Дело T‑47/15
Федерална република Германия
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Енергия от възобновяеми източници — Помощи, предоставяни с определени разпоредби от германския закон за възобновяемите енергийни източници, с изменения (закон EEG от 2012 г.) — Помощ за производството на електроенергията от възобновяеми енергийни източници и допълнителна такса по закона EEG за енергоемки потребители в намален размер — Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Предимство — Държавни ресурси“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 10 май 2016 г.
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Наложен със закон в полза на определени оператори на мрежи механизъм за компенсиране на количествата електрическа енергия, надвишаващи количествата, доставени от доставчиците на крайните потребители — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Намеса на държавата, облекчаваща разходите, които обикновено обременяват бюджета на предприятието — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Намаления на допълнителна такса, с която следва да се финансира предоставяната подкрепа за производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Държавни мерки, предназначени да доближат условията на конкуренция до тези в други държави членки — Липса на отражение за квалифицирането като помощ
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Мярка, предназначена да компенсира структурен недостатък — Липса на отражение за квалифицирането като помощ
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Публична политика за подкрепа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници — Капиталови средства, които могат да бъдат приравнени на налог и се набират чрез събирането на допълнителна такса, с която се облагат производителите на този вид електрическа енергия, като тези средства се администрират съвместно от операторите под доминиращото влияние на държавата, а самите оператори са приравнени на субект, изпълняващ държавна концесия — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 25 и 26)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 36, 37 и 40)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 49)
4. Национална правна уредба, която въвежда ограничение на максималния размер на допълнителната такса, предназначена да финансира предоставяната подкрепа за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници в полза на енергоемките предприятия от производствения сектор, и по този начин препятства мрежовите оператори и доставчиците на електрическа енергия да възстановят част от понесените от тях допълнителни разходи за произведената електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, и така освобождава посочените предприятия от определена тежест, която те принципно следва да понесат, и съдържа предимство за тях.
(вж. т. 52 и 55)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 56)
6. Мярка не може да не бъде квалифицирана като „държавна помощ“ само поради факта че премахва по отношение на предприятията бенефициенти определен структурен недостатък.
(вж. т. 61)
7. Единствено предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Национално законодателство, съдържащо правна уредба относно насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (електрическа енергия по закона EEG) и предвиждащо: от една страна, схема за подкрепа в полза на производителите на електрическа енергия по закона EEG по отношение на преференциалните тарифи и пазарните премии, финансирани с допълнителната такса по закона EEG в тежест на доставчиците на електрическа енергия, която допълнителна такса може да бъде възстановена от крайните потребители и е събирана и администрирана от операторите на преносни мрежи (ОПМ), а от друга страна, специална схема за компенсация, предоставяща ограничение на максималния размер на допълнителната такса по закона EEG, която може да бъде възстановена от доставчиците на електрическа енергия от големите енергийни потребители, като това предполага използването на ресурси на държавата по смисъла на тази разпоредба.
В това отношение, на първо място, посочената допълнителна такса, състояща се от разликата — пропорционално на продадените количества — между получената при продажбата на електрическа енергия цена и финансовата тежест, понасяна вследствие на изпълнението на законоустановеното задължение за заплащане на електрическата енергия по закона EEG по определени със закон тарифи, които доставчиците на електрическа енергия имат право да изискват от крайните потребители, събирани са и са администрирани от ОПМ и са предназначени в крайна сметка да покрият разходите, направени вследствие на прилагането на предвидените в разглежданото национално законодателство преференциални тарифи и пазарна премия, гарантиращи на производителите на електрическа енергия по закона EEG, че ще получават цена за произведената електрическа енергия, по-висока от пазарната, в резултат на което се стига основно до прилагане на публична политика за подкрепа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, определена от държавата със закон.
На второ място, разглежданата уредба натоварва ОПМ с администрирането на схемата за подпомагане на производството на електрическа енергия по закона EEG. В това отношение на тях са възложени редица задължения и правомощия и са натоварени с функции по управление и администриране на тази система, които от гледна точка на техните последици могат да бъдат приравнени на държавна концесия. Всъщност капиталовите средства, които са ангажирани за целите на функционирането на тази уредба, се управляват изключително за цели от общ интерес в съответствие с реда и условията, предварително определени от националния законодател в конкретния случай. В това отношение посочените капиталови средства, състоящи се от допълнителни разходи, възлагани на крайните потребители и платени от доставчиците на електрическа енергия на ОПМ за електрическата енергия по закона EEG, чиято цена надвишава цената на закупената на пазара електрическа енергия, не преминават пряко от крайните потребители към производителите на този вид електрическа енергия, т.е. не преминават между икономическите оператори, като затова е необходима намесата на посредници, натоварени по-специално със събирането и управлението на тези средства. Следователно тези капиталови средства, набирани чрез посочената допълнителна такса, които са администрирани съвместно от ОПМ, остават под доминиращото влияние на публичните органи.
На трето място, разглежданите ресурси, набрани чрез посочената допълнителна такса и предназначени както за финансиране на схемата за подкрепа за електрическата енергия по закона EEG, така и за финансирането на схемата за компенсиране, са с произход от тежестите, наложени от разглежданата правна уредба в крайна сметка на частноправни субекти. В действителност същата предвижда възможността за ОПМ да налагат надбавка върху цената на доставчиците, които впоследствие могат да я възлагат на крайните потребители в съответствие с определените в посочената уредба условия, по-специално по отношение на прозрачността относно фактурите, като на практика тези доставчици прехвърлят финансовата тежест, възникнала вследствие на допълнителната такса по закона EEG, върху крайните потребители с цел да си възстановят разноските, възникнали вследствие на разходите, свързани с посоченото задължение. Тъй като тази тежест представлява 20 % до 25 % от общата фактурирана сума на средния краен потребител, нейното възлагане върху крайните потребители трябва да се разглежда като последица, предвидена и организирана в конкретния случай от националния законодател.
Ето защо, тъкмо поради предвиденото в тази правна уредба, крайните потребители на електрическа енергия са на практика задължени да заплащат тази добавка към цената или допълнителен разход. Става въпрос за едностранно наложен налог от държавата в рамките на нейната политика за подкрепа на производителите на електрическа енергия по закона EEG, който може да бъде приравнен от гледна точка на неговите последици на налог върху потреблението на електрическа енергия в съответната държава членка. Всъщност тази тежест е възложена от публичноправен орган за цели от общ интерес, а именно опазването на климата и на околната среда, като гарантира устойчивото развитие на енергийните доставки чрез разработване на технологии за производство на електрическа енергия по закона EEG и въз основа на обективен критерий, в зависимост от количеството електроенергия, доставена от доставчиците на техните крайни потребители. Следователно разглежданите суми трябва да бъдат квалифицирани като включващи държавни ресурси капиталови средства, които могат да бъдат приравнени на налог.
Този извод е също така в сила по отношение на предимството за големите потребители на енергия, доколкото предвидената в националната правна уредба схема за компенсиране съставлява допълнителна тежест за ОПМ. В действителност последица от всяко намаляване на размера на допълнителната такса по закона EEG е по-точно намаляването на размера на средствата, които доставчиците на електрическа енергия събират от големите потребители, а това може да се разглежда като обстоятелство, водещо до загуба на приходи за ОПМ. Независимо от това тези загуби се възстановяват впоследствие от други доставчици и фактически от други крайни потребители, за да се компенсират понесените във връзка с това загуби. Следователно средният краен потребител в съответната държава членка участва по определен начин в субсидирането на големите потребители, които се ползват от определената горна граница на допълнителна такса по закона EEG.
Накрая, липсата на ефективен достъп на държавата до ресурсите, набрани от разглежданата допълнителна такса, в смисъл че те наистина не се отразяват в държавния бюджет, е без значение за доминиращото влияние на държавата при използването на тези ресурси и за способността на последната да определи отнапред, посредством приемането на конкретната правна уредба, преследваните цели и начина, по който следва да се използват посочените ресурси в тяхната цялост.
(вж. т. 81, 92—96, 106, 108, 110—112, 118, 127 и 128)