Жалба, подадена на 23 май 2013 г. — Италия/Комисия
(Дело T-275/13)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представители: P. Gentili, avvocati dello Stato и G. Palmieri)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Общия съд:
да отмени обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/249/13 за съставяне на два списъка с резерви, съответно от 37 и 27 места за назначаване на администратори (AD 7) в областите „макроикономика“ и „финансова икономика“,
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/249/13 за съставяне на два списъка с резерви съответно от 37 и 27 места за назначаване на администратори (AD 7) в областите „макроикономика“ и „финансова икономика“.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.
Първото основание е изведено от нарушение на членове 263 ДФЕС, 264 ДФЕС, 266 ДФЕС
Според жалбоподателя Комисията е нарушила Решение на Съда по дело C-566/10 P, което обявява за незаконосъобразни обявленията, съгласно които кандидатите в конкурси на общо основание на Съюза могат да изберат само английски, френски или немски език като език 2.
Второто основание е изведено от нарушение на член 342 ДФЕС и на членове 1 и 6 от Регламент № 1/58.
В това отношение се твърди, че като е ограничила до три езиците, които могат да бъдат избрани от кандидатите като език 2 в конкурсите на общо основание на Съюза, Комисията на практика е установила нов езиков режим на институциите, нарушавайки изключителната компетентност на Съвета в тази област.
Третото основание е изведено от нарушение на член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС), на член 22 от Хартата на основните права на Съюза, на член 6, параграф 3 ЕС, на член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, на членове 1 и 6 от Регламент № 1/58, на член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, параграф 2, член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица.
В това отношение се твърди, че извършеното от Комисията ограничаване на езиковия режим е дискриминационно, тъй като посочените норми забраняват на европейските граждани и на самите длъжностни лица на институциите да се налагат ограничения в езиковия режим, които не са предвидени общо и обективно от вътрешните правилници на институциите, както е предвидено във вече посочения член 6 от Регламент № 1/58, каквито понастоящем не са приети, както и забраняват въвеждането на подобни ограничения, освен ако те не са обосновани от специфичните интереси на службата.
Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 3 ЕС в частта, в която установява принципа на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото, произтичащ от общите конституционни традиции на държавите членки.
В това отношение се твърди, че Комисията е нарушила оправданите очаквания на гражданите да могат да изберат като език 2 който и да е език на Съюза, както е било до 2007 г. и както авторитетно е посочено в Решение на Съда по дело C-566/10 P.
Петото основание е изведено от злоупотреба с власт и от нарушение на съществени норми относно естеството и целта на обявленията за конкурси.
В това отношение се твърди че като е ограничила предварително и общо до три езиците, които могат да бъдат избрани като език 2, Комисията на практика е преценила езиковите способности на кандидатите предварително, на фазата на обявлението и на допускането, а не както би трябвало — по време на конкурса. По този начин в решаващ фактор се превръщат езиковите, а не професионалните познания на кандидатите.
Шестото основание е изведено от нарушение на член 18 и член 24, параграф 4 ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 2 от Регламент № 1/58 и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица.
В това отношение се твърди, че като е предвидено, че формулярите за участие задължително трябва да бъдат подадени на английски, френски или немски език, и че EPSO трябва да изпраща на кандидатите всяко съобщение свързано с движението на конкурса на един от тези три езика, е нарушено правото на европейските граждани да общуват с институциите на собствения си език, и е установена последваща дискриминация в ущърб на лицата, които не владеят задълбочено един от тези три езика.
Седмото основание е изведено от нарушение на членове 1 и 6 от Регламент № 1/58, на член 1г, параграфи 1 и 6 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, на член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника за длъжностните лица, на член 296, параграф 2 ДФЕС (липса на мотиви), и на принципа на пропорционалност, както и от изопачаване на фактите.
– В това отношение се твърди, че Комисията е мотивирала ограничението за използване на три езика с изискването новоназначените лица да могат да веднага общуват в рамките на институциите. Тези мотиви изопачават фактите, тъй като тези три езика не са най-използваните за общуване между различните езикови групи в рамките на институциите; това е непропорционално ограничение на основно право като това да не се налага дискриминация на езикова основа.