РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
16 декември 2011 година(*)
„Дъмпинг — Внос на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китай — Регламент за приключване на междинно преразглеждане — Сравнение между нормалната стойност и експортната цена — Отчитане на данъка върху добавената стойност на страната на произход — Прилагане на метод, различен от използвания при първоначалното разследване — Промяна в обстоятелствата — Член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)“
По дело T‑423/09
Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd, установено в Dashiqiao (Китай), за което се явяват адв. J.-F. Bellis и адв. R. Luff, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който първоначално се явява г‑н J.-P. Hix, а впоследствие г‑н Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани първоначално от адв. G. Berrisch и адв. G. Wolf, впоследствие от адв. Berrisch, avocats,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват г‑н É. Gippini Fournier и г‑н H. van Vliet, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 826/2009 на Съвета от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (ОВ L 240, стр. 7), доколкото антидъмпинговото мито, определено в него по отношение на жалбоподателя, надвишава антидъмпинговото мито, което щеше да бъде приложимо, ако беше определено въз основа на метода за изчисляване, приложен при първоначалното разследване, за да се отчете невъзстановяването на китайския данък върху добавената стойност върху износа,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г-н J. Azizi (докладчик), председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г-жа V. Nagy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юни 2011 г.
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Основната антидъмпингова уредба се съдържа в Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стp. 51, поправки в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22 и в ОВ L 36, 10.2.2011 г., стр. 20).
2 Член 2, параграфи 1, 8 и 10 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 1, 8 и 10 от Регламент № 1225/2009) в редакцията му, приложима към конкретния случай, предвижда по-специално:
„1. Нормалната стойност се определя на основата на […] платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.
[…]
8. Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността.
[…]
10. Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едн[а] и същ[а] […] търгов[ска фаза] по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на [цените]. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди [и] се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и [фази] на търговията. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:
[…]
б) Вносни митни сборове и косвени данъци
Корекция се прави, като нормалната стойност се намалява с размера на дължимите вносни митни сборове и косвени данъци за сходен продукт и съдържащите се в нея материали, предназначени за потребление в страната на износа, които не се събират или се възстановяват при износ на стоката за Общността.
[…]
к) Други фактори
Корекция може също така да бъде направена поради разлики в други фактори, които не са предвидени в букви от а) до й), ако бъде доказано, че те влияят на сравнимостта на цените така, както се изисква съгласно настоящия параграф, и по-специално че клиенти[те] редовно плащат различни цени на вътрешния пазар поради разликата в тези фактори“.
3 Член 11, параграфи 3 и 9 от основния регламент (понастоящем член 11, параграфи 3 и 9 от Регламент № 1225/2009) в редакцията му, приложима в конкретния случай, гласи по-специално:
„3. [Н]еобходимостта от продължаване на действието на мерките може [също да се преразглежда, ако това е оправдано] — по инициатива на Комисията или по искане на държава членка — или, в случаите когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателн[ата] м[я]рк[а], по искане на износител, вносител или производител[и] от Общността, като искането следва да съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.
[…]
9. При провеждането на всяко преразглеждане или разследване […] за възстановяване на мита [съгласно настоящия член] Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17“.
Обстоятелства, предхождащи спора
Релевантни антидъмпингови регламенти
4 На 11 април 2005 г. Комисията на Европейските общности приема Регламент (ЕО) № 552/2005 за въвеждане на временно антидъмпингово мито [върху] вноса на някои [видове] магнези[е]ви тухли, с произход от Китайската народна република (ОВ L 93, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 39, стр. 146), който по-специално налага временно антидъмпингово мито от 66,1 %, приложимо към вноса в Европейската общност на някои видове магнезиеви тухли, произведени от жалбоподателя, Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd.
5 С Регламент (ЕО) №°1659/2005 от 6 октомври 2005 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (ОВ L 267, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 43, стр. 62) Съветът на Европейския съюз по-специално налага окончателно антидъмпингово мито от 27,7 %, приложимо към вноса в Общността на някои видове магнезиеви тухли, произведени от жалбоподателя.
6 По искане на жалбоподателя Регламент № 1659/2005 е подложен на частично междинно преразглеждане на основание на член 11, параграф 3 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009). В края на това преразглеждане Съветът приема Регламент (ЕО) № 826/2009 от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент [№ 1659/2005] (ОВ L 240, стр. 7, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), с който ставката на антидъмпинговото мито, приложимо за вноса на някои видове произведени от жалбоподателя магнезиеви тухли, е намалена на 14,4 %.
Китайската правна уредба относно ДДС
7 Китайският законодател е въвел система на данък върху добавената стойност (ДДС), която се е състояла в налагане на 17 % ДДС по принцип върху всички продажби, извършени както на вътрешния пазар, така и при износ. При все това, докато продавачът е бил длъжен да плати целия размер на ДДС върху продажбите, осъществени на вътрешния пазар, ДДС върху експортните продажби е можел да му бъде възстановен напълно.
8 По време на първоначалното разследване, обхващащо периода от l април 2003 г. до 31 март 2004 г. и довело до приемането на Регламент № 1659/2005, приложимият към експортните продажби на магнезиеви тухли ДДС е бил възстановен частично на продавача/износителя, а именно съответно до 15 % през 2003 г. и до 13 % през 2004 г. След това, по време на периода на разследване, предмет на процедурата по преразглеждане, довела до приемането на обжалвания регламент, тоест между 1 януари 2007 г. и 31 март 2008 г., процентът на възстановяване на ДДС за експортните продажби на магнезиеви тухли е сведен до нула.
Административни производства
9 В хода на първоначалното разследване Комисията извършва сравнение между нормалната стойност и експортната цена, обобщено по следния начин в съображения 61 и 62 от Регламент № 552/2005, към които препраща съображение 9 от Регламент № 826/2009:
„(61) Нормалната стойност и експортната цена се сравняват на равнище франко завод и спрямо една и съща търговска фаза. За целите на [обективн]ото сравнение между нормалната цена и експортната цена, съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, бяха отчетени разликите, за които се доказа, че засягат цените и тяхната съпоставимост.
(62) На тази основа бяха направени корекции, поради разликите в транспортните разходи, разходите за застраховка, заготовка, товарене и допълнителните разходи, разходите за кредити, комисио[н]и, вносни такси и разходи след продажбата (гаранции)“.
10 В писмената си защита Съветът обяснява този подход на институциите при първоначалното разследване по следния начин. Тъй като констатират, че възстановяването на ДДС за експортните продажби на магнезиеви тухли е почти пълно, институциите решили „да използват за сравнението с експортната цена нормална нетна стойност на ДДС, все едно че експортната цена фактически е била освободена изцяло от ДДС, и от тази цена да приспаднат размера на невъзстановения ДДС“. Съветът уточнява, че макар „да е било по-правилно по силата на член 2, параграф 10[, буква б) от основния регламент] в нормалната стойност да се [запази] ставка на ДДС, пропорционална на ставката, приложима към експортните продажби след възстановяване, и от цената им да не се приспада остатъкът ДДС“, било счетено, че „с оглед ниската ставка на ДДС, приложима към експортните продажби (близка до нула) след възстановяването от китайските данъчни органи по време на първоначално разследване, […] е било по-практично от административна гледна точка този ДДС просто да се изключи от експортните цени“.
11 В съдебното заседание жалбоподателят представя документ без дата, озаглавен „Специфична окончателна информация“ (Specific definitive disclosure), от който е видно, че експортната цена действително е била коригирана по описания от Съвета начин. След изслушване на страните този документ е включен в преписката, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание. Съветът освен това посочва в съдебното заседание, че институциите вече считали, че подходът, следван по време на първоначалното разследване, не е съответствал на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) от Регламент № 1225/2009), след като тази разпоредба посочвала само корекция на нормалната стойност, а не на експортната цена, и че корекцията на тази цена е трябвало да се основе на член 2, параграф 10, буква к) от същия регламент (понастоящем член 2, параграф 10, буква к) от Регламент № 1225/2009).
12 На 15 юли 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя документ, озаглавен „Документ R453, съдържащ обща информация“ (General Disclosure Document R453), в който във връзка с приложения по време на процедурата по преразглеждане метод на сравнение на нормалната стойност и на експортната цена, в точка B.4 със заглавие „Сравнение“ посочва следното:
„Средната нормална стойност и средната експортна цена за всеки вид от разглеждания продукт бяха сравнени на равнище франко завод и спрямо една и съща търговска фаза. За да се гарантира обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент бяха взети предвид разликите във факторите, за които се твърдеше и беше доказано, че се отразяват на цените и съпоставимостта им. За тази цел, където бе приложимо и обосновано, бяха направени корекции за отчитане на разликите относно транспортните разходи, разходите за застраховка, заготовка, товарене и кредит, както и действително платените антидъмпингови мита.
При разследването се установи, че платеният върху експортните продажби ДДС не е бил възстановен. В първоначалното разследване ДДС е бил приспаднат и от нормалната стойност и от експортната цена, за да може експортната цена и нормалната стойност да отразяват едно и също равнище на непряко облагане. Съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент обаче се счита, че приложимата методология в случай на невъзстановяване на непреките данъци върху износа се състои в корекция на нормалната стойност на размера на приложимото вътрешно данъчно облагане, когато сходната стока се продава, за да бъде потребявана в страната износител. Следователно нормалната стойност е била установена на база платен или дължим ДДС“.
13 В друг документ, озаглавен „Приложение II. Документ, съдържащ специфична информация“ (Annex II Specific Disclosure Document), предоставен на жалбоподателя същия ден, Комисията уточнява следното в точка 3.2 от същия, озаглавена „Корекции — Нормална стойност“:
„Бяха направени корекции на нормалната стойност поради транспортните разходи и разходите за застраховка, заготовка, товарене и кредит.
Съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент приложимата методология в случай на невъзстановяване на непреките данъци върху износа се състои в корекция на нормалната стойност на размера на приложимото вътрешно данъчно облагане, когато сходната стока се продава, за да бъде потребявана в страната износител. Следователно нормалната стойност е била установена на база платен или дължим ДДС. Използваната за тази цел ставка на ДДС е 17 %“.
14 С писмо от 24 юли 2009 г. жалбоподателят представя своето становище по посочените в точки 12 и 13 по-горе документи, и по-специално оспорва „новия“ метод на сравнение на експортната цена с нормалната стойност на база „включен ДДС“.
15 На 31 юли 2009 г. Комисията изпраща на жалбоподателя документ, озаглавен „Насоки на службите на Комисията след вашите реакции на окончателната информация“ (Orientations of the Commission’s services after your reactions to final disclosure), в точка 3 от който се посочва по-специално следното:
„При разгласяването […] бе посочено, че в разследването е установено, че платеният за експортните продажби ДДС не е възстановен и че и експортната цена, и нормалната стойност ще бъдат установени на база платен или дължим ДДС. Във вашето становище от 24 юли 2009 г. изтъквате, че този подход би бил незаконосъобразен. При все това по вашите доводи могат да се направят следните бележки:
На първо място, по отношение на довода, че в хода на първоначалното разследване е използвана друга методология (т.е. приспадане на ДДС и от нормалната стойност, и от експортната цена), следва да се подчертае, че обстоятелствата, които са били приложими в хода на периода на разследване в рамките на преразглеждането, не са същите като приложимите в хода на периода на първоначалното разследване. Докато в хода на първоначалното разследване ДДС е частично възстановяван, при което е била необходима корекция съгласно член 2, параграф 10, то в хода на периода на разследване в рамките на преразглеждането не е възстановяван ДДС за експортните продажби. Следователно не е било необходимо да се прави корекция по отношение на ДДС нито на експортната цена, нито на нормалната стойност. Дори ако изложеното [е] може[ло] да бъде квалифицирано като промяна в методологията, тя [би била] обоснована съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 9 от Регламент № 1225/2009) тъй като е налице промяна в обстоятелствата“.
16 Накрая, в съображения 29—32 от обжалвания регламент, които се съдържат в точка 4, озаглавена „Сравнение“, е посочено следното:
„(29) Средната нормална стойност и средната експортна цена за всеки вид от разглеждания продукт бяха сравнени на [равнище] франко завода и при същ[ата търговска фаза], както и на същото ниво на непряко данъчно облагане. За да се гарантира [обективно] сравнение между нормалната стойност и експортната цена, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент бяха взети предвид разликите във факторите, за които се твърдеше и беше [д]оказано, че се отразяват на цените и на с[ъпостав]имостта им. За тази цел, където бе приложимо и обосновано, бяха направени корекции за [отчитане на разликите относно] транспортни[те] разходи, […] разходи[те за застраховка, заготовка,] товарене, кредит[…] и действително платени[те] антидъмпингови мита.
(30) При разследването се установи, че ДДС, платен за експортните продажби, не е възстановен (не е било налице дори частично възстановяване, какъвто е случаят в първоначалното разследване). Поради това при разгласяването, предоставено в полза на заявителя на основание член 20 от основния регламент [понастоящем член 20 от Регламент № 1225/2009], бе посочено, че и експортната цена, и нормалната стойност ще бъдат установени на база платен или дължим ДДС. Заявителят заяви, че този подход би бил незаконосъобразен. По отношение на тези доводи може да се отбележи следното.
(31) На първо място, по отношение на довода, че в хода на първоначалното разследване е била използвана друга методология (т.е. приспадане на ДДС и от нормалната стойност, и от експортната цена), следва да се подчертае, че обстоятелствата, които са били приложими в хода на периода на разследване в рамките на преразглеждането (ПРП), не са същите като приложимите в хода на периода на първоначалното разследване. Както беше посочено по-горе, докато в хода на първоначалното разследване ДДС е бил частично приспадан, при което е била необходима корекция съгласно член 2, параграф 10 [от основния регламент], то в хода на ПРП, не е бил възстановяван ДДС за експортни продажби. Следователно не е било необходимо да се прави корекция по отношение на ДДС нито на експортната цена, нито на нормалната стойност. Дори ако изложеното може[ло] да бъде квалифицирано като промяна в методологията, тя [би била] обоснована съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент, тъй като е налице промяна в обстоятелствата.
(32) Вторият изтъкнат от заявителя довод е, че използваният в настоящото преразглеждане метод би увеличил изкуствено дъмпинговия марж. Този довод не може да бъде приет. Използваният метод е неутрален. В действителност той има същото въздействие като ако например по отношение на някои продукти или транзакции дружеството извършва продажба за Общността на експортна цена, която не води до дъмпинг. С други думи дори да приемем, че включването на ДДС в двете страни на уравнението ще увеличи разликата между двата елемента, това ще важи и в случаите на моделите, при които няма дъмпинг“.
Производство и искания на страните
17 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 22 октомври 2009 г.
18 С отделна молба, вписана в секретариата на Общия съд в същия ден, жалбоподателят в съответствие с член 76а от Процедурния правилник на Общия съд иска произнасяне по реда на бързото производство. С писмо от 9 ноември 2009 г. Съветът представя становището си относно това искане. С писмо от 23 ноември 2009 г. Общият съд уведомява жалбоподателя за своето решение да отхвърли искането за разглеждане по реда на бързото производство.
19 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени антидъмпинговото мито, което му е било наложено с обжалвания регламент, доколкото това мито надхвърля митото, което щеше да бъде приложимо, ако беше определено съгласно метода за изчисляване, приложен при първоначалното разследване, съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, за да се отчете невъзстановяването на китайския ДДС върху износа,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
20 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
21 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 19 януари 2010 г., Комисията иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 5 март 2010 г. председателят на трети състав на Общия съд допуска това встъпване. Комисията не представя писмено становище при встъпване в определения срок.
22 Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.
23 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.
24 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 юни 2011 г.
От правна страна
Резюме на правните основания за отмяна
25 Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си.
26 Първото правно основание е изведено от неспазване на член 2, параграф 10 от основния регламент, тъй като тази промяна на метода нарушава принципа на обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена.
27 Второто правно основание е изведено от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, с довода че в рамките на процедурата по преразглеждане, довела до приемането на обжалвания регламент, Комисията не е приложила същата методология като използваната при първоначалното разследване.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент
28 В подкрепа на първото правно основание жалбоподателят изтъква по същество, че при първоначалното разследване Комисията е разгледала (частичното) невъзстановяване на ДДС върху износа като разход при износ, тъй като то е довело до намаляване на дохода, получен от износителя за експортните му продажби. Тя следователно приспаднала от експортната цена невъзстановения размер на ДДС съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. За сметка на това в хода на процедурата по преразглеждане Комисията променила радикално метода.
29 Според жалбоподателя член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент не е приложим към настоящия случай. Тази разпоредба се прилагала само за предоставяните от някои държави данъчни облекчения, посредством които събраните мита и данъци по получени доставки върху вложените ресурси, използвани в хода на различните фази на производство на дадена стока, се възстановяват, когато тя бъде изнесена. В такъв случай нормалната стойност се коригирала чрез приспадане на сума, равняваща се на съответните възстановени мита и данъци. Напротив, тази разпоредба не се прилагала към положението в настоящия случай, което се отнася до данък, събран във връзка с износа на съответния продукт. Следователно Комисията неправилно е счела, че по силата на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент е длъжна да сравни нормалната стойност и експортната цена на база „включен ДДС“ — метод, който институциите не били използвали никога преди това. Жалбоподателят уточнява, че само разликата в процента на възстановяване на ДДС върху износа не може да обоснове тази радикална промяна на метода, тъй като неговото (частично) невъзстановяване е разход при износ, който трябвало да се приспадне от експортната цена.
30 Жалбоподателят оспорва обосновката, изложена в съображения 31 и 32 от обжалвания регламент, съгласно която сравнението, извършено между нормалната стойност и експортната цена, е обективно и дори неутрално, тъй като тези два елемента са сравнени на една и съща база, а именно на база „включен ДДС“, което водело до едни и същи последици. Дори в хипотезата на идентична ставка на ДДС, приложена върху продажбите както на вътрешния пазар, така и при износ, сумата, въз основа на която се изчислява този ДДС, била различна. Всъщност в положенията, обхванати от дъмпинговите процедури като тази в настоящия случай, експортната цена редовно била по-ниска от нормалната стойност, така че размерът на добавения към нормалната стойност ДДС бил по-голям от размера на ДДС, платен от износителя върху неговите експортни продажби. Поради това методът на сравнение между нормалната стойност и експортната цена, с включен ДДС, довеждал до изкуствено увеличение на дъмпинговия марж. Следователно Съветът нарушил принципа на обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена по смисъла на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент.
31 Жалбоподателят твърди, че приложеният в случая метод на сравнение е несъвместим с практиката на институциите в областта на дъмпинга. Така в съображение 31 от Регламент (ЕО) № 1193/2008 на Съвета от 1 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временните мита върху вноса на лимонена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ L 323, стр. 1) Съветът дори изрично признал, че член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент бил ирелевантен и че за невъзстановяването на ДДС върху износа е трябвало да се направи корекция на основание член 2, параграф 10, буква к) от посочения регламент.
32 Въз основа на това жалбоподателят заключава, че обжалваният регламент нарушава член 2, параграф 10 от основния регламент. Той счита, че наложеното върху неговия внос антидъмпингово мито е щяло да бъде чувствително по-ниско, а именно от порядъка на 4—5 %, ако Комисията бе приложила същия метод на сравнение като този при първоначалното разследване, който е съответствал на тази разпоредба.
33 Съветът иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено.
34 На първо място, следва да се разгледа доводът на Съвета, с който той оспорва обстоятелството, че е приложил член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент при преразглеждането, за да „коригира“ нормалната стойност и/или експортната цена.
35 Без съмнение в документа, озаглавен „Документ R453, съдържащ обща информация“, Комисията се позовава на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, за да обоснове своя извод, че „приложимата методология в случай на невъзстановяване на непреките данъци върху износа се състои в корекция на нормалната стойност на размера на приложимото вътрешно данъчно облагане, когато сходната стока се продава, за да бъде потребявана в страната износител“ и „[с]ледователно нормалната стойност е била установена на база платен или дължим ДДС“ (вж. точка 12 по-горе). Също така Комисията повтаря тази обосновка в документа, озаглавен „Приложение II Документ, съдържащ специфична информация“ (вж. точка 13 по-горе).
36 При все това, както следва от документа, озаглавен „Насоки на службите на Комисията след вашите реакции на окончателната информация“, трябва да се посочи, че впоследствие Комисията променя своя подход. Тя приема по същество, че при преразглеждането не е била необходима никаква корекция по смисъла на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент нито на експортната цена, нито на нормалната стойност (вж. точка 15 по-горе). В крайна сметка същата тази обосновка е възприета от Съвета в съображение 31 от обжалвания регламент (вж. точка 16 по-горе).
37 В резултат на това в обжалвания регламент Съветът счита, че по време на процедурата по преразглеждане, обратно на положението при първоначалното разследване, не са били изпълнени условията за коригиране на нормалната стойност и/или на експортната цена на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, така че тази разпоредба не е можело да се приложи. Ето защо, въпреки това, което следва и от подготвителните документи, приети от Комисията, озаглавени „Документ R453, съдържащ обща информация“ (вж. точка 12 по-горе) и „Приложение II Документ, съдържащ специфична информация“ (вж. точка 13 по-горе), не трябва да се счита, че като е отчел 17 % ДДС в обжалвания регламент, Съветът е приложил член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент и по този начин е направил корекции по смисъла на тази разпоредба на нормалната стойност и на експортната цена, за да възстанови симетрията между тази стойност и тази цена.
38 Поради това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че методът на сравнение, приложен в обжалвания регламент, се е състоял в корекция на нормалната стойност и експортната цена на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент. В действителност ставало въпрос за сравнение на тези стойност и цена на база „включен ДДС“ единствено въз основа на общата разпоредба, посочена в член 2, параграф 10, първо и второ изречение (понастоящем член 2, параграф 10, първо и второ изречение от Регламент № 1225/2009) от същия регламент.
39 На второ място, следва да се разгледа дали този метод на сравнение е бил обективен по смисъла на член 2, параграф 10, първо изречение от основния регламент, което жалбоподателят оспорва по-специално с мотива че посоченият метод водел до изкуствено увеличаване на дъмпинговия марж.
40 В това отношение следва да се напомни, че в сферата на мерките за търговска защита институциите разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (Решение на Съда от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точка 40, Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Huvis/Съвет, T‑221/05, непубликувано в Сборника, точка 38 и Решение на Общия съд от 23 септември 2009 г. по дело Dongguan Nanzha Leco Stationery/Съвет, T‑296/06, непубликувано в Сборника, точка 40).
41 Това широко право по принцип се отнася и за преценката на фактите, които обосновават обективния характер на приложения метод на сравнение, като понятието за обективност не е достатъчно точно и трябва да бъде конкретизирано от институциите за всеки отделен случай в зависимост от съответния икономически контекст. Всъщност в постоянната съдебна практика се посочва, че изборът между различните методи за изчисляване на дъмпинговия марж и преценката на нормалната стойност на един продукт предполагат преценка на сложни икономически ситуации и поради това съдебният контрол на такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали са точно установени фактите, взети предвид при извършване на оспорвания избор и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (Решение по дело Ikea Wholesale, точка 40 по-горе, точка 41 и Решение по дело Huvis/Съвет, точка 40 по-горе, точка 39; в този смисъл вж. също Решение по дело Dongguan Nanzha Leco Stationery/Съвет, точка 40 по-горе, точка 41).
42 В съдебната практика се уточнява още, че както от текста, така и от структурата на член 2, параграф 10 от основния регламент следва, че корекция на експортната цена или на нормалната стойност може да се извърши само за да се отчетат разликите по отношение на фактори, които се отразяват на цените и следователно на тяхната сравнимост. Иначе казано, това означава, че корекцията има за цел да възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена на даден продукт, поради което, ако корекцията е надлежно извършена, това предполага тя да е възстановила симетрията между нормалната стойност и експортната цена. Обратно, ако корекцията не е надлежно извършена, това предполага тя да е създала асиметрия между нормалната стойност и експортната цена (вж. Решение по дело Dongguan Nanzha Leco Stationery/Съвет, точка 40 по-горе, точка 42 и цитираната съдебна практика).
43 Така в рамките на преценката на обективния характер на приложения метод на сравнение понятието за симетрия между нормалната стойност и експортната цена представлява ключов елемент, съответстващ на необходимостта да се установи сравнимостта на цените по смисъла на член 1, параграф 2 от основния регламент (понастоящем член 1, параграф 2 от Регламент № 1225/2009). Всъщност съгласно член 2, параграф 10, от първо до трето изречение от същия регламент (понастоящем член 2, параграф 10, от първо до трето изречение от Регламент № 1225/2009) обективното сравнение между експортната цена и нормалната стойност трябва да се прави на една и съща търговска фаза по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на цените, и институциите са оправомощени да извършат корекции само когато определените нормална стойност и експортна цена не могат да бъдат сравнени.
44 Освен това, както изтъква Съветът в съдебното заседание, от определенията, съдържащи се в член 2, параграф 1, първа алинея и параграф 8 от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 1, първа алинея и параграф 8 от Регламент № 1225/2009) следва, че от една страна, нормалната стойност е тази, която „се определя на основата на […] платената или подлежаща на плащане цена […] при обичайни търговски условия“, и […] от друга страна, експортната цена е тази, която е „реално платена или подлежаща на плащане“, което по принцип изисква включване на ДДС в тази стойност и цена.
45 При тези условия Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че в конкретния случай сравнението между нормалната стойност и експортната цена на база „включен ДДС“ е представлявало обективен метод за сравнение, тъй като посоченото сравнение е било извършено, при спазване на изискването за симетрия между нормалната стойност и експортната цена, на една и съща търговска фаза, за едновременни продажби както на вътрешния пазар, така и при износ, като за всички тях се прилага ставка на ДДС от 17 %.
46 Жалбоподателят не посочва никакъв довод или факт, който може да докаже явно неподходящия характер на този метод на сравнение, като неговата обосновка само изтъква промяна на метода за изчисляване спрямо приложения метод при първоначалното разследване, която можела да увеличи изкуствено дъмпинговия марж. Предвид широката свобода на преценка на институциите обаче тази обосновка не може да докаже, че този метод, който се основава на идентични параметри за сравнение, е бил необективен, нито че неговото приложение е било опорочено от явна грешка в преценката.
47 Следва да се уточни, че жалбоподателят не оспорва, че в обжалвания регламент институциите са следвали стриктно този метод на сравнение, нито че това сравнение се е отнасяло до колкото е възможно по-близки по време продажби на вътрешния пазар и при износ, нито че облагането с ДДС на посочените продажби е извършвано на една и съща търговска фаза по смисъла на член 2, параграф 10, второ изречение от основния регламент.
48 Също така жалбоподателят не успява да докаже, че е съществувала постоянна практика на институциите по отношение приспадането на ДДС както от нормалната стойност, така и от износната цена за целите на тяхното обективно сравнение по смисъла на член 2, параграф 10 от основния регламент. Всъщност съдържащите се в жалбата примери не се отнасят до каквото и да било положение от този вид, а до случаи, включващи корекция само на износната цена поради частично възстановяване на ДДС от китайските органи, по подобие на корекцията, извършена при първоначалното разследване в конкретния случай, чиято законосъобразност не е предмет на настоящия спор.
49 Поради това, като сравнява нормалната стойност и експортната цена на база „включен ДДС“, Съветът не допуска явна грешка в преценката, нито нарушава изискването за обективно сравнение съгласно член 2, параграф 10, първо изречение от основния регламент.
50 Следователно първото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент
51 В подкрепа на второто правно основание жалбоподателят изтъква, че обжалваният регламент нарушава и член 11, параграф 9 от основния регламент, тъй като е основан на прилагане на метод на сравнение между нормалната стойност и експортната цена, който радикално се различава от метода, приложен в първоначалното разследване. Този подход не съответствал на релевантната в това отношение съдебна практика (Решение по дело Huvis/Съвет, точка 40 по-горе, точка 41).
52 Според жалбоподателя институциите пропуснали да представят надлежна обосновка за тази промяна на метода на сравнение. Фактът, че между периодите, обхванати съответно от първоначалното разследване и от разследването в рамките на преразглеждането, неподлежащата на възстановяване ставка на ДДС от 4 % станала 17 %, не представлявал промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, годна да обоснове изоставянето на метода, приложен при първоначалното разследване. Накрая, институциите не доказали, че приложеният при първоначалното разследване метод не е съответствал на член 2, параграф 10 от същия регламент. Във всеки случай жалбоподателят доказал, че новият метод противоречи на принципа за обективно сравнение, посочен от тази разпоредба, и почива на непоследователни мотиви.
53 Съветът иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено.
54 От член 11, параграф 9 от основния регламент следва, че принципно в рамките на преразглеждане институциите са длъжни да прилагат същата методология, включително методологията за сравняване на експортната цена и нормалната стойност съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент, като тази, която е приложена при първоначалното разследване, довело до налагането на митото. Същата разпоредба обаче предвижда изключение, позволяващо на институциите да приложат методология, различна от използваната при първоначалното разследване, но единствено доколкото има промяна в обстоятелствата. В това отношение следва да се напомни, че дерогацията или изключението от общо правило трябва да се тълкува стриктно. При това положение институциите трябва да докажат, че обстоятелствата са се променили, ако възнамеряват да приложат метод, различен от приложения при първоначалното разследване (вж. Решение по дело Huvis/Съвет, точка 40 по-горе, точка 41 и цитираната в него съдебна практика).
55 Както бе констатирано в точки 10 и 11 по-горе, Съветът признава, че е извършил корекция на износната цена при първоначалното разследване по смисъла на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент и че се е отказал да приложи такава корекция в рамките на процедурата по преразглеждане, с мотива че не са били изпълнени условията на тази разпоредба.
56 Трябва да се посочи, че тази разлика в подхода на Съвета не произхожда от „промяна на методологията“ по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.
57 В това отношение следва да се отбележи, че понятията „методология“ и „корекция“ не съвпадат. Все пак, дори да се предположи, че понятието „корекция“ съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент може да бъде приравнено на понятието „методология“ по смисъла на член 11, параграф 9 от същия регламент, от мотивите, посочени в съображение 31 от обжалвания регламент, както и от съображенията, изложени в точки 34—38 по-горе, следва, че в конкретния случай институциите не са „променили“ „методологията на корекция“ между първоначалното разследване и процедурата по преразглеждане по смисъла на съдебната практика (вж. Решение по дело Huvis/Съвет, точка 40 по-горе, точки 27, 28 и 43 относно промяната между метода „на предимството“ или „input“ и „остатъчния“ метод), а само са се отказали от корекцията, поради това че за разлика от положението към момента на първоначалното разследване, условията по член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, обосноваващи подобна корекция, не са били изпълнени към момента на преразглеждането. Обаче сам по себе си отказът от необоснована с оглед на обстоятелствата в конкретния случай корекция не може да се разглежда като промяна на методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.
58 Всъщност член 11, параграф 9 от основния регламент изисква разглежданата методология да съответства на разпоредбите на член 2 и на член 17 (понастоящем член 17 от Регламент № 1225/2009) от същия регламент, чиито изисквания трябва да се спазват във всички случаи. Така Общият съд вече е постановил, че ако на етапа на преразглеждането се окаже, че прилагането на използваната при първоначалното разследване методология не е съответствало на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, институциите са длъжни да не прилагат повече посочената методология (в този смисъл вж. Решение по дело Huvis/Съвет, точка 40 по-горе, точки 42 и 50), независимо че това предполага „промяна на методологията“ в тесен смисъл.
59 Така, когато по време на процедурата по преразглеждане институциите не са оправомощени да приложат корекция на основание член 2, параграф 10 от основния регламент, те не могат да бъдат принудени, по силата на член 11, параграф 9 от същия регламент, при все това да я направят само поради това че такава корекция е била приложена при първоначалното разследване. С други думи, тъй като последната разпоредба изрично изисква приложената при преразглеждането методология да спазва изискванията на член 2 от основния регламент, такова преразглеждане не може да има за резултат неразрешена по-специално от член 2, параграф 10, буква б) от посочения регламент корекция.
60 Впрочем, както признава самият жалбоподател (вж. точки 29 и 31 по-горе), член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, който е бил приложен от институциите при първоначалното разследване, не представлява релевантно правно основание за прилагане по време на преразглеждането на евентуална корекция по-специално на износната цена, която не е посочена в тази разпоредба. При тези условия не е необходимо да се отговаря на въпроса дали в конкретния случай приложеният при първоначалното разследване метод е бил в съответствие с член 2, параграф 10, буква б) от посочения регламент, което самият Съвет е поставил под съмнение в съдебното заседание (вж. точка 11 по-горе).
61 Следователно Съветът не е нарушил член 11, параграф 9 от основния регламент, сравнявайки нормалната стойност и износните цени на разглежданите продукти на база „включен ДДС“.
62 Във всеки случай, дори да се предположи, че по време на процедурата по преразглеждане Съветът е приел друг метод на сравнение между нормалната стойност и експортната цена на разглежданите продукти, различен от приложения при първоначалното разследване, той е доказал, че от една страна, обстоятелствата са се променили между първоначалното разследване и процедурата по преразглеждане, и че от друга страна, тази промяна е можела да обоснове отказа да се направи такава корекция.
63 Всъщност е безспорно, че по време на първоначалното разследване китайският ДДС върху експортните продажби на разглежданите продукти е бил възстановен частично, докато този ДДС е бил събран изцяло върху продажбите на вътрешния пазар. За сметка на това по време на периода, обхванат от процедурата по преразглеждане, както продажбите на вътрешния пазар, така и експортните продажби са подлежали изцяло на облагане с този ДДС. В съответствие с изложеното в съображение 31 от обжалвания регламент тази разлика в съответните положения представлява промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.
64 Освен това, предвид тази промяна в обстоятелствата, Съветът е имал право да откаже да направи корекция на нормалната стойност и на износната цена по време на процедурата по преразглеждане, щом като е било възможно да се извърши обективно сравнение между тези стойност и цена на база „включен ДДС“, докато при първоначалното разследване той е счел за необходимо да приложи корекция, за да възстанови симетрията на съответните параметри за сравнение, тъй като изнасяните продукти се ползвали от частично възстановяване на ДДС.
65 Поради това методът на сравнение, приложен от Съвета по време на процедурата по преразглеждане, не нарушава член 11, параграф 9 от основния регламент.
66 Следователно и второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като необосновано.
67 С оглед на всички гореизложени съображения жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
68 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден, в съответствие с искането на Съвета, да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета.
69 Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd понася както направените от него съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Azizi | Vadapalas | Frimodt Nielsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 декември 2011 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Релевантни антидъмпингови регламенти
Китайската правна уредба относно ДДС
Административни производства
Производство и искания на страните
От правна страна
Резюме на правните основания за отмяна
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент
По съдебните разноски