Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
28 април 2016 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Подкрепа на правителството на Иран — Научни изследвания и технологично развитие във военната или свързани с нея области — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка при прилагане и грешка в преценката — Право на собственост — Пропорционалност — Злоупотреба с власт — Искане за обезщетение“
По дело T‑52/15,
Sharif University of Technology, установен в Техеран (Иран), за който се явява M. Happold, barrister,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват V. Piessevaux и M. Bishop, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, от една страна, искане за отмяна на Решение 2014/776/ОВПСС на Съвета от 7 ноември 2014 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 325, стр. 19), доколкото съдържа наименованието на жалбоподателя в списъка, включен в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), както и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1202/2014 на Съвета от 7 ноември 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 325, стр. 3), доколкото съдържа наименованието на жалбоподателя в списъка, включен в приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), и от друга страна, с предмет искане за обезщетение,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: M. Junius, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 декември 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Sharif University of Technology, е висш образователен и изследователски институт в Техеран, Иран. Основан е през 1966 г. и е специализиран в областта на физическите науки, технологии и инженеринг.
2 Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, въведени с цел да се окаже натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови ядрените си дейности, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие.
3 На 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 1929 (2010) (наричана по-нататък „Резолюция 1929“), която разширява обхвата на ограничителните мерки, наложени с резолюции 1737 (2006), 1747 (2007) и 1803 (2008) на Съвета за сигурност, и въвежда допълнителни ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран.
4 На 17 юни 2010 г. Европейският съвет подчертава все по-дълбоката си загриженост относно иранската ядрена програма и приветства приемането на Резолюция 1929 на Съвета за сигурност. Европейският съвет приканва Съвета на Европейския съюз да приеме мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929, както и съпътстващи мерки, за да подпомогне разрешаването чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии за нейната ядрена и ракетна програма. Тези мерки следва да бъдат насочени към областите на търговията, финансовия сектор, иранския транспортен сектор, ключовите сектори на петролната и газовата промишленост и към допълнителни цели, по-специално Ислямската революционна гвардия (наричана по-нататък „IRGC“).
5 На 26 юли 2010 г. Съветът приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в чието приложение II са изброени лицата и образуванията — различни от посочените от Съвета за сигурност или от създадения с Резолюция 1737 (2006) комитет по санкциите, които са споменати в приложение I — чиито активи се замразяват. В съображение 22 от решението се посочва Резолюция 1929 и се отбелязва потенциалната връзка между приходите на Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на неговите чувствителни ядрени дейности, свързани с опасността от разпространение на ядрени оръжия.
6 На 23 януари 2012 г. Съветът приема Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 19, стр. 22). Съображение 8 на това решение по същество възпроизвежда съдържанието на съображение 22 от Решение 2010/413 (вж. т. 5 по-горе). Освен това съгласно съображение 13 на Решение 2012/35 ограниченията по отношение на достъпа до финансови средства и икономически ресурси и замразяването им следва да се прилага за допълнителни лица и образувания, които подпомагат иранското правителство, с което му дават възможност да продължава чувствителни ядрени дейности, създаващи опасност от разпространение на ядрено оръжие, или да разработва носители на ядрено оръжие, по-специално лица и образувания, предоставящи финансова, логистична и материална подкрепа на иранското правителство.
7 Член 1, точка 7, буква a), подточка ii) от Решение 2012/35 добавя следната разпоредба към член 20, параграф 1 от Решение 2010/413:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, предоставящи подкрепа на правителството на Иран, както и свързани с тях лица и образувания, изброени в приложение II“.
8 Вследствие на това в рамките на Договора за функционирането на ЕС на 23 март 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1). С оглед на прилагането на член 1, точка 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35, в член 23, параграф 2 от този регламент се предвижда замразяване на финансовите средства на включените в списъка в приложение IХ лица, образувания и органи, които са определени като:
„[…]
г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, както и лица и образувания, свързани с тях;
[…]“.
9 На 15 октомври 2012 г. Съветът приема Решение 2012/635/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, стр. 58). Съгласно съображение 6 от Решение 2012/635 е целесъобразно да се преразгледа забраната на продажбата, доставката и трансферът на Ислямска република Иран на допълнителни изделия и технологии с двойна употреба, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 година за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия с двойна употреба (ОВ L 134, стр. 1), с оглед включването на изделия, които могат да бъдат свързани с промишлени отрасли, пряко или косвено контролирани от IRGC или които могат да бъдат свързани с ядрената, военната програма и програмата за балистични ракети на Иран, като се вземе под внимание необходимостта от избягване на нежелани последици за иранското гражданско население. Освен това съгласно съображение 9 от Решение 2012/635 следва да се забранят продажбата, доставката и трансферът на Иран на ключово морско оборудване и на технология за корабостроене, поддръжка и ремонт. Също така съгласно съображение 16 от посоченото решение в съдържащия се в приложение II към Решение 2010/413 списък на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, следва да бъдат включени допълнителни лица и образувания, по-специално ирански държавни образувания, ангажирани в петролния и газовия сектор, тъй като те осигуряват значителни доходи за иранското правителство.
10 Член 1, точка 8, буква а) от Решение 2012/635 изменя член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, който вече предвижда, че обект на ограничителни мерки са:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от Приложение I, които оказват подкрепа на правителството на Иран и образувания, притежавани или контролирани от тях или лица и образувания, свързани с тях, както са посочени в Приложение II“.
11 На 21 декември 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 1263/2012 за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 356, стр. 34). Член 1, точка 11 от Регламент № 1263/2012 изменя член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, който вече предвижда замразяване на финансовите средства на лицата, образуванията или органите, изброени в приложение IX, определени като:
„г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, и образувания, притежавани или контролирани от тях, или лица и образувания, свързани с тях“.
12 Наименованието на жалбоподателя е вписано за първи път в списъците на таблица I в приложение II към Решение 2010/413 с Решение 2012/829/ОВППС от 21 декември 2012 г., изменящо Решение 2010/413 (ОВ L 356, стр. 71), и същия ден — в списъците на таблица I в приложение IX към Регламент № 267/2012 посредством Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 за прилагането на Регламент № 267/2012 (ОВ L 356, стр. 55).
13 Това вписване е обосновано със следните мотиви:
„Sharif University of Technology (SUT) подпомага посочени в списъците образувания да нарушават разпоредбите на санкциите на ООН и ЕС срещу Иран и предоставя подкрепа за чувствителните от гледна точка на разпространението на ядрено оръжие дейности на Иран. От края на 2011 г. SUT предоставя лаборатории, които се използват от посочената от ООН иранска ядрена компания Kalaye Electric Company (KEC) и от посочената от ЕС компания Iran Centrifuge Technology Company (TESA)“.
14 С решението си от 3 юли 2014 г., Sharif University of Technology/Съвет (T‑181/13, EU:T:2014:607), Общият съд отменя Решение 2012/829 и Регламент № 1264/2012 в частта, в която се отнасят до жалбоподателя.
15 С писмо от 4 септември 2014 г. Съветът уведомява жалбоподателя за намерението си да впише отново неговото наименование в списъците въз основа на нови мотиви, като го приканва да представи становището си в срок до 15 септември 2014 г. В писмото Съветът преценява, че жалбоподателят е подкрепял иранското правителство посредством сключени с определени от ООН и от ЕС ирански правителствени организации споразумения за сътрудничество. Към писмото Съветът прилага съдържащите се в неговата преписка документи, въз основа на които е предприел подновяване на вписването.
16 С писмо от 15 септември 2014 г. жалбоподателят отправя искане до Съвета за преразглеждане на решението му.
17 На 7 ноември 2014 г. Съветът приема Решение 2014/776/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 325, стр. 19). С това решение наименованието на жалбоподателя е вписано в таблица I на приложение II към Решение 2010/413, съдържаща списъка с имената на „[л]ица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“.
18 Поради това в същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1202/2014 за прилагането на Регламент № 267/2012 (ОВ L 325, стр. 3), чрез който наименованието на жалбоподателят е включено отново в таблица I на приложение IX към Регламент № 267/2012, съдържаща списъка с „[л]ица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“.
19 Вписването на наименованието на жалбоподателя в списъците е обосновано по следния начин в Решение 2014/776 и Регламент за изпълнение № 1202/2014 (наричани заедно по-нататък „обжалваните актове“):
„Sharif University of Technology (SUT) има редица споразумения за сътрудничество с организации на иранското правителство, които са включени в списъка на ООН и/или в списъка на ЕС, и които извършват дейност във военната област или в свързани с нея области, по-специално в сферата на производството и доставката на балистични ракети. Сред тях са: споразумение с включената в списъка на ЕС Организация за авиационна промишленост (AIO) за производството на спътници наред с останалото; споразумение за сътрудничество с иранското Министерство на отбраната и Ислямската революционна гвардия (IRGC) във връзка със състезанията с „умни“ плавателни съдове; широко споразумение с военновъздушните сили на IRGC, което включва развиване и укрепване на връзките на университета, организационно и стратегическо сътрудничество; SUT е страна по споразумение с 6 университета, което подкрепя правителството на Иран в научните изследвания, свързани с отбраната; а SUT води следдипломни програми по проектиране на безпилотни летателни апарати (UAV), които са разработени и от Министерството на науката наред с останалите. Всичко това взето заедно показва значителна степен на ангажираност с правителството на Иран във военната област или в свързани с нея области, което представлява подкрепа за правителството на Иран“.
20 Организацията за авиационна промишленост (наричана по-нататък „AIO“) е включена в списъците по следните мотиви:
„AIO наблюдава производството на ракети на Иран, включително Shahid Hemmat Industrial Group, Shahid Bagheri Industrial Group и Fajr Industrial Group — всички посочени по силата на Резолюция 1737 (2006) на ССООН. Ръководителят на AIO и други двама висши служители също са посочени по силата на Резолюция 1737 (2006) на ССООН“.
21 Вписването на IRGC в списъците е мотивирано по следния начин:
„Отговаря за иранската ядрена програма. Упражнява оперативен контрол над иранската програма за балистични ракети. Предприемала е опити за доставки в подкрепа на ядрената програма и програмата за балистични ракети на Иран“.
22 С писмо от 10 ноември 2014 г. Съветът уведомява жалбоподателя за решението си да впише отново неговото наименование в списъците.
23 С писмо от 2 февруари 2015 г. жалбоподателят иска от Съвета да го уведоми за всички обстоятелства, данни и доказателства, въз основа на които е взел решение да впише отново името му в списъците, както и да посочи държавата членка, която е предложила новото вписване.
Производство и искания на страните
24 На 4 февруари 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
25 С молба, постъпила на 17 септември 2015 г. в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска да бъде проведено съдебно заседание, като посочва мотивите, поради които желае да бъде изслушан в съответствие с разпоредбите на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. В определения му срок Съветът не взема отношение по искането за провеждане на съдебно заседание. По предложение на съдията докладчик Общият съд (седми състав) уважава искането на жалбоподателя.
26 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваните актове в частта, в която се отнасят до него,
– да осъди Съвета да му заплати обезщетение за вредите, които чрез обжалваните актове са нанесени на доброто му име,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
27 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
1. По искането за отмяна
28 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква четири основания, изведени, първото — от нарушение на правото му на защита и правото на ефективна съдебна защита, второто — от грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката, третото — от нарушение на правото на собственост и принципа на пропорционалност, и четвъртото — от злоупотреба с власт.
По първото основание, изведено от нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита
29 На първо място, жалбоподателят упреква Съвета, че в писмото си от 10 ноември 2014 г. (вж. т. 22 по-горе) не е посочил датата на приемане на решението за ново вписване на неговото наименование в списъците. Във връзка с това той припомня, че с писмото си от 15 септември 2014 г. е направил искане за преразглеждане.
30 По този въпрос е достатъчно да се посочи, че Съветът е приложил към споменатото свое писмо от 10 ноември 2014 г. получения от жалбоподателя на 25 ноември 2014 г. препис от публикуваните в Официалния вестник на Европейския съюз обжалвани актове, в заглавието на които е изрично посочена датата на тяхното приемане 7 ноември 2014 г.
31 На второ място, жалбоподателят упреква Съвета, че не е разгледал искането му, направено с писмо от 2 февруари 2015 г., за достъп до преписката. Всъщност Съветът не му е предоставил относимите вътрешни документи въпреки собствената си практика по други, свързани с налагането на ограничителни мерки преписки. Освен това някои белези сочели, че обжалваните актове са били приети въз основа на данни, които не са сред съобщените с писмото на Съвета от 4 септември 2014 г. документи. Според жалбоподателя тези документи не съдържали никакво доказателство за един от споменатите в обжалваните актове мотиви за вписването, съгласно който той „провежда[л] университетски курсове във връзка с проектирането на безпилотни летателни апарати, организирани по-конкретно от министерството на науката“.
32 Поради това жалбоподателят счита, че като не му предоставя пълен достъп до преписката, включително по отношение на идентичността на държавите членки, предложили отново да бъде вписано наименованието му в списъците, Съветът нарушил правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита.
33 Следва да се посочи, че с писмото си от 4 септември 2014 г. Съветът е уведомил жалбоподателя за своето намерение отново да впише наименованието му в списъците (вж. т. 15 по-горе), за доказателствата и за данните, с които разполага и на които се е основал при приемането на обжалваните актове. В писмената си защита Съветът уточнява, че освен тези обстоятелства преписката съдържа само предложението и направеното от държава членка изменено предложение за вписване отново в списъците на наименованието на жалбоподателя, както и докладната, подадена от Генералния секретариат до Комитета на постоянните представители (Корепер) и до Съвета с оглед приемането на обжалваните актове. Съветът предостави тези документи с акт, постъпил на 4 септември 2015 г. в секретариата на Общия съд.
34 От тези документи, в които е заличена идентичността на държавата членка, предложила новото вписване, както тя е заличена и във всички несвързани с жалбоподателя документи, е видно, че в тях изобщо няма относима към разглеждания въпрос допълнителна информация спрямо тази, която е била предоставена на жалбоподателя с писмото от 4 септември 2014 г. и приложените към него документи.
35 Следователно, от една страна, следва да се приеме, че не са основателни твърденията на жалбоподателя за приемането на обжалваните актове въз основа на данни, които не се съдържат в предоставените му с писмото от 4 септември 2014 г. документи (вж. т. 31 по-горе).
36 От друга страна, следва да се приеме, че идентичността на държавата членка, предложила новото вписване в списъците, има сама по себе си поверително естество, което не позволява тя да бъде съобщена на заинтересованото лице по съображения от обществен ред, свързани със сигурността на Съюза и неговите държави членки или с провеждането на тяхната международна политика. Неразкриването пред жалбоподателя на тази информация обаче не може да засегне неговото право на защита и правото му на ефективна съдебна защита, тъй като то не се отразява изобщо на възможността му да изложи надлежно становището си относно мотивите за вписването на неговото наименование и доказателствата, на които то се основава.
37 От това следва, че първото основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, изведено от грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката
38 Според жалбоподателя Съветът не е изтълкувал правилно правния критерий, който се отнася до посоченото в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 подпомагане на иранското правителство (наричано по-нататък „оспорения критерий“), на което се основава осъщественото чрез обжалваните актове ново вписване на неговото наименование в списъците. По същество жалбоподателят твърди, че този критерий не се отнася до научните изследвания и технологичното развитие във военната или свързани с нея области, посочени в мотивите за вписването в списъците на неговото наименование, след като не е налице връзка между тези дейности и програмата за разпространение на ядрено оръжие на Ислямска република Иран. Освен това жалбоподателят твърди, че представените от Съвета в качеството на доказателства документи не позволяват да се установят мотивите за вписването на неговото наименование.
Относно тълкуването на оспорения критерий с оглед на посочените в мотивите на обжалваните актове военни или свързани с тях дейности
39 На първо място, жалбоподателят упреква Съвета, че е изтълкувал буквално оспорения критерий, като е допуснал включването на голям брой лица, включително ирански данъкоплатци. Според жалбоподателя този критерий се отнася единствено до подкрепа, която позволява на иранското правителство да продължи ядрени дейности с произтичащата от това опасност от ядрено разпространение, което предполага наличието на причинно-следствена връзка между представляващото „подкрепа“ поведение и продължаването на подобни дейности. Изискването за такава причинно-следствена връзка произтичало от съображение 13 на Решение 2012/35, от член 215, параграф 1 ДЕФС и от решение от 13 март 2012 г., Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, Сб., EU:C:2012:138, т. 61 и 67).
40 Съдебната практика потвърждавала, първо, че оспореният критерий се отнася само до предоставянето на подкрепа на иранското правителство, която му позволява да продължава дейности, свързани с ядрено разпространение. Второ, тази материална, финансова или логистична подкрепа следвало да има особена „количествена или качествена значимост“. Трето, оспореният критерий следвало да има за цел да лиши правителството на Иран от източници на приходи, за да го принуди да прекрати изпълнението на програмата си за разпространение на ядрено оръжие. Жалбоподателят се позовава по-конкретно на решения от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет (T‑578/12, EU:T:2014:678, т. 119 и 120), от 25 март 2015 г., Central Bank of Iran/Съвет (T‑563/12, Сб., EU:T:2015:187, т. 66), и от 25 юни 2015 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет (T‑95/14, Сб. (Откъси), EU:T:2015:433, т. 53).
41 На второ място, жалбоподателят твърди, че твърдяното негово сътрудничество с различни министерства на иранското правителство не представлява подкрепа по смисъла на оспорения критерий, тъй като тези дейности нямат необходимата количествена или качествена значимост, за да се предположи, че тъй е предоставял финансова или логистична подкрепа на иранското правителство, подпомагаща продължаването на дейностите по разпространение на ядрено оръжие.
42 Във връзка с това жалбоподателят посочва, че е финансиран от иранската държава публичен университет. Поради това за разлика от вписаните по-рано в списъците въз основа на оспорения критерий големи предприятия, действащи във финансовия или в петролния и газовия сектор, жалбоподателят не предоставял финансови ресурси на иранското правителство, за които би могло да се предположи, че допринасят за продължаването на дейностите по ядрено разпространение на Ислямска република Иран.
43 При тези обстоятелства според жалбоподателя Съветът трябва да докаже, че дейностите, в които го упреква, са позволили, в зависимост от тяхното качествено значение, на иранското правителство да продължи дейността си по ядрено разпространение.
44 Съветът оспорва тези доводи.
45 От мотивите на обжалваните актове (вж. т. 19 по-горе) е видно, че Съветът е вписал отново наименованието на жалбоподателя в списъците с довода, че неговата „значителна ангажираност към иранското правителство във военната или свързани с нея области“ представлява подкрепа на иранското правителство по смисъла на оспорения критерий.
46 За да докаже наличието на подобна ангажираност, Съветът се е основал в обжалваните актове на съвкупността от следните обстоятелства:
– съществуването на споразумения за сътрудничество с определени от ООН или от Съюза ирански правителствени организации, работещи във военната или свързани с нея области, в частност производството и продажбата на балистични ракети, а именно:
– споразумение с AIO за производството на спътници;
– сътрудничество с иранското министерство на отбраната и с IRGC относно състезанията с „умни“ плавателни съдове;
– широко споразумение с военновъздушните сили на IRGC, което включва развиване и укрепване на връзките на университета, организационно и стратегическо сътрудничество;
– участието на жалбоподателя в споразумение с шест университета с оглед подкрепата на иранското правителство в научните изследвания, свързани с отбраната;
– обстоятелството, че жалбоподателят провежда университетски програми по проектиране на безпилотни летателни апарати, организирани от министерството на науката, изследванията и технологиите.
47 Изложените в точки 45 и 46 по-горе мотиви на обжалваните актове ясно сочат, че по същество упрекът на Съвет към жалбоподателя се отнася до неговата подкрепа на иранското правителство в областта на военните изследвания и технологии или свързани с тях области, по-специално посредством споразумения за сътрудничество с AIO и IRGC, самите те осъществяващи дейност в тези области и включени в списъците (вж. т. 20 и 21 по-горе).
48 Поради това следва да се разгледат доводите на жалбоподателя, че дейностите по изследване и технологично развитие във военната или свързани с нея области в сътрудничество с министерството на отбраната или с включени в списъците държавни образувания не се покриват от оспорения критерий, когато Съветът не доказва, че тези дейности имат количествено или качествено значение, позволяващо да се приеме, че те благоприятстват продължаването на иранската ядрена програма, създаваща опасност от ядрено разпространение (вж. т. 41 по-горе).
49 На първо място, противно на твърденията на жалбоподателя (вж. т. 39 по-горе), оспореният критерий не предполага доказването на причинно-следствена връзка между поведението, представляващо подкрепа на иранското правителство, и продължаването на дейности по ядрено разпространение.
50 Действително съгласно съдебната практика оспореният критерий не се отнася до всяка форма на подкрепа за правителството на Иран, а до онези форми на подкрепа, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на иранските ядрени дейности. Тълкуван — под контрола на съда на Съюза — във връзка с целта да се окаже натиск върху правителството на Иран, за да бъде принудено да преустанови чувствителните по отношение на ядреното разпространение дейности, оспореният критерий обективно определя тясно очертана категория от лица и образувания, на които може да бъдат наложени мерки за замразяване на финансовите средства (решение National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 119).
51 Всъщност с оглед на целта на мерките за замразяване на финансови средства, упомената в точка 50 по-горе, от оспорения критерий недвусмислено личи, че той е целево и избирателно насочен към дейности на самото лице или образувание, които, макар и като такива да не са пряко или косвено свързани с разпространението на ядрено оръжие, все пак може да го благоприятстват, като осигуряват на правителството на Иран по-специално материални, финансови или логистични ресурси или средства, предоставящи му възможност да продължава дейностите по ядрено разпространение (вж. в този смисъл решения National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 120, и от 29 април 2015 г., National Iranian Gas Company/Съвет, T‑9/13, EU:T:2015:236, т. 62).
52 При все това, противно на тълкуването на жалбоподателя, от посочената в точки 50 и 51 по-горе съдебна практика не следва, че понятието „подкрепа на правителството на Иран“ предполага доказването на връзка между тази подкрепа и ядрените дейности на Ислямска република Иран. Във връзка с това Съветът основателно отбелязва, че жалбоподателят е объркал, от една страна, критерия относно предоставянето на подкрепа за иранското правителство по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и по член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, който е единствено относим в дадения случай, с критерия, от друга страна, отнасящ се до предоставянето на „подкрепа за ядрените дейности на Иран, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие“ по член 20, параграф 1, буква б) от същото решение и член 23, параграф 2, буква a) от същия регламент (вж. в този смисъл решение National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 139). Прилагането обаче на първия критерий не предполага наличието на определена степен на свързаност, макар и непряка, с ядрените дейности на Иран, която се изисква с оглед на прилагането на посочения по-горе втори критерий относно предоставянето на подкрепа за ядрените дейности на Иран (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, Сб., EU:C:2013:776, т. 80; решение Central Bank of Iran/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2015:187, т. 66).
53 Всъщност по отношение на оспорения критерий, от съображение 13 на Решение 2012/35 (вж. т. 6 по-горе), което включва критерия в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изрично следва, че Съветът, приемайки предоставянето на подкрепа за иранското правителство като евентуално благоприятстващо продължаването на ядрените дейности, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие, е искал да разшири критериите за вписване в списъците чрез приемането на мерки за замразяване на средства на подпомагащите това правителство лица и образувания, без да изисква пряка или косвена обвързаност на тази подкрепа с подобни дейности (вж. в този смисъл решение National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 118).
54 По този начин наличието на връзка между предоставянето на подкрепа на иранското правителство и продължаването на дейностите по ядрено разпространение е изрично предвидена от приложимата правна уредба. С оглед на това оспореният критерий следва да се разбира в смисъл, че се отнася до всяко подпомагане, което макар да няма пряка или косвена връзка с развитието на ядреното разпространение, все пак би могло да благоприятства това развитие посредством количественото или качественото си значение чрез предоставянето по-конкретно на материални, финансови или логистични ресурси или средства на иранското правителство. Поради това Съветът няма задължение да доказва съществуването на връзка между представляващото подпомагане поведение и улесняването на дейностите по ядрено разпространение, след като подобна връзка е установена от приложимите общи правни норми (вж. в този смисъл решения National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 140, Central Bank of Iran/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2015:187, т. 81, и National Iranian Gas Company/Съвет, т. 51 по-горе, EU:T:2015:236, т. 65).
55 Следователно трябва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че припомненото в точки 53 и 54 по-горе тълкуване на оспорения критерий е съвсем буквално и води до вписването в списъците на широк кръг от лица (вж. т. 39 по-горе). Всъщност това тълкуване на оспорения критерий, с оглед на неговия правен контекст, е насочено конкретно към определена категория лица (вж. т. 50 и 51 по-горе), а не се отнася само до освобождаването от правни и по-специално данъчни задължения (решение National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 121).
56 Що се отнася до член 215, параграф 1 ДФЕС и до решението по дело Tay Za/Съвет, точка 39 по-горе (EU:C:2012:138), на които жалбоподателят също се позовава, те нямат отношение към дадения случай, тъй като Регламент № 267/2012, приложим посредством Регламент за изпълнение № 1202/2014, се основава на член 215, параграф 2 ДФЕС, а разгледаните от Съда мерки в посоченото решение са били приети въз основа на членове 60 ЕО и 301 ЕО и се вписват в напълно различната правна рамка на ограничителните мерки, предприети спрямо Република съюз Мианмар.
57 На второ място, следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателят, че след като подпомагането на иранското правителство, в което е упрекнат, не е финансово за разлика от това, което се предоставя от по-рано вписаните в списъците въз основа на оспорения критерий финансови институции или предприятия, осъществяващи дейност в петролния или газовия сектор, Съветът следва да докаже, че предоставеното подпомагане благоприятства продължаването на дейностите по ядрено разпространение (вж. т. 42 и 43 по-горе).
58 Действително в посочените от жалбоподателя съдебни решения (вж. т. 40 по-горе), отнасящи се по-конкретно до петролния и газовия сектор в Иран, Общият съд е приел, че дейността на работещите в този сектор държавни предприятия (решение National Iranian Oil Company/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2014:678, т. 141) или дейността на предприятията, предоставящи логистично подпомагане на иранското правителство в този сектор (вж. в тази смисъл решение Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, т. 40 по-горе, EU:T:2015:433, т. 54), отговаря на оспорения критерий, като подчертава по същество, че приложимата правна уредба, и по-специално съображение 22 от Решение 2010/413 (вж. т. 5 по-горе), съображение 8 от Решение 2012/35 (вж. т. 6 по-горе) и съображение 16 от Решение 2012/635 (вж. т. 9 по-горе), са установили наличието на връзка между този сектор като източник на доходи за Ислямска република Иран и финансирането на ядрените дейности, създаващи опасност от ядрено разпространение.
59 Все пак оспореният критерий не би могъл да се тълкува в смисъл, че има за цел единствено да лиши иранското правителство от неговите източници на приходи, с което да го задължи да преустанови своите дейности по ядрено разпространение. Всъщност критерият се отнася до всяко подпомагане, което чрез своето количествено или качествено значение би могло да благоприятства осъществяването на тези дейности, като оценката за това трябва да се прави с оглед на съвкупността от относими разпоредби на приложимата правна уредба (вж. т. 54 по-горе). Съображение 13 от Решение 2012/35 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 посочват като пример, че може да става дума за материална, логистична или финансова подкрепа.
60 Следователно, на трето място, трябва да се провери дали с оглед на приложимата правна уредба изследователските дейности и свързаните с технологическото развитие дейности във военната или свързани с нея области, които не отговарят на никой от споменатите като пример в тази правна уредба три вида подкрепа — материална, логистична или финансова (вж. т. 59 по-горе), биха могли да се покриват от оспорения критерий.
61 В това отношение следва да се посочи, че съгласно Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012 ограничителните мерки могат да се приемат по отношение на лица или образувания, подпомагащи придобиването от Ислямска република Иран във военната или свързани с нея области на забранено имущество и технологии или предоставящи техническо съдействие във връзка с такова имущество или технологии. Всъщност връзката между последните и ядреното разпространение е установена от законодателя на Съюза в общите правила от приложимите разпоредби (вж. по аналогия решение Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, т. 52 по-горе, EU:C:2013:776, т. 76).
62 В частност член 1, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 забранява доставката, продажбата или пренасянето в Ислямска република Иран на оръжие и свързани с него материали от всякакъв вид, включително превозни средства и военно оборудване. Също така по силата на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 267/2012 се забранява предоставянето, пряко или непряко, на техническа помощ по отношение на стоките и технологиите, изброени в Общия списък на оръжията в Европейския съюз, приет от Съвета на 17 март 2014 г. (ОВ C 107, стр. 1, наричан по-нататък „общият списък с военно оборудване“), или по отношение на снабдяването, производството, поддръжката и използването на стоките, посочени в този списък, на иранско лице, образувание или орган за използване в Иран.
63 По този начин, предвиждайки забрана в Регламент № 267/2012 относно определено военно оборудване, законодателят е установил връзка между придобиването от Ислямска република Иран на този вид оборудване и продължаването от страна на иранското правителство на ядрени дейности, които крият опасност от ядрено разпространение или разработването на носители на ядрено оръжие.
64 Това тълкуване се потвърждава от резолюции 1737 (2006) и 1929 на Съвета за сигурност, приети съответно на 23 декември 2006 г. и на 9 юни 2010 г., които се споменават съответно в съображения 1 и 4 от Решение 2012/35. Всъщност общите правила на Съюза, предвиждащи приемането на ограничителни мерки, трябва да се тълкуват с оглед на текста и предмета на резолюциите на Съвета за сигурност, които те привеждат в изпълнение (решения от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сб., EU:C:2011:735, т. 104, и от 25 април 2012 г., Manufacturing Support & Procurement Kala Naft/Съвет, T‑509/10, Сб., EU:T:2012:201, т. 83). Двете споменати резолюции обаче се отнасят до приемането на мерки, способни да създадат пречка за усъвършенстването от страна на Ислямска република Иран на чувствителни технологии, подкрепящи нейните ядрени и ракетни програми. В частност по-специално спътниците и безпилотните летателни апарати са включени в списъците с оборудване и технологии, чиято доставка в Ислямска република Иран е забранена от посочените резолюции, към които списъци в частност препраща Резолюция 1929.
65 Следователно предоставянето на подкрепа за иранското правителство в областта на изследванията и технологичното развитие и във военната или свързани с нея области отговаря на оспорения критерий, доколкото той се отнася до оборудване или технологии, изброени в общия списък с военно оборудване, чието придобиване от Ислямска република Иран е забранено (вж. т. 62 по-горе).
66 Във връзка с това следва да се уточни, че общият списък с военно оборудване се отнася по-специално до следното оборудване:
„СО 9 Военни кораби (подводни или надводни), специално военноморско оборудване, принадлежности, компоненти и други надводни съдове, както следва:
[…]
a. Съдове и компоненти, както следва:
1. Съдове (подводни или надводни), специално предназначени или модифицирани за военна употреба, независимо от текущото състояние за ремонт или експлоатация и независимо дали са въоръжени с далекобойни оръжия или броня или не, и корпуси или части от корпуси за такива кораби, както и компоненти за тях, специално предназначени за военна употреба;
[…]
СО 10 „Летателни апарати“, „летателни апарати, по-леки от въздуха“, безпилотни летателни апарати ([дрони]), двигатели за „летателни апарати“ и оборудване за „летателни апарати“, свързано с тях оборудване и компоненти, както следва, специално предназначени или модифицирани за военна употреба:
[…]
c. Безпилотни летателни апарати и свързано оборудване, както следва, и специално проектирани компоненти за тях:
1. [Дрони], дистанционно управляеми безпилотни летателни апарати (ДУБЛА/RPV), автономни програмируеми апарати и безпилотни „летателни апарати, по-леки от въздуха“;
[…]
СО 11 Електронно оборудване, [спътници], както следва:
[…]
c. [Спътници], специално проектирани или модифицирани за военна употреба, и компоненти за [тях], специално проектирани за военна употреба“.
67 Следователно предоставянето на подкрепа за иранското правителство по отношение по-специално на проектирането, производството и разработването на спътници, кораби или дрони, отговарящи на спецификациите в общия списък с военно оборудване, отговаря на оспорения критерий, без да има задължение за Съвета да доказва, че по своето значение тази подкрепа благоприятства продължаването на дейностите по ядрено разпространение.
68 На четвърто място, трябва да се подчертае все пак, че при всички случаи въпросът дали дадено поведение се покрива от оспорения критерий, следва да се разглежда с оглед на цялостния правен и фактически контекст. Поради това, когато Съветът не може да докаже, че разглежданите дейности са свързани със спътници или „умни“ плавателни съдове, действително отговарящи на спецификациите в общия списък с военно оборудване, осъществяването на тези дейности съвместно с AIO — що се отнася до производството на спътници, или с иранското министерство на отбраната и с IRGC в рамките на състезание с „умни“ плавателни съдове, позволява да се приеме, когато твърденията на Съвета за това сътрудничество са обосновани в достатъчна степен, че така предоставяното подпомагане на иранското правителство е от важно значение, за да бъде изпълнен оспореният критерий.
69 Всъщност самата AIO, за която обжалваните актове сочат, че е определена от Съюза „по-специално във връзка с производството на спътници“, е вписана в списъците, с мотива че „наблюдава производството на ракети на Иран“, включително посочените в Резолюция 1737 (2006) на Съвета за сигурност три индустриални групи. IRGC от своя страна е вписана в списъците поради следните мотиви:
„Отговаря за иранската ядрена програма. Упражнява оперативен контрол над иранската програма за балистични ракети. Предприемала е опити за доставки в подкрепа на ядрената програма и програмата за балистични ракети на Иран“.
70 При тези условия пряката намеса на AIO по отношение на производството на ракети и на IRGC по отношение на ядрената програма и упражняването на оперативен контрол над програмата за балистични ракети в Иран, което не се оспорва от жалбоподателя, позволява да се направи презумпцията, че дейности, осъществявани в сътрудничество с тези образувания към иранското правителство, които са свързани с производството на спътници и разработването на „умни“ плавателни съдове, има определено значение с оглед продължаването на ядрената програма, криеща опасност от разпространение или разработване на носители на ядрено оръжие.
71 В случая следва да се провери дали твърденията на Съвета относно осъществяването от страна на жалбоподателя на подобни дейности са подкрепени с достатъчно доказателства.
По доказателствата, на които се позовава Съветът
72 Според жалбоподателя Съветът не доказва, че дейностите, които са отразени в представените от него документи, в своята цялост водят до извода за „значителна степен на ангажираност с правителството на Иран във военната област или в свързани с нея области“. В частност Съветът не уточнил какъв вид подкрепа за иранското правителство е произтекла от сътрудничеството на жалбоподателя с AIO и с IRGC. Обстоятелството, че жалбоподателят е сътрудничил с правителството на своята страна, подобно на други ирански университети, било присъщо за всеки изследователски институт в областта на науката и технологиите в която и да е държава по света.
73 Освен това Съветът не проверил доколко точни са данните в представените документи, които в по-голямата си част представлявали само направени от Съвета преводи на информационни бюлетини, тоест данни от втора ръка. Също така оригиналите на документите били съставени на фарси, като за някои от тях Съветът не е изпращал уведомление.
74 Според Съвета установеното чрез представените от него документи сътрудничество на жалбоподателя, от една страна, с министерството на отбраната и от друга страна, с AIO и IRGC, които са контролирани от иранската държава структури, вписани в списъците поради тяхното участие в програмата за балистични ракети на Ислямска република Иран, представлява подпомагане на иранското правителство по смисъла на оспорения критерий.
75 В случая следва да се прецени каква е доказателствената стойност на доказателствата, на които се позовава Съветът в подкрепа на всеки от изложените в обжалваните актове (вж. т. 46 по-горе) мотиви за вписване на жалбоподателя в списъците, за да се провери дали с оглед на съдържанието и обхвата на оспорения критерий, които са конкретизирани по-специално в точки 54 и 67—70 по-горе, тези мотиви са подкрепени в достатъчна степен от правна страна (вж. т. 77—103 по-долу). Проверката би позволила да се установи дали по този начин в своята съвкупност тези мотиви позволяват да се обоснове новото вписване на наименованието на жалбоподателя (вж. т. 104 по-долу).
76 Най-напред, следва да се отхвърли изложеният в съдебното заседание довод на жалбоподателя, че представените от Съвета документи в подкрепа на мотивите за вписване на неговото наименование в обжалваните актове били твърде остарели. Всъщност, що се отнася до разработването на спътници и „умни“ плавателни съдове, повечето от документите, на които се позовава Съветът, датират от 2012 г. и свидетелстват за сътрудничество без определен краен срок (MD 176/14 RELEX, MD 177/14 RELEX, MD 178/14 RELEX). Освен това документ MD 179/14 RELEX, който се отнася до реч на командващия военноморските сили на IRGC и е извлечен от интернет сайта на жалбоподателя, е датиран от януари 2014 г. Що се отнася до споразумението за сътрудничество между жалбоподателя и военновъздушните сили на IRGC, следва да се припомни, че към момента на приемането на обжалваните актове документ MD 180/14 RELEX все още е могъл да бъде консултиран на този сайт.
– По споразумението с AIO за производство на спътници
77 В подкрепа на твърденията си за наличие на споразумение между жалбоподателя и AIO за производството на спътници Съветът представя намиращите се в неговата преписка документи MD 176/14 RELEX и MD 177/14 RELEX (вж. т. 15 по-горе). Става дума за копия от интернет страници от съставен на английски език архивиран репортаж на Би Би Си, възпроизвеждащ текста на две съобщения на информационната агенция на Ислямска република Иран, Islamic Republic News Agency (IRNA). Както отбелязва жалбоподателят, самите съобщения на IRNA не са представени. Въпреки това жалбоподателят не оспорва точността на данните в тези документи на Би Би Си. По същество според него данните не обосновават новото вписване на наименованието му в списъците.
78 Първият от тези документи (MD 176/14 RELEX), който е датиран от 3 февруари 2012 г. и е озаглавен „Iran to have greater achievements in space industry — defence minister“ („Според министъра на отбраната Иран предстои да отбележи по-значими достижения в космическата промишленост“), се позовава на съобщението на иранския министър на отбраната за изстрелването от AIO на проектиран и построен от студентите на жалбоподателя спътник под ръководството на член на High Council of Space. Съгласно заявление на директора на AIO, също възпроизведено в посочения документ, става дума за контролиран дистанционно опитен спътник, които щял да заснема Земята с по-голяма точност. Този малък спътник с тегло от 50 кг, имал разнообразни приложения в различни области като метеорология, борба с природните катастрофи и измерване на температурата и влажността на въздуха.
79 Вторият документ (MD 177/14 RELEX), който е датиран от 2 октомври 2012 г. и е озаглавен „Iran to launch more satellites this year“ („Тази година Иран предстои да изстреля повече спътници“), се позовава на съобщение на директора на AIO за изстрелването на друг произведен от жалбоподателя спътник, снабден със слънчеви панели, чиято задача е да фотографира Земята от височина 250—370 км.
80 Жалбоподателят твърди, че документ MD 176/14 RELEX се отнася до проектиран с мирни цели малък спътник. Освен това той не бил участвал в проектирането и производството на ракетоносителите или в изстрелването на този спътник, както и на другия, посочен в документ MD 177/14 RELEX. Тези документи не съдържали никакви доказателства за това, че проектирането и производството на споменатите в тях спътници благоприятстват продължаването от страна на иранското правителство на неговите дейности по ядрено разпространение.
81 Следва да се отбележи, че документи MD 176/14 RELEX и MD 177/14 RELEX не съдържат никакво доказателство, от което да се заключи, че посочените спътници са били специално проектирани или изменени с оглед използването им за военни цели по смисъла на общия списък с военно оборудване (вж. т. 66 по-горе). Освен това тези документи не се позовават на споразумение между жалбоподателя и AIO за производството на спътници.
82 При все това обстоятелството, че изстрелването на първия спътник от AIO е било съобщено от иранското министерство на отбраната (вж. т. 78 по-горе), свидетелства за интереса, който спътникът представлява за военната или свързаните с нея области. Този анализ се потвърждава и от обстоятелството, че осъществилата изстрелването на спътниците AIO е вписана, самата тя, в списъците поради своето участие в производството на ракети (вж. т. 70 по-горе). В този контекст липсата на каквото и да е участие от страна на жалбоподателя в проектирането и производството на ракетоносители, на което той се позовава, не е от значение, тъй като Съветът упреква жалбоподателя единствено в дейности, свързани с проектирането и производството на спътници.
83 Следователно дейностите на жалбоподателя, които се отнасят до производството на спътници, биха могли да се считат за подпомагане на иранското правителство по смисъла на оспорения критерий.
– По сътрудничеството с иранското министерство на отбраната и с IRGC във връзка със състезания с „умни“ плавателни съдове
84 За да докаже, че жалбоподателят сътрудничи с иранското министерство на отбраната и с IRGC в рамките на конкурси за „умни“ плавателни съдове, Съветът представя, от една страна, съдържащите се в неговата преписка документи MD 178/14 RELEX и MD 179/14 RELEX (вж. т. 15 по-горе), и от друга страна, в приложение към дупликата си представя статия от интернет сайта на ежедневника Iran Daily Brief от 30 януари 2014 г.
85 Документ MD 178/14 RELEX е статия за печата от 12 май 2012 г., публикувана от информационната агенция Fars News Agency. Статията е озаглавена „Тясно сътрудничество между Sharif University и министерството на отбраната/Проблемите във военноморския флот в Иран се пренебрегват“, и се отнася до интервю, предоставено на тази агенция от председателя на морската инженерна група на жалбоподателя, в което висшият чиновник на жалбоподателя говори за споразумение, сключено между научна комисия при жалбоподателя и Организацията на военноморските индустрии към министерството на отбраната, във връзка със състезанията с „умни“ плавателни съдове. Съгласно това споразумение няма да има никакви финансови или оперативни ограничения за одобрените проекти. Това тясно сътрудничество между жалбоподателя и посочената организация към министерството на отбраната е започнало две години по-рано.
86 Що се отнася до документ MD 179/14 RELEX, в него по-конкретно се съдържа статия от 21 януари 2014 г. от интернет сайта на жалбоподателя, озаглавена „Подкрепа от военноморския флот за лауреатите от състезанията с „умни“ плавателни съдове“. Статията преразказва реч на командващия военноморските сили на IRGC на церемония по откриването на третото състезания с „умни“ плавателни съдове, в която се говори за стратегическото значение на технологичното развитие на този вид кораби и на сътрудничеството между военноморските сили на IRGC и иранските изследователски центрове.
87 Жалбоподателят твърди, че съгласно документ MD 178/14 RELEX към момента на провеждане на преразказаното в него интервю не е имало договореност за никакви проекти. Освен това документът не съдържал изобщо информация относно евентуални проекти. В репликата си жалбоподателят уточнява, че е организирал само едно състезание с „умни“ плавателни съдове. Документ MD 179/14 RELEX, в който жалбоподателят не бил споменат, се позовавал на състезание, което всъщност той не е организирал. Също така от речта на командващия военноморските сили на IRGC не следвало непременно, че разглежданите кораби са били с военно предназначение. При всички случаи Съветът не обяснил защо участието на жалбоподателя в проектирането на плавателни съдове, дори с военно предназначение, благоприятства продължаването от иранското правителство на дейностите по ядрено разпространение.
88 В своята дуплика Съветът посочва, че твърдението на жалбоподателя за неучастието му в организирането на третото състезание с „умни“ плавателни съдове се опровергава от приложената към дупликата статия, публикувана на интернет сайта на ежедневника Iran Daily Brief.
89 Датираната от 30 януари 2014 г. статия е озаглавена: „Създадена е организация за умните бойни кораби според командващия военноморските сили на IRGC“ („IRGCN commander: Organisation of Smart Combat Vessels established“). В нея се отбелязва, че в произнесената от него реч на церемонията по откриването на проведеното в Sharif University of Technology трето състезание със „самостоятелни надводни съдове“ („Autonomous Surface Vehicles (ASV)“) командващият военноморските сили на IRGC е заявил, че IRGC е създала бойна част от „умни“ плавателни съдове.
90 От тази статия следва, от една страна, че поради липса на каквото и да е друго обяснение от жалбоподателя, третото състезание с „умни“ плавателни съдове се е отнасяло до плавателни съдове с възможна военна употреба. От друга страна обстоятелството, че церемонията по откриването на състезанието е била проведена в помещенията на жалбоподателя означава, че поради липса на доказателство за противното той е участвал в нейната организация.
91 По този начин посочената по-горе статия от 30 януари 2014 г. представлява допълнително доказателство, което потвърждава вече наличните в документи MD 178/14 RELEX и MD 179/14 RELEX доказателства относно сътрудничеството на жалбоподателя с министерството на отбраната и с IRGC в рамките на състезанията с „умни“ плавателни съдове (вж. т. 85 и 86 по-горе). В нея не се съдържат нови фактически обстоятелства, подкрепящи вписването на наименованието на жалбоподателя, а само се потвърждават вече изложените от Съвета твърдения в неговото писмо от 4 септември 2014 г. (вж. т. 15 по-горе) и се дава отговор на доводите на жалбоподателя, изтъкнати в хода на производството пред Общия съд. Поради това тя може да се вземе под внимание, въпреки че не е присъствала в преписката на Съвета, без при това да се засяга правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя.
92 Следователно Съветът е доказал надлежно, че дейността на жалбоподателя във връзка със състезанията с „умни“ плавателни съдове отговаря на оспорения критерий.
– По споразумението между жалбоподателя и военновъздушните сили на IRGC
93 Съветът представи текст на „Споразумение за определянето на площи в технологичния сектор на Sharif“ („Agreement to Assign Space in Sharif’s Technology House“), сключено между департамента за изследвания и технологии на жалбоподателя и въздушно-космическите сили на IRGC, представлявани от директора на техния изследователския институт SAK (наричан по-нататък „Изследователският институт“), който текст фигурира в преписката на Съвета под номер MD 180/14 RELEX.
94 Жалбоподателят твърди, че става дума за обикновено, неподписано писмо за намерения. Освен това писмото предвиждало само основните линии на сътрудничеството, при което е трябвало да бъде допълнено от специфични оперативни споразумения.
95 Съветът уточнява, че документ MD 180/14 RELEX е извлечен от интернет сайта на жалбоподателя. Според него, дори да се приеме, че споразумението не е било подписано от страните, то при всички случаи свидетелства за действителното намерение да се развива определено равнище на сътрудничество между жалбоподателя и Изследователския институт.
96 Във връзка с това следва да се приеме, че съгласно документ MD 180/14 RELEX споразумението е било предвидено за периода от датата на подписването му и 20 март 2013 г., като действието му е могло да бъде продължено в зависимост от равнището на активност по общо съгласие на страните. Освен това, когато на 7 ноември 2014 г. са приети обжалваните актове, текстът на споразумението е бил разпространен и на интернет сайта на жалбоподателя. Тези обстоятелства позволяват да се презумира, че жалбоподателят е поддържал връзки с въздушно-космическите сили на IRGC с оглед на възможно научно и технологическо сътрудничество.
97 Действително, както отбелязва жалбоподателят, това споразумение не се позовава изрично на дейности във военната или свързани с нея области. Въпреки това клаузите на споразумението показват решаващото влияние на Изследователския институт, а оттук и на IRGC, върху отношенията между жалбоподателя и промишлеността, както и върху избора и осъществяването на неговите изследователски проекти. Всъщност от споразумението изрично следва, че като цяло то има за цел развитието и организирането на връзките между жалбоподателя и промишлеността, както и търсенето на отговори за нуждите на промишлеността чрез наличните ресурси на жалбоподателя. Изследователският институт се ангажира по-специално да сключи договор с жалбоподателя за изпълнение на необходимите за промишлеността изследователски проекти и в частност по направените от института предложения (т. 5.1 от споразумението). Институтът определя конкретните области, представляващи интерес за предприятията, и ги представя на жалбоподателя с оглед сключването на договор (т. 5.11 от споразумението). От своя страна жалбоподателят се ангажира да прави периодични отчети за резултатите от своите изследвания, свързани с промишлеността (т. 6.1 от споразумението), като предоставя университетските ресурси, които имат отношение към промишлеността (т. 6.4 от споразумението).
98 Тези обстоятелства сами по себе си не могат да докажат, че жалбоподателят предоставя подкрепа на иранското правителство във връзка с оборудване, попадащо в общия списък с военно оборудване (вж. т. 67 по-горе). Въпреки това следва да се подчертае, че посоченото споразумение с въздушно-космическите сили на IRGC предвижда тясно и системно сътрудничество между жалбоподателя и Изследователския институт по отношение на изследователската дейност на жалбоподателя в зависимост от нуждите на иранската промишленост. По този начин споразумението намира приложение във всички области на промишлеността, включително военната и свързаните с нея области, отразени в мотивите за вписването на наименованието на жалбоподателя. С оглед на участието на IRGC в ядрената програма и оперативния контрол над програмата за балистични ракети на Иран (вж. т. 70 по-горе), както и в множество ключови сектори на икономиката, споразумението потвърждава, че подкрепата, която по този начин жалбоподателят предоставя на иранското правителство, по своето значение отговаря на оспорения критерий (вж. т. 68 по-горе).
– По споразумението между жалбоподателя и шест други университета в областта на изследванията, свързани с отбраната
99 За да докаже наличието на споразумение между жалбоподателя и шест други университета с оглед подкрепата за иранското правителство от свързаните с отбраната научни среди, Съветът се позовава на фигуриращия в неговата преписка документ MD 181/14 RELEX, който съдържа количество данни, събрани от интернет сайтовете на ирански информационни агенции, и по-специално IRNA, във връзка с развитието на военното дело в Иран в периода от 15 юни до 11 юли 2012 г.
100 От този документ е видно, че в статия от 23 юни 2012 г. IRNA съобщава за подписването на споразумение за сътрудничество между жалбоподателя и шест други университета в областта на образованието, общите изследвания и създаването на центрове за изключителни постижения. Във връзка с това министърът на науката, изследванията и технологиите подчертал ролята на университетите в „неутрализирането на вражеските маньоври и плановете, насочени срещу университетската общност в страната“. Той съобщил, че министерството ще подпомогне финансово изследванията и дейностите в свързани с отбраната области.
101 Противно на твърденията на Съвета обаче, горепосоченото споразумение не е белег за подкрепа от страна на жалбоподателя на иранското правителство по смисъла на оспорения критерий. Всъщност става дума за споразумение за сътрудничество между университети, което има отношение най-общо към обичайните образователни и изследователски дейности, присъщи на всички университети. Във връзка с това възпроизведените в документ MD 181/14 RELEX общи заявления на министъра на науката, изследванията и технологиите не са достатъчни, за да се приеме, при липсата на всякаква конкретна информация относно съдържанието на това споразумение, че то има отношение конкретно към дейностите по изследване и технологично развитие във военната или свързани с нея области, предоставяйки по този начин подкрепа за иранското правителство.
– По университетските курсове във връзка с проектирането на безпилотни летателни апарати
102 С основание жалбоподателят посочва, че представените от Съвета документи не съдържат никакво доказателство за провеждани от него и организирани от министъра на науката, изследванията и технологиите университетски курсове във връзка с проектирането на безпилотни летателни апарати.
103 Следователно този мотив за вписване на наименованието на жалбоподателя в списъците не се потвърждава и не може да обоснове приемането на обжалваните актове.
– Заключение
104 От всички изложени по-горе съображения следва, че мотивите за вписване на наименованието на жалбоподателя в списъците, които се отнасят до неговата дейност, от една страна, в областта на спътниците, и от друга страна, в областта на „умните“ плавателни съдове, са надлежно доказани, както бе установено в точки 83 и 92 по-горе. Освен това споразумението между жалбоподателя и военновъздушните сили на IRGC потвърждава ангажираността на жалбоподателя към иранското правителство във военната или свързаните с нея области (вж. т. 98 по-горе). По този начин съвкупността от тези съображения обосновава вписването на наименованието на жалбоподателя в обжалваните актове въз основа на оспорения критерий.
105 Следователно второто основание трябва да се отхвърли.
По третото основание, изведено от нарушение на правото на собственост и на принципа на пропорционалност
106 Най-напред, жалбоподателят твърди, че доколкото новото вписване на неговото наименование в списъците не е обосновано, обжалваните актове нарушават правото на собственост и противоречат на принципа на пропорционалност.
107 По-нататък, жалбоподателят упреква Съвета, че не е взел под внимание обстоятелството, че той не е търговско предприятие, а университет. Поради това вписването на неговото наименование в списъците засягало не само неговите права, но и тези на неговия преподавателски състав и неговите студенти. Вписването било също така непропорционално по своя характер, тъй като засягало и правата на неговите научни сътрудници, правото на образование, признато в член 2 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и в член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като засягало също свободата на изразяване на мнение и свободата на информация по член 10 от същата конвенция и член 11 от Хартата на основните права.
108 Накрая, жалбоподателят твърди, че обжалваните актове са имали отрицателно отражение върху неговата изследователска и образователна дейност по-специално тъй като след първоначалното вписване на наименованието му в списъците издателите са престанали да публикуват статии на ирански автори и са отменили договори с жалбоподателя във връзка с публикуването на пет труда на английски език, жалбоподателят е престанал да получава публикуваните в Европа списания, научни трудове и каталози, не успява повече да се снабдява с изследователски и лабораторни материали в държавите членки на Съюза, няма вече достъп до някои изследователски интернет сайтове и неговите членове не получават повече визи за посещения на държави членки на Съюза.
109 Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност е част от основните принципи на правото на Съюза и изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, Сб., EU:T:2013:431, т. 98 и цитираната съдебна практика).
110 В случая следва да се посочи, че засягането от страна на обжалваните актове не само на правото на собственост на жалбоподателя, но и на неговата изследователска и образователна дейност, и дори другите права, посочени в точка 107 по-горе, не позволява да се твърди, че тези актове имат непропорционален характер. Всъщност, доколкото чрез своята изследователска и образователна дейност, която е предмет на обжалваните актове, жалбоподателят е предоставил непозволена от приложимата правна уредба подкрепа за иранското правителство, както бе установено в точка 104 по-горе, Съветът е преценил, без да надхвърля границите на своето право на преценка, че новото вписване на наименованието на жалбоподателя в списъците представлява подходяща и необходима мярка с оглед на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие.
111 Следователно третото основание трябва да се отхвърли.
По четвъртото основание, изведено от злоупотребата с власт
112 На първо място жалбоподателят твърди, че невъзможността въз основа на представените от Съвета документи да се потвърдят мотивите за новото вписване на неговото наименование показва, че Съветът всъщност се е основал на други мотиви, а не тези, които е изложил в решението за първоначалното вписване, отменено с решението по дело Sharif University of Technology/Съвет, точка 14 по-горе (EU:T:2014:607).
113 С този довод в подкрепа на настоящото основание само се потвърждават доводите, които жалбоподателят вече е посочил във връзка с първото основание, а именно че Съветът не го е уведомил за определени данни от отнасящата се до него преписка, на които обаче е основал обжалваните актове. Следователно тази аргументация трябва да се отхвърли поради изложените вече в точки 33—35 по-горе мотиви, към които следва да се направи препращане.
114 На второ място, жалбоподателят твърди, че от трите вписани в списъците университета той е единственият, чието вписване се основава на оспорения критерий. Вписването на другите два университета се основавало на критерия за участие в ядрената програма на Иран. Във връзка с това жалбоподателят счита, че невписването на петте университета, които заедно с него са страни по сключеното между шест университета споразумение с оглед на подкрепата на иранското правителство чрез свързани с отбраната изследвания, което е отразено в мотивите на обжалваните актове, показва, че новото вписване на неговото наименование се основава всъщност на друг мотив.
115 Във връзка с това трябва да се посочи, че твърдението за вписване поради други мотиви на споменатите в точка 114 по-горе други два университета не е относимо към дадения случай. Освен това обстоятелството, че петте други университета, които са страни по споразумението, посочено в мотивите за новото вписване на наименованието на жалбоподателят в списъците, не са били обект на ограничителни мерки въз основа на оспорения критерий, не може да бъде показателно за осъществена злоупотреба с власт.
116 Всъщност от мотивите на обжалваните актове следва, че участието на жалбоподателя в това споразумение е само един от петте мотива за новото вписване на неговото наименование. Изложените в обжалваните актове други три мотива се отнасят съответно до споразумения за сътрудничество с образувания към иранското правителство във връзка с производството на спътници, организирането на състезания с „умни“ плавателни съдове и стратегическото и организационно сътрудничество с IRGC (вж. т. 46 по-горе). Както обаче бе установено в точка 104 по-горе, тези други три мотива, разгледани като цяло, обосновават новото вписване на наименованието на жалбоподателя, докато мотивът, отнасящ се до гореспоменатото споразумение между шест университета в областта на свързани с отбраната изследвания, се прие, че не е доказан (вж. т. 101 по-горе).
117 Предвид всички тези обстоятелства четвъртото основание следва да се отхвърли.
118 Следователно искането за отмяна на обжалваните актове трябва да се отхвърли.
2. По искането на обезщетение
119 Жалбоподателят твърди, че необоснованото ново вписване на неговото наименование в списъците е увредило доброто му име. Отмяната на това вписване не би било достатъчно, за да обезщети тази вреда.
120 От постоянната съдебна практика следва, че за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на нейните органи, трябва кумулативно да са налице определени условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сб., EU:C:2008:476, т. 106 и цитираната съдебна практика, и от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, T‑384/11, Сб., EU:T:2014:986, т. 47 и цитираната съдебна практика).
121 Кумулативността на тези три условия за ангажиране на отговорността означава, че щом като едно от тях не е изпълнено, искът за обезщетение трябва да бъде изцяло отхвърлен, без да е необходимо да се разглеждат другите условия (решения от 8 май 2003 г., T. Port/Комисия, C‑122/01 P, Rec, EU:C:2003:259, т. 30, и Safa Nicu Sepahan/Съвет, т. 120 по-горе, EU:T:2014:986, т. 48).
122 Тъй като в случая условието за неправомерност на вписването на наименованието на жалбоподателя не е изпълнено, както бе установено в точка 118 по-горе, следва да се отхвърли искането за обезщетение на жалбоподателя, а следователно изцяло и самата жалба.
По съдебните разноски
123 По смисъла на точка 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
124 Тъй като жалбоподателят е загубил делото като цяло по предявените искания и изложените основания, а Съветът е направил искане за съдебните разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе всички направени съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Sharif University of Technology понася направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Съвета на Европейския съюз.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 април 2016 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
1. По искането за отмяна
По първото основание, изведено от нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита
По второто основание, изведено от грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката
Относно тълкуването на оспорения критерий с оглед на посочените в мотивите на обжалваните актове военни или свързани с тях дейности
По доказателствата, на които се позовава Съветът
– По споразумението с AIO за производство на спътници
– По сътрудничеството с иранското министерство на отбраната и с IRGC във връзка със състезания с „умни“ плавателни съдове
– По споразумението между жалбоподателя и военновъздушните сили на IRGC
– По споразумението между жалбоподателя и шест други университета в областта на изследванията, свързани с отбраната
– По университетските курсове във връзка с проектирането на безпилотни летателни апарати
– Заключение
По третото основание, изведено от нарушение на правото на собственост и на принципа на пропорционалност
По четвъртото основание, изведено от злоупотребата с власт
2. По искането на обезщетение
По съдебните разноски