РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

16 септември 2013 година

Дело T‑418/11 P

Carlo De Nicola

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕИБ — Здравно осигуряване — Отказ да се поемат медицински разходи — Искане за определяне на независим лекар — Разумен срок — Отхвърляне на искане за образуване на помирително производство — Искане за отмяна — Искане за възстановяване на медицински разходи — Висящ процес“

Предмет:      Жалба против Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 юни 2011 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑49/10), с която е поискана отмяна на същото

Решение:      Отменя Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 28 юни 2011 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑49/10) в частта, с която се отхвърля искането на г‑н Carlo De Nicola за отмяна на решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с което се отхвърля искането му за определянето на трети лекар. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отменя решението на ЕИБ, с което поради просрочие се отхвърля искането на г‑н De Nicola за определянето на трети лекар. Г‑н De Nicola и ЕИБ понасят направените от тях съдебни разноски в производството както пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство.

Резюме

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Спазване на разумен срок — Административно производство — Съдебно производство — Критерии за преценка

(член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)

2.      Съдебно производство — Възражение за висящ процес — Идентичност на страните, предмета и основанията на две жалби — Недопустимост на по-късно подадената жалба

1.      Когато продължителността на производството не е определена в разпоредба на правото на Съюза, „разумният“ характер на срока, в който институцията приема съответния акт, трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всяко дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованата страна, от сложността на делото и от поведението на присъстващите страни. В този смисъл разумният характер на срока не може да се определи чрез посочване на точен максимален срок, определен абстрактно, а трябва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от обстоятелствата по делото. Освен това предвид изискването за последователност все пак понятието за разумен срок трябва да се приложи по същия начин и когато става дума за жалба или искане, за подаването на която/което не е предвиден срок в нито една разпоредба от правото на Съюза. И в двата случая съдът на Съюза трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства по случая.

(вж. точка 29)

Позоваване на:

Съд — 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, точки 25—46

2.      Жалба, подадена след подаването на друга жалба по повод на спор между същите страни, основаваща се на същите основания и насочена към отмяната на същия правен акт, трябва да се отхвърли като недопустима поради наличие на висящ процес, без да е необходимо това възражение да бъде предвидено в изрична правна норма. В тази връзка разграничението, проведено от жалбоподателя между различните съдебни инстанции и в зависимост от пресичането във времето на съответните производства, не би могло да се приеме, след като същността на предмета на спора остава една и съща в рамките на всички инстанции и производства.

(вж. точка 59)

Позоваване на:

Съд — 24 ноември 2005 г., Италия/Комисия, C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Recueil, стр. I‑10043, точка 64; 9 юни 2011 г., Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑465/09 P—C‑470/09 P, непубликувано в Сборника, точка 58

Общ съд — 27 април 2012 г., De Nicola/ЕИБ, T‑37/10 P, точка 12

Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑469 и II‑A‑1‑2529, точкa 204 и сл.