Неокончателна редакция
Дело T‑52/15
Sharif University of Technology
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Подкрепа на правителството на Иран — Научни изследвания и технологично развитие във военната или свързани с нея области — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка при прилагане на правото и грешка в преценката — Право на собственост — Пропорционалност — Злоупотреба с власт — Искане за обезщетение“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 28 април 2016 г.
1. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи в или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Подкрепа на правителството на Иран — Понятие — Необходимост от причинно-следствена връзка между поведението, представляващо подкрепа на правителството на Иран, и продължаването на дейности по ядрено разпространение — Липса
(член 20, параграф 1, букви б) и в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и съображение 13 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета; член 23, параграф 2, букви a) и г) от Регламент № 267/2012 на Съвета)
2. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи в или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Подкрепа на правителството на Иран — Понятие — Научни изследвания и технологично развитие във военната или свързани с нея области — Включване — Условие
(член 1, параграф 1, буква в) и член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета; член 5, параграф 1, буква a) и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 на Съвета)
3. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи в или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Ограничение на свободата на изразяване на мнение и на информация — Ограничение на правото на образование — Ограничение на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(членове 11 и 14, член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решения 2010/413/ОВППС и 2014/776/ОВППС на Съвета; Регламенти № 267/2012 и № 1202/2014 на Съвета)
4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост
(член 340, втора алинея ДФЕС)
1. Що се отнася до ограничителните мерки срещу Иран, каквито са замразяването на средства на образуванията, предоставящи подкрепа на правителството на Иран, критерият, свързан с подкрепата на това правителство, не предполага да се установи причинно-следствена връзка между поведението, представляващо подкрепа на правителството на Иран, и продължаването на дейности по ядрено разпространение.
Действително този критерий не се отнася до всяка форма на подкрепа за правителството на Иран, а до онези форми на подкрепа, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на иранските ядрени дейности. По този начин тълкуван — под контрола на съда на Съюза — във връзка с целта да се окаже натиск върху правителството на Иран, за да бъде принудено да преустанови чувствителните по отношение на ядреното разпространение дейности, критерият за подкрепа на правителството обективно определя тясно очертана категория от лица и образувания, на които може да бъдат наложени мерки за замразяване на финансовите средства.
Всъщност с оглед на целта на мерките за замразяване на финансови средства, от посочения критерий недвусмислено личи, че той е целево и избирателно насочен към дейности на самото лице или образувание, които, макар и като такива да не са пряко или косвено свързани с разпространението на ядрено оръжие, все пак може да го благоприятстват, като осигуряват на правителството на Иран по-специално материални, финансови или логистични ресурси или средства, които му дават възможност да продължава дейностите по ядрено разпространение.
При все това понятието „подкрепа на правителството на Иран“ не предполага доказването на връзка между тази подкрепа и ядрените дейности на Ислямска република Иран. Във връзка с това не следва да се смесват, от една страна, критерият относно предоставянето на подкрепа за иранското правителство по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и по член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, и от друга страна, критерият, отнасящ се до предоставянето на „подкрепа за ядрените дейности на Иран, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие“ по член 20, параграф 1, буква б) от същото решение и член 23, параграф 2, буква a) от същия регламент. Прилагането обаче на първия критерий не предполага наличието на определена степен на свързаност, макар и непряка, с ядрените дейности на Иран, която се изисква с оглед на прилагането на посочения по-горе втори критерий, свързан с предоставянето на подкрепа за ядрените дейности на Иран.
Всъщност, що се отнася до критерия, свързан с предоставянето на подкрепа за иранското правителство, от съображение 13 от Решение 2012/35 за изменение на Решение 2010/413, което включва критерия в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, изрично следва, че Съветът — тъй като е счел, че предоставянето на подкрепа за иранското правителство може да благоприятства продължаването на ядрените дейности, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие — е искал да разшири критериите за вписване в списъците чрез приемане на мерки за замразяване на средства и по отношение на подкрепящите това правителство лица и образувания, без да изисква пряка или косвена обвързаност на тази подкрепа с подобни дейности.
По този начин наличието на връзка между предоставянето на подкрепа на иранското правителство и продължаването на дейностите по ядрено разпространение е изрично предвидена от приложимата правна уредба. С оглед на това критерият относно предоставянето на подкрепа за иранското правителство следва да се разбира в смисъл, че се отнася до всяка подкрепа, която, макар да няма пряка или косвена връзка с развитието на ядреното разпространение, все пак би могла да благоприятства това развитие посредством количественото или качественото си значение чрез предоставянето по-конкретно на материални, финансови или логистични ресурси или средства на иранското правителство. Поради това Съветът няма задължение да доказва съществуването на връзка между представляващото подкрепа поведение и улесняването на дейностите по ядрено разпространение, след като подобна връзка е установена от приложимите общи правни норми.
(вж. т. 49—54)
2. Съгласно Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран ограничителните мерки могат да се приемат по отношение на лица или образувания, подпомагащи придобиването от Ислямска република Иран във военната или свързани с нея области на забранено имущество и технологии или предоставящи техническо съдействие във връзка с такова имущество или технологии. Всъщност връзката между последните и ядреното разпространение е установена от законодателя на Съюза в общите правила от приложимите разпоредби.
В частност член 1, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 забранява доставката, продажбата или пренасянето в Ислямска република Иран на оръжие и свързани с него материали от всякакъв вид, включително превозни средства и военно оборудване. Също така по силата на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 267/2012 се забранява предоставянето, пряко или непряко, на техническа помощ по отношение на стоките и технологиите, изброени в приетия от Съвета Общ списък на оръжията в Европейския съюз, или по отношение на снабдяването, производството, поддръжката и използването на стоките, посочени в този списък, на иранско лице, образувание или орган за използване в Иран. По този начин, предвиждайки забрана в Регламент № 267/2012 на определено военно оборудване, законодателят е установил връзка между придобиването от Ислямска република Иран на този вид оборудване и продължаването от страна на иранското правителство на ядрени дейности, които крият опасност от ядрено разпространение или разработването на носители на ядрено оръжие.
Това тълкуване се потвърждава от резолюции 1737 (2006) и 1929 на Съвета за сигурност, които се споменават съответно в съображения 1 и 4 от Решение 2012/35 за изменение на Решение 2010/413. Всъщност общите правила на Съюза, предвиждащи приемането на ограничителни мерки, трябва да се тълкуват с оглед на текста и предмета на резолюциите на Съвета за сигурност, които те привеждат в изпълнение. Двете споменати резолюции обаче се отнасят до приемането на мерки, способни да създадат пречка за усъвършенстването от страна на Ислямска република Иран на чувствителни технологии, подкрепящи нейните ядрени и ракетни програми. В частност по-специално спътниците и безпилотните летателни апарати са включени в списъците с оборудване и технологии, чиято доставка в Ислямска република Иран е забранена от посочените резолюции, към които списъци в частност препраща Резолюция 1929.
Следователно предоставянето на подкрепа за иранското правителство в областта на изследванията и технологичното развитие и във военната или свързани с нея области отговаря на критерия относно предоставянето на подкрепа за иранското правителство по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и по член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, доколкото той се отнася до оборудване или технологии, изброени в общия списък с военно оборудване, чието придобиване от Ислямска република Иран е забранено.
(вж. т. 61—65)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 109 и 110)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 120 и 121)