, стр. I‑4635, точки 29 и 30 и Решение на Съда от 9 октомври 2001 г. по дело Италия/Комисия, C‑400/99, Recueil, стр. I‑7303, точки 56—62 и 69; Решение на Общия съд от 30 април 2002 г., по дело Government of Gibraltar/Комисия, T‑195/01 и T‑207/01, Recueil, стр. II‑2309, точки 80—86).

78      Тази възможност за оспорване на дадено решение за започване на официалната процедура не може обаче да има за последица стесняване на процесуалните права на заинтересованите страни, възпрепятствайки ги да оспорват окончателното решение и да изтъкват в подкрепа на жалбата си пороци, свързани с всички етапи на процедурата, водеща до това решение (Решение по дело Regione Siciliana/Комисия, точка 77 по-горе, точка 47).

79      От предходното произтича, че обстоятелството, че жалбоподателите и встъпилите страни не са подали в предписания срок жалба срещу решението за коригиране, не представлява пречка за тях да повдигнат правни основания, изведени от неправомерността на последното, срещу обжалваното решение, така че възражението, направено от Комисията, следва да се отхвърли.

4.     По правните основания, изведени от пороци в процедурата

80      Жалбоподателите и встъпилите страни повдигат три правни основания, отнасящи се до пороци в процедурата и изведени, първо, от нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на Регламент № 659/1999, второ, от нарушение на член 254, параграф 3 ЕО и на член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999 и трето, от недостатъчни мотиви на обжалваното решение.

 По правното основание, изведено от нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на Регламент № 659/1999

81      Това правно основание се състои от три оплаквания, съответно изведени от нарушение на член 9 от Регламент № 659/1999, от липса на разследване и от неспазване на предвидените в Регламент № 659/1999 срокове.

 Относно оплакването, изведено от нарушение на член 9 от Регламент № 659/1999

82      Встъпилите страни изтъкват, ще щом като помощта, обявена за несъвместима с обжалваното решение, предварително е била одобрена от Комисията, последната е трябвало да оттегли решението за одобряване, така както изисква от нея член 9 от Регламент № 659/1999.

83      Комисията не се е произнесла изрично по основателността на това оплакване.

84      По силата на член 9 от Регламент № 659/1999 Комисията по-конкретно може да оттегли решение, с което е одобрила дадена помощ, след като е дала възможност на съответната държава членка да представи своите коментари, когато решението е било основано на неточна информация, която е била предоставена в хода на процедурата и е била определящ фактор за решението.

85      Същевременно обаче се налага изводът, че решението за одобряване не се основава на неточни информации. Следва да се посочи в това отношение, че видно от съображения 51, 54, 59, 61 и 72 на обжалваното решение, Комисията не упреква италианските власти, че са ѝ предоставили неточна или непълна информация в хода на процедурата, предшестваща решението за одобряване. Всъщност според нея несъвместимостта с общия пазар на разглежданите помощи по настоящото дело се дължи на обстоятелството, че с deliberazione № 33/6 са внесени изменения в мярката, за която Комисията е била уведомена, които не са съвместими с условията на решението на Комисията за одобряване на помощта, доколкото при първата покана за представяне на заявленията в рамките на разглежданата схема е могло да бъдат одобрени проекти, чието изпълнение е започнало преди представянето на заявлението за помощ (наричана по-нататък „спорната схема за помощи“ или „спорната схема“). А deliberazione № 33/6 е с дата 27 юли 2000 г. и следователно е прието след решението за одобряване от12 ноември 1998 г.

86      От това следва, че в настоящия случай член 9 от Регламент № 659/1999 не намира приложение.

87      Следва да се добави в това отношение, че не е имало никаква причина Комисията да оттегли решението за одобряване, щом като нейната преценка относно съвместимостта на схемата за помощи, одобрена с това решение, не е променена. Всъщност Комисията установява в член 1 от обжалваното решение, че „държавните помощи, предоставени на основание Закон […] № 9/1998, неправомерно прилагани от Италия по силата на deliberazione № 33/6 […], са несъвместими с общия пазар, извън случаите, в които получателят на помощта е подал заявление за помощ въз основа на тази схема преди изпълнението на дейностите […]“. От това следва, че обжалваното решение не засята съвместимостта на държавните помощи, предоставени на основание Закон № 9/1998, доколкото заявление за помощ е представено преди изпълнението на дейностите. Всъщност именно при това условие Комисията е обявила в решението за одобряване, че няма възражения относно схемата за помощи, за които е била уведомена от Италия.

88      Затова следва да се отхвърли оплакването, повдигнато от встъпилите страни, изведено от нарушение на член 9 от Регламент № 659/1999.

 Относно оплакването, изведено от липса на разследване

89      Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru упрекват Комисията в липса на разследване, доколкото тя не била взела под внимание тяхното специфично положение. По-конкретно Комисията не е разгледала тяхното положение като частноправни субекти спрямо Регион Сардиния и съществуващите разлики между различните засегнати предприятия от прилагането на разглежданата схема за помощи. Освен това Комисията не разгледала оправданите правни очаквания, породени у тях както от Регион Сардиния, така и от Комисията.

90      Комисията отхвърля доводите на Timsas и на Grand Hotel Abi d’Oru.

91      Видно от постоянната съдебната практика, при наличие на схема за помощ Комисията по принцип не е длъжна да извършва анализ на предоставените в индивидуални случаи помощи, но тя може да се ограничи с изследването на характеристиките на разглежданата схема (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 октомври 1987 г. по дело Германия/Комисия, 248/84, Recueil, стр. 4013, точка 18; Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, C‑310/99, Recueil, стр. I‑2289, точка 89 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Гърция/Комисия, C‑278/00, Recueil, стр. I‑3997, точка 24). Всъщност конкретните обстоятелства, специфични за отделните получатели по схема за помощи, могат да се преценят едва на етапа на възстановяване на помощта от съответната държава членка (Решение от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 91, и Решение на Общия съд от 31 май 2006 г. по дело Kuwait Petroleum (Нидерландия)/Комисия, T‑354/99, Recueil, стр. II‑1475, точка 67). Всъщност, ако това не беше така, тежащото върху Комисията задължение за разследване би било по-значително в хипотезата на схема, прилагана по неправомерен начин в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО, отколкото в хипотезата, в която съответната държава членка би изпълнила задължението за уведомяване, налагано от посочената разпоредба, тъй като в този последен случай конкретните обстоятелства на потенциалните получатели по дефиниция са неизвестни на етапа на разследването.

92      Следователно в конкретния случай Комисията е могла да се ограничи с разследването на схемата за помощи като такава и не е била длъжна да взема под внимание нито отношенията между жалбоподателите и Регион Сардиния, нито различията, съществуващи между различните засегнати предприятия, нито и евентуалните правни очаквания, които са могли да бъдат изтъкнати от някои от тези предприятия и които били породени или от Комисията, или от Регион Сардиния. Тези обстоятелства могат да бъдат взети под внимание едва на етапа на възстановяване на отделните помощи.

93      От това следва, че оплакването, изведено от липса на разследване, трябва да бъде отхвърлено.

 Относно оплакването, изведено от неспазване на предвидените в Регламент № 659/1999 срокове

94      Встъпилите страни упрекват Комисията, че не е спазила следните срокове, определени в Регламент № 659/1999:

–        двумесечния срок, който започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление, в който Комисията трябва да вземе решение след предварителната фаза на разглеждане, в съответствие с член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999,

–        двумесечния срок, в който Комисията е трябвало да вземе решение след предварителната фаза на разглеждане, когато тя разполага с информация относно твърдения за неправомерна помощ, в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999 в тълкуването, което му е дадено от съдебната практика,

–        18-месечния срок, считано от започване на официалната процедура по разследване, в който Комисията трябва да приеме решение за закриване на тази процедура, в съответствие с член 7, параграф 6 от Регламент № 659/1999.

95      Комисията не се произнася изрично по основателността на това оплакване.

96      В това отношение следва да се изтъкне, първо, че двумесечният срок за закриване на предврителната фаза на разглеждане, определен в член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999, започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. В конкретния случай обаче предварителното разглеждане на спорната схема не започва в резултат на уведомление за тази схема от Италианската република, а на жалба във връзка с представляващо злоупотреба прилагане на първоначалната схема, получена от Комисията на 21 февруари 2003 г. Следователно Комисията не е била обвързана с двумесечния срок по член 4, параграф 5 от Регламент № 659/1999 (вж. в този смисъл още преди влизането в сила на Регламент № 659/1999, Решение на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело Gestevisión Telecinco/Комисия, T‑95/96, Recueil, стр. II‑3407, точка 79 и Решение на Общия съд от 10 май 2000 г. по дело SIC/Комисия, T‑46/97, Recueil, стр. II‑2125, точка 103).

97      Второ, когато става дума за двумесечния срок, за който се твърди, че е наложен в съдебната практика по отношение на член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999, е уместно най-напред да се изтъкне, че по силата на тази разпоредба, когато Комисията разполага с информация от какъвто и да е източник относно твърдения за неправомерна помощ, тя незабавно разглежда тази информация. Тази разпоредба не трябва да се разбира като препращаща към приключване на фазата на предварителното разглеждане, а по-скоро като свързана със започването на предварителното разглеждане, теза, която се подкрепя от обстоятелството, изтъкнато в предходната точка, че Комисията не е обвързана с обичайния срок в хипотезата на предварително разглеждане, започнало по оплакване.

98      Съдебната практика, на която се позовават встъпилите страни, не дава на тези разпоредби тълкуване, различно от предходното. В действителност, макар и да е вярно, че тази съдебна практика изтъква обстоятелството, че Комисията трябва да приключи предварителното разглеждане в двумесечен срок, във всички случаи е вярно, че този срок се прилага изключително в случаите на помощи, за които е получено уведомление от държавите членки, както става ясно от контекста на точките, цитирани от встъпилите страни, а не и в случаите, в които, какъвто е настоящият случай, предварителното разглеждане е започнало по оплакване.

99      Вярно е, че поради това не би могло да се стигне дотам да се разреши на Комисията да продължи дискреционно предварителното разглеждане. Затова в съдебната практика е прието, че доколкото има изключителна компетентност за преценка на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар, Комисията е длъжна в интерес на доброто администриране на свързаните с държавните помощи основни правила от Договора да осъществи внимателно и безпристрастно разглеждане на оплакване, с което се съобщава за съществуването на несъвместима с общия пазар помощ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 62 и Решение по дело Gestevisión Telecinco/Комисия, точка 96 по-горе, точка 72), и че тя не би могла безкрайно да удължава предварителното разглеждане на държавни мерки, които са били предмет на оплакване във връзка с държавна помощ (Решение по дело Gestevisión Telecinco/Комисия, точка 96 по-горе, точка 74). Според постоянна съдебна практика разумният характер на продължителността на разглеждането на едно оплакване трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално от контекста на същото, от различните етапи на процедурата, които Комисията трябва да следва, от сложността на делото, както и от неговата значимост за различните заинтересовани страни (Решение на Общия съд от 19 март 1997 г. по дело Oliveira/Комисия, T‑73/95, Recueil, стр. II‑381, точка 45; Решение на Общия съд от 22 октомври 1997 г. по дело SCK и FNK/Комисия, T‑213/95 и T‑18/96, Recueil, стр. II‑1739, точка 57 и Решение по дело Gestevisión Telecinco/Комисия, точка 96 по-горе, точка 75).

100    В конкретния случай между получаването на оплакването в Комисията на 21 февруари 2003 г. и вземането на решението за започване на 3 февруари 2004 г. е изтекъл малко повече от единадесетмесечен срок. Като се има предвид по-конкретно необходимостта за Комисията да поиска, с посредничеството на Италианската република, допълнителна информация от Регион Сардиния, такъв срок не би могъл да бъде квалифициран като прекалено дълъг.

101    Трето, по силата на член 13, параграф 2 и на член 16 от Регламент № 659/1999 в случай на помощ, за която се предполага, че е неправомерна, както и в случай на помощ, за която се предполага, че е прилагана по начин, представляващ злоупотреба, Комисията не е обвързана по-конкретно със срока по член 7, параграф 6 от Регламент № 659/1999. В конкретния случай обаче официалната процедура по разследване, започната от Комисията, се е отнасяла първоначално до помощ, за която се е предполагало, че се прилага по начин, представляващ злоупотреба, а след това, след решението за коригиране, до помощ, за която се е предполагало, че е неправомерна.

102    Поради това следва да се отхвърли оплакването, изведено от неспазване на сроковете, предвидени в Регламент № 659/1999.

 По правното основание, изведено от нарушение на член 254, параграф 3 ЕО и на член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999

103    Grand Hotel Abi d’Oru изтъква, че Комисията е нарушила задължението за уведомяване, предвидено в член 254, параграф 3 EО и в член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999, като не го е уведомила нито за искането за допълнителна информация, изпратено от Комисията на Италианската република на 26 февруари 2003 г. (вж. точка 15 по-горе), нито за решението за коригиране, макар че то, в отговор на съдържащата се в решението за започване покана, е представило коментари относно спорната схема за помощи.

104    Комисията оспорва доводите на Grand Hotel Abi d’Oru.

105    На първо място, в съответствие с член 254, параграф 3 ЕО решенията се съобщават на онези, до които са адресирани, и произвеждат действие от момента на съобщаване.

106    Що се отнася, на първо място, до решението за коригиране, от постоянната съдебна практика е видно, че приетите от Комисията решения в областта на държавните помощи имат за адресати единствено и само съответните държави членки (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, точка 99 по-горе, точка 45, Решение на Общия съд от 17 юни 1999 г. по дело ARAP и др./Комисия, T‑82/96, Recueil, стр. II‑1889, точка 28 и Решение на Общия съд по дело SIC/Комисия, точка 96 по-горе, точка 45). Тази съдебна практика, която предхожда приемането на Регламент № 659/1999, се потвърждава изрично в член 25 от този регламент, съгласно който адресат на решения, взети съгласно глави II, III, IV, V и VII, е съответната държава членка, до която Комисията незабавно отправя уведомление за тях. В това отношение следва да се припомни, че така както беше установено в точки 69—74 по-горе, решението за коригиране трябва да бъде квалифицирано от правна страна като решение за започване на официалната процедура по разследване.

107    От това следва, че адресат на решението за коригиране е била изключително Италианската република, а не получателите на спорната схема. Следователно член 254, параграф 3 ЕО не е задължавал Комисията да изпраща уведомление за решението за коригиране до Grand Hotel Abi d’Oru.

108    Що се отнася, на второ място, до искането за допълнителна информация, не става дума за решение по смисъла на член 249, четвърта алинея ЕО, така че по отношение на него не намира приложение член 254, параграф 3 ЕО.

109    Следователно оплакването, изведено от нарушение на тази разпоредба, трябва да бъде отхвърлено.

110    На второ място, в съответствие с член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на всяка заинтересована страна, която е представила коментари след решение на Комисията да започне официална процедура по разследване, се изпраща копие от решението, взето от Комисията съгласно член 7 от същия регламент.

111    Нито обаче решението за коригиране, нито искането за допълнителна информация, не могат да бъдат квалифицирани като „решение, взето от Комисията съгласно член 7“ от Регламент № 659/1999. В действителност този член има предвид изключително, както със заглавието, така и със съдържанието си, решенията на Комисията за закриване на официалната процедура по разследване. Но от една страна, както беше разяснено в точки 73 и 74 по-горе, решението за коригиране трябва да бъде квалифицирано не като решение за закриване на официалната процедура по разследване, а напротив, като решение за започване на тази процедура. От друга страна, що се отнася до искането за допълнителна информация, както беше посочено в точка 108 по-горе, не става дума за акт, който може да бъде квалифициран като решение по начин, по който то не може д бъде вече визирано от член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

112    Следователно оплакването, изведено от нарушение на тази разпоредба, следва да бъде отхвърлено.

113    От това следва, че трябва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушение на член 254, параграф 3 ЕО и от член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

 По правното основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение

114    Жалбоподателите и встъпилите страни повдигат шест оплаквания относно липсата на мотиви на обжалваното решение и на решението за коригиране.

 Относно оплакването, изведено от липса на мотиви относно нарушението на принципа на разумния срок на процедурата

115    SF Turistico Immobiliare изтъква, че както решението за коригиране, така и обжалваното решение са лишени от мотиви относно твърдяното нарушение на принципите на разумния срок на процедурата.

116    Решението за коригиране не обяснявало причините, които са накарали Комисията да изчака две години и половина, за да коригира и да разшири решението за започване, макар че тя напълно е осъзнавала всички полезни елементи от месец април 2003 г.

117    Що се отнася до обжалваното решение, SF Turistico Immobiliare приема, че по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 659/1999 Комисията не е обвързана в случай на евентуална неправомерна помощ със сроковете, определени в член 4, параграф 5, в член 7, параграф 6 и в член 7, параграф 7 от Регламент № 659/1999. Това не предполагало обаче, че принципът на разумния срок на процедурата не е приложим в тази хипотеза. Обжалваното решение не давало обосновка за неестествения срок от над четири години и пет месеца на процедурата по разследване; то било опорочено в мотивите.

118    Комисията отхвърля доводите на SF Turistico Immobiliare.

119    В самото начало следва да се припомни, че в рамките на разглеждането на настоящото оплакване не става въпрос да се обсъди дали продължителността на процедурата действително е била прекалена в конкретния случай, а единствено да се отговори на въпроса дали задължението за мотивиране на Комисията се прилага към продължителността на процедурата, и ако отговорът е утвърдителен, дали тя е изпълнила това задължение.

120    Следва обаче да се даде отрицателен отговор на първия от тези въпроси — с други думи, задължението за мотивиране на Комисията не се прилага към продължителността на процедурата, а единствено към самото съдържание на решението.

121    Всъщност според постоянната съдебна практика изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да бъде съобразено с естеството на разглеждания акт и трябва да изразява по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения (вж. Решение на Съда по дело Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, точка 99 по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика и Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 166 и цитираната съдебна практика).

122    Продължителността обаче на една процедура не се определя от определени доводи на съответната институция, които могат да обосноват тази продължителност, а съставлява чисто фактическо обстоятелство, зависещо изцяло от времето, необходимо на институцията за провеждане докрай на посочената процедура. Следователно тя не е част от съдържанието на решението, която подлежи на мотивиране по смисъла на цитираната в предходната точка съдебна практика. Тя изисква, както основателно изтъква Комисията, само чисто фактическо изброяване на отделните етапи на процедурата до приемането на съответното решение.

123    Вследствие на това оплакването, изведено от липсата на мотиви относно нарушението на принципа на разумния срок на процедурата, следва да бъде отхвърлено.

 Относно оплакването, изведено от липсата на мотиви за квалифицирането на помощта като нова неправомерна помощ

124    Регион Сардиния изтъква липса на мотиви в обжалваното решение във връзка с квалифицирането на помощите за проектите, изпълнението на които е започнало преди подаването на заявление, по-скоро като неправомерни, отколкото като представляващи злоупотреба.

125    Комисията оспорва доводите на Регион Сардиния.

126    В това отношение е достатъчно да се изтъкне, че в съображения 48—55 от обжалваното решение Комисията по същество излага становище, че схемата за помощи, която е приложена по-конкретно с приемането на deliberazione № 33/6, не е спазвала условията на решението за одобряване на помощта, доколкото тя не гарантирала стимулиращия ефект на разглежданите помощи, и следователно помощите за проектите, работата по които е започнала, преди да е подадено заявление за предоставяне на помощ, следвало да се считат за неправомерни.

127    Тези мотиви по ясен и недвусмислен начин излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол, по смисъла на цитираната в точка 121 по-горе съдебна практика.

128    С оглед на тези съображения това оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

 Относно оплакването, изведено от липса на мотиви за несъвместимостта на помощите от гледна точка на регионалното развитие

129    Встъпилите страни и SF Turistico Immobiliare изтъкват липса на мотиви в обжалваното решение, що се отнася до съвместимостта на предоставените по спорната схема помощи (наричани по-нататък „спорните помощи“), по-конкретно от гледна точка на техния принос към регионалното развитие по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Комисията по-конкретно не уточнявала мотивите, с които, за разлика от други случаи при подобни обстоятелства, тя не е приела за приложими дерогациите по член 87, параграф 3, букви a) и в) ЕО.

130    Комисията оспорва доводите на встъпилите страни и на SF Turistico Immobiliare.

131    Що се отнася, на първо място, до допустимостта на оплакването, повдигнато от SF Turistico Immobiliare, като се има предвид, че правното основание, изведено от липса на мотиви, е правно основание от обществен ред, то не би могло да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като следва да бъде разгледано служебно от Общия съд (вж. Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Corsica Ferries Франция/Комисия, T‑349/03, Recueil, стр. II‑2197, точка 52 и цитираната съдебна практика).

132    На второ място, следва да се отхвърли доводът на Комисията, изведен от това, че не било нейна задача да докаже несъвместимостта на помощта, доколкото доказването на съвместимостта било в тежест на съответната държава членка. Определено е вярно, че щом решението за започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура съдържа достатъчен предварителен анализ на Комисията, излагащ причините, поради които тя изпитва съмнения относно съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар, държавата членка и потенциалният получател следва да приведат данни, които са от естество да докажат, че тези помощи са съвместими с общия пазар (Решение на Общия съд от 14 януари 2004 г. по дело Fleuren Compost/Комисия, T‑109/01, Recueil, стр. II‑127, точка 45; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 18 ноември 2004 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, T‑176/01, Recueil, стр. II‑3931, точки 93 и 94; вж. също по аналогия Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 170). Това обаче е само правило, свързано с тежестта на доказване, а не със задължението за мотивиране, така че задача на Комисията е именно когато това е необходимо, да изложи в своето решение мотивите, въз основа на които тя е приела, че въпреки данните, предоставени от държавата членка или от получателя, разглежданите помощи не са съвместими с общия пазар.

133    На трето място, в конкретния случай обаче Комисията е изпълнила своето задължение за мотивиране в това отношение.

134    Всъщност тя посочва в съображения 56—73 от обжалваното решение, по същество, че основанието, поради което спорните помощи не са съвместими с общия пазар, е липсата на стимулиращ ефект на тези помощи, която се дължи на обстоятелството, че те са били предоставени за проекти, работата по които е започнала, преди да бъде подадено заявлението за помощ. Тя припомня по-конкретно в това отношение, че принципът на необходимост на помощта е основен принцип, потвърден от съдебната практика, който освен това е възприет както в решението за одобряване, така и в Насоките от 1998 г. (вж. съображения 58—61 от обжалваното решение). Тази констатация сама по себе си вече е достатъчна, за да се мотивира несъвместимостта на помощта, тъй като тази констатация може да изключи съвместимостта на каквато и да било помощ за регионално развитие. В този контекст следва да се припомни, че Общият съд вече е постановил, че като е припомнила определените в Насоките критерии и е констатирала, че тези критерии не са изпълнени в конкретния случай, Комисията е мотивирала изчерпателно в правно отношение решение за отказ да предостави дерогация на основание член 87, параграф 3 ЕО (Решение на Общия съд от 30 април 1998 г. по дело Vlaams Gewest/Комисия, T‑214/95, Recueil, стр. II‑717, точка 102). Това че в съображения 62—69 от обжалваното решение Комисията отхвърля различните доводи, изложени от италианските власти, и това че в точка 71 от посоченото решение тя изразява становище, че спорните помощи не могат да бъдат одобрени и на други правни основания, тези разяснения от нейна страна са направени само за пълнота.

135    Следователно оплакването, изведено от липа на мотиви относно несъвместимостта на помощта от гледна точка на регионалното развитие, следва да бъде отхвърлено.

 Относно оплакването, изведено от липса на мотиви за преценката на стимулиращ ефект на спорните помощи

136    В рамките на това оплакване Регион Сардиния, встъпилите страни, SF Turistico Immobiliare, Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru излагат три довода, изведени от липса на мотиви за преценката от Комисията на стимулиращия ефект на спорните помощи.

137    Първо, встъпилите страни изтъкват, че Комисията е трябвало да разясни причините, поради които в конкретния случай посочената в точка 4.2 от Насоките от 1998 г. презумпция, съгласно която стимулиращият ефект отсъства в хипотезата, при която работата е започнала преди началото на заявлението за помощ, не може да бъде съборена от доводите, изтъкнати от Регион Сардиния. Най-малкото Комисията е трябвало да извърши конкретно сравнение на твърдяното неравновесие, което изплащането на разглежданите помощи е причинило на засегнатия пазар. Но в обжалваното решение нямало и следа от такава обосновка.

138    Второ, Регион Сардиния изтъква, че обжалваното решение не е мотивирано от гледна точка на причината, поради която Комисията не се е съобразила в преценката за стимулиращия ефект на спорната схема за помощи с доверието на получателите на посочената схема в националното и общностното законодателство, приложимо към момента на вземане на решението за инвестиции.

139    Трето, SF Turistico Immobiliare, Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru изтъкват, че обжалваното решение не е мотивирано от гледна точка на причината, поради която Комисията не се е съобразила в преценката за стимулиращия ефект на спорната схема за помощи с конкретното положение на получателите на посочената схема.

140    Комисията оспорва тези доводи.

141    Що се отнася, на първо място, до доводите, изтъкнати от Регион Сардиния и от встъпилите страни, най-напред следва да се отхвърли доводът, според който Комисията е трябвало да направи конкретно сравнение на твърдяното неравновесие, което изплащането на помощите е причинило на пазара. Всъщност въпросът за това, дали разглежданите помощи са причинили неравновесие на пазара, който въпрос по принцип е свързан с понятието за помощ, е ирелевантен за целите на преценката за техния стимулиращия ефект, която е свързана с разглеждането на съвместимостта с общия пазар на разглежданите помощи.

142    Всъщност следва да се отхвърли доводът, съгласно който Комисията е трябвало да разясни причините, поради които презумпцията, посочена в точка 4.2 от Насоките от 1998 г., не може да бъде оборена с изтъкнатите от Регион Сардиния доводи, и по-конкретно със съображенията за оправданите правни очаквания на получателите на спорната схема, и то без да бъде необходимо да се произнася на този етап по твърдяното от встъпилите страни обстоятелство, че изискването за представяне на заявление за помощ преди започването на работата произтичало от презумпция, която е оборима. Всъщност следва да се установи, че в съображения 62—67 от обжалваното решение Комисията първо припомня в резюме доводите, представени от италианските власти в рамките на официалната процедура по разследване и които са изложени най-обстойно в съображения 36—43 от посоченото решение. След това тя припомня за всеки от тях причината, поради която тя преценява, че следва да ги отхвърли. Във всички случаи следователно не може да става въпрос за липса на мотиви в това отношение, така че доводите, повдигнати от Регион Сардиния и от встъпилите страни в това отношение, следва да се отхвърлят.

143    На второ място, следва да се отхвърли доводът, представен в точка 139 по-горе, без да бъде необходимо, в съответствие с изложените в точка 44 по-горе съображения, Общият съд да се произнася по неговата допустимост, доколкото той е повдигнат от SF Turistico Immobiliare.

144    Всъщност, както беше изложено в точки 91 и 92 по-горе, в рамките на разглеждането на схема за помощи, Комисията е в правото си да ограничи своето разглеждане само до общите и абстрактните характеристики на посочената схема, без да бъде длъжна да разгледа конкретното положение на отделните получатели по тази схема. Но след като Комисията не е била длъжна да разгледа конкретното положение на всеки отделен получател, задължението за мотивиране не се е прилагало и към това положение, така че доводът, повдигнат от SF Turistico Immobiliare, Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru, следва да се отхвърли.

145    Вследствие на това трябва да се отхвърли оплакването, изведено от липса на мотиви за преценката на стимулиращия ефект на помощта.

 Относно оплакването, изведено от липсата на мотиви за отказа да се приложи правилото de minimis

146    SF Turistico Immobiliare и Timsas изтъкват, че Комисията не е разяснила в обжалваното решение, причината, поради която тя е изключила възможността от правилото de minimis да се ползва частта от помощите, която съответства на направените преди датата на подаването на заявлението за помощ разноски.

147    Комисията оспорва тези доводи.

148    Достатъчно е в това отношение да се изтъкне, че в съображение 68 от обжалваното решение Комисията посочва причините, поради които тя е приела, че правилото de minimis не може да се приложи в конкретния случай с цел заобикаляне на задължението за подаване на заявлението за помощ преди започването на работата по проекта. Тя подчертава също така, че размерът на сумата, която трябва да се вземе предвид, е трябвало да покрие проекта в неговата цялост, така че не е било възможно да се приемат за допустими първоначалните работи по силата на правилото de minimis. Тя уточнява освен това, че италианските власти явно не са отчели обстоятелството, че един получател е можел да получи помощи по силата на други схеми.

149    Следователно следва да се отхвърли оплакването, изведено от липсата на мотиви във връзка с отказа да се приложи правилото de minimis, без да е необходимо в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 44 по-горе, да се разглежда нейната допустимост.

 Относно оплакването, изведено от липсата на мотиви за разпореждането за възстановяване на помощите

150    Регион Сардиния изтъква липсата на мотиви в обжалваното решение, що се отнася до разпореждането за възстановяване на помощите от получателите. Регион Сардиния уточнява в това отношение, че Комисията е трябвало да вземе предвид в мотивите на посоченото решение обстоятелството, че съгласно съдебната практика е допустимо получателят на неправомерна помощ да изтъкне изключителни обстоятелства, които са могли да породят оправдани правни очаквания в правомерния характер на тази помощ.

151    Комисията възразява срещу този довод.

152    Съгласно постоянна съдебна практика в областта на държавните помощи, когато в разрез с разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО помощта е вече предоставена, Комисията, която има правомощието да разпорежда на националните власти да наредят нейното възстановяване, не е длъжна да излага конкретни мотиви, за да обоснове упражняването на това свое правомощие (Решение на Съда от 17 юни 1999 г. по дело Белгия/Комисия, C‑75/97, Recueil, стр. I‑3671, точка 82, Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, точка 91 по-горе, точка 106 и Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, C‑148/04, Recueil, стр. I‑11137, точка 99). Тази съдебна практика, предхождаща влизането в сила на Регламент № 659/1999, продължава винаги да се прилага в рамките на член 14, параграф 1 от този регламент. Всъщност тази разпоредба уточнява, че „[к]огато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“. Следователно решението за възстановяване на помощта е квазиавтоматична последица в случаите на установяване на нейната неправомерност и на нейната несъвместимост — с единственото условие, произтичащо от второто изречение на посочената разпоредба, че Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността. Следователно Комисията няма поле за преценка в това отношение, а при подобни обстоятелства, след като тя вече е изложила причините, поради които тя счита, че разглежданата помощ е неправомерна и несъвместима с общия пазар, тя не би могла да бъде задължена да мотивира решението, с което разпорежда възстановяването.

153    Следователно оплакването, изведено от липсата на мотиви на решението за възстановяване на спорните помощи, и вследствие на това правното основание, изведено от липсата на мотиви изобщо, следва да бъдат отхвърлени.

5.     По правните основания по същество

154    Жалбоподателите и встъпилите страни повдигат десет правни основания по същество и изведени, първо, от липсата на правно основание за решението за коригиране, второ, от злоупотреба с правомощия при приемането на това решение, трето, от обстоятелството, че в решението за одобряване не се посочва условието за предварително подаване на заявление, четвърто, от неправилната квалификация на разглежданите помощи като неправомерни, пето, от неприложимостта на Насоките от 1998 г., шесто, от правна грешка в преценката, що се отнася до съществуването на стимулиращ ефект, седмо, от нарушение на член 87, параграф 3 ЕО, осмо, от нарушение на принципа за безпристрастност и на принципа за защита на конкуренцията, девето, от нарушение на принципа за закрила на оправданите правни очаквания и десето, от нарушение на разпоредбите относно помощите de minimis.

 По правното основание, изведено от липсата на нормативна основа на решението за коригиране

155    SF Turistico Immobiliare и встъпилите страни изтъкват, че никоя разпоредба на Договора за ЕО или на Регламент № 659/1999 не предвижда възможността за повторното започване, за разширяване или за коригиране на официалната процедура по разследване. Нещо повече, SF Turistico Immobiliare поддържа, че в съответствие с член 7 от Регламент № 659/1999 тази процедура трябва да приключи с приемането на изрично решение, а не със започване на ново разследване. Затова решението за коригиране било неправомерно, като опорочавало и впоследствие приетите мерки.

156    Комисията отхвърля тези доводи.

157    Видно от констатациите, направени в точки 69—72 по-горе, ако се приеме, че текстовете, уреждащи процедурата в областта на държавните помощи, не предвиждат изрично решение за коригиране на висяща процедура, приемането на такова решение е възможно, когато Комисията си дава сметка след приемането на решението за започване на официалната процедура по разследване, че последното се основава или на непълнота на фактите, или на неправилна правна квалификация на тези факти. Както беше установено в точки 73 и 74 по-горе, като се има предвид, че едно такова решение допълва решението за започване и образува заедно с него едно изменено решение за започване, следва да се приеме, че то споделя неговото правно качество.

158    Следователно в конкретния случай решението за коригиране е могло да се основава на член 88, параграф 2, първа алинея ЕО и на член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 като всяко решение за започване на официалната процедура по разследване, като към това се добавят принципите за процедурната икономия и за добра администрация в съответствие с изложените в точка 72 по-горе съображения.

159    Следователно правното основание, изведено от липсата на нормативна основа за решението за коригиране, трябва да се отхвърли.

 По правното основание, изведено от злоупотреба с власт при приемането на решението за коригиране

160    SF Turistico Immobiliare изтъква, че като е приела решението за коригиране, Комисията е използвала „непредвидено в законодателството заобикаляне“ с цел да продължи прекомерно дълго официалната процедура по разследване, започнала през 2004 г., за да прикрие собствените си грешки. Според това дружество именно с цел да позволи възстановяването на изплатените помощи Комисията е преквалифицирала помощите като неправомерни, които първоначално тя е квалифицирала като помощи, представляващи злоупотреба.

161    Комисията отхвърля тези доводи.

162    На първо място, доколкото SF Turistico Immobiliare изтъква прекалената продължителност на официалната процедура по разследване, следва да се припомни, че макар и официалната процедура по разследване в случая да изглежда продължителна, Комисията във всички случаи не е била обвързана, както беше посочено в точка 101 по-горе, със срока по член 7, параграф 6 от Регламент № 659/1999.

163    На второ място, както беше установено в точки 157—159 по-горе, решението за коригиране е било прието на основание член 88, параграф 2, първа алинея ЕО и на член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, така че изобщо не става дума, както изтъква SF Turistico Immobiliare, за „непредвидено от законодателството заобикаляне“.

164    На трето място, приемането на решението за коригиране не може да е имало за цел да позволи възстановяване на платените помощи, както изтъква това SF Turistico Immobiliare. Всъщност, щом като член 16, второ изречение от Регламент № 659/1999 препраща между другото към член 14 от същия регламент, помощите, прилагани по начин, представляващ злоупотреба, трябва да бъдат възстановени на същото основание като неправомерни помощи в хипотезата, в която Комисията установи, че те не са съвместими с общия пазар. Следователно промяната в правната преценка, направена в решението за коригиране, изобщо не е била необходима, за да се даде възможност за приемането на решение за възстановяване.

165    Вследствие на това трябва да се отхвърли правното основание, изведено от злоупотреба с власт.

 По правното основание, изведено от обстоятелството, че в решението за одобряване не се посочва условието за подаване на предварително заявление

166    Встъпилите страни изтъкват, че в решението за одобряване не се посочва условието, съгласно което заявлението за помощ трябва да предхожда започването на дейностите. Следователно Комисията е одобрила с това решение схема за помощи, която не е възпрепятствала стопанските субекти, започнали дейностите преди представянето на заявление за помощ, да се възползват от помощите, предвидени от тази схема. С това Комисията признала стимулиращия ефект и необходимостта от тези помощи. Следователно обжалваното решение се основавало на неправилно установяване на нарушение на условие, което в действителност не е съществувало.

167    Комисията оспорва този довод.

168    Това правно основание следва да се отхвърли. В действителност в частта от решението за одобряване, в която се описва одобрената схема, Комисията недвусмислено е посочила, че „предприятия[та] трябва да са представили заявление за финансиране преди началото на изпълнението на инвестиционните проекти“.

169    Вярно е, че копието от решението за одобряване, което се съдържа в приложение A.2 към жалбата по дело T‑394/08, е възпроизведено по начин, по който от него не е видно обсъжданото указание, което се съдържа в началото на втората страница от този документ. Същевременно обаче копието, представено от Комисията в приложението към писмената защита по дело T‑408/08, показва, че разглежданото указание се е съдържало в него. Всъщност, видно както от досъдебната процедура между Комисията и Регион Сардиния, така и от действията на последния пред Общия съд, заинтересованата страна е осъзнавала условието за представяне на заявление за помощ преди започването на дейностите. Всъщност, както Комисията основателно подчертава, Регион Сардиния никога не е отричал в кореспонденцията си с Комисията, нито пред Общия съд, че е поел задължението да предоставя помощи единствено по проекти, започнати след подаването на заявлението за помощ.

170    От това следва, че обжалваното решение изобщо не се основава, както твърдят встъпилите страни, на установяване на нарушение на условие, което всъщност не съществувало. Следователно правното основание, повдигнато от встъпилите страни, трябва да се отхвърли.

 По правното основание, изведено от неправилната квалификация на помощите като неправомерни, а не като прилагани по начин, представляващ злоупотреба

171    Регион Сардиния, встъпилите страни и SF Turistico Immobiliare изтъкват, че в решението за коригиране и в обжалваното решение Комисията неправилно е квалифицирала разглежданите помощи като неправомерни, а не като прилагани по начин, представляващ злоупотреба, основавайки се на тезата, съгласно която тези помощи съставлявали изменения на съществуващи помощи по смисъла на член 1, буква в) и е) от Регламент № 659/1999. В действителност обаче разглежданите помощи трябвало да бъдат квалифицирани като съществуващи помощи, които обаче са отпуснати в нарушение на условията, определени в разпоредбите за тяхното одобряване.

172    Встъпилите страни добавят, че в конкретния случай помощта не е изменена, тъй като условието, съгласно което заявлението за помощ е трябвало да предхожда началото на дейностите, не съществувало нито в Закон № 9/1998, нито в решението за одобряване. Във всички случаи изменение на съществуваща помощ имало само в хипотезата, в която изменението засягало първоначалната схема в самото ѝ същество. А в конкретния случай изменението можело да бъде квалифицирано само като маргинално.

173    Комисията оспорва тези доводи.

174    Най-напред, за да може да се пристъпи към квалификация на спорните помощи, следва да се припомнят следните определения, съдържащи се в член 1 от Регламент № 659/1999:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

б)      „съществуваща помощ“ означава:

[…]

ii)      разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;

[…]

в)      „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ;

[…]

е)      „неправомерна помощ“ означава нова помощ, която е въведена в действие в нарушение на член [88], параграф 3 [ЕО];

ж)      „[злоупотреба с] помощ“ означава помощ, която се използва от получателя в нарушение [на] решението [за одобряване];

[…]“

175    Първо, от тези разпоредби е видно, че докато помощите, отпуснати в рамките на първоначалната схема, така както тя е одобрена в решението за одобряване, трябва да се разглеждат като съществуващи помощи по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, помощите, отпуснати на съществено различно правно основание от одобрената с решението за одобряване схема, трябва да се разглеждат като нови помощи по смисъла на член 1, буква в) от същия регламент.

176    Това разграничаване съответства на съдебната практика, предхождаща приемането на Регламент № 659/1999, съгласно която мерките, насочени към учредяване или изменение на помощите, съставляват нови помощи (Решение на Съда от 9 октомври 1984 г. по дело Heineken Brouwerijen, 91/83 и 127/83, Recueil, стр. 3435, точки 17 и 18 и Решение на Съда от 9 август 1994 г. по дело Namur-Les assurances du crédit, C‑44/93, Recueil, стр. I‑3829, точка 13; Решение на Общия съд от 28 ноември 2008 г. по дело Hôtel Cipriani/Комисия, T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, Сборник, стр. II‑3269, точка 358). По-конкретно, когато изменението засяга първоначалната схема в нейното същество, се оказва, че тази схема е преобразувана в нова схема за помощи. В замяна на това обаче, когато изменението не е съществено, само изменението като такова може да бъде квалифицирано като нова помощ (Решение по дело Government of Gibraltar/Комисия, точка 77 по-горе, точки 109 и 111 и Решение по дело Hôtel Cipriani/Комисия, посочено по-горе, точка 358).

177    В настоящия случай, както беше посочено в точка 168 по-горе, в решението за одобряване се отбелязва изрично условието, съгласно което заявлението за помощ е трябвало задължително да предхожда началото на изпълнението на инвестиционните проекти. Страните и не оспорват, че в рамките на първата покана за представяне на офертите на основание на установената със Закон № 9/1998 схема Регион Сардиния е могъл да отпуска въз основа на deliberazione № 33/6 помощи за проекти, изпълнението на които е започнало преди представянето на заявленията за помощ. Следователно, що се отнася до спорните помощи, така както е приложена схемата, тя е била изменена по отношение на одобрената в решението за одобряване схема.

178    Следва да се подчертае в това отношение, че това изменение не може да бъде квалифицирано като слабо или незначително. Всъщност, доколкото, видно от точка 4.2 на Насоките от 1998 г., Комисията редовно обуславя одобряването от нейна страна на схемите за помощи с регионално измерение на условието, съгласно което заявлението за помощ трябва задължително да предхожда началото на изпълнението на проектите, е очевидно, че премахването на това условие е било в състояние да окаже влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар.

179    От това следва, че спорните помощи е трябвало да бъдат квалифицирани като нови помощи по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, а не като съществуващи помощи.

180    Второ, тези нови помощи трябва да бъдат квалифицирани като неправомерни по смисъла на член 1, буква е) от Регламент № 659/1999, тъй като в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО Комисията не е била уведомена за изменението на одобрената схема, извършено от Регион Сардиния с приемането на deliberazione № 33/6, преди въвеждането на разглежданите помощи.

181    Трето, за изчерпателност, от член 1, буква ж) от Регламент № 659/1999 произтича, че квалифицирането на една мярка като помощ, прилагана по начин, представляващ злоупотреба, предполага, че именно получателят използва помощта в нарушение на решението, с което тя е била одобрена. А в конкретния случай за нарушението на решението за одобряване не се търси отговорност от получателя, а от Регион Сардиния. Следователно спорните помощи не биха могли да бъдат квалифицирани като помощи, прилагани по начин, представляващ злоупотреба.

182    Вследствие на това трябва да се отхвърли правното основание, изведено от обстоятелството, че Комисията неправилно е квалифицирала спорните помощи като неправомерни, а не като помощи, прилагани по начин, представляващ злоупотреба.

 По правното основание, изведено от неприложимостта на Насоките от 1998 г.

183    Регион Сардиния и SF Turistico Immobiliare повдигат няколко оплаквания, изведени по същество от твърдяната неприложимост на Насоките от 1998 г. или най-малкото на точка 4.2 от тях.

 Относно приложимостта ratione temporis на Насоките от 1998 г.

184    Регион Сардиния и SF Turistico Immobiliare изтъкват, че всъщност Закон № 9/1998 не е могъл да вземе под внимание Насоките от 1998 г., тъй като той е приет веднага след тяхното публикуване, и че във всички случаи цялостното влизане в сила на самите насоки е било предвидено едва за 1 януари 2000 г.

185    Комисията не взема изрично становище по тези доводи.

186    Първо, следва да се изтъкне, че разпоредбата, която прави спорната схема неправомерна и несъвместима с общия пазар, се съдържа не в Закон № 9/1998, който мълчи по въпроса за връзката във времето между представянето на заявлението за помощ и началото на дейностите, а в deliberazione № 33/6, което разрешава някои вече започнали проекти да бъдат взети под внимание преди представянето на заявление (вж. точка 10 по-горе). Deliberazione № 33/6 обаче е с дата 27 юли 2000 г. и следователно е прието определено по-късно от датата на „пълното“ прилагане на Насоките от 1998 г., 1 януари 2000 г.

187    Второ, в точка 6.1 от Насоките от 1998 г. се уточнява следното:

„[…] веднага след тяхното приемане Комисията преценява въз основа на настоящите насоки съвместимостта на регионалната помощ с общия пазар. Проектите за помощи, за които е направено уведомление преди съобщаването на настоящите насоки на държавите членки и по отношение на които Комисията все още не е приела окончателно решение, обаче ще се преценяват въз основа на критериите, които са в сила към момента на уведомлението.“ [неофициален превод]

188    Както обаче беше установено в точки 177—180 по-горе, спорната схема не е обхваната от решението за одобряване и следователно определено тя не е била предмет на уведомление, а е приложена по неправомерен начин от италианските власти. Следователно нейната съвместимост с общия пазар следва да бъде преценявана въз основа на Насоките от 1998 г. в съответствие с разпоредбата, посочена в предходната точка.

 Относно довода, изведен от разпоредбите относно предходната схема

189    Регион Сардиния и SF Turistico Immobiliare поддържат, че Закон № 9/1998 е в рамките на концептуалната приемственост на една предходна схема за помощи, одобрена от Комисията, в която предоставянето на помощите е било независимо от въпроса дали инвестициите вече са започнали или не. Именно поради неочакваната промяна в общностните разпоредби, изразяваща се в публикуването на Насоките от 1998 г., deliberazione № 33/6 предвидило запазването в рамките на първата покана за представяне на заявленията възможността да се подкрепят и проекти, започнати в периода между датата на влизане в сила на Закон № 9/1998 и датата на представяне на заявленията.

190    В това отношение следва да се изтъкне, че съвместимостта на схема за помощи с общия пазар трябва да се преценява изключително в зависимост от присъщите ѝ характеристики от гледна точка на политиката, която Комисията следва в момента на тази преценка. Преценката обаче на съвместимостта на схема за помощи с общия пазар не би могла да бъде повлияна от обстоятелството, че тя е могла да бъде предшествана от други схеми, по отношение на които Комисията е приела определени условия за прилагане. Всъщност, ако би било обратното, за Комисията би било невъзможно да измени критериите, в зависимост от които тя преценява съвместимостта на държавните помощи, възможност, която тя трябва да има, за да може да реагира както на развитието на практиката на държавите членки в областта на държавните помощи, така и на развитието на общия пазар.

191    Следователно този довод следва да се отхвърли.

 Относно довода, изведен от националния законодателен контекст

192    Регион Сардиния изтъква, че Закон № 9/1998 първоначално е бил прилаган с Постановление № 285/1999, който е предвиждал система, наречена „на гише“. Именно поради „прекомерно полагане на дължима грижа“ впоследствие регионът решава да въведе процедурата на покани за представяне на заявления с deliberazione № 33/4 и № 33/6, за да се съобрази с Насоките от 1998 г., които са били приети междувременно. Според Регион Сардиния именно за да се извърши тази корекция, която не се е налагала, регионът е бил принуден да предвиди разпоредба, съгласно която заявленията, представени преди публикуването на първата покана за представяне на кандидатури, въпреки всичко са могли да бъдат допуснати, и това с цел да се защитят оправданите правни очаквания на заинтересованите лица, представили своето заявление за помощ по предвидената в Постановление № 285/1999 процедура. Затова Регион Сардиния счита, че е ставало дума за обикновено „възстановяване“ на предишните заявления, представени преди въвеждането на процедурата на покани за представяне на заявления.

193    Комисията възразява срещу този довод.

194    Следва да се установи, че твърденията на Регион Сардиния в редица отношения са неточни.

195    Първо, член 2 от Постановление № 285/1999, озаглавено „Benefici della legge“ (предимства, предоставени със Закон [№ 9/1998]), предвижда в пета алинея:

„Помощите за финансиране, предвидени в този член, се отпускат по метода на шестмесечната покана, открита за заявленията, представени в срок от 60 дни, считано от публикуването на обявлението и на съответното класиране на допустимите инициативи, установено в съответствие с член 9 по-горе.“

196    Видно от тази разпоредба, противно на твърдяното от Регион Сардиния, Постановление № 285/1999 не въвежда система на гише, а предвижда, напротив, помощите да се „отпускат по метода на шестмесечната покана“.

197    Второ, видно от точка 3.3 от писмото на Регион Сардиния, изпратено на Комисията на 22 април 2003 г., десет предприятия са представили заявления за помощ по процедурата, предвидена в Постановление № 285/1999. Макар и в резултат от отмяната на това постановление и на неговата замяна с deliberazione № 33/4 тези предприятия да е трябвало да подадат ново заявление във формата, предписана от deliberazione № 33/4, Регион Сардиния преценява в посоченото писмо, че помощите, предоставени на тези десет предприятия, са отговаряли на критерия за предварително подаване на заявление преди началото на дейностите.

198    От обжалваното решение е видно, че Комисията споделя това становище. Всъщност член 1 от него обявява за несъвместими с общия пазар помощите, предоставени на основание Закон № 9/1998, освен в случаите, в които получателят е представил заявление за предоставяне на помощ по схемата преди началото на работата по първоначалния инвестиционен проект. Тъй като този член не се произнася по формалните условия, на които трябва да отговарят заявленията за помощи, следва да се приеме, че обжалваното решение не се отнася до помощи, предоставени по инвестиционните проекти, изпълнени от десетте разглеждани предприятия, а изключително до тези, които са отпуснати по проектите, чието изпълнение е започнало преди представянето на каквато и да било заявление за помощ на основание на схемата, предвидена със Закон № 9/1998.

199    Следователно, противно на твърдяното от Регион Сардиния, разпоредбите, съдържащи се в deliberazione № 33/6, изобщо не са били необходими за защитата на оправданите правни очаквания на предприятията, представили заявление по процедурата, предвидена в Постановление № 285/1999.

200    Трето, докато членове 4 и 5 от Постановление № 285/1999 са предвиждали съответно, че дейности и работи, „подлежащи на изпълнение след представянето на заявлението за помощ“, са могли да бъдат предмет на помощи за финансирането и че „горепосочените разходи са допустими, доколкото те са направени след подаване на заявлението“, член 17 от посоченото постановление, озаглавен „преходна разпоредба“, предвижда в алинея втора, че „[п]ри първото прилагане на настоящите разпоредби [за изпълнение на Закон № 9/1998] […] са допустими дейности и разходи, извършени или възникнали след 5 април 1998 г. (дата на влизането в сила на Закон [№ 9/1998])“.

201    От това следва, че разпоредбата, съгласно която е могло помощите да бъдат предоставяни за проекти, чието изпълнение е започнало преди представяне на заявлението за помощ, не е въведена, както твърди Регион Сардиния, с deliberazione № 33/4 и deliberazione № 33/6 в рамките на замяната на Постановление № 285/1999, а тя вече е била част от това постановление, с което за първи път са приети разпоредби за изпълнението на Закон № 9/1998. Следователно, противно на твърдяното от Регион Сардиния, въвеждането на тази разпоредба не е било мотивирано с коригиране на процедурите в резултат на замяната на Постановление № 285/1999 с deliberazione № 33/4.

202    Затова доводът, повдигнат от Регион Сардиния, следва да се отхвърли като неотговарящ на фактите.

 По възражението за неправомерност на точка 4.2 от Насоките от 1998 г.

203    SF Turistico Immobiliare сочи, на основание член 241 ЕО, неправомерност на точка 4.2 от Насоките от 1998 г., доколкото тази разпоредба не позволява или е тълкувана в смисъл, че не позволява, да се направи преценка на съвместимостта с общия пазар на предоставените помощи за финансиране на проекти, чието изпълнение е започнало преди подаването на заявлението за помощ. Всъщност при такива обстоятелства посочената точка 4.2 би противоречала на ratio legis на общностните политики в областта на помощите.

204    SF Turistico Immobiliare подчертава в това отношение, че проектите, предмет на държавна помощ, предвиждат често пъти структурни и инфраструктурни дейности, насърчавани по силата на същата схема за помощи и съставляващи координиран комплекс от дейности, които макар и да са свързани помежду си, запазват определено самостоятелно поле на функционалност. Така например в неговия случай предмет на общо заявление на основание на спорната схема били проекти по довършителни работи, разширяване, модернизиране или ново строителство, свързани с различни съоръжения и сгради, които, макар и да са вписани в едно и също заявление за финансиране, е могло да бъдат реализирани поотделно. Стриктното прилагане обаче на точка 4.2 от Насоките от 1998 г. щяло да доведе в резултат на реализирането на малка част от проектираните дейности, съответстваща на около 5 % от общия им обем, до пълната недопустимост на помощта, макар и други части от проектираните дейности да са били редовно започнати след подаването на заявлението за помощта.

205    Комисията отхвърля тези доводи.

–       По допустимостта на възражението за неправомерност

206    В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 241 ЕО е израз на един общ принцип, който гарантира правото на всяка от страните в производството за постигане на отмяна на решение, което я засяга пряко и лично, да оспори валидността на предходни актове на институциите, които, макар и да не са във формата на регламент, съставляват правно основание за спорното решение, ако същата страна не е разполагала с правото да предяви пряк иск по силата на член 230 ЕО срещу тези актове, последиците от които тя е понесла, без да е била в състояние да поиска тяхната отмяна (Решение на Съда от 6 март 1979 г. по дело Simmenthal/Комисия, 92/78, Recueil, стр. 777, точки 39 и 40 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 272).

207    Като се има предвид, че член 241 ЕО няма за цел да допусне някоя от страните да оспорва приложимостта на актове от общ характер, независимо дали това е от полза за предявения иск или подадената жалба, общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт (Решение на Съда от 31 март 1965 г. по дело Macchiorlati Dalmas/Върховен орган, 21/64, Recueil, стр. 227 и 245, Решение на Съда от 13 юли 1966 г. по дело Италия/Съвет и Комисия, 32/65, Recueil, стр. 563, 594, Решение на Общия съд от 26 октомври 1993 г. по дело Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точка 57, Решение на Общия съд по дело LR AF 1998/Комисия, точка 206 по-горе, точка 273 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Heubach/Комисия, T‑64/02, Recueil, стр. II‑5137, точка 35).

208    Що се отнася до Насоките от 1998 г., следва да се изтъкне, че от тяхната уводна част е видно, че те определят общо и абстрактно критериите, които Комисията прилага за целите на преценката на съвместимостта с общия пазар на помощите с регионално предназначение съгласно член 87, параграф 3, букви a) и в) ЕО, и следователно гарантират правната сигурност на държавите членки, предоставящи такива помощи. По-конкретно установеното в точка 4.2 от Насоките от 1998 г. условие се прилага към всички помощи, предвидени в посочените насоки, независимо от предмета, формата или размера на тези помощи.

209    Нещо повече, в обжалваното решение Комисията изрично се позовава на точка 4.2 от Насоките от 1998 г. в рамките на своята преценка за съвместимостта на спорните помощи с общия пазар. От това следва, че макар и точка 4.2 от Насоките от 1998 г. да не съставлява правно основание за обжалваното решение, тъй като то се основава на член 88, параграф 2 ЕО и член 62, параграф 1, буква a) от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), това условие определя общо и абстрактно начина, по който Комисията е преценила съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар.

210    Следователно в конкретния случай има пряка правна връзка между обжалваното решение и акта от общ характер, какъвто са Насоките от 1998 г. Като се има предвид, че SF Turistico Immobiliare не е било в състояние да поиска отмяна на Насоките като акт от общ характер, последните могат да бъдат предмет на възражение за неправомерност (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело LR AF 1998/Комисия, точка 206 по-горе, точки 272—276).

211    От това следва, че възражението за неправомерност на Насоките от 1998 г. е допустимо.

–       По съществото на спора

212    Точка 4.2 от Насоките от 1998 г. гласи, че „схемите за помощи трябва да предвиждат, че заявлението за помощ трябва да бъде подадено преди началото на изпълнението на проектите“ [неофициален превод]. Изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на възражението за неправомерност се състоят в това да се изтъкне по същество, че тълкуването, дадено от Комисията на тази разпоредба, съгласно което разглежданата в конкретния случай схема за помощи е лишена от стимулиращ ефект, доколкото тя позволява предоставянето на помощи за финансиране на дейности, започнали преди подаването на заявление за помощ, не е съобразено в достатъчна степен с обстоятелствата по делото и противоречи на логиката, присъща на общностните политики в областта на помощите.

213    В това отношение следва да се отбележи, че според вече изразено от Общия съд становище точка 4.2 от Насоките от 1998 г. се отнася до обстоятелство с хронологичен характер и следователно препраща към разглеждане ratione temporis, което е напълно подходящо за преценката на стимулиращия ефект. Преценката всъщност трябва да се извърши по отношение на решението на съответното предприятие да инвестира, което отбелязва началото на този динамичен процес, какъвто непременно представлява промишлена инвестиция (Решение на Общия съд от 14 януари 2009 г. по дело Kronoply/Комисия, T‑162/06, Сборник, стр. II‑1, точка 80). По същия начин Съдът е приел, че констатацията за липса на необходимост от дадена помощ може да бъде направена по-конкретно въз основа на това, че подпомаганият проект вече е започнал и дори е приключил, преди заявлението за помощ да бъде представено пред компетентните органи, което изключва възможността съответната помощ да има стимулираща роля (Решение на Съда от 15 април 2008 г. по дело Nuova Agricast, C‑390/06, Сборник, стр. I‑2577, точка 69).

214    Независимо от предходното, следва да се установи, че критерият за подаване на заявление преди изпълнението на проекта е релевантен и подходящ.

215    Всъщност прилагането на критерия по точка 4.2 от Насоките от 1998 г. има за цел да установи дали една мярка за помощ има стимулиращ ефект в положение, в което не е възможно да се направи пълно изследване на всички икономически аспекти на решението за инвестиции на бъдещите получатели на помощта. В това отношение, видно от точка 2, втора до четвърта алинея от Насоките от 1998 г., Комисията одобрява по принцип националните регионални помощи само под формата на схеми за помощи, тъй като счита, че еднократните индивидуални помощи не отговарят на условието, съгласно което трябва да бъде осигурено равновесие между нарушението на конкуренцията, което произтича от помощите, и предимствата от помощите, предназначени за развитието на по-необлагодетелстваните региони. При разглеждане обаче на съвместимостта с общия пазар на схема за помощи, за която е изпратено уведомление, конкретните обстоятелства, специфични за различните потенциални получатели на схемата и за конкретните проекти, за които те могат да поискат безвъзмездни помощи, по дефиниция са неизвестни за Комисията. Затова в преценката си за съвместимостта с общия пазар на схема за помощи последната трябва да се основава на критерии, които са независими от конкретните обстоятелства, характерни за бъдещите получатели, или са еднакви за всички бъдещи получатели. Изискването обаче заявлението за помощ да е подадено преди началото на изпълнението на субсидирания проект, позволява да се гарантира, че съответното предприятия ясно е изразило своята воля да се възползва от схемата за помощи, преди да е започнало изпълнението на посочения проект. Следователно това позволява да се избегне представянето ex post на заявления за проекти, чието изпълнение е започнало, независимо от съществуването на схема за помощи. С оглед на тези съображения обикновената констатация за предходния характер на заявлението за помощ по отношение на началото на изпълнението на инвестиционния проект съставлява обикновен, релевантен и подходящ критерий, който позволява на Комисията да предпостави наличието на стимулиращ ефект.

216    Всъщност, доколкото SF Turistico Immobiliare се позовава на специфичните обстоятелства на своя инвестиционен проект, за да докаже, че прилагането на точка 4.2 от Насоките от 1998 г. води до неприемливи резултати, следва да се припомнят съображенията и съдебната практика, изложени в точки 91 и 92 по-горе, съгласно които в рамките на разглеждането на схема за помощи Комисията е в правото си да ограничи своето разглеждане само до общите и абстрактните характеристики на посочената схема, без тя да бъде длъжна да разгледа конкретното положение на отделните ѝ получатели.

217    Следователно възражението за неправомерност на Насоките от 1998 г. следва да се отхвърли.

 По правното основание, изведено от явна грешка в преценката относно съществуването на стимулиращ ефект

218    Регион Сардиния, встъпилите страни, SF Turistico Immobiliare, Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru изтъкват, че Комисията не е преценила правилно стимулиращия ефект на спорната схема от гледна точка на характеристиките на местния пазар и в светлината на субективното схващане на стопанските субекти за функционирането на механизмите за подпомагане.

219    В това отношение те изтъкват няколко довода, изведени от неприложимостта на Насоките от 1998 г., на разпоредбите относно предходна схема за помощи, от националния законодателен контекст, от увереността, която са имали предприятията след приемането на Закон № 9/1998, че могат да разполагат с предвидените в него помощи, както и от специфичното положение или от действията на получателите на спорните помощи.

 Относно доводите, изведени от специфичното положение или от действията на получателите на спорните помощи

220    Регион Сардиния, подкрепян от встъпилите страни, твърди, че видно от обстоятелствата, свързани с направените от получателите инвестиции, макар и създадената от него схема за помощи все още да не е била в окончателния си вид, Закон № 9/1998 е изпълнил изцяло своята стимулираща роля. Така че нарушението на условието за необходимост от помощта затова било само привидно, тъй като получателите били представили заявленията си за помощите след влизането в сила на Закон № 9/1998, за който Комисията е била уведомена и който тя била одобрила. Всъщност многобройни получатели са избрали спорната схема за помощи, като са се отказали от алтернативни мерки, от които те със сигурност са могли да се ползват, и почти всички е трябвало да сключат банкови заеми, условията по които, без предоставяне на предвижданата помощ, биха били несъвместими с едно разумно управление на предприятието.

221    Вследствие на това Регион Сардиния преценява, че от самото отсъствие на заявление за помощ преди началото на дейностите Комисията не е могла да направи извода, че получателите са направили посочените инвестиции независимо от помощта, нито да отрече стимулиращия ефект с една преценка, направена a posteriori въз основата на един изменен законодателен контекст.

222    Встъпилите страни допълват, че във всички случаи отсъствието на необходимост или на стимулиращ ефект в хипотезата на започване на работите преди подаването на заявление за помощ съставлявало само една презумпция, която може да бъде оборима, щом като получателите или националните власти представят пред Комисията доказателства, сочещи, че критериите за стимулиране и за необходимост са изпълнени. В конкретния случай следвало в резултат на това Комисията да прецени дали случаят е бил такъв, вместо да се скрива зад формалния критерий за подаване на заявление преди началото на дейностите.

223    SF Turistico Immobiliare упреква Комисията, че е изключила изискването за стимулиращ ефект не само по отношение на дейностите, които са започнали преди представянето на заявлението за помощ, но също така и по отношение на дейности, много по-важни и функционално независими, по отношение на които заявлението за помощ е предхождало началото на дейностите, докато обявяването на неправомерния характер следвало да се ограничи само до дейностите, извършени преди представянето на заявленията за помощ. Всъщност, ако Комисията е искала да бъде сигурна, че стимулиращият ефект ще бъде абсолютно запазен, тя е трябвало да се ограничи само с приемането на решение с условие, в което да уточни, че помощта е съвместима с общия пазар, при условие че разходите, направени преди представянето на заявлението, останели в тежест на предприятията. Това би ѝ позволило да „изчисти“ помощта от квалифицираното като неправилно прилагане на Закон № 9/1998 от страна на Регион Сардиния с deliberazione № 33/6.

224    Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru изтъкват, че от гледна точка на стимулиращия ефект на помощта Комисията се е ограничила с това да заяви, че не е било възможно стимулиращият ефект да се прехвърля от една схема към друга. Те припомнят обаче, че те са представили заявления на основание спорната схема единствено поради изчерпването на финансовите правни основания, налични в рамките на предходните схеми за помощ, сравними със спорната схема, въз основа на които те са представили заявления за същите проекти. Следователно не било точно, че те са започнали изпълнението на дейностите преди подаване на заявлението за помощ, и вследствие на това наличието и запазването на стимулиращия ефект били извън всякакво съмнение.

225    Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

226    На първо място, следва да се припомнят констатациите, направени в точки 213—215 по-горе, според които критерият, свързан с представянето на заявлението за помощите преди началото на изпълнение на проектите, е релевантен и подходящ за целите на преценката на стимулиращия ефект на една схема за помощи. Вследствие на това в рамките на настоящото правно основание вече не става дума да се поставя под съмнение този критерий, а единствено да се обсъди дали жалбоподателите са доказали съществуването в конкретния случай на обстоятелства, които могат да осигурят стимулиращ ефект на спорната схема, дори в случай че не е било подадено заявление преди началото на изпълнението на разглежданите проекти.

227    На второ място, следва да се припомни още веднъж, че предмет на обжалваното решение е схемата за помощи, установена с deliberazione № 33/6, а не индивидуалните помощи, получени от жалбоподателите на основание на тази схема, и че следователно Комисията не е била длъжна да преценява специфичните обстоятелства, характерни за отделните получатели, задача, която е от компетентността на италианските власти на етапа на възстановяване на помощите от всеки от получателите (вж. точки 91 и 92 по-горе). Следователно в контекста на настоящото правно основание като неотносими следва да се отхвърлят доводите, свързани със специфичното положение или с поведението на получателите.

228    Вследствие на това следва да се отхвърлят доводите, възпроизведени в точки 220—224 по-горе, и следва да се разгледат само доводите, които в общ план се отнасят до спорната схема.

 Относно довода, съгласно който влизането в сила на Закон № 9/1998 само по себе си давало на предприятията увереност, че те ще имат право да се ползват от помощта

229    Встъпилите страни твърдят, че при влизането си в сила на 5 април 1998 г. Закон № 9/1998 вече подробно е предвиждал както обективните критерии, които е следвало да бъдат изпълнени от получателите, и проектите, за които ще бъдат отпуснати помощите, така и сумите, предназначени за разглежданата схема. Всъщност deliberazione № 33/4 и deliberazione № 33/6 се ограничавали само с това да припомнят член 3 от Закон № 9/1998, без да изменят, нито да уточняват критериите, на които следва да отговаря една помощ, за да подлежи на одобряване. Следователно било очевидно, че предприятие, което отговаря на тези критерии, е могло основателно да очаква да му бъде отпусната помощта и вследствие на това да почувства стимул да започне изпълнението на дейностите.

230    Комисията оспорва доводите на встъпилите страни.

231    Най-напред следва да се подчертае, че правното значение на настоящия довод трябва да се разграничи от това на доводите, изведени от защитата на оправданите правни очаквания на получателите, обсъдено в точки 268 и сл. по-долу, макар и фактическите елементи, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на общото обсъждане на тези доводи, по същество да са идентични. Всъщност въпросът за стимулиращия ефект на спорните помощи е свързан с разглеждането на съвместимостта на последните с общия пазар, докато въпросът за съществуването на евентуални оправдани правни очаквания у получателите е свързан с разглеждането на правомерния характер на разпореждането за възстановяване, съдържащо се в обжалваното решение. И в двата случая обаче следва да се прецени до каква степен приемането на Закон № 9/1998 само по себе си е било в състояние да породи у предприятията, до които се е отнасяла разглежданата схема, увереността, че те са щели да могат да се ползват от помощите, предвидени в посочения закон.

232    В това отношение следва да се припомни, че преценката на съвместимостта на мерки за помощи или на схеми за помощи с общия пазар е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на юрисдикциите на Съюза (Решение на Съда от 22 март 1977 г. по дело Steinike & Weinlig, 78/76, Recueil, стр. 595, точка 9, Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Fédération nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon, C‑354/90, Recueil, стр. I‑5505, точка 14 и Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini, C‑119/05, Сборник, стр. I‑6199, точка 52). Следователно в отсъствие на решение на Комисията относно съвместимостта на помощ, за която е отправено уведомление, обстоятелството, че националните власти са приели законови разпоредби, предвиждащи въвеждането на схема за помощи, само по себе си не може да породи увереност в потенциалните получатели на тази схема, че те ще имат право на предвидените в нея помощи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 20 септември 1990 г. по дело Комисия/Германия, C‑5/89, Recueil, стр. I‑3437, точка 14 и Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия, C‑169/95, Recueil, стр. I‑135, точка 51).

233    Вследствие на това в конкретния случай приемането от Регион Сардиния на Закон № 9/1998 не може само по себе си да породи у предприятията, отговарящи на посочените в този закон изисквания, сигурността, че в бъдеще ще им бъдат предоставени помощи по силата на предвидената в него схема. По-конкретно, възможно е в рамките на процедурата по разследване Комисията да квалифицира разглежданата схема като несъвместима с общия пазар или тя да поиска изменение на критериите за допустимост на предприятията или на субсидираните проекти.

234    Нещо повече, приемането от Комисията на 12 ноември 1998 г. на решението за одобряване във всички случаи е сложило край на всяка евентуална надежда, която потенциалните получатели биха могли да имат по отношение на допустимостта на започнати преди представянето на заявленията за помощ проекти, щом като това решение изрично е изключвало, както беше посочено в точка 168 по-горе, отпускането на помощи по силата на схемата, въведена със Закон № 9/1998 за такива проекти.

235    Следва да се изтъкне обаче, че твърдението на встъпилите страни, съгласно което Закон № 9/1998 вече е предвиждал подробно обективните критерии, на които е трябвало да отговарят проектите, за които е могло да бъдат отпуснати помощи, не отговаря на действителността. Всъщност, докато Закон № 9/1998 не е съдържал разпоредби относно съотношението във времето между представянето на заявлението за помощ и началото на дейностите, Постановление № 285/1999 е въвеждало изрично и като изключение, както беше посочено в точки 200 и 201 по-горе, клаузата, според която при първото прилагане на схемата са били допустими проектите, започнали след влизане в сила на Закон № 9/1998 и следователно преди представяне на заявлението за помощ. От това следва, че допустимостта на тези проекти изобщо не е произтичала от предвидената с посочения закон схема.

236    Затова доводът, повдигнат от встъпилите страни, следва да се отхвърли.

237    Вследствие на това и като се вземат предвид и вече изложените в точки 184—216 по-горе елементи относно доводите, изведени от неприложимостта на Насоките от 1998 г., от съществуването на предходна схема за помощи и от националния законодателен контекст, правното основание, изведено от явна грешка в преценката относно стимулиращия ефект на спорната схема, трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

 По правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3 ЕО

238    Встъпилите страни и SF Turistico Immobiliare изтъкват, че обжалваното решение нарушава член 87, параграф 3 ЕО, доколкото спорната схема е обявена за несъвместима с общия пазар.

239    Встъпилите страни твърдят в това отношение, че Закон № 9/1998 е разпрострял и по отношение на сектора на туризма и на хотелиерството предимствата, предвидени в една предходна схема, която е била одобрена от Комисията, както и правилника за нейното прилагане, по силата на предвидената в член 87, параграф 3, буква a) ЕО дерогация. Следователно, като обявява същата тази схема за помощи за несъвместима с общия пазар по отношение на сектора на туризма и хотелиерството, Комисията е нарушила посочената разпоредба от договора.

240    SF Turistico Immobiliare изтъква, че Комисията е обърнала тежестта на доказване, преценявайки в съображение 70 от обжалваното решение, че италианските власти не са представили никакви доводи, въз основа на които би могло да се заключи, че разглежданата помощ е съвместима с други разпоредби като например тази на член 87, параграф 3, буква a) ЕО, докато от нейна компетентност е било да направи оценка на размера, съвместим с общия пазар. По-конкретно Комисията не била определила сумите, реално свързани с периода, предхождащ заявлението, за да може да изчисли тяхното отражение върху „степента“, в която тези разходи са били в състояние да влошат търговския обмен между държавите членки. В рамките обаче на заявлението за помощ на това дружество можело да се разграничи, от една страна, заявление за дейности, започнали преди представянето на заявлението, и от друга страна, напълно самостоятелно заявление за дейности, започнали след представянето на посоченото заявление.

241    Комисията оспорва тези доводи.

242    На първо място, следва да се отхвърли твърдението на встъпилите страни, според което Закон № 9/1998 само разпростирал и по отношение на сектора на туризма и на хотелиерството една предходна схема, одобрена от Комисията, основание, поради което схемата, предвидена в този закон, не може да бъде обявена за несъвместима с общия пазар.

243    Първо, обявяването на несъвместимостта в обжалваното решение не се отнасяло до схемата за помощи, въведена със Закон № 9/1998, във вида, в който Италианската република е отправила уведомление за нея и в който тя е одобрена с решението за одобряване. В действителност, както беше посочено в точка 87 по-горе, Комисията продължава да приема, че тази схема е съвместима с общия пазар. В замяна на това за несъвместимо с общия пазар е било обявено именно основаващото се на deliberazione № 33/6 разпростиране на правото да се ползват от тази схема и по отношение на проекти, чието изпълнение е започнало преди представянето на заявлението за помощ.

244    Второ, дори да се предположи, че спорната схема е съставлявала разширяване или продължаване на една предходна, вече одобрена от Комисията схема, следва да се припомни, както беше посочено в точка 190 по-горе, че преценката на съвместимостта на една схема за помощи не би могла да бъде повлияна от обстоятелството, че тя е могла да бъде предшествана от други схеми, по отношение на които Комисията е приела определени условия за прилагане.

245    На второ място, следва също така да се отхвърли оплакването, повдигнато от SF Turistico Immobiliare, съгласно което по същество задача на Комисията е да докаже, че спорните помощи са били несъвместими с общия пазар, а не на италианските власти да доказват обратното.

246    В това отношение следва първо да се припомни, че когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване, съответната държава членка и получателите по разглежданата мярка трябва да изложат доводите си, с които да докажат, че разглежданата мярка не представлява помощ или че тя е съвместима с общия пазар, като с официалната процедура именно се цели Комисията да бъде запозната с всички данни по случая. Всъщност, макар Комисията да е длъжна ясно да формулира съмненията си относно съвместимостта на помощта при започването на официална процедура, за да даде на държавата членка и на заинтересованите страни най-добра възможност да отговорят, това не променя факта, че именно последните трябва да разсеят тези съмнения и да докажат, че разглежданата мярка отговаря на условията за дерогиране (вж. в този смисъл Решение по дело Ferriere Nord/Комисия, точка 132 по-горе, точки 93 и 94 и цитираната съдебна практика). По-конкретно, за да получи одобрението за помощите в дерогация от правилата на Договора, съобразно задължението си за сътрудничество с Комисията съответната държава членка трябва да представи всички данни, за да позволи на тази институция да провери дали са изпълнени условията за дерогиране (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 април 1993 г. по дело Италия/Комисия, C‑364/90, Recueil, стр. I‑2097, точка 20 Решение на Общия съд по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия, точка 42 по-горе, точка 129 и Решение на Общия съд от 6 април 2006 г. по дело Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑17/03, Recueil, стр. II‑1139, точка 48).

247    Следователно в конкретния случай е било задача на Италианската република и субсидиарно на получателите на спорните помощи да докажат, че проектите, които са се ползвали от тях, са били съвместими с общия пазар.

248    Както обаче беше изложено в точка 91 по-горе, при съществуването на схема за помощи Комисията по принцип не е длъжна да извършва анализ на предоставените помощи в конкретни случаи, а може да се ограничи да изследва общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да изследва всеки отделен случай на прилагане.

249    Следователно доводът на SF Turistico Immobiliare, изложен в точка 240 по-горе, следва да се отхвърли.

250    Вследствие на това следва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3 ЕО.

 По правното основание, изведено от нарушение на принципа за безпристрастност и на принципа за защита на конкуренцията

251    Встъпилите страни изтъкват, че предвидените в Закон № 9/1998 помощи са били отпуснати и на десет туристически предприятия, които са започнали дейности преди обнародването на закона и на deliberazione № 33/4 и № 33/6 за неговото прилагане, но след като са били подадени техните заявления за помощите. От гледна точка на критериите, изложени от Комисията за определяне на стимулиращия ефект, тези предприятия са били в същото положение като встъпилите страни. Комисията обаче е поискала връщане на помощите, отпуснати на тези десет предприятия, което водело до нарушаване на принципа за безпристрастност.

252    Освен това според встъпилите страни десетте разглеждани предприятия получили неоправдано предимство в сравнение с тези встъпили страни, които били длъжни да върнат вече получените помощи. От това следвало нарушение на конкуренцията между предприятията от сектора на туризма и хотелиерството.

253    Комисията не се произнася изрично по основателността на това правно основание.

254    Най-напред следва да се уточни, че в точка 54 от писменото си становище при встъпване встъпилите страни се позовават на десетте предприятия, посочени в точка 3.3 от писмото на Регион Сардиния, изпратено на Комисията на 14 април 2003 г., представили заявления за помощ по процедурата, предвидена в Постановление № 285/1999, впоследствие отменено. Както беше изложено в точка 198 по-горе, видно от обжалваното решение, Комисията подкрепя становището на Регион Сардиния, изразено в посоченото писмо, съгласно което по отношение на инвестиционните проекти на тези десет предприятия е следвало да се вземе предвид датата на подаване на първото заявление. Вследствие на това тя счита, че помощите, отпуснати на тези десет предприятия, са отговаряли на критерия за предварително подаване на заявление преди началото на дейностите и че те следователно не били нито неправомерни, нито несъвместими с общия пазар.

255    От това следва, че тези десет предприятия не са били в положение, сравнимо с това на жалбоподателите и на встъпилите страни. Всъщност, докато последните не са подали никакво заявление за помощ преди началото на дейностите, свързани с техните инвестиционни проекти, десетте разглеждани предприятия реално са представили заявления въз основа на едно постановление за прилагане, отменено впоследствие. От гледна точка обаче на общностното право за контрола върху държавните помощи въпросът дали едно заявление за помощ съответства на формалните условия, предвидени в националните разпоредби за тяхното прилагане, е второстепенен. Така както беше изложено в точка 215 по-горе, обстоятелството, че се изисква съответното предприятие ясно да е изразило своята воля да се ползва от разглежданата схема за помощи, преди да започне изпълнението на субсидирания проект, позволява да се избегне това да не бъдат представяни ex post заявления за проекти, чието изпълнение е започнало, независимо от съществуването на схема за помощи.

256    Щом като това изискване е изпълнено по отношение на десетте предприятия, посочени от встъпилите страни, но не и по отношение на последните и на жалбоподателите, в конкретния случай няма неравно третиране на сходни положения, нито пък нарушение на задължението за безпристрастност. От това следва също така, че десетте разглеждани предприятия не са ползвали неоснователно предимство в сравнение с встъпилите страни.

257    Затова следва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушение на принципа за безпристрастност и на принципа за защита на конкуренцията.

 По правното основание, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания

 Относно оправданите правни очаквания на Регион Сардиния във връзка със несъществуването на Насоките при приемането на Закон № 9/1998

258    Регион Сардиния поддържа, че Комисията не е взела предвид неговите оправдани правни очаквания при разглеждането на съвместимостта на разглежданата схема за помощи с общия пазар. Съществуването обаче на такива очаквания е трябвало да бъде служебно разгледано от Комисията, по силата на член 14 от Регламент № 659/1999, който не допуска тя да разпорежда възстановяване на помощ, ако това възстановяване може да бъде в противоречие с общ принцип на общностното право.

259    От една страна, Регион Сардиния подчертава в това отношение, че задължението да се предвиди подаване на заявлението за помощ преди началото на изпълнението на проектите произтича пряко от Насоките от 1998 г. и не е било предвидено в предходната схема за регионалните помощи. От друга страна, посочените насоки били публикувани в Официален вестник в деня преди приемането на Закон № 9/1998. Вследствие на това Регион Сардиния преценява, че обективно не е бил в състояние да осигури от самото начало съответствието на Закон № 9/1998 с Насоките от 1998 г.

260    Комисията оспорва доводите на Регион Сардиния.

261    В съответствие с постоянната съдебна практика правото на позоваване на защитата на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което една институция е породила у него основателни надежди. Същевременно обаче лице, което е допуснало явно нарушение на действащите правни норми, не може да се позовава на принципа на оправданите правни очаквания (Решение на Съда от 16 май 1991 г. по дело Комисия/Нидерландия, C‑96/89, Recueil, стр. I‑2461, точка 30 и Решение на Съда от 14 юли 2005 г. по дело ThyssenKrupp/Комисия, C‑65/02 P и C‑73/02 P, Recueil, стр. I‑6773, точка 41; Решение на Общия съд от 9 април 2003 г., Forum des migrants/Комисия, T‑217/01, Recueil, стр. II‑1563, точка 76).

262    В конкретния случай, както беше установено в точки 177—180 по-горе, доколкото разпоредбите, предвидени в deliberazione № 33/6 не са изпълнили условието, съгласно което заявлението за помощ е трябвало да бъде подадено преди започването на дейностите, Регион Сардиния е въвел неправомерна схема за помощи, тъй като за нея не е било отправено уведомление до Комисията. Следователно Регион Сардиния е нарушил действащата правна уредба, доколкото не е спазил член 88, параграф 3 ЕО, съгласно който държавите членки не могат да започнат прилагането на новите помощи, преди Комисията да е приела окончателно решение за тяхната съвместимост с общия пазар.

263    Това нарушение е явно, тъй като както Насоките от 1998 г., така и решението за одобряване изрично посочват условието за подаване на заявлението преди началото на дейностите.

264    Нещо повече, в писмо от 28 септември 1998 г. Регион Сардиния уверява Комисията, че „предвидените със Закон [№ 9/1998] помощи се предоставят само за инициативи на предприятията, които подлежат на реализиране впоследствие“. Следва да се припомни в това отношение, че самият текст на Закон № 9/1998 не е предвиждал предоставяне на помощите за инвестиционни проекти, започнали преди представянето на заявлението за помощ. Следователно не е определящо обстоятелството, че в хода на законодателния процес по приемането на посочения закон Регион Сардиния фактически не е могъл да се съобрази с Насоките от 1998 г., публикувани непосредствено преди приемането на закона. В замяна на това обаче текстовете, с които се въвежда възможността за представяне на заявленията за помощите с обратна сила за вече започнати проекти, а именно Постановление № 285/1999 и deliberazione № 33/6, са приети съответно на 29 април 1999 г. и на 27 юли 2000 г. и следователно са с много по-късна дата от публикуването както на Насоките от 1998 г., така и на решението за одобряване.

265    И накрая, видно от самия текст на deliberazione № 33/6, Регион Сардиния напълно е осъзнавал обстоятелството, че приемането на заявления за помощи за вече започнали проекти е нарушавало общностното право, щом като deliberazione № 33/6 сочи отговорността на администрацията на региона, „произтичаща от официалното публикуване на указания, съдържащи данни, които, какъвто е конкретният случай, не са в съответствие с предписанията на ЕС“.

266    Вследствие на това, в съответствие с цитираната в точка 261 по-горе съдебна практика, Регион Сардиния не може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

267    Затова следва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушение на този принцип, доколкото то се основава на твърдени правни очаквания на Регион Сардиния.

 Относно оправданите правни очаквания на получателите на помощите, изведени от предходно решение за одобряване и от обстоятелствата по делото

268    Регион Сардиния, встъпилите страни, SF Turistico Immobiliare, Timsas и Grand Hotel Abi d’Oru изтъкват, че получателите на разглежданите помощи са могли да се позоват на оправдани правни очаквания във връзка със съвместимостта на получените помощи. Тези правни очаквания по-конкретно се закриляли от член 14 от Регламент № 659/1999.

269    Според тези страни правните очаквания на получателите на спорните помощи се основавали на съществуването на решението за одобряване, на обстоятелството, че Закон № 9/1998 вече уточнявал сам по себе си всички критерии, изисквани за предоставяне на отделните помощи, на уверенията, давани от италианските власти, и на решението на Комисията от 12 юли 2000 г. да не повдига възражения срещу схема за помощи за инвестиции в райони на Италия, намиращи се в по-неблагоприятно положение до 31 декември 2006 г. (държавна помощ № 715/99 — Италия), обобщено съобщение за което е публикувано в Официален вестник (ОВ С 278, стр. 26) и което се е отнасяло до схемата за помощи, предвидена в legge n. 488/92, conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 22 ottobre 1992, n. 415, concernente rifinanziamento della legge 1 marzo 1986, n. 64, recante disciplina organica dell’intervento straordinario nel Mezzogiorno (Закон № 488/92 за преобразуване в закон, със съответните изменения, на Декрет-закон № 415 от 22 октомври 1992 г. относно рефинансирането на Закон № 64 от 1 март 1986 г. за приемане на устройствен правилник за извънредната намеса в Mezzogiorno) от 19 декември 1992 г. (GURI № 299 от 21 декември 1992 г., стр. 3 и поправка в GURI № 301 от 23 декември 1992 г., стр. 40), който предвиждал, че допустими разходи са разходите, направени след изтичане на крайния срок на предходната покана за представяне на заявления, на основание на която е представено заявлението за помощ.

270    Тяхното доверие се подкрепяло от Постановление № 285/1999 и от deliberazione № 33/6, от разясненията, получени от административните служби на Регион Сардиния във връзка със съответствието на помощите с общия пазар, от обстоятелството, че регионът редовно е уважавал молбите за възстановяване на разходите, и от бавността, с която Комисията е работела, без да приема мерки за спиране на плащанията на помощите.

271    SF Turistico Immobiliare подчертава, че тези правни очаквания не могат да бъдат поставени под съмнение от обстоятелството, че нито за Постановление № 285/1999, нито за deliberazione № 33/6 е било изпратено уведомление до Комисията. Щяло да бъде наистина прекалено според SF Turistico Immobiliare от получателите да се изисква те да търсят от Регион Сардиния формалното доказателство за уведомяването на Комисията за всяка мярка, имаща отношение към процедурата, или пък след отпускането на помощта те да правят запитвания до Комисията дали тя е уведомена за всеки последващ потенциално значим акт.

272    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите и на встъпилите страни.

273    Видно от съдебната практика, правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. Решение на Общия съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T‑347/03, Recueil, стр. II‑2555, точка 102 и цитираната съдебната практика, Решение на Общия съд от 23 февруари 2006 г. по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, Recueil, стр. II‑319, точка 77 и Решение на Общия съд от 30 юни 2009 г. по дело CPEM/Комисия, T‑444/07, Сборник, стр. II‑2121, точка 126).

274    По принцип обаче е възможно позоваване, ако не са налице изключителни обстоятелства, на оправданите правни очаквания в правомерния характер на една държавна помощ единствено в случаите, в които тази помощ е предоставена при спазване на предвидената в член 88 ЕО процедура. В действителност действащ с необходимата грижа икономически субект при нормални условия трябва да бъде в състояние да се увери, че тази процедура е била спазена (Решение на Съда от 20 септември 1990 г. по дело Комисия/Германия, точка 232 по-горе, точка 14, Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия, точка 232 по-горе, точка 51 и Решение на Съда от 20 март 1997 г. по дело Alcan Deutschland, C‑24/95, Recueil, стр. I‑1591, точка 25).

275    В конкретния случай, както беше посочено в точки 168 и 180 по-горе, решението за одобряване ясно е сочело, че одобряването от страна на Комисията се е отнасяло само до помощите за проектите, които са започнали след представяне на заявлението за помощ, и следователно спорните помощи, които не са отговаряли на това условие, не са били приети при спазване на процедурата, предвидена в член 88 ЕО. От това следва, в съответствие с посочената в предходната точка съдебна практика, че получателите на спорните помощи по принцип не могат да се позоват на оправдани правни очаквания за правомерния характер на посочените помощи.

276    Разбира се, съдебната практика не изключва възможността в рамките на процедурата по възстановяване получателите на неправомерна помощ да се позоват на изключителни обстоятелства, които са им позволили да оправдаят своите правни очаквания относно правомерния характер на тази помощ, за да се противопоставят на нейното възстановяване (Решение от 20 септември 1990 г. по дело Комисия/Германия, точка 232 по-горе, точка 16, Решение на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело BFM и EFIM/Комисия, T‑126/96 и T‑127/96, Recueil, стр. II‑3437, точка 69 и Решение на Общия съд по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 132 по-горе, точка 136).

277    От съдебната практика на Съда обаче произтича имплицитно (Решение от 20 септември 1990 г. по дело Комисия/Германия, точка 232 по-горе, точки 13—16 и Решение по дело Alcan Deutschland, точка 274 по-горе, точки 24 и 25), а и на няколко пъти Общият съд е приел (Решение на Общия съд от 8 юни 1995 г. по дело Siemens/Комисия, T‑459/93, Recueil, стр. II‑1675, точки 104 и 105, Решение на Общия съд от 27 януари 1998 г. по дело Ladbroke Racing/Комисия, T‑67/94, Recueil, стр. II‑1, точка 83 и Решение на Общия съд по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 132 по-горе, точка 137), че тези получатели могат да се позовават на такива изключителни обстоятелства въз основа на релевантните разпоредби на националното право само в рамките на производство по възстановяване пред националните съдилища, които единствени имат компетентност да преценяват, и ако случаят е такъв, след отправяне на преюдициално запитване до Съда, обстоятелствата по делото.

278    Във всички случаи никое от обстоятелствата, изложени по делото от жалбоподателите и от встъпилите страни, не би могло да бъде прието за обстоятелство, което може да обоснове отмяната на обжалваното решение.

279    Първо, доколкото се изтъква, че твърдените правни очаквания на получателите се основавали на съществуването на решението за одобряване и на обстоятелството, че самият Закон № 9/1998 вече е уточнявал всички критерии, изисквани за предоставяне на отделните помощи, така че потенциалните получатели, отговарящи на тези критерии, са очаквали да получат правото да се ползват от тях, от констатациите, направени в точки 232—234, както и в точка 168 по-горе, е видно, че нито приемането на Закон № 9/1998, нито на решението за одобряване не са били в състояние да обосноват увереността, че те ще могат правомерно да се ползват от спорните помощи. Вследствие на това тези актове също не са могли да бъдат основание за пораждането на оправдани правни очаквания у получателите на спорните помощи.

280    Същото е видно и от точка 189 от Решение на Общия съд от 5 юни 2001 г. по дело ESF Elbe-Stahlwerke Feralpi/Комисия (T‑6/99, Recueil, стр. II‑1523), на която се позовава Регион Сардиния. Всъщност, както Комисията изтъква основателно в производството, в което е постановено това решение, и за разлика от обстоятелствата по настоящото дело, тя изрично е разрешила разглежданите помощи с решението, прието в резултат на надлежното уведомяване от съответната държава членка. Именно на това основание Общият съд е приел, че принципът за защита на оправданите правни очаквания не е допускал възстановяване на разглежданите помощи от страна на получателите, независимо от обстоятелството, че впоследствие Комисията въз основа на нова информация е установила несъвместимостта на съответните помощи с общия пазар (Решение по дело ESF Elbe-Stahlwerke Feralpi/Комисия, посочено по-горе, точки 188 и 189).

281    Второ, когато става дума за уверенията, давани от италианските власти, за Постановление № 285/1999, за deliberazione № 33/6, за разясненията, дадени от административните служби на Регион Сардиния по отношение на съответствието на помощите с общия пазар, и за обстоятелството, че Регион Сардиния редовно е уважавал молбите за възстановяване, се налага изводът, че всички тези фактори съставляват действия на националните власти. Следователно те не отговарят на първото условие, изведено в съдебната практика, посочена в точка 273 по-горе, съгласно която уверенията, на които да почиват оправданите правни очаквания на заинтересованите лица, трябва да бъдат дадени именно от общностната администрация.

282    Трето, що се отнася до твърдяната бавност на процедурата на Комисията, като се остави настрана обстоятелството, посочено в точка 100 по-горе, че в конкретния случай продължителността на процедурата по предварителното разглеждане не може да се квалифицира като прекалена, Комисията основателно изтъква, че всяко твърдение за бездействие от нейна страна е без значение, щом като тя не е била уведомена за съответната схема за помощи (Решение на Съда от 11 ноември 2004 г. по дело Demesa и Territorio Histórico de Álava/Комисия, C‑183/02 P и C‑187/02 P, Recueil, стр. I‑10609, точка 52).

283    На четвърто място, Решението на Комисията от 12 юли 2000 г. относно схемата за помощи, установена с legge n. 488/92, който при определени условия предвижда допустимост на разходите, направени преди подаване на заявлението за помощ, също не е могло да бъде основание за оправдани правни очаквания у получателите на спорните помощи. В действителност следва да се припомни, че основният принцип, залегнал в член 87, параграф 1 ЕО, е този на забрана на държавните помощи. Съгласно съдебната практика дерогациите от този принцип трябва да се тълкуват стриктно (Решение по дело Fleuren Compost/Комисия, точка 132 по-горе, точка 75). От това следва, че решението да не се правят възражения по една схема за помощи се отнася само до реалното отпускане на помощите по тази схема и следователно то не би могло да бъде основание за оправдани правни очаквания за съвместимостта на разглежданите помощи с общия пазар у потенциалните получатели на бъдещи проекти за сходни помощи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 2 декември 2008 г. по дело Nuova Agricast и Cofra/Комисия, T‑362/05 и T‑363/05, непубликувано в Сборника, точка 80).

284    Следователно правното основание, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, следва да се отхвърли.

 По правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите относно помощите de minimis

285    Встъпилите страни и SF Turistico Immobiliare изтъкват, че Комисията е нарушила разпоредбите, приложими в областта на помощите de minimis.

286    Встъпилите страни преценяват в това отношение, че Комисията е трябвало да се ограничи с това да разпореди на Регион Сардиния да възстанови частта от платените помощи, надхвърляща тавана от 200 000 EUR, установен в член 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 [ЕО] и 88 [ЕО] към минималната помощ (ОВ L 379, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 96), или, във всички случаи, частта, надхвърляща тавана от 100 000 EUR, определена в член 2 от Регламент № 69/2001.

287    SF Turistico Immobiliare добавя, че като изключила възможността разходите, направени преди представяне на заявлението за помощ, да бъдат разглеждани като разходи, направени на основание помощ de minimis, Комисията не е отчела особеното положение в Регион Сардиния, дължащо се на съвкупност от противоречиви разпоредби от различни източници, всички от които са насочени към правна уредба на помощите в областта на туризма.

288    Според дружеството помощите de minimis са освободени от задължението за уведомяване, покриват „всяка публична помощ“ и не засягат възможността да се получават други помощи за същия проект. Изразът „проекта в неговата цялост“ се тълкувал прекалено формалистично от Комисията въз основа на първия разход, посочен в приложената към заявлението калкулация.

289    Комисията отхвърля тези доводи.

290    На първо място трябва да се определи кой от различните поредни актове в областта на помощите de minimis е приложим ratione temporis към фактите по настоящото дело. Всъщност тази материя последователно е била предмет на съобщение на Комисията относно помощите de minimis (ОВ C 68, 1996 г., стр. 9), на Регламент № 69/2001 и на Регламент № 1998/2006.

291    В съответствие със съображение 5, трето изречение от Регламент № 69/2001 и със съображение 10 от Регламент № 1998/2006 минималната помощ трябва да се счита за предоставена в момента, когато предприятието придобие съгласно националната правна уредба законното право за получаване на помощта. В това отношение следва да се изтъкне, че видно от различни таблици, съдържащи се в писмото на Регион Сардиния от 14 април 2003 г., заявленията относно спорните помощи са били подавани между 20 януари и 31 март 2001 г. От това следва, че датата, на която тези помощи са отпуснати, не може да е предхождала месец април 2001 г. По силата обаче на член 4, параграф 1 Регламент № 69/2001 влиза в сила на 2 февруари 2001 г., двадесетият ден, следващ деня на неговото публикуване в Официален вестник, 13 януари 2001 г. Следователно към настоящия случай следва да се прилагат разпоредбите относно помощите de minimis, съдържащи се в Регламент № 69/2001.

292    По-нататък, що се отнася до съдържанието на тези разпоредби, член 2, озаглавен „Помощ de minimis“, от Регламент № 69/2001 гласи:

„1.      Счита се, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 87, параграф 1 от Договора и следователно не попадат под изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако отговарят на условията, предвидени в параграфи 2 и 3.

2.      Общият размер на помощта „de minimis“, предоставена на което и да предприятие, не надхвърля 100 000 EUR за всеки един период от три години. Този таван се прилага без оглед на формата на помощта или на преследваните цели.

[…]“

293    Съгласно съображение 5, четвърто изречение от Регламент № 69/2001 обаче „правилото „de minimis“ не накърнява възможността на предприятията за същия период да получават държавна помощ, разрешена от Комисията или обхваната от регламент за групово изключение“.

294    И накрая, в конкретния случай обжалваното решение съдържа следните пасажи, свързани с прилагането на правилото de minimis:

295    Съгласно съображение 68 от обжалваното решение:

„Комисия [та] [не може] да приеме аргументите на италианските органи по отношение на правилото de minimis, тъй като не се допуска позоваване на правилото de minimis с цел заобикаляне на предвиденото в Насоките [от 1998 г.] задължение, съгласно което, за да бъде спазен принципът за стимулиращ ефект, заявлението за предоставяне на помощ трябва да бъде подадено преди началото на работата по проекта. Разглежданата сума трябва да се отнася до проекта в неговата цялост, като не се допуска отделно разглеждане на частта, предоставена преди подаване на заявлението за помощ. Комисията не може да приеме становището, че тя трябва да третира първоначалната работа като приемлива съгласно правилото de minimis и по този начин да я извади от приложното поле на Насоките [от 1998 г.].“

296    В съображение 73 от обжалваното решение Комисията пояснява:

„Констатацията за несъвместимост се отнася до цялата помощ, предоставена по проекти, в рамките на които са направени допустими разходи преди подаването на заявления за предоставяне на помощ, на основание на мерките за изпълнение, в сила към момента на подаване на заявленията, която надвишава размера на помощта de minimis, на която получателят може да е имал право в съответния момент, изчислена в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 69/2001.“

297    От съвместния прочит на тези две съображения е видно, че Комисията не е възнамерявала да изключи на всяка цена прилагането на правилото de minimis към спорните помощи. Следва да се припомни в това отношение, че Комисията се е произнесла в обжалваното решение само по отношение на изменената с deliberazione № 33/6 схема за помощи. Следователно обжалваното решение не изключва по никакъв начин прилагането на правилото de minimis по отношение на някои отделни помощи, предоставени на основание на тази схема.

298    Комисията приема обаче, че прилагането на правилото предполага общият размер на получената помощ по даден проект да бъде по-нисък от тавана de minimis, наличен за разглежданите предприятия, и че следователно не е било възможно чисто и просто да се приспадне сумата, съответстваща на посочения таван на размера на помощта, подлежаща на връщане, нито пък да бъде взет под внимание само размерът, съответстващ на реално изпълнените дейности преди представянето на заявлението за помощ.

299    Следователно страните са на различни становища само по въпроса за това дали е възможно за целите на прилагането на правилото de minimis да се направи разбивка на сумата на помощите по конкретен проект с цел да се получи правото посоченото правило да се прилага към размера на помощта, който е под приложимия таван, или, обратно, дали помощта по конкретен проект следва да се разглежда като неделима и по отношение на помощите, надхвърлящи тавана, да се изключи прилагането на правилото de minimis.

300    В отсъствието на изрични разпоредби на Регламент № 69/2001 в това отношение този въпрос следва да се разгледа от ъгъла на целите на правилото de minimis.

301    В това отношение следва да се посочи, че в точка 3.2 от своето съобщение за насоките на Общността за държавните помощи за малките и средните предприятия (ОВ C 213, 1992 г., стр. 2) Комисията мотивира първото въвеждане на правилото de minimis с обстоятелството, че „не всяка помощ […] има чувствително отражение върху търговията и конкуренцията между държавите членки“, което се отнасяло „по-конкретно за помощите, чийто размер не е много висок“, както и със стремежа към „опростяване на административните процедури за малките и средните предприятия“. Затова било „желателно помощите, достигащи определена абсолютна стойност, под която член [87], параграф 1 [ЕО] може да се счита за неприложим, вече да не подлежат на предварително уведомление на Комисията“.

302    Също така във втора алинея от нейното съобщение от 1996 г. относно помощите de minimis (вж. точка 290 по-горе) Комисията отново изтъква „усилията си да намали административната тежест за държавите членки и за службите на Комисията, която би трябвало да може да съсредоточи своите усилия върху случаите, които имат реално значение за Общността“.

303    Що се отнася до Регламент № 69/2001, той не съдържа съображения, изрично посветени на ratio legis на правилото de minimis, а само се задоволява с това да изтъкне следните обстоятелства:

„В светлината на опита на Комисията може да се каже, че помощ, която не надхвърля таван от 100 000 EUR за всеки един период от три години, не се отразява на търговията между държавите членки и/или не нарушава или не заплашва да наруши конкуренцията и следователно не попада в обхвата на член 87, параграф 1 [ЕО]“ (съображение 5, първо изречение от Регламент № 69/2001).

304    От тези съображения произтича, че целта на правилото de minimis е опростяване на административните процедури както в интерес на получателите на помощите с относително слабо значение и които следователно не могат да нарушат конкуренцията, така и на Комисията, която трябва да може да съсредоточи усилията си върху случаите, представляващи реален интерес за Общността.

305    В това отношение следва да се установи, че приемането на разделянето на части на една помощ с цел да се постигне възможност за страна по нея да се ползва от правилото de minimis, не би допринесло за постигането на посочената по-горе цел. Всъщност само по себе си обстоятелството, че от помощ, предвидена за едно предприятие, се приспада сумата, съответстваща на тавана de minimis, не спестява нито на Комисията необходимостта да разгледа съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар по отношение на сумата, която надхвърля този таван, нито на разглежданото предприятие — необходимостта да изчака резултата от това разглеждане, за да може да се ползва от нея, или, в хипотезата на неправомерна помощ, когато това е необходимо, да я възстанови.

306    Нещо повече, както Комисията изтъква основателно в своя отговор на писмен въпрос, поставен от Общия съд, разделянето на части на помощта при обстоятелствата в конкретния случай би могло да доведе до отказ от принципа, съгласно който съвместимостта на помощта предполага съществуване на стимулиращ ефект, и то общо за пълната стойност на отпуснатата помощ. Всъщност в хипотезата, при която сумите, съответстващи на извършените дейности преди подаването на заявлението за помощ, не са надхвърляли тавана от 100 000 EUR и следователно не е трябвало да бъдат разглеждани като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, следвало да се направи изводът, че преди подаването на заявлението за помощ не е била отпускана никаква помощ. Вследствие на това трябвало да се приеме, че проектът е бил започнат след подаването на заявлението за помощ, докато в действителност той би следвало да бъде разглеждан като започнат преди подаването на заявлението за помощ, щом като в действителност този критерий не е бил спазен.

307    Един такъв резултат би могъл да подкопае целите, преследвани от контрола над държавните помощи изобщо, щом като той е в състояние да отслаби добрата воля на държавите членки и на предприятията да изпълняват задължението да не предоставят държавни помощи, преди Комисията да е могла да се произнесе по тяхната съвместимост с общия пазар. В действителност, макар и сумите, съответстващи на извършените дейности преди подаването на заявлението за помощ, да са били под тавана от 100 000 EUR, получателите са могли да имат увереност, че поне част от неправомерно отпуснатата помощ няма да бъде възстановена. А както Комисията изтъква основателно, правилото de minimis има за цел да гарантира на всяко предприятие, на което са отпуснати неправомерно помощи, да може да се ползва от правото да не възстановява размера на сумата, който е под тавана de minimis.

308    Тази последна констатация се оказва подкрепена от анализа на самото понятие за „помощ de minimis“. Всъщност това понятие сочи, че трябва да става дума за помощ с незначителен размер. А обстоятелството, че ex post се приема разделянето на части на помощите, които надхвърлят приложимия в това отношение таван, би означавало да се даде възможност от правилото de minimis частично да се ползват помощи, които към момента на тяхното предоставяне не са били в незначителен размер.

309    Вярно е, че след възстановяването на общия размер на неправомерно отпуснатата помощ съответната държава членка може по принцип веднага да предостави на предприятието нова помощ de minimis в размер до тавана от 100 000 EUR. Същевременно обаче, както Комисията подчертава в своя отговор на писмения въпрос на Общия съд, това изисква ново решение за предоставяне на публични средства от държавата членка, която е свободна във вземането на своето решение, така че забраната за разделяне на части не би могла да бъде разглеждана като чисто формално правило.

310    Вследствие на това член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 69/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването от задължението за уведомяване, предвидено в член 88, параграф 3 ЕО, не може да се прилага към суми, които са част от помощ, общият размер на която надхвърля тавана от 100 000 EUR за един тригодишен период.

311    Следователно във всички случаи изричното записване на това стеснително тълкуване в член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1998/2006 трябва да се разбира като внасящо разяснения, а не като въвеждащо ново условие за прилагането на правилото de minimis.

312    Вследствие на това доводът на встъпилите страни, съгласно който Комисията е трябвало да се ограничи с това да разпореди на Регион Сардиния да възстанови частта от отпуснатите помощи, която надхвърля тавана от 200 000 EUR или поне тавана от 100 000 EUR, следва да се отхвърли. Също така следва да се отхвърли доводът на SF Turistico Immobiliare, съгласно който Комисията е трябвало да вземе предвид само частта от разходите, направени преди представянето на заявлението за помощ, за целите на прилагането на правилото de minimis.

313    Това не изключва възможността в рамките на преценката на всеки отделен случай, която италианските власти трябва да направят при възстановяването на спорните помощи, да се установи, че някои проекти, които са започнати преди представянето на заявлението за помощ и които следователно не могат да се ползват от правото на помощ по схемата, въведена със Закон № 9/1998, са функционално независими от други проекти, които са започнати едва след датата на представянето на заявлението за помощ и следователно биха могли да се ползват от правото на помощ по същата тази схема. Същевременно обаче тук става дума за въпрос, който не следва да бъде решаван от Общия съд в рамките на настоящите дела.

314    С оглед на изложеното правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите относно помощите de minimis, следва да бъде отхвърлено.

315    Поради това жалбите трябва да се отхвърлят изцяло.

 По съдебните разноски

316    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Тъй като жалбоподателите и встъпилите страни са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисия.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Съединява дела T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08 за целите на постановяване на съдебното решение.

2)      Отхвърля жалбите.

3)      Жалбоподателите понасят съдебните разноски на Комисията, с изключение на направените от нея във връзка с встъпването, както и направените от тях съдебни разноски.

4)      Встъпилите страни по дело T‑394/08 заплащат направените от Комисията съдебните разноски във връзка с встъпването, както и направените от тях съдебни разноски.

Pelikánová Jürimäe Van der Woude

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 20 септември 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Обжалваното решение

Производство

Искания на страните

От правна страна

1.  По допустимостта на някои от правните основания, повдигнати от встъпилите страни по дело T‑394/08

2.  По допустимостта на някои от оплакванията, повдигнати в писмената реплика

Дело T‑394/08

Дело T‑408/08

Дело T‑453/08

Дело T‑454/08

3.  По допустимостта на правните основания, изведени от неправомерност на решението за коригиране

Относно правния характер на решението за коригиране

Относно последиците в конкретния случай за допустимостта на правните основания, изведени от неправомерността на решението за коригиране

4.  По правните основания, изведени от пороци в процедурата

По правното основание, изведено от нарушение на член 88, параграф 2 ЕО и на Регламент № 659/1999

Относно оплакването, изведено от нарушение на член 9 от Регламент № 659/1999

Относно оплакването, изведено от липса на разследване

Относно оплакването, изведено от неспазване на предвидените в Регламент № 659/1999 срокове

По правното основание, изведено от нарушение на член 254, параграф 3 ЕО и на член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999

По правното основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение

Относно оплакването, изведено от липса на мотиви относно нарушението на принципа на разумния срок на процедурата

Относно оплакването, изведено от липсата на мотиви за квалифицирането на помощта като нова неправомерна помощ

Относно оплакването, изведено от липса на мотиви за несъвместимостта на помощите от гледна точка на регионалното развитие

Относно оплакването, изведено от липса на мотиви за преценката на стимулиращ ефект на спорните помощи

Относно оплакването, изведено от липсата на мотиви за отказа да се приложи правилото de minimis

Относно оплакването, изведено от липсата на мотиви за разпореждането за възстановяване на помощите

5.  По правните основания по същество

По правното основание, изведено от липсата на нормативна основа на решението за коригиране

По правното основание, изведено от злоупотреба с власт при приемането на решението за коригиране

По правното основание, изведено от обстоятелството, че в решението за одобряване не се посочва условието за подаване на предварително заявление

По правното основание, изведено от неправилната квалификация на помощите като неправомерни, а не като прилагани по начин, представляващ злоупотреба

По правното основание, изведено от неприложимостта на Насоките от 1998 г.

Относно приложимостта ratione temporis на Насоките от 1998 г.

Относно довода, изведен от разпоредбите относно предходната схема

Относно довода, изведен от националния законодателен контекст

По възражението за неправомерност на точка 4.2 от Насоките от 1998 г.

–  По допустимостта на възражението за неправомерност

–  По съществото на спора

По правното основание, изведено от явна грешка в преценката относно съществуването на стимулиращ ефект

Относно доводите, изведени от специфичното положение или от действията на получателите на спорните помощи

Относно довода, съгласно който влизането в сила на Закон № 9/1998 само по себе си давало на предприятията увереност, че те ще имат право да се ползват от помощта

По правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3 ЕО

По правното основание, изведено от нарушение на принципа за безпристрастност и на принципа за защита на конкуренцията

По правното основание, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания

Относно оправданите правни очаквания на Регион Сардиния във връзка със несъществуването на Насоките при приемането на Закон № 9/1998

Относно оправданите правни очаквания на получателите на помощите, изведени от предходно решение за одобряване и от обстоятелствата по делото

По правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите относно помощите de minimis

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.