РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

22 април 2015 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Зимбабве — Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза — Замразяване на средства — Правно основание — Явна грешка в преценката — Задължение за мотивиране — Право на защита — Основни права — Пропорционалност“

По дело T‑190/12

Johannes Tomana, с местожителство в Хараре (Зимбабве) и още 120 други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, представлявани първоначално от D. Vaughan, QC, M. Lester, R. Lööf, barristers, и M. O’Kane, solicitor, а впоследствие от D. Vaughan, M. Lester и M. O’Kane,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват B. Driessen, M. Veiga и A. Vitro, в качеството на представители,

и

Европейска комисия, за която се явяват M. Konstantinidis, T. Scharf и E. Георгиева, в качеството на представители,

ответници,

подпомагани от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват E. Jenkinson, C. Murrell и M. Holt, в качеството на представители, подпомагани от S. Lee, barrister,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Решение 2012/97/ОВППС на Съвета от 17 февруари 2012 година за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве (ОВ L 47, стр. 50), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 151/2012 на Комисията от 21 февруари 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (ОВ L 49, стр. 2) и на Решение за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 година за изпълнение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве (ОВ L 54, стр. 20) в частта, в която се отнасят до жалбоподателите

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател, M. Кънчева и C. Wetter, съдии,

секретар: C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юни 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        В Обща позиция 2002/145/ОВППС от 18 февруари 2002 г. относно ограничителните мерки срещу Зимбабве (ОВ L 50, стр. 1), приета на основание член 15 от Договора за ЕС, в редакцията му преди Лисабонския договор, Съветът на Европейския съюз изразява сериозната си загриженост във връзка с положението в Зимбабве, и по-специално във връзка с тежките посегателства срещу правата на човека от страна на правителството на Зимбабве, по-конкретно посегателства срещу свободата на мнение, сдружаване и мирно събиране. Ето защо за период от дванадесет месеца, който може да бъде подновен, той е наложил ограничителни мерки, които са предмет на ежегодно преразглеждане. Тези мерки включват по-конкретно задължението държавите членки да предотвратят влизането или транзита през тяхна територия на физическите лица, включени в списъка в приложението от посочената позиция, както и замразяването на средствата и икономическите ресурси на физически лица или образувания, изброени в същото приложение. С Обща позиция 2003/115/ОВППС на Съвета от 18 февруари 2003 г. (ОВ L 46, стр. 30) се изменя и удължава за период от дванадесет месеца Обща позиция 2002/145, т.е. до 20 февруари 2004 г.

2        Замразяването на средства и икономически ресурси, предвидено в Обща позиция 2002/145, е осъществено с Регламент (ЕО) № 310/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (ОВ L 50, стр. 4). Неговият срок на приложение е ограничен до дванадесет месеца, считано от датата на публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз. Той е бил удължен за нов период от дванадесет месеца, т.е. до 20 февруари 2004 г., с Регламент (ЕО) № 313/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за разширение обхвата на Регламент (ЕО) № 310/2002 (ОВ L 46, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 2, стр. 13).

3        В Обща позиция 2004/161/ОВППС на Съвета от 19 февруари 2004 година за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве (OВ L 50, стр. 66; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 2, стр. 154) се предвижда подновяване на ограничителните мерки, установени с Обща позиция 2002/145. Съгласно член 8, втора алинея от нея тя се прилага, считано от 21 февруари 2004 г. В член 9 от същата се предвижда, че тя се прилага за срок от 12 месеца и че подлежи на постоянно преразглеждане. Съгласно същия член „[с]поред необходимото тя се подновява или изменя, ако Съветът прецени, че целите ѝ не са били постигнати“.

4        Съгласно съображение 5 от Регламент (ЕО) № 314/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 година относно някои ограничителни мерки по отношение на Зимбабве (ОВ L 55, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 2, стр. 161) този регламент е приет с цел прилагане на ограничителните мерки, предвидени в Обща позиция 2004/161. В член 6, параграф 1 от него се предвижда по-конкретно, че средствата и икономическите ресурси, принадлежащи на отделни членове на правителството на Зимбабве или на физически или юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, съгласно списъка в приложение III от този регламент, се замразяват. Съгласно член 11, буква б) от същия регламент Комисията има правомощието да изменя приложение III към посочения регламент въз основа на решенията, взети по отношение на приложението към Обща позиция 2004/161.

5        Срокът на действие на Обща позиция 2004/161 е продължаван няколкократно и последно е удължен до 20 февруари 2011 г. с Решение 2010/92/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2010 година за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве (ОВ L 41, стр. 6).

6        Решение 2011/101/ОВППС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки срещу Зимбабве (ОВ L 42, стр. 6) отменя Обща позиция 2004/161. В това решение се предвиждат ограничителни мерки, аналогични на предвидените в Обща позиция 2004/161, срещу лицата, чиито имена са посочени в приложението към него.

7        По-специално член 4, параграф 1 от Решение 2011/101 гласи:

„Държавите членки вземат всички необходими мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през тяхна територия на членовете на правителството на Зимбабве и на физическите лица, свързани с тях, както и на други физически лица, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве. Лицата, посочени в настоящия параграф, са изброени в приложението“.

8        Член 5, параграф 1 от същото решение гласи:

„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на членове на правителството на Зимбабве или на физически или юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, или принадлежащи на всяко друго физическо или юридическо лице, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве. Лицата и образуванията, посочени в настоящия параграф, са изброени в приложението“.

9        Член 6, параграф 1 от това решение гласи:

„Съветът, по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, приема изменения на списъка, който се съдържа в приложението, в зависимост от развитието на политическата ситуация в Зимбабве“.

10      Освен това в член 7 от Решение 2011/101 се предвижда следното:

„1. В приложението се съдържат основанията за включването на лицата и образуванията.

2. В приложението се съдържа и необходимата информация за идентифициране на засегнатите физически или юридически лица или образувания, когато такава информация е на разположение. По отношение на физическите лица подобна информация може да включва имената, в т.ч. техните варианти, датата и мястото на раждане, гражданството, номера на паспорта и личната карта, пола, адреса и длъжността или професията. По отношение на юридическите лица или образуванията информацията може да включва наименованията, мястото и датата на регистрация, регистрационния номер и мястото на дейност“.

11      Накрая, съгласно член 10, параграф 2, Решение 2011/101 се прилага до 20 февруари 2012 г. Съгласно същата разпоредба то подлежи на постоянен преглед и се подновява или изменя, в зависимост от случая, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати.

12      С член 1, параграф 1 от Решение 2012/97/ОВППС на Съвета от 17 февруари 2012 година за изменение на Решение 2011/101/ОВППС (ОВ L 47, стр. 50), което в разглеждания случай представлява първият посочен в настоящата жалба акт, член 10 от Решение 2011/101 се заменя, както следва:

„1.      Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

2.      Настоящото решение се прилага до 20 февруари 2013 г.

3.      Мерките, посочени в член 4, параграф 1, доколкото се прилагат спрямо лица, изброени в списъка в приложение II, спират да се прилагат до 20 февруари 2013 г.

4.      Настоящото решение подлежи на постоянно преразглеждане и се подновява или се изменя по съответстващ начин, ако Съветът прецени, че неговите цели не са постигнати“.

13      Освен това от член 1, параграф 2 от Решение 2012/97 е видно, от една страна, че терминът „приложение“ в Решение 2011/101 се заменя с „приложение I“ и от друга страна, че текстът на това приложение е заменен с текста от приложение I към Решение 2012/97. Накрая, в член 1, параграф 3 от Решение 2012/97 се предвижда, че приложение II на това решение се добавя като приложение II към Решение 2011/101.

14      Съображения 1—5 от Решение 2012/97 гласят следното:

„(1)      На 15 февруари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/101 […]

(2)      Въз основа на преглед на Решение 2011/101 […] срокът на ограничителните мерки следва да бъде удължен до 20 февруари 2013 г.

(3)      В същото време са отпаднали основанията определени лица и образувания да продължават да фигурират в списъка на лицата и образуванията, за които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/101 […]

(4)      За да се улесни допълнително диалогът между ЕС и правителството на Зимбабве, следва временно да се преустанови забраната за пътуване, наложена на двама членове от екипа на правителството на Зимбабве за възстановяване на диалога, които са включени в списъка в Решение 2011/101 […]

(5)      Информацията, отнасяща се до определени лица и образувания, включени в списъка в приложението към Решение 2011/101 […] следва да се актуализира“.

15      В приложение I към Решение 2011/101, така както е заменено от Решение 2012/97, се посочват имената на г‑н Johannes Tomana и на 120‑те други жалбоподатели, изброени в приложение A.4 към жалбата. Имената на същите лица и образувания вече са били посочени в приложението към Решение 2011/101, преди изменението му с Решение 2012/97.

16      Член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 151/2012 на Комисията от 21 февруари 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 314/2004 (ОВ L 49, стр. 2), в случая втория посочен в жалбата акт, заменя приложение III към Регламент № 314/2004 с ново приложение, в което са посочени имената на всички жалбоподатели. Освен това съображение 2 от същия регламент гласи:

„Решение 2011/101 […] определя физическите и юридическите лица, спрямо които трябва да се прилагат ограничения съгласно предвиденото в член 5 от това решение, а Регламент […] № 314/2004 привежда в действие решението, доколкото се изискват действия на равнище Съюз. Следователно приложение III към Регламент […] № 314/2004 следва да бъде изменено, за да съответства на посоченото решение на Съвета“.

17      Освен това следва да се отбележи, че имената на всички жалбоподатели вече са били посочени в приложение III към Регламент № 314/2004, който е бил в сила преди изменението му съгласно член 1 от Регламент за изпълнение № 151/2012.

18      С Решение за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 година за изпълнение на Решение 2011/101 (ОВ L 54, стр. 20), в случая третия посочен в жалбата акт, се изменя вписването относно шестдесетия жалбоподател, г‑н Cephas George Msipa, чието име е посочено в приложението към Решение 2011/101. По-специално по отношение на него в колоната, която преди това е била празна, е добавен следният текст, който е свързан с основанията за включването му сред лицата, засегнати от наложените с това решение ограничителни мерки:

„Бивш управител на провинция, свързан с фракцията на ZANU‑PF в правителството“.

19      На 20 април 2012 г. жалбоподателите са поискали от Съвета да им представи „всички доказателства и цялата информация“, въз основа на които е взел решение спрямо тях да се приложат ограничителни мерки.

 Производство и искания на страните

20      На 25 април 2012 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

21      С акт, озаглавен „Възражение за недопустимост“, подаден в секретариата на Общия съд на 4 юли 2012 г., Съветът иска от Общия съд:

–        да провери дали от втори до сто и девети жалбоподател, физически лица, поддържат жалбата,

–        ако в случая се окаже, че това не е така, да отхвърли като явно недопустима жалбата, доколкото е подадена от тези лица, и да осъди другите жалбоподатели да заплатят съдебните разноски.

22      Доколкото с този акт Съветът по същество иска, на първо място, да се разпореди извършването на процесуално-организационно действие, по смисъла на член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, жалбоподателите и Комисията са били приканени да представят писмените си становища във връзка с това искане, което са направили съответно на 29 и 25 октомври 2012 г.

23      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 август 2012 г., Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на институциите ответници. С определение от 25 октомври 2012 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска това встъпване. Обединеното кралство представя писменото си становище при встъпване на 14 декември 2012 г. Съветът, Комисията, а след това и жалбоподателите представят писмените си становища относно посоченото писмено становище съответно на 16 и 24 януари и на 20 февруари 2013 г.

24      С писмо от 7 ноември 2010 г., копие от което е подадено в секретариата на Общия съд на същия ден, жалбоподателите уведомяват Съвета, че шестдесет и шестият жалбоподател, г‑н Isack Stanislaus Gorerazvo Mudenge, е починал.

25      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2012 г., жалбоподателите са поискали от Общия съд да прикани Съвета да потвърди, че данните, посочени в приложение B.19 от писмената защита, не представляват доказателствата, на които Съветът се е основал, за да впише имената им в списъка на лица, засегнати от спорните ограничителни мерки. Тъй като се отнася по същество до искане за извършването на процесуално-организационно действие, по смисъла на член 64 от Процедурния правилник, Общият съд е приканил Съвета, Комисията и Обединеното кралство да представят писмените си становища във връзка с това, което те са направили съответно на 10, 11 и 7 декември 2012 г. В тези писмени становища Съветът също така е уведомил Общия съд, че с писмо от 27 ноември 2012 г. е отговорил на посоченото в точка 19 по-горе искане на жалбоподателите и е представил копие от посоченото писмо и от приложенията му.

26      Освен това, доколкото с писмото си от 19 ноември 2012 г. жалбоподателите са поискали от Общия съд да посочи, че изтъкнатите на този етап от производството от Съвета евентуални допълнителни данни няма да бъдат взети предвид и няма да бъдат включени в преписката по делото, с писмо от 26 ноември 2012 г. на жалбоподателите е припомнено, че член 48, параграф 1 от Процедурния правилник се прилага и към допълнителните доказателства.

27      С подадената в секретариата на Общия съд на 31 януари 2013 г. писмена реплика жалбоподателите уведомяват Общия съд за смъртта на деветдесет и третия жалбоподател, г‑н John Landa Nkomo.

28      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 25 февруари 2013 г., Съветът уведомява Общия съд, че е приел Решение 2013/89/ОВППС от 18 февруари 2013 г. за изменение на Решение 2011/101 (ОВ L 46, стр. 37). С него се изменя приложение I към Решение 2011/101, като от списъка с лицата и образуванията, към които се прилагат разглежданите ограничителни мерки, са заличени имената на шестия жалбоподател, г‑н David Chapfika, на деветия жалбоподател, г‑н Tinaye Chigudu, на шестнадесетия жалбоподател, г‑н Tongesai Shadreck Chipanga, на тридесет и втория жалбоподател, г‑н R. Kwenda, на тридесет и осмия жалбоподател, г‑н Shuvai Ben Mahofa, на четиридесет и втория жалбоподател, г‑н G. Mashava, на петдесет и четвъртия жалбоподател, г‑н Gilbert Moyo, на петдесет и осмия жалбоподател, г‑н S. Mpabanga, на шестдесетия жалбоподател, г‑н Cephas George Msipa, на шестдесет и четвъртия жалбоподател, г‑н C. Muchono, на шестдесет и шестия жалбподател, г‑н Isack Stanislaus Gorerazvo Mudenge, на шестдесет и седмия жалбоподател, г‑н Columbus Mudonhi, на шестдесет и осмия жалбоподател, г‑н Bothwell Mugariri, на седемдесетия жалбоподател, г‑н Isaac Mumba, на седемдесет и осмия жалбоподател, г‑н S. Mutsvunguma, на осемдесет и третия жалбоподател, г‑н John Landa Nkomo, на осемдесет и четвъртия жалбоподател, г‑н Michael Reuben Nyambuya, на осемдесет и осмия жалбоподател, г‑н David Pagwese Parirenyatwa, на осемдесет и деветия жалбоподател, г‑н Dani Rangwani, на деветдесет и втория жалбоподател, г‑н Richard Ruwodo, на сто и деветия жалбоподател, г‑н Patrick Zhuwao, и на сто и тринадесетия жалбоподател, Divine Homes (Private) Ltd.

29      С Регламент за изпълнение (ЕС) № 145/2013 на Комисията от 19 февруари 2013 година за изменение на Регламент № 314/2004 (ОВ L 47, стр. 63) се изменя приложение III от последния регламент, като вписванията в това приложение по отношение на посочените в точка 28 по-горе лица и образувания се заличават.

30      Жалбоподателите са приканени да представят писмените си становища във връзка с посоченото в точка 28 по-горе писмо на Съвета, но те не са изпълнили това искане.

31      С член 1, параграф 1 от Решение 2013/160/ОВППС от 27 март 2013 година за изменение на Решение 2011/101 (ОВ L 90, стр. 95) текстът на член 10, параграф 3 от Решение 2011/101 се заменя със следния нов текст: „[п]рилагането на мерките, посочени в член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2, доколкото се прилагат за лица и образувания, включени в списъка в приложение II, се спира до 20 февруари 2014 г.“, „[р]ешението за спиране се преразглежда на всеки три месеца“. Освен това в член 1, параграф 2 от Решение 2013/160 се посочва, че приложение II към Решение 2011/101 се заменя с текста, поместен в приложението към Решение 2013/160.

32      Имената на повечето от жалбоподателите, както физически лица, така и образувания, са посочени в приложение II към Решение 2011/101, така както е заменено от Решение 2013/160. В него не са посочени имената на третия жалбоподател, г‑н Happyton Mabhuya Bonyongwe, на дванадесетия жалбоподател, г‑жа Augustine Chihuri, на осемнадесетия жалбоподател, г‑н Constantine Chiwenga, на седемдесет и петия жалбоподател, г‑н Didymus Noel Edwin Mutasa, на осемдесет и шестия жалбоподател, г‑н Douglas Nyikayaramba, на деветдесет и деветия жалбоподател, г‑н Perence Samson Chikerema Shiri, на сто и втория жалбоподател, г‑н Jabulani Sibanda, на сто и четвъртия жалбоподател, г‑н Philip Valerio Sibanda, на сто и двадесетия жалбоподател, Zimbabwe Defence Industries (Private) Ltd, и на сто двадесет и първия жалбоподател, Zimbabwe Mining Development Corp.

33      Член 1 от Регламент (ЕС) № 298/2013 на Съвета от 27 март 2013 година за изменение на Регламент № 314/2004 (ОВ L 90, стр. 48) гласи, че „[п]рилагането на член 6 от Регламент […] № 314/2004 се спира до 20 февруари 2014 г., доколкото посоченият член се прилага за лицата и образуванията, включени в списъка в приложението към настоящия регламент“, и че „спиране[то] се преразглежда на всеки три месеца“. Приложението към Регламент № 298/2013 включва същите имена на физически лица и образувания като посочените в приложение II към Решение 2011/101, което е заменено с Решение 2013/160 (вж. точка 32 по-горе).

34      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.

35      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 26 септември 2013 г., Съветът е уведомил Общия съд, че е приел Решение за изпълнение 2013/469/ОВППС от 23 септември 2013 година за прилагане на Решение 2011/101 (ОВ L 252, стр. 31). С него се изменя приложение I към Решение 2011/101, като от списъка се заличава сто двадесет и първият жалбоподател, Zimbabwe Mining Development.

36      Освен това с Регламент за изпълнение (ЕС) № 915/2013 на Комисията от 23 септември 2013 година за изменение на Регламент № 314/2004 (ОВ L 252, стр. 23) се изменя приложение III от последния регламент, като се заличава вписването относно посочения в него сто двадесет и първи жалбоподател.

37      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2014 г., Съветът е уведомил Общия съд, че е приел Решение 2014/98/ОВППС от 17 февруари 2014 година за изменение на Решение 2011/101 (ОВ L 50, стр. 20), както и Регламент (ЕС) № 153/2014 от 17 февруари 2014 година за изменение на Регламент № 314/2004 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 298/2013 (ОВ L 50, стр. 1).

38      С член 1, параграф 2 от Решение 2014/98 текстът на член 10 от Решение 2011/101 се заменя със следния текст:

„1. Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

2. Настоящото решение се прилага до 20 февруари 2015 г.

3. Прилагането на мерките, посочени в член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2, се спира до 20 февруари 2015 г., доколкото се отнасят за лица и образувания, включени в списъка в приложение II.

Решението за спиране подлежи на преглед на всеки три месеца.

4. Настоящото решение подлежи на постоянен преглед и се подновява или изменя, в зависимост от случая, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати“.

39      Освен това член 2 от Решение 2014/98 гласи, че „[л]ицата, посочени в приложение I към Решение 2011/101/ОВППС, които са изброени в приложението към настоящото решение, се добавят към приложение II към Решение 2011/101/ОВПП“. В приложението към Решение 2014/98 са включени имената на третия, дванадесетия, осемнадесетия, седемдесет и петия, осемдесет и шестия, деветдесет и деветия, сто и втория и сто и четвъртия жалбоподател.

40      От своя страна Регламент № 153/2014 гласи следното:

„Член 1

Регламент […] № 314/2004 се изменя, както следва:

1)      В член 6 се добавя следният параграф:

„4.      Мерките по параграфи 1 и 2 спират да се прилагат, доколкото се отнасят до лица и образувания, изброени в приложение IV.“

2)      Приложението към настоящия регламент се добавя като приложение IV.

Член 2

Регламент […] № 298/2013 се отменя.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“.

41      В приложение IV към Регламент № 314/2004, така както е добавено от Регламент № 153/2014, са включени имената на всички жалбоподатели, физически лица и образувания, чиито имена са вписани и в приложение III от посочения регламент, като единственото изключение е свързано с името на сто и двадесетия жалбоподател, Zimbabwe Defence Industries, само по отношение на когото предвидените в посочения регламент мерки за замразяване на средства и на икономически ресурси са все още приложими и не са отменени.

42      Общият съд е приканил другите страни да представят писмените си становища във връзка с посоченото в точка 37 по-горе писмо на Комисията. Жалбоподателите и Комисията изпълняват това искане съответно на 21 и 4 март 2014 г.

43      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят писмено на няколко въпроса и да представят някои документи. Страните изпълняват това искане в определения срок.

44      С изключение на Обединеното кралство, което не се представлява в съдебното заседание, устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 10 юни 2014 г.

45      В съдебно заседание Съветът представя към преписката няколко статии от вестници, от които е видно, че шестдесет и осмият жалбоподател, г‑н Bothwell Mugariri, деветдесет и шестият жалбоподател, г‑н Lovemore Sekeremayi, и деветдесет и осмият жалбоподател, г‑н M. Nathan Marwirakuwa Shamuyarira, са починали. Представителите на жалбоподателите потвърждават, че последните двама са починали, но посочват, че по техни сведения информацията относно смъртта на г‑н Mugariri е невярна. Освен това при отговор на въпрос на Общия съд представителите на жалбоподателите потвърждават, че според тях са им предоставени правомощия от всички жалбоподатели, и предлагат да представят писмено пълномощно от всеки един от жалбоподателите, за които няма приложено към жалбата такова пълномощно. В протокола от съдебното заседание е отразено представянето на горепосочените документи и изявления.

46      В съдебно заседание Общият съд приканва жалбоподателите и Съвета да отговорят писмено на поставените въпроси и да представят определени документи, включително и изисканите документи за упълномощаване. Страните са изпълнили искането на Общия съд в определения срок, вследствие на което с решение на председателя на осми състав писмената фаза на производството е приключена.

47      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени Решение 2012/97, Регламент за изпълнение № 151/2012 и Решение за изпълнение 2012/124 в частта, в която тези актове ги засягат,

–        да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски.

48      Съветът и Комисията искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

49      Обединеното Кралство подкрепя исканията на Съвета и на Комисията за отхвърляне на жалбата.

 От правна страна

1.     По отношение на жалбоподателите, които са починали

50      В съдебната практика се приема, че производство по жалбата за отмяна, която е подадена от адресата на акт, може да бъде продължено от универсалния правоприемник на жалбоподателя, по-конкретно в случай на смърт на физическото лице (решение на Общия съд от 8 юли 2004 г., JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Rec., стр. II‑2501, т. 46; вж. също така в този смисъл решение на Съда от 20 октомври 1983 г., Gutmann/Комисия, 92/82, Rec. стр. 3127, точка 2).

51      В случая, както беше посочено в точки 24 и 27 по-горе, шестдесет и шестият жалбоподател, г‑н I. S. G. Mudenge, и осемдесет и третият жалбоподател, г‑н J. L. Nkomo, са починали в хода на производството. Освен това в писмения отговор на един от поставените в съдебно заседание въпрос представителите на жалбоподателите потвърждават, че деветдесет и шестият жалбоподател, г‑н Lovemore Sekeremayi, и деветдесет и осмият жалбоподател, г‑н M. Nathan Marwirakuwa Shamuyarira, са починали в хода на съдебното производство. Накрая, те са посочили, че тридесет и вторият жалбоподател, г‑н R. Kwenda, също е починал в хода на съдебното производство.

52      Що се отнася до всички горепосочени починали жалбоподатели, представителите на жалбоподателите твърдят, че техните универсални наследници, които в настоящия случая и по принцип са техните вдовици, желаят да продължат съдебното производство и за тази цел представят съставени от тях в присъствието на нотариус писмени изявления. Следователно по-нататък в настоящото съдебно решение понятието „жалбоподатели“, доколкото се отнася и за горепосочените починали жалбоподатели, обхваща и техните универсални наследници, които са представили писмено изявление, с което са изразили желанието си да се продължи настоящото съдебно производство.

2.     По наличието на упълномощаване на подписалите жалбата адвокати от всички жалбоподатели, които са физически лица

53      Както беше отбелязано в точка 21 по-горе, Съветът с отделен акт е поискал от Общия съд да провери дали всички жалбоподатели, които са физически лица, „поддържат жалбата в разглеждания случай“. В този контекст той твърди, че представителите на жалбоподателите не са приложили към жалбата си пълномощно или друго доказателство, от което да се установи, че са били надлежно упълномощени от втория до сто и десетия от жалбоподателите, които са физически лица.

54      Следователно Съветът твърди, че по отношение на тези жалбоподатели жалбата трябва да се обяви за недопустима, освен ако представители им предоставят за всеки един от тях доказателства, установяващи волеизявлението им за подаване на жалбата. В този контекст Съветът се позовава на решение на Съда от 16 февруари 1965 г., Barge/Върховен орган (14/64, Rec. стр. 69 и 77). Това искане на Съвета е подкрепено и от Комисията.

55      Следва да се припомни, че от една страна, съгласно член 19, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз, приложими в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия Статут, и от друга страна, съгласно член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник страни, различни от държавите членки и институциите на Европейския съюз, Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) или държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), се представляват от адвокат, който трябва да отговаря на условието да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП. Освен това в жалбата се посочват името на жалбоподателя и неговият постоянен адрес, както и качеството на подписалия жалбата. Накрая, оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната.

56      Единствено спрямо юридическите лица обаче член 44, параграф 5, буква б) от Процедурния правилник предвижда задължението жалбата да бъде придружена от „доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел“. Следователно Процедурният правилник позволява физически лица да бъдат представлявани от адвокат, без той да представи пълномощно, докато това е необходимо в случая с юридическите лица (решение на Общия съд от 22 февруари 2006 г., Le Levant 001 и др./Комисия, T‑34/02, Rec. стр. II‑267, т. 64).

57      Фактът, че представляващите физическо лице адвокати не са длъжни да представят подписано от клиента им пълномощно, несъмнено намира своята обосновка в съображението, че ако член на адвокатската колегия на държава членка, който в това си качество е длъжен да спазва правилата за професионално поведение, заяви че е надлежно упълномощен от клиента си, това изявление по принцип се счита за достатъчно надеждно (вж. в този смисъл решение на Съда от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сб., стр. I‑439, т. 119).

58      Все пак, като се имат предвид и припомнените в точка 55 по-горе разпоредби, следва да се заключи, че преди да пристъпи към разглеждането на подадената пред него жалба, Общият съд трябва да се увери, че подписалият жалбата адвокат действително е определен да представлява лицето, от чието име тази жалба е подадена. Като взе предвид изложеното в точка 57 по-горе съображение, следва да се отбележи, че Общият съд обикновено приема факта, че даден адвокат е подписал и подал жалба от името на физическо лице, като негласно изявление от този адвокат, че е надлежно упълномощен от въпросното физическо лице, като Общият съд счита този вид изявление за достатъчно. Когато обаче от конкретните данни би могло да се породи съмнение относно действителността на това негласно изявление, Общият съд може да поиска от въпросния адвокат да докаже, че действително е упълномощен.

59      По този начин следва да бъде разбирано решение по дело Barge/Върховен орган, точка 54 по-горе (стр. 77), според което адвокатът не е „длъжен да представи надлежно пълномощно, освен ако е необходимо да обоснове представителната си власт в случай на оспорване“. Всъщност, както е видно от заключението на генерален адвокат Roemer във връзка с решение по дело Barge/Върховен орган, точка 54 по-горе (Rec., стр. 69, 81 и 82), това твърдение трябва да бъде разгледано в контекста на делото.

60      От заключението се установява, че по това време е било обичайна практика Съдът да изисква писмено пълномощно от жалбоподателите физически лица, макар че релевантните разпоредби от Процедурния правилник на Съда не са го изисквали, както това не се изисква понастоящем и от Процедурния правилник на Общия съд. Адвокатът на жалбоподателя по делото, по което е постановено решение по дело Barge/Върховен орган, точка 54 по-горе, е представил такова пълномощно при подаване на жалбата, но в представеното пълномощно е посочил различно дело. След подаването на жалбата той е представил ново пълномощно, което е свързано с разглежданото дело, така че въпросът, който Съдът е трябвало да разгледа, е дали това последващо представяне е достатъчно, или непредставянето на надлежно пълномощно заедно с подаване на жалбата води до недопустимост на последната. Съдът се е произнесъл в полза на първата от тези възможности.

61      Следователно, противно на това, което, изглежда, поддържа Съветът, от това съдебно решение не следва, че другата страна в производството може, без да посочи конкретни данни, обосноваващи молбата ѝ, да поиска от адвоката на жалбоподател, физическо лице, да представи пълномощно от клиента си, при липсата на което жалбата следва да бъде отхвърлена като недопустима. Да се признае такава възможност на другата страна в производството, в голяма степен би лишило от смисъл правилото, според което физическите лица могат да бъдат представлявани от адвокат, без той да трябва да представя пълномощно, и би могло да усложни и да продължи неоснователно производството, по-конкретно в случаи като разглеждания, при който жалбата е подадена от голям брой физически лица, които освен това са с местожителство извън територията на Европейския съюз. Изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита, посочено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и изложените в точка 57 по-горе съображения също са в подкрепа на тезата, че представянето на такова пълномощно трябва да се изисква само когато конкретните данни пораждат съмнение относно действителното му съществуване (вж. точка 58 по-горе).

62      В случая в съдебно заседание представителите на жалбоподателите в отговор на въпрос на Общия съд категорично са потвърдили, че се считат за надлежно упълномощени от всеки един от жалбоподателите. Освен това те са предложили да представят писмено пълномощно за всеки един от жалбоподателите, за които не са представили такова. Действително в срока, определен за тази цел от Общия съд, те представят съставени в присъствието на нотариус такива пълномощни за втория до сто и десетия жалбоподатели, с изключение на починалите жалбоподатели, посочени в точка 51 по-горе. Във връзка с това следва да се отбележи, че те са представили такова пълномощно и от името на шестдесет и осмия жалбоподател г‑н Bothwell Mugariri. По този начин е станало ясно, че информацията за смъртта на последния от статии от пресата, представени към преписката от Съвета в съдебно заседание, е погрешна. Освен това следва да се отбележи, че като се вземат предвид изложените в точка 60 по-горе съображения, фактът, че представените пълномощни са съставени след подаването на жалбата, е без значение.

63      Следователно се налага изводът, че няма обосновано съмнение в действителността на упълномощаването от всеки един от жалбоподателите на представителите им пред Общия съд.

3.     По запазването на правния интерес на жалбоподателите

64      Според постоянната съдебна практика предметът на спора, също както и правният интерес на жалбоподателя, трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение на Съда от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сб., стр. I‑4333, т. 42 и цитираната съдебна практика, решение на Съда от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, Сб., стр. I‑2649, т. 25).

65      Следва да се припомни, че спорните ограничителни мерки са били отменени по отношение на част от жалбоподателите (вж. точки 28, 29, 35 и 36 по-горе). Освен това прилагането им е било спряно по отношение на всички жалбоподатели, чиито имена продължават да са в списъка на лицата и образуванията, засегнати от тези мерки, с изключение на един (вж. точки 32, 33 и 37—41 по-горе).

66      В решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, Сб., EU:C:2013:331) относно случая на лице, засегнато от ограничителни мерки, които са приети поради предполагаемите му връзки с терористични организации, и които са отменени в хода на съдебното производство, Съдът обаче припомня, че такива мерки имат значителни отрицателни последици и сериозно въздействие върху правата и свободите на съответните лица. Според Съда наред със самото замразяване на средства, което с широкия си обхват дестабилизира както професионалния, така и личния живот на съответните лица и възпрепятства сключването на редица правни сделки, необходимо е да се вземат предвид и заклеймяването и недоверието, съпътстващи публичното посочване на съответните лица като свързани с терористична организация. Така Съдът е приел, че правният интерес на такъв жалбоподател се запазва, независимо от заличаването на името му от спорния списък, за да може да иска от съда на Съюза да установи, че името му не е трябвало да бъде включвано в този списък или че включването му не е следвало да се извърши по процедурата, следвана от институциите на Съюза. По-нататък Съдът отбелязва, че макар установяването на незаконосъобразността на обжалвания акт да не може само по себе си да поправи имуществена вреда или засягане на личния живот, то все пак може да възстанови доброто име на засегнатото лице или да представлява форма на поправяне на неимуществената вреда, която той е претърпял вследствие на тази незаконосъобразност, и по този начин да обоснове запазването на правния му интерес. Накрая, Съдът приема, че обстоятелството, че отмяната на въпросните ограничителни мерки е окончателна, не е пречка за запазването на правен интерес, що се отнася до действието на актовете, с които са наложени тези мерки, между датата на влизането им в сила и тази на отмяната им (решение Abdulrahim/Съвет и Комисия, посочено по-горе, т. 70—72 и 82).

67      Въпреки че в настоящото дело на жалбоподателите са наложени ограничителни мерки не поради техните връзки с терористични организации, а по съображения че са членове на правителство, което според авторите на обжалваните актове е извършило тежки посегателства срещу правата на човека, или че са лица, свързани с такива членове или участващи в дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, изложените от Съда мотиви в решение Abdulrahim/Съвет и Комисия, точка 66 по-горе, т. 70—72 и 82 са приложими mutatis mutandis и към техния случай, така че следва да се заключи, че те запазват правния си интерес, въпреки че по отношение на някои от тях спорните ограничителни мерки са отменени, а по отношение на други е спряно прилагането им.

4.     По някои доводи, изтъкнати от Комисията при оспорване допустимостта на жалбата

68      На първо място, Комисията оспорва допустимостта на искането за отмяна на актовете на Съвета в частта, в която я засягат, с мотива че не е пасивно легитимирана по отношение на актовете на Съвета.

69      Доколкото обаче с жалбата се цели отмяна както на два акта, приети от Съвета, така и на един акт, който е приет от Комисията, правилно жалбоподателите са посочили в жалбата си двете институции като ответници по разглеждания случай.

70      На второ място, според Комисията искането за отмяна на Решение за изпълнение 2012/124 трябва да се счита като предявено само от името на шестдесетия жалбоподател, г‑н Cephas George Msipa, който единствено е засегнат от това решение. Тя обаче изразява съмнение относно допустимостта на такова искане, тъй като разглежданото решение изменя Решение 2011/101 само относно мотивите за включване на името на този жалбоподател в списъка на лицата, засегнати от разглежданите спорни ограничителни мерки, и следователно не изменя правното му положение. Комисията добавя, че ако трябва да се приеме, че искането за отмяна на това решение е подадено от всички жалбоподатели, то следва да се отхвърли като недопустимо, „тъй като никой от жалбоподателите няма правен интерес да оспорва този акт на Съвета“.

71      Този довод не може да се приеме. Следва да се припомни, че след изменението на Решение 2011/101, извършено съгласно Решение 2012/97, с което по-конкретно приложение I от първото решение се замества с ново, с Решение за изпълнение 2012/124 отново се изменя приложение I към Решение 2011/101 по отношение на шестдесетия жалбоподател, като в празната дотогава колона за излагане на мотиви се добавя посоченият в точка 18 по-горе текст. От това следва, че също както Решение 2012/97, така и Решение за изпълнение 2012/124 засяга пряко и лично шестдесетия жалбоподател и изменя правното му положение, тъй като с него в приложение I към Решение 2011/101, което е заменено с Решение 2012/97, се добавят мотиви, които обосновават по отношение на жалбоподателя приемането на разглежданите ограничителни мерки.

72      Следователно допустимо шестдесетият жалбоподател е поискал отмяна на Решение за изпълнение 2012/124. Когато става въпрос за една и съща жалба, констатацията относно нейната допустимост спрямо един от жалбоподателите освобождава от необходимостта да се разглежда процесуалната легитимация на другите жалбоподатели (решение на Съда от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Rec. стр. I‑1125, т. 31 и решение на Общия съд от 15 септември 1998 г., European Night Services и др./Комисия, T‑374/94, T‑375/94, T‑384/94 и T‑388/94, Rec., стр. II‑3141, т. 61). Всъщност с жалбата се цели да се отменят обжалваните актове в частта, в която засягат жалбоподателите. Доколкото Решение за изпълнение 2012/124 засяга поименно само шестдесетия жалбоподател, е очевидно, че ако жалбата бъде уважена, това решение ще бъде отменено единствено по отношение на него.

5.     По съществото на спора

73      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания, изведени по същество, първото — от липсата на подходящо правно основание за включване в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, на лица или на образувания, които не са нито сред ръководителите на Зимбабве, нито са свързани с тях лица, второто — от явна грешка в преценката, третото — от нарушение на задължението за мотивиране, четвъртото — от нарушение на правото им на защита и петото — от нарушение на принципа на пропорционалност.

74      Следва най-напред да се разгледа първото основание във връзка с правното основание на обжалваните актове, след това третото и четвъртото основание, с които се повдигат процесуални въпроси, и накрая второто и петото основание, които са по съществото на спора.

 По първото основание, изведено от липсата на подходящо правно основание за включване в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, на лица или на образувания, които не са нито сред ръководителите на Зимбабве, нито са свързани с тях лица

75      С първото основание, жалбоподателите твърдят по същество, че няма подходящо правно основание, обосноваващо включването в списъка на лицата, засегнати от спорните ограничителни мерки, на голям брой лица, които дори не са упрекнати, че са сред ръководителите на Зимбабве или че са сред физически лица или образувания, свързани с тези ръководители. Според жалбоподателите самият факт на упрекване на засегнатите лица, че са участвали в миналото в престъпна дейност или в други нарушения, не е достатъчен, за да се обоснове включването на имената им в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки.

76      Във връзка с това следва да се припомни, че първият от актовете, срещу които е подадена настоящата жалба, а именно Решение 2012/97, е приет на основание член 29 ДЕС, който гласи следното:

„Съветът приема решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество. Държавите членки следят техните национални политики да бъдат съобразени с позициите на Съюза“.

77      Член 29 ДЕС е основание и на Решение 2011/101, изменено с Решение 2012/97.

78      Член 29 ДЕС фигурира в дял V от Договора за ЕС, озаглавен „Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност“. Член 21 ДЕС, който е част от същия дял, гласи следното:

„1.      Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.

[…]

2.      Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел:

a)      опазване на своите ценности и основни интереси, на своята сигурност, независимост и цялост;

б)      утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право;

в)      опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, както и на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително тези, които се отнасят до външните граници;

г)      подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността;

[…]

3.      Съюзът спазва принципите и следва целите, изброени в параграфи 1 и 2, при разработването и провеждането както на външната си дейност в различните области, обхванати от настоящия дял и пета част на Договора за [ФЕС], така и на другите си политики в техните външни аспекти. […]“.

79      Третият акт, чиято отмяна се цели с жалбата, а именно Решение за изпълнение 2012/124, представлява „решение за изпълнението на решение, което определя действие или позиция на Съюза“, в случая Решение 2012/97. Решение за изпълнение 2012/124 е прието на основание член 6, параграф 1 от Решение 2011/101 (вж. точка 9 по-горе) съгласно предвидената в член 31, параграф 2 ДЕС процедура.

80      Накрая, вторият посочен в настоящата жалба акт, а именно Регламент за изпълнение № 151/2012, е приет на основание член 11, буква б) от Регламент № 314/2004 (вж. точка 4 по-горе). Що се отнася до Регламент № 314/2004, той също е бил приет на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО. Те са изменени с Договора от Лисабон и са станали съответно член 75 ДФЕС и член 215 ДФЕС.

81      Според жалбоподателите оспорваните актове разширяват обхвата на приетите срещу Зимбабве ограничителни мерки, доколкото с тях вече се засягат не само физически и юридически лица, по отношение на които се твърди, че са членове на правителството или са свързани с тях, но също така и лица, които не са обвинени, че са свързани с правителството, но за които се твърди, че са извършвали дейности, нарушаващи правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в Зимбабве. Следователно по отношение на тази последна категория лица не се твърди, че имат някаква връзка с ръководителите на Зимбабве. Голям брой лица са били включени сред засегнатите от оспорваните мерки въз основа на недоказани обвинения за тежки престъпления и други нарушения. Не са били представени никакви доказателства или данни в подкрепа на твърденията за тези лица, така както са посочени в обжалваните актове, нито дори е била изтъкната точна информация по отношение на тях. В голям брой от случаите престъпленията или другите нарушения, свързани с оспорваните мерки, са били извършени преди сформирането на правителството на националното единство, което е било на власт в Зимбабве към момента на приемане на оспорваните актове.

82      Първо, в контекста на настоящото основание, което е изведено от липса на подходящо правно основание за приемане на обжалваните актове, следва да се отхвърлят като ирелевантни доводите на жалбоподателите, според които по същество фактите, посочени по отношение на някои от лицата, които са засегнати от въведените с посочените актове ограничителни мерки, не са доказани или не са много точни. Всъщност такива доводи са единствено от значение само при доказване или на фактическа грешка, допусната от авторите на обжалваните актове, или на липса на мотиви за посочените актове. Такива грешки не се отнасят до съществуването на подходящо правно основание, с което да се обоснове приемането на въпросните актове, какъвто е единственият въпрос, предмет на настоящото основание. Очевидно е, че дори, противно на твърденията на жалбоподателите, да се окаже, че съществува такова правно основание, би трябвало да се разгледа, от една страна, дали авторите на посочените актове не са допуснали явна грешка в преценката, като са приели, че фактите в разглеждания случай обосновават да се извърши позоваване на това правно основание за приемане на актовете, и от друга страна, дали във връзка с това същите автори са изложили достатъчно мотиви. Тези въпроси биха могли евентуално да са релевантни само в рамките на разглеждането на второто и третото основание.

83      Второ, следва да се припомни, че от една страна, с първия от обжалваните актове (Решение 2012/97) по същество се удължава срока на действие на Решение 2011/101 и се заменя приложението към последното решение, в което са посочени имената на лица и образувания, засегнати от въведените с него ограничителни мерки, като, от друга страна, с втория от обжалваните актове (Регламент за изпълнение № 151/2012) се заменя приложение III от Регламент № 314/2004, в което са посочени имената на лицата и образуванията, засегнати от въведените с този регламент замразяване на средства и на икономически ресурси, и накрая, с третия от обжалваните актове (Решение за изпълнение 2012/124) се изменя вписването относно шестдесетия жалбоподател г‑н Cephas George Msipa, така както е посочено в приложението към Решение 2011/101, заменено от Решение 2012/97. С други думи, и трите случая се отнасят до актове, изменящи предходен акт.

84      Във връзка с това следва да се отбележи, че изразът „физическо или юридическо лице, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“, така както е изтъкнат в доводите на жалбоподателите, изложени накратко в точка 81 по-горе, фигурира само в текста на Решение 2011/101 (вж. точки 7 и 8 по-горе). За сметка на това, както беше отбелязано в точка 4 по-горе, наложеното с Регламент № 314/2004 замразяване на средства и на икономически ресурси съгласно член 6, параграф 1 от същия регламент се отнася само до „средствата и икономическите ресурси, принадлежащи на отделни членове на правителството на Зимбабве или на физически или юридически лица, образувания или органи, свързани с тях“.

85      От това следва, че с настоящото основание се поставят различни въпроси във връзка, от една страна, с първия и третия обжалван акт, които изменят Решение 2011/101, и от друга страна, с втория обжалван акт, който изменя Регламент № 314/2004.

86      В първия случай поставеният въпрос основно се свързва с това дали член 29 ДЕС, посочен като правно основание за Решение 2012/97 (също както и за Решение 2011/101, което се изменя с него), представлява подходящо правно основание, за да се обоснове приемането на посочените в това последно решение ограничителни мерки по отношение на „физическо или юридическо лице, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“. Във връзка с това следва да се отбележи, че в случай на отрицателен отговор на този въпрос от това логически би следвало, че Решение 2011/101 също би било лишено от законосъобразно правно основание по отношение на попадащите в горепосочената категория лица. Следователно трябва да се заключи, че с настоящото основание жалбоподателите също така имплицитно, но ясно повдигат възражение за незаконосъобразност срещу Решение 2011/101. От член 277 ДФЕС следва, че жалбоподателите имат право да повдигнат такова възражение, и то дори когато е било допустимо да искат отмяна на това последно решение, но са пропуснали да го направят (вж. в този смисъл и по аналогия решения на Съда от 10 юли 2003 г., Комисия/BCE, C‑11/00, Rec., стр. I‑7147, т. 74—78, от 15 май 2008 г., Испания/Съвет, C‑442/04, Сб., стр. I‑3517, т. 22 и от 20 май 2008 г., Комисия/Съвет, C‑91/05, Сб., стр. I‑3651, т. 29—34).

87      Във втория случай, а именно този относно Регламент за изпълнение № 151/2012, поставеният въпрос се отнася до съществуването на правно основание, което да обосновава изменението на Регламент № 314/2004, с цел в неговото приложение III, в което се посочват имената на лицата и образуванията, чиито средства и икономически ресурси са замразени, да бъдат включени и имената на лицата или на образуванията, които фигурират в приложението към Решение 2011/101, изменено с Решение 2012/97, по съображения че са извършвали дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, докато в член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004 се предвижда само замразяване на фондове и икономически ресурси на членовете на правителството на Зимбабве и на всички физически или юридически лица, образувания или органи, които са свързани с тях.

88      Следователно тези два въпроса следва да бъдат разгледани последователно.

 По правното основание на решения 2011/101 и 2012/97 и на Решение за изпълнение 2012/124

89      Жалбоподателите изтъкват три тясно свързани довода, които могат да се разбират единствено в смисъл, че с тях се поставя под въпрос компетентността на Съвета да приеме решения 2011/101 и 2012/97 въз основа на член 29 ДЕС по отношение на лица, извършвали дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве.

90      Първо, те твърдят, че макар укрепването на демокрацията, правовата държава и правата на човека (както и борбата срещу тероризма) да са легитимни цели на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), Съветът и Комисията не са компетентни по принцип да законодателстват в наказателната или в гражданската област. Компетентността им в тази област е стриктно ограничена и определена в членове 82 ДФЕС—86 ДФЕС, като от член 40 ДЕС следва, че те не трябва да я надхвърлят. Така че според жалбоподателите макар и Съюзът да може да приема минимални правила за определяне на престъпленията в областта на тежката трансгранична престъпност и да може да хармонизира националните законодателства, с цел да се гарантира ефективното прилагане на политиката на Съюза, нито Съветът, нито Комисията са компетентни да се позовават на ОВППС, за да наложат мярка за замразяване на средства или за забрана за пътуване на физически лица единствено по съображения че се предполага участието им в престъпления или други нарушения, които са извършени в миналото.

91      Второ, според жалбоподателите е необходимо да има ясна и несъмнена връзка между лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, и легитимните цели на ОВППС, които се преследват от Съюза по отношение на дадена трета държава. Според тях обаче не съществува връзка между лицата, обвинени, че са извършили престъпления или тежки нарушения в миналото, и някоя легитимна цел на ОВППС. Не е ясно как налагането на мярка за замразяване на средства и за забрана за пътуване спрямо тези лица, за които не се твърди, че са свързани с настоящото правителство на Зимбабве, би позволило осъществяването на някоя от легитимните цели. Жалбоподателите, които попадат в последната категория, не са нито терористи, които биха могли да предоставят средствата и икономическите си ресурси в услуга на международната терористична дейност, нито лица, които са отговорни или притежават възможност за упражняване на контрол по отношение на дадена политика, прилагана от правителството на Зимбабве.

92      Трето, Съветът е бил длъжен при приемане на ограничителните мерки да обясни с какво тези мерки са подходящи и пропорционални за постигане на дадена легитимна цел. В случая обаче не е било изложено никакво легитимно основание във връзка с външната политика за налагането на ограничителни мерки по отношение на несвързани с държавата лица в Зимбабве, които в миналото са извършили престъпления или тежки нарушения. Също така не е пояснено по какъв начин прилагането на мярка за замразяване на фондове и за забрана за пътуване на физически лица, които не носят отговорност или нямат влияние върху политиката на правителството на националното единство, което управлява в Зимбабве към момента на приемане на обжалваните актове, би представлявало подходящ и пропорционален начин за постигане на някоя от легитимните цели на ОВППС.

93      Следва да се отбележи, че от прочита на член 21 ДЕС във връзка с член 29 ДЕС, чиито текстове са припомнени съответно в точки 78 и 76 по-горе, е видно, че приемането на мерки, с които се цели да се насърчи в останалата част от света и следователно в Зимбабве демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, може да бъде предмет на решение, основано на член 29 ДЕС (вж. в този смисъл решение на Общия съд от 28 май 2013 г., Al Matri/Съвет, T‑200/11, т. 46). Всъщност с доводите си, така както са изложени накратко по-горе, жалбоподателите не оспорват по принцип това заключение, а само твърдят, че ограничителни мерки като разглежданите по главното производство, приети срещу лица или образувания единствено въз основа на техни противозаконни действия, за които се предполага, че представляват престъпления или нарушения, не могат да бъдат определени като мерки, които могат да бъдат приети на основание член 29 ДЕС. Също така според жалбоподателите такива противозаконни действия най-много могат да представляват цел на мерки, приети на основание на разпоредбите относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за което става дума в членове 82 ДФЕС—86 ДФЕС.

94      Тези аргументи на жалбоподателите обаче показват непознаване на контекста, в който се вписват дейностите, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, като тези, за които се обвиняват лицата, чиито имена са включени в списъка в приложение I към Решение 2011/101. Ето защо този контекст трябва да се припомни, така както следва от съображенията на Решение 2011/101 и от предхождащите го актове.

95      Съображение 1 от Обща позиция 2002/145, в случая първата обща позиция, която е приета по отношение на Зимбабве (вж. точка 1 по-горе), гласи следното:

„На 28 януари 2002 г. Съветът изрази сериозната си загриженост във връзка с положението в Зимбабве и по-специално с настоящата ескалация на насилие, мерките на сплашване на политическите опоненти и на тормоз на независимия печат. Отбелязва се че правителството на Зимбабве не е предприело никакви конкретни мерки за подобряване на положението, въпреки че беше приканено от Европейския съвет в Лакен през декември 2001 г.“.

96      Обща позиция 2002/145 е изменена и действието ѝ е удължено с Обща позиция 2003/115. Съображение 2 от последната гласи следното:

„Положението в Зимбабве още повече се влошава и в страната продължават да се нарушават сериозно правата на човека и свободата на мнение, на сдружаване, както и свободата на мирно събиране“.

97      В съображение 6 от Обща позиция 2004/161, която отменя и заменя Обща позиция 2002/145, се посочва също „продължаващото влошаване на състоянието на правата на човека в Зимбабве“, като основание за продължаването на действието на приетите от Съюза спрямо тази страна ограничителни мерки за нов период от дванадесет месеца. Съгласно съображение 7 от същата обща позиция „[ц]елта на тези ограничителни мерки е да се насърчат съответните лица да отхвърлят политиката, която води до потискане на правата на човека, свободата на изразяване и доброто управление“.

98      Съветът очевидно е приел, че положението в Зимбабве не се е подобрило, тъй като, както беше посочено в точка 3 по-горе, той последователно е удължавал срока на действие на Обща позиция 2004/161 до 20 февруари 2009 г. „[с] оглед на положението в Зимбабве“, както обичайно се посочва в различните общи позиции, с които се извършват тези удължавания.

99      През 2008 г. са проведени избори в Зимбабве. Както Съветът припомня в декларация от 22 юни 2008 г., върховният представител на Съюза за ОВППС се позовава на „неприемливата кампания на систематично насилие, възпрепятстване и сплашване, провеждана от страна на зимбабвийските власти от няколко седмици“, и счита, че „[п]ри тези обстоятелства изборите всъщност са пародия на демокрация“.

100    Както Съветът също припомня, без това да се оспорва от жалбоподателите, с цел да се постигне помирение между управляващата партия в Зимбабве, в случая ZANU‑PF, и опозицията, на 15 септември 2008 г. между тях се подписва глобално политическо споразумение (наричано по-нататък „ГПС“), в което по-конкретно се предвижда сформирането на ново правителство на националното единство, което да включва освен предложените от ZANU‑PF членове, които вече са били на власт преди сформирането на това правителство, и членове, предложени от опозицията. Г‑н Robert Mugabe е останал президент на Зимбабве. В крайна сметка това правителство е сформирано на 9 февруари 2009 г., но според Съвета последващите години са белязани от борба за власт между ZANU‑PF и опозиционните партии. В тази борба г‑н Robert Mugabe е продължил да получава подкрепата на силите за сигурност на Зимбабве, включващи армията, разузнавателната служба, полицията и националната система на местата за лишаване от свобода. Органът, който координира тези организации, в случая Joint Operations Command (Съвместно оперативно командване), в голяма степен е отговорен за насилието по време на изборите през 2008 г., а лицата, които през 2008 г. са били част от него, все още изпълняват тези функции.

101    С Обща позиция 2009/68/ОВППС на Съвета от 26 януари 2009 година за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве (ОВ L 23, стр. 43) се удължава срокът на действие на Обща позиция 2004/161 с още една година — до 20 февруари 2010 г. В съображение 3 от Обща позиция 2009/68 се посочва, че това удължаване е извършено „[с] оглед на положението в Зимбабве, особено предвид организираното и извършено от властите на Зимбабве насилие и продължителното блокиране на изпълнението на политическото споразумение, подписано на 15 септември 2008 г.“. Също така в съображение 3 от Решение 2010/92, с което се удължава срокът на действие на Обща позиция 2004/161 до 20 февруари 2011 г., се посочва „липсата на напредък в изпълнението“ на ГПС.

102    Ето защо направеното в членове 4 и 5 от Решение 2011/101 (вж. точки 7 и 8 по-горе) посочване на лица „чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“, следва да бъде поставено в този контекст. От него е видно, че с това посочване се имат предвид не всички престъпления или нарушения, които могат да попаднат в обхвата на общото наказателно и дори гражданско право. Както изглежда, то се отнася до противозаконни действия на лица, извършили актове, които са накарали Съвета да обвини ръководителите на Зимбабве в „ескалация […] на насилие“, „[м]ерки на сплашване на политическите опоненти и на тормоз на независимия печат“ (вж. точка 95 по-горе), че „нарушават сериозно правата на човека и свободата на мнение, на сдружаване, както и свободата на мирно събиране“ в страната (точка 96 по-горе) или също така в „кампания на систематично насилие, възпрепятстване и сплашване, провеждана от страна на зимбабвийските власти“ (точка 99 по-горе).

103    Тези съображения се потвърждават от текста на членове 4 и 5 от Решение 2011/101. Всъщност, въпреки че е очевидно, че престъпленията или нарушенията могат сериозно да засегнат правата на пострадалите от тях лица, трудно е да се приеме, че те могат да засегнат самата демокрация или правовата държава при липсата на съюзяване между непосредствено свързаните с тези противозаконни действия лица и поне част от ръководителите на съответната страна.

104    Следва също да се отбележи, че ГПС и формирането на така нареченото правителство на националното единство не са довели до цялостно отстраняване от власт на ръководителите на Зимбабве, засегнати от изложените накратко по-горе обвинения (вж. също в тази връзка точка 109 по-долу). Това само е довело до разделяне на властта между същите ръководители и партиите от бившата опозиция.

105    При тези обстоятелства Общият съд приема, че член 29 ДЕС представлява адекватно правно основание за приемането на решение като решения 2011/101 и 2012/97 по отношение на посочените в точка 102 по-горе лица. Противно на твърденията на жалбоподателите, свързаните с тези две решения ограничителни мерки не са наложени на посочените лица с мотива за предполагаемото им участие в каквито и да било престъпления или нарушения, а поради твърдяно извършване от тях на противозаконни действия, които, като попадат по всяка вероятност в областта и на наказателното право или поне на гражданското право, са част от стратегията на сплашване и на системно нарушаване на основните права на народа на Зимбабве, за която ръководителите на тази страна се обвиняват от Съвета. Ето защо заради последния мотив спрямо обвинените в извършването на такива противозаконни действия лица може законосъобразно да се приложи взета въз основа на член 29 ДЕС мярка, каквато е тази по двете горепосочени решения.

106    Именно поради тези съображения съществува връзка, като изтъкнатата от жалбоподателите в доводите им, изложени накратко в точка 91 по-горе, между противозаконните действия на тези лица и легитимните цели на ОВППС, така както са изброени в член 21 ДЕС. Като се има предвид целта на въпросните ограничителни мерки, чието действие е продължено с Решение 2011/101 (вж. точка 97 по-горе), е напълно разумно сред засегнатите от тях лица да се включат и лицата, за които се твърди, че са извършители на насилие или сплашване, за което според Съвета ръководителите на Зимбабве трябва да поемат политическа отговорност, а не само последно посочените ръководители. Всъщност независимо от всяко наказателно или дори гражданско преследване, което може да бъде започнато срещу лицата, за които се твърди, че са участвали в насилие, е законосъобразно и в съответствие с целите на ОВППС да бъдат предприети мерки, с които да се насърчат и тези лица да „отхвърлят политиката, която води до потискане на правата на човека, свободата на изразяване и доброто управление“, което в техния случай предполага те да се въздържат от всяко аналогично противозаконно действие за в бъдеще.

107    Що се отнася до довода на жалбоподателите, изложен накратко в точка 92 по-горе, следва да се отбележи, че в действителност той не се отнася до правното основание на обжалваните актове, а с него се изтъква липсата на мотиви в посочените актове. Независимо от това съображение е достатъчно също да се отбележи, че както е видно от посочените в точки 95—101 по-горе съображения за приемането на различните актове, с които се налагат разглежданите ограничителни мерки и се удължава тяхното действие, и както ще бъде изложено при анализа на третото основание по-долу, Съветът е изложил достатъчно мотиви защо сред засегнатите от спорните ограничителни мерки лица е включил и лицата, които се разглеждат в рамките на настоящото основание.

108    Жалбоподателите също така изтъкват, че във всеки случай оспорваните ограничителни мерки не са подходящи, за да се постигне по пропорционален начин някоя от легитимните цели. В това отношение те излагат пет довода. Първо, макар че с тези мерки се цели да се засегнат членовете на настоящото правителство, те изцяло са свързани с въпроси, свързани с предходното правителство на Зимбабве, а не с правителството, което е на власт след прилагането на ГПС. Следователно последното правителство (наричано „на националното единство“) е било подкрепяно от Съюза, който е започнал диалог с него. Второ, дейностите и нарушенията, в които се упрекват жалбоподателите, в някои случаи се отнасяли до периода преди формирането на правителството на националното единство. Трето, налагането на мярка за замразяване на средства или за забрана за пътуване на физически лица, които не са свързани с правителството или които не участват в прилаганата от правителството политика, нито осъществяват контрол върху нея, по никакъв начин не би могло да допринесе за постигане на някоя от легитимните цели на ОВППС. Четвърто, Обединеното кралство, което е предложило към списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, да бъдат добавени физически лица, прилага стратегия, с която цели да поддържа натиска върху екстремистите. Това обаче не би могло да бъде официална цел на ОВППС и не би могло да обоснове разширяване на обхвата на ограничителните мерки до несвързани с държавата лица в Зимбабве, за които се твърди, че в миналото са участвали в престъпна дейност. Пето, дори и оспорваните мерки да са целесъобразни, те остават непропорционални поради изложените в рамките на петото основание причини.

109    С последния от тези пет довода само се препраща към изтъкнатите от жалбоподателите доводи в подкрепа на петото им основание, което ще бъде разгледано в точки 285—302 по-долу. Що се отнася до другите четири довода, те очевидно произтичат от предпоставката, че формирането на предвиденото от ГПС т. нар. правителство на националното единство води до цялостна смяна на ръководителите на Зимбабве. Както обаче беше посочено в точка 100 по-горе, случаят не е бил такъв. Макар и в правителството на националното единство да са включени представители на опозицията, в него са включени и представители на ZANU‑PF, а именно партията, която е била на власт по време на извършването на насилие, сплашване и нарушаване на основните права, изтъкнати от Съвета в посочените по-горе различни общи позиции и решения относно Зимбабве. Всъщност, както е видно от отговора на Съвета на един от поставените му от Общия съд въпроси в рамките на процесуално-организационните действия, голяма част от предложените от ZANU‑PF членове на правителството на националното единство вече са били членове на предходното правителство. Освен това президентът на Зимбабве, г‑н Robert Mugabe, е продължил да изпълнява функциите си.

110    При тези обстоятелства, противно на това, което, изглежда, приемат жалбоподателите, не може да става въпрос за радикална и пълна смяна на ръководителите на Зимбабве в резултат от формирането съгласно ГПС на правителството на националното единство. Съветът обаче би могъл, дори след формирането на това правителство, да приеме на основание член 29 ДЕС решение, с което да предвиди ограничителни мерки както срещу тези от настоящите ръководители на Зимбабве, които преди това вече са били част ръководителите на тази страна или са свързани с тях лица, така и срещу лица, които в миналото са извършвали дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве. Това е вярно в още по-голяма степен, тъй като, както е видно от съображенията на Обща позиция 2009/68 и на Решение 2010/92, припомнени в точка 101 по-горе, Съветът счита, че прилагането на ГПС е предмет на „продължително блокиране“ и се характеризира с „липса на напредък“.

111    Освен това, що се отнася по-конкретно до четвъртия довод, с който се прави позоваване на стратегията на Обединеното кралство, за която се твърди, че е различна, той се основава на представен от жалбоподателите в приложение към жалбата им доклад на парламентарна комисия на тази държава членка. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както по същество подчертава Съветът, следва да се извърши преценка на законосъобразността на обжалваните актове въз основа на изложените в тях мотиви, а не въз основа на предполагаеми съображения на правителството на Обединеното кралство, които са го накарали да се съгласи с посочените актове. Както подчертава и Съветът, това важи в още по-голяма степен, тъй като тези актове очевидно не са били приети единствено от Обединеното кралство, а от всички представители на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета.

112    Предвид съвкупността от предходните съображения следва да се заключи, че член 29 ДЕС съставлява подходящо правно основание за приемането на Решение 2012/97, както и на Решение 2011/101, което се изменя с него. Освен това Решение за изпълнение 2012/124 също е било прието въз основа на подходящо правно основание, в случая член 6, параграф 1 от Решение 2011/101.

 По правното основание на Регламент за изпълнение № 151/2012

113    Както вече беше отбелязано (вж. точка 80 по-горе), Комисията е приела Регламент за изпълнение № 151/2012 въз основа на член 11, буква б) от Регламент № 314/2004.

114    Най-напред следва да се отбележи, че текстът (вж. точка 4 по-горе) на въпросната разпоредба се отнася до „решенията, взети по отношение на приложението към Обща позиция 2004/161“. Както обаче беше посочено в точка 6 по-горе, Обща позиция 2004/161 е отменена с Решение 2011/101.

115    Несъмнено е било желателно да се актуализира текстът на член 11, буква б) от Регламент № 214/2004, като се замести позоваването на отменената Обща позиция 20004/161 с позоваване на Решение 2011/101, което я замества. Но дори при липса на такова актуализиране е очевидно, че въпросната разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че с нея се обхваща и всяко решение относно дадена мярка, както в настоящия случай Решение 2011/101, което като отменя Обща позиция 2004/161, я замества и основно съдържа идентични разпоредби.

116    Всъщност сравнителният анализ на разпоредбите на двете въпросни мерки показва, че членове 1—5 от Решение 2011/101, с изключение на няколко отделни изменения с второстепенен характер, са идентични със съответните членове от Обща позиция 2004/161 в редакцията им към момента на отмяната ѝ. В член 6, параграф 1 от Решение 2011/101 се възпроизвежда текстът на член 6 от Обща позиция 2004/161, но също така се съдържат и два нови параграфа, с които се цели да се гарантира правото на защита на лицата, засегнати от наложените ограничителни мерки. Между член 6 и член 8 от това решение, е добавен нов член 7, съдържащ уточнения относно приложението към Решение 2011/101, очевидно с цел да гарантира спазване на задължението за мотивиране, чийто текст е идентичен с този на член 7 от Обща позиция 2004/161. Член 9 от Решение 2011/101 съдържа само една клауза за отмяна на Обща позиция 2004/161, докато последният член (член 10) от Решение 2011/101 основно съответства на член 9 от Обща позиция 2004/161. В Решение 2011/101 няма аналогична разпоредба на член 10 от Обща позиция 2004/161, а с последния член се предвижда само публикуването на въпросната обща позиция в Официален вестник. Липсата на аналогична разпоредба в текста на Решение 2011/101 безспорно се дължи на обстоятелството, че публикуването му в Официален вестник е предвидено непосредствено от член 297, параграф 2, втора алинея ДФЕС.

117    Тълкуването на член 11, буква б) от Регламент № 314/2004 в смисъл, че обхваща и решенията, взети относно приложението на Решение 2011/101, се потвърждава от съображение 5 от последното решение, прието, както следва да се припомни, от Съвета, който е автор и на Регламент № 314/2004. В това съображение се посочва, че „[м]ерките за прилагане [на Решение № 2011/101] на Съюза са изложени в Регламент […] № 314/2004“.

118    Ето защо следва да се заключи, че член 11, буква б) от Регламент 314/2004 представлява подходящо правно основание за приемането на регламент за изпълнение, като Регламент № 151/2012, въз основа на решение, с което се изменя приложение I от Решение 2011/101. На следващо място, следва да се разгледа посоченият в точка 87 по-горе въпрос, а именно дали такова изменение може да има за последица предвидените в Регламент № 341/2004 ограничителни мерки да се прилагат към лица, които се обвиняват, че са извършвали дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, докато в член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004 се предвижда само замразяване на фондове и икономически ресурси на членовете на правителството на Зимбабве и на всички физически или юридически лица, образувания или органи, които са свързани с тях.

119    Следва да се припомни, че Регламент № 314/2004 е приет на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО. Жалбоподателите припомнят практиката на Съда, според която, за да могат да се приемат на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО като ограничителни мерки, засягащи трети страни, мерките срещу физически лица трябва да се отнасят единствено до ръководителите на посочените страни и до свързаните с тези ръководители лица (решения на Съда от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сб., стр. I‑6351, т. 166 и от 13 март 2012 г., Tay Za/Съвет, C‑376/10 P, Сб., EU:C:2012:138, т. 63).

120    Жалбоподателите добавят, че в предложението си за регламент COM(2009) 395 окончателен на Съвета от 29 юли 2009 година за изменение на Регламент № 314/2004 Комисията изрично е признала, че членове 60 ЕО и 301 ЕО не са достатъчни за налагане на ограничителни мерки спрямо лица, които не са свързани с правителството, и че има основание за изменение на Регламент № 314/2004, за да се наложат ограничителни мерки на лицата и образуванията, за които не се твърди, че са членове на правителството на Зимбабве или че са свързани с него. Това предложение обаче никога не е било прието, а наложените с Регламент № 314/2004 ограничителни мерки са продължили да се основават на членове 60 ЕО и 301 ЕО.

121    Съветът посочва, че Решение 2011/101 е било прието след влизането в сила на Договора от Лисабон и че вече е допустимо на основание член 215, параграф 2 ДФЕС да се приемат ограничителни мерки, засягащи физически и юридически лица, недържавни групи или образувания, които не са свързани с управляващия режим в трета държава. Промяната, извършена с влизането в сила на Договора от Лисабон, означава че посоченото от жалбоподателите предложение на Комисията е изостанало от събитията. Комисията също изтъква член 215, параграф 2 ДФЕС в доводите си и твърди, че тази разпоредба представлява подходящо правно основание за налагането на ограничителни мерки срещу лица и образувания, различни от ръководителите на трети страни, и такива, които са свързани с тези ръководители.

122    Както приема Съдът в решение от 19 юли 2012 г., Парламент/Съвет (C‑130/10, Сб., EU:C:2012:472, т. 51), несъмнено е вярно, че в следствие от направените изменения в първичното право след влизането в сила на Договора от Лисабон съдържанието на член 60 ЕО, отнасящ се до ограничителните мерки във връзка с движението на капитали и плащанията, и на член 301 ЕО, отнасящ се до прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите отношения с една или няколко трети държави, е отразено в член 215 ДФЕС. Както е потвърдено и от Съда, член 215, параграф 2 ДФЕС позволява на Съвета да приеме ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица, недържавни групи или образувания, т.е. мерки, които преди влизането в сила на Договора от Лисабон са изисквали в тяхното правно основание да бъде включен и член 308 ЕО, ако адресатите им по никакъв начин не са свързани с управляващия режим в трета държава (решение Парламент/Съвет, посочено по-горе, т. 53).

123    С тези съображения обаче само се доказва, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Съветът е разполагал с подходящо правно основание, каквото представлява член 215, параграф 2 ДФЕС, което му позволява да приеме регламент за налагане на ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица от Зимбабве, които не са свързани с ръководителите на тази трета държава. Налага се обаче изводът, че не е бил приет регламент с подобен характер. В член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004 продължава да се посочват „членове на правителството на Зимбабве или на физически или юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, съгласно списъка в приложение III“.

124    Освен това член 11, буква б) от Регламент № 314/2004 трябва да се тълкува съгласно горепосочената разпоредба на член 6, параграф 1 от същия регламент и следователно трябва да се заключи, че Комисията може да измени с регламент за изпълнение приложение III към Регламент № 314/2004 само когато лицата, чиито имена трябва да бъдат включени в посоченото приложение, могат да бъдат определени като членове на правителството на Зимбабве или като свързани с тях лица.

125    Ето защо по-конкретно трябва да се разгледа въпросът дали лицата, които фигурират в приложение I към Решение 2011/101 по съображения че са извършвали дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, могат да се считат за попадащи в категорията на лицата, свързани с членове на правителството на Зимбабве. Очевидно е, че ако едно или няколко от тези лица са в същото време и членове на правителството на Зимбабве, нищо не пречи по силата на регламент за изпълнение, приет въз основа на член 11, буква б) от Регламент № 314/2004, имената им да бъдат включени в списъка в приложение III към този регламент, като качеството им на членове на правителството вече е достатъчно, за да обоснове такова включване.

126    За да се определи по-добре понятието за „лице, свързано“ с ръководителите на трета страна, така както е използвано в цитираната в точка 119 по-горе практика на Съда, е необходимо да се направят няколко уточнения относно делата, които са поставили началото на тази съдебна практика. В делата, по които са постановени решения Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 119 по-горе, се разглеждат, както Съдът е установил в точка 167 от това решение, ограничителни мерки, за които е характерна липсата на всякаква връзка с управляващ режим в трета страна. По-конкретно става въпрос за мерки, които са насочени пряко срещу Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и свързаните с тях физически лица и образувания, след падането на режима на талибаните в Афганистан.

127    В делото, по което е постановено решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, лицето, на което са наложени ограничителни мерки, е член на семейството на ръководител на предприятие в Мианмар. Според Съда не може да се изключи възможността спрямо ръководителите на някои предприятия да се наложат ограничителни мерки, приети на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО, стига да се установи, че те са свързани с ръководителите на Република Съюз Мианмар или че дейностите на тези предприятия зависят от тези ръководители (решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, т. 55). Съдът обаче изключва прилагането на подобни мерки спрямо физически лица единствено поради семейната им връзка със свързани с ръководителите на съответната трета страна лица и независимо от личното им поведение (решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, т. 66).

128    Нито един от тези два случая обаче не е сравним с обстоятелствата по настоящото дело. Противно на случая, който е разглеждан в делата, по които е постановено решение Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 119 по-горе, в настоящия случай по изложените в точка 109 по-горе съображения не става дума за „падане“ на режима, който е на власт в Зимбабве към момента на извършване на насилие, сплашване и нарушаване на основните права на народа на Зимбабве, изтъкнато от Съвета, за да се обоснове приемането на спорните ограничителни мерки. Що се отнася до решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, достатъчно е да се отбележи, че в случая въобще не става въпрос за лица, спрямо които са наложени ограничителни мерки единствено с мотива че те са членове на семейството на лица, свързани с ръководителите на трета държава.

129    От това следва, че разгледаната по-горе практика на Съда по никакъв начин не препятства лицата, чието име е включено в приложение I към Решение 2012/97, с мотива че дейността им нарушава сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, да се считат за попадащи в категорията на лицата, „свързани с членове на правителството на Зимбабве“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004. Всъщност те следва да бъдат определени по този начин с оглед на констатациите и съображенията, посочени в точки 105, 106, 109 и 110 по-горе.

130    С други думи, следва да се заключи, че с оглед на конкретните обстоятелства в Зимбабве, така като е видно от констатациите, изложени в точки 95—104 по-горе, „физически лица, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“, и юридически лица, образувания или органи, принадлежащи на тези физически лица, посочени в членове 4 и 5 от Решение 2011/101, не трябва да се разграничават от лицата, свързани с членове на правителството на Зимбабве, и от юридическите лица, образуванията и органите, принадлежащи на такива свързани лица, а в действителност представляват особена категория на такива свързани лица.

131    На пръв поглед несъмнено е вярно, че използването на думите „както и“ и „други лица“ в текста на двете посочени по-горе разпоредби, изглежда, е в подкрепя на извод в обратния смисъл. Като се има предвид обаче контекстът, в които са приети и удължени за доста продължителен период от време ограничителните мерки срещу Зимбабве, така както е описан в точки 95—104 по-горе, не е допустимо тълкуване на член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004, което да води до извода, че предвидените в този регламент ограничителни мерки не могат да се налагат спрямо посочените в точка 129 по-горе лица.

132    Всъщност би било парадоксално да се приеме, че предвидените в Регламент № 314/2004 ограничителни мерки могат да бъдат приети спрямо членове на семействата на ръководителите на Зимбабве (вж. в този смисъл решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, т. 63 и цитираната съдебна практика) единствено с мотива че те са свързани с тези ръководители и при липсата на конкретно поведение, нарушаващо демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, в което да бъдат упреквани, и в същото време да се изключва приемането на такива мерки спрямо лицата, които действително са осъществявали политиката на насилие, сплашване и нарушаване на основните права, в каквато тези ръководители са упреквани от Съюза. Всъщност квалифицирането като „лица, свързани“ с ръководителите на Зимбабве, е още по-обосновано в случая на последните лица, отколкото в случая на членовете на семейството на посочените ръководители.

133    От това следва, че член 11, буква б) от Регламент № 314/2004 представлява подходящо правно основание за приемането на Регламент за изпълнение № 151/2012 по отношение на всички засегнати от него лица.

134    Всички гореизложени съображения се потвърждават при проверката на мотивите, изложени във връзка с включването в приложение I към Решение 2011/101, изменено с Решение 2012/97, на имената на жалбоподателите, изброени в бележка под линия 33 от жалбата. Във връзка с това следва да се припомни, че както правилно е изтъкнато от Съвета, голяма част от засегнатите жалбоподатели заемат постове, които позволяват да бъдат определени като ръководители на Зимбабве или свързани с тях лица, и по този начин включването им в посоченото приложение може да бъде обосновано само въз основа на този мотив. Независимо обаче от това становище следва да се отбележи, че при всички случаи от накратко изложеното описание на поведението, в което се упрекват, е видно, че става въпрос за дейности, които имат явна връзка с политиката на насилие, сплашване и нарушаване на основните права на населението на Зимбабве, в каквато и ръководителите на тази държава са упрекнати от Съюза.

135    Така например г‑н Joseph Chinotimba (петнадесетият жалбоподател) и г‑н Gilbert Moyo (петдесет и четвъртият жалбоподател) се упрекват, че са участвали в актове на насилие по време на изборите през 2008 г. Що се отнася до тридесетия жалбоподател, г‑н Nolbert Kunonga, за него в приложение I към Решение 2011/101, изменено с Решение 2012/97, се посочва следното: „Самозван англикански епископ. Гръмогласен поддръжник на режима. Последователите му се ползват с подкрепата на полицията при извършването на насилия срещу поддръжници на църквата през 2011 г.“. Мотивите, изложени за включването на всички други жалбоподатели, посочени в бележка под линия 33 от жалбата, са с доста сходно съдържание.

136    С оглед на всички тези съображения първото основание следва да се отхвърли като необосновано.

 По третото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

137    Жалбоподателите твърдят, че докато до 2007 г. не са били посочени никакви мотиви за налагането на свързаните с положението в Зимбабве ограничителни мерки, Съветът и Комисията впоследствие са започнали да излагат някакви мотиви. Доколкото обаче се отнасят до тях, посочените в обжалваните актове мотиви не са съответствали на изведените от съдебната практика принципи, а се изразявали в общи твърдения, без по ясен и недвусмислен начин да се посочват конкретните и специфични причини, въз основа на които е било прието, че на всяко едно от съответните лица и образувания трябва да се наложат разглежданите ограничителни мерки. За засегнатото лице или образувание е било невъзможно да се запознае с причината, поради която името му е оставено в списъка на лицата и образуванията, по отношение на които се налагат посочените ограничителни мерки, докато имената на други лица или образувания са извадени от него, нито да узнае как името на това лице или образувание би могло да бъде изключено за в бъдеще от този списък. В писмената си реплика по отношение на 39 от тях жалбоподателите препращат „например“ към „твърде неясни и общи“ твърдения, които са в приложение I от Решение 2011/101, заменено с Решение 2012/97.

138    Жалбоподателите добавят, че според съдебната практика в решението за подновяване на наложени по-рано ограничителни мерки трябва да се посочат специфичните и конкретни причини, поради които след преразглеждане съответният орган е счел, че замразяването на средствата на заинтересованото лице продължава да е обосновано. В случая институциите ответници не са изпълнили това задължение. Те никога не са посочвали дали и на какво основание приемат, че дейността на някой от жалбоподателите нарушава сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека или принципите на правовата държава в Зимбабве, като по отношение на жалбоподателите дори са добавили изцяло нови твърдения за извършване на тежки престъпления, които никога не са били изтъквани преди това.

139    В случая посочените по-горе задължения са от още по-голямо значение, тъй като институциите ответници са се опитали да обосноват продължаването на действието на разглежданите ограничителни мерки спрямо жалбоподателите, като са се позовали на поведението им в миналото, прилагайки „непризната презумпция“ относно поведението на същите лица за в бъдеще. В този контекст жалбоподателите припомнят решение на Общия съд от 31 януари 2007 г., Minin/Комисия (T‑362/04, Сб., стр. II‑2003, т. 72) и твърдят, че както в делото, по което е постановеното това решение, институциите ответници трябва да обяснят защо продължава да съществува необходимост по отношение на тях да се прилагат разглежданите ограничителни мерки.

140    Накрая, жалбоподателите твърдят, че институциите ответници са взели решението за продължаване на действието на разглежданите ограничителни мерки спрямо тях въз основа на мотиви, които не са били обявени. Тези мотиви са обявени за първи път в писмените защити и се състоят, първо, от определение, което никога не е използвано преди, относно какво институциите ответници разбират под „свързаност“ с правителството на Зимбабве, второ, от изложение на съображенията, съгласно които по отношение на всеки от жалбоподателите би могло да се счита, че нарушава или поддържа прилагането на ГПС или че е в състояние да повлияе на политиката на правителството в Зимбабве, и трето, от презумпция, според която всеки от жалбоподателите е използвал насилие по време на проведените през 2013 г. в Зимбабве избори. Според жалбоподателите институциите ответници са изложили общи хипотези въз основа на необосновани твърдения за нарушения, които те били извършили в миналото, и за принадлежността им към политическата партия ZANU‑PF, на която те очевидно са имали право да бъдат членове.

 Припомняне на относимата съдебна практика

141    Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. решение на Съда от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, Сб., EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика).

142    Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе, т. 50 и цитираната съдебна практика). По-конкретно мотивите към акта за налагане на мерки за замразяване на средства трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност на преценка авторът на акта приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе, т. 52).

143    Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви обаче трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).

144    С цел да се произнесе по въпроса дали мотивите на обжалваните актове по отношение на всеки от засегнатите от тях жалбоподатели са достатъчни, следва най-напред да се разгледа дали тези актове съдържат достатъчно мотиви с общ характер, с които да се обоснове приемането и продължаването на действието на ограничителните мерки с оглед положението в Зимбабве. Ако това изискване е изпълнено, следва впоследствие да се разгледа дали обжалваните актове съдържат достатъчно мотиви с конкретен характер за всеки жалбоподател, които обосновават налагането или продължаването на действието на разглежданите мерки по отношение на засегнатото лице или образувание.

 По мотивите за приемане и продължаване на действието на ограничителните мерки по отношение на Зимбабве

145    Следва да се припомни, че с обжалваните актове само се продължава по отношение на всички жалбоподатели действието на ограничителни мерки, наложени преди това от други актове (вж. точка 15 по-горе). Ето защо от това следва, че тези актове са приети в познат на жалбоподателите контекст. По-специално в този контекст попадат съображенията и фактите, припомнени в точки 95—104 по-горе, както и тези, посочени в точки 109 и 110 по-горе, които жалбоподателите не биха могли да не знаят. От това следва, че при прочита на обжалваните актове, както и на предхождащите ги посочени по-горе актове, жалбоподателите са могли да разберат мотивите, поради които Съветът е наложил ограничителни мерки по отношение на категорията лица, посочени в член 4, параграф 1 и в член 5, параграф 1 от Решение 2011/101, както и в член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004. Тези мотиви са позволили при необходимост жалбоподателите да оспорят основателността на решението за налагане на тези мерки във връзка с положението в Зимбабве, а Общият съд — да осъществи контрола си за законосъобразност във връзка с него.

146    Същото важи и за мотивите, които обосновават последващите решения за удължаване на срока на действие на въпросните мерки. По-конкретно припомнените в точки 109 и 110 по-горе факти и съображения, така както е видно от обжалваните и предхождащите ги актове, позволяват да бъдат разбрани причините, поради които, въпреки сключването на ГПС и последващото формиране на т.нар. правителство на националното единство, е решено да се запазят в сила ограничителните мерки по отношение на лицата и образуванията, свързани с управлявалата самостоятелно преди това ZANU‑PF, докато по отношение на членове на правителството на националното единство, които не са били членове на предходното правителство, не са наложени аналогични мерки.

 По конкретните мотиви, обосноваващи приемането и продължаването на действието на спорните ограничителни мерки по отношение на всеки от жалбоподателите

147    На следващо място трябва да се разгледа дали обжалваните актове са достатъчно мотивирани с оглед на конкретните причини, поради които институциите ответници са приели, че всеки от жалбоподателите попада в една или в няколко от категориите лица, по отношение на които е решено да бъдат наложени ограничителни мерки.

148    Във връзка с това най-напред следва да се отхвърли като напълно неотносим в рамките на настоящото дело доводът на жалбоподателите, изведен от решение Minin/Комисия, точка 139 по-горе (т. 72). Посоченият от жалбоподателите пасаж от това съдебно решение не засяга въпроса за мотивирането на разглежданите в делото регламенти, а този за правното основание на посочените регламенти. По-конкретно се отнася до въпроса дали членове 60 ЕО и 301 ЕО могат да представляват подходящо правно основание за приемането на тези регламенти и в този контекст да се прецени дали приетите в рамките на това дело ограничителни мерки по отношение на жалбоподателя, в качеството му на съдружник на бившия президент на Либерия Charles Taylor, имат за цел действително да спрат или да ограничат изцяло или отчасти икономическите връзки с трета страна, като се има предвид, че Charles Taylor е бил свален от президентския пост в Либерия от м. август 2003 г., т.е. преди приемането на посочените в това дело регламенти (решение Minin/Комисия, точка 139 по-горе, т. 70 и 71). В този контекст се вписва изтъкнатото от жалбоподателите съображение, което се съдържа в точка 72 от посоченото съдебно решение, а именно че „ограничителните мерки, взети срещу Charles Taylor и неговите съдружници, продължават да бъдат необходими, за да се предотврати използването от същите на незаконно присвоените от тях финансови средства и имущество за възпрепятстване на установяването на мира и стабилността в [Либерия] и региона“.

149    В случая обаче президентът Mugabe и ZANU‑PF не са свалени от власт в Зимбабве. Както беше посочено по-горе, по-конкретно в точки 109 и 110, те само са изразили съгласие за споделяне на властта с партията MDC, която преди е била в опозиция, като също така според авторите на обжалваните актове прилагането на това споразумение за споделянето на властта, в случая ГПС, е било препятствано от страна на ZANU‑PF. Освен това вече беше отбелязано, че обжалваните актове са надлежно мотивирани, що се отнася до мотивите с общ характер, с които се обосновава продължаване на действието на разглежданите ограничителни мерки, въпреки сключването на ГПС и формирането на т.нар. правителство на националното единство.

150    На следващо място, във връзка с твърдението, че институциите ответници са се опитали да обосноват продължаването на действието на спорните ограничителни мерки, като са се позовали на извършени в миналото противозаконни действия на жалбоподателите, следва да се отбележи, че не би било изключено извършени в миналото противозаконни действия от някои от жалбоподателите да могат да обосноват налагането или продължаването на действието на ограничителни мерки по отношение на тях. Както беше посочено, това важи в още по-голяма степен за лицата и политическата партия, а именно ZANU‑PF, които са били на власт в Зимбабве при извършване на посоченото в обжалваните актове насилие и нарушаване на основните права и които са продължили да бъдат на власт към момента на приемането на посочените актове, независимо че това е станало в рамките на споразумение за споделяне на властта. Ето защо относно спазването на задължението за мотивиране, което единствено представлява предмет на настоящото основание, следва да се отбележи, че позоваването на извършени в миналото противозаконни действия от някои от жалбоподателите не свидетелства за липса или непълнота на мотивите на разглежданите актове. Въпросът дали с оглед на твърдението за извършени в миналото противозаконни действия налагането или продължаването на действието на разглежданите ограничителни мерки по отношение на засегнато лице или образувание са обосновани, се отнася до основателността на обжалваните актове и трябва да се разгледа при анализа на основанията относно вътрешната законосъобразност на разглежданите актове, а именно на второто основание (вж. точка 235 по-долу).

151    Относно довода на жалбоподателите, че мотиви за продължаване на действието на разглежданите ограничителни мерки по отношение на тях са изтъкнати само в писмените защити (вж. точка 140 по-горе), следва да се припомни постоянната съдебна практика, според която решението на дадена институция трябва да е достатъчно самò по себе си и мотивите към него не могат да произтичат от дадени впоследствие писмени или устни обяснения, когато въпросното решение вече се обжалва пред съда на Съюза (решения на Общия съд от 12 декември 1996 г., Rendo и др./Комисия, T‑16/91 RV, Rec. стр. II‑1827, т. 45 и от 7 юли 2011 г., Valero Jordana/Комисия, T‑161/04, непубликувано в Сборника, т. 107). Макар и мотиви, които първоначално са били изложени в обжалвания акт, да могат да бъдат доразвити и уточнени в хода на производството, институцията, която е автор на акта, не може да замества първоначалните мотиви с изцяло нови (решение Valero Jordana/Комисия, посочено по-горе, т. 107; вж. също в този смисъл решения на Общия съд Rendo и др./Комисия, посочено по-горе, т. 55 и от 25 февруари 2003 г., Renco/Съвет, T‑4/01, Rec., стр. II‑171, т. 96).

152    От тази съдебна практика е видно, че преценката дали мотивите на обжалваните актове са достатъчни, следва да се извърши само въз основа на посочените в тях мотиви, поставени в контекста, който по-конкретно следва от предходните актове, с които се налагат или се продължава действието на ограничителните мерки по отношение на Зимбабве. Следователно излагането на изцяло нови мотиви от страна на институциите ответници в хода на производството не може да премахне евентуалната липса или непълнота на мотивите на обжалваните актове. Посочените институции обаче имат право да доразвият и уточнят пред Общия съд мотивите на обжалваните актове, така както са били изложени в тях.

153    При това положение следва да се отбележи, че за да спазят задължението за мотивиране, авторите на обжалваните актове не трябва да излагат в тях собственото си тълкуване на понятието „свързаност“ с правителството на Зимбабве или, по-общо, тълкуването им на релевантните разпоредби и съдебна практика. Въпросът дали посочените актове се основават на правилно или грешно тълкуване на това понятие, и по-общо, дали се основават на релевантните разпоредби и съдебна практика, е свързан със същността на дело и не се отнася до спазването на задължението за мотивиране. От това следва, че евентуалните становища по тези въпроси, посочени от институциите ответници в писмените им бележки пред Общия съд, не представляват изтъкнати в хода на производството мотиви на обжалваните актове.

154    След отхвърляне на всички тези доводи, следва да се разгледа дали изложените от авторите на обжалваните актове мотиви са достатъчни, за да обосноват включването на името на всеки един от жалбоподателите в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки.

155    Във връзка с това най-напред следва да се отбележи, че както приложения I и II от Решение 2012/97 (сега приложения I и II от Решение 2011/101 след изменението му с Решение 2012/97), така и приложение I от Регламент № 151/2012 (сега приложение III от Регламент № 314/2004) са представени под формата на таблици. Освен първата колона с името на засегнатото лице или образувание, в тях има и втора колона, озаглавена „Идентификационни данни“, и трета колона, озаглавена „Основания за включване в списъка“. Що се отнася до физическите лица, в последните две колони са посочени по-специално длъжността в рамките на правителството или администрацията, която засегнатото лице изпълнява или евентуално е изпълнявало, или в някои случаи на лица, които не са изпълнявали такива длъжност, качеството за което авторите на обжалваните актове приемат, че е от значение за тях. В немалък брой случаи също така има поясняваща информация, че засегнатото лице е свързано със ZANU‑PF, управлявала самостоятелно преди сключването на ГПС, както и евентуално кратко описание на актовете на насилие и сплашване или на нарушаване на основните права на населението на Зимбабве, в които са упрекнати от Съвета.

156    Що се отнася до юридическите лица и образуванията, в колоната „[о]снования за включване в списъка“ се посочва или че принадлежат на някое от посочените в част I от съответното приложение физически лица, или че са свързани с фракцията на ZANU‑PF в правителството, а в случая на сто и седемнадесетия жалбоподател, дружеството OSLEG (Private) Ltd, че то е „[п]од контрола на армията на Зимбабве“.

157    След това трябва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004 наложеното с този регламент замразяване на средства и на икономически ресурси се прилага към членове на правителството на Зимбабве, както и към свързани с тях физически и юридически лица, образувания или органи. Освен това съгласно член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Решение 2011/101 наложените с последното решение ограничителни мерки се прилагат към членове на правителството на Зимбабве и към свързани с тях физически или юридически лица, включително и към „физическо или юридическо лице, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“, които, както беше посочено в точка 146 по-горе, трябва да бъдат разглеждани като съставляваща особена категория на такива свързани лица.

158    От това следва, че за да бъдат надлежно мотивирани, обжалваните актове трябва да съдържат за всеки от жалбоподателите ясно и точно посочване на фактите, поради които засегнатото лице е определено като член на правителството на Зимбабве или като лице, свързано с един от тези членове.

159    По отношение на първия жалбоподател, г‑н Johannes Tomana, на четвъртия жалбоподател, г‑жа Flora Buka, на единадесетия жалбоподател, г‑н Phineas Chihota, на тринадесетия жалбоподател, г‑н Patrick Anthony Chinamasa, на деветнадесетия жалбоподател, г‑н Ignatius Morgan Chiminya Chombo, на двадесет и първия жалбоподател, г‑н Nicholas Tasunungurwa Goche, на двадесет и седмия жалбоподател, г‑н Saviour Kasukuwere, на тридесет и третия жалбоподател, г‑н Andrew Langa, на тридесет и шестия жалбоподател, г‑н Joseph Mtakwese Made, на четиридесетия жалбоподател, г‑н Paul Munyaradzi Mangwana, на четиридесет и първия жалбоподател, г‑н Reuben Marumahoko, на петдесет и втория жалбоподател, г‑н Emmerson Dambudzo Mnangagwa, на петдесет и третия жалбоподател, г‑н Kembo Campbell Dugishi Mohadi, на петдесет и деветия жалбоподател, г‑н Obert Moses Mpofu, на шестдесет и втория жалбоподател, г‑жа Olivia Nyembesi Muchena, на шестдесет и шестия жалбоподател, г‑н Isack Stanislaus Gorerazvo Mudenge, на шестдесет и деветия жалбоподател, г‑жа Joyce Teurai Ropa Mujuru, на седемдесетия жалбоподател, г‑н Isaac Mumba, на седемдесет и втория жалбоподател, г‑н Herbert Muchemwa Murerwa, на седемдесет и петия жалбоподател, г‑н Didymus Noel Edwin Mutasa, на седемдесет и деветия жалбоподател, г‑н Walter Mzembi, на осемдесет и първия жалбоподател, г‑н Sylvester Nguni, на осемдесет и втория жалбоподател, г‑н Francis Chenayimoyo Dunstan Nhema, на осемдесет и третия жалбоподател, г‑н John Landa Nkomo, на осемдесет и петия жалбоподател, г‑н Magadzire Hubert Nyanhongo, на осемдесет и седмия жалбоподател, г‑жа Sithembiso Gile Glad Nyoni, на деветдесет и петия жалбоподател, г‑н S. T. Sekeramayi, и на деветдесет и седмия жалбоподател, г‑н Webster Kotiwani Shamu, в мотивите на Решение 2012/97 и на Регламент за изпълнение № 151/2012 се посочва ясно длъжността, която тези лица са изпълнявали към момента на приемане на актовете. Посочените длъжности обосноват напълно определянето на тези жалбоподатели като членове на правителството на Зимбабве. Следователно трябва да се приеме, че по отношение на жалбоподателите горепосочените обжалвани актове са мотивирани надлежно.

160    Що се отнася до другите жалбоподатели, които са физически лица, с изключение на посочените в точка 159 по-горе жалбоподатели, както и на петнадесетия жалбоподател, г‑н Joseph Chinotimba, на тридесетия жалбоподател, г‑н Nolbert Kunonga, и на петдесет и четвъртия жалбоподател, г‑н Gilbert Moyo (чиито случаи са разглеждани в точки 170 и 171 по-долу), следва да се отбележи, че става дума за лица, които действат в различно качество или изпълняват доста различни длъжности. По-конкретно става дума за офицери от сухопътните или въздушните сили, генералния директор на Централната разузнавателна организация, полицейски служители, висши държавни служители, а именно седмия жалбоподател, г‑н George Charamba, който е постоянен секретар на департамента за информация и публичност, шестдесет и петия жалбоподател, г‑н Tobaiwa Mudede, който е „началник на службата за регистрация“, т.е. по-конкретно е отговарял за избирателните списъци, деветдесет и седмия жалбоподател, г‑н Lovemore Sekeremayi, който е „директор на избирателната комисия“, и сто и десетия жалбоподател, г‑н Paradzai Willings Zimondi, който е директор на затворите, управители на провинции, управител на Reserve Bank of Zimbabwe (Централната банка на Зимбабве), членове на парламента, а именно двадесет и петия жалбоподател, г‑н Newton Kachepa, който е депутат от Mudzi North, и тридесет и седмия жалбоподател, г‑жа Edna Madzongwe, която е председател на Сената, членове на ZANU‑PF, а именно тридесет и седмия жалбоподател (член на Политбюро и също така председател на Сената на Зимбабве), петдесет и седмия жалбоподател, г‑н Simon Khaya Moyo, който е председател на Политбюро, шестдесет и третия жалбоподател, г‑жа Oppah Chamu Zvipange Muchinguri, и деветдесет и осмия жалбоподател, г‑н Nathan Marwirakuwa Shamuyarira, които са секретари на Политбюро, както и деветдесет и третия жалбоподател, г‑н Stanley Urayayi Sakupwanya, и деветдесет и четвъртия жалбоподател, г‑н Tendai Savanhu, които са заместник-секретари на Политбюро, и сто и третия жалбоподател, г‑н Mishek Julius Mpande Sibanda, който е „Секретар на кабинета“.

161    Следва също така да се спомене и случая на двадесет и осмия жалбоподател, г‑н Jawet Kazangarare, който е включен в приложенията към Решение 2012/97 и Регламент за изпълнение № 151/2012 като „[с]ъветник от ZANU‑PF в Hurungwe North и ветеран от войната“, както и на сто и втория жалбоподател, г‑н Jabulani Sibanda, по отношение на който в същите актове е посочено, че е „[б]ивш председател на Асоциацията на ветераните от войната за национално освобождение“.

162    Накрая, сред другите физически лица, засегнати от обжалваните актове, фигурират бивши членове на правителството, двама бивши управители на провинции, в случая деветият жалбоподател, г‑н Tinaye Chigudu, и шестдесетият жалбоподател, г‑н Cephas George Msipa, и един бивш „старши помощник-комисар в полицията“, който е шестдесет и осмият жалбоподател, г‑н Bothwell Mugariri.

163    По отношение на по-голямата част от жалбоподателите, посочени в точки 160—162 по-горе, т.е. всички с изключение на посочените в точка 169 по-долу, Общият съд счита, че посочването на длъжностите, които са изпълнявали към момента на приемането на обжалваните актове или преди това, само по себе си е достатъчно, за да обоснове включването на имената им в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки. Става дума за висши държавни служители (включително и управители на провинции) и за кадри на армията и полицията. Лицата, изпълняващи такива длъжности, са близки сътрудници на правителството на страната и без да е необходима допълнителна обосновка, правомерно могат да бъдат определени като „лица, свързани“ с членове на това правителство. Това се отнася също и за членовете на Политбюро на ZANU‑PF, който е ръководният орган на политическата партия, управлявала самостоятелно Зимбабве от получаването на независимост на страната до сключването на ГПС.

164    Освен това Общият съд също така счита, че при обстоятелства като тези по настоящото дело посочването на факта, че дадено лице в миналото е заемало длъжности, позволяващи по време на тяхното изпълнение то да бъде определено като член на правителството на съответна страна или като лице, свързано с член на това правителство, е достатъчно, за да обоснове квалифицирането му след прекратяване на изпълнението на тези длъжности като лице, свързано с членове на правителството на съответната държава. Всъщност, както в настоящия случай, когато във въпросната държава управляващият режим междувременно не е паднал от власт и въпросното лице е било член на правителството или е било свързано с негов член, би могло да се приеме, при липсата на доказателства или улики за противното, че след прекратяване изпълнението на длъжността си това лице е свързано с членове на правителството на държавата, които са негови предишни колеги, сътрудници или ръководители.

165    Що се отнася до евентуалния довод, че е възможно тези лица да са отстранени от заеманата преди това длъжност, с мотива че не одобряват репресивната политика на режима, хипотеза, при която включването им сред засегнатите от спорните ограничителни мерки лица не е обосновано, следва да се направи препращане към целта на задължението за мотивиране, така както следва от цитираната в точка 141 по-горе съдебна практика, и да се припомни, че въпросът за мотивите, който е свързан със съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдените факти, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в този акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо засегнатото лице (решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе, т. 60).

166    Всъщност лице, чието име е включено в списъка на засегнатите от разглежданите ограничителни мерки лица, с мотива че е бивш член на правителството или бивш висш административен служител в Зимбабве, след като се запознае с тази информация, разполага с основните елементи, позволяващи му да оспори такова включване, като евентуално би могло да изтъкне, че е прекратило всякакви връзки с режима, който се счита за репресивен от авторите на обжалваните актове, и че точно поради тази причина е отстранено от длъжност. Съдът на Съюза също разполага с необходимите елементи, за да извърши проверката си, доколкото от мотивите на разглеждания акт е видно, че за целите на проверката на неговата основателност следва да се разгледа дали с оглед на изпълняваната преди това длъжност от засегнатото лице все още съществуват връзки между него и режима, или, напротив, те са били прекъснати.

167    Важно е да се подчертае, че предходните съображения, които се вписват в рамките на анализа за спазване от страна на институциите ответници на задължението за мотивиране, не включват, с оглед на обстоятелствата по настоящия случай и предвид особеното положение в Зимбабве (вж. точка 130 по-горе), нито установяване на презумпция, нито разместване на доказателствената тежест в ущърб на заинтересованите лица. Значението им се изразява само в това, че като са изброили в мотивите на обжалваните актове длъжности, които преди това са били изпълнявани от някои жалбоподатели, авторите на посочените актове са приели, че по тази причина въпросните жалбоподатели остават лица, свързани с ръководителите на Зимбабве, и че не разполагат с доказателства, които да поставят под съмнение тази теза. В случай на оспорване авторите на обжалваните актове трябва да установят пред съда на Съюза, че с оглед на изпълняваните преди това длъжности от страна на заинтересованите лица, те действителното са свързани с правителството, като с цел да го опровергаят, тези лица съответно също могат да представят всяко доказателство, с което разполагат, за доказване на противното.

168    От това следва, че посочването в обжалваните актове на длъжностите, изпълнявани преди това от изброените в точка 162 по-горе жалбоподатели, представлява мотив, който е достатъчен да обоснове включването на тези жалбоподатели сред лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки.

169    За сметка на това по отношение на посочените по-долу жалбоподатели Общият съд счита, че простото споменаване на тяхното качество или изпълняваната длъжност само по себе си е достатъчно, за да обоснове включването на имената им в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки. В тази категория попадат военните лица с чин полковник или с по-нисък чин, а именно двадесет и четвъртият жалбоподател, г‑н Stephen Gwekwerere, тридесет и вторият жалбоподател, г‑н R. Kwenda, четиридесет и вторият жалбоподател, г‑н G. Mashava, четиридесет и деветият жалбоподател, г‑н Cairo Mhandu, петдесетият жалбоподател, г‑н Fidellis Mhonda, петдесет и осмият жалбоподател, г‑н S. Mpabanga, шестдесет и четвъртият жалбоподател, г‑н C. Muchono, седемдесет и осмият жалбоподател, г‑н S. Mutsvunguma, осемдесетият жалбоподател, г‑н Morgan S. Mzilikazi, деветдесет и първият жалбоподател, г‑н Victor Tapiwe Chashe Rungani, и сто и първият жалбоподател, г‑н Chris Sibanda; полицейски служители, чийто ранг е по-нисък от посочените в точка 160 по-горе, а именно шестдесет и седмият жалбоподател, г‑н Columbus Mudonhi („помощник-инспектор“), седемдесетият жалбоподател, г‑н Isaac Mumba („старши полицейски офицер“), и осемдесет и деветият жалбоподател, г‑н Dani Rangwani („старши инспектор в полицията“), двадесет и петият жалбоподател, г‑н N. Kachepa (депутат), и накрая, двамата жалбоподатели, посочени в точка 161 по-горе.

170    Що се отнася до петнадесетия, тридесетия и петдесет и четвъртия жалбоподател, съответно г‑н Joseph Chinotimba, г‑н Nolbert Kunonga и г‑н Gilbert Moyo, Съветът е посочил в писмената си защита, че те образуват специална категория лица, спрямо които налагането на спорните ограничителни мерки се обосновава от конкретните противозаконни действия, в които се упрекват в мотивите към Решение 2012/97 и Регламент за изпълнение № 151/2012. Това обаче важи само за тридесетия жалбоподател, г‑н Nolbert Kunonga, който е определен във втората колона на приложенията към тези два акта като „[с]амозван англикански епископ“. Всъщност очевидно е, че само това качество не е достатъчно, за да се обоснове налагането срещу засегнатото лице на ограничителни мерки.

171    За сметка на това, що се отнася до петнадесетия и петдесет и четвъртия жалбоподател, в същата колона от тези две приложения ясно е посочено, че всеки един от тях е бил по-конкретно „ръководител на военизираните отряди на ZANU‑PF“. Това качество, ако се приеме за установено, е достатъчно те да бъдат определени като лица, свързани с членове на правителството на Зимбабве, които са посочени от ZANU‑PF, и следователно да обоснове тяхното включване сред лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, независимо от конкретните противозаконни действия, в които се упрекват в третата колона от същите приложения.

172    Гореизложените съображения вече позволяват да се заключи, че обжалваните актове са надлежно мотивирани спрямо всички жалбоподатели, физически лица, с изключение на посочените в точка 169 по-горе жалбоподатели, както и на тридесетия жалбоподател, г‑н Nolbert Kunonga. За да се прецени дали са изложени достатъчно мотиви в Решение 2012/97 и в Регламент за изпълнение № 151/2012 по отношение на последно споменатите жалбоподатели, е необходимо да се извърши позоваване на противозаконните действия, в които тези лица се упрекват от авторите на посочените два акта.

173    Следва да се отбележи, че в обжалваните актове се посочват конкретни противозаконни действия и по отношение на повечето от другите жалбоподатели физически лица. Съветът твърди, че по отношение на тези други жалбоподатели е „надхвърлил значително това, което се изисква“, като е представил доказателства, установяващи конкретното им участие в политика, нарушаваща основните права, принципите на правовата държава и демокрацията в Зимбабве. Жалбоподателите оспорват това твърдение, но това оспорване се основава на погрешна предпоставка, доколкото жалбоподателите считат, че качеството на лице, което е член на правителството на Зимбабве или е свързано с такъв член, не е достатъчно, за да се обоснове включването на името му в списъка на лицата, засегнати от спорните ограничителни мерки. От изложените при анализа на първото основание съображения обаче се установява, че по отношение на членовете на правителството, които вече са имали това качество преди сформирането на правителството на националното единство, и на свързаните с тях лица тези качества са достатъчни, за да се обоснове приемането на такива мерки (вж. по-специално точка 105 по-горе). Същото се отнася и за бившите членове на правителството или за бившите висши държавни служители (вж. точка 168 по-горе). Следователно този довод на жалбоподателите трябва да се отхвърли.

174    Що се отнася до жалбоподателите, за които е необходимо в обжалваните актове да се посочат конкретните противозаконни действия, в които са упрекнати (вж. точка 172 по-горе), от прочита на посочените актове става ясно, че по-същество те се упрекват, че непосредствено са участвали в насилие и сплашване, което освен това са извършили в ролята на ръководители и подбудители. Във всички случаи, освен в тези на тридесетия и на осемдесет и деветия жалбоподател, г‑н Nolbert Kunonga и г‑н Dani Rangwani (при които твърдените факти се отнасят съответно за 2011 г. и 2007 г.), въпросните актове на насилие или сплашване са извършени по време на изборната кампания през 2008 г. При всички случаи, с изключение на тридесетия жалбоподател, г‑н Nolbert Kunonga, и на осемдесет и деветия жалбоподател, г‑н Dani Rangwani, се посочва точното място, в което са действали засегнатите лица. В случая на тридесетия жалбоподател е посочено, че е „[г]ръмогласен поддръжник на режима“, и е добавено, че „[п]оследователите му се ползват с подкрепата на полицията при извършването на насилия срещу поддръжници на църквата през 2011 г.“. В случая на осемдесет и деветия жалбоподател е посочено, че той „[у]частва в група от 50 души, на които ZANU‑PF плаща директно да откриват и измъчват привърженици на MDC през април 2007 г.“.

175    Данните по отношение на посочените в точка 174 по-горе жалбоподатели и по-общо всички мотиви, изложени в обжалваните актове в третата колона от приложение III към Регламент № 314/2004 и в таблицата, озаглавена „Лица“, от приложението към Решение 2011/101 по отношение на всички жалбоподатели, имат сходен обхват с този, които е бил приет като достатъчен от Съда в решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе (т. 57—59). Както в случая по делото, по което е постановено това решение, с тези мотиви се излагат специфични и конкретни обстоятелства относно качеството или изпълняваната длъжност и вида на съответните действия, в които според авторите на обжалваните актове се изразява участието на заинтересованите лица в насилието, сплашването и нарушаването на основните права в Зимбабве.

176    Противно на твърденията на жалбоподателите следва да се отбележи, че мотивите, посочени в третата колона на споменатите по-горе приложения, не са твърде неясни и общи нито по отношение на въпросните 39 жалбоподатели, посочени в точка 137 по-горе, нито по отношение на останалите засегнати физически лица. Също така следва да се подчертае, че както е видно и от съображенията на обжалваните актове, припомнени по-горе в рамките на разглеждането на първото основание, обвиненията срещу режима на президента Robert Mugabe относно насилието, сплашването и нарушаването на основните права в Зимбабве както по принцип, така и по-конкретно по време на изборите през 2008 г. са придобили международна известност и не може да са неизвестни на жалбоподателите. Независимо от достоверността им, тези обвинения са част от контекста, в който се вписват обжалваните актове, който, както е видно от цитираната в точка 143 по-горе съдебна практика, е релевантен за проверката за спазване на задължението за мотивиране.

177    Всъщност, като са знаели за този контекст, засегнатите жалбоподатели са можели лесно да разберат в какво се обвиняват и евентуално да оспорят тези твърдения най-общо или съвсем конкретно, що се отнасят до мястото на извършваната от тях дейност, или поне да заявят, че макар твърдяното насилие, сплашване или нарушаване на основните права действително да е извършено, те не са взели участие в него (вж. в този смисъл решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе, т. 59).

178    Следва също така да се припомни, че към писмената си защита Съветът по-конкретно е приложил документ от 1046 страници (приложение B.19), който съгласно съответното описание в обобщената справка на приложенията съдържа „[ш]ироко известни обстоятелства в подкрепа на информацията, посочена в [спорните ограничителни] мерки“. Според Съвета данните относно поведение на нарушаване на основните права, на принципите на правовата държава и на демокрацията в Зимбабве на фигуриращите в приложенията към обжалваните актове жалбоподатели са широко известни, както по-конкретно е видно и от представените към това приложение различни документи.

179    С оглед на предходните съображения не е необходимо това приложение да бъде взето предвид за целите на преценката дали обжалваните актове са достатъчно мотивирани. Ето защо Общият съд счита, че относно това приложение липсва основание за извършване на предложените от жалбоподателите процесуално-организационни действия (вж. точка 25 по-горе).

180    С оглед на разясненията на Съвета, изложени накратко в точка 178 по-горе, е очевидно, че фигуриращите в приложение B.19 от писмената му защита документи трябва да бъдат разграничени от изисканите от жалбоподателите документи в искането им, посочено в точка 19 по-горе. Както вече беше отбелязано, непосредствено след представяне на искането на жалбоподателите за извършване на процесуално-организационни действия, посочено в точка 25 по-горе, Съветът им е предоставил поисканите с посоченото в точка 19 по-горе искане документи. От това следва, че документите, фигуриращи в приложение B.19 от писмената защита на Съвета, сами по себе си не са документи, използвани от Съвета като основание за приемането на Решение 2012/97 и на Решение за изпълнение 2012/124.

181    Трябва по-скоро да се счита, че приложение B.19 към писмената защита на Съвета има за цел не да мотивира впоследствие обжалваните актове, а да покаже, че мотивите им са достатъчни с оглед на обстановката, при която са приети тези актове (вж. в този смисъл решение Съвет/Bamba, точка 141 по-горе, т. 62).

182    Накрая, Общият съд счита също, че конкретните мотиви, изложени по отношение на жалбоподателите — юридически лица, в приложенията към Решение 2012/97 и към Регламент за изпълнение № 151/2012, за да се обоснове включването им в списъка на лицата и образуванията, засегнати от спорните ограничителни мерки, също така са достатъчни. Всъщност за всяко от засегнатите образувания е посочено или че принадлежи на някое от физическите лица, по отношение на които по силата на същите актове се прилагат ограничителни мерки, или че са свързани с правителството на Зимбабве, с негова организация или с „фракция на ZANU‑PF“ в правителството на Зимбабве. Тези мотиви са достатъчни, за да могат засегнатите образувания да оспорят тяхната основателност, а Общият съд да извърши проверката си.

183    В заключение следва да се приеме, че обжалваните актове са надлежно мотивирани по отношение на всички жалбоподатели и следователно третото основание следва да се отхвърли по същество.

 По четвъртото основание, изведено от нарушение на правото на защита

184    Жалбоподателите твърдят, че в контекста на настоящото дело принципът за спазване на правото на защита изисква институциите на Съюза да спазват две основни задължения. От една страна, за да обосноват налагането на ограничителни мерки, те трябва да уведомят засегнатото лице или образувание за приетите срещу него доводи и доказателства. От друга страна, трябва да се предостави възможност на засегнатото лице или образувание да изрази надлежно гледната си точка по отношение на тези доказателства. Освен това жалбоподателите припомнят, че в случай на продължаване на действието на дадена ограничителна мярка, когато вече е било решено да бъде наложена на дадено лице или образувание, необходимостта да се спази правото му на защита и правото му да бъде изслушано, изисква приетите срещу него доказателства да му се предоставят и да му се позволи да изложи съображенията си във връзка с това преди приемането на решение за продължаване на действието на разглежданата мярка.

185    Според жалбоподателите обаче в случая нито преди приемането на обжалваните актове, нито след това никой от тях не е бил уведомен за доказателства, които са обосновали приемането на оспорваните актове по отношение на всеки един от тях. Също така те не са имали възможност да изложат съображенията си относно посочените доказателства. В това отношение обжалваните актове не съдържали гаранция. Освен това тези актове са съдържали обвинения за тежки престъпления, без да е предоставена информация за източника на тази обвинения и без да се отчитат установявани от Комисията и от Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) проблеми относно защита на данните, които биха могли да възникнат, ако Съветът или Комисията обработят данни във връзка с престъпления или осъждания.

186    Както Съдът е напомнил в рамките на упражнявания върху ограничителни мерки контрол, юрисдикциите на Съюза в съответствие с предоставените им правомощия са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза. Това изискване е изрично закрепено в член 275, втора алинея ДФЕС (вж. решение на Съда от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, Сб., EU:C:2013:775, т. 58 и цитираната съдебна практика).

187    Сред тези основни права са по-специално зачитането на правото на защита, което е закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права, включително правото на изслушване и правото на достъп до документите при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, точка 186 по-горе, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика).

188    Съгласно същата съдебна практика наличието на нарушение на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, точка 186 по-горе, т. 63 и цитираната съдебна практика).

189    В случая следва да се отбележи, че макар жалбоподателите да са посочили в жалбата си приложимите в тази област разпоредби и общи принципи, както и приложимата съдебна практика, конкретното им твърдение за нарушение, така както е изложено накратко в точка 185 по-горе, е изведено от пропуска на Съвета преди приемането на обжалваните актове да им съобщи доказателствата относно поведението, в което се упрекват в посочените актове и които представляват основание за приемане на мерките спрямо тях, както и да им предостави възможност да изложат съображенията си във връзка с тези доказателства.

190    От преписката обаче не е видно и освен това жалбоподателите не твърдят, че преди адресираното до Съвета искане за съобщаване на доказателствата, изпратено от тях пет дена преди подаването на жалбата (вж. точка 19 по-горе), те са поискали от Съвета да им съобщи доказателствата, които той е възприел като основание за приемане на спорните ограничителни мерки спрямо тях.

191    От това следва, че жалбоподателите изхождат от предпоставката, че за да се спази правото им на защита, Съвета е трябвало по собствен почин да им съобщи тези доказателства, без дори те да са ги изискали. Тази предпоставка обаче е погрешна.

192    Както Общият съд е постановил в решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет (T‑390/08, Сб., стр. II‑3967, т. 97), когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересованото лице надлежно да изложи становището си по установените от Съвета обстоятелства в негов ущърб, принципът за спазване на правото на защита не изисква от последния по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка. Уведомяването по собствен почин за доказателствата по преписката в действителност би било прекомерно изискване, като се има предвид, че към момента на приемането на ограничителната мярка, мярката за замразяване на финансови средства или друга мярка, не е сигурно, че лицето, до което тя се отнася, възнамерява чрез достъп до преписката да провери фактическите обстоятелства, на които се основават твърденията на Съвета срещу него.

193    В резултат от анализа на третото основание се стигна обаче до заключението, че обжалваните актове са надлежно мотивирани (вж. точка 183 по-горе). С други думи, следва да се приеме, че жалбоподателите са разполагали с достатъчно точна информация, както се изисква според въпросната съдебна практика, и че поради това, ако са желаели, е трябвало сами да поискат съобщаването на отнасящите се до тях доказателства, на които се е основал Съветът. Както обаче беше отбелязано, те са отправили такова искане едва пет дена след подаването на жалбата.

194    Нищо от преписката не сочи, че ако са искали, жалбоподателите не са имали възможност преди това да направят такова искане. За сметка на това налице са доказателства, от които се установява, че жалбоподателите са знаели за възможността да се свържат със Съвета по повод наложените спрямо тях ограничителни мерки и в този контекст да поискат да им бъдат съобщени отнасящите се до тях доказателства.

195    По-конкретно трябва да се посочи, че Съветът е приложил към преписката писмо от 1 септември 2011 г., което първият жалбоподател, г‑н Johannes Tomana, е изпратил до председателя на Европейския съвет „от името на всички физически и юридически лица и правни образувания“, включени в приложението към Решение 2011/101. В това писмо г‑н Johannes Tomana оспорва основателността и достатъчния характер на изложените в посоченото приложение мотиви, с които се обосновава налагането на ограничителни мерки срещу всички тези лица. За сметка на това г‑н Johannes Tomana не изразява искане да бъдат съобщени доказателствата, имащи отношение към посочените във въпросното приложение твърдения.

196    Освен това следва да се отбележи, че в отговор на отправен от Общия съд писмен въпрос жалбоподателите, с изключение на г‑н Johannes Tomana, не са потвърдили, че не са упълномощили последния да напише въпросното писмо и от тяхно име. Те единствено отричат, че г‑н M. Johannes Tomana е действал от тяхно име „за целите на връчването […] при определянето им като засегнати от [спорните] ограничителни мерки лица“.

197    Всъщност не само при изпращането на горепосоченото писмо г‑н M. Johannes Tomana твърди, че действа и за сметка на другите жалбоподатели. Жалбоподателите са представили към жалбата си писмо, адресирано чрез г‑н Johannes Tomana до техните представители, в което той потвърждава, че представлява всички други жалбоподатели, и от името на последните също така им предоставя пълномощия във връзка с подаването на жалбата.

198    Следва също така да се отбележи, че в отговор на писмото на г‑н Johannes Tomana от 1 септември 2011 г. началникът на кабинета на председателя на Европейския съвет в писмо от 20 септември 2011 г. е припомнил, че мотивите за налагането на ограничителни мерки по отношение на разглежданите лица и образувания са изложени в приложението към Решение 2011/101, а за останалото е препратил към Известие на Съвета от 16 февруари 2011 година на вниманието на лицата, образуванията и органите, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/101 (ОВ C 49, стр. 4). В това известие по-конкретно се отбелязва, че лицата, образуванията и органите, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, могат да „отправят до Съвета искане, придружено от подкрепяща документация, за преразглеждане на решението за включването им в посочения по-горе списък“ и се посочва адресът, на който трябва да се изпрати такова искане. Освен това след приемане на Решение 2012/97 аналогично известие е публикувано на 18 февруари 2012 г. в Официален вестник (ОВ C 48, стр. 13).

199    Независимо от въпроса дали от тези данни се установява, че както твърди Съветът, той е съобщил на г‑н Johannes Tomana за приемането на Решение 2012/97, съответно и на другите посочени в решението физически лица, с тях се потвърждава, че жалбоподателите са можели да отправят по-рано искане до Съвета за предоставяне на доказателствата, които те са поискали и получили в резултат от искането им, посочено в точка 19 по-горе.

200    Що се отнася до това последно искане, в отговор Съветът им е предоставил поисканите доказателства (в неповерителна версия) с известно закъснение от около седем месеца, което според него е обосновано от необходимостта да се „декласифицират“ голям брой от съответните документи. При липсата на каквото и да е доказателство в обратния смисъл би могло да се допусне, че отговорът на Съвета на евентуално по-ранно искане на жалбоподателите по същия въпрос би бил същият, т.е. че би им предоставил неповерителна версия на поисканите доказателства.

201    Следва да се добави, че фактът, че изисканите с посоченото в точка 19 по-горе писмо доказателства са съобщени от Съвета на жалбоподателите едва на 27 ноември 2012 г., е без значение за възможността им да изразят пред Общия съд становището си. Всъщност жалбоподателите са поискали и са получили от Общия съд на два пъти продължаване на срока за представяне на реплика и по този начин са получили възможност да направят коментар по тези доказателства в това писмено становище. Доводите им относно тези документи са разгледани по-долу при анализа на второто основание.

202    След като повтарят твърдението за нарушение, изложено накратко в точка 185 по-горе, жалбоподателите също така заявяват в репликата си, че след съобщаването от страна на Съвета на доказателствата, които са послужили като основание за приемането от него на обжалваните актове, те са претърпели сериозни вреди, поради факта че едва през 2013 г. са били приканени да отговорят на твърденията относно предполагаеми противозаконни действия, извършени около пет години по-рано.

203    Едно толкова кратко и общо твърдение обаче не е достатъчно, за да обоснове отмяната на обжалваните актове поради нарушаване на правото на защита на жалбоподателите. Всъщност те не посочват нито точни твърдения, които трудно биха могли да опровергаят, нито естеството и причините за трудностите, с които биха се сблъскали. Освен това жалбоподателите не обясняват защо за първи път са поискали тези доказателствата да им бъдат съобщени едва пет дена преди подаване на жалбата.

204    Дори да се приеме, че настоящото основание трябва да се разбира в смисъл, че според жалбоподателите преди приемане на обжалваните актове институциите ответници не са им позволили да се запознаят изцяло със становището им относно приетите спрямо тях мотиви в посочените актове, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика правото на дадено лице или образувание, по отношение на което с нов акт е продължено действието на наложени преди това ограничителни мерки, да бъде изслушано преди приемането на посочения акт, трябва да се спази, когато авторът на съответния акт е приел нови доказателства срещу тези лица или образувания, а не когато продължаването на действието се основава по същество на същите мотиви като тези, които са обосновали приемането на първоначалния акт, с който са наложени въпросните ограничителни мерки (решения на Общия съд от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, Сб., EU:T:2013:431, т. 43 и от 4 февруари 2014 г., Syrian Lebanese Commercial Bank/Съвет, T‑174/12 и T‑80/13, Сб., EU:T:2014:52, т. 149; вж. в този смисъл също така решение на Съда от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Сб., стр. I‑13427, т. 62).

205    В случая обаче посочените в обжалваните актове мотиви за обосноваване на налагането срещу жалбоподателите на спорните ограничителни мерки не се различават съществено от тези, които са посочени в по-ранните актове, а именно Решение 2011/101, в редакцията му преди изменението му с Решение 2012/97, и в Регламент № 314/2004, преди изменението му с Регламент за изпълнение № 151/2012.

206    Всъщност, макар че в мотивите на обжалваните актове се съдържат уточнения относно поведението, в което се упрекват доста от жалбоподателите, или се съдържа по-подробно описание на това поведение, мотивите, обосноваващи включването на жалбоподателите в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, по същество остават същите, като посочените в по-ранните актове. В никакъв случай не се установява, че при продължаване на действието на разглежданите ограничителни мерки посочените в по-ранните актове мотиви са изоставени, за да бъдат заменени с различни мотиви, какъвто е бил случаят по делото, по което е постановено решение Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, точка 204 по-горе.

207    Що се отнася по-конкретно до лицата, включени в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки поради длъжността, която изпълняват или са изпълнявали в миналото, т.е. всички жалбоподатели с изключение на посочените в точка 169 по-горе, вече беше посочено (вж. точка 163 по-горе), че посочването на длъжностите, които са изпълнявали към момента на приемането на обжалваните актове или преди това, само по себе си е достатъчно, за да обоснове включването им в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки. Както в по-ранните актове, така и в обжалваните актове за всяко едно от тези лица обаче се посочва една и съща длъжност.

208    От това следва, че дори и да се предположи, че жалбоподателите са изтъкнали твърдение за нарушение като посоченото в точка 204 по-горе, то не може да се приеме.

209    Другите доводи на жалбоподателите, изтъкнати в рамките на настоящото основание, не разглеждат твърдяно нарушение на правото им на защита. Жалбоподателите по същество твърдят, че институциите ответници не са се основали на убедителни доказателства при налагането по отношение на тях на спорните ограничителни мерки. В този контекст те подчертават, че ако биха били изправени пред наказателен съд за противозаконните действия, за които са упреквани в обжалваните актове, за да бъдат осъдени, би трябвало да бъдат представени релевантни и убедителни доказателства. Освен това според жалбоподателите Обединеното кралство е признало, че по отношение на някои от тях липсват каквито и да било доказателства за извършването на предполагаеми противозаконни действия като посочените в обжалваните актове.

210    Тези доводи обаче са без значение за въпроса за евентуалното нарушаване на правото на защита на жалбоподателите. Възможно е те да бъдат от значение в случай на оспорване на основателността на оспорваните актове и дали фактите, на които се основават тези актове, са установени точно. Въпросът дали жалбоподателите действително са направили такова оспорване, е разгледан в точки 261—266 по-долу.

211    Жалбоподателите освен това твърдят, че в предложението си за регламент, посочено в точка 120 по-горе, Комисията е предвидила определени гаранции с цел осигуряване на правото им на защита, които в случая не са спазени. Споменатото от жалбоподателите предложение на Комисията обаче не е било прието, така че въпросът дали предвидените в него гаранции са спазени в случая, е лишен от релевантност. По същите съображения не е необходимо да се разглежда становището на ЕНОЗД във връзка с различни законодателни предложения за налагане на някои специфични ограничителни мерки по отношение на Сомалия, Зимбабве, Корейската народнодемократична република и Гвинея (ОВ C 73, 2010 г., стр. 1), което също е посочено от жалбоподателите (вж. точка 185 по-горе). Това становище се отнася и до посоченото по-горе предложение на Комисията, което не е било възприето от Съвета.

212    Жалбоподателите също твърдят в писмената си реплика, че институциите ответници никога не са им писали с цел да ги уведомят, че имената им са включени в списъка, съдържащ имената на засегнати от спорните ограничителни мерки лица. Според тях публикуването на обявление относно тази информация в Официален вестник не може да се приеме за достатъчно.

213    Става дума обаче за довод, свързан с връчването на обжалваните актове на жалбоподателите, който е ирелевантен в контекста на проверката за спазване на правото им на защита преди приемането на посочените актове. Всъщност връчването на тези актове логично се извършва след момента на тяхното приемане. Въпросът дали Съветът е трябвало да връчи по пощата обжалваните актове на всеки един от жалбоподателите, за които се отнасят, и по-конкретно дали връчването им по пощата на г‑н Johannes Tomana е равнозначно на връчване и на всички други жалбоподатели, както се твърди от Съвета (вж. точка 199 по-горе), е от значение, за да се определи началният момент на срока за подаване на жалба. В разглеждания случай и при всички положения обаче няма съмнение, че жалбата е подадена в срок, като впрочем институциите ответници не са оспорили това.

214    Тъй като никое от твърденията за нарушение, формулирани от жалбоподателите в рамките на четвъртото основание, не може да се приеме, това основание следва да се отхвърли.

 По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

215    С второто основание жалбоподателите твърдят, че Съветът и Комисията са допуснали явна грешка в преценката си, като са приели, че са изпълнени критериите, които обосновават включването им в списъка на лицата и образуванията, засегнати от спорните ограничителни мерки.

 Предварителни бележки

216    Общият съд вече е постановил в решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 192 по-горе (т. 36), че що се отнася до общите правила, определящи условията на ограничителните мерки, Съветът разполага с широка свобода на преценка по отношение на елементите, които следва да се вземат предвид с оглед приемането на мерки за икономически и финансови санкции на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО, в съответствие с обща позиция, приета в областта на ОВППС. Тъй като съдът на Съюза не може по-конкретно да замести преценката на Съвета със своята преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от Общия съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Този ограничен контрол се прилага по-конкретно за преценката на съображенията за целесъобразност, на които се основават такива мерки.

217    Тези съображения се прилагат и към ограничителните мерки, приети съгласно член 215 ДФЕС, чието съдържание съответства на това на членове 60 ЕО и 301 ЕО (вж. точка 122 по-горе).

218    От тази съдебна практика обаче е видно, че правото на преценка, с което разполага в тази област Съветът, не е пречка съдът на Съюза при упражняване на контрола си за законосъобразност да извърши проверка дали фактите, на които се основава Съветът, са установени точно. Всъщност ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права, по-специално изисква съдът на Съюза да се увери, че решение, което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, в резултат от което съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, точка 186 по-горе, т. 64 и цитираната съдебна практика).

219    За целта съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване. Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. Не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно твърдените мотиви в акта, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице мотиви (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, точка 186 по-горе, т. 65—67 и цитираната съдебна практика).

220    Ако компетентният орган на Съюза не е в състояние да удовлетвори искането на съда на Съюза, последният следва при това положение да вземе предвид единствено данните и доказателствата, които са му били съобщени, а именно мотивите към обжалвания акт, становището и оневиняващите доказателства, евентуално представени от засегнатото лице, както и отговора на компетентния орган на Съюза на това становище. Ако тези данни и доказателства не позволяват да се установи основателността на даден мотив, съдът на Съюза го извежда от кръга на подкрепящите съображения на разглежданото решение за вписване или запазване на вписването. Ако обаче компетентният орган на Съюза представи релевантни данни или доказателства, съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от засегнатото лице, във връзка с тях становище (вж. решение Съвет/Fulmen и Mahmoudian, точка 186 по-горе, т. 68 и 69 и цитираната съдебна практика).

221    Следва обаче да се подчертае, че както показва цитираната в точка 219 по-горе съдебна практика, съдът на Съюза трябва да провери дали фактите, посочени, за да се обоснове приемането на ограничителните мерки, са точно установени само когато засегнатите от тези мерки лица са оспорили пред него тези факти. Всъщност тази проверка е част от анализа на основателността на обжалваните актове, която съдът на Съюза не извършва служебно.

222    Освен това, в случай че Съветът определи по абстрактен начин критериите, които могат да обосноват включването на лице или на образувание в списъка на лицата или на образуванията, които са обект на ограничителни мерки, съдът на Съюза е този, който трябва да провери въз основа на повдигнатите от съответното лице или образувание правни основания или при необходимост служебно дали техният случай отговаря на абстрактно определените от Съвета критерии. Този контрол обхваща преценката на наведените факти и обстоятелства за обосноваване на включването на разглежданото лице или образувание в списъка на тези, които са обект на ограничителни мерки, както и проверката на отделните доказателства и сведения, на които се основава тази преценка (вж. в този смисъл решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 192 по-горе, т. 37).

223    С оглед на тези съображения следва да се разгледат твърденията за нарушение и доводите, изтъкнати от жалбоподателите в рамките на настоящото основание. Във връзка с това най-напред следва да се разгледат посочените в жалбата твърдения за нарушение и доводи, преди да се пристъпи към разглеждане на допустимостта, и при необходимост — основателността на изтъкнатите в писмената реплика твърдения за нарушение и доводи.

 По изложените в жалбата твърдения за нарушение и доводи

224    Жалбоподателите твърдят, че съгласно членове 4 и 5 от Решение 2011/101 оспорваните ограничителни мерки, както и предхождащите ги, са насочени към лицата и образуванията, „чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“. Според жалбоподателите от това следва, че Съветът и Комисията са могли да приемат посочените мерки само срещу лица и образувания, срещу които е имало доказателства за настоящото им участие в дейности, които нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве. Освен това участието е трябвало да бъде постоянно.

225    Изводът на Съвета и на Комисията, че всеки един от жалбоподателите е отговарял на този критерий, обаче е погрешен на няколко основания. Първо, някои от жалбоподателите са засегнати от спорните ограничителни мерки, с мотива че са били „[ч]ленове на правителството на ZANU‑PF“ или са принадлежали към „фракцията на ZANU‑PF“. Този мотив не е достатъчен, тъй като той не отговаря на твърдението за престъпно поведение. Освен това членството в политическа партия е право, което е гарантирано от Конституцията на Зимбабве. Спорните ограничителни мерки също така са били насочени срещу членове на предходното правителство на Зимбабве. Те не са засягали нито правителството на националното единство, което към момента на приемането на обжалваните актове е на власт в Зимбабве, нито ZANU‑PF. Освен това Съюзът изрично е подкрепил правителството на националното единство.

226    Второ, някои жалбоподатели са били включени в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, с мотива че са свързани или са имали връзки с член на ZANU‑PF от правителството или с фракцията на ZANU‑PF от правителството. Този мотив не е достатъчен. От една страна, тези жалбоподатели не биха могли да се упрекват, че са извършвали противозаконни действия, а още по-малко че реално са участвали в дейности, за които основателно може да се твърди, че сериозно нарушават демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве. От друга страна, в решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, Съдът ясно е посочил, че само обвинението че дадено лице или образувание е свързано с ръководителите на трета страна, не е достатъчно, за да обоснове приемането на ограничителни мерки срещу това лице или образувание.

227    Трето, по отношение на голяма част от жалбоподателите в мотивите, изтъкнати с цел обосноваване на включването им в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, са били посочени противозаконни действия, за които се твърди, че са извършени в миналото, като в голям брои случаи те са извършени няколко години преди приемането на оспорваните мерки и дори преди формирането на правителството на националното единство. С оглед на целта на разглежданите ограничителни мерки, която е да се насърчат съответните лица „да отхвърлят политиката, която води до потискане на правата на човека, свободата на изразяване и доброто управление“, тези мотиви са недостатъчни. Фактът, че те са насочени единствено въз основа на извършени противозаконни действия в миналото към лица, които не са свързани с дадена провеждана от правителството политика и не оказват влияние върху нея, не би могъл да ги насърчи да отхвърлят тази политика. Във връзка с това жалбоподателите, като се позовават и на съображенията на Обща позиция 2002/145, и на изявление на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, считат, че само извършените в миналото противозаконни действия от заинтересованите лица не са достатъчни, за да обосноват включването им в списъка на лицата и образуванията, засегнати от ограничителни мерки като разглежданите по настоящия случай.

228    Следва да се отбележи, че тези доводи на жалбоподателите се основават на погрешна предпоставка, доколкото жалбоподателите, изглежда, считат, че спорните ограничителни мерки могат да засягат само лица или образувания, чиято дейност нарушава сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве. Такова твърдение обаче е невярно.

229    Всъщност, както вече беше посочено при анализа на първото и третото основание, от текста на членове 4 и 5 от Решение 2011/101 (вж. точки 7 и 8 по-горе) е видно, че в случая става дума само за една от трите категории лица, по отношение на които могат да бъдат приети предвидените с това решение ограничителни мерки. Другите две категории съответно са съставени от „членове на правителството на Зимбабве“ и от „физически или юридически лица, образувания или органи, свързани с тях“. С други думи, качеството на дадено лице или образувание като член на правителството на Зимбабве или свързано с такъв член само по себе си е достатъчно, за да обоснове приемането по отношение на него на предвидените в Решение 2011/101 ограничителни мерки.

230    Също така по същество е видно от посочените в точки 129—133 по-горе съображения, че лица и образувания, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве, представляват само особена категория лица, свързани с ръководителите на тази държава. По този начин включването им в приложение III от Регламент № 314/2004 е обосновано, макар че в текста на посочения регламент тази категория лица и образувания не е конкретно спомената.

231    С оглед на тези съображения не могат да се приемат доводите на жалбоподателите, изложени в точки 225 и 226 по-горе. От решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе (т. 63) става ясно, че на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО или на основание член 215 ДФЕС спрямо членове на правителството на Зимбабве, които несъмнено са част от ръководителите на тази страна, както и срещу свързани с тях лица може да се налагат ограничителни мерки. Евентуалното позоваване на конкретните противозаконни действия на последната категория лица в крайна сметка има за цел единствено да докаже качеството им на лица, свързани с членове на правителството на тази страна. От това следва, че такова позоваване не е необходимо нито за членовете на правителството, нито дори за свързаните с тях лица, ако в случая на последните качеството им на лица, свързани с членове на правителството, произтича от други обстоятелства като длъжностите, които изпълняват или са изпълнявали в миналото.

232    Освен това позоваването на обстоятелството, че съответните членове на правителството са членове на ZANU‑PF, не означава, както, изглежда, смятат жалбоподателите, че на засегнатите лица (и свързаните с тях образувания) са наложени санкции само защото принадлежат към дадена политическа партия. Следва да се припомни, че ZANU‑PF не е коя да е политическа партия, а единствената партия, която е била на власт по време на насилието, сплашването и нарушаването на основните права на населението на Зимбабве, което авторите на обжалваните и на другите предшестващи ги актове посочват, за да обосноват приемането им. Също така трябва да се припомни, че правителството на националното единство, което е на власт в Зимбабве към момента на приемане на обжалваните актове, е било съставено, от една страна, от лица от партията ZANU‑PF, които впрочем в повечето случаи вече са били членове на правителството на Зимбабве преди формирането на горепосоченото правителство, т.е. през периода на насилие, сплашване и нарушаване на основните права, обосновал приемането на спорните ограничителни мерки, и от друга страна, от лица, предложени от партиите в опозиция (вж. също точки 104, 109 и 110 по-горе).

233    При тези условия е очевидно, че позоваването в мотивите на обжалваните актове на факта, че член на правителството, засегнат от посочените актове, е от ZANU‑PF или от „фракцията на ZANU‑PF“ на правителството, има за цел да се обясни защо този член на правителството е засегнат от ограничителни мерки, докато сходни мерки не са наложени по отношение на други членове на същото правителство, които са предложени от партиите от бившата опозиция.

234    Освен това от вече посоченото в точка 110 по-горе следва, че дори след формирането на правителството на националното единство, може да се приемат ограничителни мерки по отношение на членове на това правителство, които преди формирането му вече са били част от ръководителите на Зимбабве, както и по отношение на свързаните с тях лица. Следователно, що се отнася до тези лица, може да става въпрос за явна грешка в преценката само в хипотезата, при която авторите на обжалваните актове неправилно са приели, че някое от засегнатите от ограничителните мерки лица или образувания е било член на правителството на Зимбабве, предложено от ZANU‑PF, или свързано с такъв член, докато случаят не е такъв. Жалбоподателите обаче не твърдят това в жалбата си.

235    Следва също така да се отбележи, че жалбоподателите правят погрешен прочит на решение Tay Za/Съвет, точка 119 по-горе, когато твърдят, че в него Съдът е приел, че единствено фактът, че дадено лице или образувание е свързано с ръководителите на трета страна, не е достатъчен, за да обоснове приемането на ограничителни мерки по отношение на него. Всъщност в точка 63 от посоченото решение Съдът изрично е постановил, че „за да могат да се приемат на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО като ограничителни мерки, засягащи трети страни, мерките срещу физически лица трябва да се отнасят единствено до ръководителите на посочените страни и до свързаните с тези ръководители лица“. Съветът изключва прилагането на такива мерки само по отношение на членове на семействата на лица, свързани с ръководителите на трета страна, когато те са приети само по съображение че има семейна връзка между засегнатите лица и лицата, свързани с ръководителите на разглежданата страна, независимо от личното поведение на засегнатите лица (вж. точка 128 по-горе).

236    Следователно не може да се възприеме и доводът на жалбоподателите, че в мотивите на обжалваните актове за значителна част от тях се прави позоваване на извършени от тях противозаконни действия в миналото, като впрочем в няколко случая това е доста далечно минало. Очевидно е, че доколкото авторите на обжалваните актове са решили да се позовават на конкретни противозаконни действия на някое от лицата или образуванията, засегнати от обжалваните актове, може да става въпрос само за противозаконни действия в миналото. Такова позоваване не трябва да се счита за лишено от значение само защото разглежданите противозаконни действия са извършени в повече или по-малко далечното минало. При липса на доводи или на доказателства в противен смисъл е възможно да се приеме, че лицата, които в миналото лично са участвали в актове на насилие и нарушаване на основните права, в каквито авторите на обжалваните актове упрекват лицата, които са управлявали самостоятелно Зимбабве преди формирането на правителството на националното единство, както и политическата партия, в която членуват, в случая ZANU‑PF, остават по смисъла на посочената в точка 235 по-горе съдебна практика „лица, свързани“ с ръководителите на тази страна, така че според същата съдебна практика е възможно по отношение на тях да се приемат ограничителни мерки.

237    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че по същество спорните ограничителни мерки са насочени, единствено въз основа на противозаконните им действия в миналото, към лица, които не участват в политиката на правителството на Зимбабве и които не ѝ влияят, този довод може да се разбира само в смисъл, че според жалбоподателите обжалваните актове поне частично засягат лица или образувания, които не са нито сред ръководителите на Зимбабве, нито са свързани с тези ръководители.

238    При анализа на третото основание обаче Общият съд е разгледал въпроса дали посочените в обжалваните актове мотиви са достатъчни, за да обосноват налагането на тези мерки по отношение на всички жалбоподатели, и е стигнал до извода, че случаят е такъв (вж. точки 155—182 по-горе). Впрочем следва да се отбележи, че жалбоподателите не са уточнили за кого от тях се отнася този довод. Освен това следва да се отбележи, че категорията „лица, свързани“ с членове на правителството на трета страна включва не само лицето, което участва в определянето на политиката на това правителство и което упражнява влияние върху нея, но и лицето, което участва в изпълнението на тази политика, по-конкретно когато въпросната политика се състои в извършване на актове на насилие, сплашване и нарушаване на основните права на хората. От всички гореизложени съображения следва, че този довод трябва да се отхвърли.

239    Жалбоподателите също твърдят, че имената на някои от лицата са заличени от списъка на лицата, спрямо които се прилагат разглежданите ограничителни мерки. Жалбоподателите посочват като пример г‑н Charumbira, г‑н Gambe и г‑н Kuruneri, които са били засегнати от наложените ограничителни мерки по отношение на Зимбабве до 2011 г., но по отношение на които впоследствие действието на тази мерки не е продължено. Според жалбоподателите лицата, по отношение на които са били отменени разглежданите ограничителни мерки, първоначално са били включени в този списък въз основа на техните противозаконни действия в миналото. Позицията на Съвета и на Комисията кои лица да останат във въпросния списък, обаче е произволна и нарушава принципите на правна сигурност и на равно третиране. Освен това властите в Обединеното кралство са потвърдили, че лица, които вече не са свързани с ZANU‑PF, са били заличени от разглеждания списък. Ето защо е трудно да се разбере защо някои лица, за които се твърди, че са имали осъдителни прояви в миналото, трябва да бъдат оставени във въпросния списък, докато други лица са били заличени от него.

240    Мотивите за включване на имената на трите посочени от жалбоподателите в рамките на този довод лица в списъка на лицата, засегнати от спорните ограничителни мерки, са изложени в приложение III към Регламент № 314/2004, в редакцията му след измененията с Регламент (ЕО) № 77/2009 на Комисията от 26 януари 2009 година за изменение на Регламент № 314/2004 (ОВ L 23, стр. 5), както и приложението към Обща позиция 2004/161, така както е изменена с Обща позиция 2009/68/ОВППС на Съвета от 26 януари 2009 година за подновяване на ограничителните мерки срещу Зимбабве (ОВ L 23, стр. 43). В случая на г‑н Charumbira по отношение на заинтересованото лице са посочени следните мотиви: „[б]ивш заместник-министър на местното самоуправление, благоустройството и националния жилищен фонд [и б]ивш член на правителството и свързан с него“. В случая на г‑н Gambe се посочва, че последният е „[п]редседател на контролната избирателна комисия“ и че е „[е]дин от отговорниците за фалшифициране на изборните резултати през 2005 г.“. Накрая, за г‑н Kuruneri в двата горепосочени текста е отбелязано, че е „[б]ивш министър на финансите и икономическото развитие [и б]ивш член на правителството и все още свързан с него“.

241    На въпрос, зададен в рамките на процесуално-огранизационно действие относно причините, поради които е решил да не подновява ограничителните мерки, наложени по отношение на тези три лица, Съветът по същество е посочил, че „като е отчел подобряване на положението в страната, е искал леко да намали натиска върху Зимбабве“.

242    Общият съд припомня, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004, както и член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Решение 2011/101 спорните ограничителни мерки засягат членовете на правителството на Зимбабве, както и свързани с тях лица, като в последната категория също така се включват „физическите лица, чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“.

243    От тези разпоредби обаче не е видно, че Съветът и Комисията са били длъжни да включат в списъка на лицата, засегнати от посочените мерки, всеки член на правителството на Зимбабве и всяко лице, което е свързано с такъв член. Като се има предвид също така цитираната в точка 216 по-горе съдебна практика, следва да се приеме противното, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че на лице, което не е нито член на правителството на Зимбабве, нито е свързано с такъв член, не може да се налагат такива мерки, но че що се отнася до членовете на правителството на Зимбабве и до свързани с тях лица, Съветът разполага с широко право на преценка, което му позволява при необходимост да не налага посочените мерки по отношение на такова лице, ако прецени, че с оглед на техните цели това не би било уместно.

244    В настоящия случаи мотивите да не се подновят разглежданите ограничителни мерки по отношение на други лица, са ирелевантни за случая на жалбоподателите.

245    Всъщност, за да се стигне до заключението, че по отношение на жалбоподателите обжалваните актове са опорочени от явна грешка в преценката, трябва да се докаже или че те се основат на погрешно фактическо основание, или че фактите по отношение на жалбоподателите са верни, но Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е счел, че по отношение на тях действието на спорните ограничителни мерки трябва да бъде продължено. Що се отнася до първата хипотеза обаче, жалбоподателите не оспорват в жалбата си дали фактите, изтъкнати срещу тях в обжалваните актове, са установени точно (вж. също точки 261—263 по-долу). Що се отнася до втората хипотеза, жалбоподателите изобщо не са изяснили въз основа на какви мотиви Съветът е трябвало да приеме, че не трябва да поднови наложените по отношение на тях ограничителни мерки.

246    Неясното и общо посочване на принципите на равно третиране и на правна сигурност не може да запълни тези непълноти в доводите на жалбоподателите.

247    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране забранява да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 192 по-горе, т. 56 и цитираната съдебна практика). В случая обаче жалбоподателите не обясняват с какво положението им е сходно с това на лицата, по отношение на които ограничителните мерки не са били подновени.

248    Във връзка с това следва да се отбележи, че ако неподновяването по отношение на другите лица се подкрепя от основателни мотиви, жалбоподателите трябва да посочат кои са тези мотиви и защо те са приложими и към техния случай. При такава хипотеза извършването на сравнение с положението на други лица и следователно прилагането на принципа на равно третиране биха били излишни. Всъщност, ако има основателни причини, поради които разглежданите ограничителни мерки не е трябвало да бъдат подновени по отношение на жалбоподателите, това вече е достатъчно, за да се обоснове отмяната на обжалваните актове, независимо от третирането, което Съветът е приложил по отношение на други лица, които преди това са били засегнати от същите ограничителни мерки.

249    За сметка на това, ако хипотетично, неподновяването на действието на разглежданите ограничителни мерки по отношение на други лица не се подкрепя от никакъв основателен мотив, това би представлявало допусната от Съвета незаконосъобразност, от която жалбоподателите не биха могли да извлекат полза. От постоянната съдебна практика е видно, че принципът на равно третиране трябва да се съчетава с принципа за законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. решение Bank Melli Iran/Съвет, точка 192 по-горе, т. 59 и цитираната съдебна практика).

250    Също така, що се отнася до позоваването от жалбоподателите на принципа на правна сигурност, достатъчно е да се констатира, че те не обясняват по какъв начин фактът на подновяване на разглежданите ограничителни мерки по отношение на тях е довел до нарушаване на този принцип. По-конкретно те дори не твърдят, че с оглед на приложимите към момента на приемане на обжалваните актове разпоредби са имали право да очакват, доколкото тези актове ги засягат, че разглежданите ограничителни мерки няма да бъдат подновени.

251    В заключение, по никакъв начин от изложените в жалбата доводи в подкрепа на второто основание не се установява, че обжалваните актове са засегнати от незаконосъобразност или са свързани с явна грешка в преценката.

 По изложените в писмената реплика твърдения за нарушение и доводи

252    В писмената си реплика жалбоподателите изтъкват различни доводи с цел да поставят под съмнение основателността на посочените от авторите на обжалваните актове мотиви, с които се обоснова налагането на спорните ограничителни мерки. По-долу следва да бъде разгледана допустимостта и при необходимост обосноваността на тези доводи. Във връзка с това трябва да се разграничат доводите относно жалбоподателите, които са физически лица, и доводите относно жалбоподателите — юридически лица.

–       По отношение на жалбоподателите, които са физически лица

253    В част от писмената реплика, озаглавена „Производство пред ответниците“, се твърди, че Съветът и Комисията „неправилно са предположили, че жалбоподателите не оспорват основателността на посочените мотиви“, с които се обосновава включването на имената им в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки. В приложение към писмената им реплика жалбоподателите са представили „декларации за свидетелски показания“ на 40 лица от тях. Те твърдят, че с тези декларации „за първи път [им е] предоставена възможност да изразят становището си относно документите, посочени в приложение B19“ от писмената защита на Съвета. С тези декларации съответните жалбоподатели оспорват твърденията, посочени по отношение на всеки един от тях в мотивите на обжалваните актове. Към някои от тези декларации са добавени приложения.

254    Жалбоподателите допълват, че голяма част от представилите такава декларация измежду тях твърдят, че никога преди това не са виждали доказателствата, които са обосновали включването им в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, както и с посочените в приложение B19 от писмената защита на Съвета документи. Същите жалбоподатели твърдят, че не са знаели за „произхода и датите“ на включените в това приложение документи, голяма част от които, изглежда, са предоставени от политическите им опоненти. Във всеки случай жалбоподателите заявяват, че твърденията, които се отнасят до тях, са „им причинили значителни вреди и всъщност са изцяло неоснователни“. Те ги „опровергават […] по възможно най-категоричния начин, предвид неяснотата на твърденията“.

255    Според жалбоподателите в определен брой случаи тези от тях, които са представили декларации, също така обясняват, че тясно сътрудничат на партията MDC в рамките на правителството на националното единство и че поради това не могат да си обяснят защо са засегнати от спорните ограничителни мерки, докато лица от MDC със сходно положение, които заемат подобни постове в правителството, не са засегнати от тях.

256    След това, в частта от писмената си реплика относно „явните грешки в преценката“, жалбоподателите твърдят, че Съветът и Комисията не са доказали, че включването на имената им в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, е обосновано. Впрочем в тази част от писмената реплика по същество се изтъкват същите доводи като посочените в жалбата в подкрепата на второто основание, които вече бяха разгледани по-горе (вж. точки 228—251 по-горе).

257    По този начин е видно, че с писмената си реплика жалбоподателите оспорват дали посочените в обжалваните актове факти, с които се обосновава налагането по отношение на тях на разглежданите ограничителни мерки, са точно установени. Също така обаче е очевидно, че посочените в жалбата доводи в подкрепа на второто основание, така както са изложени накратко в точки 224—227 по-горе, не съдържат оспорване от такъв характер.

258    С тези съображения по същество Съветът оспорва допустимостта на тази част от доводите на жалбоподателите. От своя страна Комисията се е въздържала да повдигне възражение за недопустимост по отношение на тази част от доводите на жалбоподателите, като същевременно е подчертала обстоятелството, че именно в писмената си реплика жалбоподателите за първи път са оспорили дали фактите, които се твърдят за тях в мотивите на обжалваните актове, са точно установени.

259    В отговор на въпроси в рамките на процесуално-организационно действие относно изложените накратко в точка 258 по-горе доводи жалбоподателите припомнят, че в жалбата си са изтъкнали основание, изведено от явна грешка в преценката, и че в същата жалба ясно са заявили, че посочените в обжалваните актове твърдения са неясни и недоказани, така че за тях е било невъзможно да им отговорят по същество. Жалбоподателите добавят, че не може да им се отправят никакви критики, тъй като с изключение на първия жалбоподател, г‑н Johannes Tomana, не са били уведомени за спорните ограничителни мерки. Освен това те припомнят, че са поискали от Съвета „материалите“, на които се основават твърденията срещу тях в обжалваните актове и че след като са се запознали с обясненията, представени от Съвета в писмената му защита, и с доказателства, които той е представил към нея, са отговори по същество на посочените твърдения.

260    Общият съд припомня, че съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Все пак основание, което представлява разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо. Освен това доводите, които по същество са в тясна връзка с изложеното в исковата молба или жалбата основание, не могат да се считат за нови основания и тяхното излагане е допустимо на етапа на репликата или по време на съдебното заседание (вж. решение на Общия съд от 12 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑394/06, т. 48 и цитираната съдебна практика).

261    В случая Общият съд констатира, че в жалбата си жалбоподателите не твърдят, че фактите, посочени по отношение на всеки един от тях в мотивите на обжалваните актове, са неверни. С други думи, в жалбата си те не оспорват дали посочените факти са установени точно, което, както беше посочено в точка 221 по-горе, е предварително условие за извършването от страна на съда на Съюза на проверка дали те са точно установени. С второто основание, така както е изложено в жалбата, авторите на обжалваните актове се упрекват в допускането на явна грешка, тъй като са приели, че мотивите, изложени в посочените актове за всеки от жалбоподателите, обосновават приемането на спорните ограничителни мерки по отношение на съответния жалбоподател. Основанието, изведено от такава грешка, независимо дали тя се квалифицира като грешка при прилагане на правото, или явна грешка в преценката, трябва да бъде разграничено от основанието, с което се поставя под съмнение фактическата обоснованост на въпросните мотиви. То нито представлява разгръщане на такова основание, нито се намира в тясна връзка с него.

262    Освен това не е възможно доводите на жалбоподателите, изтъкнати в посочената по-горе писмената реплика, да се свържат с някои от посочените в жалбата им твърдения относно първото и четвъртото основание (вж. точки 81, 82, 90, 108 и 185 по-горе). Следва да се припомни, че с тези две основания не се цели да се постави под съмнение основателността на обжалваните актове, и по-конкретно фактическата обоснованост на мотивите им, а се поставя под съмнение съответно съществуването на подходящо правно основание, което да обоснове приемането им и спазването на правото на защита. Освен това и дори независимо от това съображение следва да се отбележи, че макар в частите от жалбата, свързани с изложените накратко в точки 81 и 185 по-горе доводи, жалбоподателите да се позовават на липсата на доказателства за „обвиненията“, посочени в мотивите на обжалваните актове, те не твърдят, че тези „обвинения“ са неверни и не отговарят на фактите, нито пък ги опровергават подробно и обстоятелствено. Такова подробно опровергаване е необходимо още повече, тъй като в обжалваните актове са посочени голям брой жалбоподатели и разнообразни мотиви.

263    От това следва, че доводите, изтъкнати за първи път в писмената реплика, с които се поставя под съмнение фактическата обоснованост на мотивите на обжалваните актове, представляват ново основание. Не би могло обаче да се приеме, че това основание почива на правни и фактически обстоятелства, установени в хода на производството, доколкото още от момента на подаването на жалбата жалбоподателите са били запознати с мотивите, посочени за всеки от тях в обжалваните актове, и са имали възможност да оспорят фактическата обоснованост на тези мотиви.

264    Противно на твърдяното от жалбоподателите, представянето от Съвета в хода на производството, от една страна, на приложение B.19 към писмената му защита и от друга страна, на отговора му на искането на жалбоподателите, посочени в точка 19 по-горе, не би могло да доведе до различен извод. Следва да се отбележи, че с доводите, които за първи път са изтъкнали в писмената им реплика, жалбоподателите не оспорват достоверността или релевантността на едно или друго от доказателствата, които подкрепят мотивите на обжалваните актове, а фактическата обоснованост на самите мотиви. Доколкото обаче жалбоподателите преди подаване на жалбата вече са били запознати с посочените актове, те несъмнено са разполагали с възможност да оспорят още с жалбата си фактическата обоснованост на тези мотиви, въпреки че не са били запознати с подкрепящите ги доказателства. Съгласно посочената в точка 219 по-горе съдебна практика в хипотезата на такова оспорване съдът на Съюза трябва да изиска от компетентния орган да представи въпросните доказателства и трябва да провери дали представените по този начин доказателства подкрепят тези мотиви. Жалбоподателите обаче не оспорват това в жалбата си.

265    Съображението, че жалбоподателите са могли да оспорят с жалбата си фактическата обоснованост на мотивите на обжалваните актове, които се отнасят до тях, важи в още по-голяма степен, ако се вземе предвид фактът, че тези мотиви се отнасят или до заемани от жалбоподателите постове в правителството или в държавната администрация на Зимбабве, или до твърдени извършени от тях противозаконни действия. Дори обаче да се предположи, че нито един от жалбоподателите не е знаел с какви доказателства са подкрепени изложените срещу него в обжалваните актове мотиви, всеки един от тях несъмнено е бил в състояние да определи само от прочита на засягащите го мотиви дали те са, или не са достоверни, и в последния случай да оспори още с жалбата фактическата обоснованост на мотивите.

266    От това следва, че доводите, изтъкнати в писмената реплика от жалбоподателите, физически лица, с цел да оспорят фактическата обоснованост на мотивите, с които се обосновава приемането на разглежданите ограничителни мерки спрямо тях, са недопустими и трябва да бъдат отхвърлени като такива, без да се разглеждат по същество.

–       По отношение на жалбоподателите, които са юридически лица

267    Тъй като в твърденията на жалбоподателите, изтъкнати в писмената им реплика и изложени накратко в точка 253 по-горе, не се прави разлика между физически и юридически лица, е очевидно, че с писмената реплика също се оспорва фактическата обоснованост на мотивите, с които се обосновава включването в списъка на образуванията, засегнати от спорните ограничителни мерки, на имената на юридическите лица, които са сред жалбоподателите. По изложените вече съображения обаче (вж. точки 260—266 по-горе) тези доводи трябва да се отхвърлят като недопустими, тъй като са изтъкнати след срока.

268    В писмената си реплика жалбоподателите изтъкват и няколко други довода относно това дали разглежданите ограничителни мерки са наложени законосъобразно на юридическите лица.

269    Те припомнят, че в член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004 и в член 5 от Решение 2011/101 се предвижда замразяването на средства и икономически ресурси на юридически лица, които са свързани с членове на правителството на Зимбабве или „чиито дейности нарушават сериозно демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Зимбабве“. Следователно според жалбоподателите авторите на обжалваните актове не са имали право да наложат такова замразяване на средства на образувания, за които се твърди, че са свързани с лица, които от своя страна са свързани с правителството или най-общо с правителството, или с фракция на правителството, или с дадено министерство.

270    Въз основа на това, първо, жалбоподателите поставят под съмнение замразяването на средствата на сто и тринадесетия жалбоподател, Divine Homes. За него се твърди, че е свързан с лице, което е свързано с правителството, в случая с шестия жалбоподател, г‑н David Chapfika. Според жалбоподателите, дори и да се приеме, че г‑н David Chapfika е свързан с правителството, което те оспорват, само това качество не е достатъчно, за да се обоснове замразяването на средствата на сто и тринадесетия жалбоподател.

271    Второ, в обжалваните актове никой от членовете на правителството не е посочен като лице, свързано с жалбоподателите от номера от сто и петнадесет до сто двадесет и първи включително — Jongwe Printing, M & S Syndicate (Private) Ltd, Osleg, Swift Investments (Private) Ltd, Zidco Holdings (Private) Ltd, Zimbabwe Defence Industries или Zimbabwe Mining Development. Следователно не е изпълнено същественото предварително условие за включване на тези образувания сред образуванията, засегнати от спорните ограничителни мерки.

272    Трето, според жалбоподателите от практиката на Общия съд е видно, че посочените в обжалваните актове мотиви, с които се обосновава замразяването на средства и икономически ресурси на въпросните образувания, са недостатъчни. Авторите на обжалваните актове е трябвало да извършат анализ на всеки отделен случай с цел да оценят, от една страна, до каква степен всяко образувание е било притежавано или контролирано и от друга страна, естеството на твърдения контрол и значението му по отношение на спорните ограничителни мерки. По отношение на посочените образувания не е извършван анализ от такова естество.

273    Четвърто, в заключение, на Съвета е било предложено името на Zimbabwe Mining Development да бъде извадено от списъка на образуванията, засегнати от спорните ограничителни мерки, но Съветът и Комисията не са обяснили защо в крайна сметка не са възприели това предложение.

274    На въпрос, зададен в рамките на процесуално-огранизационно действие, относно основанието от жалбата, към което тези доводи се отнасят, както и евентуално относно това дали съществуват правни и фактически обстоятелства, установени по време на производство, които да обосновават представянето на тази доводи за първи път в писмената реплика, жалбоподателите са отговорили, че тези доводи се отнасят към първите три основания от жалбата и че с тях освен това се дава отговор на някои от доводите, изтъкнати от Съвета в писмената му защита.

275    Общият съд констатира, че доводите, изложени накратко в точки 272 и 273 по-горе, по същество повдигат въпроса дали обжалваните актове са достатъчно мотивирани, което Общият съд трябва, ако е необходимо, да провери служебно (вж. решение на Съда от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec., стр. I‑1719, т. 67 и цитираната съдебна практика). Следователно тази доводи следва да се разгледат по същество.

276    В подкрепа на довода си, изложен накратко в точка 271 по-горе, жалбоподателите посочват решения на Общия съд от 9 юли 2009 г., Melli Bank/Съвет (T‑246/08 и T‑332/08, Сб., стр. II‑2629), от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, Сб., стр. II‑8087) и от 26 октомври 2012 г., CF Sharp Shipping Agencies/Съвет (T‑53/12, EU:T:2012:578). Никое от тези решения обаче не е в подкрепа на доводите на жалбоподателите.

277    Несъмнено е вярно, че в решение Melli Bank/Съвет, точка 276 по-горе (т. 146) Общият съд е приел, че що се отнася до съответното образувание, разглежданата в това дело разпоредба изисква да се извърши преценка във всеки отделен случай на качеството му на „притежаван или контролиран“ субект и че освен да се посочи правното основание на приетата мярка, задължението за мотивиране, наложено на автора на тази мярка, обхваща именно това обстоятелство. Въпреки това независимо от обстоятелството, че това съдебно решение се отнася до тълкуването и прилагането на правна разпоредба, различна от разглежданата в случая, при всички обстоятелства следва да се констатира, че в настоящия случай авторите на обжалваните актове действително са извършили анализ във всеки отделен случай и са мотивирали обжалваните актове въз основа на резултатите от него.

278    Следователно, както беше посочено при анализа на третото основание, обжалваните актове са надлежно мотивирани, което обосновава включването в списъка на лицата и образуванията, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, на имената на всички жалбоподатели, включително и на сто двадесет и първия жалбоподател, Zimbabwe Mining Development. Всъщност в обжалваните актове за всеки един от жалбоподателите, както физическо, така и юридическо лице, се излагат конкретни и специфични мотиви, които обосновават по отношение на него налагането на спорните ограничителни мерки. Освен това авторите на обжалваните актове конкретно не са били длъжни да се обосноват защо не са решили да възприемат предложението за изваждане от посочения списък на името на сто двадесет и първия жалбоподател.

279    Освен това следва да се отбележи, че Общият съд се е позовал на горепосоченото съображение от решение Melli Bank/Съвет, точка 276 по-горе (т. 146) с цел да отхвърли довода на Съвета, съгласно който в разглежданите по това дело решения няма основание да се упоменават наименованията на притежаваните или контролирани образувания, към които се прилагат мерки за замразяване на средства. Това съображение следователно е ирелевантно за настоящото дело, при което имената на всички образувания, към които се прилагат спорните ограничителни мерки, са ясно упоменати в обжалваните актове.

280    В посочените от жалбоподателите други две съдебни решения Общият съд е отменил обжалваните актове поради нарушение на задължението за мотивиране. В случая обаче вече беше прието при на анализа на третото основание, че обжалваните актове са надлежно мотивирани по отношение на всички жалбоподатели. Следователно посочените от жалбоподателите други две съдебни решения също са ирелевантни за настоящия случай.

281    Що се отнася до доводите, посочени накратко в точки 269 и 270 по-горе, те се отнасят към довода, изтъкнат в рамките на второто основание и представен накратко в точка 237 по-горе, така че представляват разгръщане на второто основание и трябва да се приемат за допустими.

282    Що се отнася до съществото на спора, разглежданите доводи не могат да бъдат приети. Тезата на жалбоподателите по същество е, че само образуванията, принадлежащи или контролирани от членове на правителството на Зимбабве, могат да се считат за свързани с тях по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004 и на член 5 от Решение 2011/101. Тази теза не може да бъде приета. Тълкуване на двете разглеждани разпоредби, според което на образуванията, които принадлежат или са контролирани от физически лица (или евентуално от юридически лица), свързани с членове на правителството на Зимбабве, също могат да се налагат предвидените в тези разпоредби ограничителни мерки, е изцяло съвместимо с текста на разпоредбите. Това важи също така и за тълкуването, според което образувания, които принадлежат или са контролирани от самото правителство на Зимбабве, трябва да се считат за свързани с членове на това правителство по смисъла на тези две разпоредби.

283    Освен това единствено такова тълкуване на горепосочените разпоредби е съвместимо с целта на разглежданите ограничителни мерки (вж. точка 97 по-горе). С предложеното от жалбоподателите тълкуване се поражда рискът тези мерки да бъдат лишени от голяма част или дори изцяло от полезното им действие. Всъщност би било парадоксално на физическо лице, свързано с членове на правителството на Зимбабве, да се налага замразяване на средствата и на икономическите му ресурси, ако е невъзможно замразяването да се разшири и да обхване образуванията, които това физическо лице пряко или косвено контролира. В такъв случай би било твърде лесно за засегнатото физическо лице да избегне въведеното с разглежданите ограничителни мерки замразяване на средства, като за тази цел използва юридически лица или други контролирани от него образувания. Такъв би бил и случаят, ако се приеме, че с горепосочените разпоредби не се разрешава замразяването на средства и на икономически ресурси на образувания, които пряко са контролирани от правителството или от държавата Зимбабве.

284    Предвид всички гореизложени съображения второто основание следва да се отхвърли.

 По петото основание, изведено от нарушение на основните права на жалбоподателите, както и от принципа на пропорционалност

285    Голяма част от доводите на жалбоподателите в подкрепа на това основание се състоят в позовавания на съдебната практика и на различни текстове, а именно на Хартата на основните права, на Устава на Организацията на обединените нации, на документ 15114/05 на Съвета от 2 декември 2005 г., озаглавен „Насоки за прилагане и оценка на ограничителни мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС“, на становището на ЕНОЗД, посочено в точка 210 по-горе, и на доклад на Independent Reviewer of Terrorism Legislation (независим контролен орган по отношение на законодателството за борба с тероризма в Обединеното кралство).

286    По същество жалбоподателите доста лаконично посочват, че са нарушени основните им права, както и принципът на пропорционалност. Те припомнят доводите си, вече разгледани при анализа на първото основание, по-конкретно в точка 106 по-горе, според които спорните ограничителни мерки не преследват нито една от легитимните цели на ОВППС. Въпреки това според тях дори и да се предположи, че мерките преследват такава цел, те не са пропорционални спрямо нея. В подкрепа на това твърдение за нарушение жалбоподателите лаконично посочват някои от вече разгледаните и отхвърлени по-горе доводи. По-конкретно те твърдят, че някои от тях дори не са упрекнати в обжалваните актове, че към момента на приемане на разглежданите мерки са били отговорни за политиката на правителството на Зимбабве или че са упражнявали влияние върху него. Също така по същество те твърдят, че в обжалваните актове липсват мотиви, тъй като авторите им не са обяснили с какво спорните ограничителни мерки могат да допринесат за постигането на някоя от легитимните цели на ОВППС. Те също припомнят, че ГПС е призовало към вдигане на ограничителните мерки. Не е необходимо тези доводи повече да се анализират, доколкото те съвпадат в значителна степен с много по-подробните доводи, изтъкнати в рамките на трите първи основания. По изложените вече съображения при анализа на тези основания следва посочените доводи, които впрочем нямат никаква връзка с принципа на пропорционалност, също да бъдат отхвърлени.

287    В подкрепа на твърдението си за нарушение, според което разглежданите ограничителни мерки са и „непропорционални“, жалбоподателите заявяват, че в мотивите към обжалваните актове е отразен твърденият „широк обхват“ на посочените мерки, тяхното „сериозно отрицателно отражение върху икономическите отношение и върху доброто име“, както и „характера на обвиненията“ им.

288    Доколкото в доводите си жалбоподателите се позовават, макар и чрез препращане, на други текстове, на зачитането на личния и семейния живот, на свободата на стопанска инициатива и на правото на собственост, следва да се припомни, че съгласно член 7 от Хартата на основните права „[в]секи има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“. Също така съгласно член 16 от Хартата „[с]вободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“. Накрая, член 17, параграф 1 от посочената Харта гласи:

„Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“.

289    В случая няма съмнение, че съдържащите са в обжалваните актове ограничителни мерки водят до ограничения при упражняване от страна на жалбоподателите на основните им права, така както са посочени по-горе (вж. в този смисъл решение Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 119 по-горе, т. 358 и решение на Общия съд от 28 май 2013 г., Trabelsi и др./Съвет, T‑187/11, EU:T:2013:273, Сб., т. 76).

290    Съгласно постоянната съдебна практика обаче тези основни права не се ползват с абсолютна защита в правото на Съюза, но трябва да бъдат отчитани от гледна точка на функцията им в обществото (вж. в този смисъл решение на Съда от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, Сб., EU:C:2013:776, т. 121 и решение Makhlouf/Съвет, точка 204 по-горе, т. 99 и цитираната съдебна практика). Следователно върху упражняването на тези права могат да бъдат налагани ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че те не представляват от гледна точка на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираните права (вж. решение Makhlouf/Съвет, точка 204 по-горе, т. 97 и цитираната съдебна практика).

291    По-конкретно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права във връзка с това гласи, от една страна, че „[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от […] Харта[та на основните права], трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи“, а от друга страна, че „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

292    Посоченото по-горе ограничаване на основните права, чиито титуляри са жалбоподателите, обаче трябва да бъде разглеждано като „предвидено в закон“, доколкото, както е видно от гореизложените съображения относно първото и второто основание, са спазени критериите, посочени в член 6, параграф 1 от Регламент № 314/2004, както и в член 4, параграф 1 и в член 5, параграф 1 от Решение 2011/101.

293    Освен това от анализа на първото основание следва, че въпросните мерки действително допринасят за постигането на признати от Съюза цели от общ интерес или за необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (вж. точка 93 по-горе).

294    При тези обстоятелства настоящото основание трябва да се разбира единствено в смисъл, че според жалбоподателите е нарушен принципът на пропорционалност, чието спазване се изисква от член 52, параграф 1 от Хартата на основните права.

295    Във връзка с това следва да се припомни, че принципът на пропорционалността като основен принцип в правото на Съюза поставя изискването актовете на институциите на Съюза да не превишават пределите на това, което е подходящо и необходимо с оглед постигане на целите, преследвани от разглежданата правна уредба. Така, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели (решение на Съда от 12 юли 2001 г., Jippes и др., C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, т. 81 и на Общия съд от 6 май 2010 г., Comune di Napoli/Комисия, T‑388/07, непубликувано в Сборника, т. 143).

296    Следва обаче също да се напомни, че по отношение на съдебния контрол за спазването на принципа на пропорционалност Съдът е постановил, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Оттук Съдът стига до извода, че единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. решение Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, точка 290 по-горе, т. 120 и цитираната съдебна практика).

297    В случая следва да се припомни, че както беше посочено в точка 97 по-горе, със спорните ограничителни мерки се цели засегнатите от тях лица и образувания да отхвърлят политиката, която води до потискане на правата на човека, свободата на изразяване и доброто управление. Безспорно става дума за мерки, за които се смята, че действат непряко и се основават на идеята, че лицата, срещу които са насочени, ще отхвърлят горепосочената политика, за да бъдат отменени наложените спрямо тях ограничения. В случая с трета суверенна държава като Зимбабве обаче от само себе си се разбира, че Съюзът би могъл да влияе върху тази политика само по непряк начин.

298    Важно е също така да се припомни, че обжалваните актове са приети вследствие на сериозната загриженост на органите на Съюза във връзка със ситуацията в Зимбабве, която те са изразили за първи път десет години преди това (вж. точка 1 по-горе). Тази загриженост обаче, чиято обоснованост не е била оспорена от жалбоподателите в рамките на настоящото производство, все още е съществувала към момента на приемане на обжалваните актове. Ето защо компетентните органи на Съюза не могат да бъдат упреквани, че са нарушили принципа на пропорционалност, тъй като са запазили в сила и са разширили обхвата на вече наложените ограничителни мерки с намерение да сложат край на положение, което от толкова дълго време поражда сериозна загриженост (вж. в този смисъл решение Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, точка 290 по-горе, т. 126).

299    Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите не са посочили никаква конкретна по-малко ограничителна мярка, чиито последици биха били сходни с тези на спорните мерки и която би могла да постигне същите цели.

300    Следва също да се отбележи, че по естеството си спорните ограничителни мерки имат временен и обратим характер и поради това не засягат „основното съдържание“ на изтъкнатите от жалбоподателите основни права. Това е така, още повече че всички жалбоподатели представляват физически или юридически лица, установени в Зимбабве, а не в рамките на Съюза, от което следва, че неудобствата, породени от посочените мерки, макар и несъмнено значителни, не са толкова ограничителни, колкото биха били за физически или юридически лица, установени в рамките на Съюза.

301    Накрая, следва да се отбележи, че както Регламент № 314/2004, така и Решение 2011/101 предвиждат изключения от предвидените в тях ограничителни мерки. Така съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 314/2004 компетентните органи могат да разрешат освобождаването на замразени средства или икономически ресурси, когато са „необходими за основни разходи, включително за плащане на хранителни продукти, наем или ипотека, лекарства и медицинско обслужване, данъци, застрахователни премии и комунални услуги“, или са „предназначени изключително за заплащането на разумната цена на професионални услуги и възстановяването на направени разходи във връзка с предоставянето на юридически услуги“. Освен това в член 4, параграфи 3—5 от Решение 2011/101 се предвиждат дерогации от забраната за влизане или транзитно преминаване през територията на държавите членки, по-конкретно „когато пътуването на дадено лице е оправдано от хуманитарни причини с неотложен и наложителен характер“.

302    С оглед на всички гореизложени елементи и като се вземе предвид по-конкретно посочената в точка 298 по-горе съдебна практика, Общият съд счита, че пропорционалният характер на спорните ограничителни мерки е установен. Ето защо петото основание следва да се отхвърли и следователно жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

303    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл. Тъй като исканията на жалбоподателите са отхвърлени, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски на Съвета и Комисията в съответствие с отправеното от последните искане. Обединеното кралство понася направените от него съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Г‑н Johannes Tomana и останалите 120 жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, понасят направите от тях съдебни разноски, както и разноските на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия.

3)      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

Gratsias Кънчева Wetter

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 22 април 2015 година.

Подписи

Приложение

Списък на жалбоподателите

Johannes Tomana, с местожителство в Хараре (Зимбабве),

Titus Mehliswa Johna Abu Basutu, с местожителство в Хараре,

Happyton Mabhuya Bonyongwe, с местожителство в Хараре,

Flora Buka, с местожителство в Хараре,

Wayne Bvudzijena, с местожителство в Хараре,

David Chapfika, с местожителство в Хараре,

George Charamba, с местожителство в Хараре,

Faber Edmund Chidarikire, с местожителство в Хараре,

Tinaye Chigudu, с местожителство в Хараре,

Aeneas Soko Chigwedere, с местожителство в Хараре,

Phineas Chihota, с местожителство в Хараре,

Augustine Chihuri, с местожителство в Хараре,

Patrick Anthony Chinamasa, с местожителство в Хараре,

Edward Takaruza Chindori-Chininga, с местожителство в Хараре,

Joseph Chinotimba, с местожителство в Хараре,

Tongesai Shadreck Chipanga, с местожителство в Хараре,

Augustine Chipwere, с местожителство в Хараре,

Constantine Chiwenga, с местожителство в Хараре,

Ignatius Morgan Chiminya Chombo, с местожителство в Хараре,

Martin Dinha, с местожителство в Хараре,

Nicholas Tasunungurwa Goche, с местожителство в Хараре,

Gideon Gono, с местожителство в Хараре,

Cephas T. Gurira, с местожителство в Хараре,

Stephen Gwekwerere, с местожителство в Хараре,

Newton Kachepa, с местожителство в Хараре,

Mike Tichafa Karakadzai, с местожителство в Хараре,

Saviour Kasukuwere, с местожителство в Хараре,

Jawet Kazangarare, с местожителство в Хараре,

Sibangumuzi Khumalo, с местожителство в Хараре,

Nolbert Kunonga, с местожителство в Хараре,

Martin Kwainona, с местожителство в Хараре,

R. Kwenda, с местожителство в Хараре,

Andrew Langa, с местожителство в Хараре,

Musarashana Mabunda, с местожителство в Хараре,

Jason Max Kokerai Machaya, с местожителство в Хараре,

Joseph Mtakwese Made, с местожителство в Хараре,

Edna Madzongwe, с местожителство в Хараре,

Shuvai Ben Mahofa, с местожителство в Хараре,

Titus Maluleke, с местожителство в Хараре,

Paul Munyaradzi Mangwana, с местожителство в Хараре,

Reuben Marumahoko, с местожителство в Хараре,

G. Mashava, с местожителство в Хараре,

Angeline Masuku, с местожителство в Хараре,

Cain Ginyilitshe Ndabazekhaya Mathema, с местожителство в Хараре,

Thokozile Mathuthu, с местожителство в Хараре,

Innocent Tonderai Matibiri, с местожителство в Хараре,

Joel Biggie Matiza, с местожителство в Хараре,

Brighton Matonga, с местожителство в Хараре,

Cairo Mhandu, с местожителство в Хараре,

Fidellis Mhonda, с местожителство в Хараре,

Amos Bernard Midzi, с местожителство в Хараре,

Emmerson Dambudzo Mnangagwa, с местожителство в Хараре,

Kembo Campbell Dugishi Mohadi, с местожителство в Хараре,

Gilbert Moyo, с местожителство в Хараре,

Jonathan Nathaniel Moyo, с местожителство в Хараре,

Sibusio Bussie Moyo, с местожителство в Хараре,

Simon Khaya Moyo, с местожителство в Хараре,

S. Mpabanga, с местожителство в Хараре,

Obert Moses Mpofu, с местожителство в Хараре,

Cephas George Msipa, с местожителство в Хараре,

Henry Muchena, с местожителство в Хараре,

Olivia Nyembesi Muchena, с местожителство в Хараре,

Oppah Chamu Zvipange Muchinguri, с местожителство в Хараре,

C. Muchono, с местожителство в Хараре,

Tobaiwa Mudede, с местожителство в Хараре,

Isack Stanislaus Gorerazvo Mudenge, с местожителство в Хараре,

Columbus Mudonhi, с местожителство в Хараре,

Bothwell Mugariri, с местожителство в Хараре,

Joyce Teurai Ropa Mujuru, с местожителство в Хараре,

Isaac Mumba, с местожителство в Хараре,

Simbarashe Simbanenduku Mumbengegwi, с местожителство в Хараре,

Herbert Muchemwa Murerwa, с местожителство в Хараре,

Munyaradzi Musariri, с местожителство в Хараре,

Christopher Chindoti Mushohwe, с местожителство в Хараре,

Didymus Noel Edwin Mutasa, с местожителство в Хараре,

Munacho Thomas Alvar Mutezo, с местожителство в Хараре,

Ambros Mutinhiri, с местожителство в Хараре,

S. Mutsvunguma, с местожителство в Хараре,

Walter Mzembi, с местожителство в Хараре,

Morgan S. Mzilikazi, с местожителство в Хараре,

Sylvester Nguni, с местожителство в Хараре,

Francis Chenayimoyo Dunstan Nhema, с местожителство в Хараре,

John Landa Nkomo, с местожителство в Хараре,

Michael Reuben Nyambuya, с местожителство в Хараре,

Magadzire Hubert Nyanhongo, с местожителство в Хараре,

Douglas Nyikayaramba, с местожителство в Хараре,

Sithembiso Gile Glad Nyoni, с местожителство в Хараре,

David Pagwese Parirenyatwa, с местожителство в Хараре,

Dani Rangwani, с местожителство в Хараре,

Engelbert Abel Rugeje, с местожителство в Хараре,

Victor Tapiwe Chashe Rungani, с местожителство в Хараре,

Richard Ruwodo, с местожителство в Хараре,

Stanley Urayayi Sakupwanya, с местожителство в Хараре,

Tendai Savanhu, с местожителство в Хараре,

Sydney Tigere Sekeramayi, с местожителство в Хараре,

Lovemore Sekeremayi, с местожителство в Хараре,

Webster Kotiwani Shamu, с местожителство в Хараре,

Nathan Marwirakuwa Shamuyarira, с местожителство в Хараре,

Perence Samson Chikerema Shiri, с местожителство в Хараре,

Etherton Shungu, с местожителство в Хараре,

Chris Sibanda, с местожителство в Хараре,

Jabulani Sibanda, с местожителство в Хараре,

Misheck Julius Mpande Sibanda, с местожителство в Хараре,

Phillip Valerio Sibanda, с местожителство в Хараре,

David Sigauke, с местожителство в Хараре,

Absolom Sikosana, с местожителство в Хараре,

Nathaniel Charles Tarumbwa, с местожителство в Хараре,

Edmore Veterai, с местожителство в Хараре,

Patrick Zhuwao, с местожителство в Хараре,

Paradzai Willings Zimondi, с местожителство в Хараре,

Cold Comfort Farm Cooperative Trust, установено в Хараре,

Comoil (Private) Ltd, установено в Хараре,

Divine Homes (Private) Ltd, установено в Хараре,

Famba Safaris (Private) Ltd, установено в Хараре,

Jongwe Printing and Publishing Company (Private) Ltd, установено в Хараре,

M & S Syndicate (Private) Ltd, установено в Хараре,

Osleg (Private) Ltd, установено в Хараре,

Swift Investments (Private) Ltd, установено в Хараре,

Zidco Holdings (Private) Ltd, установено в Хараре,

Zimbabwe Defence Industries (Private) Ltd, установено в Хараре,

Zimbabwe Mining Development Corp., установено в Хараре.

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По отношение на жалбоподателите, които са починали

2.  По наличието на упълномощаване на подписалите жалбата адвокати от всички жалбоподатели, които са физически лица

3.  По запазването на правния интерес на жалбоподателите

4.  По някои доводи, изтъкнати от Комисията при оспорване допустимостта на жалбата

5.  По съществото на спора

По първото основание, изведено от липсата на подходящо правно основание за включване в списъка на лицата, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, на лица или на образувания, които не са нито сред ръководителите на Зимбабве, нито са свързани с тях лица

По правното основание на решения 2011/101 и 2012/97 и на Решение за изпълнение 2012/124

По правното основание на Регламент за изпълнение № 151/2012

По третото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

Припомняне на относимата съдебна практика

По мотивите за приемане и продължаване на действието на ограничителните мерки по отношение на Зимбабве

По конкретните мотиви, обосноваващи приемането и продължаването на действието на спорните ограничителни мерки по отношение на всеки от жалбоподателите

По четвъртото основание, изведено от нарушение на правото на защита

По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

Предварителни бележки

По изложените в жалбата твърдения за нарушение и доводи

По изложените в писмената реплика твърдения за нарушение и доводи

–  По отношение на жалбоподателите, които са физически лица

–  По отношение на жалбоподателите, които са юридически лица

По петото основание, изведено от нарушение на основните права на жалбоподателите, както и от принципа на пропорционалност

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.